T.Jonchev

Е, ясно е, че България е далеч от този модел.

Кой източник свидетелства, че втората Симеонова съпруга била арменка?

Не знам. Мисля обаче, че първо трябва да бъде доказано дали паметникът е оригинал или фалшификат, а - ако е фалшификат - кога и от кого е правен е второстепенен въпрос.

Дали греша като мисля, че при по-дребно зърно модият ще е по-тежък, а не по-лек? Защото дребните зърна запълват обема по-плътно от едрите.

Според мен не би било логично да подозираме "колективен труд", първо, защото така по-трудно се опазва тайната и второ защото от резултата особени дивиденти би извлякъл само един човек - откривателят (т.е. Нурутдинов) Освен ако целта на занятието не е съвършено различна от това, което обикновено мотивира фалшификаторите на извори.

Коренът може и да санскритски - Варуна.

Теодосий II прави на Атила още по-разточителни дарения, без това да е станало повод някой да ги използва като аргумент, че са били приятели. Отбелязаното с курсив в най-добрия случай е крайно смела хипотеза и в никакъв - факт.

Ако - както приемате - Органа е посетил Константинопол в 619г. и е оставил там за заложник Кубрат "като дете и юноша", последният не би могъл да установи "едно много силно.и искрено приятелство" с Ираклий, тъй като императорът при това положение излиза с три десетилетия по-възрастен от него. От друга страна: твърдението, че Кубрат живял в императорското семейство, е само разпространена, но безпочвена измислица. Дори да приемем, че Кетрадес на Йоан от Никиу е Кубрат, за него е казано, че израсъл при императорския двор. А императорският двор и императорското семейство далеч не са едно и също нещо.

Възможно е.

Одесос несъмнено е по-познатият топоним, но и Варна не е бил неизвестен - в противен случай все някъде из текстовете би бил обяснен.

Не е по-неакуратно от "Владая близо до София" в някой документ за Войнишкото въстание, четен след 1200 години. Очевидно "Варна" е бил добре познат за съвременниците топоним, който не е имал нужда от пояснение. Мястото или каквото е било там, се е намирало не много далеч от Одесос (евентуално на север от града - това е само догадка, естествено). Това се потвърждава и от факта, че за около 300 години "Варна" е изместило името "Одесос".

:) И аз така си мисля. Под "същинска християнизация" разбирам такава, която не приключва с произнасяне на една формула и две прекръствания преди прозелитът да си замине, откъдето е дошъл и да продължи да принася в жертва кучета.

Всичко това е логично и точно в него е презумпцията за неразривна връзка между покръстване и титла. Но мисля, че би трябвало да разграничаваме евентуалната формална ритуалност при даването на титли от същинската християнизация.

Не бих могъл да кажа с положителност. Твърдението, че даването на ромейска титла непременно се предхожда от покръстване на езичника, е по-скоро презумптивно, отколкото аргументирано. Поне аз досега не съм срещал принципно изследване по този въпрос с изчерпателен преглед на конкретните случаи.

Това изостряне на тона е излишно, професор Добрев. Аз изобщо не коментирам какъв е бил Органа - просто казах мнението си, че липсват доказателства, че именно той е бил вождът, посетил в 619г. Константинопол. "Най-вероятно" е предположение, дори убеждение, но не доказателство. Колкото до пръстена: той е валидно доказателство за това, че Органа е бил ромейски патриций, но въобще не е доказателство, че е получил тази титла през 619г., а не в друго време.

Искам да кажа, че нищо не свързва този пръстен с конкретна година, най-малко с 619г. и че той не е никакво доказателство за това дали през тази година Органа е ходил или не е ходил в Константинопол.

Понеже сега изчетох темата, ще се постарая да внеса яснота защо има разминаване в датите на гибелта на Левски и на Ботев и датите, на които отбелязваме тези две събития. Не става дума нито за случайност, нито за грешка. Средната продължителност на астрономичната година е с 11 минути и 14 секунди по-къса от средната продължителност на годината по Юлианския календар. При това положение за 128г. се натрупва разлика от едно денонощие. Точно тази натрупана и отчетена през XVI век разлика е причина за Грегорианската календарна реформа в края на това столетие. Чрез нея са компенсирани наведнъж 10 денонощия разлика. Но понеже разликата продължава да се трупа напред във времето, в календарната практика е прието на всеки 100 години да се прави корекция с по едно денонощие - така за XVII век разликата между Юлианския и Грегорианския календар е 10 денонощия, за XVIII век - 11 денонощия, за XIX век - 12, за XX век - 13, а за XXI век - 14. Иначе казано: щом Левски е обесен на 6 февруари 1873г. по Юлианския календар, тази дата отговаря на 18 февруари 1873г. по Грегорианския; а щом Ботев е загинал на 20 май 1876г. по Юлианския календар, това отговаря на 1 юни 1876г. по Грегорианския.. През ХХ век обаче 6 февруари и 1 юни по Юлианския календар съответстват вече на 19 февруари и 2 юни. И, както акуратно е посочил колегата Гербов, в България от 1916г. (когато в България е въведен Грегорианския календар) насам тържествата се провеждат на 19 февруари и на 2 юни. И все пак грешка има. Тя се състои в това, че през настоящия XXI век тези чествания би трябвало да се провеждат съответно на 20 февруари и на 3 юни. Но понеже вече е установена традиция за 19 февруари и 2 юни, си я караме както през ХХ век.

Всъщност пише "певкини". Това, което изглежда като "о" не е буква, а малък воден басейн.

Невалиден ли? Нима съм казвал нещо за пръстена? Аз само забелязах във връзка с което вие попитахте: и аз ви посочих автора на хипотезата и страницата, на която е изложена. Що се отнася до пръстена, той въобще не е в състояние да докаже Органа ли е вождът от 619г. или някой друг. Предполагам, знаете, че на този пръстен не е отбелязана дата. Така че хипотезата, че споменатият от патриарх Никифор хунски вожд е Органа, не е доказана и по всяка вероятност и в бъдеще ще си остане недоказана.

Да, макар че Ширакаци е пределно категоричен. Може би обаче не сме го разбрали както трябва: не е изключено на Певки да се е намирала резиденцията на Аспарух, а неговите българи да не са били заселени само там. В този смисъл Певки не би бил идентичен с Оглоса, а евентуално само част от него.

Мога, разбира се: Ю.Кулаковский, К истории готской епархии в Криму в VIII веке, ЖМНПр, ч. 315, 1898, с. 189-190. Това мнение споделя малко по-късно (1911) Маркварт, след него и Моравчик и пр., но не и Васил Златарски. За него грешите. Според Златарски неназованият хунски вожд е Кубрат, а не Органа.

Че е имало остров с това име, е неоспоримо: маса антични автори го споменават. Не може всички да са бъркали остров с полуостров. Друг в въпросът къде точно е бил разположен - по това може да се дискутира.

Че Органа е неназованият по име хунски вожд у патриарх Никифор е само хипотеза - не повече.

Подобно нещо намерих и аз навремето и реших, че Нурутдинов няма начин да е чак такъв майстор. Става дума за следното описание, свързано със събития около 820г.: "Войската на балтавара била 20-хилядна, от които 10 хиляди били анчийци, 5 хиляди - кара-булгари, 3 хиляди - уруси и 2 хиляди анатишци и ак-уруси на Будим. Моджари не е имало, тъй като те били на поход срещу сулските бурджани, които нападали тамошните авари." Тъй като според речника Сула е Дунав, значи маджарите са били в поход против дунавските българи ок. 820г. И - о, изненада! - подобен поход е фиксиран в нашите домашни извори: в мемориалния надпис за копана Корсис, който се удавил в Днепър по време на война неясно с кого. През първата половина на ХХв. за противник на българите в тази война се смятаха хазарите, но в последните тридесетина години натежава становището, че са били маджари. Данните за това събитие са толкова бегли и неясни, че просто не можех да си представя, че на Нурутдинов надписът може да е бил известен. Но му е известен - текстът му ми попадна впоследстие в статия в един сборник (от конференция или в чест някого беше - забравил съм), печатан в Казан през 70-те години. Затова и смятам, че ако сводът е фалшификат, е блестящ фалшификат, а на Нурутдинов трябва да вдигнат паметник: че е запазил знаменитите тетрадки (ако "Джагфар Тарихи" не е фалшификат) или че ги е написал (ако е фалшификат).

Още когато за пръв път четох текста (на руски), казах, че ако това е фалшификат, то е блестящ фалшификат. Ясно ми беше, че аз не мога да се произнеса адекватно за този паметник, защото нито съм езиковед, нито специалист по историята на този регион. Мога най-много да подозирам очебийните сходства със заключенията, които Москов публикува в „Именник на българските ханове (ново тълкуване)”, излязъл съвсем скоро преди появата на „Джагфар Тарихи”. В този смисъл твоето мнение съвсем естествено ще е по-меродавно от моето. Но все пак запазвам известни резерви. Няма преди VII век, така е, но преди хиджра има: 605, 618 и 620г. Как според теб са били посочени тези датировки в оригинала? Като 17, 4 и 2г. преди хиджра? Срещал ли си някъде такава практика на датиране в мюсулманските източници? Дори да предатираме с корекция от 12г. тези данни, пак едната остава преди хиджра. Нищо не казваш за приравняването на мюсулманска година към точна януарска година – хронологически това е проблем. Освен всичко това в бележка към българското издание е казано, че датировките са приведени „от първия преводач на свода” т.е. от Нигматулин. Специалист по какво би трябвало да е той, за да може да привежда датировки от хиджра – нещо, което доста хабилитирани историци у нас не могат. Е, да, най-лесният отговор! Но забележи, че в разказа за събитията след смъртта на Бат-Боян няма дори стилова промяна, така че да се говори за друг извор не е много логично. Всъщност този император е наричан и Констанс, и Константин, така че Себеос не бърка. Работата обаче не е в това, а в уточнението – за кой по-точно Константин се говори в текста. Тук объркване между управлявалият на запад Константин (Констанс) и управлявалият на изток негов син въобще не е възможно. Аз по-скоро се чудя защо липсва името Атилкесе, ако това е рожденото име? Работата е като становището на Москов за Авитохол: това било рожденото име на Атила, но никой нито го запомнил, нито го използвал.