-
Брой отговори
4298 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
88
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ T.Jonchev
-
Е, не съвсем. Впрочем, улично осветление е засвидетелствано в селевкидската столица Антиохия през III в. пр. Хр.
-
Така ли? Не съм чел хърватска историография. Но дали трябва да се изненадваме на тази щуротия? Ами ние правим горе долу същото. Балкански нрави...
-
Десетте лева от 1930г. са отсечени в няколкостотин хиляди екземпляра и са твърде разпространени. Нумизматичната им стойност е нула, защото толкова съвременни монети въобще не са обект на нумизматиката. Но те имат сребърно съдържание - не много високо (не помня колко процента беше), но все пак. Това е ценното в тях - освен Мадарския конник, разбира се.
-
Защо смяташ атаката към Хърватия за "вяла"? Защото е неуспешна?
-
На Лъв Триполит - ислямизиран ромей. Няма връзка с ал Махди.
-
Така е, но не мисля, че някой е объркал Кайро и Кайруан, защото първоначално (и в Х век) Кайро се нарича Фустат.
-
Както обикновено, Aspandiat е точен. Някъде по адриатическото крайбрежие Симеон се среща и преговаря за флот с ал Дулафи, който разполагал с такъв. Това е след провала на контакта с африканските араби, така е - може би е около 924г.
-
Просто се иска човек да прочете. И аз навремето се зачудих на същото нещо и се разрових. И ми стана ясно, че Фатимидите управляват Египет от 934г., а ал Махди е царувал преди това в Тунис. А се оказа, че наистина се е наричал халиф (от 910г.), както го пишат в нашата историография (което също не ми се вярваше много) - той е първият арабски владетел извън Омаядите и Абасидите, който си е закачил тази титла.
-
Радо, Радо ... как да не ти се израдва човек за този къртовски труд! Направо ти се възхищавам.
-
Това е грешка. Опитът за съюз е с Кайрованските (туниските) араби. Обикновено се пише за египетските, защото ал Махди е основателят на династията на египетските Фатимиди. Обаче Ал Махди в 922г. управлява Тунис, а не Египет. Той завладява Египет през 934 г.
-
Аз също съм срещал неточни (меко казано) цитирания у П.Добрев. Спомням си, че преди няколко години като луд търсих един текст, в който според него се споменавало за християнизирани българи в Армения през V или VI век, но в източника (български превод, естествено), който той посочваше, въобще не открих подобно нещо. Смятам, че след данните, които Aspandiat изнесе, е крайно време хипотезите на П.Добрев да бъдат сериозно ревизирани и да се отсее зърното от плявата.
-
Като чий коз и срещу кого? Има разлика: Симеон е принц от приятелска страна, трети син на владетеля, а не престолонаследник, който е изпратен да се образова в Константинопол. De facto е можело да бъде използван като заложник при определени обстоятелства, но de iure не е бил заложник. Докато Калоян и de iure, и de facto е заложник - най-вероятно поискан от императора. Към момента на превръщането му в заложник, той от българска гледна точка е и престолонаследник (ако може да се вярва на това, че първият син на Асен е роден в 1190, както Божилов смята, и че Петър не е имал деца).
-
Работата с известията за смъртта на латинския император стои горе долу така: всички съвременни източници, считани за сериозни и достоверни, говорят, че е убит. Калоян (евентуално отговорният за това убийство) дори не отрича това в писмото си до папата - изразява се обаче доста неконкретно: "платил земния си данък", без да казва как точно. При това положение не виждам защо трябва да се съмняваме, че Балдуин наистина е убит. По каква причина? Е, тук доста може да се гадае. Във всеки случай романтичната история с влюбената и коварна царица е последното нещо, което си представям.
-
Мисля, че 23-те намерени монети не може да са резултат единствено от подвизите на иманярите. Тези подвизи са не по-скромни и за находки, касаещи периода XI - XIV век, но откритите монети, сечени през XI - XIV век, са твърде внушителен брой. Явно монетната циркулация през Първото царство е била пренебрежимо малка. Всъщност преки писмени данни за такава циркулация няма. Съобщенията от юридическите текстове, които Natan привежда, са много интересно попадение, но надали могат да компенсират липсата на находки и директни известия. Най-често в историографията се смята, че стънлезите и литрите, споменавани в тия паметници, са ползвани за пресмятане, а не практически. Но действително там, където се говори за продаване на имот и раздаване на цената му, си струва да се поумува дали класическото обяснение е точно. Мен това ме заинтригува, така че благодаря на Natan, че обърна внимание върху този детайл. Във всеки случай основните известия, които познаваме, общо взето изключват употребата на монетите в ежедневието: 1.Данъкът, плащан на Тервел, се мери в пари (до 30 златни литри), но се предоставя в натури (дрехи и червени кожи); 2.Халкът, за който се говори, че Никифор открил в Крумовата хазна през 811г., е по-скоро под формата на съкровище, отколкото като монети за обръщение; 3.Данните за българската данъчна система, запазена от Василий II след 1018г. също не свидетелства в полза на стоково-парични отношения. 4.Няма информация митата да са били плащани в пари. Нищо не пречи да са изплащани и в стоки.
-
Не. Знаещ. Знаещ и безпристрастен.