Михов

Ситуацията си е сложна, а не се "усложнява". Разбира се, винаги бихме могли да се правим, че тези проблеми не съществуват, не ни засягат или ще ни подминат, но не смятам, че това е правилно и най-вече полезно. Има нещо тотално сбъркано в твоите съждения. Така се получава, когато определени модели се пренасят механично, без да се държи сметка на особеностите, които съпътстват обществата. И съвременният капитализъм, и съвременната демокрация са продукти на християнска Европа и продължението на Европа в САЩ, Канада, Австралия и Нова Зеландия. "Дясно-консервативните политически ценности" наистина държат на религията като ценност, но са в унисон с демокрацията. Това се отнася за западните общества, в по-широк смисъл християнските, вкл. православните. Просто християнството се е отказало от стремежа да притежава политическа власт (от ХХ в. дори и папата) и се е концентрирало върху духовното влияние и "власт". Ислямът обаче не се е отказал от намеренията си да притежава политическа власт. И веднага ти давам пример - Саудитска Арабия. Там религията е ценност, при това висша ценност. Икономически процъфтяват. Е? Има ли в тяхното общество "дясно-консервативните политически ценности"? Има ли демокрация? Аз не смятам, че Турция някога ще стане като днешната Саудитска Арабия или като Афганистан на талибаните. Редица фактори няма да позволят това (все пак, ако турското общество не пожелае да се противопостави на реислямизацията, вероятно ще заприличат в много отношения на страни като Иран, в която, ако и ислямът да е водещ, е доста по-различна от кралството на Сауд). Обаче, да се твърди, че завръщането към исляма, съчетано с икономически просперитет, би представлявало някакво завръщане или ново утвърждаване на консервативни ценности, по аналог с Европа, е изключително глупаво и наивно! Аз за помаци не съм говорил, но щом казваш. И не се вади от десет кладенеца вода, а се казват реални факти. Турция прие ролята на закрилник на Босна и бошняците във войната там, както и на Косово, когато ги "малтретираха". Това, разбира се, не е случайно и разкрива твърдо желание за следване на определена геостратегия, а и типичните за една цивилизация обвързаности. Иначе косоварите имаха всички права, каквито ги имаха и "традиционните християни" в Югославия и после Сърбия. Всъщност те разполагаха с огромна автономия, а дори когато Милошевич им я отне, пак със значителни правомощия. А не мога да не спомена, че в исторически план, Османската империя се е застъпвала за помаците у нас и за едно тяхно квазидържавно формирование - Тъмръшката република. Това е исторически факт. Но, че днес помаците в България са доста разнородни, и малка част се определят точно като помаци (определят се или като българи, или като турци) също е вярно.

Принципно си прав. Но само принципно. Понякога, когато нещата не могат да се случат по нормален начин, хората се обръщат към вандализма.

Паметникът на Съветската армия вече е "в крак с времето". Цялата галерия тук: http://www.dnevnik.bg/photos/2011/06/18/1108523_fotogaleriia_pametnikut_na_suvetskata_armiia_veche_e_v/?pic=3#picture

Ами честито! Исторически успех! И да знаеш, че ще стискам палци за вас в дербитата с "Лудогорец" Разград, макар да си мисля, че те са фаворити...

Това го има, разбира се. Не съм гледал конкретни данни по общности в САЩ, но много ме съмнява латиносите да имат твърде сходни показатели с тези на белите например. Даже не съм убеден, че индианските и ескимоски общности имат подобни на белите показатели.

Направо не даваш никакъв пример. САЩ в самото си начало са многонационална, но монокултурна държава. Днес вече са мултикултурна държава. Има огромна разлика.

И да ехкаш, и да не ехкаш, считам, че обяснението ти е крайно незадоволително. Тук ще направя кратък анализ, който да даде отговор на въпроса защо в Турция, която от 65 години е един от стратегическите партньори на САЩ, започва да се надига антиамериканска вълна. Турция, както споменах по-горе, е типичен пример за раздвоена страна в цивилизационно отношение. Това е така, защото исторически Османската империя и турците като нейни наследници принадлежат към ислямската цивилизация. От идването на власт на Ататюрк нещата обаче се променят. Ататюрк се опита да "европеизира" страната, да я "позападни". С други думи, Ататюрк си постави за цел да "премести" страната цивилизационно. Доколко успя обаче? Действително, днешна Турция е най-светската ислямска страна и това може да се разглежда като огромен успех за Бащата на турците. В същото време, Турция не можа да стане западна страна в същността си. Реформите на Мустафа Кемал доведоха само до цивилизационна пропаст между елита на страната и народа й. В Турция се появи елит, изучил се в САЩ и Европа и стремящ се към Европа. Много важен момент е, че реформите на Ататюрк са проведени във време, когато Западът доминира абсолютно във всяко едно отношение и следователно те изразяват на практика съгласие с превъзходството му. Обикновените турци, въпреки опитите на ръководната каста, си останаха традиционалисти. Дотолкова свързани с историческата си идентичност, че вече трето и четвърто поколение не могат да се интегрират в Германия. Тази Турция с две лица съществуваше дълго време - селектиран бизнес и военен елит и клокочещи под него маси, които биват "удържани" да не изригнат. Едно нещо промени това. А именно - възходът на исляма от края на XX и началото на XXI век. Дълго потискан, приеман за "второкачествена" религия от доминиращия християнски Запад, ислямът трябваше да търпи и да се съобразява със Запада. Отворете една политическа карта от началото на XX век и ще видите, че независими ислямски държави са само Османската империя, Персия, Афганистан и Неджд. Първите две реално са полузависими, а вторите са никому непотребни чукари и пясъци. Днес палачинката е напълно обърната - свидетели сме на едно мюсюлманско възраждане, ислямът се превръща в източник на идентичност, смисъл, легитимност, перспектива, сила и надежда. По своята същност това ислямско възраждане представлява крайният етап в приспособяването на ислямската цивилизация към Запада, опит да се намери "решение" не в западните идеологии, а в исляма. Той олицетворява приемане на модерността, отхвърляне на западната култура и в крайна сметка завръщане към исляма. Очевидно, че народът на Турция не стои встрани от това ислямско възраждане. Очевидно, че той се чувства съпричастен със своите мюсюлмански братя. И тук стигаме до същината на въпроса - защо в Турция се появи антиамериканизъм? Защото логично, ако следват интересите си, турците би следвало да са със САЩ, понеже възходът на днешна Турция е почти 100% заслуга на САЩ. Обаче има моменти, в които чувствата са по-силни от интересите. Надигащият се ислям среща един много силен отпор в лицето на единствената свръхсила в момента. Съединените щати просто не могат да си позволят лукса да не му противодействат. После, има един тотален антагонизъм между ценностите на Запада и тези на исляма. Давам прост пример - налагането на едни и същи ценности не поражда съпротива в Дания и поражда неимоверна такава в Египет. И ако някой каже, че Дания всъщност е много близо културно до САЩ, можем да вземем Южна Европа - Италия или Испания. В Европа има критики на американската политика, но не съществува този длъбинен антиамериканизъм, дори в страни като Германия или Италия, където заради загубената война е имало всички предпоставки да се развие. И обратно - дали е Турция, дали е Пакистан, дали Йемен, хората "си знаят", че трябва да мразят САЩ. Православната цивилизация е по средата - у нас, Гърция, Сърбия или Русия антиамериканизмът също е априори, макар и не толкова силен. Та, в крайна сметка се отплеснах, но основното е, че каквото и приятелство да има на политическо ниво държавата Турция със САЩ, населението на Турция ще мрази САЩ, поради цивилизационни причини. Не поради икономика, кюрдски проблем и прочие алабализми. Така, както мнозинството от българите инстинктивно съчувстват на православните сърби в Косово, по същия начин турците съчувстват на косовари, бошняци, чеченци или палестинци. А населението на Турция, благодарение на възприемането на някои демократични практики, получава все по-голяма възможност да влияе на политиката на страната си. Нещо повече, получава възможност да влияе дори и на елита на страната. Така се стига до положението в момента - имаме правителство, което говори и прави неща, които се харесват на обикновения турчин. Другото важно нещо е, че ислямът получи легитимация със сегашното политическо ръководство на Турция. Това е първото ръководство след Кемал Ататюрк, което подчертава ислямската принадлежност на страната по такъв категоричен начин. Ататюрк ги забрани. Или не е знаел какво е правил?! А за мен е смущаващо. Примерно новини като тази: http://www.dnevnik.bg/sviat/2007/09/19/378167_turskiiat_premier_vrushta_zabradkite_v_universitetite/ Трогателният апломб, с който заявяваш това е меко казано проява на лош вкус и неуважение към нашата история. Защото за нас българите, историята на османските Балкани не е била успешна! Освен това, не знам как определи точно 100 години?!? И разбира се, преди 100 години Америка вече е икономика №1 в света и по-умните хора са я слагали сред големите. Докато Турция, при цялото си динамично развитие няма и не може да има потенциала на страни като САЩ, Китай или Бразилия. Просто няма ресурсите, ако щеш и възможностите. А дори в рамките на ислямската цивилизация трудно би могла да доминира над арабския свят, Иран, Пакистан или Индонезия. П.П. Признавам, че изповядвам евроцентрична гледна точка. Имам сериозни резерви към исляма; към идеологията му; явленията, които поражда; не харесвам и културата му, ценностите му. Желая да живея в страна, културно обвързана с Европа, а не с ориенталски неоосмански общности. Целият ми досег с османската култура в момента е когато ям, при това много рядко мусака, когато чуя случайно чалга отнякъде, както и когато пуша наргиле 1-2 пъти в годината. Желая контактите ми да си останат на това ниво, даже ако може без чалгата.

Да смяташ, че Турция има шанс да бъде геополитически център е меко казано нелепо. Страната нито има икономическата, нито демографската, нито културната тежест за това. Турция има сили за регионален играч. За нищо повече. На мен обаче и този регионален хегемон ми идва в повече. А защо в Турция се усеща антиамериканизъм? И то, след всичко, което е направила Америка за тях?

И защо това не им харесва? Явно ще трябва да си играем на сократическа беседа. Абе, за разбиране - разбрахме. На мен обаче спецификата на Изтока никак не ми харесва! Ама хич. Ще се радвам изобщо да не я усетя, освен по екскурзии. И искам тези хора с по-малко "специфика" и по-западни. Пък на тебе като ти харесва - сърбай си кайвенцето, чорбичката, пръцни си да ти олекне, хапни си малко локумче или халвичка да ти се подслади душата, щом пък те влече. Айде, хаирлия да е...

Нищо не казваш - бла бла бла. Естествено, че ще намесва военните - всеки знае каква роля изпълнява прозападният военен елит на Турция. И защо да не говори за демокрацията, която очевидно в Турция страда от някои особености на ислямските общества? А форумните Бай Ганьовци и да бръснат, и да не бръснат, никой не ги знае, че съществуват.

Не гледам CNN. Не ми е необходима CNN, за да забележа някои процеси. А и нещата имат логика. Що се отнася до експертите, ами какво да направят хората, че нямат достъп до корифеи, каквито има в днешно време по бг форумите. Така и ще си я карат завалиите, със слаби кадри, непросветени, без достъп до бг титани - да им спретнат анализите... Не, не съм и помислял такова нещо. Нямам параноя. Обаче може би съм по-наясно с турците от теб, в смисъл по едно време се срещах доста с представители на тази нация. Готини хора, сами по себе си, но заложници на имперската идея, с която са откърмени. В това отношение приличат на руснаците. Хънтингтън нарича Турция раздвоена страна в цивилизационно отношение. Раздвоена обаче, по силата на желанието на елита й. Днес хората в Турция все повече се завръщат към корените си, парадоксално, но процес започнал, откакто страната стана по-демократична (предстои да видим подобно нещо в арабските страни). Някои неща са видни с просто око, просто се разходи из Истанбул. Ще видиш, че в сравнение с отпреди двайсетина години броят на небостъргачите е нараснал, но и борят на добре облечените жени със забрадки също е видимо нараснал

И какви глупости е наръсил, гусин "експерт"?

Какъв експерт е? Ами за Бай Ганя никакъв. Той Бай ти Ганьо от всичко разбира, него не можеш го излъга лесно. Не е прост... Понеже бай Ганьо от всичко разбира, особено от футбол, утре примерно, ако Барса падне, е готов най-приятелски да посочи грешките и да направи безплатен разбор и на Пеп Гуардиола. Е, много ясно, че всичко е ционистки заговор! Тук работата стана нерде Ямбол, нерде Стамбул, ама нейсе... Несериозна работа!

Абе, вие с Монте Кристо, четете ли изобщо? Не става въпрос за това, че Турция иска да е икономически и политически център и арбитър изобщо, а че тази страна върви към религиозна диктатура! И че опитите за въвеждане на демокрация се провалят. Това ви го казва не Волен Сидеров или ТВ "Скат", а човек като Алекс Алексиев, който струва ми се не може да бъде обвинен в див шовинизъм или бесен антиислямизъм!

Но освен антисръбска, Македонската църква е и силно антибългарска.

Е, да де! Нали точно за това говорим - какво бихме могли да направим. Аз лично не желая да живея нито в османското икономическо пространство, нито в османското културно пространство.

ОТ: не е толкова блудкав, на фона на някои други опити, "Под прикритие" е като шедьовър на Фелини. По отношение на мерките, които предлагаш: 1. Забрана на чалгата, маанетата , високоговорителите и турския език в ТВ. Чалгата и маанета е абсолютно невъзможно да бъдат забранени, поне докато има носители на тази култура у нас и има частна собственост. С една дума това е утопия. Той комунизмът не успя да спре маанетата, при цялата си рестриктивна природа, че сега при демокрацията ли ще стане. Високоговорителите могат да бъдат ограничени/намалени наистина. Турският език и да го забраниш в ТВ, какво от това? Мислиш ли, че турците у нас гледат новините на турски? По селата имат сателитни чинии и си хващат директно турски ТВ, т.е. пият вода от извора. 2.Още по-голямо ''европейско'' въздействие върху българските турци, които отдавна (в подавляващото си мнозинство) не се асоциират с Анадола. Колко по-голямо? Българските турци са една от най-слабо религиозните ислямски общности в света. 3.По-близки връзки с Румъния, Сърбия , а защо не и с Гърция, или Албания на антитурска основа. Румъния няма причини да се притеснява от Турция и поддържа добри взаимоотношения с нея. Сърбия е бита карта и страна без почти никакво влияние (освен в БЮРМ може би). Гърция е сравнително силна, дори при тая криза, но православните оси винаги са били гръцко-сръбски и за сметка на България. Албания е традиционен съюзник на Турция, както и обратното, поне по ислямска линия. 4. Не знам, как ще се наваксат пропуснатите години за давление за признаване на български малцинства в Косово, Албания и Гърция, но са нужни инициативи. Преди време щях да кръщавам едни албанци , но се оказа, че Източна България е своего рода Сибир за тях , а в Албания се ходи , само след като си съблечеш расото , още на македонската граница. Хем правим православна ос с Гърция, хем настояваме за българско малцинство? Невъзможно! Гърците са такива фанатици, че никога няма да ни пуснат фъндък. Или трябва да забравим българите там, или да се откажем от дружбата с гърците. 5. Адекватни политически решения и инициативи към гагаузите в Молдова и Украйна. В момента единствените адекватно работещи с тях са турците. Тук съм съгласен на 100%. 6. Икономическа и културно-религиозна реконквиста в България. В смисъл? Кое ще отвоюваме? Всъщност се досещам де. Но при тая слаба икономика и отрицателен прираст няма да стане. 7. Адекватно развитие на българо-македонските връзки и не на последно място признаване на Автокефалната Македонска църква, която в момента е схизматична спрямо Сърбия и Вс. патриаршия. Това не знам доколко е правилно. Винаги, когато сме правили жестове на макетата, те не са ги оценявали. Със сърбоманската върхушка там ми се струва невъзможно да се разберем, каквото и да правим.

Чума, подписът ти е странен, но както и да е... Може би е хубаво да започнеш с Фройд. Но не почвай с "Въведение в психоанализата". Намери си примерно "Един спомен от детството на Леонардо", "Психология на сексуалността", "Аз и То", "Отвъд принципа на удоволствието"... Можеш да четеш и Фром - "Бягство от свободата", "Изкуството да обичаш", "Изкуството да бъдеш" или "Човекът за самия себе си" са добри за начинаещ. За тези се сещам на прима виста. Има разбира се, много други автори и книги, но те не са твърде подходящи за начинаещ.

Не е точно така. Има си начини. Но трябва да се играе умно, а е нужен и исторически шанс. Нещо като при игра на покер, но с доста голям залог. Не съм убеден, че имаме необходимата класа в политическия ни елит за такава игра обаче...

Хайде да се концентрираме върху същността, а не върху това кой какъв произход има. Алекс Алексиев е роден в България. Толкова по въпроса! Не е тайна, че поддържат Израел. И какво от това? Ако сме реалисти, трябва да признаем, че Турция от 640 години е топ държавата на Балканите. Дори в периода на най-големия си упадък - края на XIX и началото на XX в., тя пак превъзхожда останалите балканска държави. Въпросът е, какво трябва да правим ние, за да неутрализираме геополитическите домогвания на Турция?

Ето едно интервю на Алекс Алексиев, експерт по международна сигурност и радикален ислям, американец от български произход: - В България се усещат притеснения, че можем да приемем елементи от противоракетната отбрана на НАТО. Има ли основания за това? - Притесненията са най-вече от политически характер и то от хора, които не желаят по една или друга причина да направят нещо, което руснаците не одобряват. Руското лоби е доста силно. Не зная как ще се развият нещата, но ние трябва да вземем колкото е възможно по-важна роля в този проект. Иначе ще стане така, че ще бъдем изолирани. Румънците вече предоставиха бази, в Унгария, Полша, навсякъде има желание за това. И ако в Конгреса на САЩ продължават да смятат, че едва ли не сме някакъв руски агент в НАТО, това може да се окаже пагубно за нас като държава. - А ще се разбере ли Русия с НАТО по въпроса? Тези дни от Брюксел отказаха изискваните от Москва писмени гаранции, че този щит не я заплашва... - Трудно може да се предостави такава гаранция, защото руснаците искат това, което е невъзможно. Как да се гарантира например, че ракети няма да полетят от друга посока , което за руснаците може да се окаже заплаха. Това е шикалкаване от тяхна страна. Те не искат този противоракетен щит по съвсем ясни причини. Единственото нещо, което все още донякъде ги прави велика сила, са атомните им въоръжения. И ако се появи и най-малкото съмнение, че те биха могли да бъдат неутрализирани, това застрашава тяхната единствена сила поне от политическа гледна точка. А от гледна точка на региона тука противоракетната защита е много важна, тъй като Иран усилено работи по ядрената си програма и би било безотговорно Източна Европа да остане без подобна защита. Иначе Барак Обама направи много големи компромиси в името на подобряване на отношенията с Русия. Но дори да не се изгради тази система веднага, то положително след 2012 г., когато републиканците ще контролират и Сената, и Конгреса, това ще стане. - Очаквате ли напрежение в Близкия изток, свързан с евентуален удар срещу Иран заради ядрената му програма? - Положително ще има подобно нещо. Израел и САЩ успяха да унищожат голям брой от центрофугите на Иран с вируса “стъкс нет” и според експерти целият процес по създаването на ядрено оръжие е забавен може би с 3-4 години. Така че в момента израелски удар не е толкова актуален, но ще стане. Не виждам как Америка и Израел ще оставят Иран да създаде атомно оръжие. Защото заплахите и на Ахмадинеджад, и на други политици в Техеран да докарат рая на земята чрез жертвоприношение, не са просто приказки. А Израел е една малка държавица, която две атомни бомби ще я унищожат. Никое израелско правителство, ляво или дясно, не може да си позволи да не взема сериозно подобни заплахи. - А каква е прогнозата ви за евентуален мир между Израел и палестинците? Възможно ли е основа за това да е идеята на Обама Израел да се върне към териториите си от 1967 г.? - Все по-малко е възможен мир с палестинците. Много по-логично е да се мисли за нова война, отколкото за мир. Мирът между Израел и Египет беше поддържан на базата на укротяването на “Мюсюлманското братство”. Сега, след като Мубарак си отиде, се получи точно обратното - “Мюсюлманското братство” има много голям шанс да дойде на власт през септември. А те не се отрекли от “Хамас”, които в програмата си казват, че целят физическото унищожаване на евреите. И фактът, че палестинският президент Махмуд Абас и “Хамас” направиха един нов съюз, говори че “Хамас” започва да играе водещата роля. Това значи, че не може да има мир в близките години. А предложението на Обама е абсолютно нелогично и нереализуемо. Това никога няма да стане. Сега много израелци просто чакат Обама да си отиде. - Имате ли притеснения, че демокрацията може да докара на власт ислямисти и по-конкретно в Египет, където мюсюлманските братя, за които споменахте, не допуснаха налагане на нова конституция? - Това, което “Мюсюлманското братство” успя, е да се запази сегашната конституция. Защото в нея се казваше, че съдебната система на Египет трябва да се основава на шериата. А светски ориентираните протестиращи настояваха за една демократична система. Така братството показа огромната си сила. Шансът да дойдат на власт директно или индиректно през септември е много голям. Тази заплаха се усеща от много египтяни. От страната излизат огромни капитали - поне 30 милиарда долара са излезли през последните седмици. Вижте борсата - с 23 процента спад. Това е вот на недоверие от страна на бизнеса. Икономическата ситуация е много сериозна там. И тази криза само помага на Братството. - А накъде отиват Балканите? - Смятам, че България стои сравнително добре в този регион. Сърбия мина през период на див национализъм, но там разбраха, че трябва да са част от Европа. А за това е нужна известна доза цивилизовано държане. Фактът, че предадоха Ратко Младич на Хагския трибунал, е знак за това. Това е много положително и за нас. Защото и от икономическа гледна точка ще помогне за развитието на района. По-силна икономическа интеграция на Балканите е добре дошла за всички. - Сърбите се разделиха с Младич, но дали ще преглътнат Косово? - Не могат да не признаят Косово, защото това вече е факт, колкото и да не им харесва. - Това ли ще е следващото условие на ЕС, за да приеме Сърбия? - Белград не е в състояние да диктува условията за приемането си в ЕС, обратно. И едно от условията е да бъде постигнат някакъв модус вивенди. Все още раните са съвсем пресни, но рано или късно реалностите ще бъдат признати. - Дали е възможно повторение на косовската ситуация и в Македония, където албанското малцинство в недалечна перспектива може да се превърне в мнозинство? - Да си мислим, че не е възможна такава алтернатива, значи да си затваряме очите пред това което става. Има македонци, които смятат, че е по-добре да се разделят сега, докато все още съществува по-добра позиция от териториална гледна точка за тях. Това е нещо, за което политиците избягват да мислят и говорят, защото е едва ли не светотатство. Но е абсолютно възможно това да стане. - А при евентуално такова развитие не би ли се възродила идеята за Велика Албания - всички албанци в една държава? - Теоретически е възможно, но разликата между албанците в Албания и тези в Косово е доста голяма. Просто те не са стигнали до това ниво на мислене, че са едни и същи. Но е възможно. Границите на Балканите още не са определени, за съжаление. - Очаквате ли, че Турция може да се превърне в религиозна диктатура, ако партията на Реджеп Ердоган успее да спечели две трети от гласовете на изборите в неделя и промени конституцията? - Тя вече се превръща в религиозна диктатура. А една президентска република с Ердоган начело през следващите 5-10 години просто ще потвърди това, което вече е факт. Онова, което сега става в Турция, не може да потвърди, че мюсюлманството и демокрацията съжителстват мирно. Точно обратното. Турция е на 138-о място в света по свобода на словото. Такава свобода просто няма - 68 журналисти са в затвора, без никакви обвинения. Военните не са в състояние да направят каквото и да било срещу ислямизма. Другото, което е може би още по-тревожно, че ислямистите успяха да превземат полицията. Нищо не става случайно там, всичко е целенасочено. Нещо подобно беше при Хитлер, който включи на скоростта на нацизма и народа. Тук наблюдаваме същия процес. - Трябва ли това да притеснява и нас? - Външната политика на Ердоганова Турция е доста опасна за България. Т. нар. неоосманизъм, който цели да постигне една сфера на влияние, която да е нова форма на Отоманската империя. Едно от твърденията на външния министър Ахмет Давутоглу е, че XVI век е бил най-великият период за Балканите. А доколкото си спомням, балканските народи, които в огромното си мнозинство бяха християни, бяха поробени народи, задължени да плащат религиозен данък, който да пълни отоманската хазна. И на нас да ни се казва, че това бил най-великият период, е истинско кощунство. http://www.trud.bg/Article.asp?ArticleId=923039 Смятам, че последните думи са доста обезпокоителни. При това изречени от човек, който е на "ти" с материята.

Значи креативност липсва на испанци, поляци, французи, чехи, словаци, словенци, хървати, румънци, турци... Сещаш се колко несериозно е това. Явно румънците са смешни и недъгави, защото пишат тази гласна точно по този начин. Четох я, макар че, няма нужда да я чета, за да знам за Џ. Буквата се появява за пръв път в румънската кирилица, но в момента я ползват сърбите и македонците (о, каква изненада! ). Не ни трябва нито на кирилица, нито на латиница!

adXok, ама ти и латиницата ли подпука? Спри се малко, бе! Реформира кирилицата, почна предполагаемата ни латиница, утре очаквам и за индийската писменост - деванагари да почнеш да твориш. А ако говорим сериозно, най-доброто предаване на българския език беше чрез Системата за транслитерация, утвърдена от Върховният комитет по стандартизация през 1956 г. За съжаление, в днешно време тя е изоставена, но за мен е най-адекватна за езика ни. Основава се на славянските латиници - чешка, словашка, хърватска. Ето я: а = a б = b в = v г = g д = d е = e ж = ž з = z и = i й = j к = k л = l м = m н = n о = o п = p р = r с = s т = t у = u ф = f х = h ц = c ч = č ш = š щ = št ъ = â ь = j ю = ju я = ja Проста, ясна и точна. Максимално близка до сегашния правопис. Без сръбски Џ-та, обърнати L-та и пр. самодейности. Бих могъл да поспоря. Не са само разлики между два шрифта. Как реформите на Петър Велики ни приближават до латиницата? - изхвърлени са гръцки букви като "пси", "кси", "тита", "омега". - премахнати са ударенията и титлите - въведени са малките букви - главните букви са уеднаквени с подобните по външен вид латински букви - възприети са арабските цифри - възприета е европейската пунктуация В крайна сметка типографски днешната кирилица е абсолютно уподобена с латиницата. Лесно може да се наблюдава, ако се сравнят различни писмености. Дори гръцката азбука, също изпитала немалко латинско влияние през гръцкото възраждане, и в пряка генетична връзка с латиницата, изглежда доста по-различна, особено при малките букви.

А аз ще съм аДСки доволен, ако срещам повече хора с добър правопис...

Едва ли има нормален българин, който да настоява да преминем на латиница. Писмеността е част от цивилизационната принадлежност на една страна. В този смисъл латиницата е азбуката на Западната цивилизация и естествено се ползва "по право" от всички католически и протестантски европейски народи. Понеже обаче Западната цивилизация доминира, много народи, непринадлежащи към нея, през XIX и XX в. възприемат латинската азбука. Бих разделил езиците, преминали към латиница, условно на 4 групи: 1)езици на народи, изпитващи културното влияние на западна колониална сила без писменост преди идването на европейците - това са многобройни езици от "черна" Африка, Австралия и Океания, Америките. Логично е да възприемат латиницата от колонизаторите си. 2)езици на народи, изпитващи културното влияние на западна колониална сила с писменост преди идването на европейците - това е интересен феномен. Могат да се дадат много примери, но най-впечатляващи са езиците малайски (20–30 млн. носители, от арабица на латиница); индонезийски (200 млн. носители, изкуствено създаден на основа на малайския, от арабица на латиница); суахили (5 млн. носители като матерен, но 70 млн. говорещи го - лингва франка за обширни райони от Африка - от арабица на латиница); езици от страни като Мали, Нигер и Нигерия, преминали също от арабица към латиница 3)езици на народи, опитващи се да преформулират цивилизационната си принадлежност - също интересен феномен. Най-ярките примери - румънците и турците. Румънците преминават към латиница в средата на XIX в., за да "докажат" романската си същност, а турците от 1928 г., в опит да се приближат към Европа. Тук можем да поставим с известни условности и албанците и босненците - мюсюлмански народи, които обаче използват "европейската" латиница. 4)езици на народи, неопитващи се да преформулират цивилизационната си принадлежност, но под силното влияние на страна, която преформулира цивилизационна принадлежност. - това са главно тюркски страни от Централна Азия. Нямат амбицията да стават европейци, просто използват латиницата по образец на "Големия брат" - Турция. Засега само Азербайджан, Узбекистан и Туркменистан са я възвърнали, но в Казахстан тече полемика, а Русия едва удържа татарите да не я въведат. Трябва да добавя, че латиницата играе важна роля в китайския и японския езици. Китайските йероглифи са заучават с помощта на латинската азбука, т.е. малките китайчета първо овладяват латиницата, а след това собственото си писмо. При японците дори е призната за официална азбука наред с катакана, хирагана и канджи, разбира се, в спомагателна роля. И накрая да добавим, че днешната кирилица е много приближена до латиницата, благодарение на реформите на Петър I, т.е. сегашната ни азбука е изпитала силното влияние на латинската. При това не само като графика, а и като пунктуация например. Що се отнася до Гърция, там такъв дебат няма, както няма реално и тук или в Русия. Гърция, България или Русия имат своите основания да държат на писмеността си. Също и страни като Етиопия, Израел, Армения или Грузия примерно.