T.Jonchev

Всъщност най-вероятно това е станало доста по-късно и не в Полихрон.

Тъй като от три месеца потребителят Аспарух не е влизал във форума, можеше да се очаква, че ще се появи кой да го замести.

Чудесно. Ами споделете значението на тези наши термини, г-н Пеев, представете ни този календар в светлината, която считате за правилна и - щом го направите убедително - псевдоучените ще се предадат на покаяние. Дотук всички разбраха как според вас не стоят нещата с "Именника". Любопитно е да се види как стоят те във вашите представи.

Не по-рано от последната четвърт на XVI век. Джамията, за която става дума в текста, е строена по времето на Селим II.

Е, тая песен е доста късна.

И е така, и не е. В добрите стари римски времена император е този, комуто е връчен imperium - върховна военна власт. Може да е консул, диктатор или в краен случай претор. Imperium'ът се връчва от сената. В особени случаи това става по решение на комициите, т.е. на народното събрание. В късната република и особено по време на гражданските войни, когато армията се превръща в политически фактор, легионите също си позволяват да обявяват император, т.е. да връчват върховна военна власт. Това е незаконно, естествено, но в много случаи сенатът и комициите се принуждават да го приемат под натиска на армията и обстоятелствата. По този начин се оформя традицията три институции да могат да обявяват (избират) императора: народът, сенатът, армията. Но до края на трети век официално и формално императорът не е владетел, а най-висш магистрат на римската република и думата "империя" официално не значи "монархия". Поради това обстоятелство е възможно да се връчи империум и на други лица, освен на оногова, когото днес ние схващаме като император (владетел). Но макар да има неколцина с империум, държавният глава е един (изключвам узурпациите за яснота) - това е този император, който е princeps Senatus и носи името (превръщащо се постепенно в титла) Цезар Август. В края на третото столетие е направена реформа, която превръща принцепса от първи магистрат в dominus (κυριος) - господар. Това е и формалното превръщане на републиканската форма на управление в монархична. А поради въвеждането на т.нар. тетрархия, се появява помощник-владетелят, който носи титла "цезар", докато върховният запазва титлата "август". По този начин "цезар" от първата титуларна позиция минава на втората и я запазва до 80-те години на XI век. Обаче официално върховната власт (тази на августа) продължава да се връчва чрез избор и до 1453г. тя никога не се наследява (повтарям - официално) по роднинска линия. Електори по традиция остават народът, сенатът и армията, а след въвеждането на християнството се счита, че направеният от съответния електор избор, е вдъхновен от Бог. От времето на тетрархията обаче тръгва традицията августът също да може да приобщава друг човек към върховната власт като свой помощник (на тази база във византийския период се провъзгласяват т.нар. съимператори). През християнския период вече - от пети век нататък - лека полека се налага като официален и задължителен елемент церемонията на коронацията от страна на патриарха и към средата на седми век тя вече добива завършеност и се спазва до края на империята. Сега: цитираният текст показва, че Симеон е бил наясно с традицията на официалния избор и се е възползвал от нея, понеже не е могъл да ползва другите две възможности - народа и сената. Само че, за да има легитимност армейският избор, е необходимо да го направи имперската армия (или поне една част от нея). Симеоновите войски не са имперски и следователно акламацията не е имала никаква стойност за Източната империя, освен като зрелище - както е и написано. За да твърдим, че това провъзгласяване има законна сила, е необходимо да приемем, че българската войска служи на Източната империя и че България е част от тази империя, а самият Симеон (поне до момента на обявяването си за василевс) - командир на войски и управител на тази територия под шапката на Константинополския автократор. А това очевидно не е така.

Ако беше чел Хониат например, щеше да знаеш.

Не си. 486 милиона е собственият бюджет на министерството: централата и непосредствено подчинените й структури (РУО-тата, всевъзможни центрове, почивна база, държавните училища, бюджетите на разни национални програми и т.н.), за които министърът е първостепенен разпоредител с бюджет. Отделно са бюджетите на ВУЗ-овете, фондът за научни изследвания, субсидиите за делегираните държавни дейности по образованието за общините ... Пенсиите нямат нищо общо с тези средства - нито с 1750-те млн. за образование изобщо, нито с 486-те млн. на МОН.

Защото изображенията са от късно време - когато кирилицата вече е в обща употреба. И ако ги зографисат с глаголица, публиката няма да ги познае или най-малкото ще бъде озадачена. Включително и днес.

Така е, процентът от БВП въобще не се връзва с декларациите, че образованието било приоритет. Но 1,75 млрд. не са никак малко пари. Ако те се използваха практично и умно, образованието можеше да е много по-добро. Проблемът е, че се разпиляват във всевъзможни посоки с ужасяващо безгрижие.

Искам да кажа, че тълкувания, правени на принципа, на който дяволът чете евангелието, са ми омръзнали.

Хич не ми развявай Вачкова, ако обичаш. А "официалната акламация" от патриарха нито е официална, нито е акламация. Имаш предвид "Бягайте, бягайте, цесарят"? Така е, разбира се. Най-ранният писмен източник, в който със сигурност стои "цар", е Битолският надпис. Но най-вероятно е имало някакъв преходен период на успоредно използване и на двете думи.

Ако рицарят ти покаже материално доказателство за бомбастичните си приказки, дай го насам. В рамка ще си го сложа. "Цясар" да. Но "цар" преди края на Х век - не.

Не, не са били. И причината е много по-проста: самата дума "цар" по тяхно време още не съществува.

Това е едната страна на въпроса. Другата е съдържанието на тези учебници. Не съм видял до днес учебник по история, който да съдържа по-малко от 100 грешки.

Всичко това съществува и в България по настоящото законодателство, но ролята му е изключително декоративна и дотук. Общественият одит не работи, а когато работи, работи зле и резултатите са плачевни. Със сигурност тук там има някакви изключения, но като цяло това е картината. И не просто не работи, а допълнително блокира работата с утежнени процедури, разправии и пореден бумажен тайфун. Причината е, че у нас липсва осъзнат и позитивен обществен интерес - не само по отношение на образованието, по отношение на каквото и да е. Това най-ярко се вижда в политическия живот, но е валидно за всяка сфера. На второ място: основната грижа на министерската администрация е да не изпусне нито един от лостовете на властта си. Ето защо всички тези нововъведения се правят така, че те по никакъв начин да не могат нито да изместят, нито да блокират решенията "отгоре", включително и когато тези решения са не просто непрактични, но дори безумни и вредни. Поради тази грижа на чиновниците общественият одит е предварително "нормативно обезвреден" и заместен с пороища формални изисквания и предписания, които да заместят ефективното му действие с фикция за такова действие. Учителите и особено директорите добре разбират това и им е ясно, че министерството продължава да командва парада 100% както и преди и че едно най-обикновено писмо от МОН, пуснато по някакъв конкретен случай, без проблем може да зачерква и закони, и наредби, и решения на обществени и всякакви други съвети. Защото администрацията е всесилна - тя не носи отговорност за нищо, но управлява всичко. Поради тази причина общественият одит не създава никакъв респект в образованието и в повечето случаи е приеман единствено като поредната административна приумица. На следващо място самите учители и директори не са много склонни да приемат обществения одит. Едно, защото той нарушава един традиционен за българското образование педагогически комфорт, макар че той вече е доволно ерозиран; второ, защото схващат този одит като увеличаване на броя на "началниците", които и без това са доста; трето, защото разбират твърде спорната му ефективност и полезност в условията на гореизложената конкретика; четвърто, защото субектите на тоя одит в много от конкретните случаи са истинско недоразумение (за това също си има причини, разбира се). Тук изреждането на причини може да продължи дълго. Та, исках да кажа, че поевропейчването на нашето образование съгласно добрите образци, посочени от Киров, е налице. Но в български контекст то е само промяна на аксесоари, а не на съдържание и поради това в резултат подобрение не може да се очаква.

Не бе, приятелю, не е задължително. Ако беше, би трябвало да редактираме Вазов. Това просто е адекватния термин и е нормално в научната литература да се ползва той. А в художествената и в разговорната реч няма никакъв проблем да е и "турско робство". С "прабългарите" и "древните българи" работата е по-друга. Това са деривати, както и "първобългари" (тази дума ползваше Бешевлиев например), "палеобългари" - означава едно и също нещо.

Струва ми се, че говорите от позицията на начален учител. Но ако сте предметник със седем часа за деня, ако в този ден сте и дежурна примерно на първия етаж, а класът ви е на третия или четвъртия, няма как да стане, освен ако не се раздвоите. Но мисля, че навлизаме в прекалени детайли. Отговорността не се губи - за това се грижи министерство, РУО, директори, общинска власт, родители ...Загубени са само правата, а в редица случаи - и честта.

Не са, естествено. Но, бидейки мюсюлмани, официално са приобщени към привилигирования обществен слой, макар че в повечето случаи това не значи много.

Благодаря, разбирам те много добре. И мен ме разпъват по всевъзможни въпроси, когато имам глупостта или не издържа на дивотиите и пиша във фейсбук. Тук никой не ме разпъва, защото (така си мисля поне) всички знаят, че имам само една филия - историята.

Обсъждането става все по-абсурдно и все по-отдалечаващо се от терена на научното. Но не виждам защо и тук трябва да намесваме пропагандни клишета, политически и корупционни мераци? Не че ги няма, има ги, но в темата говорим за друго. Или, Фружине, ти не можеш да надмогнеш личното си пристрастие? Русия ни освобождава, това е факт. Свършва работа, която българите не могат или пък не искат в достатъчна степен сами да свършат (защото националното освобождение е преди всичко работа на самата нация, нали така?). България дължи благодарност за жеста, това е морално и смятам, че над половин век доста разточително е благодарила. Но Освобождението не е продукт на руската любов към българите (да оставим настрана пропагандните хватки), а на собствените й интереси и изгоди - вечният проблем за излаза през проливите. Това също е факт. И в момента, в който България не играе по руската свирка, т.е. не следва руския интерес, а се опитва да следва свой собствен или просто някакъв друг, Русия се обръща срещу България, сваля княза й и в продължение на 8 години подклажда безредици в страната. По същия начин постъпват и останалите: в 1876/78г. Англия стои твърдо срещу освобождението на българите, но в 1885/6 също тъй твърдо ги подкрепя. Не от омраза в единия случай и от любов в другия, а от собствен интерес. Никак не мога да проумея очакванията, пледиранията и дори насажданията на български любови и омрази в политиката, след като е ясно, че в този кадрил, в който непрекъснато се сменят посоки и партньори, няма емоции, а само интереси. Вероятно сме загубили способността да разпознаваме и да следваме своите собствени - или пък е по-лесно просто да се закачим за нечия колесница според конюнктурата на момента.

Ей Богу, Dora, след този постинг започвам да се чудя какъв контакт въобще сте имали с образователната система. Според вашите сметки учителите буквално си клатят краката, не си гледат работата и в малкото часове, които имат, а на това отгоре ползват огромни отпуски (последното прибавям за пълнота на критичната картина). Абсолютен лайф! Ами това е точно гледната точка на масата странични наблюдатели, обсъждащи учителските кусури и "капризи" между две кафета, без да имат никаква представа нито от фактическата ангажираност на учителите, нито от атмосферата, в която работят. Не работи, защото се използва за рекет на училища и на учители: както от страна на ученици и родители, така и на държавата. Фразата, естествено, звучи добре, но не се иска кой знае каква мисъл, за да се предвиди действието на подобен принцип в условията на демографски срив, на загуба на духовни ценности и на почти тотална демотивация за учене.

Ако действително определеният ви бюджет е 86% спрямо произведението "Единен разходен стандарт х брой ученици", значи сте доста голямо училище. Може би "Симеон Велики"? Формулите са предназначени за балансиране на финансирането и представляват косвено признание за катастрофалните резултати, произтичащи от принципа "парите следват ученика". Този принцип, въведен без да се извърши структурна реформа, носи поне 30% от вината за неграмотността и бавно тика образователната система към съдържателен и материален банкрут. Споменавате прословутите 8% увеличение - как директорът ви не искал да увеличи заплатите поради недостиг на средства, а синдикатите доказали, че могат да се увеличат с 8%. В случая всъщност директорът ви е бил прав, а синдикатите са изиграли негативна роля, макар че изглежда обратното. Обяснявам защо: Идеята за изменение на основните заплати е 10% за базовите и минимум 8% за останалите, нали така? Това увеличение се отразява втори път в нарастване на т.нар. клас (допълнителното възнаграждение за прослужено време). Освен това имаме отделно увеличаване на размера на осигуровката сумарно с ок. 1%, нарастване на ставката на лекторския час, на т.нар. допълнителен час на класа и пр. по-дребни плащания. Като се вземат предвид всичките тези изменения, размерът на годишния фонд работна заплата и осигуровките към него нараства минимум с 10%. А в същото време нормативното нарастване на стандарта, което би трябвало да покрие тези увеличения, е 7,8%. Ако наистина вашето училище е получило само 86%, както казвате, във вашия случай нарастването се оказва едва 6,71%. Принуждавайки се да направи увеличението под синдикален натиск (и не само - РУО-тата също упражняват натиск в тази посока), директорът ви е покрил недостига (тая разлика от около 3,29% или малко повече) за сметка на издръжката - понеже сте голямо училище и имате по-прилични средства за издръжка. Обаче по този начин вие един вид сте се самоограбили, защото с увеличението на заплатите и прилежащите им плащания сте нанесли удар върху условията на труд в училището си, което е във вреда и на учителите, и на учениците. Този способ за увеличаване на заплати, който бърка все по-дълбоко в издръжката, министерството прилага вече за трети път в образованието и практически това води постепенно училищата към фалит. Разбира се, първи ще гръмнат малките училища, а не вашето. Обаче общините масово водят политика на крепене на всички училища на територията си, така че ще се постараят да спасят непосредствено застрашените. А как? Чрез формулите, естествено. Точно затова тази година бюджетът ви е 86%, макар че през миналата процентът е бил по-висок, а преди 3 години - още по-висок. Ще се изненадате колко ще спадне този процент след следващото увеличение. Така става, защото държавата прави увеличения на заплати, вадейки част от парите за това от собствения ви джоб. Синдикатите очевидно или не разбират какво се случва, или не им пука. Ако обаче синдикатите ви не бяха толкова активни или пък виждаха по-далеч от носа си, а директорът ви беше по-устойчив на натиск, нещата биха могли да се развият другояче: след дълго натискане, проверяване, сметки и заплахи, най-сетне РУО-Видин щеше да се принуди да признае факта, че действително има недостиг (нормативното изискване е за увеличението да се използват именно средствата от нарастването на стандарта, т.е. тези 6,71% във вашия случай). Тогава министерството, което много добре знае, че парите няма да стигнат, но разчита именно на безропотно изпълнение за сметка на издръжките, щеше да финансира този недостиг от 3,29% от собствения си резерв (има такъв специален буфер в бюджета му, но той не е много видим, разбира се). Така училището ви щеше да получи допълнително финансиране, вие пак щяхте да имате увеличение (получено с известно закъснение, но изплатено със задна дата), а издръжката би била опазена. Да се мине през такава процедура е доста тежко за един директор, но не е невъзможно, особено ако е подкрепен от учителите. Във вашия случай (както и в над две хиляди други) явно вместо единство, се е получил разнобой - точно според очакванията на министерството.

Безспорно. Не съм отбелязал изрично културния застой, тъй като той е пряка последица от липсата на елит, макар че - от друга страна - наличието на елит само по себе си не е гаранция за културно развитие.

Става дума за терминология, Фружине - приета, утвърдена и използвана в продължение на столетия. "Роб" е несвободно човешко същество, което е притежание на друг човек - част от неговото имущество и което може да бъде обект на покупко-продажба, разменяне, наследяване. Такъв е статутът на роба и в Античността, и в Средновековието, и в Новото време. Когато обаче се говори за робовладелска система (или "робовладелски строй" според марксическата формулировка), се има предвид система, в която робският труд е основа на производството. Такава (макар и не съвсем 100%) е античната. В по-късните епохи има роби, но не техният труд е основа на икономиката, а този на селяните или на селяните и работниците. През Античността също се срещат роби, de facto имащи собственост - точно като примера от Ямайка, който даваш. Това са т.нар. пекулиатни роби: те разполагат с имот, официална собственост на господаря им, с който могат да оперират и от който му осигуряват доход, като задържат част и лично за себе си. Те се смятат за една от преходните форми между класическия роб и средновековния зависим селянин. Тъй че, въпреки тези икономически възможности, които си споменал, ямайските марони са си роби. Щом те самите се явяват собственост, роби са.