T.Jonchev

Всъщност и Анастасий е писал за реки. Изразът "boreos interiores Danubio fluvios" означава "северните вътрешни на Дунава реки". Но - естествено - това може да се разбира и за дунавските ръкави, така че официалният превод в ЛИБИ не е погрешен, макар да не съвсем точен.

Тука Спандю като една Ерида фърли ябълката и го няма никакъв - сигурно надзърта сегиз тогиз да ни гледа сеира.

Видях по телевизията един такъв лайтофаг. Странно, но въобще не светеше.

Трудно ми е да ги преценя. Най-професионално могат да се изкажат тюрколозите и специалистите по Ранно Средновековие на онзи регион.

Например за двете Българии - Аспарухова и Куберова (която Телериг бил тръгнал да присъединява / спасява.

"Именникът" съдържа грешки, но въпреки това не бих коригирал данните му, нито данните на гръцките извори, чрез "Джагфар Тарихи". 1.Хронологията в "Джагфар Тарихи" е повече от подозрителна - Ф.Нурутдинов казва, че е приведена към съвременно летоброене, но на нито едно място той не посочва съвременна година приблизително - навсякъде те са точно посочени, което е невъзможно, ако се привеждат датировки от егира или хиджра, в които няма дата или поне месец. Според мен въобще не е привеждано. 2.Хронологическата корекция, която допускаш, Нурутдинов изобщо няма предвид - така че ако продължиш да налагаш тези 12 години към следващите датиривки, които стоят в "Джагфар Тарихи", ще се окажеш в абсурдна ситуация или ще ти се наложи да търсиш обяснение как така 12-годишната разлика неочаквано изчезва и датировките стават отново прецизни. 3.Според мен "Джагфар Тарихи" съвсем целно подчертава, че Кубрат е живял, а не управлявал, 60 години: така се преодолява едно съществено затруднение от хронологията на "Именника" - стига да приемеш "Джагфар Тарихи" за чиста монета. 4.Датирането на Кубратовата смърт в 672г. е неприемливо, включително и заради противоречието с данните на Теофан и Никифор - и двамата изрично указват, че говорят за император, който е управлявал или умрял на Запад, а това категорично не е Константин IV. И Теофан, и Никифор черпят информацията си от съвременен на епохата извор, така че няма как да смятаме, че са се объркали и двамата. А че Констанс II е наричан и Константин, доказват данните на Себеос (и не само те). 5.Много интересно звучи изразът "Атилкисе по прозвище Аспарух". Името Аспарух се среща единствено в гръцките извори и в никой негръцки извор, който го споменава, той не е наречен Аспарух. Твърдението, че "Аспарух" било българско прозвище ме навежда на мисълта, че съставителят на "Джагфар Тарихи" е ползвал литература по византийска история, но не познава самите гръцки източници. Впрочем всички данни за българо-византийски отношения, които "Джагфар Тарихи" съдържа, сочат същото - повърхностно познаване на ромейската история (учебникарски тип и то преимуществено в съкратен вариант), а за мен това е довод срещу оригиналността на този паметник.

Не мисля че - поне за Преслав - може да се предполага някакъв брой при положение, че по-голямата част от терена въобще не е проучена.

Има такива предположения. И според мен този източник няма връзка със Самуил, нито съдържа основания да се търси в него подобна връзка. Божилов обаче не смяташе така и може би още не смята.

Добре де, поне можеш да преразкажеш част от тези протоколи, до които имаш достъп и да кажеш кои автори на учебници или учебни програми по история са взели участие във въпросните форуми. Все пак трябва да имаме някаква по-солидна представа, ако ще обсъждаме - очевидно става дума за твърде сериозни неща.

Този материал действително навежда на интересни размисли.

Навремето (1979/80) в монографията си "Анонимът на Хазе" такова предположение изказва Божилов, опирайки се на съобщението за "царуващия на север от Дунава".

Аз също смятам така, макар че с оглед на фанатизма на ценовистите едва ли има смисъл. Все едно да размахаш червено знаме пред бик.

Това безобразие не е продукт само на настоящия състав и ръководство на министерството - представлява само част от дълга вече традиция (от 2006 или 2007г. насам) на съсипване на онова, което е останало от образованието. Настояща заслуга е дуалното обучение - друга измишльотина, за която се осигуряват европейски пари. И за да ги налапат по най-бързия начин, сега ще унищожат профилираното обучение за сметка на професионалното.

Не ми е под ръка изданието на надписите на Бешевлиев, затова гледам текста у Златарски. Думата, която стои там, е boúpala, което, както и посоченото от теб βουπλια: не значи нищо. Но при неособено грамотни писари гръцката бета (вита) може се сбърка с пи - това се случва често в епиграфиката. Т.е. думата boúpala може да се разчете boúbala, което вече е биволи (от o boúbalos). Има и друга възможност за превод - като мн.ч. от n boúbalis - но това означава антилопа и не е логично. Във всеки случай думата не може да означава волове, макар че на гръцки o boúbalos и o boûs са доста сходни.

Сега се сещам, че по българо-византийския мирен договор, отразен в Сюлейманкьойския надпис, за един ромейски пленник се дава откуп от два бивола (или вола?). Като имаме предвид какво огромно количество пленници са отвлекли българите от Тракия и Македония през 812/813г., фактът, че са практикували бартер срещу тях, е много показателен за характера на българското стопанство. Мисля, че започнахме обсъжданията в тази тема наопъки. Най-добре щеше да е да направим в началото пълен обзор на изворите, а не така да цъфват неща ту тук, ту там.

Ангарийните работи (кастроктисия, одостросия и гефире), принципно безплатни, са възлагани на стратиоти само в извънредни случаи - както например възстановяването на сердикийските укрепления в 809г. - точно поради необходимостта да се плаща.

Да бе, така е.

Графът ще ти приведе данни по Трейдголд: 7000 войници за Армениакон към 811г., т.е. от отмъкнатите при Евхайтия 93 600 номизми се падат средно по 13,37 номизми на човек. Горе долу същото се получава, ако изчислим забърсаните от Крум 1100 литри (79 200 номизми) на 6-хилядния сердикийски гарнизон - 13,2. Вземайки тези схождащи се примери, можем да изчислим войската на Василий в 986 на 54 340 души (= 720 000 : 13,25 номизми средно). Нали това имаш предвид? Но: 1.Нямаме никакво основание да смятаме, че в сражението при Траянови врата българите са намерили цялата тази сума, която в 1018 Василий пленява, в походната му военна каса или из кесиите на пленници и убити; 2.В армията, командувана от императора, със сигурност влизат гвардейските тагми, които са много по-високоплатени от темните стратиоти. За жалост не можем по такъв начин да се доберем до числеността на ромеите през 986г. Но пък от друга страна това не обслужва темата.

Е как откъде? До 996г. комитопулите са в непрекъсната експанзия на юг - сума ромейски градчета и крепости са превзети. Освен това е отхвърлена властта на империята над източните части. Там също е имало какво да се плячкоса: средства за заплати, данъчни постъпления и т.н. През осемдесетте години са вземани откупи от градове в Тесалия - май Кекавмен споменаваше за това.

Най-ранните данни за това са от времето на виз.владичество. За ПБЦ не помня да съм срещал.

Една от причините за тази наличност ще да е и относително слабото развитие на стоково-паричните отношения в България. Монетите не са в активно обръщение, а се пазят под формата на съкровище, докато разплащанията стават обичайно в натура.

Имаш предвид, че основата на това богатство е поставена от походната хазна на Василий от 17.08.986? Да, възможно е. Но във всички случаи тия 100 кентинария са салдото на приходите и разходите от един доста дълъг период.

Не смятам, че Скилица преувеличава, а допускам, че данните, които е ползвал, може да не са съвсем точни. Ако се опрем на сведенията за данъците в натура, които Василий запазил, както и ония от Анонимния апокриф за размера, излиза, че тези 720 000 са натрупани преиуществено от неданъчни източници. Като махнем търговските мита и таксите, които в този интензивен военен период едва ли са били огромни, може да се заключи, че внушителната сума е била най-вече резултат от грабежите, на които Самуил подлага периодично ромейските земи до 996г. Само че един такъв извод неизбежно съсипва внушенията за "патриотичната" му външна политика.