T.Jonchev

Устройството на ВБЦ е по подобие на Византия - има такова нещо, но то се отнася до определени аспекти, а не до всичко. Никъде не се твърди, че България е византийско копие. И за да казваме, че в българската държава съществува стратиотски институт просто защото е имало такъв във Византия, не е достатъчно. Необходими са конкретни данни от изворите, които да сочат наличието на стратиоти в български условия. Такива данни обаче няма.

Е, има ги, но не точно на същото място. През XIV век всички балкански държави са се опитвали да използват турците (както селджукски, така и османски) срещу съседите си. Това е доста недалновидно - но от наша, съвременна гледна точка, защото знаем как са се развили събитията впоследствие. А те са знаели, че преди турците по тия места са се явявали печенеги, узи, кумани, каталани и пр., и пр., били са ползвани по същия начин и са минавали не след много време в политическото небитие.

Моля да се цитира източник, от който да е видно, че в средновековна България е имало стратиотска институция.

Империята в лицето на Йоан Кантакузин наистина предлага съюз, който българите отхвърлят. Има един много ярък текст в тази връзка: "Българите, като чуха това (предложението на ромейските пратеници за общи действия срещу турците - бел.моя), надсмяха се и поругаха гърците, като не само ги обидиха, но ги напсуваха на жена и майка и ги отпратиха празни." Колко позната картинка, нали? При това няма как да се отметнем - текстът стои в българска хроника от началото на XV век. При подобен отказ всяко действие на ромеите би било логично и оправдано. Но не мисля, че са насочвали ударите на турците против България от някаква гола злонамереност - просто отклонявали са ги от себе си.

Това е въпрос на оценка, така че - можем. Но винаги ще си останат специалисти, които ще свързват края на Великото преселение със VII век, както и такива, които включват в него и узите, печенегите и куманите.

Всъщност лигатурата означава "Христос цар" или "Христос цар на царете" - което разчитане предпочетеш. А дали точно това е поставил Константин на щитовете на войниците си - не съм сигурен. Легендата казва, че поставил кръст. По всяка вероятност хризмата се е появила там по-късно.

Не можем - това не е информация, а историографско заключение. Понеже за този владетел не знаем почти нищо, затова го пишем миролюбец, по-удобно ни е. То ние изписваме като миролюбец дори и Аспарух, та Кормесий ли?! Заключението се прави на базата на липса на сведения за война с ромеите (и с други) във византийските източници. Смята се, че ако е имало, те щяха да го отбележат. Щом не е отбелязано - значи не е имало, владетелят е живял в мир. Тази логика има, разбира се, някаква показателна стойност, но в случая тя се абсолютизира. Ако заключението можеше да приемаме за желязно вярно, то също тъй желязно вярно трябва да е следното заключение: щом в източниците не се казва, че владетелят е ял, значи не е ял, гладувал е; следователно бил е аскет. Примерът е малко грубичък, но съждението е от същия тип.

Е, Пламене! Как пък можа да ти хрумне подобно нещо?

Грешки има всякакви - така е. Но в случая хич не ми се вярва да е грешка от този тип. Това допускане (за грешката) ми напомня допускането на Вайян за "етх бехти".

Кормесий, за който говори Теофан, не е управлявал в периода, който посочваш. В този период е управлявал Кормисош от "Именника" (който може да е идентичен с Cormesius от латинските извори, споменат през 727 и 737г.) Той обаче не може да е наследник на Тервел. Такъв може да бъде Теофановият Кормесий.

Това тълкуване е удобно, но аргументите му са слаби. Как ти се струва човек да носи името на месец или нещо подобно (каквото и да означава "твирем"). И не ми давай пример с "Първан", защото в този случай би трябвало да го схващаме примерно като "Деветан".

Иванко, това за съвпадащия период на управление пък откъде го измисли? Кое съвпада - 28-те години на т.нар. Неизвестен и 17-те на Кормисош? Защото никой друг извор не съдържа данни за продължителността на царуването им, най-малко - преки и в числово изражение.

Ако от нарушаването на един съществуващ мирен договор ще следва изводът, че нарушителят оспорва легитимността на бившия партньор, това означава, че през тази епоха непрекъснато са си оспорвали легитимности и също тъй непрекъснато са си ги признавали, а това е доста несериозно. Излиза, че между 1234 и 1237г. Иван Асен два пъти признава и два пъти не признава Ватаци за легитимен владетел.

Владетелят след Тервел, чието име липсва от "Именника" може би е Кормесий - има основания да се приеме, че е така. Но Кормесий от хрониката на Теофан и Мадарския надпис да е Кормисош от "Именника" няма основания. Тази комбинация някои колеги я правят на базата на съзвучието на имената, но главно защото това "съкращава" годините между Тервел и Телец, които в "Именника" са твърде много, за да отговарят на хронологичните възможности.

Е, в такъв случай прибави и трета фаза - пак агресивна за Аспаруховите българи, защото след битката те нахлуват още по-дълбоко на юг, настаняват се окончателно в Мизия и дори по едно по-късно известие се появяват из околностите на Константинопол.

Понеже проблемът с произхода е неизбежно свързан с проблема за езика, а аз не съм специалист по лингвистика, както виждаш никъде нищо не казвам нито за, нито против тюркската теория, както и за която и да е друга. Когато не съм компетентен в една област - не се изказвам в нея, а още по-малко да споря. Ценов прави точно обратното: той също не е лингвист, но смело слага квалификации и прави изводи, вкл. от типа: "скит" произлиза от "скитник" (или беше обратното? - все тая). Това обстоятелство ме прави принципно скептичен относно Ценов. А безбройните му недомислици и абсурдните методологически постановки ме карат да смятам, че определението "съвестна научна дейност", с което си си послужил, е безкрайно щедър и благороден комплимент спрямо този автор.

Добре, Рицарю, няма да се караме - съгласен съм, че абсолютизирането на крайните изводи обикновено е неособено състоятелно. Но по отношение на преките изводи от тексткритиката на източниците Г.Ценов е безкрайно напред с материала и всички шльоцерианци могат единствено да му дишат прахоляка. Бая съм прочел, но толкова шашардисващо-абсурдни заключения, каквито има в неговите публикации, никога не бях срещал.

Полюбопитствах да прочета "автохтонния" източник в Уикипедия. Ганчо Ценов - вездесъщ, велик и любим. И българите са готи, и целите Балкани са населени с тях още в древни времена, и Солун бил център на българска държава, управлявана от някакъв Михаил, че дори и Лъв Гомост бил баща на Кирил и Методий Г.Ценов е истински научен спам.

Към Алогоботур: Няма източник, който да известява за съвладетелство през осми век. В "Именника" има владетел, за който са записани 28 години царуване, но името му е неизвестно. А Кормесий (в текста - Кормисош) си е съвсем отделен владетел със 17 години управление. Така че Стефан Цанев не е ползвал въпросните източници. Ползвал е монографията на Моско Москов за "Именника" и - понеже е лаик - е прелапал неговите тези за съвладетели, за разместени текстове и пр., без въобще да е в състояние да преценява имат ли те нещо общо с истината или не. Разбира се, "Българските хроники" е художествено произведение. В този смисъл авторът не би трябвало дори да е особено ангажиран с историческата истина и може просто като Дюма да ползва историята за "пирон, на който да окачва картините си". Работата е там, че книгата се рекламира като достоверен исторически разказ и читателите-неспециалисти я възприемат точно по този начин - едва ли не като наука, заради цитирането на източници. Това е и причината професионалните историци да се отнасят критично: заради лесно вярващите читатели, които си създават превратни исторически впечатления посредством нея.

Факти?! Дан Браун и факти?! Всъщност цялата т.нар. фактология, с която той пише романа си, е плагиатствана от "Светата кръв и Светия Граал" - друга една литературна измипльотина с претенцията за историчност.

Иванко, войната между Аспарух и Византия си е отвсякъде агресивна за българите. Ти гледаш битката при Оглоса, а не войната. Не само всички източници го казват, но е дори очевадно: българите нахлуват в имперските земи и това предизвиква похода на Константин Погонат.

Книгата на П.Юхас е много интересна, вярно е и Невен се беше страшно ентусиазирал покрай нея. Но ентусиазмът взе да се изпарява, когато - за да се приеме тезата на Юхас - се наложи да приемем, че Сирмиум не е бил под властта на Борис, а на Светополк.

Война със сърбите по Пресианово време има, но тя се води на сръбска територия, което е поне косвена улика кой кого напада. А ако сърбите са нападнати, едва ли трябва да хвърляме отговорността за тази война пак на ромеите. Според мен тя си е българска. Не се хващай на учебникарски обяснения за тези неща. Учебниците се пишат, за да провеждат определена линия и - поне за българската история мога да го твърдя - тази линия заобикаля истините доста често.

Да, г-н Хърс, за нищо хал хабер си нямаме, освен за отсъствието на Крум - за него сме отрупани с факти и доказателства. Впрочем, изненадвам се, че сте помислили, че въпросите от предния ми пост са отправени точно към Вас. Мнението Ви ми е добре известно - написали сте го поне двадесет пъти в тази тема - но в нея свой коментар правят и други хора.

Ето един списък на водените през периода войни между двете държави. Не претендирам да е свръхпрецизен, но е показателен и от него лесно може да се съди за отбранителния или агресивен характер на тези войни – за всяка от страните. Тази статистика дава възможност за правене на голям брой твърде интересни изводи като за политиката на двете съседки, така и за някои техни военни характеристики. Естествено, за да бъдат съвсем солидно аргументирани тези заключения, ще е необходима допълнителна фактология за българо-византийските войни, извън по-долу приведената. 1. Война от 680-681г. Започната от българите, които нахлуват южно от Дунава. Военните действия протичат на имперска територия. 2. Война от 688/9г. Започната от Византия срещу славяните в хинтерланда на Солун. След покоряването на известна част от тях, в нея се намесват българите, но не е съвсем ясно дали става дума за тези на Аспарух или за Куверовите. Във всеки случай Теофан заявява, че водилият я император Юстиниан II "нарушил мира с българите". Военните действия протичат на имперска територия. 3. Война от 708г. Започната от Византия, която нарушава договора с България от 704г. Смята се, че Юстиниан II цели да си върне Загора. Военните действия протичат на имперска територия. 4. Война от 712-716г. Започната от България, която нарушава споразумението от 711г. Военните действия протичат на имперска територия. 5. Война от 754/5 или 755/6г. Започната от България, тъй като Византия не удовлетворява изискването на българите да им плати данък за крепостите, които строи по границата си с България. Военните действия протичат на имперска територия. 6. Война от 759/60-764г. Започната от Византия и водена с променлив успех (в 759/60г. ромеите претърпяват голямо поражение, а през 763 – българите) и приключена с т.нар. "лъжлив мир". Военните действия протичат на имперска и на българска територия. 7. Война от 764-775г. Започната от Византия и водена с променлив успех – ту ромеите предприемат походи на българска територия, ту българите – на ромейска. Не е ясно кога точно е сключен мир. 8. Война от 789-792г. Започната от България. Военните действия протичат на имперска територия. 9. Война от 796г. Започната от България поради отказа на Византия да плаща уговорения в 792г. данък. Военните действия протичат на имперска територия. 10. Война от 807-815г. Започната от България по повод появата на ромейска войска в близост до българскатa граница. С изключение на известния поход на Никифор Геник от 811г., военните действия протичат на имперска територия. 11. Война от 836г. Започната от България по повод, че "гърците опустошиха земите ни" (Маламирова летопис).Военните действия протичат на имперска територия. 12. Война от 837-839г. [може би е продължение на предишната. Не е известно сключване на мир между тези събития] Започната от България по повод бунт на племето смоляни против ромеите. Военните действия протичат на имперска територия. 13. Война от 855/6г. Започната от България по неясен повод. По-голямата част от военните действия протича на българска територия. 14. Война от 864г. Започната от Византия с цел да откъсне България от съюза й с Немското кралство и да я принуди да приеме кръщение от Константинопол. Военните действия протичат на българска територия. 15. Война от 894-896г. Започната от България по повод отказа на Византия да разреши отново достъп на български търговци до пазарите в Константинопол. Военните действия протичат изключително на имперска територия (във военните действия на българска земя имперски войски не участват). 16. Война (войни?) от 902-904г. Започната от България по неизвестен повод (събитията от 904г. са провокирани от превземането на Солун от арабите). Военните действия протичат на имперска територия. 17. Война от 912-913г. Започната от България поради отказа на Византия да поднови съществуващия договор. Военните действия протичат на имперска територия. 18. Война от 914-927г. Започната от България по неясен повод. Военните действия протичат на имперска територия. 19. Война от 967-968г. Започната от Византия. Фактически активни военни действия между двете държави не са водени. 20. Война от 970-971г. Започната от Киевска Русия (и България като нейн съюзник по принуда) срещу Византия и завършила като война на Византия за покоряването на България. Военните действия протичат отначало на имперска, а след това на българска територия. 21. Война от ок.976-1018/19г. Започната от България (комитопулите) и през по-голямата част от времето водена с променлив успех. От средата на 90-те години на Х в. нататък е война за пълното унищожение на българската държава. Военните действия протичат и на имперска, и на българска територия. От посочените войни 13 са започнати от България, 6 – от Византия, а за двете последни отговорността е поделена (условно казано). През тези войни 12 пъти военните действия се водят само на византийска територия, 7 пъти – едновременно или последователно на византийска и на българска територия и само веднъж – единствено на българска територия. Всичко това може да се обсъди - война по война, ако искате.