T.Jonchev

На Лъв Триполит - ислямизиран ромей. Няма връзка с ал Махди.

Така е, но не мисля, че някой е объркал Кайро и Кайруан, защото първоначално (и в Х век) Кайро се нарича Фустат.

Щеще да е още по-неприятно от това, което й се е случило всъщност. Сенките на великите империи са тъжно нещо.

Както обикновено, Aspandiat е точен. Някъде по адриатическото крайбрежие Симеон се среща и преговаря за флот с ал Дулафи, който разполагал с такъв. Това е след провала на контакта с африканските араби, така е - може би е около 924г.

Просто се иска човек да прочете. И аз навремето се зачудих на същото нещо и се разрових. И ми стана ясно, че Фатимидите управляват Египет от 934г., а ал Махди е царувал преди това в Тунис. А се оказа, че наистина се е наричал халиф (от 910г.), както го пишат в нашата историография (което също не ми се вярваше много) - той е първият арабски владетел извън Омаядите и Абасидите, който си е закачил тази титла.

Радо, Радо ... как да не ти се израдва човек за този къртовски труд! Направо ти се възхищавам.

Това е грешка. Опитът за съюз е с Кайрованските (туниските) араби. Обикновено се пише за египетските, защото ал Махди е основателят на династията на египетските Фатимиди. Обаче Ал Махди в 922г. управлява Тунис, а не Египет. Той завладява Египет през 934 г.

Аз също съм срещал неточни (меко казано) цитирания у П.Добрев. Спомням си, че преди няколко години като луд търсих един текст, в който според него се споменавало за християнизирани българи в Армения през V или VI век, но в източника (български превод, естествено), който той посочваше, въобще не открих подобно нещо. Смятам, че след данните, които Aspandiat изнесе, е крайно време хипотезите на П.Добрев да бъдат сериозно ревизирани и да се отсее зърното от плявата.

Наистина съм се изразил двусмислено. Исках да кажа, че не можем да си обясняваме единствено с иманярство факта, че са открити само 23 монети и да смятаме, че всички останали (безброй много?) са ги задигнали иманяри и затова археолозите не са ги намерили.

Така е - въпросът е доста комплициран. Всъщност вземането на заложници не е с цел да бъдат убити, а с цел онези, които са ги дали, да се опасяват, че ще бъдат убити, ако... и поради това да си седят кротко.

Като чий коз и срещу кого? Има разлика: Симеон е принц от приятелска страна, трети син на владетеля, а не престолонаследник, който е изпратен да се образова в Константинопол. De facto е можело да бъде използван като заложник при определени обстоятелства, но de iure не е бил заложник. Докато Калоян и de iure, и de facto е заложник - най-вероятно поискан от императора. Към момента на превръщането му в заложник, той от българска гледна точка е и престолонаследник (ако може да се вярва на това, че първият син на Асен е роден в 1190, както Божилов смята, и че Петър не е имал деца).

Работата с известията за смъртта на латинския император стои горе долу така: всички съвременни източници, считани за сериозни и достоверни, говорят, че е убит. Калоян (евентуално отговорният за това убийство) дори не отрича това в писмото си до папата - изразява се обаче доста неконкретно: "платил земния си данък", без да казва как точно. При това положение не виждам защо трябва да се съмняваме, че Балдуин наистина е убит. По каква причина? Е, тук доста може да се гадае. Във всеки случай романтичната история с влюбената и коварна царица е последното нещо, което си представям.

Мисля, че 23-те намерени монети не може да са резултат единствено от подвизите на иманярите. Тези подвизи са не по-скромни и за находки, касаещи периода XI - XIV век, но откритите монети, сечени през XI - XIV век, са твърде внушителен брой. Явно монетната циркулация през Първото царство е била пренебрежимо малка. Всъщност преки писмени данни за такава циркулация няма. Съобщенията от юридическите текстове, които Natan привежда, са много интересно попадение, но надали могат да компенсират липсата на находки и директни известия. Най-често в историографията се смята, че стънлезите и литрите, споменавани в тия паметници, са ползвани за пресмятане, а не практически. Но действително там, където се говори за продаване на имот и раздаване на цената му, си струва да се поумува дали класическото обяснение е точно. Мен това ме заинтригува, така че благодаря на Natan, че обърна внимание върху този детайл. Във всеки случай основните известия, които познаваме, общо взето изключват употребата на монетите в ежедневието: 1.Данъкът, плащан на Тервел, се мери в пари (до 30 златни литри), но се предоставя в натури (дрехи и червени кожи); 2.Халкът, за който се говори, че Никифор открил в Крумовата хазна през 811г., е по-скоро под формата на съкровище, отколкото като монети за обръщение; 3.Данните за българската данъчна система, запазена от Василий II след 1018г. също не свидетелства в полза на стоково-парични отношения. 4.Няма информация митата да са били плащани в пари. Нищо не пречи да са изплащани и в стоки.

Не. Знаещ. Знаещ и безпристрастен.

По-скоро са се оказали там. Ако бяха спечелили битката при Лех през 955, можеше да се преместят и по- на запад.

Тези критерии са твърде съвременни, за да ги имат предвид българските владетели от IX-X век.

Правилно предугаждаш - картите са бая фантазни. Вярно е, че териториите, които се представят под българска власт източно от Тиса, ако се ръководим от картите излиза, че непрекъснато минават от ръце в ръце. Такива данни няма, а още по-малко пък отнасящи се за 926г. Проблеми с унгарците последно Симеон е имал в първото десетилетие на Х век. Щял е да има и около 917г., но му се е разминало, защото е взел инициативата сам.

Казано накратко: колкото по-малко жертви имало, толкова по-драматични за страната били последиците.

Mного е възможно картинката да е била именно такава, макар че на юг от Балкана според мен градовете (особено по-големите) са останали под непосредствена имперска власт. Точно това е мнението по въпроса и на Михаил Войнов в студията му "За първия допир на Аспаруховите българи със славяните и за датата на основаването на българската държава" в т.6 на ИИБИ (1956). В началото на VIII в. пристанището Томи продължава да функционира. Теофан го споменава.

Според мен: възможно най-общия вариант - в случая "В". Наистина ли не можеш да минеш без иронии, или просто не искаш?

1.Никакво "отечество" няма предвид Анастасий Библиотекар. Той използва думата в смисъл на "страна". 2.Няма такива данни - за изпращане тепърва на гарнизон в Сердика нито за 808, нито за 809г. Най-вероятно градът си е бил ромейски. Не изключвам да има и писмени сведения в източниците примерно за VIII век, но така на прима виста не се сещам. 3.С такава административна точност не мога да ти отговоря. Държали са черноморските пристанища. Що се отнася до вътрешната територия на Малка Скития и Мизия, не е много ясно. Че са владели Малка Скития, се приема на основание на текста на Теофан за българите: "напада и ограбва близките до Дунава земи, т.е. сега владяната от тях страна, тогава владяна от християните...". Това "сега" не се отнася за самия Теофан (VIII - IX в.), а за неговия извор (края на VII - началото на VIII век).

Kaк можеш да повтаряш глупостите на БД? Кой извор съобщава за "избити до крак" в Сердика?

Струва ми се, че не бива да се пропуснат и имена като Никола Милев (слабоизвестен днес), Гавраил Кацаров, Любомир Милетич, Йордан Иванов, д-р Иван Велков и сина му - проф.Велизар Велков, Христо Данов, а също и Геза Фехер. Освен това аз бих споменал и още едного - също неособено известен у нас, но добре познат в Англия например - Борислав Примов, чиято в пълния смисъл на думата шашардисваща ерудиция, е карала студенти от всевъзможни специалности да се тълпят в лекционната му зала.

За да приключа доста излишното прехвърчане на думи между мен и Хърс, ще го цитирам по неговия собствен маниер - той е твърде удобен: Това ме удовлетворява.