T.Jonchev

Статията е хубава и най-вече - фактологически подробна.

Преводът на Бодянский от 1858г. има доста недостатъци. В нито един от ръкописите не се говори за никаква река Олга. Още по-малко пък да става въпрос пехотата да е разположена между тази река и Дунава. Всъщност, вместо да превежда текста, преводачът го е натамънявал според собственото си виждане за събитията.

Професор Добрев, не мислите ли, че тази позиция е прекалено формална, за да бъде правилна? Ще ви помоля да ми отговорите: 1.След като категорично отхвърляте изследванията на Петър Добрев, бихте ли ми посочили поне 10 монографии (срещу неговите над 50 издания), посветени на ревизия на неговите тези? 2.След като липсва специална монография, която да ревизира и отхвърли тезите на д-р Г.Ценов, вие смятате ли, че те са правилни и че произходът на българите е автохтонен? 3.Ще ми се наложи ли да правя професура, "за да имам правото" да ревизирам и отхвърлям тези на Москов, при положение, че имам съответните аргументи срещу тях?

Това обозначение не е друг остров, а племето певкини.

На латински angulus значи "ъгъл". Тази дума е преминала от латински в средногръцки във форма "англос/онглос". Проблемът с нашия "оглос" е, че патриарх Никифор изрично заявява, че това е дума на езика на българите, а не на гръцки или латински.

Ами заповядвайки на стратезите да пазят българите в укрепленията точно това е имал предвид: да се изчака пехотата, защото укрепления не се превземат с конница. Но - добре - остани си железен, друже.

Това ми прилича на аргументите на kostaдн, но нейсе!

Осем, приятелю. Ти беше упорит като тийнейджър - така и не помня успях ли да те убедя.

Ако Оглосът е действително на север от делтата, не е невъзможно сухопътната армия на ромеите въобще да не е стигнала до там, когато сражението се е разиграло. В описанието на Теофан се говори единствено за конници, но не и за пехота.

Е, не се наемам да коментирам диалекти и жаргони.

Е-е, професоре, струва ми се, че в един друг форум преди няколко месеца ви показах обратното.

Да, това го твърди още Шафарик. Но се налага една малка бележка: това се извежда от "Онглос". А в по-голямата част от запазените ръкописи и особено у патриарх Никифор формата е "Оглос". От Оглос не може да се изведе "ъгъл".

Така е, Теофан по-горе не споменава никакво укрепление. Самият Оглос не е укрепление, а удобно за заселване място, на чиято територия може да е имало укрепление (укрепления), така че хронистът не визира него. По всяка вероятност изразът "гореспоменатото укрепление" е стоял в Теофановия извор (т.нар. Мегас хронографос), където е било описано някакво укрепление в пределите на Оглоса или извън него и е било отбелязано името му. Теофан е пропуснал това описание по някакви съображения, но след това механично е предал текста на извора си с "гореспоменатото укрепление" от оригинала, въпреки че в самия Теофанов текст няма споменато укрепление.

Aз имам колебания, понеже неяснотите са доста. Приемам известието на Ширакаци за Певки като място, където Аспарух се е заселил. Но дали островът е идентичен с Оглоса на Теофан и патриарх Никифор - не съм сигурен. В нашата историография още от времето на Златарски твърдо е наложено мнението, че Аспаруховите българи са се поселили на едно конкретно място - всичките. Точно поради това в продължение на десетилетия въобще не е разглеждана възможността самият Аспарух да е бил на едно място, а част от подвластните му българи - на друго. Оттук и стремежът Певки и Оглосът да се отъждествяват. При Златарски, който приема, че Аспаруховите българи са били 30-40 хиляди души, това е съвсем логично становище. Но макар че след Златарски започва да си пробива път гледището, че българите са били много повече (няколко стотин хиляди), хипотезата, че всичките са се заселили на едно конкретно място продължи да съществува - само че се търсеше по-обширно място като Бесарабия напр. А според мен нищо не пречи да търсим български поселения в Бесарабия, а Аспаруховата резиденция - на Певки. Достатъчно е да се откажем от станалата вече традиционна връзка между Певки и Оглоса.

У самия Теофан има известно противоречие по въпроса за местоположението на Оглоса. 1.От една страна той казва "отвъд Дунава в Оглоса". Този израз е основание Оглосът да се търси в Южна Бесарабия - според болшинството изследвачи той е бил разположен на север от делтата. Тук обаче изниква въпросът: кое е считано за Дунав в долното течение на реката при положение, че тя се влива в Понта с няколко ръкава (според Проломей напр. - с шест). Златарски напр. смята, че за Дунав е приемано най-южното устие, т.е. старото Свещено устие, което не съществува днес, понеже е било затлачено още през Ранното Средновековие, а сега е напълно пресъхнало, но следи от него личат по терена. Според Балтаков то е текло горе долу около линията на т.нар. Аспарухов вал. Според Златарски течението му е минавало по на север. Остров Певки е разположен между това южно устие и северните и в този смисъл той отговаря на Теофановото описание за Оглоса: намира се отвъд Дунава (южното устие) и е заобиколен като венец от реките (северните устия). 2.От друга страна, съобщавайки за похода, Теофан споеменава, че императорът отправил сухопътната войска "към Оглоса и Дунава". Тази последователност поставя Оглоса на юг от реката.

E, ти като kostaдн! Сега Еверест ли искаш? През седми век са били по-непристъпни, а сега ерозията ги е изпояла.

Вж. Thorn, c.2, # 23.

Ами как да порасне в тази теснотия?

Най-вероятно земите в делтата са били български форпост, но там може би се е намирала и Аспаруховата резиденция (ако не звучи прекалено помпозно) - все пак Анания Ширакаци е прекалено прецизен автор и на това отгоре съвременник, така че не може да се отхвърли. Но българските (на Аспаруховите българи имам предвид) поселения са се разпростирали и из цяла Бесарабия - може би не много нагъсто. Аз точно затова предполагам, че в знаменитата битка вероятно не са взели участие всички български сили. Да - ако се гледа откъм сегашното течение на реката (т.е. ако реката е "отпред"), Бабадаг се явява "отзад". Мисля, че и Златарски посочваше нещо такова в студията си.

Скалите - не помня какво посочваше. Но венецът от реки са днес съществуващите дунавски устия. Въпросът не е има ли в този район реки, чиито течения приличат на венец, а има ли така изобразени реки на древните карти. Нито Теофан, нито неговият източник са били лично по тези места - те ги описват по по-ранни описания (имам предвид топографията, не събитията на които Мегас хронографос е бил съвременник). А през VII - IX век най-прочутата и подробна карта е Tabula Peutingeriana: погледни на нея района на Долния Дунав и ще видиш, че единствените извити като венец течения по тези места са устията на Дунава.

Зависи от гледната точка - кое е "отпред" и кое "отзад" - точно както каза КГ. Предполагам, знаеш изследването на Златарски за разминаванията в описанията на Оглоса у Теофан и Никифор. Там той беше намерил начин да ги съчетае - не помня сега какъв точно.

Признавам. Той въобще не е споменат у ромейските хронисти, въпреки че те са знаели за съществуването му.

Така смяташе Божилов преди години. Дали още смята Галацкия лагер за Онгъл, не знам. Трябва обаче да се има предвид, че - пишейки, че местопоселението било заобиколено "като венец от реките" е изключено Теофан да е имал предвид както Серет и Прут (които ограждат Галацкия лагер), така и Днепър и Днестър. На античните и средновековни карти, които са могли да бъдат достъпни за Теофан, тези реки са изобразени с прави линии. Единствените "реки", които на тези карти обграждат като венец някаква територия при Долния Дунав, са дунавските устия.

Абсолютно вярно: напълно е възможно. Преводът е ГИБИ в тази част е леко нагласен, за да стане по-разбираем, но всъщност въвежда в заблуждение. Точният превод не е "Днепър и Днестър, по-северни на Дунава реки и като завзел Оглос, заселил се между него [Дунав] и онези реки...", а "Днепър и Днетър и като завзел Оглос по-северните реки на Дунава, заселил се между този и онези...". Т.е. "този" е Оглос, а "онези" са по-северните реки на Дунава, а не че Днепър и Днестър са по-северните реки. Но понеже точният превод изглежда безсмислен (понеже всички са убедени, че Аспарух се е заселил именно в Оглоса, а не между него и някакви реки), Г.Цанкова и Бешевлиев са направили корекцията, която стои в т. III на ГИБИ, но всъщност са попроменили и смисъла на текста. А той е еднакъв във всичките 12 преписа на Теофановата хроника.

Не разбирам защо се хващате за пръчките и снопа. Те нямат нищо общо с изворовите данни за Кубрат.