T.Jonchev

Чел съм няколко статии на Шопов, свързани с ранната история на българите - само твърдения, никакви аргументи.

Мисля, че грешите, Ramus. Нямам никакво пристрастие нито към християнските приказки, нито към еврейските. За мен религиозният канон представлява вид исторически извор и толкова. Но не харесвам арогантността, особено пък когато се използва, за да се налагат мнения.

Ей сега не без чувство за превъзходство ще ти обяснят примерно, че на еврейски въпросителните изречения не са въпросителни, а имат смисъла на изявително наклонение.

Айде, пак се почна: един поп имал едно куче ....

Не, не е Stephanus. Неговата пунктуация е безупречна.

Теологичните тълкувания на множественото число са зависими от целите на съответната доктрина: понеже в християнството има Троица - множественото число се подчертава; понеже в юдаизма монотеизмът и уникалността са свръхприоритет - там полагат усилия граматически да неглижират значението на множественото число. Нищо изненадващо според мен.

Зависи от смисъла, който се влага в понятието "авраамистична религия".

Множественото число в устата на библейския бог, срещащо се на разни места из библията, сочи, че сам той (така поне са го представили съставителите на тези текстове) не се чувства единствен, а част от общност на сродни и равни божества. Това показва или ранен политеизъм у евреите, еволюирал постепенно до монотеистичен култ, или заимстване на едно божество от чужд политеистичен пантеон заедно с част от космогоничните схващания. Ако съдим по усвоените в библията по-ранни митологични елементи, този пантеон най-вероятно е месопотамски.

Съпоставено с претенциите на лицето това е доста забавно....

Поставя я, естествено. И - както сам разбираш - точно това е непоносимото.

Този артефакт е един от доста материални аргументи в полза на схващането, че евреите са заимствали наготово редица елементи, свързани със сътворението и последвалите го събития, от митологията на Месопотамия. Дори самият рай, описан в библията, е ситуиран в Месопотамия - до Ефрат и Тигър.

Ребека, Нищо не съм те питал, а и от теб отговори не търся. Твоят начин на дискутиране ми е ясен още от твърденията за "заедното" съдене и екзекутиране на съпругата и тъщата на Ирод. Освен това може би не си забелязала, но темата е в раздел "История на религиите" от подфорум "Наука и религия", а не в "Теология". Не, не бих. Този въпрос ни най-малко не ме занимава.

Не ти хареса, нали? Е, можеше да се очаква. Но всъщност аз отговарям на Дорис, така че няма защо да подскачаш като ужилена. А ако не си съгласна - опровергай ме, вместо тутакси да изместваш въпроса.

Възможно е, разбира се. Но ако евреите са копирали глава 2 на "Битие", то трябва да са копирали и глава 1, тъй като двете глави са неразривно свързани. А ако това е така, то означава, че не изконният еврейският бог е създателят, а някое от божествата на чужд за тях политеистичен пантеон, което впоследствие евреите са започнали да почитат като свой бог - евентуално единствен.

В Битие ΙΙ.22 Бог употребява местоимението "нас". Дали трябва да смятаме, че е имал предвид себе си + месопотамските божества (примерно) или че това е следа от ранен политеизъм у евреите?

Какъв Пловдив пада през 836? Кой източник твърди подобно нещо?

Много приятен в езиково и стилово отношение. Достъпен и дори интересен за малки ученици. Научната му страна обаче е по-скоро архаична.

Най-общо казано? Да, знам.

За доста неща. Кое по-точно?

Т.е. отклоненията в официалния текст на еврейската библия спрямо първообраза на частите й (доколкото си спомням, се смята, че тя е съставена през VII век пр. Хр.) са не по-малко възможни от тези в новозаветните евангелия. Дори повече, защото евангелските редакции са правени в края на IV век, т.е. между 250 и 300 години след създаването им, а масоретските текстове отстоят на почти 16 века от времето на компилирането на старозаветните книги, началото на чието списване се отнася към времето на Мойсей, т.е. още около 600 години по-рано.

Ако самите богомили слушаха, нямаше да се познаят. С това, което се каза за Петър, е просто върхът на сладоледа.

Кои собствено старозаветни книги са запазени в древен оригинал на иврит, а не в късни преписи и преводи на гръцки, освен Кумранските текстове?

Даже още от 1910г. Но макар че е особено активен, Ценов следва идеи, появили се още в първата половина на XIX век.

Точно така смяташе покойният професор Емил Георгиев - той има цяла книга по тази тема.