-
Брой отговори
4298 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
88
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ T.Jonchev
-
Ами, да, така е горе-долу. Йордан Андреев даже смяташе, че при обсадата на Дръстър т.нар. Ивайло е станал васал на Ногай, което - ако е вярно - веднага обяснява защо отива да търси от него подкрепа през 1280г.
-
Не мисля. Ако нещата бяха сравними с кръстоносните походи, ентусиазмът би се проявявал поне 100-тина години, нали така? Да не преувеличаваме.
-
Звучи прекалено бомбастично.
-
Чак култ - силно казано. Но е бил доста известен, защото десетилетие и нещо след убийството му се явява един Лъжелахана, който предизвиква голям ентусиазъм, призовавайки обикновените хора за борба с турците.
-
Ето че подкрепям 100% Rizar. Доживях!
-
Да, несъмнено си прав - тази страна от историята често се подминава и не е особено позната, дори до такава степен, че хабилитирани специалисти пишат например, че Бодуен (Балдуин) II е син на Робер, а не брат. От друга страна в унгарските източници има информация, която още стои неизползвана или е използвана непълноценно.
-
Устройството на ВБЦ е по подобие на Византия - има такова нещо, но то се отнася до определени аспекти, а не до всичко. Никъде не се твърди, че България е византийско копие. И за да казваме, че в българската държава съществува стратиотски институт просто защото е имало такъв във Византия, не е достатъчно. Необходими са конкретни данни от изворите, които да сочат наличието на стратиоти в български условия. Такива данни обаче няма.
-
Е, има ги, но не точно на същото място. През XIV век всички балкански държави са се опитвали да използват турците (както селджукски, така и османски) срещу съседите си. Това е доста недалновидно - но от наша, съвременна гледна точка, защото знаем как са се развили събитията впоследствие. А те са знаели, че преди турците по тия места са се явявали печенеги, узи, кумани, каталани и пр., и пр., били са ползвани по същия начин и са минавали не след много време в политическото небитие.
-
Моля да се цитира източник, от който да е видно, че в средновековна България е имало стратиотска институция.
-
Империята в лицето на Йоан Кантакузин наистина предлага съюз, който българите отхвърлят. Има един много ярък текст в тази връзка: "Българите, като чуха това (предложението на ромейските пратеници за общи действия срещу турците - бел.моя), надсмяха се и поругаха гърците, като не само ги обидиха, но ги напсуваха на жена и майка и ги отпратиха празни." Колко позната картинка, нали? При това няма как да се отметнем - текстът стои в българска хроника от началото на XV век. При подобен отказ всяко действие на ромеите би било логично и оправдано. Но не мисля, че са насочвали ударите на турците против България от някаква гола злонамереност - просто отклонявали са ги от себе си.
-
Това е въпрос на оценка, така че - можем. Но винаги ще си останат специалисти, които ще свързват края на Великото преселение със VII век, както и такива, които включват в него и узите, печенегите и куманите.
-
Всъщност лигатурата означава "Христос цар" или "Христос цар на царете" - което разчитане предпочетеш. А дали точно това е поставил Константин на щитовете на войниците си - не съм сигурен. Легендата казва, че поставил кръст. По всяка вероятност хризмата се е появила там по-късно.
-
Не можем - това не е информация, а историографско заключение. Понеже за този владетел не знаем почти нищо, затова го пишем миролюбец, по-удобно ни е. То ние изписваме като миролюбец дори и Аспарух, та Кормесий ли?! Заключението се прави на базата на липса на сведения за война с ромеите (и с други) във византийските източници. Смята се, че ако е имало, те щяха да го отбележат. Щом не е отбелязано - значи не е имало, владетелят е живял в мир. Тази логика има, разбира се, някаква показателна стойност, но в случая тя се абсолютизира. Ако заключението можеше да приемаме за желязно вярно, то също тъй желязно вярно трябва да е следното заключение: щом в източниците не се казва, че владетелят е ял, значи не е ял, гладувал е; следователно бил е аскет. Примерът е малко грубичък, но съждението е от същия тип.
-
Ако от нарушаването на един съществуващ мирен договор ще следва изводът, че нарушителят оспорва легитимността на бившия партньор, това означава, че през тази епоха непрекъснато са си оспорвали легитимности и също тъй непрекъснато са си ги признавали, а това е доста несериозно. Излиза, че между 1234 и 1237г. Иван Асен два пъти признава и два пъти не признава Ватаци за легитимен владетел.
-
Владетелят след Тервел, чието име липсва от "Именника" може би е Кормесий - има основания да се приеме, че е така. Но Кормесий от хрониката на Теофан и Мадарския надпис да е Кормисош от "Именника" няма основания. Тази комбинация някои колеги я правят на базата на съзвучието на имената, но главно защото това "съкращава" годините между Тервел и Телец, които в "Именника" са твърде много, за да отговарят на хронологичните възможности.
-
Е, в такъв случай прибави и трета фаза - пак агресивна за Аспаруховите българи, защото след битката те нахлуват още по-дълбоко на юг, настаняват се окончателно в Мизия и дори по едно по-късно известие се появяват из околностите на Константинопол.
-
Понеже проблемът с произхода е неизбежно свързан с проблема за езика, а аз не съм специалист по лингвистика, както виждаш никъде нищо не казвам нито за, нито против тюркската теория, както и за която и да е друга. Когато не съм компетентен в една област - не се изказвам в нея, а още по-малко да споря. Ценов прави точно обратното: той също не е лингвист, но смело слага квалификации и прави изводи, вкл. от типа: "скит" произлиза от "скитник" (или беше обратното? - все тая). Това обстоятелство ме прави принципно скептичен относно Ценов. А безбройните му недомислици и абсурдните методологически постановки ме карат да смятам, че определението "съвестна научна дейност", с което си си послужил, е безкрайно щедър и благороден комплимент спрямо този автор.
-
Добре, Рицарю, няма да се караме - съгласен съм, че абсолютизирането на крайните изводи обикновено е неособено състоятелно. Но по отношение на преките изводи от тексткритиката на източниците Г.Ценов е безкрайно напред с материала и всички шльоцерианци могат единствено да му дишат прахоляка. Бая съм прочел, но толкова шашардисващо-абсурдни заключения, каквито има в неговите публикации, никога не бях срещал.