T.Jonchev

Това ми хареса.

Не, Хърс, Историкът си е съвсем прав - за съжаление. Не става дума за пропуски - тях винаги ги е имало, както справедливо забелязваш. Става дума за отсъствие на каквото и да е знание, за пълна липса на отношение, на отговорности, да не говорим за интерес. Причините са много и, естествено, не са само у учениците, само у учителите, само у родителите, само у министерството и т.н. Бихме могли да ги бистрим тия причини и дори да ги избистрим - и какво от това? Ситуацията си е все тая или дори по-зле: става все по-отчайваща.

На какво се основава твърдението, че "елитните войски на Крум" били някъде далеч (а къде? и защо?), когато ромейската армия е нахлула? В изворите твърде ясно се говори за 12 000 "отбрани" (т.е. точно елитни) войници, които били разбити, а и за още 50 000, за които не се казва да са "отбрани" (т.е. не са елитни). Колко елитни войници трябва да е имал Крум и - респективно - колко пък неелитни? Не ви ли се струва, че ако приемем, че освен общо разбитите 62 000 души, е имал и бая други (много елитни) излиза, че българската армия е ненормално голяма? Как се издържа подобно множество в началото на IX век? Според мен това "отсъствие" е просто измислено, за да не излезе, че Крум е победен. Това е и причината тези две разбити армии да бъдат наричани свенливо "отряди" и числеността им най-често да не се споменава. Схемата е като лимонаден екшън: главният герой яде бой на поразия, докато "се ядоса". След това попилява всичките си до зъби въоръжени противници ей така с голи ръце. Доста елементарно.

Според мен - от внезапно връхлетяло ги оригинално хрумване. Възможно е и да не съм прав, разбира се. Фактът обаче, че тези хора не са историци и просто са попрочели, но не познават историята в пълнота, им играе лоши шеги. Спомням си например, че обясняваха XIII век като трети век след Христа, т.е. "Х" не е латинското 10, а Христос и ако не ме лъже паметта, този Христос беше не кой да е, ами папа Григорий VII. Само че въобще са пропуснали, че в същия този период съществуват и безброй датировки по мундиалната система - те няма как да се "съкратят". Но върха на сладоледа беше, че според тях Куликовската битка е водена всъщност насред съвременна Москва. Привели са сума аналогии от топографско и прочие естество, но са пропуснали известията за това, че Дмитрий Донски, потегляйки да се бие с татарите, бая дни е вървял. Впрочем - де да знам - може пък да се е въртял в кръг? Опитвам се да полемизирам с Хорос просто защото той е напълно убеден в правотата си, а в такива случаи си струва да посочиш аргументи за и против. С Фоменко не бих го сторил - той много добре знае, че пише небивалици, но печели добре от фурора и затова го прави.

Ако, както казваш, Библията е създадена от Тридентския събор, как и кога е възникнала Септуагинтата? Има нейни преписи от VIIIвек. Да не говорим в колко извори далеч по-ранни от XVI век се споменават книги, глави, лица и събития от Библията. Ако битката Крум/Никифор се е състояла през 1410г., как е могло да бъде описана в хрониката на Теофан, чийто най-ранен запазен препис е от Х век?

Беше чудесен филм - Род Стайгър и Кристофър Плъмър един срещу друг. Спомням си една сцена, в която Уелингтън залавя мародерстващ войник, който е задигнал прасенце и го е скрил в раницата си. Уелингтън го пита какво е според устава наказанието за бандитизъм, а този отговаря (не много уверено): - Амии... лишаване от грог, сър. (или беше ром? - не помня вече) - О, не, сър, - отвръща му Уелингтън, - смърт. Войникът, изпаднал в луда паника, хуква подире му и му казва: - Сър, разрешете да доложа: това прасенце се е загубило, лишило се е от близките си и аз сега ги търся. Уелингтън го гледа известно време, поразен от тази наглост, после избухва в смях и нарежда: - Повишете го в сержант!

"Цар" - в смисъл точно тази думичка или някой от аналозите й - василевс, император, кайзер?" Точно тази. Зададох въпроса, защото тази думичка се използва твърде безразборно включително в специализирани (научни) текстове и се прикачва на владетели, които никога дори не са я чували.

Драги Хорос, Доста от това, което казваш относно познанието въобще, а и относно начина, по който е правилно човек да се стреми към него и да го овладява, аз също одобрявам. Да се приема нещо просто защото е официозно, не е много добър подход в науката. Намирам, че не е достатъчно някой (включително много прочут специалист) да твърди нещо по даден въпрос, за да го приема. Необходими са ми аргументи - колкото е възможно по-убедителни. В този смисъл се налага да обърна внимание, че в твоите твърдения по идентифициране на събития от българското Средновековие с данни от Библията липсват аргументи. Очевидно ти очакваш да приемаме тези твърдения на доверие, т.е. очакваш да постъпим точно по начина, който сам критикуваш, когато укоряваш някого, че просто вярва на постановките от официозната история. В тази връзка не мога да не отбележа, че това е всъщност двоен стандарт. Не мисля, че някой има намерение да те гони от форума - не е такъв стилът тук. Няма смисъл да се безспокоиш за това, когато казваш нещо, ако не само го казваш, но го и аргументираш. Последното е повече от желателно, за да бъде потребителят сериозно приеман, каквото и да е твърдението му. Стоедин ти зададе няколко въпроса, които бих задал и аз, ако той не ме бе изпреварил. Вместо да кажеш собствената си позиция, ти отговори с чужди мнения, което е всъщност избягване на отговор, защото той се интересуваше какво мислиш ти по въпроса, а не какво е казал по него еди кой си. Ако например смяташ, че поражението на Никифор Геник е разказано в Библията, както твърдиш в един от постовете си тук, според мен е задължително не само да намериш някакви бегли сходства, а най-напред да докажеш, че въпросният библейски текст не е съществувал преди 811г. или пък, че битката не е била през 811г. а много по-рано. Предполагам, че Стоедин имаше точно това предвид, когато зададе въпроса кога смяташ, че е създадена Библията. Ако нито едната от тези две хипотези не може да се докаже, всякакви сходства са без значение.

Стоедине, можеш ли да ми посочиш изворов текст, в който Симеон "се зове цар на ромеи и българи"?

Е, те това е пропуск! Ама кой да се сети, че ще притрябва?

Не е имало никаква коронация - не и от страна на ромеите. А пък думата "цар" по времето на Симеон още не съществува в езика, камо ли да съществува като владетелска титла.

Не. Нито "цар", нито "василевс". Писмото съвсем ясно е адресирано: "До Симеон, архонта на българите". Нека не вадим влакното от платното а ла Вачкова.

Защо няма тук емотикон с кръстещо се човече? Ама бързо-бързо и по възможност - с лявата ръка.

А сега при този "прочит" на на евангелията на мястото на Асен сложете Фердинанд, а на мястото на "Иванко Сердикийски" (???) - Франше д'Епре и пак всичко си идва на мястото. Тази методика има наистина възхитителни и неограничени възможности.

Фактите, които съобщава Хониат, са твърде малко, за да се даде аргументиран отговор на тези въпроси, с изключение може би на втория. Явно някаква подготовка е имало, но в какво точно се е изразявала тя (освен поканването на гръцките владици, осигуряване на човек за бъдещ архиепископ и "бесновати", за да нахъсват тълпата) е трудно да се каже.

С-14 като датировъчен метод е неточен за къси и късни периоди. Освен това, за да бъде приложен, е необходима биологична проба, а тук става дума за метал. Материята, която е изследвана, може да се окаже от което и да е по-късно време. И - Галахад вече отбеляза това - в стилово отношение скулптурата няма нищо общо с XIII век. Впрочем, по същата причина тя не би могла да се датира и толкова рано - V в. пр. Хр. По-вероятно е да е от класическата епоха: къснорепубликанска или ранноимперска.

Колебанието на преподавателите ти е много логично, защото за Крумовите закони (приемаме работно, че известието не е легендарно) знаем прекалено малко, за да могат да се правят убедителни сравнения. Еклогата напр. се характеризира с известно смекчаване на наказанията - в много случаи смъртното наказание, предвидено в Юстиниановото законодателство, е заменено в Еклогата с членовредително. В Крумовите закони има и смъртно, и членовредително наказание. Но пък има ли по това време в света закони въобще без смъртно наказание? Така че всяко сравнение в този случай е ходене по твърде хлъзгава почва и резултатът от него ще си остане вероятно завинаги оспорим и несигурен.

Взех вече да се чудя дали си невъзможно скромен или пък прекалено притеснен - стига си се извинявал, това е форум, не е конгрес на БАН. Най-вероятно, ако са били наистина писани законите, са писани на гръцки, както и епиграфските надписи от тази епоха. Те са записвани не за да ги чете населението (на какъвто и език да ги напишат все е тая, защото то е и ще си остане още векове наред напълно неграмотно), а за да се запази във времето владетелската разпоредба точно каквато е издадена и - евентуално - съдиите да ползват правната норма. Макар че ако приемем, че законите са били само тези, които стоят у "Свидас", хич не е трудно да бъдат запомнени.

Точно срещу Константинопол, на азиатския бряг на Босфора, са Хрисополис и Халкедон, които са добре укрепени. Но ако питаш за преградна стена, подобна на Анастасиевата - не, няма такава.

Страната? Твърде съвременно. Каквото е направил, било е в името на собствената му власт и изгоди. Комитатите не са от негово време. Оформянето им започва при Омуртаг.

Ами за писани минават. А и фурорът е отдавна налице: отвори "История на българската феодална държава и право" на Димитър Ангелов и Михаил Андреев от 1961 (дали тази беше годината или пък 1963?) и ще видиш.

Чудесно, наистина чудесно! Поздравления за труда, компетенциите и добрия усет!

Това, че дворцовите изби са пращели от вино, не е противоречие с известието за лозята у Свидас. Владетелят е извор на закони, но сам той е над закона.

Като причина и идея - да. Като изпълнение - не. Колкото до охарчването в строежа на Анастасиевата стена: не е много сериозно, защото около 6 години по-късно, когато умира, Анастасий оставя една буквално претъпкана хазна - 320 000 таланта или златни литри (не си спомням кое от двете беше, но и двете са добро количество - в първи случай става дума за около 80 милиона златни монети, а във втория - за около 23. В тази епоха това са страшно много пари.

В националната библиотека несъмнено я има. А със сигурност имат първото издание, което е от 40-те години на ХХ век, ако не бъркам.