T.Jonchev

Това го гледах на Нова. Добре е, че градежът ще се съхрани, но от това, което се видя, оставам с впечатлението, че стената ще остане скрита и недостъпна сред новия строеж. А че книжата били изрядни и нищо друго не можело да се направи, не се и съмнявам - така е, когато всичко е бюрократизирано до безумие и се гледа единствено буквата, а не смисъла. Май Глишев е прав: на тая страна й трябва революция, ама и с гилотина насред София.

Tези окончателно са се умопомрачили! Как е възможно на направят този кич?! Най-добре да си разпнат кмета между т.нар. кули.

Качеството е позорно ниско и в този смисъл напълно отговаря на съвременните реалности. От тази гледна точка образованието спокойно може да бъде ограничено примерно до 6 клас. Ако обаче трябва да се постигне онова качество, за което говори Невски - при тези ученици ще трябва да се учи до 16-ти клас, но и тогава не би имало сигурни гаранции за успеха.

Стоедин е прав - всичко това е така. Но непрекъснатите спазматични промени, извършвани от министерството, предизвикват всевъзможни опасения сред хората и създават усещането, че то е в състояние да сътвори всякакво безумие. След като предишните няколко състава на МОН се канеха да ограничат основното образование до 7 клас и по този начин да обезглавят основните училища, сегашният предвижда да го разтегне до 9 клас и с това да нанесе удар върху гимназиите. Така че много добре разбирам защо хората подскачат при всяка - дори много неточна - информация за реформи в образованието.

Книгата не съм видял, но добре познавам сайта. Доста от материалите са нестандартно поднесени и добре написани, но една значителна част съдържат голям брой фактологични и други грешки. Ако статиите за 100-те личности са такива...

Ромейските дарствени грамоти също обикновено носят доста подписи и печати, освен императорските. Но и в този случай причината не е тенденция към децентрализация, а тъкмо обратното - бюрократизация: документът се заверява в дълга поредица институции от съответните длъжностни лица.

1.Защото тя е "врагът", а по отдавна утвърден навик врагът се представя във възможно най-лоша светлина. 2.Защото имаме и известни данни в източниците, които говорят за грабежи и опустошения. 3.Лично аз не виждам в ромейската армия "разпусната команда" и въобще съм от онези български историци, които полагат доста усилия за реанимиране на нормалния образ на империята и всичко около нея - стремя се да бъда максимално обективен. В случая под "грабеж" нямах предвид плячкаджийство на разпуснати войскари, а разпоредени реквизиции, които от гледната точка на потърпевшите също са грабеж.

Поради римското си пристрастие, графът е склонен малко да абсолютизира въпросите от логистиката. Ромейската империя е достатъчно цивилизована, за да знае значението на логистиката, но пък ромейската армия е достатъчно армия, за да прибави кое що към порциона и чрез грабеж.

ОТ: това пребиваване на владетелския двор ту в този, ту в онзи манастир ми напомня на онези звезди от ХХ век, които вместо в собствен дом, живеят перманентно на хотел - хем по-евтино, хем достатъчно луксозно и неангажиращо.

Не зная кой е, не зная какво е по произход името, нито как се етимологизува. Но каквото и да е то, сближаването или отъждествяването му с Кубрат е хипотеза, съждение, заключение, извод, твърдение, но не изворов факт. А дали едно отъждествяване на Зиевил с Кубрат на базата на етимологизация е правилно, аз не бих могъл да съдя, г-н професоре, тъй като не съм лингвист и нямам никакви претенции в тази научна област. Възможно е да е правилно етимологически, няма да споря. Но - бидейки историк - смятам, че лингвистичните аргументи за идентификация без солидни исторически такива, не са достатъчни, за да се приемат безрезервно изводи. А исторически аргументи за отъждествяване на Зиевил с Кубрат не виждам.

Фамилиарно-милата среща е между Ираклий и Зиевил, а че Зиевил е Кубрат в най-добрия случай може да бъде крайно смела хипотеза, но не факт.

Митническите 7 300 000 номизми може да не са изцяло златни монети, защото очевидно става дума за приход, приравнен в номизми, т.е. злато, сребро, а вероятно и стоки с определена стойност. Освен това тези средства са оборотни: от търговците преминават в държавата, от държавата - в армията и административния апарат и т. н., т.е. те се въртят непрекъснато, а не увеличават в абсолютен размер наличността на сакелето. Смятам, че дори при ниския (спрямо тях) годишен добив на злато, това не е никак изключено, защото тези обеми са се получили в резултат на вековни натрупвания.

Мисля, че не е невъзможно. Ценните метали са грижливо спастряни и трупани във време, в което преобладават натуралните отношения, така че ниският годишен добив на злато в случая не е показателен. Дали тези 720 000 номизми са били точно хистаменони, та да представляват 3276 кг злато или примерно тетартерони, които са с по-малко тегло, е подробност. Горе долу там са. Как са натрупани? Да не забравяме, че поне половината от знаменития 40-годишен период на българо-византийския двубой е свързан с българска агресия и плячкосване. А пък узурпацията на Иван Владислав е последвана от репресии срещу част от висшата аристокрация, при които притежанията й са били конфискувани.

Олеле, прекалено се задълбахте!

А, ако става въпрос за подкрепление извън трите дивизии - да: подкрепя се първата, а след това се действа по описаните два варианта или по-скоро по втория, той е по-удачен.

Два варианта: 1.Цялата първа дивизия се изпраща в подкрепа на най-затруднената. По този начин в трудния участък се постига бърза победа. В участъка, където битката се води с променлив успех, при това положение врагът бързо ще отстъпи или ще побегне и остава да го преследвате. 2.Първата дивизия, разделена на две, подкрепя своите в другите два участъка, излизайки във фланг и тил на противника. По този начин сражението ще се проточи, но победата ще е още по-пълна, защото по всяка вероятност почти цялата противникова армия ще попадне в плен.

Ясно. Само че трима императори има от 1870г. нататък, съюзът им е през 1873г., а "Именникът" е издаден през 1866г. Аз виждам тук известно несъответствие, а ти?

Извинявай, RIZAR, но кои са тримата императори, за които говориш?

Доколкото протичането на едно сражение е въпрос на тактика - за изхода му е по-важна тактиката. Но пък как ще се стигне до него и при какви обстоятелства (терен, концентрация на сили и т.н.) е стратегически въпрос. Така че изходът на една битка зависи и от стратегическите умения.

Лингвистичните умувания и етимологии обслужват по-скоро проблема за произхода на българите, отколкото този за достоверността на "Именника". Нека потребителите бъдат любезни да се върнат към обсъждане на темата, за да не се налага временното й заключване. Бел.мод.

Разговорът беше доста хаотичен и много скоро заби в темата за произхода - това не ми хареса. Тази тема е безкрайна и е неподходяща за телевизионно предаване, защото в рамките на един час не може да се направи дори преглед, камо ли коментар, чрез който да се стигне до стойностен резултат. Но водещият просто не успя да удържи събеседниците си. Като историк Божилов е добър, но той, разбира се, не е лингвист и не би трябвало да се впуска с такава категоричност в области, които не са негови. В това отношение проф. Добрев е напълно прав: нашите медиевисти не разбират от лингвистика. Така че - образно казано - всяка жаба трябва да си знае гьола, в противен случай олеква. От друга страна пък беше добре, че подчертаха проблемните страни на Перешчепинските и Вознесенските находки, защото масово е убеждението, че става дума за погребенията на Кубрат и на Аспарух, а всъщност е повече от съмнително дали това са въобще погребения. Няма данни за костен материал нито в единия, нито в другия случай. Акад.Гълъбов ми направи твърде добро впечатление - личи си, че е много интелигентен и фин човек. За жалост ми е трудно да преценя данните, които той изнесе - не съм разбирач в тази научна област и едва ли бих могъл да направя правилните изводи: точно древните българи ли са европейци или мнозинството от населението на Балканите, с което са се смесили? Защо липсват (ако липсват) данни за етническите наслоявания от епохата на Средновековието - хуни, печенеги, узи, кумани и пр.? И т.н., и т.н. Извинявам се за това отклонение от темата, но едва ли си струва да правим отделна тема, за да коментираме въпросното предаване.

Няма що! Много съдържателно беше.

Еньо, "Именникът" все пак не е Торинската плащеница.

В паметника думите "българи", "български" не се споменават. Следователно, че лицата, които са вписани там, са български владетели (князе) не е факт, а мнение, нали така?

Можете да прочетете доста обемен откъс от нея в историята на Великата френска революция на Тиер - но е на френски. Не съм я срещал преведена на български. Там кралят говори за необходимостта от съгласие между представителите на съсловията и за опасността да се предприемат прекалено радикални промени с оглед оздравяването на финансите на кралството. Идеята на това слово е да се намери изход от финансовата криза, в която държавата е затънала, без да се поставя под каквото и да е съмнение абсолютната кралска власт.