Беше ми много интересно да прочета студията, още повече че обстоятелствата около този договор и последиците от свързаните с него събития доста ме занимаваха преди известно време. Доколкото мога да преценя това е единственото самостоятелно изследване, посветено на този договор, което е правено през последните 80 години. Дори само това обстоятелство заслужава адмирация.
По част от повдигнатите въпроси моето мнение е същото, по друга част се различава. Позволявам си да направя коментар на работата на К.Гербов и да изкажа известни възражения, воден от схващането, че той е качил студията си във форума, за да може да се обсъждат постановките й.
I.Прочит и превод на текста Marini Sanuti Torselli относно договора.
1.След като привежда оригиналния латински откъс и превода на В.Гюзелев, Гербов цитира мнения на Златарски, Данчева-Василева, Коледаров и Дюканж върху съдържанието и значението на този договор и обобщава становищата им в рубрика “Други прочити на договора”. Всъщност не става въпрос за друго (различно) четене и схващане на смисъла на текста – разликите са в начина на изразяване на авторите, но не касаят кой знае колко заключенията им относно договора: и четиримата смятат, че споразумението цели засилването на Латинската империя и нейния владетел, както и възстановяването с българска помощ на загубените й земи на Балканите. Относно последното Дюканж не прави изключение. Изразът “Според него Асен се задължавал между другото да си възстанови за своя сметка всички земи от империята в Романия, които Бодуеновите предходници били загубили в Тракия и западните провинции на империята.”, който е накарал Гербов да предположи, че “както пише Дюканж - собствено за самия Йоан Асен, ако не става дума също за грешка на българската преводачка на историята на Дюканж?” е просто зле редактиран. Всъщност този израз в почти същия вид стои в самия текст на Марино Сануто: “suisque expensis propriis” означава точно “на свои собствени сметки” или “със свои собствени средства (разходи)”.
2.К.Гербов смята, че преводът на Гюзелев е неточен и има право дотолкова, доколкото преводът не е еднозначен и абсолютно буквален. Но при превеждане от класически езици съвсем еднозначен превод рядко се получава, защото повечето думи в езика имат нюансировка при употреба и съответно – не само едно значение. Кое значение е имал предвид авторът, много често зависи от контекста, от стила, от граматичните характеристики, от епохата и региона, от който произхожда или в който живее този автор. Това в пълна мяра важи за средновековния латински – дори повече, отколкото за класическия. Казвам това, защото имам известен опит и ми се е случвало “да се опарвам”.
3.Имам бележки по контестациите на К.Гербов върху Гюзелевия превод.
3.1.Гербов казва: ”Оригиналния текст „fuit de filia Imperatoris Exagorarum,... eidem adolescenti in matrimonium copulanda, per quam parentelam dictus Balduinus contendebat ad magna, eiuisque Imperium non modicum firmabatur”, Гюзелев превежда: „ дъщерята на загорския цар...ще встъпи в брак с невръстния (Балдуин), чрез което родство споменатият Балдуин се надявал на големи дела, както и немалко да укрепи своята власт”. Parentаlis обаче означава „родителски”, докато Гюзелев свързва думата с родство. Аd magna пък буквално е „чак до голям”, т.е. до порастване, в случая до навършване на пълнолетие, и някак си не се връзва с „големи дела”. Не трябва ли споменатият латински текст да се чете в посоката, че по време на юношеството господарят Балдуин трябвало да бъде свързан в брак за дъщерята на Императора на Ексагора, чрез което да бъде предприета родителската опека на Балдуин чак до подрастването му, което да заздрави Империята срещу удари?
Една родителска опека несъмнено е можела да даде повече влияние на Йоан Асен в латинския императорски двор, отколкото битността му само на роднина, пък бил той и бъдещ тъст. Като имаме предвид, че dictus означава не само казвам, но и „защитавам се”, не следва ли изразът parentelam dictus Balduinus да се преведе като „родителска защита на Балдуин”? ”
а) parentalis действително означава “родителски” – авторът на студията е съвсем прав. Но стоящата в текста на Сануто дума “parentelam” носи падежно окончание за съществително име, докато parentalis е прилагателно. Предполагам, че точно това е накарало Гюзелев в този случай да употреби “родство”.
б) ad magna не може да се преведе “чак до голям”, както смята Гербов. “Чак до голям” би звучало atque ad magnus, но не ad magna, защото magna е в женски род, а не в мъжки. Освен това magnus има и други значения, между които: стар, дълъг, многоброен, важен, значителен, ценен и – естествено – велик. Колкото до думата “дела”, отсъстваща от
латинския текст, тя се подразбира от контекста и е напълно обвързана смислово и граматически. В латинските извори твърде много думи за превода се извличат от контекста. Христоматиен пример е изразът “потегли срещу…”, който на български превеждаме “потегли (на война; на поход) срещу…”. В този случай е било необходимо в изданието на оригинала изразът да се изпише “ad magna [res]” и да се обясни в бележка основанието за res. Не знам дали е направено в ЛИБИ, сега не съм гледал там.
в) dictus не означава нито “казвам”, нито “защитавам се”. Тези две глаголни форми произхождат от dico, докато “dictus” е причастие и произхожда от друг сроден глагол, чийто инфинитив е dicto, който има значения “често казвам”, “повтарям”, “диктувам”, “нареждам”, “предписвам”, “съчинявам”. Има наистина една причастна форма dictus, произхождаща от dico, но тя не значи “защитавам се”, а “уверен”, “убеден”. Така че “parentelam dictus Balduinus” в никакъв случай не може да се преведе като „родителска защита на Балдуин”. Такъв превод е недопустим и поради това, че ако смисълът беше “на Балдуин” в текста щеше да стои Balduini (Gen.Sg.), а не Balduinus (Nom.Sg.)
г) не зная дали К.Гербов се е опитал, в съответствие със собствените си разсъждения, да направи цялостен превод на откъса за договора. Мисля обаче, че подобен опит не би дал приемлив резултат. Разсъжденията върху значенията на изваждани от текста думи и изрази са в състояние да нароят много възможности за разбиране на смисъла, но без цялостен превод пътят остава извървян наполовина и човек може да се заблуди.
3.2.”В превода на В. Гюзелев отвоюването на загубените латински земи е представено като действие без последици. Ясно е, че това отвоюване трябва да го свърши Йоан Асен, но веднага трябва да се уточни за кого се отвоюват тези земи? Пак за латинците ли, както счита Златарски, или както пише Дюканж - собствено за самия Йоан Асен, ако не става дума също за грешка на българската преводачка на историята на Дюканж?
В текста, отнасящ се до отвоюването (възвръщането) на загубените земи на Латинската империя, има удивително преплитане между „императора” на Ексагора и земите на „Империя Романия”. Там фигурира и израза sua gente, който е преведен от Гюзелев като „със своя народ”. Не е ли обаче sua gente в значението „на своя род”? В израза липсва ***, т. е. „със”. Не излиза ли, че с брака на Балдуин ІІ, родът на Йоан Асен и родът на Балдуин ІІ са станали вече едно? В този аспект Дюканж е прав като говори, че Йоан Асен всъщност
трябвало да отвоюва за себе си, в смисъл за своя вече „разширен” род, споменатите земи в Империя Романия.”
а) gens освен род означава и “народ”, “племе”
б) sua gente не може да се преведе “на своя род”, защото в израза sua gente съществителното gens е в Abl.Sg., а за превод “на своя род” би трябвало да е в Gen.Sg. (gentis)
в) при употребата на Ablativus падежът е достатъчно показателен. В случая предлогът “***” би изменил смисъла. На български може да се каже “със своя род” или “със своя народ” и да се разбира както “заедно с”, така и “чрез”, “посредством”. На латински обаче “*** sua gente” означава само “заедно със своя род / народ”, “придружаван от своя род / народ”, но не и “посредством своя род / народ” или “със силите на своя род / народ”(малко по-свободен вариант). Смисълът на това “чрез” , “посредством”, “със силите на” го дава самият падеж. И понеже смисълът е именно този, думата “род” едва ли е подходяща, защото ще излезе, че Иван Асен трябвало да възстановява загубени територии единствено посредством, със силите на рода си, което не звучи никак логично.
г) дали това възстановяване според договора е трябвало да стане в българска или в латинска полза, е ясно от началото на изречението, където се казва, че преждеспоменатият император (Иван Асен) обещал на Балдуин да отвоюва въпросните земи. Ако не е поел в този договор ангажимент да ги върне на Латинската империя, какво е обещал тогава? Да лиши окончателно бъдещия си зет от тези земи? Трудно ми е да си представя подобен способ за правене на дипломация.
Фактът, че две години след това българският владетел завладява териториите, но не ги връща, не е никаква пречка да е обещал в 1228г. точно обратното.
4.И една подробност в текста на договора, на която едва сега обръщам внимание, макар че съм го чел сигурно сто пъти: Иван Асен е наречен “Imperator Exagorarum”. Името е в множествено число – не Ексагора / Загора, а Ексагорите / Загорите. Това пък какво значи?
Ако не беше тази полезна студия, нямаше да го забележа.
Бих коментирал и някои от останалите части на изследването, но не искам постът да става безкраен и ще го сторя евентуално по-нататък.