Doris

Отстъпките за количество съществуват, но в търговията има и друго средство увеличаване на оборота и реализиране на печалба - отложеното плащане. И днес отложеното плащане се прилага широко, но изисква добра преценка на клиента. Също съотношението количество - отстъпка никога не е линейно. Най-голяма е отстъпката при количества, характерни за търговията на дребно, при по-големи количества разликата в отстъпката намалява и може съвсем да липсва, т.е за 50 000 броя ще получиш съвсем малко по-голяма отстъпка отколкото за 2000, защото това вече са отстъпки при търговия на едро и се ограничават за производство. Има значение и договарянето на консумативи - в случая - патроните. Кое? Написаното от проф.д-р П.Ив.Стоянов, от Киров или от мен? За написаното от мен мисля, че всеки ще се съгласи. Бизнесът може да използва политиката за да трупа печалби, но няма да се съгласи на загуби заради политика, ако иска да остане в играта.

Но белгийските фабриканти навремето са преценили, че е съвсем реално българите да успеят сами да се освободят. Когато става въпрос за едър бизнес всякакви пристрастия отиват на заден план и остава място само за трезва преценка на рисковете.

Рамусе, въпросът за парите, свързани със залавянето на Левски е по темата, така както я е задал създателя и Торн. Идеята му е да изкарва разни подробности от историята, факти, а според мен и клюки и да ги интерпретира така, че да представи героите като антигерои. Темата не е за философстване. Разбира се, всеки (и ти включително) влага в интерпретирането на фактите по-малка или по-голяма доза пристрастност и идеологизиране, но разговорът върви докато има общ интерес към разнищване на детайлите на историята, какъвто у теб липсва. Твоят единствен исторически герой Рамус и неговата идеология на "Хладния Разум" (като от сериала "Новите съседи" ) вече беше обсъден предостатъчно. Сега във връзка с парите на Ловешкия комитет би трябвало да се обсъждат поп Кръстьо Никифоров и Марин Поплуканов.

Съвсем загубих логиката на демитологизирането. Как от това, че поп Минчо Кънчев получил от баща си 15 лири за неопределено време следва, че и Марин Поплуканов е получил 200 лири за 3 години и 8 месеца от неговия баща? И защо ше трябва да му пращат пари, като е вътял печеливш бизнес? А ако са му пращали пари, защо пък непременно трябва да са от баща му, а не от някой друг или други от многобройната му рода?

Хипотезата включва ли пътуване във времето? Защото ловешкият комитет е създаден няколко години след предполагаемото заравяне на първата част от съкровището му.

Понеже нямаме плановете, нека предположим, че и този терен е бил на Поплуканови. Двата терена ги разделя прелестната старовремски изглеждаща калдаръмена улица, започваща от църквата и водеща към покрития мост. Излиза че или поп Лукан е имал два имота от двете страни на улицата или по-късно улицата е преместена, така че да раздели двора му. И двете възможности изглеждат малко вероятни, нали уж попът бил беден, пък изведнъж - два имота или един, но толкова голям, че през него да мине улица и пак да остане за музей от едната страна и къща от другата. Странно е, че Иван Лалев като местен историк е можел да уточни въпроса, но не го е направил. "Спекулиращият" с писмото от 7 октомври май беше Ив.Унджиев, който и графологична експертиза му е правил. На кого да вярваме, на Унджиев или на Лалев?

Има поне две съмнителни неща в тезата на Иван Лалев, представена по-горе. Първото -точно на мястото на поплукановата къща и двора и ли е намерено златото или в близост, но в друг двор, както излиза от статията в 168 часа? Мисля, че това в центъра на един град би могло да се локализира и е важно, а не да се пише "в района". Второто - ако в касата на Ловешкия комитет е имало толкова много пари, че Луканови да харчат нашироко преди и след освобождението и пак да остане една внушителна сума, защо тогава болшинството от членовете на комитета се съгласяват на рискованата арабаконашка авантюра? Другото го написа Инкоректус - парите са до 1867 г.

Но Левски е носел доста пари към Къкрина. Заптиетата, които го арестуват ги намират и разделят помежду си. Вероятно в залисията около парите пропускат ловешкия архив. А би трябвало с оглед на темата. Имането го свързват оневиняването с митичния герой (за някои) поп Кръстьо. Дали той е герой и мъченик или е предател? Ако пък е предател на Левски, а Левски е такъв жалък и долен тип, какъвто го описваш, то дали пък именно заради това предателство той да може да се представи като герой(за някои)? Ами поне за мен повечето неща, които си описал са известни, някои като басни. За паметника на петимата капитани не знаех и ми беше интересно.

Росен Янков е журналист от в.Труд. Написа поредица от статии за Левски и накрая ги събра в една книга "Предателите на Левски и безсмъртието на поп Кръстьо" . Според мен е интересна и си заслужава да се прочете. Написаното от него доста е дискутирано в този форум в теми за Левски. В книгата както може да се очаква има и описание на безкрайно предъвкваното и разтягано като локум убийство на слугата на Денчо Халача и доста подробности за него, от които леещите сълзи за "детето" не се интересуват, например възраст, име , контакти. Когато материалът е целенасочено подбран, обработен и изваден от контекста с цел орезиляване е твърде пресилено да се нарече "суров". Някак много замъглени от пристрастие ми изглеждат твоите очила.

Според мен Малоум е прав, че пространството не е просто вместилище, но и Богданов е прав в смисъл, че няма обект извън пространството, по отношение на който да мерим скоростта му на разширение. За това скоростта на разширение на пространството не е обикновената скорост на физичните обекти, тя и няма същата размерност, така че е няма как направо да се сравнява със скоростта на светлината. Но галактиките извън обема на Хабъл се отдалечават от нас със скорост, по-голяма от тази на светлината - ето това би трябвало да се разбира под " Вселената се разширява със скорост по-голяма от скоростта на светлината".

Къде казвам, че освобождението е мит? Голяма слабост на твоята тема е, че не формулираш ясна теза, никъде не даваш определение какво разбираш под мит , герой и национален герой. Атом има една тема, в която дава научно определение: "Мит - особе­на категория разказ, който притежава както убедителност, така и автори­тет . Публиката възприема мита за истина без въпроси. Истината в този разказ е извън съмнение и не подлежи на дебат. " http://www.chitatel.net/forum/topic/19738-мотивация-на-демитологизирането/ Но от твоите постове човек остава с убеждението, че под мит разбираш идеализиране и смяташ, че като покажеш един или два реални или измислени недостатъка на дадена личност нарушаваш мита (идеала) и готово - преминаваш на следващия обект за демитологизиране на конвейр. Други пък смятат, че мит е нещо отчасти или въобще невярно, измислено като Червената Шапчица и Дядо Коледа. И става едно голямо надприказване. Сега за Ботев - мислиш ли, че ако ясно беше показал "комунистическите" си убеждения в доста произведения, щеше да има нужда от фалшификат? Защото едно е да коментираш актуални за времето събития и да проявяваш симпатии към борещите се и угнетените, друго е да заявиш "Изповядвам единний светъл комунизъм!" Комунистите изопачиха националната идея "равенство, братство, свобода", като я сведоха до етническото самоопределяне и употребиха националните герои, като ги включиха в комунистическата митология. И ако сега отричаме комунизма, това не означава, че трябва да отречем националните герои, тези, които са се борели срещу тиранията, за свобода и демокрация. Защото точно демокрацията би трябвало да е съвременния идеал. Патриотизмът - любовта към Отечеството е необходим за да има сплотено и добре функциониращо общество, истинският патриотизъм не отклонява вниманието от проблемите, напротив - той е мотивация за решаването им. Не бива да се бърка с национализма и шовинизма, които са фиксирани към търсенето на външни врагове и наистина отклоняват от вътрешните проблеми.

Че какъв да бъде разказът в учебниците, ако не патриотичен? Сигурно искаш да развият твоята митоборческа теза, че българските опълченци нямат никаква заслуга: Странно е, че ти прави впечатление само описанието на пререканията между Г.Живков и З.Стоянов дали Ботев е вагабонтин или герой, а пропускаш основната тема за фалшификата "Символ-верую на българската комуна". Що така? А точно това е необорим пример за митологизиране - не само крайно идеологизирано, митотворческо тълкуване на надписа на една снимка, но и създаване на фалшив документ в подкрепа на мита. Подробности за покупката на снимката можете да чуете в предаването История БГ на БНТ1: https://www.bnt.bg/bg/a/170-godini-ot-rozhdenieto-na-khristo-botev-08122018 В същото видео има интересен диалог между представителите на старата историческа школа Константин Косев и на съвременната академична история Пламен Митев по повод социалистическо-русофилския мит, че Ботев тръгва с четата си с предварителна нагласа за обреченост.

Като гледам картинката в началото се сещам, че Божидар Димитров с неговия бестселър "12 мита в българската история " всъщност е първият, от когото тръгна модата на митоборството. Ако се беше сетил да патентова идеята, сега неговите подражатели щяха да са длъжни да му плащат такса.

Стамболов до последните десетилетия не е бил утвърждаван като герой. Но е забележителна историческа личност и гробокопач на идеята за Задунайска губерния. За което си е платил с мъченическа смърт (защо и как е загинал не пише в статийката). И има един от малкото силни в художествено отношение паметници в София.

Сигурно друго я прави щастлива, не си ли чувал поговорката "ако биеш жена си зад врата, то искаш да ти сложи рога"?

Ти драги също си пристрастен, а се правиш че не си. Идивидуализмът също е вид идеология.

Забавен текст, но малко прувеличен. Билетите в операта например - 5 евро, 10 лева са само за детските представления. За вечерните хубавите места са от 30 лева нагоре, 5 лева за чаша вино в антракта. Но си струва дори и за нас, а за един евробюрократ е направо без пари. Най-много ми хареса първия урок по български:

Най-фрапиращото при демитологизаторите е, че се представят за абсолютно обективни, а същевременно ясно си личи едно или друго пристрастие като мотив. Стигна се и до цветисти изрази като "левскоблизци" Е как да не пише : Няма друга причина за споменаването на убийството на чирака в текста, освен да обясни защо Марин Поплуканов не е знаел за имането - не е бил в Ловеч, когато според версията баща му е заровил "имането на Левски".

Добре , индивидуализация. Както и да го наречеш, явлението съществува. И поне за мен тези нетериториални връзки са твърде ефимерни. Мисълта ми беше, че вече и по селата хората не знаят и не се интересуват кой живее и какви ги върши в съседната къща. Същевременно се вълнуват от конвенции, които да оправят проблемите с насилието над жени и домашното насилие в глобален мащаб.

Не го знам що за историк е този Иван Лалев, но още от пръв поглед се вижда елементарно непознаване на историята - Марин Поплуканов и Димитър Пъшков са били арестувани не за обира у Денчо Халача, а заради предателството на Димитър Общи и съдени в София в делото срещу ВРО. Същият вестник е посветил днес цяла статия на някакъв си много дълбокомислен фейсбук статус: http://www.168chasa.bg/article/6649685 Ето ти бърза слава с няколко провокативни думи. По рано се прославяха с нагледна демитологизация, но е по-трудно - да правиш снимки, па да ги качваш... Демитологизатори под път и над път - с лопата да ги ринеш.

Би трябвало отговорът да е много дълъг, защото причините са комплексни, но най-очевидното е, че промените, непрекъснатото свободно движение на хора и капитали (основна характеристика на ЕС) правят така, че човек често сменя средата си -приятели, съседи, колеги, което е предпоставка за нетрайни и повърхностни отношения с околните. Сменя се често и социалния статус - един обеднява, друг забогатява и се разделят. Също повечето хора рботят на едно място, а живеят (преспиват) на друго и нито със средата на едното нито на другото се чувстват особено обвързани. Роднините се пръскат и трудно поддържат контакт. Навлизането на модерните технологии в живота също може да се разглежда като част от европеизацията. Ние прекарваме много време в общуване с компютъра, смартфона, телевизора и други устройства, вместо в реално непосредствено общуване и контакти.

Ник, не е добре да се впрягаш толкова, все пак, това е само една дискусия. Има много проблеми европеизацията на България, която така или иначе се случва. Изглежда усвояваме по-бързо негативните и страни, например алиенацията, която вече превзема не само големите градове , но и малките села. И се опитваме да борим последствията от безразличието към съдбата на другия със сложни конвенции.

Насилието не е личен проблем, независимо къде се проявява - зад стените на дома, или извън тях. Никога не си удрял жена, но нямаш нищо против друг да я удря - що за уважение е това? Един пандизчия насилник 8 години се разхождал свободен, имал си къща и препитание, защото хората около него мислели, че това не е техен проблем, докато един ден не изпотрепва всичко живо около себе си. Някак си е гротескно, че докато се оглеждаме от къде ще изскочи неуловимият убиец се бистри въпросът що е туй gender и дали не е опасно за мъжкото достойнство.

Хайде да бъдем конкретни. Показвам, че това, което си писал за Анастас Бендерев не е вярно. Колкото до акцентите, то зависи от пропагандата наистина на какво ще акцентира, на мен например акцентът върху последният куршум в ухото на Бенковски ми изглежда яко пропаганден в посока "История О".

Лично аз много харесвам Захари Стоянов, но трябва да се отчете, че той не е историк, а преди всичко политик и писател. Т.е. произведенията му не стават за историческо доказателство, освен в случаите, когато е в ролята на очевидец. Също не бива да се изваждат думите му от контекста на цялостното произведение и по този начин да се фалшифицира личното му отношение като автор. Ето това е лъжа: Подобно на предишните "демитологизатори" Гербов и Ворфакс се опитваш да представиш българофобията си за абсолютна обективност. И пускаш фалшиви фойерверки като този за Анастас Бендерев: Хайде да видим дали реално е така като под "българска гледна точка" разбираме отношението на българската държава , документирано чрез административни актове, паметници, награди, официалната историография. През 1885 Анастас Бендерев е герой, ясно - бил се е геройски, получава орден. През 1886 участва в преврат срещу българския княз, става предател и емигрира. Не успява да се завърне след детронирането на княза както мнозина други участници в заговора единствено заради чепатия си характер. През Първата световна война воюва на страната на Русия, но в България едва ли на някого му е било до отдавна емигриралия офицер, та да го обявява за "предател и изменник" . На всичко отгоре войната свършва, избухва Октомврийската революция и враждебността се заменя с носталгия по Царска Русия. На вълната на тази носталгия и на антикомунизма Анастас Бендерев се завръща като герой, получава пенсия и уважение на старини. След Втората световна война махалото герой-антигерой отново се люшва на другата страна. По времето на Сталин са се постарали да го забравят като герой от Сръбско-българската война поради напъните за федерация със Сърбия, а и защото е руски царски офицер от български произход. Но ето че идва тодорживковото време с грижливо омесената му от русофилство и национализъм идеология. От героите на Сръбско-българската война най-популярни стават тези, които са били и русофили, а другите са избутани в кьошетата на историческия разказ. Така се стига до странния Паметник на капитаните в Сливница. Странен, защото военни паметници обикновено се правят на загиналите във войната а и защото това не са всичките изявили се като герои капитани. Какво да кажем за днешното време - идеологиите са разнопосочни - едни гледат на изток, други на запад. След промените се прояви отчетливо антикомунизма, даже и закон има. За това беше реабилитиран и Г.М.Димитров - като антикомунист.