T.Jonchev

Не би могло да се каже по-точно.

В много голяма. Грейвз буквално е изсмукал всичко, което се съдържа в изворите - не само у Светоний и Тацит. Има и измислици, естествено, все пак това е роман, но те са поднесени по начин, който ги прави да звучат като хипотези по разни не съвсем изяснени в науката въпроси. Този роман е най-образцовата и същевременно приятна симбиоза между историческа наука и художествено произведение, която съм срещал.

Посочват, посочват: едно изследване на Потапов от 1955г. и едно на Баскаков, издадено в 1960 (ако не ме лъже паметта, де). Е на това му се вика "напоследък".

Графе, без да отричам хиперболизирането в източниците принципно, се налага да кажа, че аналогията, която ползваш за аргумент, е несъстоятелна. При античните римляни не намираме хиляди бойни кораби не защото не са могли да ги построят и поддържат, а защото не им е било нужно да го правят - от времето на Помпей нататък в Средиземно море те не са имали срещу кого да използват флоти, освен помежду си при гражданските войни. Затова са наричали Средиземно море Mare nostrum / internum. През седми век и следващите ситуацията е доста различна.

Според мен най-сериозният проблем в образованието е същият, който е най-сериозен и в държавата като цяло - тотална бюрократизация на всички и на всичко.

Никаква ерес, точно така е. Религиозните противопоставяния предизвикват бая политически проблеми между центъра от една страна и диоцезите Ориент и Египет - от друга. Арабското завоевание е вид оздравителна хирургична намеса.

Несъмнено в периода IV - VII век робството в Римската империя не е това, което познаваме до към края на II век. Преди всичко източниците от и за това време съдържат много повече споменавания за колони и арендатори от всевъзможен тип, отколкото за роби - особено в Изтока. Дори юридическият статус на робите е променен - ако не в главното, то в детайлите. Очевидно броят на робите (и респективно - приложението на техния труд в стопанството на империята) е рязко редуциран. Причините са много, но основните са липсата на големи завоевания и по-добрата доходност на арендаторската форма на стопанисване на имотите. Така че твърдението, че т.нар. Ранна Византия била робовладелска държава, е едно от многото безумия, родени от идеологическа инерция.

И аз съм склонен да мисля, че придвижването от Диабазис до Анхиало е било по суша и към аргументите на графа бих прибавил още едно нещо: от данните за кампанията се вижда, че флотата на Роман Лакапин е трябвало да осигури прехвърлянето на печенегите, което не е направила. Но е била на север в готовност да ги прехвърля, след това се е върнала, минала край Месемврия, без да окаже никаква подкрепа на Лъв Фока и остатъците от разбитата ромейска войска, приютени там и отплувала към столицата. За това си действие Роман Лакапин е бил осъден на ослепяване, както знаем. Доста ми е трудно да си представя как - ако тази флота е откарала армията на Лъв Фока до Анхиало - е успяла да се разходи до дунавските устия или още по на север-североизток, да пребивава там някакво време докато минат неразбориите и се разбере, че печенегите се отказват от участие и да се върне до Месемврия преди Лъв Фока да е изчезнал оттам. Като имаме предвид, че доместикът е командвал битката при Катасирти, която се е състояла не много време след Ахелойската след стремителното преследване на остатъците от армията, едва ли можем да смятаме, че Лъв Фока е останал в Месемврия повече от ден или два. Това навежда на мисълта, че от появата на ромеите при Анхиало до напускането на Месемврия от Фока е минало много кратко време, за което една твърде многобройна флота едва ли би могла да измине в двете посоки пътя до печенегите. Да приемем, че е възможно, би трябвало да гледаме на придвижването на корабите като движение по съвременно влаково разписание, което не ми се струва особено реалистично. Вярно е, че дромонът при хубаво време може да вземе до към 350 км за денонощие, но флота от голям брой кораби и то от различни типове, е изключено да се придвижва с подобна скорост. И не разбирам защо е нужно в тази тема да се показват зъби, след като има достатъчно аргументи, за да се води напълно цивилизован спор.

O, с удоволствие бих почесал за пореден път перото си по този въпрос, макар че това ще е спор заради самия спор.

Картината, която рисуваш, е неточна. Всъщност, когато води войната с българите, Константин Погонат вече е разбил арабите и е подписал с тях мир. Именно това обстоятелство му дава възможност да прехвърля теми и тагми в Тракия.

Гледах го, разбира се. Науката се прави с глава, не с диплома. Така че фактът, че си химик, а не историк, не е пречка нито да се интересуваш от история, нито пък да кажеш нещо ново и вярно в историята. И Митака е химик, но много добре се вписва и в историята. Да, дядото на дядо му е роден в тема Македония и затова са го наричали "Македонец" (оттук името на цялата династия). Но, както забеляза и КГ, тази тема обхваща част от дн. Източна Тракия и няма нищо общо със съвременната Македония, нито пък с античната.

Приятелю Кирил, нима сериозно си помислил, че български исторически форум (не само този - който и да е) би отстоявал мнение, че Самуил е македонски цар? Признавам, че и ние си имаме разни исторически мании, но пък чак снежнобялото да обявим за антрацитно черно - е, до там не сме стигнали и се надявам да не го направим. Така че тук опоненти няма да намериш - тъкмо обратното. Но щом си любител на спора - а това е хубаво - съобрази се с бележките на графа. Фактологическата прецизност е крайно необходима за аргументите при спор. Дерзай нататък!

Чудесен роман! Заедно с "Quo vadis?" започнаха да формират вкуса ми към Рим - в ранно тинейджърско време, преди да почна да чета източниците.

Mea culpa, разкайвам се!

Да бе, а аз бях пропуснал. Но сега вече го "плюснах" (думата много ми харесва ), макар и със закъснение.

Тамарин, моите адмирации!

Оригиналът въобще го няма - работим с преписи. Споменатото в текста "царство" не върши никаква работа по отношение на проблема с титлата и коронясването на Симеон, защото: 1.Текстът е препис - май от ΧIV век. Използването на думи като "цар" и "царство" в него въобще не е показателно. Няма гаранция, че същите тези думи са стояли и в оригинала, а не напр. "цясар", "цясарствие". 2.Самият оригинал на паметника е от XI век, когато вече думите "цар" и "царство" вероятно са в употреба. Но дори да са присъствали в оригиналния текст, от това не следва автоматично, че са били използвани и в първата четвърт на Х век, когато се разиграват събитията. 3.При превеждане и нормализиране на изворови текстове на съвременен български "цар" и "царство" се използват доста непрецизно - вкл. за преводи на текстове от гръцки, в чиито оригинали стоят думите "василевс" и "автократория". Така че не бих залагал, докато не съм погледнал самия среднобългарски препис на Анонима. Нищо чудно в него въобще да не пише "цар".

Aбсолютно нормална. За времето си римското общество е достатъчно цивилизовано, за да съчетава военни и дипломатически средства при правенето на политика.

Имало е. Напр. в диоцеза Тракия са поселени ок.2000 семейства кутригури по времето на Юстиниан Велики. Но българска държава на Балканите, естествено, тогава не е имало.

Е, четох един учебник за 11 клас - на издателство "Анубис". От над 100 грешки в старото издание, са поправили 30-тина, останалите си стоят. И грижливо са съхранили най-важните грешки: научните. Прах да не падне върху тях.

Виж предния постинг. Това, че не е загубил и "педя земя" няма нищо общо с фактите и данните - то е 100% историографско заклинание. В научните изследвания не може да се отрекат военните му неуспехи, без това да предизивика остри възражения и затова те традиционно се "подслаждат" с неизменната реплика как, макар да загубил войната еди коя си, все пак я спечелил на масата на преговорите, защото територията на страната се съхранила - независимо че най-често за това няма никакви сведения. Не знам защо моите колеги си мислят, че великите владетели трябва непременно да са големи военачалници и завоеватели и хвърлят толкова усилия да замазват пораженията. Виж французите: те си харесват Луи Свети и го смятат за велик (с право), независимо, че на бойното поле е бил горе долу гола вода.

Toва е версията на Божидар Димитров - както обикновено твърде волна и без особена връзка с изворите. Всъщност презвитерът казва: "ако бях изслушан, нямаше да претърпим това, което претърпяхме през годината, т.е. каквото претърпяхме във войната срещу България". С други думи: Константин смята, че ако са го били изслушали (а не послушали!) поражението би било избягнато. Поражението, а не войната.

"Трябва ли да отнесем възникването на България към 681г.?" - беше темата и въпросът. Не, не трябва. Смятам, че това е достатъчен, макар и неособено изчерпателен отговор. Всякакви опити да се посочи в коя година е възникнла, щом не е в 681, са не само опити да се отговори на друг въпрос, но и всъщност безплодни усилия - сигурна година не може да бъде посочена.

Не е предвождал армии през 895. Споменава се, че българите се отнесли до него за съвет. То Борис и на млади години е един военачалник... Що се отнася до това да има в 867 пълновръстен син, който да е пратен на дипломатическа мисия, ако сам Борис е роден към 830г. - напълно е възможно.

Е, не пали от раз, де! Нито Константин, нито аз сме казали "единствено". Всъщност една част от българо-сръбските отношения ги знаем точно от описанията на този император и ако не беше той, въобще нямаше да ги знаем. Васалитета на Сърбия към България по Симеоново време (917 - 924 със съответните прекъсвания) никой не оспорва. Но за времето на Борис работата е малко по-комплицирана. Ако твърдим - на основание на подаръците и ескорта (а и на факта, че членове на Властимировия род по-късно живеят в изгнание в България) - че това е васалитет на Сърбия към България, ще трябва да мерим със същата мярка и българо-византийските отношения и да заключим, че България пък е васална на империята, щом Борис и Петър изпращат там синове, а пък първите Асеневци - брат. А ако пък тези факти от българо-ромейските отношения не означават васалитет, защо същите факти в българо-сръбските да означават?