T.Jonchev

Искаш да кажеш - Светослав.

Професоре, Ако княгиня Олга е дъщеря на Симеон, а Анна - дъщеря на Борис II, това означава, че Анна и Св.Владимир са били втори братовчеди. Бракът им би бил недопустим като кръвосмесителен от гледна точка на църковния канон (мисля, че RIZAR, който разбира от богословие и канонично право, ще го потвърди). Константинополската патриаршия е спазвала доста стриктно тези ограничения - без малко те не осуетяват брака на Никифор Фока и Теофано през 963г., а в онзи случай е ставало въпрос дори не за кръвно родство, а само за духовно (Фока бил кръстник на едно от децата на Теофано).

E, да - само догадка. Но може в изворите за историята на партите да съществува и някоя фактологична следа. За жалост аз не ги познавам, периметърът ми на действие не е толкова широк.

Понеже чак сега прочетох тази тема: Не е изключено въпросните римляни да са били не пленници от битката при Каре (тогава биха били твърде възрастни), а пленници от командуваните от Оппий Стациен два римски легиона, които охранявали обсадния парк на Антоний в кампанията му срещу партите през 36г. Тези легиони и ауксилиите, командвани от цар Полемон били разгромени от партите и се смята, че са избити до крак, но не е невъзможно част от легионерите да са взети в плен и после изпратени на източната граница, подобно на пленниците от сражението при Каре по-рано.

Никак не съм сигурен, че Борис и Симеон са били в такова съгласие относно управлението и особено външната политика. Образът на Борис тежи толкова много, че не можем да си представим да са несъгласни - нали са положителни герои и двамата. Обръщам ти внимание обаче, че в единствения извор за преврата срещу Владимир, писан в първо лице от съвременник, с който разполагаме, в това детрониране основната роля играе Симеон, не Борис.

Има 2 възможности според мен: 1.Да си прав, че е приемал гръцкия като "език на врага". 2.Да не си прав, защото мисля, че никой от средновековните ни владетели не е питаел тази патологична подозрителност и омраза към Византия, която е толкова характерна в днешно време. Поне никой не я е изпитвал в подобен размер - в противен случай нито един от тези владетели не би обелил и дума на гръцки. И в двата случая обаче, ако е имал идея за писменост на местен език и планове във връзка с това, Борис се е туткал необяснимо дълго, пренебрегвайки маса възможности и това е продължило минимум 16 години, както забеляза и Incorrectus. Ето защо, вместо да му търся 1000 несъстоятелни извинения за закъснението, както е направил Б.Димитров, аз смятам, че се е сетил за това много късно. Величието на владетеля не е в това да му хрумне нещо, преди да са се сетили другите, а в това пълноценно и перспективно да го използва.

OK - макар да подозирам, че се шегуваш. Но нима в тази държава не е имало обективна необходимост от азбука на местен език много по-рано? Защо тогава Борис чака десетилетия наред, за да я въведе?

Сериозно ли вярваш в това?

Смятам, че Борис се е сетил да използва азбуката доста късно и през 60-те години въобще не е мислил по въпроса. Ако беше мислил, можеше да се възползва много по-рано - не са му липсвали възможности. А това, че "жадувал" - да, но то е писано доста след събитията и с оглед на произтеклото след идването на учениците в България.

Дуло не може да е управлявал до 759г., след като през следващата или по-следващата година на трона се възкачва Телец, който е предшестван от двама представители на рода Вокил с общо 23-24 години царуване (все едно дали тези години са слънчеви или лунни). Според мен вероятността да разбираме Кормисош и Винех като лица, свързани с рода Дуло по сватовство, хич не е голяма. Ако идеята е, че по този начин се "приобщават" към прословутия род, нямаше в "Именника" да бъде посочвано, че са от рода Вокил. Пък и за Кормисош си е казано изрично, че "измени рода Дулов", а не че го е продължил.

Отговорът на този въпрос е твърде относителна работа. Ако приемем, че продължителността на царуването на Севар, записана в "Именника", е правилна, по-скоро е умрял на трона си и преврат не е имало. Кормисош е "изменил рода Дулов", както пише в текста, но от това не следва задължително, че "Именникът" съобщава за държавен преврат - съобщението може да се свърже и с най-банална смяна на династията, за каквато може да е имало всевъзможни причини. При горното условие (вярна продължителност на Севаровото царуване) Кормисош е възшествал повече от година след смъртта на Севар.

В 913 няма нито признаване, нито даване на титли. Към края на същото десетилетие Симеон възприема титла "василевс" в качеството си на претендент за ромейския престол.

Не, сведенията са крайно откъслечни, несигурни и пръснати във времето.

Без да съм нумизмат, според мен тези монети не са български. Иконографията им е на венециански матапани. Но не мога да разчета нищо по тях.

Преки изворови данни за етноидентичност кутригури-утигури-уногундури-българи няма. Идентификацията или по-скоро близката родственост между тях е историографско заключение с някаква степен на вероятност, но без категорични гаранции. Днес в науката се приема например, че кутригурите, утигурите и уногундурите са български племена или племенни групи, но не всякога е било така.

България е имала някакви земи на север от Дунава и при Борил, а и след него. Трудно е да се очертае северната граница в този район, но наличието на отвъддунавски територии по време на ВБЦ е несъмнено.

Употребата на "архонт" се радва на изключително многообразие в изворите, включително и като титла на български (и не само на български) владетели. Дали Борис I е носил такава титла - в смисъл официално? Да, дори я има на собствените му печати.

Именно. Като че ли единствено в България прозвището "Славянина" предизвиква някакви особени тръпки и странни тълкувания.

Ако имаме основание да наричаме Симеон Велики ромейски император, не по-малко е основанието за Тома.

Бая алтернативно умуване се иска. Когато се подвизава Жана, Хенри V вече не е жив, а тогавашният крал - неговия син Хенри VI - е бебе. Но на бойното поле Жана срещу Хенри V няма шанс. Всъщност тя не е била нито стратег, нито тактик.

Що се отнася до "Именника": Той е "вмъкнат", това е истина, доколкото текстът му не е свързан с предходния и следващия текст. Но вмъкването не е механично като на листа в Радзивиловската летопис. "Авитохол" - думата, с която започва текста на "Именника" - се намира към края на един от редовете почти в средата на страницата. Така че "вмъкването" е станало преди XV век, откогато датира най-ранният препис и ако въобще може да се говори за фалшификация, тя трябва да е средновековна. Само че данните, които "Именникът" съдържа, намират потвърждение в други източници - не всички, естествено, но все пак достатъчен брой, за да не допускаме фалшифициране.

Прочетох изложението за Радзивиловската летопис. Наистина е впечатляващо. Но не бързам да се съгласявам със заключенията, защото бих предпочел лично да се убедя. Освен това изводите са направени на базата на наблюдение, а и умозрително, което в днешно време е само един от доста възможни методи за изследване. Преномериранията на листове и тетради, както и хартията, почерците, мастилата - всичко това може да бъде успешно анализирано, включително химически и да се докаже, че листът с норманската теория е късно (XVIII или дори XIX век) вмъкнат, или обратното - че не е. Днес е много модерно да се говори за фалшификации - това е дори метод за налагане на различни изводи. Ето още едно обстоятелство, което ме прави изключително предпазлив в подобни случаи.

Ганчо Ценови.

Помак, нека проявим повече коректност - би било полезно за всички. С остроти не се прави наука, знаеш това. Защо да си пилим нервите, вместо да спорим по нормалния начин? Заглавието на "Именника" е променяно - прав си. Но какво общо има това с неговата достоверност или недостоверност, след като разполагаемите преписи са от XV - XVI век, а "кръстникът" (Раич) е живял през XIX? Повечето средновековни паметници нямат заглавия и такива им слагат работещите с тях специалисти. Може и да не са най-сполучливи озаглавяванията, но те нямат никаква връзка със стойността на документа.

Абсолютно вярно - не би могло да се каже по-добре. Поздравления, г-н професоре!