T.Jonchev

Борисовите дъщери са възможност, но не са доказателство. Ако фактът, че Борис е имал дъщери трябва да схващаме като доказателство, че една от тях се е казвала Ана и е била омъжена за Владимир, защо наличието на две други жени, които за разлика от Борисовата дъщеря със сигурност са носели това име (сестрата и лелята на Василий II) да не са доказателство, че става дума за някоя от тях?

Ето още един убит летописец!

Към ЕНЬО: Не считам "Именника" за фалшификат и мисля, че имам аргументи за това. По каква причина смяташ, че е фалшификат? И кога - според теб - е фалшифициран?

Би било забавно, ако имаше. Добре де, но като работата не е о време свършена (все едно какви са точно причините), нещо пречи ли ни на нас да свършим, каквото можем? Така и така бистрим историческа проблематика във форума, а тук пишат и историци, и езиковеди и какви ли не още. Може да не разполагаме със специалисти по староарменски, сирийски или арабски, но тези текстове са превеждани на достатъчно популярни съвременни езици - какъв е проблемът да се сдобием със западно или руско издание и да преведем с общи усилия, каквото трябва? Откъси, то се знае (за всеобщ ужас, предполагам), но поне това, което се отнася до българската история. Бих поставил такъв въпрос на модераторския екип и на администраторите, ако повече потребители проявят интерес. За мен примерът на Aspandiat е доста вдъхновяващ.

Знам, за жалост... Често пъти проблемите идват точно от палеографските грешки, влезли в първата нормализация на текста и първото му издание. Защо няма емотикон за посипване на глава с пепел?

Присъдата е прекалено тежка, което не е справедливо. Така написано, излиза, че всичко това е правено злонамерено и целно в продължение на 150г. Според мен становището ти е твърде крайно. Поне до 40-те години едва ли можем да говорим за някакви целенасочени манипулирания в науката.

По времето на Златарски не е имало нито идея, нито средства за издаване на наш корпус извори за българската средновековна история и всеки учен сам си е ровичкал из документите, за да обслужва собствените си изследвания, вадейки и цитирайки онова, което му е било конкретно нужно по даден въпрос. В този период (до 1944) има единични публикации на източници и само три сборника - "Българските старини из Македония" и "Богомилски книги и легенди" на Йордан Иванов и двутомника на Дуйчев от 1943-44г. Но те са резултат от лични инициативи. Впоследствие, когато започна издаването на томовете ИБИ, амбицията е да се правят нови преводи от съответния оригинал (което е хубаво). Обаче за някои извори просто БАН не разполага със съответните специалисти - примерно преводач от старинен етиопски (за хрониката на Йоан от Никиу), от коптски, от сирийски... А с арменските извори е работил само един човек в Института за история и комисията за издаване на изворите в продължение на четвърт век. Поради това са ползвали цитатите в изследванията на известни медиевисти (най-вече Златарски) от по-ранно време, считайки, че те са били достатъчно прецизни да не пропуснат нищо важно. Едва през 80-те години на ХХ век Гюзелев и Божилов се ориентираха трайно към издирване на нови документи и започнаха систематичното им превеждане и издаване. Имай обаче предвид, че да се преведе средновековен текст от самия оригинален ръкопис на паметника, си е истински ад, дори езикът да е латински или гръцки, преводът от които - понеже са "класически" - минава за банална работа. Ръкописите изобилстват с правописни, граматични, лексикални, ономастични и какви ли не още грешки, които човек трябва да оправя или поне да обяснява, с идиоми и сентенции, които - за да преведеш - трябва да ти е ясен целият литературен спектър на съответната епоха, с контекстно значение и внушение и пр., и пр., и пр. А какво да кажем за немалкия брой думи, които не само имат по няколко преводни значения, но и някои от значенията са диаметрално противоположни едни на други? Много често на избора на дума за превода се дължат и коренно различните изводи, до които стига изследвачите, макар да ползват един и същ изворов текст. И аз имам алергия към откъсите. Но знам, че в близките десетилетия няма лек за нея.

Браво! Никак не изключвам у Михаил Сирийски да има още текстове, които представляват интерес за българската история, но които са останали без внимание досега. Той е твърде ценен източник и минава за изключително точен.

Каза ми. Друг път ще слушам.

В текста, където е споменат този Калоян, се говори и за неговия син Теодор, и за патриарх Арсений. Става дума за никейския император Йоан III Дука Ватацес (1222 - 1254), бащата на Теодор II Ласкарис (1254 - 1258). Гръцката форма "Калойоанос" е ползвана не само от българи (цар Калоян, севастократор Калоян и пр.), но и - доста широко - от самите ромеи. Доколкото си спомням първият ромейски Йоан, наричан "Калойоан" в изворите, е император Йоан II Комнин (1118 - 1143). Така е наричан често и Йоан Ватацес, а по-късно - и Йоан V Палеолог (1341 - 1391). Формата "Калоян" е използвана за някои от тези императори дори в български източници - напр. в Анонимната българска летопис от XV век (Йоан V), a и - ако не ме лъже паметта, разбира се - в една от българските царски грамоти. Колкото до Ниневия - това е според мен архаизация.

Св. Йероним е живял през IV век. Колкото до картата с този надпис - тя е препис от XII век и въобще не е ясно дали въпросният надпис е присъствал в оригинала.

http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_...ed.phtml?id=948 http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/framepred1.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_...gm.phtml?id=949 http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/frametext1.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/frametext2.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/frametext3.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_Syr/frametext4.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Mychel_...frameotryv1.htm Това е адресът на руския превод - но не е пълен.

Абе, нека си хапне - криза е.

Евматий. Е - може.

Ако питаш Ганчо Ценов - никъде, защото според него Грод бил живял при Тракийския Босфор, т.е. до Константинопол. Ако питаш мен - в района на Керченския пролив, наричан през Античността и Ранното Средновековие Кимерийски Босфор, някъде около града Боспор. Там трябва да е била страната, от която идва при Юстиниан този Грод.

Бар Хебрей всъщност е заимствал от хрониката на Михаил Сирийски, у когото по въпроса пише съвсем същото, а пък Михаил Сирийски - от Дионисий Телмахрски. Доста логично е да се приеме, че василевсът е бил убит от свой - не само поради трудността българите да се доберат до него, а и защото Никифор от самото начало на кампанията така е пилил нервите на всичките си приближени, че с удоволствие биха му забили ножа. Не е било необходимо Крум да подкупва когото и да е. Българите обаче смятат, че е пленен и убит по заповед на Крум - вж. например миниатюрите към българския превод на Манасиевата хроника от Ватиканския ръкопис.

Нещо такова под 6020 св.г. (= 527/8г. сл.Хр.) разказва Теофан: "През същата година и владетелят на хуните на име Грод, който живеел близо до Босфора, минал на страната на императора, като се покръстил и станал християнин. Императорът го приел и като му дал много дарове, изпратил го в страната му..."). В момента оригиналният текст не е пред мен, за да преценя в какъв смисъл на гръцки е употребен изразът "императорът го приел", защото на български има две възможности: 1.Приел го от кръщелния купел; 2.Дал му аудиенция. Предполагам, че гръцкият израз съдържа първата възможност - иначе не би имало твърдение, че Юстиниан му е кръстник, а това схващане е доста разпространено. Но за да съм категоричен, ми е нужно да проверя текста.

Никой историк (поне от началото на ХХ век насам) - бил той "официален" или "неофициален" - не твърди, че за българи се говори от 681г. нататък. Защо не посочиш име и не цитираш нечие твърдение, че за българи се говори едва след 681г.? А ти би ли посочил изворово сведение от III век след Христа, в което да се споменава "българи"?

Tова е не изворов, а историографски цитат. Аз също не съм срещал в източниците данни за Борисов престолонаследник. Tова не ми беше дошло на ум, но намирам, че е безкрайно находчиво и логично. Поздравления!

Несъмнено това заключение е логично. Но то се базира на схващането, че към момента на изпращането на тези момичета, български цар е вече Борис II. Това, както знаете, е спорен въпрос - функция от решението на въпроса за годината на смъртта на Петър I: според Златарски той умира на 30.I.969, но според П.Петров - на 30.I.970г. Връщането на Борис от Константинопол и възшествието му на трона са последващи бащината му смърт събития. Ако в началото на управлението на Цимисхий Борис и Роман все още са се намирали в ромейската столица, възможността тези принцеси да са дъщери на Борис, се оказва значително по-слаба, отколкото в другия случай. И още нещо, за което сега се сещам: ако те са дъщери на действащия в момента български владетел, странно е, че Лъв Дякон не е казал това направо. По-общият израз за "царската кръв", който той използва, може да се разглежда и като косвено указание, че те принадлежат на царската фамилия, но не са точно царски дъщери и, изразявайки се по този начин, авторът си спестява дълги обяснения.

O, да - впечатли ме. И сега продължаваш. Защото аз - за мой позор - не съм чел грамотата, която цитираш.

Ако мисията на Формоза и Павел е покръствала някого, това са били онези, които Фотиевата не е успяла да покръсти до идването им. В папските отговори се казва, че повторно покръстване няма, дори покръстителят да не духовно лице.

Има изследвания за населението на империята - на Ръсел, на Кенех, а и някои руски. Те се основават все пак на някакви данни, защото за Византия има повечко информация. Но резултатите варират в диапазон от 7/8 до 18 милиона души, което ме кара да се съмнявам не само в заключенията, а и в методите, с които са получени, защото става дума за изводи, касаещи едно и също историческо време. За българските земи освен проучването на Гандев друго мисля, че няма (освен отделни данни, на които съм попадал в изследвания на В.Мутафчиева и Цв.Георгиева, но те касаеха ограничени региони). Той стъпва основно върху запазените турски данъчни регистри, но заключенията му не са най-пълни, защото след неговата книга бяха публикувани поне седем-осем нови регистъра - неизвестни дотогава - които той не е ползвал. За средновековната епоха (имамй предвид до края на XIV век) изследване няма, защото няма върху какво да бъде направено. Тук там съм срещал предпазливи бележчици под линия и толкова. Но в популярната литература - е, там данни да искаш! Измъкват ги като илюзионист зайци от цилиндър. Но ние говорим за наука, а не за историческа чалга.

О, ние ли българите не можем да плюем - особено пък своите. В това отношение от първото място едва ли някой би смогнал да ни измести. Царе сме на размахването на кирлива риза - най-паче своята собствена.

Почнахме с Кирил и Методий, завършихме с Нюрнбергския процес, Народния съд и плана Маршал. Боже, Боже ... както казват напоследък в един турски сериал.