Станислав Янков

Според мен единствения момент, на който бихме могли да припишем статут на настояще е моментът “сега” - перманентния покой на нашата персонална координатна система на нашата лична осъзнатост (когато наши части от тялото, като например нашите ръце, се движат, но нашата глава остава в покой, например спрямо стените на стаята, в която пребиваваме - ние пак се считаме за ИОС в покой и само ръцете ни са отделна, подвижна инерциална система). Всичко останало е различни моменти от миналото, защото дори и някак си да се случи някакъв дразнител директно при сетивата ни (светлинна експлозия директно пред ретината ни или топлинно въздействие пряко върху рецепторите на кожата ни - елиминиране на нуждата от изминаване на пространствен път извън тялото ни) - пак е нужно време, за да достигне сигнала от дразнението, чрез нервните връзки и след това друго време, за да се обработи от мозъка до съответното усещане. Дори и при неживите сензори е същото - време за преход на сигнала от сензора, през проводници, до центъра за обработка и време за обработка от компютъра (центъра за обработка). Извън нашият персонален момент “сега” (персоналната координатна система на нашата осъзнатост в перманентен покой), всичко останало е боравене с най-различни моменти от миналото, някои от които се проявяват едновременно пред нашите сетива (заради различните разстояния, от които пристигат техните прояви, макар и да се движат с константната скорост на светлината). Нищо от написаното до тук не налага нарушаване на причинно-следствената връзка (паралелно съществуване на минало, бъдеще и настояще), за каквото споменаваш ти тук:

Не, показва паралелна регистрация от нашите очи на различни моменти от миналото - ако единия автомобил ни изглежда на 10 метра от нас, а другия автомобил ни изглежда на 100 метра от нас, ние ще възприемаме, в един и същи наш момент, два различни момента от миналото, защото на отразената от по-близкия автомобил светлина и’ е трябвало по-малко време да достигне очите ни в с равнение с отразената от по-далечния автомобил светлина. Имаме едно и също събитие - отразяването на светлината от автомобилите, - но две различни разстояния от автомобилите, до нас, затова в един и същи наш момент регистрираме събития от два различни минали момента.

Проблемът ти е, че не можеш да разграничиш какво те пишат в Нейчър (реално ) от онова, което ти си въобразяваш, че са написали в Нейчър (НЕреално )… Добре ще е да не приписваш твоите измислици на останалите, аз никъде не съм писал, че само времето е измислица/илюзия, това са си твои глупости. Аз съм писал, че трябва да решиш, дали ВСИЧКО е измислица/илюзия или ВСИЧКО е реално и когато избереш едното от двете - трябва да обясниш ВНЯТНО И ЛОГИЧНО, защо си решил точно така. И прави разлика между три реални и едно измислено измерение (твоите смешки) и три големи и едно малко измерение (моите твърдения). Начинът, по който ние обосноваваме координатите на измеренията зависи от начина, по който се движи и проявява пред нашите възприятия (сетива) материята. Както едновременно можеш да наблюдаваш два автомобила, единия от които се движи с 50 км/ч, а другия със 150 км/ч, така и материята може да се движи със скорост около тази на светлината по четвъртото, наричано времево, измерение, поради което то да се регистрира с много малка (околопланкова) протяжност и същевременно материята може да се движи много бавно по останалите три измерения, при което те да се регистрират като огромни, с клоняща към безкрайност протяжност (отстояние). Съвсем подобно на движението с някаква скорост, при което дължината по посока на движението на подвижния обект се променя (скъсява се), докато широчината и височината си остават същите - движение на материята, което променя измерението дължина и не променя измеренията широчина и височина. Имаш нужда от четири степени на свобода, за да опишеш коректно макроскопичното поведение на материята - значи измеренията са четири. Как точно ще ги дефинираш тези четири измерения - това си е твой проблем, важното е да са четири. Ако искаш да са три - трябва да опишеш точно особеностите на СТО не с четириизмерния подход на Минковски, а само чрез три измерения и всичко трябва да е свързано с рационално-обяснени поведения на материята по споменатите само три измерения.

Точно както парче тел, увито по специфичен начин, се нарича “кламер”, точно по същия начин на определен тип последователности от събития с техните интервали е дадено названието “време” и двамцата не могат за избягат от това, каквито и глупости да се пънат да измислят постоянно. Ако в един момент престанат да употребяват понятието “време”, щото не им изглеждало реално - хората просто ще пристанат да ги разбират за какво говорят. Накратко - занимание с откровени глупости, които дори и за “опровергаване” на СТО и ОТО не служат, колкото и редовно двата да си “попържат” срещу “релативистите”.

Със сигурност ще прочета, макар да не гарантирам, че ще разбера точно за какво става въпрос от първия път.

Според мен могат да се извлекат няколко извода. На първо място, след като не може да се дължи на макроскопичното поведение на материята, свързано с координатите на трите пространствени измерения - значи е нещо, свързано с микросвета. След като е характерно за цялата Вселена - значи е тясно свързано с движенията на цялата материя, както са свързани и трите пространствени измерения. Освен това има съвсем недвусмислено регистрируема на макрониво връзка с трите пространствени измерения (ефектите на СТО и ОТО). Затова засега моето подозрение остава за четвърто малко (с околопланков размер) пространствено измерение, различно от трите обичайни големи с нищожния си размер, евентуално и с някакво значително огъване/увиване. Честно казано, подходът в материалите на тримата с числовия ред на материалните промени много добре пасва с моите опити, да разглеждам реалността като продукт на 3+1 пространствени измерения (три много големи и едно много малко), но нека първо видя, какво предлагат относно само три пространствени измерения и числов ред… Във всеки случай, ужасно съжалявам, че чак сега намирам тези материали. Щяха да ми спестят много излишни главоблъсканици и некоректни понятия, които използвах, в опити да извлека по-добро лично разбиране, откакто сериозно заподозрях наличието на реално четвърто пространствено измерение преди около две години.

Кое не съм разбрал според теб? Защото със сигурност използват за представянето на “времето” два различни символа - веднъж е Сигма и втори път е числовия ред на материалните промени Т (което на практика е Стрелата на времето)? Дали ще опитваш да обясниш наличието на пределната скорост С на причинно-следствената връзка с планковите параметри или наличието на планковите параметри с ограничението С - това е като да прехвърляш проблема от единия джоб в другия и после пак обратно в първия, без да решаваш нищо. Така въпросът просто ще се измести на - защо въобще съществуват всичките тези ограничения, какво налага да ги има? Иначе е ясно, че С се дължи на планковите предели за минимални отрязъци дължина и време, а планковите предели пък се дължат на С. Въпросът е - защо въобще ги има всичките тези ограничения? Защото движения на материята така, че да се описват от три еднакви координати на пространствени измерения не налагат наличието нито на скоростта на светлината С, нито на планковата дължина и планковото време (по такива координати всичко може да си се движи напред-назад с каквито темпове си поиска и няма причина да съществуват споменатите ограничения). Да, това ще е интересно, когато го достигна. За съжаление някои от споменатите от теб неща все още ми говорят твърде малко - имам още доста за учене и разбиране…

Ти нали одобряваш материала на тримата физици? Я, погледни по-внимателно, какво точно пише в тази част от материала и не е ли идентично с писаното от Скенер (веднъж има параметър време Сигма, което има свойството да предоставя привилегирована параметризация, подходяща за описване на динамика, но не е наблюдаема величина и след това има наблюдаемата величина T, която реализира експериментално измерима дискретна апроксимация на Сигма, именно това часовниково време T осигурява числения ред на материалните промени на подсистемата S2 и докато Сигма е универсалното, философско понятие "време", с което не може да се оперира директно, то Т е прякото отмерване на интервалите чрез някакъв вид часовник и представлява прокламирания от материала числов ред на материалните промени)...

Нещата твърде много започнаха да приличат на детински тролчарник, подхранван от бавноразвиващи, затова - ще върна нещата към по-сериозното (поне що се отнася до моите коментари). В първата статия на тримата физици, за Зенон, която по-рано Скенер успя да намери: До края на втората страница (на PDF-документа, а не на самия материал, където страницата се води 12-та) не се вижда нищо нелогично и прекалено странно и съмнително (засега все още се говори за четири пространствени измерения и числов ред на материалните промени вместо време). На първо време имам само две леки несъгласия: 1) Минималните отрязъци планкова дължина ( Lp ) и планково време ( Tp ) не трябва да се разглеждат спрямо отделен фотон, а спрямо светлинен лъч, за да се избегнат квантовите ефекти, налични при отделните фотони. 2) Представите за понятието "време" са формирани у човечеството от хилядолетия и дори и най-логичните аргументи за отказ от времето няма да успеят да откажат огромното мнозинство хора от широката и редовна употреба на тази представа. Принципно, в ограничените научни кръгове може и да успее да се наложи отказа от употребата на понятието "време" (да се замени с предлагания числов ред на материалните промени, който не е лишен от смисъл и засега, до края на споменатата по-горе втора страница от PDF-документа, нещата изглеждат доста логични), но все пак - по-вероятно си остава и тук да не стане (представата за време е твърде дълбоко вкоренена във всички хора, за да се откажат от нея просто така). Сега за това, което ми липсва като обяснение (макар да съм все още твърде далече от края на текста)! Започва се с ключовата според авторите на текста употреба на планкова дължина ( Lp ) и планково време ( Tp ). Планковото време може да се получи от скоростта на светлината и планковата дължина ( Tp = C/Lp ). Стрелата на времето е преименувана на Стрела на числовия ред. Това, което липсва, е обяснение за произхода на ограничението "скорост на светлината С" и като следствие - на какво се дължи наличието на планковата дължина (доколкото според авторите това е минимално-възможното пространствено разстояние, което може да измине светлинен лъч, който те наричат "фотон" - в крайна сметка пак стигаме до въпроса за наличието на скоростовото ограничение до скоростта на светлината С). Много ми е интересно, как ще получат тази много ключова стойност при само три пространствени измерения и числов ред на материалните промени без време, но - нека стигна до там и ще видим!

Ти и Младенов не можете да си набиете в тъпите канчета, че никой не ви казва, че проследявате директно времето, а само, че то е реално. Отмервате с часовниците интервали на избрани материални процеси и това не е самото време като понятие, както не можеш да си носиш в джоба просто огън, без някакви дърва, хартии или други неща, които да горят. Иначе - "Джереми" не е реален човек, а някакъв изкуствен интелект в начален етап на обучение или някакъв Интернет-бот. Нещо, разговорът започна да дълбае дъна отвъд рамките на нормалното! И децата не са толкова неспособни да разбират елементарни неща, на колкото се правят някои тук!

Можеш да опиташ - обичам спарингите с надувки и признавам само без правила. Ще станеш поредния, който ще плаче.

Естествено! Координатите на измеренията са Х за дължина, У за широчина и Т за време, а четвъртото измерение Z (височината) не е представено, за да е по-разбираема координатната система.

Времевите интервали също можеш да ги измериш, с часовниците и да правиш цели видеоклипове, как се движат часовниковите стрелки по циферблатите, значи времето е реално по твоите собствени правила. Да, време само по себе си не можеш да регистрираш, както не можеш да видиш и огън да си лети сам по себе си насам-натам (винаги има някакви дърва, хартии, пластмаси, други материали, свещи, газови запалки, които да горят, но огън сам по себе си досега никой не е виждал, освен може би шизофрениците), но и времето, и огъня са си съвсем реални (по твоите критерии - могат да се измерят и заснемат техни аспекти).

А долното какво е?! Да не е реално изображение на пътя София-Бургас?! Онова на снимката няма и километър дължина, гарантирано НЕ Е целия път София-Бургас.

Ето ти мировите линии на Земята и Слънцето (не умееш да търсиш в Интернет, затова не намираш мирови линии):

Не смея да му напиша, че и огъня е като времето и по неговите (и на Младенов) критерии също не съществува, да не вземе да си подпали къщата или нещо още по-драматично...

Ако броиш до три и на всяка тройка си удряш силен шамар - това също е цикличен процес, който може да ти служи за времево измерване.

От две години това ми е сред любимите клипове в раздел "музика" на Ютуб. Целият профил, от който е част този клип, е пълен с добра музика и момичета.

Тогава изненадай Скенер и покажи едно измерение, да го огледаме отвсякъде. С катинар ли ще го вържеш да не избяга? На снимката на пътя от София до Бургас ще има и маркер с момента от "несъществуващото" време, в който е направена снимката... В такива калчища се оплете съвсем сам (или хайде - с помощта и на Джереми, който явно одобрява хаотичните ти "логики"), че направо - няма разплитане, брат!

С това най-вероятно имаш предвид себе си - смяташ трите пространствени измерения за реални, а четвъртото времево за нереално. Хем ти писах, че или всичките четири са реални, или всичките четири са нереални и трябва да си избереш и докажеш едното от тези две неща. А ако държиш времевата координата да не е измерение - трябва да обясниш подробно, как възникват всички времеви ефекти, които са познати на науката, чрез процеси само по три пространствени измерения. Или да посочиш такива безусловни обяснения в статиите, които обсъждахме.

Вдъхнових се от теб и Младенов, с вашата "нереалност" на времето!

Добре, но покажи, къде точно статиите доказват по безусловен начин, че е точно така, както твърдят? Както е съвсем ясно, че не съществува начин да превърнеш един тон кравешка тор в един тон злато (доже и да продадеш торта и да купиш за получените пари злато - златото, което ще успееш да купиш, ще бъде доста под тон).

Джереми не може да съществува реално, това не може да е реален човек - имаме само някакъв правоъгълник с кафяви контури, в който пише разни неща със съмнителна логичност. Или говорим за някакъв изкуствен интелект, който тепърва се обучава, или някакъв цифров бот пейства разни предварително подготвени неща, които класифицира като най-близки до коментираните теми. Едно е сигурното - гарантирано не става дума за реален човек, който да се изявява зад ник-а "Джереми", защото "Джереми" не съществува реално, нали?

Добре е да правиш разлика между 4 измерения и 3+1 измерения. Няма голям смисъл от четири идентични измерения (движение на материята по всичките четири измерения по еднакъв начин), защото това не може да обясни наличието на предел на движенията до скоростта на светлината С и останалите вече споменавани по-нагоре. Неслучайно вариантите на Калуца-Клайн (4+1 или по-скоро 3+2, когато четвъртото измерение е "увито", компактифицирано до оклопланков размер) не работят добре. А 3+1 (различно от 4) означава нещо много важно - едното измерение, времевото, се различава по някакви несимволични начини от останалите три измерения. Две са по-вероятните обяснения (според мен) - или говорим за три големи и четвърто малко пространствено измерение (резултат от съответни форми на движение на вселенската материя), или говорим за предложението от статиите за три пространствени измерения и числов ред на материалните промени (друг начин за дефиниране на Стрелата на времето и на ентропията), като числовия ред на материалните промени има своето място за употреба и при 3+1 измерения. Аз тепърва ще обмислям, как точно авторите на материалите се опитват да потвърдят варианта само с три измерения и с числов ред вместо време, но понеже ти най-категорично се изказваш в полза на този вариант - пак трябва да те попитам, какви са твоите безусловни доказателства в полза точно и само на този модел?

Това, че не регистрираш времето директно като такова не значи, че не съществува, иначе би било същото като да кажа, че коментаторът Джереми тук също не съществува, понеже не се вижда нищо друго, освен само някакви квадратни правоъгълници с текст в тях. Това няма как да е човек, значи "Джереми" не съществува. А ти защо си тръгнал да мериш времето на Луната с пясъчен часовник?! Вземи си Ролекс и ще забравиш за тези пясъчни глупости, слънчеви часовници (забити в земята пръчки) и други подобни първобитни неща.