T.Jonchev

В изворите се споменава, че в навечерието на убийството на Никифор Фока в Константинопол имало две български принцеси - евентуални годеници на малолетните Василий ΙΙ и Константин VIII, които току-що били пристигнали. Под предлог да види как са настанени Теофано излязла от императорския кубикулум, като помолила мъжа си да я изчака, без да заключва вратата. Но не се върнала, а вместо нея влезли убийците. Но тия бракове явно не са се състояли. Константин VIII се оженил за ромейка, от която имал три дъщери, а за Василий II няма никакви данни да е бил женен.

Tочно така. Когато Великата армия пресича Неман, руско-турската война е вече приключила. По-скоро втора (освен тази с Франция и съюзниците й). Но иранската война се води в крайните покрайнини на Руската империя, теренът на военните действия и целите на войната са доста ограничени, а войските, които участват там - несравнимо по-малобройни. Впрочем, ако трябва да се посочват съпътстващи войни, за отбелязване е войната (герилята), водена от испанците срещу французите, а също и войната с Англия.

Абсолютно точно.

Отдавна не съм те виждал толкова разпален. Аз изобщо не мога да кажа кога у Василий се е появила мисълта да унищожи България. Но имайки предвид характера му и водената от него политика смятам, че не се е събудил внезапно една прекрасна сутрин с тази идея. Този император е доста прагматичен, така че вкл. до Сперхей, а може би и по-късно, стремежът му е главно да ограничава и сковава българските действия, а не да ликвидира България. Иначе казано: давал си е ясна сметка, че империята не може да води (или не е разумно да води) войни на два фронта едновременно, въпреки цветущото си състояние и да жъне успехи и в двете посоки. Самуил не е използвал най-рационално затишията откъм Византия - тук си прав. Но за да ги използва по-рационално, би трябвало да е знаел или да е предполагал какво предстои да се случи, както го знаем сега ние. Само че той не е бил нито пророк, нито свръхчовек. Такива затишия в българовизантийските отношения е имало и преди него, без да бъдат непременно последвани от унищожителни за България нашествия. А лариските обсади си имат своята логика: който владее Лариса, владее Тесалия - една богата в животновъдно (а и в земеделско) отношение равнинна област с многобройно население. Ако отсъждаме, че усилията му да овладее Лариса са несъстоятелни и вредни, каква присъда би трябвало да се издаде примерно срещу Пресиян със завземането на Филипи в 837г.? Знам, че Самуил не ти е много на сърце и ти знаеш, че и за мен той не е любимец. Но все пак ми се струва, че го съдиш прекалено строго и то по-скоро от съвременна гледна точка.

Mоже и така да е било.

Историята на Ираклий Ι опровергава подобно становище. И не само тя.

Е, точно там е работата, де. Ние в България под успех разбираме спечелена битка - да има кървища, слава, тупурдия. А дали битката печели и войната - не ни пука особено. Винаги намираме как да извиним крайния неуспех или полууспех. Не е необходимо непременно надмощието да се демонстрира в епохална битка. Във времето 1001-1014 няма нито едно впечатляващо сражение, но надмощието на империята е очевидно и дори самият Самуил го е схващал, защото минава в тотална отбрана. Аз смятам, че ако тактиката на Василий ΙΙ от началото на XI век беше приложена по-рано, България можеше да приключи съществуването си в края на Х век. Само че през последното му десетилетие българите все още са твърде активни, а империята е ангажирана с източния фронт и не й е било възможно да приложи подобна тактика. Що се отнася до поражението на императора през 986г. - считам го за случаен епизод в началото на военната му кариера, дължащ се по-скоро на лекомислие и неопитност, отколкото на българско военно превъзходство.

Това е невярно. През 1812г. завършва, а не започва руско-турска война. Тази война е започнала 1806г.

Кои точно лозя са били изкоренени е трудно да се каже, но е ясно, че не са били всичките, след като в 811г. Никифор Геник заварва владетелските изби пълни с вино.

Собствените грешки, пропуски, проблеми, слабости и противоречия придават определен "цвят" на този дълъг конфликт, но главната причина за финала не е вътрешна, а външна - възможностите на империята през Х век и упоритата политика на Василий ΙΙ. Ако нашата историография не беше забола нос в българския проблем и - изследвайки периода 971-1018г. - проследяваше паралелно събитията от българската и ромейската история, може би щеше да забележи, че Самуиловата активност и успехи съвпадат с времето на големи ромейски ангажименти на изток, т.е. че става дума не за българско надмощие на Балканите в част от този период, а за удачно възползване от ситуацията.

Вероятно има разлики и в гледната точка. Светослав се възхищава на натуралните изобилия и разнообразия в Переяславец - поне това е записано. Понеже в тази епоха паричното обръщение не е особено активно нито у русите, нито у българите, стоките са го впечатлили повече. В същото време българските владетели са притежавали и пари в голямо количество, но като съкровища. При опита на Анастасий ΙΙ да се върне на власт, според Теофан Тервел му бил дал, освен войска, също и 50 кентинария (360 000 номизми). Това е повече от тон и половина злато, а със сигурност Тервел не е изпразнил до дъно хазната си в полза на поредния ексимператор. В АВР пък се казва, че Никифор Геник намерил в Крумовата резиденция богата плячка и раздавал на войниците си по списък заедно с други неща и мед (χαλκος). Най-вероятно става въпрос за медните монети от българската съкровищница - златните и сребърните очевидно императорът запазил за себе си.

Макар аз също да съм склонен да приемам, че в началото на IX век Плиска вече е била държавен център, Ресавски е принципно прав - владетелската резиденция не е само една. Освен аналогиите, разполагаме и с писмен извор - Търновския надпис на Омуртаг.

Айдее... С последните постинги работата отива пак към затваряне.

Е, чак пък без цели... Една немаловажна причина за войната е, че Русия не спазва континенталната блокада въпреки поетите ангажименти и това вреди на френските усилия за икономическо задушаване на Англия.

Вярно - интересна е. Но си личи едно леко руско пристрастие и гледна точка.

Чак фланг - не е. Пометена е бригадата на Орнано от фланга на четвърти корпус.

Няма защо да ме убеждаваш кой е по-добрият - императорът ми е любимец и не го давам за цяла галерия Кутузовци. Кутузов също си е давал сметка за качествата на Наполеон и никога не е отричал неговия гений. Когато някакъв млад офицер от щаба му подхвърля нещо подигравателно за императора, Кутузов незабавно го скастря: "Младежо, как си позволявате да се изказвате по такъв начин за един велик пълководец?"

Обаче печели време за укрепяването на Втора армия зад Семьоновския овраг чрез подхождането на резервите. Суматохата, която този конен рейд създава, довежда до задържане на напора на френското настъпление и фактически спасява Втора армия. Мисля, че Наполеон идваше не при редута, а при флешите. Както и да е. Съгласен съм, че е искал лично да прецени положението и тогава да реши дали да изпрати гвардията. Съгласен съм и че не е бил взел решението да не я праща още по времето на рейда и заради самия рейд. Но този рейд и проникването на руската конница към тила на Боарне са го изненадали и стреснали. Да не забравяме, че императорът не е могъл да знае във всеки един момент с какви резерви разполага противникът. Най-вероятно е предположил, че атаката не е само конен рейд, а опит за пробив - затова и изпраща Клапаред в тази посока (макар че казаците вече са се оттеглили, когато той пристига зад IV корпус)и задържа настъплението при Семьоновское. Рейдът му е показал, че Кутузов още има резерви, но едва ли е могъл да знае какви точно и колко. А към момента императорът е разполагал единствено с гвардията. Когато от флешите е огледал руските позиции и е видял, че - благодарение на пристигналите вече там резерви на Кутузов - те са достатъчно укрепени, е преценил, че използването на гвардията би било огромен риск в случай, че противникът има и други свежи сили. Поради това заявява: "Няма да рискувам последните си резерви, когато между мене и Париж има 3000 км". Така че - да - окончателното решение за гвардията е взето след 17ч. Но рейдът има съществено значение за това, макар да не е пряката причина: 1.Той е разкрил наличието на резерви у русите (за които Наполеон може би е смятал, че са изчерпани вече), което налагало френските да бъдат съхранени. 2.Той дава време за укрепване на войските и позициите, което прави невъзможен пълния разгром на Втора армия само със силите, които до този момент са хвърлени срещу нея. Отделно от това стои въпросът за неудобния терен в този участък на битката, което пречи на императора да извлече максимума от кавалерийското си превъзходство.

Въпросът не е колко, а какви. Мисля, че пробив без участието на пехота не е сериозно действие.

Лелее, колко си нахъсен! Кавалерийската атака в никакъв случай не е опит за контраудар. След Уваров и Платов не са били придвижени никакви пехотни части, а да смятаме, че с около 9500 леки конници може да се постигне нещо особено при дадената ситуация е просто химера.

Последното е вярно, но не и предпоследното. Макар че решението да даде сражение на французите му е наложено, Кутузов има идея как да изтръгне победата в тази битка: просто разгледайте внимателно разположението на руските войски при Бородино. Укрепявайки силно позициите на Втора армия и създавайки доста мощна опорна точна в центъра (т.нар. курганна батарея), Кутузов има възможност да задържи в резерв голяма част от войските зад дясното си крило. Срещу това крило е бил разположен само сравнително слабия корпус на принц дьо Боарне. Ако не му се е наложило да хвърли значителна част от тези резерви (и то не наведнъж, а накъсано) към флешите, за да удържат френския натиск там, особено след раняването на Багратион, Кутузов би могъл да нанесе с тях съкрушителен удар върху левия фланг на императора и да спечели сражението. На всичкото отгоре руснаците са имали и числено, и артилерийско превъзходство. Но Наполеон очевидно е разгадал замисъла и точно затова задържа докрая в резерв гвардията, независимо от всички настоявания на генералите от щаба си да я изпрати срещу лявото крило на русите. А атаката на Уваров и Платов е единственото, което Кутузов реално е могъл да направи в ситуацията, за да спечели време за подхождане на твърде отдалечените си резерви към Семьоновское. В този момент той вече не е разполагал с цялата групировка, подготвена за контраудар на левия френски фланг и му е било ясно, че победата му се е изплъзнала и че му остава само да се погрижи армията му да не бъде напълно разбита.

Е, дай го тоя линк, де - защо само Спандю "да се облажва"?

Макар примерът на DendroaspisP със Седма рилска дивизия да не е най-подходящият в този случай (уточнението на числеността й - пък съвсем), намирам идеята на постинга му за правилна. На тази база всякакви опити за доказване и дори предполагане на числености за военен потенциал в началото на девети век, без да има конкретни статистически данни в изворите, ще си останат висящи. Подобни опити могат да бъдат център на спорове, но на стабилни решения - надали. Чудя се и аз дали темата вече не е изчерпана по същество и дали да не бъде затворена - поне да избегнем влошаването на отношенията между потребителите.

Абе никой ли не се сеща, че Митакът е именник днес? Жив и здрав!

Напротив - има.