Станислав Янков

Неевклидовостта се въвежда от получените от експерименталните измервания резултати и Минконски само показва, че тези резултати произтичат от псевдоевклидова геометрия (когато ползваме три, а не четири пространствени измерения).

Младенов иска да изкара, че няма нищо псевдоевклидово в СТО и на тази предпоставка се базират всичките му възражения. Не забелязвам да съм написал нещо по-различно, при тебе просто е по-пълната дефиниция. “Различни мерки” = връзка с различни измервания с едни и същи еталони за време и разстояние”.

Така, де! Всичко това е така, защото абсолютно всяка ИОС счита себе си за неподвижна, в покой. Според всяка ИОС само останалите неща (другите ИОС) се движат с разни скорости около нея, тя самата е винаги в покой, неподвижна. Като сравнят разните ИОС показателите, които са регистрирали една на друга помежду си - получават се разлики от очакваното, в сравнение ако геометрията беше евклидова (галилеевите трансформации и нютоновите закономерности). Тези разлики отговарят на псевдоевклидова геометрия, с лоренцови трансформации, ако представянето е чрез три пространствени измерения (3+1 пространство-време). Тука ct е просто уеднаквяване на различни мерки (секунди и метри) и произтича от замерените резултати и търсените закономерности. Нищо повече!

Ако хладилника ти е малък и искаш да го напълниш с домати, без да остане нищо извън него и да се развали - въобще не можеш да сметнеш, чрез средната плътност на доматите, колко кила ти трябват, за да напълниш хладилника! При такова равнище - да се чудим ли, защо не можеш да разбереш начина, разстоянията в Космоса да се оценяват чрез светлинни години… Я, говори си там с Младенов! Приготви се да му купиш книгата - да се намери поне един купувач…

Я, обясни - защо да не можеш да сравниш като килограми 5 литра нафта и 7 галона вода?! Не можеш да намериш колко тежат един литър нафта и един галон вода ли?!!!

Как да схвана, след като ти самия не схващаш какво точно пишеш?! Има неща, които няма как да сравниш - опитай да сравниш кило домати с удоволствието от приятен разговор с известна и готина мадама на летището! Няма как да ги сравниш, защото естеството им е несравнимо. Само определени неща, достатъчно близки по характер помежду си, подлежат на точни, числови сравнения и очевидно времевото и пространствените параметри са сравними (доказват го правилните резултати от сметките по такъв начин, които не могат да се получат при несравнимите неща).

Смисълът на въпросите и забележките ми е, че няма възможност категорично да се изразяваме за “реалност”, “вярно”, “точно” и други подобни, създаващи впечатление за абсолютна категоричност, защото всичките ни представи за “реалността” и за всичко останало изброено, включително и “най-прецизно и многократно препотвърдените”, са единствено и само въображаеми схеми, модели, изображения, представи. Включително и разбиранията за материята, за човешкото тяло, за неговото биологично устройство и функции и даже за ролята и начина на фукциониране на човешкия мозък. “Пелената” на въображението е незаобиколима, като базов посредник между регистрируемата реалност и индивидуалната съзнателност. Явно и тук, като при въпроса ми “къде протича движението, когато сме неподвижни пространствено спрямо произволни различни от нас обекти?”, упорито не се разбира дълбочината на коментираното, която ми се иска да обсъждам, затова направо ще ти кажа, на каква база се основава интереса ми към ролята на психиката и индивидуалността относно физичните, материални процеси. Ако приемем напълно фундаменталността, същностния характер на неопределеността на квантово равнище (там, където може би се формира материалната реалност), трябва да заключим, че от тоталната неопределеност (безкрайните възможности на всичко мислимо и немислимо), посредством определени закономерности се “сгъстява” стабилната и регистрируема физически конкретика. Тоест - цялата регистрируема материална реалност е резултат на “кондензация” по определени закономерности на нещо друго, на някаква друга форма на материята, доста близка до въображението, даже и да не е точно то (никой не може да гарантира със сигурност, че Вселената, която познаваме, не е някакво мега-макросъщество, за което галактиките да от сорта на нашите червени и бели кръвни телца във вените и артериите).

А математическите записи какво са? Не са ли и те представи?! Да, математически представи, не литературни, художествени (изобразителното изкуство) и останалите там разновидности, но - пак въображаеми представи, формирани чрез измислени правила (при животните няма правила за формиране на математически представи, това е въображаемо творение на човека)! Тогава защо се налага отпадането на цели парадигми (нютоновата, галилеевата и и безброй други в човешката история) при излизането на нови, по-точни концепции, след като дотогава и старите са били получени чрез проверки с експерименти? Значи наличието на някакво експериментално потвърждение не е гаранция за абсолютна вярност на проверяваната концепция и че в бъдеще тя не може да отпадне като вече невярна!

Джереми, не се излагай и ти с неразбирането на неща, които се учат в трети и четвърти клас на основното училище! Как ще сравниш секунди с метри (фунтове с килограми)? Като направиш преобразуване в едни и същи мерки, нали? Умножаваш фунтовете по стойността на един фунт в килограми и получаваш търсената стойност в килограми. Умножаваш времето t по скоростта на светлината с и получаваш търсената стойност в (светлинни) метри. Какво получаваш, когато умножиш време по скорост? Получаваш изминатия пространствен път (пространство), нали? Вземи си една алгебра от 4-ти клас и попрочети поне малко, че така трагедията е пълна (неслучайно си може би единствения мераклия да плати за прочитането на книга на Младенов!!!)!!!

Имаш 3 килограма ягоди, 5 килограма круши, 2 килограма домати и 4 фунта зеле. Така не можеш да направиш смислено сравнение, защото 4 фунта не са 4 килограма, а някаква друга цифра. 1 фунт е равен на 2,20462262 килограма, затова умножаваш 4 фунта на тази цифра и получаваш, че става въпрос за 8,81849048 килограма. Вече всички четири стойности от едно и също естество и можеш да си направиш точните изводи. Това е цялата роля на ct и нищо повече или по-малко, камо ли пък чак толкова да се мистифицира, както правиш ти и да се обвинява за всичко възможно и невъзможно - за войните и бедствията по света, за космическите катастрофи, уличните катастрофи, морските произшествия и каквото там още ти хрумне... А че е точно така и процедурата ct е вярна се потвърждава от верните резултати, които излизат навсякъде, където тя се ползва - ако премериш 4 фунта зеле на килограмова везна, ще получиш точно изчислените теоретично 8,81849048 килограма. Ако и така не го разбереш, вече...

Нали сам по-рано цитира Айнщайн за еквивалентните форми и коя е коректната и винаги точна форма на лоренцовите трансформации?! Коректните лоренцови трансформации и получаваните от тях следствия по-нататък имат строго определена форма и съвсем конкретни знаци пред стойностите (сигнатура +(ct)^2 -x^2 -y^2 -z^2, която може да бъде и +ds^2 = +dt^2 -dx^2 -dy^2 -dz^2), като всички те са част от неевклидова геометрия. От лоренцовите трансформации евклидова геометрия не може да се получи и не са такава и някои цитирани от теб трикове (като ict например), които само фалшифицират некатастрофално нещата, когато не е нужна безусловна прецизност. Цялата заслуга на Минковски е тази, че пръв публикува (излага публично) точното геометрично представяне на лоренцовите трансформации (до тогава те са били чиста алгебра, без достатъчно ясна представа за естеството на геометрията зад тази алгебра). За евклидова версия на СТО лоренцовите трансформации не вършат работа, за това ти трябва Епщайн с неговите трансформации (модифицирането на неевклидовите лоренцови трансформации в евклидова форма).

Естествено! Всяка от различните ИОС в движение една спрямо друга счита себе си за неподвижна и останалите за подвижни, затова всяка една ИОС ползва евклидови параметри (линии и часовници). Неевклидовостта в случая със СТО и Минковски се съдържа при сравнението на параметрите на различните ИОС помежду им. Иначе всяка отделна ИОС ползва евклидови параметри, защото счита себе си за неподвижна. И двеста ИОС да имаш в разглежданата ситуация, и хиляда, и произволен друг брой - всички те до една, без никакво изключение, ще считат себе си за неподвижните и всички те до една, без никакво изключение, ще ползват за себе си координатни системи и часовници с евклидов характер. Неевклидовите разминавания при сравнение на показателите помежду им, на различните подвижни една спрямо друга ИОС са практически доказан факт (специално подчертавания от теб материализъм и важността на експерименталните потвърждения) и очевидно неевклидовата геометрия се съдържа при сравнението на показателите между различните ИОС, които са се движили (и/или се движат) една спрямо друга. След като неевклидовите показатели (регистрирани чрез лоренцовите трансформации) са доказан практически, реален факт - доказан реален факт е и неевклидовото естество на релативистката геометрия. Можеш всичко това да го "преведеш" на евклидова форма, но става по-сложно и ти трябва Епщайн...

И просто този някой показва същите верни резултати, като от лоренцовите трансформации на псевдоевклидовата СТО, но по евклидов начин. Виж формулите, които се ползват при Епщайн. Те са различни от формулите на лоренцовите трансформации, тук си се ползват нормалните правоъгълни триъгълници при геометричен анализ и въобще нормалната евклидова геометрия и НАЙ-ВАЖНОТО - резултатите накрая са ТОЧНО СЪЩИТЕ като тези от лоренцовите трансформации. Много е забавно, как всячески се мъчиш да омаловажиш Епщайн, макар това да е единствения евклидов начин за получаване на същите верни резултати, които иначе се получават от псевдо-евклидовите геометрии на лоренцовите трансформации.

Когато работиш с 3+1 измерения (пространство-време) - ползваш лоренцовинте трансформации и геометрията е неевклидова. Когато търсиш евклидов "превод" на неевклидовите особености на СТО - НЕ ползваш лоренцовите трансформации, а тези на Епщайн и това все още не е пълноценно разработен 4-мерен пространствено аналог на псевдоевклидовата СТО (нужна е много-много повече работа).

Лоренцовите трансформации са свързани с неевклидови геометрии. Евклидовия им аналог са трансформациите по Епщайн, но докато при лоренцовите трансформации нещата са се развили и далеч отвъд тях (както алгебрично, така и геометрично), при подхода на Епщайн всичко спряло до там.

Няма първоначална-второначална! В единия случай описваш с едно пространствено измерение повече (в случая 4) и става евклидово описание, ползваш за описанията обичайните евклидови формули (евклидовата питагорова теорема и т.н.), а в другия случай описваш с едно пространствено измерение по-малко (в случая 3+1, пространство-време, с времето като условно, непространствено измерение и т.н.) и става неевклидово описание, ползваш неевклидовите версии на всичко (неевклидовите версии на питагоровата теорема и т.н.). И двата варианта са еднакво верни, дават еднакво верни крайни резултати, просто са два различни начина на достигане до верните резултати. В момента няма разработени евклидови версии на ОТО и СТО, не на последно място, защото разработването на такива е доста сложно занимание дори за хора, които са отлично подготвени в областта на физиката и математиката, за разлика от мен. Евклидовите нютонова механика и галилееви трансформации не са евклидово описание на ОТО и СТО, а са просто неверни (не дават верните резултати, които се установяват на практика) и затова са заменени от верните ОТО и СТО (както и КМ в микроскопичните области). Вярна евклидова разновидност на СТО и ОТО са подходите на Епщайн във връзка с двете теории, но те са много ограничени и недоразвити (ОТО и СТО обхващат много-много повече особености и детайли).

Въпросът със сигнатурата, координатното и собственото време е доста сложен, аз се затруднявам с точното дефиниране кога и как е правилно и неправилно да се ползват. Хубавото е, че не е нужно да навлизаме чак в това, за да видиш, че няма как да избегнеш неевклидовите особености на ОТО и СТО. Само е достатъчно да си дадеш сметка, че въобще се налага употребата на лоренцовите трансформации, а не просто на галилеевите трансформации от преди това, точно защото има неевклидова особеност на реалната физична геометрия. Да, това нещо може да се преработи и в евклидова форма (няма нещо, което да може да се представи по неевклидов начин и да не може да се представи в неговата евклидова алтернатива, точно както питагоровата теорема може да се представи и евклидово, и неевклидово), но това не може да стане чрез такива ограничени и елементарни преобразувания. Именно понеже е доста сложно - все още не е направено.

Благодаря, Шпага!

Лоренцовите трансформации не се прилагат само по отношение на пространствената координата х (дължината по посока на движението), но и по отношение на времевата координата, а там вече връзката е псевдоевклидова. Защо си въобразяваш, че "обясняваш" нещо, когато си избереш само половината от нещата, която ти изнася, а другата половина, която не ти изнася - просто я игнорираш?! Освен това, за да ползваш Питагоровата теорема по начина, по който ти искаш - трябва да направиш ПЪЛЕН евклидов "превод" на СТО (както умножаваш времето t по скоростта на светлината с или делиш пространствената координата х пак на с, за да уеднаквиш естеството на пространството и времето в диаграмата на Минковски за по-нататъшни правилни сметки).

Големият въпрос е, дали наистина имаш какво да кажеш или само си въобразяваш така... Читателите са без значение - за всеки влак си има пътници (дори и да са само двама-трима )... Аз обмислям евклидов "превод" на СТО и ОТО и той ще покаже, че двете теории са си съвсем верни и добре разбрани (няма и как да е иначе, след като практиката непрекъснато го потвърждава), само са псевдо-евклидови и заради това мнозинството като теб толкова много се затруднява (ако въобще се опитва) да ги разбере. Ти какво можеш да противопоставиш на горната евклидова хипотеза? Питагоровата теорема е евклидова и псевдо-евклидовата СТО с нея не можеш да опровергаваш - не са едно и също нещо:

След като и Младенов (подобно на мнозина други с огромно самочувствие, обратно-пропорционално на познанията им) ще пише книга ( - "изключително странно", защо коментатори като Скенер и Гравити, с очевидни сериозни научни познания, даже и не си помислят да пишат книги на научна тематика, ами искат да го правят коментатори като Младенов?!!! ) - няма никаква причина да не се изхвърля и аз, макар и много по-скромно (книги няма да пиша, разбира се! ) и да предложа: ХИПОТЕЗА (в зачатъчен стадий ) ЗА ЕВКЛИДОВА ХИПЕР-ИЗМЕРНА ПРОСТРАНСТВЕНА ГЕОМЕТРИЯ НА ВСЕЛЕНАТА! Основно предназначение (много тайно!) - да разбие все още ненаписаната книга на Младенов още в зачатък! Същност на хипотезата: Няма никакви принципни пречки за преработване на псевдоевклидовите ОТО и СТО (частен случай на ОТО) в тяхна евклидова алтернатива на основа на така наречения "космически спидометър" на Луис Карол Епщайн, допълнен от следните МОИ допускания (Епщайн няма никаква вина за нещо недомислено в тези мои допълнения): 1) Материята на Вселената (без никакви уточнения за нейното естество и характеристики) се движи винаги с един и същи темп - този на скоростта на светлината във вакуум. 2) Подсветлинните скорости, масивните обекти с крайни форми, пространствените отстояния, времевите, часовникови темпове на макрониво са резултат от сложна пространствена геометрия на Вселената. 3) Геометрията на Вселената е хипер-измерна пространствено - поне четири или повече от четири пространствени измерения. 4) Времевите ефекти на макрониво произтичат от особеностите на четиримерната или над-четиримерна, хипер-измерна пространствена геометрия на Вселената. 5) Псевдо-евклидовите ОТО и СТО не са неверни, а са единствено различни, неевклидови версии на хипотезата за евклидова хипер-измерна пространствена геометрия на Вселената. Прогнози, предназначени за фалсифицируемост (проверимост и потвърдимост доказателствено) на гореизложената хипотеза: 1) Пълноценното разработване на тази евклидова алтернатива на неевклидовите ОТО и СТО, с тяхното пространство-време на Минковски, ще позволи дефинирането на времевите макроскопични ефекти като следствие от хипер-измерната (над-триизмерна) пространствена геометрия на Вселената. 2) Евклидовия характер на хипотезата ще елиминира пространствено-времевите кривини на ОТО, които се явяват водещата пречка за съчетаването на ОТО с КМ. Може да се наложат промени (геометризиране) и на редица особености на квантовата механика.

Ако не греша, цялата патардия е, защо определям и времето като пространствено измерение, а не просто като измерение. През цялото време се пропуска (включително и по моя вина, защото под път и над път споменавам "пространство-времето на Минковски"), че аз правя това не в рамките на пространствено-времевата парадигма на Минковски (уточнението на Гравити, че подхода на Епщайн и всичко, произтичащо от него, не е пространствено-времеви подход), а в изменена такава (и напълно еквивалентна, взаимо-заменима чрез съответна техника с парадигмата на Минковски), където измеренията са си четири (засега не разглеждам ситуации с повече от четири измерения), но всичките са пространствени. Това е нещо подобно на използването на 4-спинорен и 2-спинорен формализъм по отношение на квантовомеханичното уравнение на Дирак за електрона (пък и въобще в квантовата електродинамика), като и двата формализма са верни, дават верни резултати накрая, но го правят по различен начин. Цялото предимство на моя еквивалентен подход ми се струва в това, че може да предложи геометрично обяснение за естеството на времето. Трябва да се решат точно въпросите и с ентропията и Стрелата на времето, което се очертава доста сложна квантово-механична игра, но може различния подход все пак да помогне по някакъв начин. Например, как Римановата сфера дава едно много удачно геометрично описание на разпределението на вероятностите при квантови системи с две състояния (спиновите състояния на елементарните частици например са точно такива)? Промяната на мащабите и доближаването на размерите при обичайните три пространствени измерения до околопланкови размери на времевото измерение, ако то е пространствено, може да послужи като обяснение за повишаването на степените на заплетеност и неопределеност на квантово ниво. Да, голяма грешка ми е, че не спирам да споменавам "пространство-време", докато имам предвид концепция, която не е пространствено-времева (но не отрича пространствено-времевата концепция като също толкова вярна своя алтернатива, като спокойно могат да се правят преходи от едната към другата концепция и обратно). Смятам да заменя това изразяване, като започна да определям всяка отделна ИОС, която се движи спрямо каквото и да било останало (друга ИОС) като отделно многообразие. Едно общо многообразие може да съдържа безброй под-многообразия, всяко от които да разполага със съвсем различни собствени, специфични характеристики (на практика - със свое собствено, специфично четиримерно пространство-време, което спаред съответното под-многообразие да продължава да се счита за такова "в покой", макар самото под-многообразие да се движи спрямо друго под-многообразие в рамките на общото многообразие, което ги съдържа). При пространство-времето на Минковски движението на разглежданите обекти не произтича от нещо, то просто се постулира като налично. При алтернативния подход, основаващ се на Епщайн (но за всичкото "мазало" извън Епщайн вината е само моя ), съществува движение на вселенската материя винаги с един и същи темп (този със скоростта на светлината във вакуум, което от друга гледна точка може да се определи и като абсолютен покой, но въобще не съм готов да започна да разглеждам всичко и от такава перспектива ), а подсветлинните скорости, времевите темпове, масивните тела и ограничените форми са резултат от сложната хипер-измерна (четири или повече-измерна пространствено) геометрия на Вселената. Полетата са класическия (на класическата механика) аналог на това, както кривините на пространство-времето в ОТО (класическите полета са аналог и на последните). Класическите полета, кривините на пространство-времето и хипер-измерната пространствена геометрия на Вселената са три различни начина на представяне на едни и същи физически наблюдения.

Защото така нещата не пасват! Три пространствени измерения, между които няма никаква друга разлика, освен тази, че като се представят като разположени перпендикулярно една на друга координати - формират обем, в който може да протича движение. И след това идва време, което хем е измерение, хем не е пространствено като останалите три, макар доста да наподобява останалите три (които безпроблемно си се приемат за пространствени), има си отстояния като тях, има си промени като тях и във връзка с движенията във формирания от тях обем, дори може да се представя чрез перпендикулярна координата, само има някои различия, свързани със съотношението на нейните интервали спрямо интервалите на останалите три координати - геометрията на Вселената е такава, че движенията на материята се случват по един начин в рамките на обема, формиран от трите пространствени измерения и по друг начин в хипер-пространството, формирано от четирите измерения! Всяка подвижна спрямо всичко останало ИОС си има собствено пространство-време, представлява отделно четиримерно пространствено-времево многообразие на Минковски със собствени параметри (това исках да кажа, когато предлагах "скъсяване на самото измерение по посока на движението" в зависимост от това - кой определяме като наблюдател) и всички параметри на две различни пространствено-времеви многообразия/ИОС съвпадат напълно, само когато двете ИОС са в покой (неподвижни) една спрямо друга. Движението на материята във Вселената в нейната полева форма е винаги с един и същ темп (този на скоростта на светлината във Вакуум), а реализирането на различни подсветлинни скорости и на свързаните с тях масивни форми се формира чрез различни ъгли на сложната хипер-измерна вселенска геометрия. Когато дадено пространствено-времево, четиримерно многообразие/ИОС се движи спрямо друго такова многообразие/ИОС (само условно подвижните обекти се приемат за точки, на които се търсят пространствените и времеви характеристики в приетата за неподвижна ИОС) - параметрите, съотношенията на цялото пространствено-времево многообразие (подвижната ИОС) от гледна точка на неподвижното многообразие/ИОС се променят съобразно същите параметри на неподвижната ИОС/многообразие. Както при долната линийка с различни скали, при която условно долната скала показва отрязъците на дължината по посока на движението в покой, а горната, съкратена скала показва същите отрязъци при наблюдавания подвижен обект.

Виж! Има само два смислени варианта да се представя времето във връзка с ефектите на СТО материалистично (без никакви метафизични и идеалистични залитания) и те са или като темп на материално движение в рамките на три пространствени измерения (тук времето се приема само като условно "четвърто измерение", само за математически цели, без реално да е такова), или като четири пространствени измерения (предположението, което застъпвам аз). Аз лично не съм в състояние в момента да се досетя за някое различно, трето описание, което да е уместно и точно да отговаря на наблюденията. Да бъде времето условно (математическо) четвърто измерение, просто темп на материални промени в рамките на три пространствени измерения, не би трябвало да е нещо, което да може да се тълкува произволно, поне когато искаме да го правим в научна форма, нали? В тази ситуация приемаме движенията и различните темпове на движения в рамките на трите пространствени измерения като даденост (постулираме ги, точно както постулираме и постоянството на скоростта на светлината във вакуум). Когато оценяваме достигането на светлинен импулс до двама различни наблюдатели от две различни ИОС (времевите моменти и последователностите, в които те ще регистрират въпросните светлинни импулси), ние оценяваме чисто и просто пространствените отстояния, които светлината трябва да измине, с една и съща скорост, от излъчването, до регистрацията ѝ. По подобен начин, когато пространствените измерения са само три и не говорим за времето като за реално, четвърто пространствено измерение, а като условно, единствено математическо такова - часовниковият темп от гледна точка и на двамата наблюдатели трябва да бъде един и същ (както е една и съща и скоростта на светлината от гледната точка и на двамата) и разликите в изминалото време при сравняването на часовниците накрая могат да се дължат само на възникналата пространствена разлика вследствие на лоренцовото скъсяване (подчертавам - това е при хипотетична ситуация, когато пространствените измерения са само три и ефектите на СТО трябва да се обяснят само в тяхната рамка). Или както ти сам си написал: Без четвърто пространствено измерение, където да могат да се случват някои допълнителни неща извън областта на трите пространствени измерения, цялото обяснение на ефектите на СТО трябва да дойде от неща, ставащи единствено в границите на трите пространствени измерения. Тогава няма никаква причина да допускаме различни часовникови темпове в различните ИОС, защото няма области извън трите пространствени измерения, където да се осъществява пренос на движение извън областта на трите пространствени измерения и това да води до разлика в часовниковите темпове (часовниковите темпове са материални процеси, обикновено циклични, със съответните им скорости). В такъв случай единствената причина за разликата в часовниковите показатели на обект и наблюдател при сравняването им накрая могат да бъдат някакви пространствени разлики, а единствените пространствени разлики при двете ИОС (условно подвижната на обекта и условно неподвижната на наблюдателя) са лоренцовите скъсявания. Обаче при приемането на лоренцовите скъсявания като причина за промяната накрая на показателя на часовниците на подвижния обект сметката не излиза. Както вече показах - очаква се, понеже става дума за пространствено скъсяване от гледна точка на неподвижния наблюдател, часовниците на подвижния обект при сравнението накрая да са се придвижили напред в сравнение с неподвижните (освен куп други детайли, които също не се наблюдават), а вместо това се регистрира точно противоположния ефект, часовниците на подвижния наблюдател са изостанали спрямо неподвижните при сравнението. Тоест - обяснението със само три пространствени измерения не се получава! И както виждаш - не става дума за никакви съзнателности/несъзнателности (разсъжденията по-горе важат и за чисто сензорни, автоматични регистрации), никакви етери, никакви метафизики...

По принцип цялата физика (минала, настояща и бъдеща) се ползва за описание на материални процеси чрез актуалните представи в момента. Няма нещо, свързано с физиката, което да не е въображаеми абстракции и предположения, повече или по-малко точни (но винаги несъвършени и подлежащи на някакво развитие в по-близко или по-далечно бъдеще). “Самият фонтан” също е снимка на фонтан (екранът е въображението, а прожекционния апарат е мозъка), включително и когато се представя чрез данните на продълженията на човешките сетива - всевъзможни технически устройства. Как установяваш, че самият фонтан е ТОЧНО ТОВА и не може да бъде нищо друго, с куп допълнителни неизвестни (някои от които никога няма да бъдат разкрити от човечеството), след като нямаш пряк достъп до реалната материална същност на самия фонтан, каквото е той в действителност (каквото и да значи “в действителност”)? Всички ние друго, освен повече или по-малко верни описания на реалността, не ползваме, нали? Точно обратното е! За мен НИЩО от това, което си мислим, не е материалната реалност такава, каквато е в действителност и в пълнота, сама по себе си. Всичко, без никакво изключение, е човешки мисловни конструкции, модели, част от които определяни като “по-сигурни”, научни и нищо не изключва в някой бъдещ момент всичките ни актуални научни знания, без изключение, да се окажат неточни (примерно - след някое ново, радикално научно откритие, което да преобърне всичките ни актуални представи). Това, което ме интересува е ЦЕЛИЯ СПЕКТЪР - от пораждането на физическата реалност, ако има такова, през регистрациите (технически и/или органични), до обработката от човешкия мозък и “проектирането” чрез въображението пред съзнателността (след това може да следва и споделяне и обсъждане с други за формиране на научна картина на света). Няма как при това да се избегне и засягането на психиката и психичните закономерности, което явно те и кара непрекъснато да ми приписваш идеализъм, метафизика, езотерика и т.н. Естествено, слабости (неща, които не разбирам добре, а някои от тях и никак) имам и не са малко, но чак пък да не подхождам рационално - доста крайна оценка (плюс слагане на някои неща, които не съм ги писал точно така, както ти твърдиш )!