T.Jonchev

Можете да прочетете доста обемен откъс от нея в историята на Великата френска революция на Тиер - но е на френски. Не съм я срещал преведена на български. Там кралят говори за необходимостта от съгласие между представителите на съсловията и за опасността да се предприемат прекалено радикални промени с оглед оздравяването на финансите на кралството. Идеята на това слово е да се намери изход от финансовата криза, в която държавата е затънала, без да се поставя под каквото и да е съмнение абсолютната кралска власт.

Както и да го въртим, данните са твърде недостатъчни, за да се очертае някаква цялостна картина. Те са недостатъчни дори за империята, за която разполагаме със земеделски трактати и данъчни кадастри, та какво остава за България.

Що за въпрос? Николко.

В царуването на Луи XIV Генералните щати не са свиквани. Последните преди него са през 1614г. по време на малолетието на баща му Луи XIII, а следващите са в 1789г. при Луи XVI.

Всяка безапелационна категоричност в науката е прекалена и неизбежно предизвиква съмнения в достоверността на формулираните твърдения. В случая: Фактът, че в текста се споменават четирима владетели и един наместник, които са от други родове, прави твърдението невярно. Допустима е хипотезата за устна традиция, но едва ли може да се твърди, че е доказана. Това е абсолютно недоказуемо и следователно несъстоятелно твърдение. Тази хипотеза е възможна, макар че за нея съществуват единствено съображения, но не и доказателства. Що се отнася до „неговия племенник”: ако приемем, че Тудор е Доксов син (каквато хипотеза има), то той е първи братовчед на Симеон, а не негов племенник. За подобно твърдение не съществуват нито доказателства, нито аргументи. Твърдението е голословно. Това е твърдение на М.Москов, което обаче (най-меко казано) е твърде оспоримо. Дори само презумпцията за принадлежност на паметника към устната традиция, прави това твърдение крайно съмнително. Е, тази оценка е напълно приемлива. Бих бил много задължен, ако се приведе един цитат от източник, от който да е видно, че Г.Сурсувул е бил ромейски асекрит.

???? На кой император?

Няма да те убеждавам. Вярвай в каквото искаш, дори че граф Уваров е изчукал и Чаталарския надпис с цел верификация на "Именника".

Язък за напъна. Какво ли би казал горкият В. Истрин, ако знаеше, че 9 години след смъртта му на бял свят ще излезе поредният препис на "Именника" - нямащ нищо общо с любимият на Еньо "Летописец елинский и римский"? А как да се коментира подозрението срещу Уваров и нощното му шкафче по отношение на Московско-синодалния препис? Той ще да е бил в нощното шкафче на патриарха. За "целта и изгодата" на Руската империя от т.нар. фалшификация / манипулация просто не си заслужава да се говори.

Забележителна увереност!

Всички изследвачи посочват "Обзор хронографов русской редакции" като първоиздание, но тези, които посочих (и ред други - по-съвременни) изследват ръкописите на "Именника", а не публикацията на А.Попов. Смятам, че това е достатъчно известно. А дали някой и кой се е занимавал с "Летописеца" извън темата за "Именника" не съм се интересувал. Вероятно има такива изследвачи.

Въобще не говоря за "Обзор хронографов русской редакции". Говоря за "Именника".

Горе долу. Обаче не съм го очаквал от Еньо.

Не знам какво ти разбираш под "съвременни методи". Оценяван е палеографски, кодикологически и хронологически - има изследвания на Маркварт, Бъри, Микола, Притцак, които надали могат да бъдат подозирани в сговор с имперски канцеларии. Освен това "Именникът" няма две различни редакции - има три преписа, третият от които е открит 4 десетилетия след първите два и публикуван още 4 десетилетия по-късно.

Да, очевидно е, но е очевидно за специалисти. Но понеже също тъй очевидно ти смяташ специалистите за заговорници, които се мъчат да пробутват фалшификати, няма как да те убедя в противното.

Еньо, хайде моля те да не влизаш в ролята на професор Табов и да не обръщаме нещата наопъки. Както е тръгнало, ти ще си твърдиш твоето, независимо от това какъв аргумент и доказателство ти се представят. Не става така. Когато се коментират исторически паметници, онзи, който подозира фалшификация, следва да я доказва, а не всички останали да доказват, че не е.

Точно това ти и отговорих и то се отнася не само за публикувания от Попов Московско-синодален препис, но за Тихонравовия, с който Попов няма нищо общо.

Това е очевидно и е констатирано още през XIX век. Никой от изследователите, които са се занимавали с "Именника", не е изказал друго становище. Казах ти, че има неща, за които неспециалистите трудно могат да съдят - не само поради дефицит на познания и подготовка, но и на опит.

Не, не са. Може да имат общ източник, но един от друг не са преписвани.

Щом няма "ако" - това какво е? Чак сам да го е написал - не, защото когато е писан надписът Мостич е бил умрял. Аз и не твърдя, че името е Георги Мостич - казвам го като вариант.

Помислих за това, но го пропуснах, защото има начин да се напаснат нещата: Г.Сурсувул бил ичиргубоил до определен момент (примерно до брака на сестра си), после го направили кавхан, а ичиргубоил станал Мостич. Или друг вариант: ичиргу боилът се казвал Георги Мостич (т.е. Г.Сурсувул = Мостич)

Ти сериозно ли ми казваш, че правиш справки там? Верно не си във форма.

Настойник - така е наречен.

Не е възможно при възшествието си Петър да е бил малолетен. Известно е, че през 913г. двама Симеонови синове са придружавали баща си в похода до Константинопол и са обядвали с Константин VII във Влахернския дворец. Тъй като Петър е вторият по възраст Симеонов син, най-вероятно той е бил единият сътрапезник. За да участва във военна кампания той не може да е бил малко дете по това време и ако допсунем минимум 12-13г., това ще означава, че е роден ок.900г. и в 927 е бил доста над 20-годишен. Дори не Петър, а друг Симеонов син да е герой на онзи обяд, за него ще важат същите съображения. Но който и да е бил (Иван или Боян), пак не е възможно в 927г. Петър да е малолетен, защото той е по-голям от тях.

Знае се, че е имал два брака - Михаил е синът му от първия, а Петър, Иван и Венеамин-Боян - от втория. Втората съпруга е сестра на Георги Сурсувул. Очевидно него считат за арменец, защото няма източник, който да съобщава, че съпругата е арменка.

Е, копистите не са били чак толкова зле, но не са и особено образовани. Четене и писане - дотук.