Doris

Има и друг абсурден момент в ситуацията - и трите църкви - Сръбската, Македонската и Българската претендират да са правоприемници на историческата Охридска архиепископия. Тоя въпрос беше засегнат от Горан Благоев в интервюто, а охридският архиепископ към СПЦ се направи на недоразбрал.

Аз имам предвид Княжество България, което стои безучастно докато българите гинат в Илинденско-преображенското въстание. После във войните много са усилията, но победените винаги ще бъдат наричани окупатори, а победителите - освободители. Ето едино хубаво предаване за възникването на македонизма - https://www.bnt.bg/bg/a/zarazhdane-na-makedonizma-05-12-2016 вярно е и това, което казва Стинка, но ние малко говорим за грешките на България, които допринасят за това явление. Тука материята е много сложна. Без претенции, че знам и разбирам всичко ми прави впечатление, че Цариградската патриаршия продава епархиите на Вардарска Македония на сърбите през 1918 г. , а през 1945 г. иска от Българската екзархия да се откаже от тях в замяна на вдигане на схизмата. Определено има нещо гнило в последователността. Ако Цариградската патриаршия е имала пълно основание за права върху тия земи, дотам, че и да ги продава, то за какво и е да поставя условия на Екзархията за отказ от тях 27 години по-късно? Да не говорим, че тоя отказ е постигнат в условия на съветска военна окупация. Раздвоява се на 180 градуса. Едните гледат на изток, другите на запад. Докато едните прикадяват съветски паметници, другите се гласят за председателство на Съвета на Европа.

Ако е така, то тогава тези, които смятат, че Св. Синод е пратил македонците за зелен хайвер са прави или както се изрази вездесъщият Б.Димитров "измъкнаха се по терлици". Но въпреки всичко аз не мисля, че Не сме се предали, виж само Милен Врабевски и не е само той. Колкото до македонизма, не мисля, че е само "сръбски пълнеж". Македонизмът възниква още във времето на борбата за освобождение на Македония, в която Княжество България не се включва на държавно ниво и оставя населението на Македония да се оправя само както може. По въпроса за признаването на МПЦ попаднах на интересно интервю с Охридския архиепископ Йован Варнишковски, което представя другата гледна точка и някои интересни исторически и съвременни подробности:

Е добре, но какво е по-конкретно това решение? Няма ли за него писано нещо?

Какво се е случило преди няколко години? Да не е това: http://news.bnt.bg/bg/a/44419-zashto_sas_otkaza_da_ekstradira_episkop_jovan_vranishkovski ?

Думата "древнославянско" е оксиморон. Не може нещо хем да е древно, хем да е славянско, защото тъй наречените славяни се появяват през средновековието. Всичко по-старо, например "славянското" езичество е взето от други култури. Тая неприличност си е типично средновековен аскетско-хрисиянски негативизъм. В древността думите, свързани със секса не са били неприлични.

Ами, май горе-долу се получават нещата, макар и не съвсем категорично: http://www.mediapool.bg/bpts-shte-hodataistva-za-tsarkovnata-nezavisimost-na-makedoniya-news272338.html Светият Синод "поема ангажимента да окаже пълно съдействие като ходатайства и се застъпва пред поместните православни църкви, предприемайки всичко необходимо за установяването на канонически статут на Македонската православна църква“. Това съобщиха от Светия Синод в понеделник след няколкочасово заседание. Заседанието бе по повод писмо до Българската патриаршия от Македонската църква, която изявява готовност да приеме Българската за църква-майка, ако се признае църковната независимост на югозападната ни съседка. Светият Синод е решил да определи Синодална архиерейска комисия за преговори с Македонската православна църква (МПЦ) и останалите поместни православни църкви за установяването на канонически статут на МПЦ. Неин председател ще бъде Старозагорският митрополит Киприан, а нейни членове Ловчанският митрополит Гавриил, Пловдивски митрополит Николай, Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, Варненски и Великопреславски митрополит Йоан, Неврокопски митрополит Серафим, Русенски митрополит Наум и Врачански митрополит Григорий. "Българската православна църква (БПЦ) - Българска патриаршия, никога не е била безразлична към страданията на Македонската православна църква", отбелязват от Синода. С днешното си решение на практика Синодът заема една предпазлива и дипломатична позиция, като отказва да признае едностранно автокефалията на Македонската църква , решение, което би породило рискове в отношенията с другите православни църкви. За сметка на това БПЦ приема активно и открито да представлява интересите на Македонската църква в православния свят. Преди заседанието патриарх Неофит заяви, че Българската църква трябва да поеме протегнатата ръка от македонската и да стане нейна църква майка. На въпрос дали БПЦ ще има силата да защити Македонската църква пред останалите православни патриаршии и дали ще поеме "протегната ръка от МПЦ", българският патриарх отговори, че "това е най-малкото, което можем да направим, защото те са наши братя и наш народ, и ще се стремим да запазим неговото единство". "Решението за Македонската православна църква (МПЦ) се бави толкова години, защото е сложен въпрос и трябва много добре да се обмисли и решението да бъде взето с болшинство и православните църкви да имат ясна представа по въпроса за автокефалията, който не беше разгледан на миналия Критски събор", каза патриархът. Преди началото на заседанието на Светия синод пред Синодалната палата миряни участваха в мълчаливо бдение с искане за признаването на Македонската православна църква. Сред тях бяха и общественици, учени, журналисти и наследници на фамилии от Македония, които изпратиха писмо до Светия синод, в което изразяваха убеденост, че "Българската патриаршия ще поеме протегната ръка от Македонската архиепископия, като изпълни своята историческа мисия на древна и мъдра църква". При събралите се миряни дойде и вицепремиерът Красимир Каракачанов, който заяви, че очаква мъдро решение. Миряните дошли, на мълчаливото бдение пред Синодалните палата, носеха плакати с надписи: "БПЦ - не се страхувайте да сте майка църква на Охридската архиепископия" и "Седем века Охридската архиепископия е била на цяла България".

Има полза, но не може изведнъж да се премахне идеология, насаждана дълго. Още повече, че е и възобновявана в днешно време от външни фактори.

ДА! Една категорична подкрепа ще е от голяма полза за изчистването на омразата, насаждана от десетилетия у македонците към нас. https://www.bnt.bg/bg/a/priznava-li-makedonskata-arkhiepiskopiya-blgarskata-patriarshiya-za-tsrkva-mayka

Според горните данни украинският и белоруският езици са най-близо до руския и по тази причина образуват една източна славянска група. А българският спада към славянските езици, защото се различава на по-малко от 30 % от всеки един от тях. Освен това има разлика между писмен и говорим език. Писменият руски език е произлязъл от старобългарския (старославянския), но с течение на времето е придобил съответствие към местния говорим език. Ако гледаш клипчето на Btv, ще видиш, че солунският славянски диалект не е бил точно като моравския, но пък е бил същия като славянския диалект в централните части на България.

Поздрав за всички женомразци: Гледайте и треперете!

Не е точно, ако става въпрос за статията във википедията за кирилицата. Освен че започва с несъстоятелната в днешно време хипотеза, че кирилицата е създадена първа, и текстът под първата илюстрация не е верен "Надпись Самуила — древнейший памятник кириллицы (993)[2]" Има и по-стари епиграфски паметници на кирилица, датирани за началото на 10 век. Но те са свързани с хипотезата, че кирилицата е съдадена в Преславската школа, която има сериозни научни аргументи, а в статията кой знае защо е пропусната. Всички те са различни славянски езици, обособени в три групи - южна, източна и западна. Масовото изучаване на руски език в миналото създава илюзия за по-голяма близост и разбираемост от другите славянски езици, но всъщност руският език е толкова отдалечен от българския, колкото и полския.

Да, ето тук, в началото е разликата: "Долгое время дискуссионным оставался вопрос, была ли это кириллица (и в таком случае глаголицу считают тайнописью, появившейся после запрещения кириллицы) или глаголица .". Това е хипотезата, че кирилицата е била създадена първа, или че и кирилицата и глаголицата са създадени едновременно във Византия от Константин Кирил Философ. В уикипедията споменават, че в науката преобладава друга теза , но в популярните образователни текстове тази хипотеза често е единствена версия. Например: "Вот потому и занялись Кирилл и Мефодий разработкой новой азбуки. Они создали даже 2 азбуки — кириллицу и глаголицу, но глаголица со временем была забыта (на Руси ею пользовались только в самые первые годы развития и распространения письменности). От кириллицы и происходит наш русский алфавит. На её основе были созданы также украинский, белорусский и болгарский алфавиты — вот почему эти языки так похожи." http://www.razumniki.ru/kak_poyavilsya_russkiy_alfavit.html "Кириллица – алфавит, который был создан на основе греческого в 863 г. славянским просветителем Кириллом для перевода греческих церковных книг на старославянский язык. Именно кириллица стала основой для современного русского письма. На Руси кирилловское письмо появилось в конце X в., после официального принятия христианства. " http://scicenter.online/russkiy-yazyik-scicenter/proishojdenie-sostav-russkogo-67584.html

Душко, защо са тези риторични въпроси? Със сигурност ти е известно, че http://tainy.net/14441-azbuka-ne-byla-pervoj.html

Интересно за мен е, че статиите в уикипедията за кирилицата на македонски, сръбски и украински по смисъл почти съвпадат с българската . Единствено руската се отличава с издигането на теорията, че Кирилицата е възможно да идва в Русия дирекно от Византия (за която се споменава и в предаването на БТВ ) и с акцента върху Гражданския шрифт.

Има много теми във форума, засягащи кирилицата. По едно време Ворфакс се беше яко развихрил прокарвайки крайни идеи. Цитираният тук текст също е краен и според мен, само че в другата посока и вероятно е реакция на другите крайни идеологически напомпани внушения. Има и тема за отношението между факти и вярвания, за която тук поставения въпрос би бил добър пример. Ако ви интересуват чистите факти трябва да се заровите здраво в историческите извори и лингвистични дадености. Това обаче в пълен обем е по силите на професионални историци и езиковеди. Така че най-доброто, което можем да направим, ако нямаме време да потъваме надълбоко в тези науки е да видим какво казват професионалистите, като имаме едно на ум, че и тяхното е интерпретация, отразяваща все пак ограничеността и на техните знания, а също отразяваща и човешката склонност към пристрастие. Ето един според мен добър пример за професионална интерпретация на въпроса за азбуката: http://btvnovinite.bg/article/bulgaria/doc-salvija-barlieva-nelepo-e-da-se-tvardi-che-kirilicata-idva-ot-vizantija.html

Искам да уточня, за да не се хване някой за думата фиксиран, имам предвид, че е регистриран в даден момент движещ се фотон (да кажем чрез разсейване от електрони) и този фотон е продължил да се движи след това.

Веднага ти отговарям - формулата е приложима за 2 и повече фотона. Защото при два фотона можем да кажем, че неопределеността на фазата се получава от това, че двата фотона имат различни неизвестно какви фази. За всеки точно определен брой фотони ще имаме неопределена сумарна фаза. Но когато е един неопределеността на честотата не може да се пренебрегне, Когато са повече, явно може Принципът за неопределеност важи. Но това, че има един фотон не винаги означава, че той е фиксиран в пространството. Например при опита с двата процепа ако сложим брояч при процепа ще имаме фиксиран в пространството фотон и той ще се проявява като частица, няма да има интерференция. Ако имаме източник на единични фотони, той ще ги изпуска през неопределено време, за това нямаме фиксирано положение на фотона и той се проявява като вълна.

По принцип формулите си имат дефиниционна област поради математически и физически съображения, така че аз намирам за съвсем естествено това, че тази формула е неприложима за един фотон. Защото е изведена за много фотони, за влиянието на броя на фотоните върфу общата им енергия като е пренебрегната неопределеността на честотата (За да може честотата да се съкрати). Обаче за един фотон тази неопределеност на честотата не може да се пренебрегне, защото факторът брой в неопределеността на енергията вече отпада . Ето това пиша вече за трети път и не знам как по-добре да го кажа, мислех, че от формулите се вижда. Никъде не казвам, че един фотон ще има точна фаза, точно обратното твърдя, че е задължително тя да има неопределеност. Не е сериозно да се заобикаля произходът на формулата, за да се стигне до желания извод. Още по-лошо е да се приписват на другите неща, които не са казали. Както и да е, квантовата механика търпи донякъде различни интерпретации. Обаче твоята интерпретация, че един фотон не е електромагнитна върна, а много фотони вече създават такава има най-малкото два проблема - първо, не е ясно при какъв брой става тази трансформация и второ, не може да обясни описания по-горе от теб факт, че резултатът от интерференцията на единични фотони, натрупан в дълъг период от време е същия като при много фотони, пуснати едновременно. Колкото до лазерите, причината за монохроматичността им е в принуденото излъчване , а не в големия брой фотони.

Ей, значи имаме еднакъв вкус за операционни системи! Вижда се, че в основата е съотношението за неопределеност за енергия и време. За един фотон неопределеността на енергията ΔЕ означава неопределеност за честотата Δω, т.е. невъзможност за строга монохроматичност . За много фотони неопределеността на енергията може да се свърже с неопределеността на броя им ΔN и да се пренебрегне неопределеността на честотата на отделните фотони, като тя се приеме за фиксирана. Обаче съотношението (3.8) от показания текст не се отнася за единични фотони, защото то е направено при допускане, че честотата на фотоните ω е константа, а това при един фотон ще влезе в противоречие с принципа за неопределеност енергия-време, защото ΔЕ=ħ Δω .

Това неравенство обаче има смисъл само за много фотони. Може лесно да се види от начина по който се извежда от принципа за неопределеност на Хайзенберг:

А може би имат, иначе как ще стане синхронизираното по фаза принудено излъчване при лазерите?

Аз не знам такъв опит, при който да са получени идеално монохроматични фотони, но може и да бъркам. И мисля, че фотоните (дори и един фотон) и електромагнитните вълни са едно и също.

Но пък е голяма хитрост да се измисля история с цел да ни се смаже самочувствието, имам предвид теорията за славянското море, част от която е недоказаното твърдение, че прабългарите са били монголоидни и тюркоезични. Сами по себе си монголоидността и тюркоезичността не са нещо лошо, но понеже ние, съвременните българи не сме нито едното, нито другото излиза, че нямаме общо с тези, които са създали държавата ни и чието име носим и нямаме история извън тази на панславянството.

Част от аварската войска са и българите и също имат самостоятелни нападения. Даже успяват да създадат държава в бившите ромейски земи. Чудно, че не ги виждаш. Идва ми на ум едно сравнение - все едно да кажеш, че Пешо, Мишо и Гришо са спечелили Уимбълдън, където Пешо и Мишо са събирали топките на Гришо (Григор Димитров) и са му носели багажа. А защо за (пра)българи се намират свидетелства в Южна България? Тука Равен и други сто пъти повториха, че си стояли в североизточния ъгъл на днешна България - единствено островче в славянското море, което в крайна сметка полека лека , незнайно кога било погълнато. А като погледнем археологията - (пра)български керамика, украшения, оръжия, че дори и погребения и типично (пра)българския строеж Еркесия.