Doris

Димитър Страшимиров в книгата си за Априлското въстание прави поименен списък на загиналите от панагюрските и родопски селища. От Смолско няма нито един човек. Слугата е искал да ги издаде, за това е викал. Действал е срещу решението на Привременното правителство за конфискуване на средства. И срещу изпълнителите на това решение като е застрашил живота им. При всички случаи е голяма глупост да цениш живота си по-малко от парите на чорбаджията си.

Но откъде господине Рамус вие знаете какво и как представям като си нямате никакви познания по предмета на дискусията? Ей така - по принцип? За дискусия е нужно човек поне малко да се ограмоти в сферата, която дискутира. Факт в случая са Записките по българските въстания, разглеждани като мемоарна литература, всеки може да чете и да представя доказателства за тезите си. А може би не всеки? Някои хора са над това обременително занимание. Конкретно за тези думи на Бенковски даже и ровене в източника не е толкова нужно, нужни са малко внимание и логика. Бенковски се опасява, но не знае какво ще се случи в бъдещето - близко и далечно. А Захари Стоянов остава жив и научава. Ей това е нужно да се знае, кой остава жив, за да види реакцията на населението след въстанието. Проста работа.

Да, и както се вижда в темата има и митове, които не обогатяват действителните образи, а ги принизяват към мирогледа на уж митоборците, а всъщност митотворци. Така е мислел Бенковски и неговите терзания показват, че не е "зъл изверг" , както го характеризираха тука. Но в Записките пише и друго: "Няма нужда да казвам, че Бенковски е святец както в Панагюрско, така и в Тетевенско, гдето е паднал. Населението уверява, че нощно време, срещу събота и другите по-знаменити празници, гори кандило на мястото, гдето той е убит." И това се отнася за съвременниците му, същите, които са преживели и възторга и ужаса на бунта. Как се е отразило Априлското въстание на панагюрци можем да видим и по факта, че само 9 години след погрома му точно от Панагюрище тръгва новият бунт, този на Съединението. Не са им уврели главите и туй -то, и този път пропуснали да искат разрешение от Великите сили . Какво можем да кажем за съвременното потомство на участниците във въстанието - ами точно негово е правото да съди, а не на разни дошли да му четат морал от нейде си. За масовостта - има отделни глави за различните революционни окръзи и там се описва в подробности къде какво е ставало. За пореден път се вижда, че трябва да се чете всичко, а не избирателно. За присъдата на Левски вече сме нищили надълго в съответната тема. А за историческото значение на Априлското въстание не може да се съди от анонимни руски текстове.

Вятър и мъгла са тези "истини", но поне стават за повод да си припомним миналото. Истината е в Записките и в писаното от сериозни учени, а не във форумни и вестникарски сензационни "демитологизирания". Съвсем конкретно ти показах как се преиначава пропагандно историята, но всеки си тълкува нещата спямо собствените ценности. Хайде кажи точно как е засвидетелстван вторият вариант като цел на въстанието. Имай предвид обаче, че нито Цанко Дюстабанов, нито Бенковски (не се разбра какво точно е казал за кланета и репресии) са били сред тия, които са решили да се вдигне въстание и са определили неговите цели. Нямали време, защото ги гонели черкези, а не защото не ги е било грижа за бабата и не е ясно дали е изгоряла. След време Захари разбира, че са изгорели само десетината къщи, които подпалили пряко , а огънят не се е пренесъл на останалите . И както "цитираш" стъкмено, нищо чудно да ти се привижда и "позорно" въстание. Убийството е престъпление по отношение на конкретни закони, валидни за конкретно общество. По законите на Османската империя Левски е извършил убийство, по законите на неговото Привременно правителство се е отбранявал. Ти може да не признаваш българската власт , да си живееш още във времената на падишаха, и да сипеш обвинения в минало време, но реално това време отдавна си е отишло.

А-ха, "Преклонената главичка остра сабя я не сече ." Извинявай, ако тази метафора ти е засегнала чувствата, но въпросът беше за целите на организаторите на Априлското въстание. Толкоз джепане изхаби да доказваш, че са искали българският народ да бъде изколен, та да се впечатли Европа, а сега се отклоняваш в друга посока. Според мен тезата, която поддържаш е мит и го обосновавам с доказателства.

Раковски, Левски, Ботев, ако ги опознаеш ще видиш, че са интернационалисти, а не националисти. Само Раковски отчасти е националист по отношение на гърците. Идеите на Левски, впрочем звучат съвсем актуално. Съвсем резонен въпрос и трябва да се търсят източници, а не да се изсмукват от пръстите фантасмагории. Ето какво пише Захари Стоянов: https://chitanka.info/text/3748/6#textstart Няма и намек за произвеждане на впечатление у Великите сили чрез предизвикване на кланета. Напротив, гюргевските съзаклятници са били окуражени от ефекта на Старозагорското въстание върху българското население и османското управление, постигнат с минимални жертви: Но упоритата проруска пропаганда, особено в социалистическите и постсоциалистически времена успява да фалшифицира историята. Ето например как в тв сериала по Записките речта на Цанко Дюстабанов пред турския съд е турена в устата на главния апостол Стефан Стамболов уж като цел на въстанието (към 5-тата минута): Ей така и до днес се втълпява, че следствието е било причина и цел. Да не вземем пак да си помислим че можем да свършим нещо без Биг Брадър.

Ами това горе-долу съвпада с моята карта и селищата са десетки, в една друга тема правих списък. Трябва да се има предвид, че четите също са част от въстанинието. Априлското въстание има към десетина чети в различни райони. Целта се определя в началото на действията, а не след като всичко е свършило. Вече ви казах да прочетете от Записките за заседанието на Гюргевския комитет. Речта на Цанко Дюстабанов е крайно предизвикателна и драматична за да се приема буквално. Думите на Бенковски пък съвсем не означават, че е искал репресии. Бенковски през цялото време е бил убеден, че в другите окръзи подготовката и въстанието са много по-мащабни. Аз мисля, че ако наистина беше така, ако и Сръбско-турската война течеше успоредно, въстанието е имало шанс да е по-продължително и успешно, най-малкото, да се слее във времето с Руско-турската война.

Целта на Априлското въстание не е била да предизвика репресии, целта е била освобождение. Мисля, че вече го дисутирахме в тази тема.

I Хайде де, не било общобългарско, я погледни на картата, не само е общобългарско, но е и българо-македонско: Не мога да разбера как при условие, че Записките са качени поне на 2 места онлайн и всеки може да направи справка се пръкват нови и нови опашати лъжи като тази: От самите въстаници по решение на Бенковски и Захари Стоянов има запалени 2 български села - Смолско и Каменица и това се случва след като жителите на тези села вече са въстанали. Въстаниците подпалили и 3 изоставени турски села - Дереорман, Паланка и Славовица. Как е повлияло това на масовоста - ами никак. Също е лъжа, че нищо и никаквият дякон Паисий (останал в историята само заради спречкването си с Д.Общи) "е изразявал официалната позиция на екзархията". Екзархията си е имала екзарх - Антим I и той е бил заточен заради своята позиция. Вярно че митрополит Симеон и дякон Паисий са "църковни дейци", но поп Харитон, отец Кирил и поп Груйо Бански също са, та може да се замислим и върху тяхната позиция: Кои са били прави "благоразумните" кротуващи или "нехранимайковците" въстаници? Зависи от гледната точка, а и от крайния резултат. "Благоразумните" гледали личната си изгода, а "нехранимайковците" гледали доста по-надалеч към свободна национална държава. За това с извоюването на свободата въстаниците станали герои, а кротуващите потънали в праха на историята.

Ами, различна ни е представата за герой. За мен героят трябва да е направил нещо необикновено, подвиг, нещо изключително добро за определена група хора. Това предполага, че той е проявил и необикновени качества в дадена насока, в случая национал-революционната - смелост, ум, постоянство... Не е необходимо да е светец или морален идеал. Хората като нас, живели в тоталитарни диктаторски общества, на които им са втълпявани послушание и уравниловка трудно могат да си представят че са възможни изключителни личности - герои, които са в състояние да променят статуквото към по-добро и това е причината да си мислят, че възрожденските герои са измислени и нереални. Но историческата истина е друга, Възраждането създава изключителни личности, създаващи Новото време, не само сред българите, а на всякъде, където се е осъществила подобна епоха. И така, при невъзможността да си представим героя като изключително способна личност се опитваме да си го представим като светец, което съвсем резонно ни изглежда доста съмнително. Разсъжденията в първия ти линк са точно в тази посока - Левски не бил герой (светец), защото бил имал връзка с жена . Едно, че тази любовна връзка е художествена измислица, друго, че от днешна гледна точка любовните авантюри не са нещо укорително. Вторият ти линк е много интересен. В него за митове са обявени истории, дискредитиращи образа му на герой - че майка му се била самоубила и че брат му бил свършил живота си като просяк. Какво излиза, че демитологизиране не е развнозначно на дегероизиране. Третият ти линк представя Левски като герой, явно си се объркал или не си го изслушал до край.

Тази маймунска "интерпретация" пък какво общо има с темата? Явно си решил да я затриеш с флууд и спам. Съжалявам, но не ми се четат празни приказки.

Какъв въпрос? Бъди конкретен. Не знам колко хора ти писаха, че за смислен диалог е нужна конкретност, ама са много....

Но темата е за българските национални герои, а не за турски, рамовски или охо-боховски. Естествено е да се легитимират по отношение на българската нация, която забележете, съществува и то със своя държава благодарение на извършеното от тези герои. Вече говорих за относителността в науката и за невъзможността за абсолютна безпристрастна оценка на събитията. Щом безпристрастността е невъзможна - посочваш отправната си точка и коментираш конкретните събития и личности. Така, тези , които те четат, дори и да не са съгласни с оценката ти може да имат някаква полза от прочетеното, защото научават конкретни факти или са провокирани да погледнат по различен начин на вече известни им факти. Аз мисля че посочвам тази относителност, също говоря за конкретни личности и събития. А какво предлагате вие вместо "българският й патриотичен разказ" - нищо конкретно, или по-точно някакви философско-психологически раздувки. "Ох, това е патриотично - какъв ужас!" Ами какво да бъде, когато става дума за национални герои? Или ще е патриотично, или ще е непатриотично.

Рамусе, когато се обсъжда история трябва да се говори за исторически събития и личности, а не само за лични психологически "протуберанси". Чакай сега, хайде малко логика, вашето желание да демитологизирате нещо не е доказателство, че обектът ви е митологизиран. Учудващо е, че примерът на великия демитологизатор Ворфакс се оказа заразителен и за хора, които умеят да мислят и анализират и са представяли на форумната публика интересни и съдържателни материали. ОК, "едно са кварталните герои , друго националните". Не означава ли, това, че за националните герои трябва да съдим с друга мярка, а не с тази на кварталните клюкарки? Да не се впрягаме във жълтевините на недоказани слухове, като тези за Ботев, да не зазъртаме за дупки по панталоните и бримки по елеците. Защото, ако се направи статистика, ще видим, че тука много сме обсъждали как и къде Левски си скъсал гащите, кога са били дигнати и кога разпасани, защо и как са били убити многострадалния дякон Паисий и безименния ловчански слуга и почти никак не сме говорили какви са били идеите и плановете на Левски как изгражда комитетската мрежа на ВРО и какво е нейното влияние върху българската история. Дали ако гледаме от перспективата на нацията безкрайно дъвканият "грабеж с убийство" наистина е такъв? Или имаме принудително събиране са средства с решение на националната революционна организация и отстраняване на тези, които застрашават дейността и живота на нейните членове? Левски изпитва угризенията на един вярващ , останал в голяма степен свързан с духовеническия живот, но не е ли това неговата лична драма на съвместяването на революционното и религиозното? А от гледна точка на необходимото за извоюването на свободата на нацията действията му да са правилни? Да, ВРО е била нелегитимна навремето, но днес съществуването на българска държава, в която националният глава отдава 2 пъти в годината почести на Левски (както отбеляза Гербов ) не я ли прави легитимна заедно с всичките и действия?

Аз също не мисля, че в същността си героизацията е преувеличение, макар че е възможно допълнително да се получи и преувеличаване.. Героизацията е отношение, колективно или индивидуално към постигнатото от дадена личност, когато това отношение е изключително позитивно личността става герой. Но не всички виждат герой в дадена личност, защото не всички ценят постигнатото от нея. Геройството е относително - ако си се давил в морето и някой те е спасил, той за теб е герой, но за съседката, на която е прегазил кучето той не е герой, а злодей. Ленин беше герой за комунистическите общества в Русия и в България, а и другаде по света, защото е главна фигура в установяването на първия комунистически режим и защото е създал основни постановки в комунистическата идеология. Но като паднаха комунистическите режими, първата работа беше да се съборят паметниците на Ленин. Левски ще е герой, докато има все още българска национална държава. На обществено ниво ако Русия ни изкупи или Турция ни превземе, то първата работа ще е да се съборят паметниците на Левски. На индивидуално ниво щом за теб принадлежността към българската нация не е ценност, то и героите, на които дължим българските нация и държава за теб не са герои. Всичко е относително в героизирането. А дегероизаторите : - упорито искат да абсолютизират своето лично отношение; - преувеличават дребни събития без да се интересуват от историческия принос на националните герои; - впускат се в измислици и слухове, стига да са негативни; - отричат твърдения на академичната наука, например това, че Априлското въстание има основна роля за националното ни освобождение.

Евлоги и Христо Георгиеви са добър пример за подражание за малцината, сдобили си с голямо имане. Но те не са герои, не са променили с действията си историята. Те са меценати. Не може да се противопоставят героите на меценатите, защото не са взаимно заменими. Свободата не може да се купи само с пари, нужни са герои, които да я извоюват. Напротив, Раковски, Левски и Ботев имат най-голямата заслуга за освобождението. Те са ръководителите и идеолозите на българското революционно движение, последователно във времето. Раковски слага началото на идеята "Нашата свобода от нас зависи" и на нейното реализиране, а Левски и Ботев я доразвиват и продължават. Публицистиката, стиховете и книгите са само едно от средствата на тяхната борба и значимостта им не може да се ограничи с книжовна дейност. В това отношение ние българите не сме по-различни от другите народи, които също преживяват свой ренесанс и революционен подем за смяна на общественото устройство, осъществен от велики личности, останали като герои и лица на нациите. Това е един много хубав пример за съвсем обективно дегероизиране. Всичко е ясно - човекът просто не е участвал в десанта в Нормандия. Но какво щеше да бъде, ако беше участвал, но някой изведнъж открива, че е бил и непоправим Казанова, това трябва ли да е повод за дегероизиране, както смята Торн. Или убиването на някой глупав слуга, който е решил на всяка цена да се пречка на работата, както смята Гербов? Другата линия на дегероизиране, която се приложи тук е в това съвсем да се отрече значимостта на извършеното.Все едно например да се заяви, че десантът в Нормандия е безсмислено разхищение на хора и ресурси, за това участвалите в него не са герои, че герой във Втората световна война е единствено Сталин. Това е втората посока за дегероизиране, не само на Торн, но и на Душко и Гербов. Ако някой е пропуснат, моля да ме извини

Прав е Булгароид, вземи и прочети преди да повтаряш градски легенди. Ако Записките са ти твърде обемисти, може и това: Повторното убийство на Бенковски Не е нужно да изясняваме, че физическото убийство на Георги Бенковски от засада на река Костина по същността си е с политическо значение. Така, както три години преди това политическо е убийството на Левски от османската власт, тъй като Левски е организирал въстание за откъсване на българската територия от империята и за смяна на монархическото султанско управление с демократично републиканско. Така че при него несъмнено противоборството е политическо. По същия начин стои в контекста на времето и противопоставянето между гюргевските революционери (с Бенковски като най-виден реализатор на замислите им) и османската власт. Само че когато историците и въобще българите говорим за Бенковски и съратниците му, не сме свикнали да мислим в политически категории, а по-скоро ги поставяме в полето на емоцията и ентусиазма – национално противопоставяне, на борба за свобода, и си служим дори с религиозния термин „апостоли”, който те сами са определили за себе си. Затова някак непривично ни се струва да заменим тържествено-траурно изглеждащата дума „гибел” с понятието „политическо убийство”, което освен това има и недостатъка да звучи доста съвременно. Георги Бенковски И така – устроена му е засада, той пада прострелян, въстанието е потушено. Няма нищо неизяснено, особено и загадъчно, в което да се ровим почти век и половина по-късно. Дори предателят е известен. Това е неговото физическо убийство от османската власт. Само че две години по-късно, след освобождаването на България, започва процесът на неговото тотално дискредитиране, което е именно второто му (личностно и политическо) убийство, този път не от чужди, а от свои. За Бенковски започва да се подмята, че бил авантюрист, случайно омешал се сред истинските последователни революционери. Говори се, че се е развявал из Мала Азия, Анадола и Египет, когато истинските борци са полагали упорит и рискован труд да просвещават и организират народа за борба. Те са залагали живота си, а той се е заплесвал по някоя си красива арменка и други жени. Той бил полуграмотен търговец на аба, непросветен политически, без изградена и защитавана от делата му идеология, непоследователен и емоционален. А при организацията на въстанието самоволно иззел ръководната роля на главен апостол от Панайот Волов, подигравал се на образованите си съратници, диктаторствал... И това се говорело не от един човек, та да кажат съвременниците на онези събития, че е злонамерен и клеветник, а от мнозина, в повечето случаи хора, които са го познавали. И така (подхвърляни и намеквани) тези приказки за Бенковски полека-лека смалили до неузнаваемост делото му, неговия подвиг и неговия изключителен принос за освобождаването на България. Лишили са го от признаването му за първи наш държавен глава на първата освободена (макар и малка и за кратко) българска територия след пет века османска власт. Това негово проявление аз убедено огласявам и защитавам. Единственият също силен глас в защита на Георги Бенковски се явява много близкият до онова време анализатор Иван Хаджийски. Той си е направил труда да обикаля из България и да разговаря с много хора, чиито спомени за предводителя на въстанието са били още свежи и необременени от подхвърляните подигравчици и намеци. И добре че Иван Хаджийски е написал и дебело подчертал много преди мен тезата, че Бенковски е най-великата личност в нашата борба за освобождение, че без делото и саможертвата му „нямаше да видим освобождението на 1878-а година”. Защото ако аз сега бях сама в желанието си толкова много да упорствам и огласявам същото твърдение, щях да се изправя пред стена от скептицизъм. Хаджийски анализира и изтъква именно огромните заслуги на Бенковски, изброява важните му характеристики, които го определят като извън мярка и единствен водач на борбата сред съвременниците му. Припомня неговата организираносот, целеустременост, решителност, непоколебимост в делата му. Неговата похватност да организира и управлява хората – стотици хора! Неговата идейна последователност, която другите с лекота отричат. Неговото държавническо поведение, което съратниците му не съвсем разбират и недооценяват. Изтъква Бенковски-практика, сравнен с останалите мечтатели-теоретици (доста по-млади от него ентусиасти с много идейност в главите, но без грам практически опит). Ето този истински Бенковски се опитах да покажа в романа си „Медальонът”. Опитах се да проследя почти документално житейския му път, за да се види откъде се е взела у него тази последователна идейност, тези сериозни политически възгледи и цели, тази организационна и военна компетентност. Ако си припомним думите на Захарий Стоянов: „Аз се чудех тогава (1876 г.), чудя се и сега повече (10 години по-късно) откъде този абаджия изучи тия тънки работи!”, ще видим, че е имало над какво да се замислят и съвременниците му, и историците по-късно. Но и Захарий си е останал само с чуденето, и изследователите не са разкопали по-надълбоко пластовете на времето. На това чудене на Захарий Стоянов се опитах да отговоря. И се сблъсках с неразбиране и инертност – дори в Копривщица! Защото компроматчетата, както бихме се изразили днес, са си свършили работата. И този най-забележителен и най-резултатен борец за нашата свобода полека-лека е бил смален до неузнаваемост. Вместо името и портретът му да стоят начело сред нашите националреволюционери редом с Левски, той е изтикан някъде сред другите назад в редичката. Има го де, защото няма как съвсем пък да го премълчат. Защо се е получило така? Отговорът се съдържа в популярната фраза: „Историята я пишат победителите”, която в този случай добива значението: „Историята я пишат оцелелите”. Защото нека си припомним, че оцеляват „великият” Стефан Стамболов, който e главен апостол на уж ръководния по значение Търновски революционен окръг, но въстание там не избухва. Оцелява Стоян Заимов, ръководителят на Врачански революционен окръг, който се скрива в миша дупка, когато получава известието от Панагюрище. Въстание не избухва и в Сливенски окръг. А последният (и по номер, и по отношението на останалите към него) Четвърти революционен окръг вдига такова въстание, което изправя на нокти Османската империя (и войската, и доброволческите башибозушки формирования), че те с невъобразима жестокост се нахвърля да смажe вдигналите се за свободата си българи. Това въстание и последвалото го кръвопролитие предизвикват немислим международен отзвук, предизвикват вълна от протести в цяла Европа и Русия, лавината неудържимо се срива и северната империя, която никак не е искала да воюва, се вижда неизбежно въвлечена във война с южната заради някакви си българи, които никой година преди това не е взимал насериозно. И този грандиозен сблъсък ражда нашето Освобождение. Затова прав е Хаджийски и пак ще припомня твърдението му, че в основата на тези събития стои делото на една неоснователно пренебрегвана личност – Георги Бенковски. Та историята, както казах, я пишат оцелелите. И тези оцелели деятели, които тогава са били на по 22-25 години, млади напористи ентусиасти, тези образовани хора, някои като Заимов „окичили се” дори със заточение и бягство от Диарбекир, те са се чувствали и по време на подготовката на въстанието, и след това потиснати от личността на Бенковски. От това, че той (почти необразованият) ги е превъзхождал във всяко нещо, с което се е хващал. И с военна организация, и със стратегическа подготовка на въстанически, укрепени пунктове, продоволствия, въоръжаване. Той фактически е започнал изграждането на новата българска армия с нейната пехота, кавалерия и артилерия, с нейните отрядници – десетници и стотници, с определяне на чиновете в нея, на уставно поведение. Той в движение със самото избухване на въстанието е подхванал организирането на гражданското управление на освободената територия, която в очите му е била част от новата държава. Започнал е да устройва военно командване, правителство, държавно знаме (с ритуалите му кога се вдига и кога се сваля), поръчал е изработването на държавен печат, устроил е парад, организирал е обход чрез Хвърковатата чета със стремеж за обща организация на освободената територия и с убеждението, че и в другите три окръга се случва същото и че остава просто съвсем скоро да се съединят в едно цяло. Та... тези млади и самонадеяни ентусиасти са се почувствали от една страна смазани от размаха му, а от друга страна след потушаване на въстанието и своето позорно бягство – гузни пред собствената си съвест. Било им е по-лесно да наричат неговата организираност – диктаторство, да се правят на обидени интелигенти, недооценени от неграмотния абаджия. Не са му простили обсебването на ръководния пост в Четвърти революционен окръг, удобно забравяйки свидетелството на Захарий Стоянов, че Волов сам фактически се е оттеглил и го е оставил да ръководи. За съжаление, Захарий сащо дава гласност на подхвърляните намеци и подигравчици, въпреки че от момента на срещата си с Бенковски така е залепнал за него, всмукан от невероятната му харизма и размах, че чак смъртта на предводителя ги разделя. Плоча на лобното място на Георги Бенковски Това удобно за оцелелите дискредитиране на Георги Бенковски от бившите му другари за съжаление оставя трайни следи в писаната история, в мисленето на историците и дори вече у хората. То умишлено не е било коригирано и по-късно в годините на социализма, защото е щяло да влезе в противоречие с прокламираната роля на народните маси и неглижираната роля на личността. Поради така сложилите се през десетилетията обстоятелства неколкократно чувах изрази като: „Защо ще пишеш за него? Той е малко по-особен революционер, малко така... авантюрист...”. Като че ли всички останали са били ангели небесни без недостатъци. Други народи са превърнали своите „авантюристи” в почти нереални, но вече световно известни образи – като Зоро например, за когото дори не съм сигурна, че изобщо е имало такава личност. Направили са от полуграмотни харизматични предводители като Жана д’Арк истинска легенда и национален символ, с който французите се гордеят пред света. Ние сме позволили да се случи с Бенковски едно повторно личностно убийство, което почти е унищожило огромното му значение да я има отново България – единствената древна държава в Европа, основана и просъществувала до днес с първоначалното си име. Вместо да го вдигнем над себе си и да го превърнем в нашата национална гордост, вместо по него да ни разпознава светът! Ето това наричам аз повторно убийство. И не мога да се примиря с него. Галина Златарева http://www.medalionat.com/2012/05/blog-post.html

Хайде сега, "нещо подобно на въстание" с "лъжа , с измами и уговорки". Българските революционери и въстания не са като вашите в Русия, различна е обстановката, целите и епохата. Ето една карта на Априлското въстание: Априлското въстание продължава повече от месец и въстаническите действия обхващат голяма територия - от Горнооряховско до Македония, това е станало и с други истински апостоли и революционери, освен Бенковски. Можеш да прочетеш за Априлското въстание и най-известните му герои тук: https://ru.wikipedia.org/wiki/Апрельское_восстание_(1876)

"Съжителството" в учебниците беше внедрено по един неубедителен начин с много общи приказки, сложни и безсъдържателни фрази. Личеше си идеологическата повеля да се внушава толерантност. Това е впечатлението ми от времето, когато имах неудоволствието да се сблъскам с тези недобре направени учебници, по които трябваше да учат децата ми. В социалистическите учебници, по които аз учех го имаше същия ефект - колкото повече идеология, толкова по-малко яснота. Добре че има и исторически книги за деца и възрастни.

E, то и Батак е изклан от башибозуци, не може току-така да се подценяват. Войската, която идва срещу Петрич е от околностите на Пирдоп и Златица, не знам тогава села ли са били или градове , но не е била никак малка и е била добре въоръжена. Въобще, османската империя навремето се е отнесла много сериозно към Априлското въстание, за разлика от мнозина съвременни българи. Изпраща максимално големи войскови части и създава тотален терор за смазване на бунта. Тука някои така коментират за Априлското въстание и Бенковски като че ли имат зад гърба си участие в няколко успешни въстания и революции и всеки ден водят люти битки... Добре, че истинският участник в събитията ни е оставил описание и на геройските и на не чак толкова геройските моменти https://chitanka.info/text/3748/14#textstart Ето го първото сражение при Петрич: Та, броят на убитите не е мерило за значимостта, всъщност, колкото по-малко убити, толкова по-успешно е сражението. Но най- важни са последствията - "Чак сега българинът позна на дело, че и той чини нещо". Какво и е различното на днешната кауза? Какво значи да живееш добре? Защо на българите в Америка не им стига да имат работа и пълен хладилник, а правят паметници на Левски?

Ако съдим по описаното в източниците, които цитирах (и които са научно-популярни, , а не журналистически, т.е. са писани от хора завършили физика за разлика от Гравити), то лъжливият и истинският вакуум се отнасят само за полето на Хигс: https://hi-news.ru/research-development/mogut-li-chernye-dyry-unichtozhit-vselennuyu.html Същото може да се види и от по-сложни научни статии: https://arxiv.org/pdf/1503.07331v1.pdf Иначе обяснението не е лошо и браво, че си направи труда да го напишеш. Ето и научно-популярно обяснение за различните видове вакуум за тези, които се интересуват: http://bgchaos.com/775/fractals/higgs-mechanism/какво-трябва-да-е-бозонното-поле-на-хиг/

https://hi-news.ru/research-development/mogut-li-chernye-dyry-unichtozhit-vselennuyu.html http://www.npr.org/sections/thetwo-way/2013/02/19/172422921/if-higgs-boson-calculations-are-right-a-catastrophic-bubble-could-end-universe https://sly2m.livejournal.com/611020.html

Доколкото знам, проблемът си е още открит. Не само гигантски ускорител, но и черните дупки могат да предизвикат преминаване в състояние на истински вакуум. Така че - "Носете си новите дрехи, момчета" .

И все пак "здравият разум" не винаги ни води към истината, поне не към ново познание. Със здравия разум просто си тъпчем в кръга на добре познатите ни предразсъдъци. Когато учехме в училище за теорията на относителността за пръв път стана дума за нейното отричане на основата на здравия разум. Имаше една илюстрация, истинска случка - как един американски фермер отишъл на изложението в Чикаго и видял жираф. Фермерът отказал да повярва, че това е реално животно, казал "Не може да бъде", опирайки се на здравия разум и нищо не могло да го разубеди. Историята с плесницата е описана в писмо на внучката на сестрата на Левски - Яна до Васил Караиванов и може да се прочете в неговите спомени. Ама и тука веднага след този цитат следва "При всичко че аз не гарантирам за истинността на тоя факт" Защо го пропускаш това? Имало е слухове и че панагюрци са причаквали Бенковски да го гръмнат още след събранието в Оборище, а тогава още никакви далматинци няма на сцената. За сметка на слуховете, Захари с очите си вижда как средногорските селяни благославят Бенковски и му целуват ръка.

https://www.youtube.com/watch?time_continue=44&v=g1fPhhTT2Oo https://www.nasa.gov/feature/nasa-video-soars-over-pluto-s-majestic-mountains-and-icy-plains