T.Jonchev

Абсолютно точно. Доколкото помня, беше намерила в цялата тази огромна хроника само 6-7 места, където Теофан употребява "генос"/"генеас" и то все със значение "род" / "родове", но не и "племе"/ "племена". Г.Цанкова смяташе, че под "тас легуменас епта генеас" у Теофан трябва да се разбира едно племе - "т.нар. седем рода". Естествено, не е Теофан. В неговия текст на това място няма дума "славянски" - нито в скоби, нито без. Но я има на друго - ето какво пише той: "кириевсантон де автон ке тон паракименон склавинон етнон тас легуменас епта генеас...", т.е. "покорявайки измежду намиращите се там славянски племена така наречените седем рода..." Няма съмнение, че става дума за славяни, а не за друг етнос.

Това наистина е рицарско държание: когато не стигат факти и аргументи, квалификациите ги заместват. Но аз, макар и без броня, имам толкова богат опит с боцмана, че успешно смилам комплиментите от подобен род.

Симеон никъде не се е наричал "цар". По негово време дума и титла "цар" все още не съществуват. Гербов е прав - употребява се "цясар" и от "цясар" вероятно чрез друго разчитане на лигатурата на думата се явява "цар", но не преди края на Х век.

Константин VII е коронясан от собствения си баща през 908г. Александър е искал да го отстрани чрез кастрация точно защото към момента на бащината си смърт Константин вече е бил император и никакви избори след 11.05.912г. не са били нито необходими, нито провеждани. Ако законността на раждането беше определяща, защо Александър не си е послужил с него, а е искал да кастрира Константин? Очевидно въпросът за законорождението не му е вършел работа. Между 908 и 912г. императорите са били трима, а след смъртта на Лъв остават двама. Ако не е бил коронясан от баща си, Константин въобще не би стигнал до престола, защото към датата на бащината му смърт на него седи Александър и никак не е задължително да има още един василевс. А нима има обред, тайнство или ритуал, при който патриарх да коронясва владетел с епириптарий? Епириптарият не е корона. Ако трябва да го приемаме за корона, това значи, че всички монаси са короновани, тъй като епириптарият е част от монашеското облачение.

Законорождението не е изискване за легитимност във властта. От гледна точка на правото в онова време, ромейският престол не се наследява и не фактът, че някой е син на баща император го издига на този трон, а увенчанието. Наследствеността във властта е практикувана, да, но юридически тя е без значение. Ние днес приемаме нещата по друг начин и считаме наследствеността за нещо определящо, защото сме повлияни от западноевропейските образци. Ако беше достатъчно да си син на василевс, за да наследиш баща си на престола, нямаше да има толкова симвасилевси - синовете щяха кротко да чакат бащите си да умират, за да получат короната, а бащите не биха припирали да обявяват синовете си за симвасилевси. Не са. И на Симеоновата глава не е слагана стема, а епириптарий. Полагането на епириптария е - както, убеден съм, знаеш - начин за благославяне. Така че описаната церемония не е коронация и дори не е церемония. Благословията е тайнство.

Да, да - всичко, което не ни отърва, е изопачено. А ако пък и в домашните източници няма информация, която да ни устройва - мазните фанариоти педантично са я издирили и унищожили. Естествено от десети век и до момента светът няма други грижи, освен да укрива, замаскира, преиначава и заличава свидетелствата за българските права, успехи и величие. Този подход е много добре илюстриран в един стар виц, който разказвах тук преди години: гръцки археолог обяснява на еврейския, че при разкопките си в Атина намерил следи от стълбове и медни жици и от това е направил извод, че древните гърци са имали жичен телеграф. Еврейският му отвръща, че - копаейки в Йерусалим - не е намирал нищо такова, но уверено прави от това заключението, че древните евреи са имали безжичен телеграф.

Хайде, нека не даваме толкова вяра на Ганчо Ценов, че ще ни се наложи да търсим Велика България пред портите на Константинопол.

Несъмнено. Само че по въпроса съвременното гледище доста се различава от онова през Х век (и не само през Х век). Ние квалифицираме Роман Лакапин като успял узурпатор и го броим за успял узурпатор чак до свалянето му през декември 944г. Просто си знаем, че е такъв. Същото важи и за Фока, Филипик, Лъв Арменец и мнозина още. Единствено за впечатляващо успешни василевси сме склонни да забравяме по какъв начин са се качили на трона и не подчертаваме дебело узурпацията (примерно Хераклий I, Лъв III, Василий I). А ромеите в онази епоха са ги считали за узурпатори само до момента, в който са били "богоувенчани" (венчанието става чрез църковния обред на коронацията от църковния предстоятел, чрез провъзглавяне от страна на Сената или чрез въздигане от войската - естествено, ромейската). От този момент нататък узурпаторът се превръща в легитимен василевс. Именно поради това никой не счита нито Константин V, нито Лакапиновите синове за незаконни владетели, макар че те не биха и помирисали престола, ако бащите им не бяха узурпирал реалната власт - съответно през 717 и през 919г. Претенции може да има всеки и всеки с претенции без "богоувенчание" си остава узурпатор. Целият този спор ми се струва обаче излишен - просто защото той е резултат от съвременните (ΧΙΧ - ΧΧΙ век) български комплекси, от манията да се изкарваме максимално велики поне в миналото, щом сме толкова зян в настоящето и от параноичното подозрение срещу всичко и всички, които имат неблагоразумието да не ни признават за по-горни, отколкото сме или сме били. За жалост с течение на времето това се е превърнало в най-чувствителната струна на националния ни манталитет и - уви! - не ни носи нищо хубаво. Така поне смятам аз. А - от друга страна - съм напълно убеден, че самочувствието на самия Симеон е било не само много по-добро, но и по-оправдано от това на съвременния българин.

Аз не съм чел у Теофановия продължител никакво твърдение за коронация на Симеон - все едно валидна или невалидна. Нито един източник не твърди, че Симеон е бил коронясван през 913г. Това твърдят някои историци, а не изворите. Хубаво е да си наясно с фактите - изворови и историографски - щом искаш да правиш коментар. И защо Константин VII да е неканоничен император? Какво въобще значи неканоничен император? Както впрочем и каноничен...

Чудесно, Дрейк! Точки и от мен - за всеки твой постинг в темата.

Да възстанови патриаршията? Ами! За държавата пък - със сигурност не.

Това са рисунки по графичните реставрации на арх. Кузупов. Най-вероятно той си ги е рисувал или пък само са оцветени.

Забележката на Табов по хронологическите приравнявания е основателна. От световните години, посочени в текста на Анонимна византийска хроника № 34 (от общо 56 рубрики, в 38 има такива посочвания), към системата на съвременното летоброене правилно са приравнени 21; 10 са приравнени неизчерпателно (отбелязана е само съответстващата на началото или на края на световната година януарска година, вместо и двете – при положение, че текстът не съдържа информация нито за месец, нито за конкретна дата), а при 7 приравняването е погрешно направено. Ето последните: „[1.] Великият град Солун бил предаден в ръцете на латинците, а именно на венецианците през месец септември, на 13, през 6931 година [от сътворението на света, която съответства на 1423г. от Рождеството на Христа] от господин Андроник Палеолог, солунския деспот.” Всъщност 13.09.6931г. е 13.09.1422г., а не 1423г. „[3.][През] [69]38 [година от сътворението на света, събитието се отнася към 1428г. от Рождеството на Христа] деспот Карл направил съглашение и деспот господин Константин взел за жена неговата родственица, василисата, като получил като зестра Гларенца и всички места, които [Карл] владеел в Морея.” 6938 световна година е съответна на периода 1.09.1429 – 31.08.1430г. и няма нищо общо с 1428г. “[9.] През [69]47 година [от сътворението на света, събитието се отнася към 1437г. от Рождеството на Христа] императорът господин Йоан Палеолог напуснал [Цариград] и се отправил за Италия заради Събора във Флоренция.” 6947 световна година е съответна на периода 1.09.1438 – 31.08.1439г., а не на 1437г. “[22.] През [69]63 година [от сътворението на света, която съответства на 1453/1454г. от Рождеството на Христа] била битката в Морея с деспотите господин Димитър и господин Тома; и поставили албанците лъжедеспот [в Морея] сина на Кантакузин на име Мануил. Турците пък сключили мир с деспотите на Морея. И пристигнал в Морея Турахан-бей, който избил и унищожил албанците. В Леонтари бил убит Бозики на име Петър, а деспота на албанците, сина на Кантакузин Мануил, бил прогонен.” 6963 световна година съответства на периода 1.09.1454 – 31.08.1455г., а не на предната 1453/54г., както е написано. “[32.] През [69]75 година [от сътворението на света, която съответства на 1466г. от Рождеството на Христа], на 9 август, в неделя в Патра с флота пристигнал Виторио Капело, а на следващия ден, 10 август, турците заловили Михаил Ралин и го убили. Пак тогава те заколили и светейшия митрополит на Стара Патра господин Неофит. На 15 пък същия този август, в събота, в средата на деня, те направили голямо клане на венецианците. На 16 [август], с настъпването на неделята флота вдигнал котва и напуснал Патра. От франките загинали седемстотин души.” Както се вижда, разказваните събития се случват през август – следователно те са се състояли през 1467, а не през 1466г. “[44.] …………………… [b1B2.] [През] 7008 [година от сътворението на света, която съответства на 1499г. от Рождеството на Христа], през месец август този емир пристигнал и завзел Навпакт.” Щом става дума за август, вярната година от Р.Хр. е 1500г., а не посочената 1499г. Интересното е, че в предходния текст под тази рубрика („[A.] [През] 7007 [година от сътворението на света, която съответства на 1499г. от Рождеството на Христа], на 29 август великия самодържец султан Баязид с пристъп завзел Навпакт.”) към същата 1499г. е приравнена световната 7007г. Тъй като – който и да е правил тези приравнявания – не е много логично две поредни световни години да бъдат приравнявани към една и съща съвременна, смятам, че в случая с 1499г. е отбелязано действителното време на събитието. Дори да приемем това, изразът „която съответства на...” маркира хронологическо приравняване на година от текста, независимо вярна ли е тя или не. Ако става дума за хронологическа корекция, се отбелязва „всъщност събитието е през...” или нещо подобно. Тази бележка обаче не може да се отнася за всички случаи, които посочвам. “[47.] [b1B2.] [През] 7009 [година от сътворението на света, която съответства на 1500г. от Рождеството на Христа], на 8 август, в неделя, вечерта пристигнали четири венециански катърги, които започнали битка с турския флот. Пробивайки през неговия строй галерите влезли в пристанището на Метони и доставили помощ на града. Пак по това време азапите нападнали града и го превзели с пристъп. Това се случило, тъй като, както ние узнахме, намиращите се в крепостта хора като видели пристигащата с галерите помощ радостно хукнали да ги приветстват, оставяйки стените празни. Азапите пък като видели това и нахлули в града. Голяма част от крепостта била изгорена. [C.] На 8 август, в неделя, вечерта пристигнали 4 венециански галери, които през средата [на редицата] турските катърги се насочили в залива на помощ [на Метони]. И пак по това време [Метони] бил завзет. [A.] [През] [700]8 [година от сътворението на света, която съответства на 1500г. от Рождеството на Христа], на 9 август великият владетел с пристъп завзел Метони.” Тук също може да има спор и уточнение коя година е вярната – 7008 или 7009. Но щом се публикува текст, според който събитието е на 8 август 7009г., приравняването трябва да е 8.08.1501г., а не 1500г.

Мисля, че това беше изводът, който колегата Н.Илиев направи по въпроса за времето на бунта преди доста години, още когато Пламен Павлов и Иван Лазаров бяха само асистенти. Дълго време становището му беше подминавано с мълчание от научната критика, въпреки че е солидно обосновано.

Естествено, така е, съгласявам се охотно. Че Златарски или някой друг не е казал нещо, не значи, че не е имало такова "нещо". Но според мен също не значи и че е имало. И в двата случая са необходими доказателства.

Съжалявам много, ако изглеждам предубеден, защото винаги съм се смятал за отворен към критични и иновационни становища в науката. Не зная как да го обясня по-добре, за не бъда превратно разбиран, но според мене за да търсим нов тълкувателен подход по-напред е необходимо или някой да е доказал непоправими кусури у действащия, или да са се появили някакви нови факти, изискващи магистрална преоценка на тълкувателните резултати. Ако някое от тези условия е налице, но аз не мога да схвана това, надявам се да ми бъде посочен по убедителен начин и, естествено, ще се съобразя. Но ако новият тълкувателен подход е необходим, за да коригираме резултатите от стария просто защото те не ни харесват, а ние сме си наумили какви трябва да бъдат, за да ни допадат повече, това аз наричам впрягане на каруцата пред коня и действително няма как да се наредя между феновете на подобен подход, дори с риска да минавам за предубеден.

По две причини според мен: 1.Знае се, че е бунт на кумански вождове. 2.Имена не се споменават, което обикновено значи, че не се знаят или че са малозначителни. Ако един от бунтуващите се е бил Иван Асен, невероятно е да не се спомене името му при положение, че данните са писани в по-късно време, когато е бил достатъчно познат и прочут.

Защото когато се прави корекция на изворов текст, тя не се прави произволно. 1.Трябва да се докаже, че има грешка, която подлежи на поправяне - това Златарски се е опитал да докаже приблизително с аргументите, които ти изложих. 2.Трябва да се докаже или поне да се предположи аргументирано що за грешка е това и по какви причини се е получила - в случая Златарски е предположил, че думата "месеци", която според него е стояла в оригинала, е механично сменена от някой небрежен преписвач с "години". Подобни грешки не са рядкост. Не е допуснал, че е сбъркан броят на годините, защото седемте години от текста са изписани не "7", а "седем", което е по-трудно сбъркваемо. 3.Трябва да се предложи приемлива корекция - в случая Златарски е предпочел "месеци" вм. напр. "дни" вероятно защото ако обсадата е била 7 дни, това едва ли си е струвало да отбележи изрично, след като у Акрополит са споменавани обсади от по няколко месеца, на които Търновската крепост успешно е удържала. Горе долу за това е думата. Не мога да коментирам допускането ти за междуособица, датираща от 1211г. насетне, защото времето, което Акрополит посочва (все едно с каква продължителност ще го схващаме) се отнася не за междуособица въобще, а само за обсадата на Търново. Да, аз също смятам че тази обсада е предшествана и от други междуособни събития (наричам ги най-общо "гражданска война"), но за тях Акрополит нищо определено не казва,и аз не виждам основание да пренасям седемте години върху тях. А и никакви други сведения няма.

Идеята за тази тема е на Last Roman, който предложи на Рицаря да я отвори. Правя го аз и каня Рицаря тук да изложи фактите, доказателствата, аргументите и съображенията да се смята, че Симеон Велики е бил ромейски василеопатор, наместник (регент?) и император - при това законен. Естествено, поканени са и всички останалите потребители.

Може, макар че Бонифаций е убит вероятно от кумани, които доставили главата му на Калоян. Кой е предвождал няма как да се докаже.

Говорех за втората половина от царуването на Борил и първата половина от царуването на Иван Асен. Във втората половина на Иван Асеновото разбира се, че има стабилизация, нещо повече - страната политически буквално се изстрелва нагоре. Седем, не осем. Златарски прави корекцията от години на месеци - така е - но не произволно и защото по му харесва. Има две основания да го стори: 1.Ако действително става въпрос за 7 години, както стои у Акрополит, това значи, че гражданската война е започнала от ок.1210/11г. и не би могла да не даде отражение върху останалите събития на Балканите, в които участва страната. Но нито един източник, включително и самата Акрополитова история не съдържа дори намек за нищо подобно. 2.Акрополит казва, че Иван Асен седем години обсаждал Борил в столицата. Ако би било вярно, Борил не би могъл нито да се договаря със съседите си, нито да воюва с някого другиго, освен с конкурента, нито пък би имал възможността да прави църковен събор. Фактът, че в този период той участва в международните отношения, не допуска да се приеме известието на Акрополит за такава свръхдълга обсада - дори да предполагаме, че град като Търново е в състояние да издържи толкова.

Симеон - василеопатор и законен наместник? Рицарю, правиш ли разлика между изворови данни и пристрастни лековати изводи?

Изложението на Галахад достатъчно ярко сочи как всеки писател влага в писанието си своя гледна точка, оценка, пристрастие, "задна мисъл". Едва ли трябва да се учудваме - средновековните автори нямат нищо общо с т.нар. съвременна научна обективност (доколкото и тя е реално прилагана, естествено) - затова се и налагат съпоставките. Но доста трудно мога да приема следното обяснение за липсата на мир през 20-години: Всъщност основната пречка за мира не е от териториално естество. Тя произтича от факта, че Симеон узурпира императорския титул има претенцията Константинопол да му се покори като на свой владетел.

Да, това. Защото можеше и да не ги задържи и в резултат страната да се разглоби окончателно. Принудени да се върнат, за да оправят бакии? А не за собствена изгода? Е, де! Според мен тези сравнения и оценки са формални и инерционни. Какви бакии е оправил Иван Асен до 1230г., ако изключим връщането на северозапада - резултат от сгоден случай за рекетиране? В продължение на 12 години Иван Асен всъщност следва Бориловата външнополитическа линия - почти три пъти по-дълго, отколкото самият Борил я е следвал. Принципно има две възможности за оценяване: 1.Или във втората половина на Бориловото и първата на Иван Асеновото царуване има стабилизация 2.Или няма - и при двамата. Всичко друго е волно художествено оформление, посветено на любимата антитеза - "добър владетел" / "лош владетел".

E, те това е категоричност! К'во да правиш? Шан-з-Елизе № 30 ...