Станислав Янков

Отговорих ти! В момента въобще не се занимавам с квантовата механика и малките мащаби. И да - не разбирам добре и квантовата механика, нито пък имам някакви претенции да я владея задълбочено. Базирам се на, как се беше изразил Гравити, опити да визуализирам нещата по умозрителен начин (ако не сме в състояние да представим внятно нещо по този начин - значи не го разбираме достатъчно добре като научен подход, колкото и добре да са разработени и овладени формулите за момента). Например, при разширението на Вселената този процес е свързан с гравитацията подобно на увеличаването на дадена пространствена област под микроскоп. Ако при това увеличаване масивните обекти (в случая галактиките) запазват размерите си (заради непрекъснатото гравитационно свиване), докато участъците от Вселената с достатъчно ниска плътност на масата в единица обем се приближават все повече с микроскопското увеличение на областта - това ще изглежда като раздуване на Вселената и като разбягване на галактиките една от друга. Същото може да се представи и по обратния начин. Областите от Вселената с достатъчно ниска плътност на масата в единица обем не се променят, докато масивните области непрекъснато се свиват под въздействието на гравитацията и това постоянно намаляване на размерите им в сравнение с по-празните откъм масивна материя участъци води до наглед тяхното раздалечаване едни от други и “раздуването” на Вселената.

Задал си ключовите въпроси, заради търсенето на отговор на които въобще се занимавам с този подход. Това са най-сложните моменти, на които ще се опитвам да отговарям накрая (ако всичко това не се срине много преди да съм достигнал до тях). Целта на този мой коментар беше само да покажа, на какво се опитвам да намеря отговори (дали има нещо вярно в него, ще може ли да съвпадне след подходящи корекции с всичко установено от науката до момента, без да катастрофира на някой етап) - ти например точно това ме беше питал (защо въобще се занимавам с това, вместо просто да се пусна и аз по течението на стандартните практики), а пък използвам не най-добрите понятия, просто защото ми липсват достатъчно знания за употребата на най-точните такива от научна гледна точка. Покрай КиПен ти отговарям и на теб, на какво търся отговори в крайна сметка. И да не се получи - накрая ще разбера, защо точно не се получава... А пък заплаха за науката от някакво "ново религиозно течение" с аз като водач няма, защото не само нямам нужното влияние за основаването на такова течение, но и никой не може да спори с проверимите факти (пък и утвърдените стереотипи въобще не се изменят просто така - чрез някакъв форум, дори и научен). Сега най-важното е да открия точните паралели между онова, което спира хода на часовниците в СТО (движението със скоростта на светлината) и онова, което води до същия резултат при гравитацията. Тука ще влязат в употреба твоята препратка към гравитационното забавяне на времето и формулата за хоризонта на събитията на черна дупка (радиуса на Шварцшилд). Имам подозрение, че някъде тук (едно съчетание между въздействието на хода на часовниците по СТО и въздействието на хода на часовниците по ОТО) се крие основната, линейна промяна между хода на часовниците и движението през 3D (това очевидно не е Нютоновата механика). Всичко това може даде отговор на наличието на ход на часовниците в покой (откъде идва).

Целта ми е да тествам жизнеспособността на следното предположение: В основата на всичко е една неподвижна, универсална четириизмерна пространствено хиперсфера. Тя е симетрична и в покой, но още не мога да измисля, как да представям това без значителни противоречия (можем да кажем, че не тази хиперсфера се движи, а че се движи относно нея нашето възприятие и затова тя ни изглежда подвижна, макар ние да сме тези, които се движим по всевъзможни начини спрямо нея, но това не е добро представяне за момента), затова засега казвам, че материята на тази универсална пространствена хиперсфера се движи винаги със скоростта на светлината, навсякъде, във всички възможни посоки (пътища) през нейните четири измерения. По неизвестни ми засега причини перспективата на функциониране на тази хиперсфера се променя и движението на нейната материя започва да изглежда като движещо се със скоростта на светлината в едно направление през три от пространствените измерения на хиперсферата и на движещо се със скоростта на светлината в противоположното направление през четвъртото пространствено измерение. Когато движението е само с една и съща скорост (С - скоростта на светлината), значи въобще няма скорост, а само неподвижност. В същността си четиримерната хиперсфера на Вселената си остава симетрична и неподвижна, но от изменената перспектива движението със скоростта на светлината през четвъртото пространствено измерение обръща посоката си спрямо същото движение със скоростта на светлината през трите обичайни пространствени измерения. Големият взрив! След обръщането на движението със С през четвъртото пространствено измерение W, настъпва следваща промяна на перспективата и дотогава симетричното и равностойно състояние на движението със С през четирите измерения започва рязко да намалява своя пространствен обхват в областта на четвъртото пространствено измерение и рязко да го увеличава в областта на трите обичайни пространствени измерения, подобно на даденото на следващото изображение: Първоначалното равностойно разпределение на пространството между четирите измерения (черната правилна, симетрична "осморка") рязко започва да "изтича" от четвъртото пространствено измерение (по-малката дясна част на червената неправилна "осморка") към трите обичайни пространствени измерения (по-голямата лява част на червената "осморка") - рязкото, интензивно раздуване на Вселената след Големия взрив. Това раздуване кулминира до синьото представяне, където лявата част на осморката е невъобразимо огромна, а дясната част е едно нищожно петънце с Планкови размери. Тогава възниква масивната материя във Вселената и рязкото вселенско раздуване временно почти спира (заради появилата се гравитация, а с нея и появилите се маса в покой, ход на часовниците в покой, размери в покой на масивните обекти и възможността за движение между масивните обекти с подсветлинни скорости). Реално петънцето с четвъртото измерение не се намира отдясно на огромната област на трите обичайни пространствени измерения, а се намира буквално навсякъде вътре в обхвата на трите пространствени измерения (нарисуваните отгоре множество сини кръгчета, които всъщност са абсолютно навсякъде в огромната синя лява област). Тоест, от нашата перспектива на възприятие четвъртото пространствено измерение е не само с материя, която се движи "огледално" на движението на материята през трите обичайни пространствени измерения, но е и изключително малко (някъде около Планковите размери), заради онова описание за разпределението на енергията в двата клипа на оня човек с 4+1 измерения. По принцип в пространството с плоска геометрия движението със скоростта на светлината през четвъртото пространствено измерение е във всички възможни посоки (всички възможни пътища) без изключение: Обаче при наличието на масивен обект движението през четвъртото пространствено измерение е условно насочено към този обект, когато той е в покой спрямо даден наблюдател: Всичко това е само първоначална, временна моя представа, която трябва да се проверява и развива непрекъснато. На всички забележки на Скенер, Гравити, теб и останалите, които пожелаят да изтъкнат такива забележки, трябва да намеря точни и недвусмислени отговори (естествено - това не може да стане веднага, сега, моментално). Не трябва да има и едно нещо, което да противоречи на вече установените до момента с голяма степен на сигурност физически детайлни. Това ще бъде значително напрежение за мен и ще ми коства доста време и усилия (въобще нямах намерение да навлизам в чак толкова детайлно разбиране на физиката - неевклидови геометрии, сложна висша математика и всичко останало, което се опитвам да разглеждам и разучавам последните няколко седмици), но за съжаление - никой не е работил по нещата по начина, по който се опитвам да ги разгледам и проверя аз (или и да го е правил някой - резултатите от усилията му не са получили широка публичност) и няма как, ще се чете и мисли повече през следващите няколко седмици... Дори да намеря моите безусловни потвърждения, че гореизложения мой подход не става - това пак ще бъде значително обогатяване на познанията и на трезвите ми разбирания. Иначе - подходът с допълнително (или допълнителни) пространствено измерение над трите общоприети крие очакване за доста сериозен обяснителен потенциал на много неща (например, като подхвърленото от човека вероятно обяснение на квантовите сплитания около 11:25 минути от основния му клип), независимо дали става дума за времето като четвърто пространствено измерение, или за пето допълнително компактифицирано измерение...

Може би е най-правилно да се каже, че когато движението на материята през X, Y и Z е по оста Х - между движението по оста Х и между същото движението по оста W на четвъртото пространствено измерение има обратна пропорционалност с константа на обратната пропорционалност К=С (скоростта на светлината). Скоростта на светлината е пропорцията на преноса на движението между осите Х и W. По този начин няма нужда да определям измерението W като "отрицателно" (-W).

Скенер, Гравити, има ли някаква конкрентна наложила се с времето формула при ОТО, подобна на лоренцовите трансформации на времето при СТО, която да дава конкретно промяната на хода на часовниците с промяната на гравитационния потенциал (все по-близкото разполагане до източник на гравитационна кривина, до центъра на гравитацията)?

Да, това и Скенер е споменал в последния му коментар - Римановата геометрия описва и ОТО, и СТО.

Какво едно и също?! Отговорил съм ти на този твой въпрос: Spherical surface. Може би съм сбъркал нещо, че не съм го нарекъл елиптично пространство. Ако е така - извинявам се, мислех, че се подразбира. https://www.cuemath.com/geometry/ Като цяло имам предвид, че нещата трябва да имат обяснение, което да дава линейни резултати и то не е Нютоновото, въпреки че и Нютоновата физика е линейна, Евклидова (обаче е погрешна и затова е наложила съставянето от Айнщайн на СТО и на ОТО - за да я коригира). Имаш четвърто пространствено измерение, където са “изкривяванията” заради времето по СТО и ОТО (на нас 3D винаги ни изглежда плоско) и различните движения през това измерение водят до времевите разлики при движение на обекти един спрямо друг през 3D, както и въобще до движението за време през 3D на макрониво (а пък тези най-различни взаимоотношения между 3D и четвъртото “обърнато” пространствено измерение/време водят до всички макроскопични взаимодействия).

Има една трета перспектива, при която зависимостта на промените е линейна и която се опитвам да намеря. От тази трета линейна перспектива се разклонява и произлиза СТО с неговата хиперболична (Минковски) геометрия и от друга страна от същата трета линейна перспектива се разклонява и произлиза ОТО с неговата сферична (Риманова) геометрия.

Сферична неевклидова геометрия, каквато се ползва при ОТО (при СТО се ползва другата разновидност на неевклидовата геометрия - хиперболичната на Лобачевски, пространство-времето на Минковски).

Извинявай, не съм имал никакво намерение да те обиждам за каквото и да било. Не си поставил никакви разлики в никнейма ти (например kiPen) и на мен ми изглеждаше естествено да го разглеждам като един израз. Кой е подходящия начин да изписвам никнейма ти на кирилица, без да се налага да сменявам клавиатурите?

По отношение на СТО само по себе си - да. Но когато се включи и гравитацията (онова, заради което става възможно наличието на ход на часовниците и на пространствени размери в покой) - тогава може би ще стане възможно съставянето на перспектива, при която промените по четирите измерения протичат в линейна зависимост (сега при Нютон е линейно, евклидово, при СТО е хиперболично, Лобачевски и Минковски, а при ОТО е сферично, Риман). Пространство-времето с плоска геометрия ми изглежда следствие от движението по такава линейна перспектива, както и пространство-времето с гравитационна кривина е друго следствие от същото неща. Нещата изглеждат като някакво движение с универсален темп отвътре-навън (разширението на Вселената) и отвън-навътре (гравитацията, речния модел), при което пространствата с четвъртото измерение като +W намаляват с ускорение, докато пространството 3D с -W като времево измерение се увеличава с ускорение (разширението на 3D-Вселената ни с времето). Едно холографско проявление на макроскопичния свят от процеси на планковите равнища, които се прожектират чрез проявяващия лъч на четвъртото “обърнато” пространствено измерение.

Никога досега не съм мислил по подобен начин и не ми е свойствено. Трябва ми известно време (повече повторения), за да свикна. Казано по-образно, целта ми е да намеря онази перспектива на разглеждане, при която промяната на движението води до линейна зависимост между двата края на С (между 0с и 1с). Тоест - зависимостта да е права линия, а не радиус С. Както вече споменах, на долното изображение тя не е правата червена линия, защото за да беше такава, трябваше по оста Х ходът на часовниците да спира при 1сх, а по оста t секундите да се слеят (цялото време да протича едновременно, мигновено) при 1сt. Вместо това по оста t ние имаме време (ход на часовниците) в покой (както и размери в покой) при 1ct. Това деформира връзката между 1сх и 1ct и я прави заоблена с радиуса 1с, вместо права (линейна). На долното изображение се вижда, как се стига до представянето на хиперболата при пространство-времето на Минковски като заоблената форма с радиус 1с. S на квадрат (пространство-времето, с което всички са съгласни, че е едно и също за всеки наблюдател, независимо как се движи /при движение един спрямо друг различните наблюдатели не са съгласни, че са едни и същи нито времето, нито пространството поотделно/) се получава от изваждането на пространството Х (сх) на квадрат от времето Т (сt) на квадрат и тогава на диаграмата се получава хиперболичната крива. Когато се промени редът и се разглежда от перспективата на времето (Т на квадрат да се получава от сбора на Х на квадрат с S на квадрат - нещо като Питагоровата теорема), тогава се получава заоблената форма с радиус 1с. The Cosmic Speedometer 1.jfif За да успея да намеря къде се крие линейната зависимост между двата края на 1с, аз първо трябва да видя откъде точно идва времето (ходът на часовниците) в покой, тоест - трябва да видя, каква е връзката на скоростта на светлината с гравитационните особености и най-вероятно линейната зависимост ще се получи от някакъв сбор между причината да има ход на часовниците в покой и връзката с радиуса 1с при СТО.

По принцип няма нищо обърнато, по някаква причина (свързана с Големия взрив и нашата физиология) ние го възприемаме “обърнато”, но изпитвам сериозни затруднения да си представям функционирането на четири пространствени измерения, особено пък и при тази разлика на едното, както смятам за момента. Затова ще запазя минуса, докато не свикна с тази представа (както свикнах с преноса на скоростите и вече нямам нужда от фалшивото линейно събиране и извеждане от картинките ми досега, ами преминавам стриктно на формулата). Когато привикна и измисля по-подходящ начин за представяне на всичко това - ще премахна минуса и ще търся математическа точност. Кипън е дал полезни насоки, както и Скенер, а и Гравити преди това, но ще се пробвам с тези неща на доста по-късен етап, когато имам вече някаква създадена първоначална база, която да коригирам и уточнявам. Засега все още нямам почти нищо. На този етап ще се занимавам само с макронивото, квантовите размери и процеси засега въобще няма да засягам.

Нещо, става излишна междуличностна разправия тука! Нека да опитам да я пресека, като пренасоча възмущението към мен, чрез нещо по-конкретно (смятах да го напиша след дни, но ми се ще личностните нападки и оценки да преминат към физическа дискусия и ще жертвам все още повърхностните си заключения, като ги подложа на нови дози критика - критиката винаги е полезна). Ето точната формула за преобразуването на движението по -W (ct) в такова по Х (сх) и обратно - в бъдеще ще заменя невярното линейно събиране и изваждане, което ползвах досега за по-голяма нагледност, с тази точна формула, съвпадаща и с резултатите от Лоренцовите транстформации. Единствената разлика е, че хиперболичното (по Лобачевски, ако не греша) пространство-време на Минковски е заменено със стандартната Евклидова геометрия и така мога да разглеждам нещата като движения по четвърто обърнато пространствено измерение вместо по изискващото неевклидовата геометрия пространство-време на Минковски. Стойностите 0,5 и 0,866 могат да се представят и като 50 % от скоростта на светлината по оста Х(сх) и приблизително 87 % от скоростта на светлината по оста -W(ct) (или казано по друг начин - 87 % от темпа в покой на часовниците на подвижния спрямо наблюдателя обект). Нещо подобно в замяна на Римановата (сферична) геометрия трябва да се намери и при ОТО и там може да се ползва масата в покой, до достигането ѝ на величини за черни дупки. Тука е оная игра със завъртането на 90 градуса, но трябва да видя, какво по-точно би могло да означава това от гледна точка на четвърто огледално пространствено измерение и съвпадат ли точно нещата с ОТО така, както точно съвпадат със СТО.

Кой те е спрял да обсъждаш други, по-сериозни според теб неща?! Има ги и Скенер, и Гравити, които са безспорно на високо ниво (противно на твоите заявления - аз се вслушвам в тях, макар и не точно по начина, по който вие си мислите, че трябва да го правя) - никой не ви спира вие да си дискутирате с нобеловите лауреати тука, пък тези като мен, не толкова напредналите, ще си водим нашите дискусии и ще си минаваме по нашето развитие! Какъв е проблема?! Аз съм последният, който ще те упрекне, че не пишеш по темата, когато развиеш някоя значима и полезна дискусия!

И да не открия - ще разбера по-добре нещата, както и ще отметна съмнения, които ме човъркат от години. Както са казали мъдрите - не е най-важна целта, а пътят до нея...

Не може да не се съобразявам с постигнатото досега. На всички критики, особено на най-сериозните (знаеш чии) трябва да успея да отговоря с времето. А и може в процеса на развитие да установя, че има непреодолими пречки, заради които всичко да отиде в боклука (разбирай - да развея бялото знаме и да призная, че времето е четвърто времево измерение, но не и четвърто огледално пространствено измерение). Иначе - виждаш, че мен клетки не мож ме удържат...

Ако под това имаш предвид да се откажа от подхода си с четири пространствени измерения - няма, но ще ми помогне да го развия по-добре (всичко по него трябва да съвпада точно с всичко безусловно установено до момента и ще мога да го проверя за жизнеспособност, чак когато го развия с повече детайли). Защото досега малкото неща, до които достигнах, съвпадат добре. Да вземем например светлината и нейната постоянна скорост спрямо всеки наблюдател. Като масивна форма по моето предположение тя трябваше да има този вид: Вместо това реално светлината има този вид, когато е излъчена от сферичен светлинен източник: Обяснението на тази особеност на светлината по моя подход е също толкова лесно, както обяснението на подсветлинните скорости. Електромагнитните вълни и масивните форми имат един вид подобие между характеристиките им. Аналогът на подсветлинните скорости на масивните обекти при електромагнитните вълни е Доплеровия им ефект. Доплеровият ефект се напасва спрямо всичко във Вселената по същия начин, както се напасват едно спрямо друго в цялата Вселена движенията на обектите с всичките им различни подсветлинни скорости, дори когато ги променят - както при една шахматна дъска с различни фигури по нея и когато промениш местоположението на една фигура по дъската, това автоматично променя по съответния начин нейните параметри спрямо всички останали фигури по дъската и спрямо самата дъска. Обаче при излъчването на светлината все едно всичко е било в неподвижни позиции едно спрямо друго в момента на излъчване, дори и когато има движение (при движение се формира Доплеровия ефект). Причината за това е, че светлината няма движение през отрицателното пространствено измерение -W, ами се движи с пълната скорост на светлината през +Х+Y+Z (няма компонента през четвъртото времево измерение и това компенсира движението с подсветлинни скорости на излъчващия и приемащия светлината масивен обект). Покоят на масивните обекти може да бъде представен по следните два различни начина: Движението с подсветлинни скорости може да бъде представено по следните два различни начина: Червените области са Лоренцовото скъсяване на обекта при изображението с -W като време и при изображението с +W появата на нещо по-голямо от нулевите или Планкови размери на движението с С е представено с черното петънце по посока на движението +W. Тук има един проблем, че обектът в първото изображение има някакви размери в покой и следователно трябва да има някакви такива размери и във второто изображение, но с това още не съм готов (тука играта е тясно свързана с гравитацията, която още не съм разгледал внимателно). От Следващото изображение се вижда, че ако не бяха размерите и хода на часовниците на два обекта в покой един спрямо друг - разположенията от 1с по оста t (-W) и 1с по оста Х щяха да са свързани с права линия (линейно). Така щеше да бъде и ако константата беше не 1с, а 2с. Те са свързани реално с радиуса С заради размерите и хода на часовниците в покой. Най-голямата игра се крие в гравитацията...

Има смисъл това да го разгледам по-внимателно, предполагам е свързано с пътя през пространство-времето, но аз само имам предвид, че при разглеждането на четвъртото времево измерение като четвърто пространствено измерение има много повече възможности да се обяснят трудни неща в СТО и ОТО, особено доста объркващата история с кривината. Няма нужда чак от пет измерения, просто движението по четвъртото трябва да е различно по някакъв начин и определено може да се каже, че по измерението на времето стават доста трудни за обяснение неща (например гравитационните кривини), които спокойно могат да се обяснят като реално изминаване на път през допълнително измерение. И не е неусетно и нерегистрируемо - регистрираме всичко това като времеви и гравитационни ефекти по СТО и ОТО.

Няма скорости, движението е само с С (скоростта на светлината), а когато е само една скорост - няма други скорости. И при С няма ход на часовници. Усещането за време (ход на часовници) и за всевъзможни подсветлинни скорости идва от различни местоположения по трите и четвъртото измерение - има местене по четвъртото, няма местене по трите, а ако има местене по трите, няма местене по четвъртото. Спрямо всеки отделен обект ситуацията е индивидуална, съобразно неговото съотношение на преместване по отношение на теб между трите и четвъртото измерение, винаги с С. При трите измерения нямаш такъв пренос, там можеш да се местиш по едно измерение и да останеш на едни и същи стойности по останалите две измерения. При четвъртото спрямо трите това е невъзможно - почнеш ли да се местиш по трите, неизбежно отнемаш стойността на това местене от четвъртото, от гледна точка на регистриращия те наблюдател. За да е всичко по четвъртото - трябва да няма местене по трите (обект в покой спрямо наблюдателя). Радикалното действие е скоростта на светлината да престане да се нарича скорост на движение, а някакъв универсален пространствен интервал, но преди този подход въобще да започне да се развива и да се окаже устойчив - не виждам смисъл да разбърквам още повече отдавна установените стереотипи. В крайна сметка - основният играч, който ще успее по-добре да разясни нещата е гравитацията и преди да съм опитал да я интегрирам в това мое предположение, все едно само драскам най-лекинко отгоре-отгоре по повърхността.

Няма страшно, чел съм го и още преди споменах за записите на спомени в мозъка (Стрелата на времето), а има и квантовомеханично ограничение, произтичащо от вълните на неопределеността на макрониво. Просто - никой не се опитва да разбере в дълбочина, какво имам предвид, а се хващат за първото нещо, което не им хареса (със сигурност съм далеч от съвършеното владеене на физиката и лесно могат да се намерят грешки), след което започват драмите (божествени комплекси, проблеми с родителите в детството, шокиращи изживявания и амнезии или чакай - последните няколко все още не са ползвани ). И така - до по-късно...

Това е, но недей да разясняваш много-много, че и теб ще обвинят накрая, че обръщаш сериозно внимание на престъпните ми разсъждения. Всичко е още в началото на изследването и трябва да се развива (когато дам повече, казват че е банално и общоизвестно, а когато спестявам баналностите - нямало детайли, било метафизично и ненаучно). По-нататък ще се постарая да дам повече детайли на Скенер (когато успея да достигна до тях) и съм сигурен, че пак ще се окаже банално и общоизвестно, обаче въпреки това - пак ще съм крив... Явно, недоволството срещу мен ще е твърде често, защото за мен забранени за обсъждане теми няма - ползвам всичко, което считам, че може да ми даде някакви ползи и никой не може да ме спре да го правя. Ще прегледам нещата досега (безсмислена критика няма, особено пък такива от Скенер и Гравити) и - пак ще съм на линия!

Честно казано, има някои добри неща в написаното от него, разбирам накъде се опитва да отведе нещата. Просто, това не е начина, по който аз се опитвам да ги разгледам и явно има някакви проблеми, когато някой опитва да разсъждава за някои неща, особено пък свързани с възприятия и биология. По-странното е, че и Скенер и Гравити покрай него сякаш започнаха да стават излишно резки, преди проявяваха повече търпимост към онези, които не сме на тяхното ниво. Виж например даването от Скенер на разните еталони за дължина и време, все едно те са някакви универсални и интервалите им не се променят с всяка промяна на скоростта спрямо наблюдателя. Много гъвкави еталони за дължина и време, когато влязат в съприкосновение със СТО и ОТО! А не е като да няма нещо по-универсално и неизменно спрямо всеки наблюдател (скоростта на светлината) - по-добрата възможност за универсален и общоприет еталон (винаги и от всички гледни точки една и съща, независимо от различните движения на наблюдателите). Искат от мен да им давам отговори на онези въпроси, на които търся в момента отговорите и за моите собствени цели! Еми - ще пробвам, когато си изясня нещата по-добре! Например, имаш петизмерна форма (4+1 измерения). Ако лишиш тази форма от едното, времевото измерение - тя би станала четириизмерна форма, по всичките четири пространствени измерения на която материята се движи със скоростта на светлината по “правилния” начин. Тогава обаче тази форма или няма да има никакви размери, или ще бъде максимално с планкови размери (Вселената в самото начало на Големия взрив), защото абсолютно всичко, по всички направления, се движи със скоростта на светлината. За да се променят нещата, трябва да настъпи някаква промяна, тази симетрия трябва да се наруши. Тогава (може и преди това - разните истории със спонтанното нарушаване на симетриите) стават редица неща, включително и преобръщане на посоката на движение със скоростта на светлината по едно от четирите измерения (на този етап нямам никакви предположения как точно може да е станало това), което прави възможно формирането на подсветлинните скорости и на дължините над планковите размери (чрез всевъзможните съчетания на движенията по това преобърнало се четвърто пространствено измерение с движенията през останалите три). Всичко това е свързано с гравитацията - гравитацията е основното разковниче на подсветлинните феномени и на всички особености на макросвета. ОТО за макронивото и КМ за микронивото и по-точно - как биха изглеждали те през подхода с четири пространствени измерения, от които едното преобърнато. Ама все още не съм започнал да драскам дори и по повърхността на един подобен подход, а и смятам да ползвам всичко налично до момента, преди въобще да опитам да правя някакви по-особени предположения и промени...

Намесваме възприятието, защото то произтича от съвсем известни физиологични особености на човешкия организъм, които са тясно свързани с физиката (в човешкия организъм например химията и физиката функционират съвместно и трябва да се ползват и двете, за да обяснят начина на функциониране на човешкото тяло, както трябва да се ползва физиката за обясняване, как ние възприемаме заобикалящата среда и защо я възприемаме и я пресъздаваме чрез мозъка си точно по този начин). Ако по измерението Х движението би трябвало да бъде и е в дадена негова посока, по измерението Y движението би трябвало да бъде и е в дадена негова посока, по измерението Z движението би трябвало да бъде и е в дадена негова посока, то по измерението W движението също би трябвало да бъде в дадена негова посока, но по това измерение то е в противоположната на тази посока, по която би трябвало да бъде. Все едно има поставено огледало относно възприемането на това измерение. От всичкото това по някакъв начин се формира холографската картина на макрониво (вероятно е свързано с детайли около квантово-механичните флуктуации).

На практика аз казвам точно това - че няма време, а само различни разстояния през четири пространствени измерения, по които които материята се движи. Да кажем (това е само на първо четене и после ще се доработва), че материята се движи с един и същи темп, през едно и също пространствено отстояние, отрязък - скоростта на светлината като мярка на разстояние. Обаче в различните случаи, по различните измерения и в различните ситуации, това пространствено отстояние е различно, с различен интервал на едната светлинна секунда да речем. По този начин, макар материята да се движи с един и същи темп през едно и също пространствено отстояние (скоростта на светлината С), въпреки това тя изминава пред нашето възприятие наглед най-различни скорости, а по четвъртото пространствено измерения изминава този един и същи интервал отстояние и в противоположната посока на нейното движение през останалите три измерения, откъдето идва преноса при СТО на движение между 3D-пространството и времето. Понеже тези особености са общовалидни навсякъде и за всичко в тази Вселена - значи са формирани такива още при пораждането на движението на материята през четирите измерения при Големия взрив (още тогава са формирани условията за преобръщането на посоката на движението на материята по четвъртото пространствено измерение и особеностите на времето спрямо останалите три измерения).