T.Jonchev

Т.е. - като възстановката, която проф.Йорданов направи навремето на чъргубиля Мостич?

Това са само общи приказки. Нито някъде е казано, че през 913г. Симеон "е дошъл да му се прочете акламацията", нито пък, че е четена такава. И никой от убедените, че е имало коронация не изясни недоволен от какво си е заминал Симеон - от това, че е бил коронован?

Имало е, но не през 863, а през следващата година. Това уточнение не е особено съществено за темата, но все пак.

Мисля, че в случая въобще няма такъв изпипан пъклен замисъл и работата е много по-проста и банална. Министерството се чуди как да намали разходите за образование и да облекчи "натовареността" на учениците (това е любимото от години образователно заклинание). От всеки учебен предмет се изхвърля част от материала, а друга част се смъква в по-долен клас. И понеже в историята голям дял има българската - режат смело от нея, мотивирайки се с глобализация, интернационализация и др. под. На министерските чиновници им е все тая какво точно осакатяват - стига да не се вдига голям вой - вътре в страната и откъм ЕК (защото от нея идат парите за проекти). Сега, понеже има реакция, ще ни обясняват как не сме разбрали брилянтната идея, как българската ще си се изучава даже много по-добре, защото ще е в сравнителен план, как трябва да си извадим главата от пясъка, за да прозрем, че... И накрая, разбира се, пак ще се стигне до решение пет за четири, т.е. ще се получи обичайната свинщина.

Черните стрелки бележат настъплението на групите армии по плана "Барбароса", което е реализирано през 1941г. Белите са също част от този план - действията след завземането на Киев и Москва. Според мен обаче има грешка: стрелката, водеща от Киев до Сталинград би трябвало да е черна, защото тази част от настъплението е реализирана (1942), а тези, които водят на североизток и югоизток от Москва - не са и би трябвало да си останат бели (т.е. - неизпълнени планови операции)

Това не го знаех, макар че съм чел нещо на Иловайский (но не помня вече какво)

Така е - автор на идеята за иранския произход е фон Арним. Но у нас тя получи популярност като ирано-бактрийска хипотеза чрез публикациите на Петър Добрев - през 80-те и 90-те години на миналия век.

Погледни го и от другата страна: защо пък биха го крили, а само Йоакимовската летопис да се изпусне да го съобщи? Така и така е ясно, че при тях християнството е вносно.

:biggrin:

Ама и ти даде пример! ...

Понеже вече имахме спорове с проф.Табов, не исках аз да посочвам съмнителностите на Йоакимовата летопис. Атила го е сторил по-добре, отколкото аз бих могъл. И сега излиза, че новохронолозите се позовават точно на такива източници, каквито те самите най-яростно обявяват за подправени.

Самостоятелността на Охридската, както и на Печката църква е премахната от канонични, а не от догматични съображения. И двете са си напълно ортодоксални и обвиненията на патриаршията срещу тях са просто средство за добиване на надмощие.

Че извори и доказателства няма, си прав. Но понеже ти каза, че не можеш да си представиш как византийски монаси обучават русите на старобългарски, направих аналогия, за да покажа, че не е невъзможно. За нас е трудно да приемем подобна гледна точка, защото в лицето на Византия сме свикнали да виждаме смъртен враг - не само политически, а всякакъв, в т.ч. и културно-национален. Това обаче не е истина - схващането датира едва от Възраждането. Империята е доста прагматично действаща държава и това й позволява да направи "помен с чужда пита", когато обстоятелствата го налагат - да ползва старобългарската богослужебна книжнина, за да простре църковната си власт върху Киевска Рус. Да, доказателства няма, а предположенията не са достатъчни, за да се твърди каквото и да е. Но ни най-малко не бих се изненадал, ако е било така. А фактът, че Източна България е вече византийска, докато със Западна борбата продължава, означава, че духовниците и книжовниците й вече се считат ромеи, така че ...

Но си представяш Кирил и Методий, обучаващи моравците. Нима те не са византийски духовници? В историята повечето неща са много по-простички, отколкото сме склонни да си ги представяме днес, понесли на глави и плещи всевъзможни постулати, парадигми, национални и пр. емоции. Точно затова историята трябва да бъде наука на хладнокръвието - иначе историческата истина се замъглява много лесно.

Осъзнавала го е, но по-същественото е било, че руската църква е в канонично подчинение на Константинопол и се е предвиждало това положение така и да си остане. И наистина, то се запазва чак до седемнадесети век, когато е създадена руската патриаршия.

Теофан и патриархът са ползвали един и същ извор.

По всяка вероятност неяснотата около речните сливания и разделяния в хрониката на Теофан, която коментирахме, не е лично негова, а на извора му. Сетих се да погледна какво по същия въпрос е написал патриарх Никифор, който е използвал същия източник за своя Breviarium. Той отбелязва: "Трябва вече да се каже за произхода на т.нар. хуни и българи и за тяхното устройство. Около Меотидското езеро, по реката Куфис се намира старата т. нар. велика / голяма България и т.нар. котраги, които са също техни едноплеменници." Както се вижда този текст е неколкократно по-къс от Теофановия. Наистина, патриарх Никифор в цялото си произведение съкращава сведенията на извора си и ги предава много по-конспективно от Теофан. Но в дадения случай може да се предполага, че просто е сбил ползвания разказ именно, за да избегне топографската неяснота на извора. Тази бележка не може да внесе допълнителна яснота по проблема с местоположението на Кубратова България, но поне оневинява горкия Теофан - вечно обвиняван и още повече подозиран, че е оплескал маса сведения в хрониката си.

Всъщност описанието на Теофан не е лично негово, а заимствано от по-ранен източник, за който се смята, че е живял в самия край на седми век.

Действително в тази част текстът съдържа неяснота, която преводачите са спестили в българския текст, изпускайки уточнението "Ател". Откъсът ανωθεν της προλεχθεισης Μαιωτιδος λιμνις σχιζομενου του Ατελ буквално значи "над споменатото Меотидско езеро се разделя/отделя на Ател". Според мен в гръцкия текст има пропуск (не в изданието на де Боор, по което е направено това в ГИБИ, а в самите ръкописи, най-ранният от които е от Х век) - липсва какво е това на Ател, което се отделя от слятото течение. В латинския превод на Анастасий Библиотекар няма такава неяснота: A mixtura vero Tanahidis et Atel, que fit supra iam dictas Maeotides paludes, dum scinditur Atel, venit is, qui dicitur Cuchthis, fluvius in Maeotides paludes... Т.е.: "От смесването на Танаис и Ател, което става над вече споменатото Меотидско езеро, където се разделя /отделя Ател, води началото си Кухтис...". Тъй като латинският превод е правен достатъчно скоро след написването на Теофановия оригинал, очевидно преводачите на Теофан в ГИБИ Бешевлиев и Г.Цанкова са счели за уместно на това основание да съкратят неяснотата в превода си от гръцки. За жалост Тироглифос отдавна не е влизал във форума - той би могъл да даде повече разяснения по това място у Теофан, тъй като (за разлика от мен), е доволно вещ в средногръцкия.

Отношението е различно, защото различни са традицията и политиката. Балканите са изконна ромейска територия и разпространяването на богослужение и литература на негръцки език там поставя под въпрос имперската културна и политическа доминация - това е недопустимо и като практика, и като перспектива, защото ерозира ромейския универсализъм. Докато Моравия, както и Киевска Русия са територии извън имперските граници (фактически, традиционни и дори формални) - към тях Константинопол проявява интерес единствено от позицията на културното и отчасти политическо влияние, но не и на традиционната доминация. Това обстоятелство прави възможна Моравската мисия на Кирил и Методий, т.е. "подаряването" на азбука, литургия и въобще богослужение на местен език, а не на гръцки. Ето защо въвеждането в Киевска Русия на славянско богослужение по български образец от самата империя е много възможна хипотеза според мен.

Много интересно и абсолютно логично мнение. Нищо чудно да е било точно така.

Не го подкокоросвай, че току виж "Песен за Роланд" станала "Песен за Росланд".

Когато изследваш родната история, винаги е в повече - влияе зле на обективността. За щастие от тази болест Пламен Павлов не се е разболял.

Кога точно - не мога да кажа. Във всеки случай в 913г. - не.

Много удобно, проф.Добрев, само че руски отряди във византийската армия има още в сражението при Абидос срещу Варда Фока (989). А след като са в състава на имперската армия, те се бият срещу онзи, когото посочи императорът. Така че са се сражавали и против Самуиловите българи - не само преди Самуиловата смърт, но и преди да е станал български владетел.