T.Jonchev

Всички изследвачи посочват "Обзор хронографов русской редакции" като първоиздание, но тези, които посочих (и ред други - по-съвременни) изследват ръкописите на "Именника", а не публикацията на А.Попов. Смятам, че това е достатъчно известно. А дали някой и кой се е занимавал с "Летописеца" извън темата за "Именника" не съм се интересувал. Вероятно има такива изследвачи.

Въобще не говоря за "Обзор хронографов русской редакции". Говоря за "Именника".

Горе долу. Обаче не съм го очаквал от Еньо.

Не знам какво ти разбираш под "съвременни методи". Оценяван е палеографски, кодикологически и хронологически - има изследвания на Маркварт, Бъри, Микола, Притцак, които надали могат да бъдат подозирани в сговор с имперски канцеларии. Освен това "Именникът" няма две различни редакции - има три преписа, третият от които е открит 4 десетилетия след първите два и публикуван още 4 десетилетия по-късно.

Да, очевидно е, но е очевидно за специалисти. Но понеже също тъй очевидно ти смяташ специалистите за заговорници, които се мъчат да пробутват фалшификати, няма как да те убедя в противното.

Еньо, хайде моля те да не влизаш в ролята на професор Табов и да не обръщаме нещата наопъки. Както е тръгнало, ти ще си твърдиш твоето, независимо от това какъв аргумент и доказателство ти се представят. Не става така. Когато се коментират исторически паметници, онзи, който подозира фалшификация, следва да я доказва, а не всички останали да доказват, че не е.

Точно това ти и отговорих и то се отнася не само за публикувания от Попов Московско-синодален препис, но за Тихонравовия, с който Попов няма нищо общо.

Това е очевидно и е констатирано още през XIX век. Никой от изследователите, които са се занимавали с "Именника", не е изказал друго становище. Казах ти, че има неща, за които неспециалистите трудно могат да съдят - не само поради дефицит на познания и подготовка, но и на опит.

Не, не са. Може да имат общ източник, но един от друг не са преписвани.

Щом няма "ако" - това какво е? Чак сам да го е написал - не, защото когато е писан надписът Мостич е бил умрял. Аз и не твърдя, че името е Георги Мостич - казвам го като вариант.

Помислих за това, но го пропуснах, защото има начин да се напаснат нещата: Г.Сурсувул бил ичиргубоил до определен момент (примерно до брака на сестра си), после го направили кавхан, а ичиргубоил станал Мостич. Или друг вариант: ичиргу боилът се казвал Георги Мостич (т.е. Г.Сурсувул = Мостич)

Ти сериозно ли ми казваш, че правиш справки там? Верно не си във форма.

Настойник - така е наречен.

Не е възможно при възшествието си Петър да е бил малолетен. Известно е, че през 913г. двама Симеонови синове са придружавали баща си в похода до Константинопол и са обядвали с Константин VII във Влахернския дворец. Тъй като Петър е вторият по възраст Симеонов син, най-вероятно той е бил единият сътрапезник. За да участва във военна кампания той не може да е бил малко дете по това време и ако допсунем минимум 12-13г., това ще означава, че е роден ок.900г. и в 927 е бил доста над 20-годишен. Дори не Петър, а друг Симеонов син да е герой на онзи обяд, за него ще важат същите съображения. Но който и да е бил (Иван или Боян), пак не е възможно в 927г. Петър да е малолетен, защото той е по-голям от тях.

Знае се, че е имал два брака - Михаил е синът му от първия, а Петър, Иван и Венеамин-Боян - от втория. Втората съпруга е сестра на Георги Сурсувул. Очевидно него считат за арменец, защото няма източник, който да съобщава, че съпругата е арменка.

Е, копистите не са били чак толкова зле, но не са и особено образовани. Четене и писане - дотук.

Еньо, личи си, че не си историк. Ако по тия твои съображения обявим "Именника" за фалшификат, с аналогични основания същото ще трябва да направим с още няколкостотин източника - и наши, и гръцки, и западни - които по съвсем същия начин са "вставени" в различни средновековни и антични текстове, с които нямат смислова връзка. В средновековните скриптории е твърде често явление при преписване механично да се свързват текстове на творби, които нямат нищо общо помежду си, които просто са подвързани заедно на принципа на сборника - а сборниците далеч не са тематично създавани. При един съсипан кодекс, който се преписва, се изпускат нечетливи текстове, правят се неточни разчитания поради овехтяване и повреди, маргинални бележки се вмъкват в основния текст, прескачат се лакуни, без преписвачът да разбере, че отвъд тях следва различен документ и т.н., и т.н. Кодикологията и палеографията с точно това се занимават: да направят ръкописите разбираеми. Ползвайки настоящите критични издания, любителят обикновено си мисли, че изворовите текстове точно така са написани и в ръкописа, но най-често нещата не стоят по този начин и той не би могъл да схване смисъла на ръкописа, дори да може да чете съответния древен или средновековен език. Ако "Именникът" е фалшифициран документ, фалшификацията трябва да е направена най-късно през XV век - защото от това време е най-старият му препис. Как ще е направен този фалшификат, при положение, че в него присъстват имена на 4 владетели, които познаваме от наши (надписите около релефа в Мадара), гръцки (Теофан и Никифор) и латински (Анастасий Библиотекар, Зигеберт и Алберих и пр.) източници като владетели на България, при положение, че същите тези източници в средновековна Русия не са познати? А как - без авторът на фалшификата да познава например Чаталарския надпис (известен едва от XIX век) - той е могъл да си измисли т.нар. календарни изрази?

Е, ясно е, че България е далеч от този модел.

Кой източник свидетелства, че втората Симеонова съпруга била арменка?

Не знам. Мисля обаче, че първо трябва да бъде доказано дали паметникът е оригинал или фалшификат, а - ако е фалшификат - кога и от кого е правен е второстепенен въпрос.

Дали греша като мисля, че при по-дребно зърно модият ще е по-тежък, а не по-лек? Защото дребните зърна запълват обема по-плътно от едрите.

Според мен не би било логично да подозираме "колективен труд", първо, защото така по-трудно се опазва тайната и второ защото от резултата особени дивиденти би извлякъл само един човек - откривателят (т.е. Нурутдинов) Освен ако целта на занятието не е съвършено различна от това, което обикновено мотивира фалшификаторите на извори.

Коренът може и да санскритски - Варуна.

Теодосий II прави на Атила още по-разточителни дарения, без това да е станало повод някой да ги използва като аргумент, че са били приятели. Отбелязаното с курсив в най-добрия случай е крайно смела хипотеза и в никакъв - факт.

Ако - както приемате - Органа е посетил Константинопол в 619г. и е оставил там за заложник Кубрат "като дете и юноша", последният не би могъл да установи "едно много силно.и искрено приятелство" с Ираклий, тъй като императорът при това положение излиза с три десетилетия по-възрастен от него. От друга страна: твърдението, че Кубрат живял в императорското семейство, е само разпространена, но безпочвена измислица. Дори да приемем, че Кетрадес на Йоан от Никиу е Кубрат, за него е казано, че израсъл при императорския двор. А императорският двор и императорското семейство далеч не са едно и също нещо.