-
Брой отговори
4340 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
89
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ T.Jonchev
-
Не, не са. Поне нямаме основания да смятаме така.
-
Г-н Табов, отговарям на поста ви, без да пропускам това, че темата е за Ценов и неговите грешки, а не за нови хрумвания относно едно или друго. Пишейки собствените си размисли за Аспарух / Аспар, вие изобщо не държите сметка, че д-р Ценов изобщо не ги споделя и е писал в брошурата съвършено различни неща. Ето какво пише той („Хиляда години ли от смъртта на Св.Климента”, Сф 1915, с. 9): „В Тракии две горы и реки, из которых одна, Дануб, делясь на шест рукавов. Образуют (горите) озеро и остров, называемый Пюки (Peuce, Пехчево). На этом острове живет Аспар-хрук, сын Хубрата, бежавший от Хазар из гор Булгарских и прогнавший Авар на запад. Он поселился на этом месте.1)” А в бележката под линия четем: „1) Златарски, за да представи, че Аспарух е дошъл от изток, излезе да твърди, че Аспарух се е бил поселил в устието на Дунава, когато е очевидно, че това е било в Македония, защото там има езера. Езера в вода не се образуват, а в планини. Певки (Пехчево) се намира в Македония, а не в устието на Дунава, където и сега няма селища.” И на с.11: „Най-важен е в случая църковния историк Сократ (Vв.), който пише, че манихейството се е появило малко нещо преди времето на Константина (....). Тогава според патриарха Никифора бил умрел Кубрат и било станало разиждането на синовете му или бегането на Аспаруха към Пехчово. От самия факт, че горните събития са станали в IV в., се разбира ...” Както виждате, Г.Ценов нито свързва Аспарух с Аспар, нито търси някаква корелация с Аспарагум. Предполагам, си давате сметка за разстоянието между Аспарагум и Пехчево. А ако името на Аспарух навежда вас или някой друг към идеята да го свързвате и отъждествявате с Ардабур Аспар - това е съвършено различен въпрос, към който Ганчо Ценов и писаното от него в брошурата нямат отношение. Между другото сам д-р Ценов, макар че в тази брошура е много сигурен, че Аспарух не е дошъл от изток и че е живял през IV век, през 1937г. вече е на противоположното мнение. Но, както и през 1915г., той безапелационно твърди, че е прав и безпогрешен. Бихте ли ми казали според вас кога всъщност е бил прав - през 1915 или през 1937г.?
-
Основният аргумент, който привеждате - словото на Кирил пред хазарския хаган - няма никаква доказателствена стойност. Дори по-скоро обратното. Онези, които го тълкуват в полза на българския произход (М.Маргаритов etc.) не познават добре нито източниците, нито манталитета на тази епоха.
-
Напротив, това е много силен аргумент в полза на вторичността на кирилицата.
-
Звучи впечатляващо и несъмнено достойно. Но като се поразмисли човек относно конкретиката.... Ценов е студент на Златарски, нали така? Е, ако толкова непоколебимо е следвал собствената си мисъл и се е опълчвал, как е завършил изобщо? Май излиза или че като студент Ценов е бил конформист, или че ненавистният му Златарски като екзаминатор е бил свръхпочтен и е преглъщал от студентите си отговори, 100% противоположни на това, което е преподавал. Струва ми се, че и двете възможности никак не устройват про Ценовата теза. Кое по-точно? Защото например според Ценов Кирил никога не е стъпвал в Рим и е погребан в дн. Македония. Това нелепо до скандалност твърдение, от което сам Ценов тихомълком и без да признае грубата си грешка, по-късно се отказва, е предостатъчно, за да затъмни всичко свястно, излязло под перото му. Крайно деликатно казано: в тази брошура Ценов лансира смехотворни хронологични твърдения от сорта: 1.Св.Константин-Кирил е живял през IV век. 2.Аспарух е живял през IV век в дн.Македония. 3.Кубер, който е Кубрат, е живял през IV век. 4.През IX век нямало патриарх с име Йоан. 5.и т.н., и т.н. Разбира се, от всичко това той също се отказва впоследствие и отново без да признае, че е грешал. Вярвайте в това, проф.Табов, щом така предпочитате. Но не повтаряйте непрекъснато тази мантра, защото с нея не убеждавате никого. Налага се отново да припомня: в тази тема се обсъждат грешките на Г.Ценов. Който смята, че дадена негова позиция, която тук е посочена като погрешна, всъщност е правилна - нека го докаже конкретно с анализ на източниците и аргументи, извлечени от тях. Всичко останало, в т.ч. и дитирамбите, са баласт за темата.
-
Не е точно така. Поне през Средните векове възходящото развитие на духовната култура не е непременно свързано с политически и икономически възход. Пример: Палеологовият ренесанс.
-
Мисля, че Мироки говореше по-скоро принципно за специалистите и грешките, а не конкретно за Ценов.
-
Честит празник! Това, че го имаме, не решава ли въпроса за азбуката?
-
Струва ми се, че тази тема се отдалечава все повече от рационалното.
-
Нямам спомен Державин да е споменал някъде Г.Ценов. Ако греша, посочете ми къде говори за него.
-
Естествено, че не. Той не е станал и през 90-те години, когато роднината му Здр.Даскалов започна да го преиздава в "Хелиопол". Нали няма да твърдите, че това издателство внезапно е открило научното величие на д-р Ценов и е издало книгите му с алтруистичен жест? В контрапункт може да се каже, че Златарски е преиздаван поне 4 пъти след смъртта си. Вие намирате ли, че това го прави по-велик, отколкото ако бе издаден само веднъж? Много се надявам, че говорите въобще, а не визирате мен, защото инак ще бъда принуден да попитам къде сте прочели подобни мои твърдения. Мисля, че за това вече стана дума преди десетина страници и изводът беше, че е много по-добре всеки да дълбае в собствената си наука, вместо лаически да дава мнения и оценки.за други науки.
-
Точно. Професор Табов питаше как така Ценов издавал книги в известни издателства, ако работите му не били стойностни. Ето как - по същия начин.
-
Е, добре дошъл в компанията, boilad'e. Още доста отдавна ми се случи това, което описваш, поради което престанах да правя опити да вляза в диалог с това лице. Пък и не си струва.
-
Не говоря за днешния смисъл, нито пък за вчерашния. Имам предвид - и го казах - това, което пишат ранносредновековните източници.
-
Може би проф.Табов забравя, че в периода на ранното Средновековие българи и славяни не са едно и също нещо. А ако, приемайки за меродавни тезите на Г.Ценов, проф.Табов счита българи и славяни за идентични, ще се наложи да поспорим върху очебийните различия между тях, фиксирани в изворите.
-
Никак не ми е ясно каква е ролята на тази обширна автоизвадка. В полза на данните на Анастасий или против? Или може би, че щом така си пишат в Средновековието каквото си искат, ние също ще пишем каквото счетем за удобно?
-
Някои верни несъмнено има. Но някои.
-
Отделни българи може да са били християни още в много ранна епоха. Но българите стават християни през девети век.
-
Проблемът на поклонниците на Ценов винаги е един същ: първо бомбастични изводи, после трескаво ровичкане, за да се търсят факти и аргументи.
-
Или поне е убеден, че го защитава.
-
"Реставрациите" в Нове са направо потрес!
-
1.Крайно неточно: съборът въобще няма намерение да се занимава с т.нар. български църковен въпрос и не се е занимавал. На десетте му заседания се разглеждат съвършено други проблеми. Едва на извънредното заседание, свикано за подписването на съборните протоколи, става дума за българската църква, но въпросът не е повдигнат нито от папските легати, нито от представителите на източните църкви, а от българско пратеничество, което е изслушано на това заседание. 2.Също неточно. Преди всичко от този събор (в т.ч. и от извънредното заседание) никакви документи не са запазени. Запазено е едно изложение на Анастасий Библиотекар до папата, съставено доста време след завръщането на легатите в Рим, в което той излага нещата така, както е удобно за римската гледна точка. Така че въобще не може да се каже дали доводът "покръстване" е бил използван или не. В този смисъл опитът да се използва липсата на този довод у Анастасий Библиотекар като доказателство, че българите не са били покръстени през IX век, е неуспешен - особено при обилието на изворови данни за противното, вкл. и у самия Анастасий.
-
Ако бележката в житието на Климент действително се отнася за кирилицата, бихме могли да я наричаме българска азбука. С останалите нямаме общо.
