T.Jonchev

Не мога да кажа нито "да", нито "не". Просто има въпроси, които нямат научноиздържани отговори. И точно тогава цъфват разни автори на книжки (тази, за която говориш, май ми е попадала, но нищо конкретно не си спомням, а най-малко име на автор) с претенцията, че имат отговори за всичко, очароват аудиторията и й прибират парите. След това се оказва, че нямало нищо такова, че истината била съвсем друга (понеже се появяват следващите всезнайковци) и аудиторията си купува поредната книжка, чете, цъка с език и пак верва. В България това може да се случи неограничен брой пъти. Конкретно ("конкретно" е малко силно казано, но нейсе) по въпроса ти за времето на Асен и Петър: зависи. Ако вземем предвид като по-приоритетен критерий фактът на дългия българо-византийски двубой и нашествията на печенегите, узите и куманите през XI век, би трябвало да приемем, че през XII век населението в българските земи е било по-малобройно, отколкото по времето на Петър I примерно. Но ако дадем повечко тежест на стабилизацията в Комниновия период, би могло да се предположи и обратното. Но и двете възможности са резултат от чиста логика без факти. Така че най-честният отговор тук е не е ясно. И никога няма да стане ясно, освен ако внезапно не намерим примерно два изчерпателни данъчни регистъра: един от времето на Роман III (да кажем) и друг от времето на Андроник Комнин. Тогава бихме имали отговор - около 70% точен.

Има такава хипотеза, но тя не се опира на никакви данни. А пък възможността България да е имала по-голямо население от Византия - с нейната територия, многобройни градове и т.н. - е просто изключена.

Ами, ако искаш, можем да спретнем един екип и да направим форумна публикация за списанието по този проблем. Но най-напред ще трябва да се съберат и систематизират изворовите данни по него, защото са доста разпилени.

Ползвал е гръцки, разбира се. Но не само гръцки извори е ползвал за историята си. Вероятно някои от домашните източници, които за него са били достъпни, сега вече са изчезнали. Четенето "Муртаг", "Муртагон" най-вероятно е правилното, но вече е безнадеждно късно да се ревизира твърде популярното "Омуртаг". За това четене ме убеждава не толкова Паисий, а сведенията, които по-горе дава Aspandiat - те са изключително показателни във връзка с имената. Към КГ125: Да, "ис" е гръцко окончание.

Е, изображението заяжда малко. Учи се на търпение... Можеш да помедитираш, докато се зареди

За брака на свещениците Incorrectus е correctus. В тази връзка има дори съборно правило, но не помня на кой точно събор беше - Рицарят би могъл да се сети. Това е разлика между западната и източната практика още от VII или VIII век. А за дяконите изискването да са женени, за да получат сана, не се отнася, мисля, и до днес - това е само за презвитерите.

Ето това е вече аргумент. Значи, ненапразно пиша тези имена без "о".

Нито от който и да е автор, пишещ на гръцки. Струва ми се, че оригиналното име в текста е Еран, което историографски сближават (или идентифицират) с Ирник.

Трудно ми е да отговоря категорично. Хоматиан е доста късен автор, за да приемем без резерв негови твърдения относно толкова ранна епоха, за които по-ранните от него писатели не са споменали дори и една дума. Това е все едно да приемам за чиста монета историята с Кубратовия сноп, прочетена в учебника на Бобчев от края на по-миналия век.

Спорно е. В оригинала стоят "ОНЕГАВОНИАС" и "ОКОРСИС". Въобще в мемориалните надписи, които са на гръцки, имената на всички хранени хора започват с "о" (Онегавон, Окорсис, Охсун, Ославна, Отурдацис и т.н.) , което дава основание да се подозира, че "о"-то не е първата буква от името, а гръцкият определителен член за мъжки род. Това е много логично и със сигурност всички специалисти биха възприели четене на имената без "о"-то, ако не беше Бешевлиев. Той обърна внимание, че по същия начин се пише и името на Омуртаг, но неговото "о" в повечето случаи се предава с омега, а не с о-микрон. И понеже определителният член се изписва с о-микрон, а не с омега, възникна съмнение, а и раздвоение. Всъщност Бешевлиев просто апелираше да не се избързва с решението на този въпрос, за да се преценят всички възможности за тълкуване. Тази негова предпазливост относно "о"-то раздели специалистите и съответно и изписванията на имената на две - с начално "о" и без "о". Това е.

Звучи съвсем приемливо и е логично. Омуртаг не е водил тежки войни и е имал възможността да се намесва в комшийски разправии, без да поема кой знае какви рискове.

Война е имало. В текста изрично се казва "и като отиде на война, удави се...", за разлика от сходния надпис за Негавон, където четем по-друго: "и като отиде във войската, удави се...". Правили са разлика.

И аз същото си мисля, но не ми стигат аргументи.

Тази тема се очертава като много интересна. Добре е да се коментира О.Манчън-Хелфън дори само за да се види друга гледна точка по проблема, различна от Гумильовата. Това открива разни нови възможности в интерпретацията.

Като българска столица не е споменат никъде. В разказа си за "оногундурите-българи", който предшества изложението за Кубратовата смърт и последвалите я събития, Теофан между другото казва: "около Фанагория живеят твърде много племена". Това е единственото споменаване на Фанагория, върху което се базира твърдението, че този град е българска столица. Но всъщност хронистът използва този топоним само като географски ориентир.

За жалост - нямаме понятие кой е спечелил. Което не ни пречи да твърдим, че сме ние, естествено.

У Златарски няма такова твърдение. Мисля, че смесвате известието за двете български принцеси, които на 10.12.969 са били в Константинопол като годеници на Василий II и Константин VIII, за което споменава Златарски, с известието на Лъв Дякон за Борисовите дъщери. Кой е бащата на тези две принцеси, не е съвсем ясно, нито пък какво е станало с тях след убийството на Никифор Фока - във всеки случай браковете не са осъществени.

Много свежарска интерпретация - харесва ми. Не мисля, че в 893/4г. т.нар. византийско духовенство е било нацяло натирено, както се смята най-често. Основания: 1.Архиепископът няма как да е бил изгонен, епископите - също. Ако това е сторено, кой тогава е хиротонисал Климент за Велички епископ? 2.Учениците на Климент са били 3500 - нима този брой е достатъчен, за да подменят с него всички духовници, които дотогава съставят клира из българските епархии? При този обхват на страната не е за вярване. 3.Прословутото "ромейско влияние", от което българските владетели толкова се пазят и с което толкова усилено се борят, е по-скоро мит, отколкото действителност. Влияние е имало, естествено, но в изворите липсват данни, че владетелите са го преценявали като нещо толкова заплашително за държавата, колкото историографията го изкарва. Има факти, които свидетелстват обратното - например копирането на ромейските църковни, политически и културни образци. В този ред считам, че проблемът на събора не е бил толкова в отстраняване на ромейското духовенство, колкото в "преложение славянских книг". Това "преложение" вероятно е имало за последица и отстраняване на духовници от стария клир - по езикови, а може би и по други съображения (примерно канонични или канонично формулирани). Но да е "изметен" цял клир - едва ли.

Пропуснал си нещо много важно: свежата мисъл, която витае из историческите форуми, може да даде на професионалния учен нови идеи, а понякога - и неподозирано точни отговори. Убедил съм се в това. Защото професионалистът неизбежно натрупва рутина, която, освен положителна роля, има и отрицателна - поне в някаква степен вкарва мисленето в определени коловози, а интелигентният любител разсъждава "чисто". Това е значително предимство и в този смисъл симбиозата между професионалисти и интелигентни любители е не само препоръчителна според мен, а дори е наложителна. Историческите форуми са единственият широк терен за такава симбиоза.

Моля ти се, поне ти не се заразявай от националната параноя с византийските намеси! Я си представи, че гърците напишат някъде, че през 832г. (примерно) българите подтикнали ал Мамун да нападне империята. Няма ли да ти се стори малко несъстоятелно? Тая история с гадната Византия, която с нищо друго не се занимава, освен да се чуди как да вгорчи живота на българите, ми напомня един много стар виц, в който англичанин, французин и бай Ганьо пътуват в едно купе с английската кралица. Но вицът е неприличен...

Рюриковичи - да. Но в този брак е замесена и ромейската страна и ако нравите на викингите не са имали значение за нея, защо е трябвало тогава Владимир да се покръства?

Пазарната история е обяснена в самите източници с корупция и връзкарство и не виждам причина да не приемем това обяснение. Не може само в българската история събитията да се случват единствено поради свръхобективни и мащабни причини. Все пак и през IX век са живели нормални хора с всичките присъщи на човеци слабости, мераци и пр.

Горе долу вероятностите са 50 на 50, защото освен мемориалния надпис на Корсис, за тази война друго съобщение няма. Ако обаче приемем за чиста монета "Джагфар Тарих" (нещо, което не бих направил, признавам), войната трябва да е била с маджарите. Впрочем, как може един бъдещ професионален историк да черпи информация от източник като уикипедия?

Хм, да, май си прав.

Всъщност едва ли е от такова значение къде е бил този гарнизон. Има логика обаче при ромейската атака българи и руси да бранят първо външните укрепления, после да се оттеглят на вътрешните и накрая - колкото са останали, да се укрепят в самия дворец. Според мен този развой е естествен и поради това - приемлив. Колкото до факта, че Борис е пленен във външния град: аз не бих разчитал на това, за да правя извод, че там е живял след влизането на русите в столицата. Най-вероятно си е живял в двореца, но е бил при войниците по време на византийския щурм, който се е развил доста бързо и може би суматохата му е попречила да се скрие зад вътрешните укрепления или в самия дворец. След завземането на Преслав той се е намирал в двусмисленото положение на полупленник-полусъюзник, което според мен не изключва да е имал възможност да се движи свободно из столицата си - особено ако всичките му близки са се намирали в двореца под надеждна руска охрана като фактически заложници.