T.Jonchev

Четох я още когато излезе. Не помня кой по-късно я характеризира като насилие над изворите, но съм съгласен с това определение. П.Георгиев взема един епизод (апокатастасиса на Мануил Палеолог), който е много по-късен и абсолютно произволно го приписва на случката със Симеон, без въобще да отчита разликите от една страна (най-вече мястото), разкрасявайки данните за събитието през 913 - от друга и претълкувайки думата αντι до удобен за целта му превод - от трета. Това пренасяне на по-късни събития, намерения и действия в по-ранен период и приписването им другиму е точно същото нещо, което се прави често с кариерата на Роман Лакапин от 919 - 920 (василеопатор - кесар - симвасилевс), приписвана като намерение на Симеон през 913г. Абсолютно несъстоятелно - и едното, и другото. Присъствал съм точно на такава церемония преди години: патриархът постави края на едната епириптарна лента върху главата на коленичилия пред него, прочете молитва и направи над главата му кръстен знак. Ако следваме мнението на П.Георгиев излиза, че това е било апокатастасис, но всъщност беше само благослов. Естествено, молитвата не беше тази, която е цитирана в ръкописа Laurent. VIII. А нима имаме някакви данни, че над Симеоновата глава Николай Мистик е произнесъл точно тази молитва? Не, разбира се, П.Георгиев просто решава, че е била тази, защото така е удобно за тезата му. Но дори да приемем изцяло тезата на Георгиев (че Симеон е обявен за василевс в самата България още преди 913г.; че е дошъл пред Константинопол с тази корона-шлем, с която е изобразен на един от печатите си; че Николай Мистик направил апокатастасис и потвърдил чрез него титлата василевс, която Симеон вече бил усвоил) някой все пак трябва да обясни от какво е бил недоволен Симеон, след като - както излиза по тази теза - всичките му искания са били удовлетворени. В този контекст се оказва, че е бил недоволен всъщност от титлата, с която сам, в собствената си страна, се е накичил и която патриархът по желание на самия Симеон, потвърдил. Доста абсурдно, нали?

И - черна неблагодарност! - Владимир изпратил военни контингенти в подкрепа на Василий II срещу кръстника си.

Ако може да бъде намерен поне един единствен пример извън епизода от 913г., в който коронация да се извършва с патриаршески епириптарий, вероятно спорът за това, че Симеон е бил коронясан от Николай Мистик би могъл и да продължи. Дотогава обаче настояванията, че патриархът бил обявил българския владетел за император (но педантично продължил да го нарича архонт, а Симеон се оттеглил неудовлетворен!) си остават само средство за избиване на национални комплекси.

Не мисля. Подобно нещо би било възможно само при презумпцията за продължаваща пасивна съпротива срещу новата религия. И макар че принципно не би трябвало да изключваме всевъзможни форми на "протест" против натрапеното от Борис християнство, не смятам, че подобна съпротива би намерила отражение в документите, които са стигнали до наше време, тъй като те са преимуществено официални, т.е. пресяти през ситото на държавата и църквата. Иначе казано - подозрението ти съдържа някаква логика, но ще е невъзможно да се докаже. Като практика двойни имена със сигурност са съхранени за онези, които покръстването е заварило като зрели хора, но дори и за тях не във всички случаи разполагаме с информация. А - както изглежда - и не във всички случаи кръщението на такива хора е било съпроводено със смяна на рожденото име.

По-убедително разбиване от това - здраве му кажи!

Според мен - турски.

Не, тази практика е по-късна. Дори във Византия още не съществува като практика: Константин Философ става Кирил, но Фотий си е Фотий и като светско лице, и като патриарх, а светското име на патриарх Игнатий е Никита. Братът на Лъв Философ става патриарх също под собственото си име - Стефан. Как е правено в България въобще не е ясно. Знаем само за Борис. Но като имаме предвид, че става въпрос за масово покръстване, което плюс това е правено и набързо, едва ли са сменяни имена. Имаме данни за покръстени българи без смяна на името - братът на Борис, боилите Чеслав, Есхач, Домета, Тиридин и т.н. Но явно има и случаи на смяна - напр. съпругата на Борис, която надали се е казвала Мария, бидейки езичница.

Не, не е "Фотиос" (Фотиос се пише Photios). Името не започва с "f", а с "s", само че ранносредновековното ръкописно "ес" се изписва силно изтеглено надолу и затова прилича много на съвременно печатно "еф". Прегледайте целия качен ръкописен откъс и ще го видите сами.

Занасяйте се вие, но току виж плъзнали нови национал-уфо-възторзи из форуми и блогове.

Струва ми се, че за да се правят изводи, касаещи т.нар.прабългарски период, ни трябва "Бугарка" на карта доста по-ранна от тая на Меркатор.

Не знам дали е първият, но хронологичните решения в него са умопомрачителни - Аспарух се подвизава из IV век заедно с Константин-Кирил Философ. Да, за което се извинявам, но както казваше онова момиченце от телевизионната реклама: "просто не мога да се сдържа".

Отврат!

Хич не съм оптимист относно оправянето на нещата. Честит ден на будителите все пак. Май те са единствените будни.

Продължаваме да правим наука с декрети и постановления. Този път парламентарни. Следващия път ще искаме решение по въпроса от съда в Страсбург.

На око: монашески кръст, сплав калай и олово, XIX век.

И аз не мога да покажа западноевропейски монети с конник. Но ето три моливдовула - на Бонифаций Монферато, на Робер дьо Куртене и на Бодуен II, с изображения на които случайно разполагам: Прави впечатление (особено при първите два), че скокът на коня е буквално идентичен с тоя от иконийските монети, които посочи Спандю.

E, ясно е, че той не тъпче остатъчното злато в джоба си.

А някакво западно влияние? Виждал съм конници на западноевропейски печати. Но пък съвпадането с орденския сребърен стандарт остава много озадачаващо.

Безспорно, девалвацията на монетите дава такава разлика - от една либра са се отсичали в някои периоди не 72, а до към 95 номизми с намалено златно съдържание. Аз имах предвид обаче официалното положение, при което номизмата е със стандартно тегло и златно съдържание. Тогава, при отсичане на 72 монети, остават ок. 3 г Au и с тях се финансира процесът.

А на какво се дължи тогава разликата?

Нормално. Разликата покрива разходите по отсичането на 72-те номизми, от които се състои литрата.

Аз също. Познавам материята доста повърхностно. Тук трябва да се отнесем към Пламен Павлов или по-скоро към някой от руските специалисти.

Понеже и аз съм ромеофил, а злокобната икономическа прогноза Спандюва за периода 540 - 560г. ме турна в стрес, взех, та препрочетох последните постове и си мисля, че много буквално сте разбрали твърдението на графа: Според мен той има предвид, че със сигурност се върти онази парична маса (е, съгласен съм, че тия милиони не са само в злато, а и в сребро, мед, бронз и продукти - тук напълно се съгласявам със Спандю), която хазната е прибрала като вземания от поданиците си - защото за нея има статистически данни или поне възможности за изводи. В същото време обаче у тия поданици има и други пари (независимо в каква форма), които си остават техни и които също се въртят. Ако нямаше, т.е. ако държавата е изсмукала всички налични средства чрез данъчната система, да са разкъсали Юстиниан още през 540г. Именно съществуването на такива средства, по-голямата част от които непрекъснато са в някакво обръщение, позволява на хазната да не пусне обратно всичко, което е събрала, без от това да се получи финансовия и икономически катаклизъм, за който говори Аспандиат. Ето, спасихме империята, барабар с Юстиниановата тиква.

Признавам - умник си! Разби ме.

Драги графе, във византийските извори "талант" се използва не в античния смисъл (като 26-36 кг), а като синоним на кентинарий - така че 15-те таланта са 108 000 номизми, а не 87 709.