T.Jonchev

Целта на "сарацинската мисия" ще си остане не съвсем ясна, но ми е трудно да си представя, че става въпрос за религиозни цели. Шеф на тази мисия е Фотий, който по това време въобще не е духовник.

Един таен проход действително излиза срещу стария вход на двора на "Св.40 мъченици". Дори се смята, че началото му е в тронната зала на двореца - защото там пък започва таен проход. Разбира се, може и да са различни.

В случая едва ли можем да говорим за капитулация - още по-малко декларирана от някого, когато турците вече минавали през вратата. Никой не би приел подобна "капитулация" дори да предположим, че съответният военачалник или султан е могъл да озапти влезлите вече в града свои войници. Така че - дори предателството, за което тук се спори (и което според мен е недоказуемо) да се е случило наистина - градът е превзет, а не е капитулирал.

Много се палиш. Не забравяй, че болшинството източници, с които работим днес, са най-обикновени литературни, художествени произведения, а не научни изследвания. Освен това онези, които са писали, са имали всевъзможни подбуди, интереси, приоритети за да седнат да пишат и не биха се и замислили какво точно ще ни трябва на нас след 10 века, та го отбележат. Ти си наясно с историята на църквата - нали знаеш какви люти спорове е имало по въпроса носил ли е или не Христос кесия? А какво му е струвало на някой от евангелистите да напише - "имаше" или "нямаше"? Но и през им не му е минало, че някой ще се интересува от това. С нашите извори работата е същата. Българският превод на Манасиевата хроника не е палимпсест и текстът, в който се посочва числото, не е манипулативно дописан - той си е част от т.нар. български добавки към превода от гръцки и е правен със същия почерк. Вярно, че изглежда по-неясен в студията, но причината може да е в изтриване поради честия допир на това място при обръщането на страниците или пък да е просто случаен ефект при ксерокопиране от някое от фототипните издания. Аз притежавам изданието на Дуйчев и бих могъл да проверя как изглежда там, но то не ми е подръка сега, понеже в момента не съм си у дома. Недей да подозираш непрекъснато някаква мистификация.

Хорос, в поста, в който се обръщаш към мен, си качил текст от статия на руски, който вероятно е предназначен да ме убеди в тезата ти. Добре, приемам археологическите заключения, които прочетох там. До Х век пр. Хр. липсват данни от Палестина за събитията, които според обичайната си трактовка Библията отнася към този период. Но това: 1.Не значи непременно, че такива събития в този регион не е имало въобще. Може да ги е имало, но не преди, а примерно след Х век; 2.Ако пък приемем, че въпросните събития са легендарни, т.е. че въобще не са се случвали, нима от това следва, че все пак са се случили, но не в Палестина, а на друго място? 3.А дори да са се случили на друго място, защо това място непременно да е България, а не да речем Северна Сирия, Горна Месопотамия, Армения или пък Прованс? Да оприличиш събития от българската история с разкази от Библията не е доказателство, защото с тези разкази могат (по съвършено същия способ) да се оприличават събития и от други национални истории. И после: откога датира Библията като писан текст? Не е ли отпреди времето на Аспарух? Аз мисля, че е точно така, защото всевъзможни писатели от ранното средновековие се позовават на нейни текстове. Е, тогава какво да считаме, че е Библията: книга, която предсказва българската история преди още да се е състояла?

Нашият Индиана Овчаров се олива поредно. Разкопките, които се свързват с манастир и църква "Св.Йоан Рилски" в Търново всъщност не ги ръководи той, а местен археолог. Овчаров се явява в малко странната роля на консултант. Какво точно консултира - той си знае. Освен това въпросната църква е много отдавна известна и не представлява никакво откритие - разкопавана е още от д-р В.Берон.

Не се е произнесъл по тези въпроси, прав си. Но и темата на студията не е такава. Той изследва по какъв начин е представено покръстването и обстоятелствата около него в два отделни източника. Не е задължително нито да потвърждава версията им, нито пък да я опровергава. Мисля обаче че по тези въпроси той има мнение и ще го формулира - по съответен подходящ начин. Гербов работи доста методично и без да бърза непременно с финала. Аз харесвам такъв подход - той гарантира добра стабилност на изводите.

Прочетох с интерес и не без удоволствие студията на К.Гербов - съвсем професионално е написана. Недоумявам обаче защо той обвинява Гюзелев в манипулация по отношение на числото 511 (у Гюзелев - 501) от добавките? Това, което пише Гюзелев по въпроса, е мнение. Наистина, в самото това издание Гюзелев не е изложил основания защо разчита числото като 501, но е направил препратка към изследване, в което такива основания са изложени и с чиито изводи той явно се е солидаризирал. В конкретния случай (без да вземам страна в това разчитане) има две възможности: 1. 500 + 10 + 1 = 511 (което Гербов посочва) 2. 500 и 1 = 501 (което приема Гюзелев). Подобен начин на изписване на числа се среща доста често (има го напр. в "Именника). Кое разчитане е правилното и кое не е въпрос на аргументация, но нито едно от двете според мен не би могло да е основание за обвинение в манипулация.

Мисля, че идеята на Ресавски да се разгледа проблемът "падане на Търново" като цяло и чак тогава да отсъждаме как е станало и имало ли е предателство или не, е много правилна. Ще се поровя специално, за да мога да кача изворовите текстове - Галахад сигурно би могъл да направи това по-бързо, но днес май го няма във форума. Когато източниците са ни пред очите ще можем да обсъждаме и по-аргументирано, и по-малко полярно.

Патриарх Евтимий с меч в ръка?! Е, хайде де! Колкото до малките вратички и потерните: в царевецките стени също ги има, но не и в близост до т.нар. Балдуинова кула.

В близост до Френкхисарската порта няма малки вратички, ако изключим тази, която води към т.нар. водоемна кула. Но от нея няма излаз извън царевецката крепост.

Отговарям на Byzantiner, макар и малко със закъснение: "Жидов гроб" наричат част от Френкхисар - точно в подножието на царевецките укрепления (под т.нар. Балдуинова кула). Според легендата някъде там въпросният предател бил убит с камъни, които образували висока грамада. Както, предполагам, знаеш, легендата свързва предателството с отварянето на т.нар. Френкхисарска порта на Царевец - вероятно поради това тя слага в този район и "жидовия гроб". Всъщност, като се има предвид теренът върху който се издига стената и кулата (истинската имам предвид, тя е разположена малко по-ниско от възстановката на Рашенов), ми е доста трудно да се представя, че тук е било възможно да се хвърлят камъни, които да образуват грамада - те биха се търкаляли обратно по склона и биха падали върху къщите във Френкхисар. Този квартал е бил доста нагъсто застроен през XIV век, макар че сега е просто едно пусто място.

И на мен много ми хареса заменката на Линкълн с Благоев, ама дължината на брадата може да бъде сполучливо оспорена - та не знам. Хорос, след като смяташ, че ние въобще не ги разбираме тия работи с прозренията и заменките, що не ни ги обясниш, ама с аргументи, а не декларативно. Защо Хеврон трябва да е Одрин, а не например Одърци? Защо "онгъл" да е "ъгъл" на български, а не на славянски? И пр., и пр. Нима не си забелязъл, че в този форум твърденията се аргументират?

Е не съм броил лично, наистина. Но преди някое време попаднах на данни, че в края на елинистическия период в Александрия е имало над 1 милион граждани - Птоломеите са водели регистри, знаете го. Обаче под "граждани" не се разбират жените и децата, а само мъжете, както впрочем е и в Рим. Като се вземе това предвид и в сметката се сложат робите и пелегрините, броят става огромен. Аз съм съгласен, че числото 3 милиона за един античен град звучи доста фантастично, така че не настоявам непременно на него. На същото място гражданите на Антиохия се посочваха на брой над 300 000, а тия на Селевкия - над 500 000, което също ме зачуди, защото смятах, че Антиохия е бил най-големият град в Сирия, въпреки че и Селевкия не е бил малък, а е и важно пристанище. Имаше и препратки към източници, но не съм проверявал самите текстове.

Мисля, че Хорос е прав. Апликация е. Дали точно начелник не мога да кажа, смятам че за това е важно да се знае размерът.

След този анализ на "Именника" остава да попитам единствено кой римски император се крие зад името на Бойко Борисов. После можем да затворим задълго дюкяна - както историческия, тъй и форумния.

Във връзка с локализацията на острова се сещам две неща, но не мога в момента да ги проверя: 1.Някъде в изворите беше отбелязано, че островът по размери е сходен с Родос; 2.Мисля, че данни за този остров имаше и у Аполоний.

Не ми се иска да се включвам по същество в тази дискусия, тъй като ми се струва доста излишна, но бих обърнал внимание върху нещо друго. В продължение на десетилетия нашата историография просто обожаваше предателството като обяснение за всевъзможни национални неудачи в хода на историята. Ако отворите академичното издание от 1954г., а и това от 1961г., ще видите достатъчно много подобни обяснения. В този смисъл, ако можеше от тази фолклорна легенда "да се изстиска" нещо що годе приемливо, отдавна твърдението, че Търново е предадено от евреин, щеше да се кипри из всички популярни книжки и учебници - както измислицата за Кубратовия сноп. Фактът, че това не е станало, според мен индиректно показва, че основанията за подобна версия са ... как да го кажа по-евфемистично? - твърде лекички. Що се отнася до "Жидов гроб": това е местност, а не конкретно място (гроб). Бил съм там.

Възможностите на Рим по това време не го правят възхитителен град. Пред Картаген в края на III век той е изглеждал като дълбока провинция, така че надали е бил особено привлекателен. Капуа в урбанистично отношение е била къде по-сносна.

И според мен нулите в тази хипотеза са множко.

Споровете, за които става дума, ги има, защото всъщност няма "създаване" нито на Източна римска империя, нито на Византия. Това са напълно условни понятия. Ако беше "създавана" тази държава щеше да носи името "Източна римска империя" (за "Византия" смятам, че е ясно) в изворите. Там обаче тя се нарича само Римска (ромейска) империя или автократория, което е съвсем показателно. За създател на държавата си т.нар. византийци са считали Ромул или (за имперския период) Август.

Номерът с въртенето на картата ми хареса, но накъде ще трябва да въртим изворовите текстове? А не мислите ли, че поляците например биха предпочели да завъртят картата по часовниковата стрелка, вместо обратно?

Много интересно и несъмнено убедително изследване.

Такива крале има къде ли не, защото кралете не са по-застраховани срещу психични отклонения от другите хора. По-същественото в случая е, че в резултат на войната на розите висшата аристокрация е така проредена, че натискът й върху трона рязко отслабва и това способства за въвеждането на абсолютисткия модел - разбира се, не тутакси. Нещо подобно се случва 7 века по-рано и в България във времето на т.нар. криза.

Зависи от периода. В ранния доста от градовете са били по-многолюдни от Константинопол, да не говорим за Солун - Ефес, Милет, Смирна, Антиохия, Апамея, Самосата и т.н. Но най-вече Александрия, която заедно с робите и пелегрините е стигала към 3 милиона население.