T.Jonchev

Смятам, че Борис се е сетил да използва азбуката доста късно и през 60-те години въобще не е мислил по въпроса. Ако беше мислил, можеше да се възползва много по-рано - не са му липсвали възможности. А това, че "жадувал" - да, но то е писано доста след събитията и с оглед на произтеклото след идването на учениците в България.

Дуло не може да е управлявал до 759г., след като през следващата или по-следващата година на трона се възкачва Телец, който е предшестван от двама представители на рода Вокил с общо 23-24 години царуване (все едно дали тези години са слънчеви или лунни). Според мен вероятността да разбираме Кормисош и Винех като лица, свързани с рода Дуло по сватовство, хич не е голяма. Ако идеята е, че по този начин се "приобщават" към прословутия род, нямаше в "Именника" да бъде посочвано, че са от рода Вокил. Пък и за Кормисош си е казано изрично, че "измени рода Дулов", а не че го е продължил.

Отговорът на този въпрос е твърде относителна работа. Ако приемем, че продължителността на царуването на Севар, записана в "Именника", е правилна, по-скоро е умрял на трона си и преврат не е имало. Кормисош е "изменил рода Дулов", както пише в текста, но от това не следва задължително, че "Именникът" съобщава за държавен преврат - съобщението може да се свърже и с най-банална смяна на династията, за каквато може да е имало всевъзможни причини. При горното условие (вярна продължителност на Севаровото царуване) Кормисош е възшествал повече от година след смъртта на Севар.

В 913 няма нито признаване, нито даване на титли. Към края на същото десетилетие Симеон възприема титла "василевс" в качеството си на претендент за ромейския престол.

Не, сведенията са крайно откъслечни, несигурни и пръснати във времето.

Без да съм нумизмат, според мен тези монети не са български. Иконографията им е на венециански матапани. Но не мога да разчета нищо по тях.

Преки изворови данни за етноидентичност кутригури-утигури-уногундури-българи няма. Идентификацията или по-скоро близката родственост между тях е историографско заключение с някаква степен на вероятност, но без категорични гаранции. Днес в науката се приема например, че кутригурите, утигурите и уногундурите са български племена или племенни групи, но не всякога е било така.

България е имала някакви земи на север от Дунава и при Борил, а и след него. Трудно е да се очертае северната граница в този район, но наличието на отвъддунавски територии по време на ВБЦ е несъмнено.

Употребата на "архонт" се радва на изключително многообразие в изворите, включително и като титла на български (и не само на български) владетели. Дали Борис I е носил такава титла - в смисъл официално? Да, дори я има на собствените му печати.

Именно. Като че ли единствено в България прозвището "Славянина" предизвиква някакви особени тръпки и странни тълкувания.

Ако имаме основание да наричаме Симеон Велики ромейски император, не по-малко е основанието за Тома.

Бая алтернативно умуване се иска. Когато се подвизава Жана, Хенри V вече не е жив, а тогавашният крал - неговия син Хенри VI - е бебе. Но на бойното поле Жана срещу Хенри V няма шанс. Всъщност тя не е била нито стратег, нито тактик.

Що се отнася до "Именника": Той е "вмъкнат", това е истина, доколкото текстът му не е свързан с предходния и следващия текст. Но вмъкването не е механично като на листа в Радзивиловската летопис. "Авитохол" - думата, с която започва текста на "Именника" - се намира към края на един от редовете почти в средата на страницата. Така че "вмъкването" е станало преди XV век, откогато датира най-ранният препис и ако въобще може да се говори за фалшификация, тя трябва да е средновековна. Само че данните, които "Именникът" съдържа, намират потвърждение в други източници - не всички, естествено, но все пак достатъчен брой, за да не допускаме фалшифициране.

Прочетох изложението за Радзивиловската летопис. Наистина е впечатляващо. Но не бързам да се съгласявам със заключенията, защото бих предпочел лично да се убедя. Освен това изводите са направени на базата на наблюдение, а и умозрително, което в днешно време е само един от доста възможни методи за изследване. Преномериранията на листове и тетради, както и хартията, почерците, мастилата - всичко това може да бъде успешно анализирано, включително химически и да се докаже, че листът с норманската теория е късно (XVIII или дори XIX век) вмъкнат, или обратното - че не е. Днес е много модерно да се говори за фалшификации - това е дори метод за налагане на различни изводи. Ето още едно обстоятелство, което ме прави изключително предпазлив в подобни случаи.

Ганчо Ценови.

Помак, нека проявим повече коректност - би било полезно за всички. С остроти не се прави наука, знаеш това. Защо да си пилим нервите, вместо да спорим по нормалния начин? Заглавието на "Именника" е променяно - прав си. Но какво общо има това с неговата достоверност или недостоверност, след като разполагаемите преписи са от XV - XVI век, а "кръстникът" (Раич) е живял през XIX? Повечето средновековни паметници нямат заглавия и такива им слагат работещите с тях специалисти. Може и да не са най-сполучливи озаглавяванията, но те нямат никаква връзка със стойността на документа.

Абсолютно вярно - не би могло да се каже по-добре. Поздравления, г-н професоре!

Проф.Добрев, В монографията има наистина много сполучливи попадения и най-солидните са вероятно лингвистичните, тъй като М.Москов беше езиковед. Но по отношение на календара и особено на хронологията проучването е слабо - има прекалено много (вкл.недопустимо) нагаждане. Не е само съвладетелският институт, за който Кептън говори.

Мой е. Написах го точно защото на много места срещнах твърдения, че Г.Ценов е оплюван и отричан, но не е опроверган. Всъщност методиката на изследване на този човек е такава, че просто няма начин заключенията му да са верни - най-малко пък по въпроса за произхода.

Струва ми се, че не е точно така. "Преустройването на български релси" датира от 886г. Да се твърди, че в по-ранно време Плисковският хитрец е правил или мислил да прави нещо в колаборация с КМ е голословие а ла Б.Димитров, което няма на какво друго да се опира, освен на желанието ни всички световни събития да се въртят около Плиска. За адекватността и ползата от подобни хипотези - вж. тук, #129. Връзките им с папата и пребиваването им в Рим е много логично и обяснимо, ако се вземат предвид както отношенията между Рим и Константинопол във втората половина на 867г. и след това, така и интересите - църковни и политически. А че става въпрос за отношения и динамични интереси, показват перипетиите от кариерата на Методий след 870г.

100% съгласен. Колкото по-малко се поддаваме на чувства, изследвайки историята, толкова по-близо до историческата истина имаме шанс да стигнем.

И финала:

Следващите:

Нататък:

Продължавам по същия начин, макар че предложението на Галахад за PDF е добро. Но нямам сега времето да тегля програми и да преобразувам файловете.