Станислав Янков

По едно направление се движи със скорост u, по всички останали се движи с С през измерението -W (времето). По измерението Х по посока на движението се движи с v=C-u. Ако по всички останали направления започне да се движи с по-малки скорости от С през -W, както е по направлението Х - тогава съответния обект ще се разпадне (ще се разлети на парчета навсякъде). Обхватът на движението с v по Х се определя от дължината на вълната на неопределеността на обекта.

Движението по времето е съвсем подобно (само от прекалена предпазливост не казвам, че е еднакво) на движението по пространството. До такава степен, че вече е обявено частично за измерение. Единствената разлика е, че движението по него е силно ограничено. Както да те вържат за някой кон, да подгонят коня и той да хукне по магистралата - тука също ще бъдеш силно ограничен с поведението на коня, по съвсем обективни причини и макар принципно да има много мащабно свободно пространство, по което теоретично да можеше да се движиш, ако не беше вързан за коня (по същия начин в момента ние сме силно ограничени до Слънчевата система и даже до планетата ни, макар принципно Вселената да е страшно голяма). Силното ограничаване на свободата ни на движение по времето в сравнение с останалите три измерения не е безусловно потвърждение, че времето не е всъщност пространствено измерение. Самото мъчение да ползваш времето като измерение във формулите, без да го наричаш измерение, вече буди достатъчно сериозни подозрения за неговото реално пространствено естество. И при това не говорим за нещо увито, ставащо само в границите на ядрата (силното взаимодействие) и т.н., а говорим за нещо съвсем неограничено-осезаемо на макрониво, заедно с останалите три измерения. Не е задължително да виждаме времето като измерение, за да разбираме, че е измерение, точно както не е нужно да виждаме рентгеновите лъчи, за да разбираме, че съществуват и че са електромагнитни вълни, точно като слънчевата светлина. Засега ще продължа с опита да разглеждам времето като пространствено измерение и навлизането в темата с гравитацията още повече засилва подозренията ми в тази посока. Светлинната скорост без проблем се използва за измерване и на време (светлинни години), и на пространство и има съвсем конкретна причина за това - нейни съвсем конкретни характеристики, които я правят специална. На макрониво скоростта има посока заради силното ограничаване на пътищата заради вълната на неопределеността. При електроните пак има скорост, но там много по-трудно можем да говорим за посока. Да, още нищо сериозно не съм представил, но и безусловно опровержение все още не съм получил. Засега нещата повече приличат на спор "не е цаца, а е риба - не е риба, а е цаца". И не приемай това за някакво неуважение - наясно си, че имам високо мнение за знанията ти, за тези на Гравити и на останалите тук, дори и на Кипън, въпреки твърде дразнещите и прекалено груби негови изяви. Забележа ли нещо съвършено безспорно - чак тогава ще се откажа от подхода ми с времето/пространствено измерение.

Да, ама аз нищо не отричам! Промяната е доста символична и такива тежки драми за нещо, което не е някаква драматична промяна или отричане са наистина голяма изненада за мен. На моменти ми се струва, че става дума просто за някакво заяждане за периферни мои несъмнени грешки и неточности, които се преекспонират до възбога!

Определено не мога да разбера, какво точно искаш да разбереш?! Питаш ме: Отговарям ти: Какво друго очакваш да отговоря?! През трите обичайни измерения някой/нещо се движи по едно направление, един път, произтичащ от вълната на неопределеността, със скорост v! По всички останали възможни направления (пътища) през 3D се движи със С (скоростта на светлината) по времевото измерение, което аз определям като пространствено -W и само по посоката на движение (да кажем Х) се движи през -W със скорост u<С, като разликата, определяна по оная диаграма на Епщайн или чрез лоренцовите транстформации (на който както му харесва - резултатът е един и същ и по двата начина) е преместване със скорост v през трите обичайни измерения, по същото направление. Определено не мога да разбера, какво чак толкова неясно и чак толкова драматично невярно може да има в това!!! Всички тука казвате, че времевото измерение е условно, не пълноценно пространствено измерение (както и гравитационните кривини и ред други подобни доста объркващи моменти около СТО, ОТО и КМ) и цялата дандания на Кипън, на теб и на Скенер срещу мен е за това, че не е правилно да определям четвъртото измерение като пълноценно пространствено, че и с противоположен знак (и това не било вярно), а трябвало да го определям като орязаното, ограничено, условно времево измерение и само така било правилно. Ако не изпълнявам и продължавам да пробвам разсъждения с четвърто пространствено измерение, пък недай си Боже да включа и нещо за съзнание и възприемаща човешка физиология - коментарите ми нямали нищо общо с науката, трябвало да бъдат сложени в раздела "Религиозна метафизика" и отчасти "Философия", аз съм бил с разни не знам си какви божествени комплекси, раздути Ега, омаловажавания на равнопоставености и не знам си още какви подобни глупости... При всичките тия драми срещу замяната на четвъртото условно времево измерение с четвърто пълноценно пространствено измерение - изглежда ли ти нещата да са като само промяна на терминологията? Защото в началото на опита ми за това по-различно разглеждане и по-различен подход, аз очаквах някаква обикновена, добронамерена дискусия и обсъждания по същество, на смисъла в дълбочина и със сигурност не очаквах религиозните инквизиционни изблици и прокоби, които се леят до момента срещу мен! Ще каже човек, че съм тръгнал да убивам Айнщайн, Нютон или някой друг подобен!!!

Казах. Ти каза - за какво съм го давал това, то било тривиално и известно на всеки.

По-скоро означава, че при две измерения (плоскост) ще можеш да се движиш всякак по нея, без да можеш да я напуснеш. Като три пространствени и едно времево измерение (3+1) има прекалено много условности и ограничения, които правят обясненията доста сложни и раздути. Неевклидови геометрии, псевдоевклидови пространства, хиперболични геометрии на Минковски, риманови геометрии, времево измерение, което не е точно реално измерение, гравитационни кривини, които не са точно реални изкривявания... Всичко това може да се обясни много по ясно и последователно с четири пълноценни пространствени измерения. Когато някой друг на пет метра до теб стои и си говорите - двамата сте в покой един спрямо друг и той не се движи спрямо теб през трите обичайни измерения. Когато приключите разговора и той тръгне нанякъде - той се движи спрямо теб през трите обичайни измерения с някаква скорост v.

Движиш се с С през пространството (четиримерно). И понеже Кипън нещо сякаш е започнал за губи почва под краката си и да изпуска някакви нерви (не знам аз колко съм и не съм способен на дискусии според него, но той определено не изглежда способен да приема спокойно различно чуждо мнение) - ще му дам нова храна за призиви за гилотонирането ми, като ти напиша, че материята си се движи с С напълно нормално през всичките четири измерения, но нашето възприятие е дефектно (поради ролята на гравитацията, в съчетание с начина на възбуждане на човешките сетива и с електрохимичните процеси на мозъчните ни неврони) и възприема четвъртото измерение различно от останалите три (с противоположен знак, което ни изглежда като време/ход на часовници с определен темп). Заради гравитацията (заради това, че ние сме масивни същества с мозъчни процеси с подсветлинни скорости) ние не възприемаме пълноценно четвъртото пространствено измерение. Нашето ограничение по отношение на четвъртото измерение (произтичащо от гравитацията, която ни дава хода на часовниците ни в покой) е С (скоростта на светлината). Защо в първия от двата клипа, които ти постнах, преноса не е линеен (права линия, свързваща скоростта на светлината по оста на сt отгоре със скоростта на светлината по оста сx надясно), ами е дъгата с радиус С? Защото нямаме равностоен преход от безкрайна скорост по сx с нулева скорост по сt (безкрайно дълъг интервал, спрели часовници), до нулева скорост по сх с мигновено протичане на времето (нулев интервал) по сt, ами имаме пределна скорост на светлината С и от там имаме и пределен ход на времето в покой (вместо мигновеното му протичане, без никакъв интервал между секундите). В основата на всичко това е гравитацията, а как по-точно - ще видим малко по-късно.

Да! И гравитационната кривина по същия начин хем я намираме, хем я няма реално, тя също някаква условна като времето и още други подобни различни съчетания между времето и 3D-пространството - куп неща, които могат да се обяснят с всевъзможните различни начини на съчетаване между четири пространствени измерения, но църковният канон на научният храм ни забранява такова светотатство, макар да няма реални логически противоречия... Еми - ще видим! Междувременно - ето ти две доста добри клипчета за "Космическия скоростомер", първото от които дори си позволява да намери местоположение и на антиматерията...

Това и ще опитам да проверя по-нататък. Този подход или ще оцелее, или ще отпадне - трети вариант няма. Резултатите са същите, значи не съм извън СТО. Просто при СТО те се дават като 1+2=3, а аз опитвам да ги дам като 1+1+1=3. Ще видим, дали ще проработи или не. Всичко което се движи е път през 3D, изминат за време. В кое пространство се движи времето, след като вече имаш движение в 3D, определяно чрез три цифри (по една за трите измерения)? Къде точно в 3D е времето, особено пък в окръжаваща среда, в която всичко около теб е неподвижно, както и ти самият (безсмисления пример с дюната)? Четвърто измерение има, за да регистрираш някакво движение (през времето), когато нищо около тебе, както и ти самият, не се движи видимо (или ако се движи - ти вече си го описал като три цифри по трите измерения, ама нещо в това описание ти липсва). Не е. При Епщайн е дадено само по посока на движението, през две измерения (Х и времевото ct, което при мен е -W), а при моята картинка аз съм го дал и в покой, през всичките четири пространствени измерения.

Не може да има смислова нишка, когато аз още не съм дал нищо смислено за дискутиране, защото през цялото време трябва да се обяснявам, че нещо си има смисъл да се разгледа по малко по-различен начин от тези, по които се разглежда до момента. Докато не стигна до гравитацията, която е базова разлика и ще даде по-подробен материал за обсъждания - няма нищо особено за дискутиране и нещата вървят главно на забрани за обсъждане на едно, друго или трето (на съзнания, на физиологии и т.н. "ненаучно"). Когато един материален обект се приближава и когато се отдалечава от теб (способност да се движи, лишена от знак) - защо да не можеш да му придадеш противоположен знак в единия от двата случая (на приближаването или на отдалечаването)? Когато отнемаш от движението на материята в една област (четвърто измерение), за да получиш движение на материята в друга област (някакво направление през трите обичайни измерения) - защо да не можеш да придадеш на поведението на материята в тази област противоположен знак в сравнение с поведението на материята в другата област?

Виж, разбирам, че обясненията на Скенер за степените на свобода и симетриите са правилни научно, но за момента не съм ги усвоил както трябва, на всяка крачка докато опитвам да ги употребявам ще има възражения, че хиляди неща не са верните, затова засега използвам този временен подход, за създаване на поне някаква първоначална база, която после да мога да усъвършенствам. Измерение е възможност да се движиш (или не, ако не искаш) по две противоположни направления, по твой избор (при едно измерение - напред или назад, при повече измерения - с повече възможности). Под измерение, по което всичко става по противоположен начин аз разбирам такъв начин на взаимовръзки между това измерение и останалите измерения, по които останали измерения всичко става по "непротивоположен" начин, при който когато нещо се увеличава по трите измерения, то в същото време намалява по противоположното измерение, когато върви по-бързо по трите измерения, в същото време се забавя по противоположното измерение. Започва да се движи нещо с някаква скорост спрямо теб по трите измерения - движението на това нещо спрямо теб през противоположното четвърто измерение намалява със същата скорост. И ако времето всъщност е четвърто пространствено измерение с противоположен знак, то ние говорим за интервали, пространствени отстояние в четирите измерения и съотношенията между тях, не точно за скорости, но още не съм успял да си избистря нещата достатъчно, за да елиминирам представянето чрез скорости, които включват дефиницията "изминаване на пространство за време". За радост скоростта на светлината се държи необичайно, една и съща е за всички наблюдатели, редовно се заменя със светлинни секунди или светлинни километри (и всички други времеви и пространствени деления нагоре и надолу) и временно ще ползвам тях (най-вече светлинните километри, метри и т.н.), докато не развия и усъвършенствам подхода. Естествено - ако в хода на това развиване въпросния подход не се сблъска с непреодолима скала (или пък да пропадне във фатална пропаст) и така да крушира необратимо. (Но дори и да стане последното - аз ще съм видял, че този подход не работи, не струва и няма смисъл да се развива, ами стига само да си се огранича до СТО, ОТО и КМ в стандартното им представяне, но вече с по-добро разбиране, защо само те работят и само те обясняват толкова добре.)

Какви стойности се изваждат? Принципно, спрях излишно да уточнявам, че точното представяне е диаграмата на Епщайн с радиуса-скорост на светлината, но пак принципно, когато изваждаш от С по-малката от С скорост u и така получаваш скоростта v, след това като събереш u c v - би трябвало отново да получиш С. Когато си в покой - по какви три пространствени измерения ходи протичането на твоето лично време от минало към бъдеще? Примерно, когато си в някой слънчев пек в безветрен пустинен ден, седнал в подножието на някоя дюна, без да се движи абсолютно нищо около теб? Тогава пак си усещаш хода на времето от минало към бъдеще, нали? И ако разполагаш с часовник - ще можеш да замериш твоето лично време в покой.

Искам да избегна онова, което ти беше определил по-напред като пълни безсмислици (това да слагам ключови думи в граматически правилни изречения и да смятам това за достатъчно). Накратко - наричам отрицателно измерение такова измерение, по което всичко става по противоположен начин на останалите три измерения. Съгласно уточненията на Скенер измерения без материя, която да се намира/движи в техния обхват нямат смисъл (и това е съвсем правилна забележка), а когато по някакво измерение материята има винаги налично свойство (противоположното поведение спрямо материята по обичайните три измерения) - аз си позволих да придам това качество на самото измерение. Все още съм в доста първоначален етап на разглеждането, много по-важно за мен е първо да си съставя някаква базова основа, от която да започна, вместо да се мъча да спазвам някакви купища специални тънкости, които не владея добре и се стига до там, ти да определяш мъките ми в подобна посока като пълни безсмислици.

Отвори си малко очите, Младенка! Навсякъде скоростта ти е С - и зад, и пред тебе!

Е, аз и стрелки съм направил - всичко лилаво, зелено и червено са движения по -W, а нещата са много подобни дори на Нютон (но не отричат нищо от следствията по Айнщайн). По какво разбираш, че се движиш по -W ли? По това, че имаш време (ход на часовниците ти).

Зад обекта по посока на движението скоростта си е С изцяло по четвъртото измерение -W, а пред обекта по посока на движението по измерението -W скоростта е u<C и когато това u се извади от от С зад обекта - идва скоростта v по оста Х, която като се събере с u дава С. Ти какво драматично ново очакваш да казвам, особено след като още при първите упреци срещу мен на Кипън, Гравити и Скенер аз написах, че не предоставям нищо драматично различно и всичко си е почти същото, както и досега?! Единствено определям условното времево измерение като реално четвърто пространствено измерение с противоположен знак и Кипън тука само дето хвърлянето ми в клада все още не е организирал! Вече ми направи няколко разбора на психиката - по дължина, по широчина, по диагонал и как ли още не... Това, че не можеш да се движиш по -W по същия начин, както по X, Y и Z не означава задължително и еднозначно, че то не е пространство. Ти си се движиш по него, включително и когато си неподвижен в останалите три измерения. Единствено по него можеш да се движиш само в една посока, без да можеш да се връщаш по обратната му посока.

По-скоро ми се струва, че са поредица от алтернативни Вселени, сменявани пред възприятието ти през планкови отрязъци време (подобно на отделни кадри, отрязъци от филм). Колкото повече се намаляват мащабите към дължината на Планк - толкова повече алтернативни пътища могат да протичат едновременно (например - преминаването на електроните едновременно през два отвора и интерферирането им със самите себе си, което явно ще се окаже съвсем реален процес), това се определя от дължината на вълната на неопределеността. Последната определя и степента на промени, които са възможни между отделните Вселени, които се проявяват във всеки следващ твой планков момент СЕГА. Минимумът на мащаба е планковата дължина, за максимум не знам дали има (по-скоро не). Някъде около дължината на Планк трябва да се проявяват в един същи момент всички възможни версии без изключение и всеки следващ момент отново се “прожектира” същия и същия и същия кадър с всичко възможно наведнъж. С увеличаването на мащаба (намаляването на вълната на неопределеността) намалява все повече и повече обхватът на версиите (пътищата) на нещата, които могат да се случат едновременно, в съответния момент СЕГА (при теб от кадър към следващ кадър се прожектира само по една версия на Вселената и всеки следващ кадър версията е някаква различна, уникална). Всичко това се определя от константата на Планк върху импулса - дължината на вълната на неопределеността. Тоест, при всеки отделен обект, който разглеждаш - от масата му в покой по скоростта му на движение спрямо теб (при неща като светлината - само от импулса, защото нямат маса). Ние остаряваме и се променяме, защото сме масивни, макроскопични обекти с ход на времето, с генетични закономерности, с всичко, свързано с взаимодействията на макрониво (по същия начин камъкът се руши с времето под въздействието на атмосферните условия - типична макроскопична материя). Отделно, в покой ние си имаме ход на часовниците в покой, за който ми се струва, че е свързан по някакъв начин с гравитацията (нашият мозък, регистриращ ходът на събитията като записи, действа чрез макроскопични неврони, а и ние си имаме маса в покой, която също е някаква различна, гравитационна форма на движение през четвъртото измерение и трябва да има някаква връзка с времето ни в покой). Засега още не бързам да излизам извън СТО, за да опитам да изцедя максимума на разглеждането като четири пространствени измерения и да формирам някаква първоначална база (никъде няма такова нещо, разработено точно по този начин, за да мога просто да го приема наготово).

Манджа с грозде друг път! Навсякъде около обекта движението е с С (скоростта на светлината), но е разпределено навсякъде около обекта само през измерението -W (затова всички части на обекта са в покой и той не се дезинтегрира, не се разпада на части в различни посоки). Когато се движи - в един участък по посоката на движението му, определян от дължината на вълната на неопределеността (няма никакви огромни размествания на гигатски кръгове, както е давано в оня клип) движението с С се разпределя като дял през -W и като остатък до С под формата на движение с V по Х. Кое тука е манджата с грозде?! Като движение през 3D и “време” резултатите са идентични с тези от лоренцовите трансформации. Щом имаш по-точно дефиниция от моята - приемам я. Въпросът е, че засега не може да се представи някакво същностно възражение, че не съм прав, а всичко е, че не съм ползвал едни, други или трети най-правилни научни изрази (вече уточних, че аз не съм учен и нобелов лауреат, затова съм тук - евентуално да ползвам помощта на онези с по-напреднали знания от мен, макар в последно време единствено да се развиват някакви яростни хули и прокоби срещу мен, сякаш сме във времената на Светата Инквизиция). По ос -W си се движи спрямо тебе, както си се движи спрямо тебе и по ос Х, и по оси У и Z, когато има движение и по тях (ако си избрал координатна система, при която движението на обекта да не е по твоята ос Х). Движението се определя като вектор по четири оси, с четири числа така да се каже, единствено четвъртата ос е с противоположен знак на останалите три (по нея процесите протичат наобратно, огледално).

По отрицателното измерение материята се движи по противоположен начин спрямо движението ѝ по положителните (обичайните) три измерения. В конкретния случай, когато скоростта спрямо наблюдател на движещ се обект през трите измерения расте - през четвъртото измерение скоростта му намалява (космическият скоростомер на Епщайн), когато дължината по посока на движението на обект през трите измерения намалява - през четвъртото измерение се увеличава (заради намалената там скорост, за да може тя да се увеличи през обичайните, положителни три измерения), всичко, което в 3D се движи със скоростта на светлината - при четвъртото измерение се движи изключително бавно (и обратното - всичко бавно в 3D е изключително бързо в 4D). Тази противоположност в поведението на материята през четвъртото измерение води до усещането на времеви ефекти в 3D. За по-ясно разглеждане всичко трябва да се разглежда в две отделни координатни системи - обичайната +X+Y+Z и -W като времево и втора +W+Y+Z и -Х като времево.

Разбирам, че ме смяташ за недостоен за уважителна дискусия (въпреки това няма да отрека солидния масив знания, които си успял да натрупаш). Но ако за момент престанеш да се фокусираш над оценките на психиката ми (според които твои оценки създателите на хипотезата за "Големия взрив" трябва да са били подобни на мен проектанти на аврамическата парадигма "за сътворението", които несъзнателно се идентифицират с "Твореца" и подобна психодинамика в несъзнаваното е описвана в психологията като форма на "комплексът за Бог", свързва се с "раздуто его" и омаловажаването на равнопоставеността и на други гледни точки, освен его-вата и често води до несъзнавани "циклажи", дължащи се на неприемането на информация, чрез механизма на когнитивни дисонанс, съответно понижена способност за адаптиране към динамиката в определени общ. среди) и опиташ да разгледаш малко по-сериозно самото ми предложение, може и да забележиш, че: Докато ти си винаги в покой и пред теб е застанал някакъв друг, различен от теб обект, също в покой спрямо теб, тогава този обект би могъл да избере да потегли по всякакво направление в 3D. Докато разглеждания обект е в покой спрямо теб, той няма никакво по-специално направление на движение - той е в покой!. Ако има четвърто отрицателно пространствено измерение, то е свързано пълноценно с обичайните три положителни пространствени измерения, точно както са свързани помежду си и самите три обичайни пространствени измерения и когато няма налично някакво конкретно направление на движение през 3D (разглеждания от теб обект е в покой спрямо теб, няма някакво специално направление, което да може да се предпочете) - движението на наблюдавания от теб обект в покой спрямо теб е изцяло през отрицателното четвърто пространствено измерение, със скоростта на светлината С и във всички направления (по всички възможни пътища на пълноценно свързаното с трите обичайни положителни измерения четвърто отрицателно измерение). Тогава неговите часовници тиктакат еднакво с твоите часовници и двамата се движите само през времето - през отрицателното четвърто пространствено измерение -W със скоростта на светлината, по всички възможни пътища през него. Еднаквата скорост С по всички възможни направления на четвъртото измерение -W е балансирана навсякъде и затова наблюдавания от теб обект е неподвижен спрямо теб в обичайното (положително) 3D-пространство. Когато същият обект се движи спрямо теб с някаква скорост V по оста му Х, по посоката на движението (оста Х) балансът на движението на обекта през -W пред и зад него се нарушава. Докато балансът във всички останали области е запазен (навсякъде по тях движението през -W е с С), то пред обекта по посока на движението му скоростта по -W намалява под С. Понеже зад обекта скоростта през -W си е С, но пред него скоростта през -W е u<С, то разликата С-u=V се прехвърля като положително движение през 3D със скорост V по оста на обекта Х, като u+V=C. Ако обектът е този, който се е ускорил след пребиваването му в покой спрямо теб (променил е състоянието си), тогава той ще преминава по-малко път през -W (u е по-малко от С, с което С се е движил обектът и през това направление по време на покоя му спрямо теб), затова неговите часовници ще изостават спрямо твоите (ти продължаваш да си се движиш само с С през всички направления на -W и спрямо подвижния спрямо теб обект при теб няма никакви намаления на скоростта по -W). Предполагам, че тази графика е доста по-нагледна от същата в предишния ми коментар - не само съм променил посоката на стрелките на по-интуитивна и ясна, но и специално съм ти задраскал коментара ми за съзнанието и времето, след като чак толкова се възпаляваш от включването на човешкото съзнание и на човешката физиология (решаващи относно начина, по който човек възприема заобикалящата го среда) в разсъжденията ми. Ако обаче очакваш, аз всеки път да правя чисто нови чертежи, само и само за да изключвам елементи, които не пречат на представянето и които засега не считам за неверни, единствено защото ти считаш обсъждането на човешкото съзнание и на човешката физиология за ненаучни - това няма да стане! С всичко това приключвам и с опитите да извлека нещо полезно от онзи клип с гюлетата-"елементарни частици", скачащи през планкови кадри - той е лош, не е добре осмислен и точен, но е най-близкия по нагледност до онова, което се опитвам да си представя и затова продължавам да го ползвам по свои начини. Сега обаче предстои по-внимателно разглеждане на клипа с другия пич, дето не те дразни чак толкова като мен и да видим, какво би трябвало да означава гравитацията и всичко, свързано с нея, при опит за представяне като четири пространствени измерения -w+x+y+z...

Имам предвид следното: Когато ти и нещо друго до теб (твоят автомобил на няколко крачки от теб) сте в покой - неосезаемо колата ти пред теб се движи през хипотетичното отрицателно четвърто пространствено измерение -W по всички възможни пътища с една и съща скорост С (скоростта на светлината), а спрямо теб е в покоя, в който си и ти самия. Ако жена ти се качи в колата ти и тръгне нанякъде, колата ти започва да се движи спрямо теб с някаква скорост по оста Х, скритото движение през -W със скоростта на светлината по всички възможни пътища се нарушава по оста Х (по посоката на движение), по тази ос скоростта става u < С, а С се получава грубо казано от сбора между скоростите u по -W и v по X (реално - по онази диаграма на Епщайн). Така, постепенно, най-различните взаимоотношения на материята (пространството, а не пространство-времето, защото правя опит да заменя времето с четвъртото пространствено измерение -W) през +X+Y+Z и през -W могат да дадат всички времеви ефекти, които ние усещаме и които практически участват във всичко - както при релативизма, така и при гравитационната кривина, а най-вероятно времевите взаимовръзки с 3D участват по някакъв начин и при вълните на неопределеността.

Ти можеш ли да изследваш своето състояние (дали е в покой, дали не е и всичко останало), без да наложиш координатна система на себе си? Ако ти си обект А в покой и имаш обект Б в движение спрямо теб - не налагаш ли две координатни системи, по една на теб като обект А и втора на обект Б и да изследваш, какво е неговото състояние от гледна точка на теб (А) в покой и какво е твоето състояние от гледна точка на него (Б) в покой? Въобще - за каква физика можеш да говориш, без да ползваш координатни системи на макрониво?! Ако ще се хващаш за "мое твърдение", че аз непрекъснато си нося под ръка координатна система със себе си - не твърдя такова нещо и не нося нищо такова. И като стана на въпрос за "манджи с грозде" - няма никаква причина да смятаме, че един обект в покой (ние самите или произволен друг обект в покой спрямо нас, тоест - в покой заедно с нас) се движи със скоростта на светлината С през времето (през четвъртото пространствено измерение -W) само по едно направление. Всяко нещо в покой би трябвало да се движи със скоростта на светлината С през всички възможни пътища, като на долното изображение и в зависимост от това, по кое направление през 1D+2D+3D започне да се движи спрямо нас - по посоката на движението му става преразпределение на движението му винаги със скоростта на светлината С като дял по оста +Х (приемаме, че оста Х е оста по посока на движението) и като дял по оста -W. От тук по-нататък може да се направи някаква връзка с вълните на неопределеността от една страна, а също така и с речния гравитационен модел от друга страна (онези описания, според които от една страна повърхността на Земята се ускорява навън и същевременно това се балансира от кривината, поради което се стига до относителна стабилност). Защото ходът на нашите часовници в покой може да идва само по гравитационна линия (релативистките особености на хода на часовниците са отвъд нашето персонално време в покой)... В онзи клип в по-предишния ми коментар явно е направен някакъв опит да се представи нещо като вълни на неопределеността (след седмата минута), но нито е наречено така, нито е направено достатъчно близо до вълните на неопределеността.

На първо място, ако има някакво прескачане през нещо като филмови кадри (отрязъци, отделни версии на Вселената) с планкова продължителност на времето от "кадър" към следващия "кадър" (за това споменава и Стивън Хокинг) - това не би трябвало да се разглежда толкова на планкови дължини и за микроскопични частици (заради големите неопределености там), а предимно при макроскопичните обекти, дори и когато последните са неподвижни в 3D-пространството. Всеки макроскопичен обект разполага с координатна система в постоянен покой и постоянно СЕГА, включително и човекът, както и всяко друго живо същество, с което се "нивелират" всички сложни движения на всякаквите частици и части, които изграждат съответния обект и би трябвало да няма проблем да говорим за прескачане на отделните версии/кадри на всеки обект през планкови отрязъци време, дори и когато става дума за цялата Вселена. На следващо място - ние никога не се движим! Ние винаги сме в покой и СЕГА. Всичко останало се движи с различни скорости и в различни посоки спрямо нас, които винаги сме в покой. Или разни други неща ускоряват или забавят спрямо нас, или ние ускоряваме или забавяме спрямо всичко останало, но извън това - ние винаги сме в покой и СЕГА. Само масивните обекти имат две компоненти на скоростта, които като се съберат, дават скоростта на светлината. Едната компонента е през 1D+2D+3D пространството, а останалият дял до скоростта на светлината е през -4D. Разликата, съотношението между движението на обекта през 1D+2D+3D и през -4D до скоростта на светлината дава неговата разлика на скоростта му спрямо нас (винаги в покой) от 0 до скоростта на светлината. Светлината се движи със скоростта на светлината само през 1D+2D+3D и поне по посоката на движение се смята, че там няма времева компонента (движение на часовниците), тоест - там няма движение през -4D по посока на движението. От тук идва фундаменталната разлика между безмасовите форми, които се движат със скоростта на светлината и формулите им имат твърде общо с формулите на сфера и между масивните форми, които се движат с досветлинни скорости и имат маса в покой, еднакъв ход на часовниците в покой и компоненти на тяхната скорост на светлината през 1D+2D+3D и през -4D. main-qimg-1b950f746f6b5c6d939bcce8ff9468cf-pjlq.jfif Масивният обект би се движил със скоростта на светлината във всички възможни посоки (всички възможни пътища) през 1D+2D+3D, но заради вълната на вероятността на макрониво може да се движи със скоростта на светлината само по един път (едно направление) през 1D+2D+3D и през -4D. По-голямата маса/импулс свива вълната на неопределеността на макрониво. Усещането ни за време идва от разликите между дължините (отстоянията, интервалите, отрязъците) на пространството в +x+y+z и в -w в различните ситуации.

Засега разглеждам “ти”-то (индивидуалното съзнание) като подобие на център на масата (подчертавам - не идентичност, а подобие) - то формира индивидуална, лична декартова координатна система винаги в покой, винаги СЕГА (в настоящето), с интервал между две секунди винаги с еднаква дължина (винаги един и същ ход на часовниците). В по-общ план ти се асоциираш с твоето тяло - онова, във връзка с което можеш да изпитваш разни неудобства и болка и се налагат спешни действия за преустановяването на възникнали такива неудобства и болка. Цялото наше усещане за ход на времето се (включително и личното ни време в покой) се формира от взаимоотношенията пред нас (много и различни) между трите обичайни измерения и четвъртото противоположно (с противоположен знак). Всички видими феномени, които регистрираме, са продукт от разнообразни взаимоотношения между трите обичайни пространствени измерения и времето, тоест - между трите обичайни пространствени измерения и четвъртото противоположно пространствено измерение. Например, при разликата между светлината и масивните обекти освен, че при плоското пространство-време различията идват само по едно измерение (посоката на движение, която се приема за Х и движението по инерция е равномерно, без ускорения), а при огънатото измерение различия има и по трите измерения (събират се към една точка /центъра на масата/, освен че движението по инерция е със съответно ускорение), също можем да предположим и следното: При движението със скоростта на светлината пространството се движи със скоростта на светлината както по едно направление (един път, заради квантовата механика) през трите обичайни измерения, така и по едно направление (един път) и през четвъртото пространствено измерение, отново със скоростта на светлината, но точно в противоположната посока. (Както знаем, електромагнитните вълни разполагат с особености не само по посока на движението - движението със скоростта на светлината, - но и по останалите две измерения - особеностите на електрическото и магнитното им поле. Освен това съчетаването на четвърто измерение с останалите три води не просто до удвояването на пространството, в което могат да стават всякакви неща, ами до умножаването му в пъти.) Това точно балансиране дава скоростта на светлината на електромагнитните вълни, еднаква за всеки наблюдател. Липсата на точен баланс между скоростта през трите измерения и през четвъртото измерение дава движенията с подсветлинни скоростти, както е описано в долния клип (започва след 3:50 минути след началото). Изглежда онази графика на Епщайн, с движението винаги и на всичко със скоростта на светлината през пространство-времето, но с различни съотношения през пространството и през времето, носи много повече смисъл от просто описателните цели, с които е била съставена от автора и’. Всичко това може да се дефинира и по-добре, но - по-нататъка, когато успея да го обмисля по-внимателно.

Ти е твоята лична координатна система, винаги в покой спрямо теб - онова, което се определя като "правилното време" и "правилно пространство". Това, което се опитвам да правя аз е не да включвам допълнителни измерения, а да предефинирам условното четвърто времево измерение на реално четвърто пространствено измерение, но с противоположен знак спрямо останалите три: -w, +x, +y, +z. Когато разглеждаме четвърто пространствено измерение като 4+1 измерения (четири пространствени измерения и едно времево измерение), ние имаме стандартното разглеждане на петмерно пространство, срещано навсякъде. Four-dimensional space - Wikipedia Обаче, когато материята се движи по противоположен (огледален) начин през четвърто пространствено измерение (по три от измеренията знакът на движението на материята е положителен, а по четвъртото измерение е отрицателен: -w, +x, +y, +z), ако разглеждаме всичко това като 3+1 измерения (три пространствени измерения и едно времево измерение), на нас ни се налага да правим това чрез неевклидова, хиперболична геометрия, в псевдоевклидово пространство, като четиримерното пространство-време на Минковски и тогава представяме четвъртото пространствено измерение с противоположен знак като времево измерение. Пространство-времето на Минковски « Бръсначът на Окам (bgchaos.com) За да успеем да разберем по-добре пълния потенциал на едно пълноценно четвърто пространствено измерение вместо четвърто времево такова, ние трябва да преработим четиримерното пространство-време на Минковски от неговата неевклидова, хиперболична форма в евклидова такава, в декартова координатна система. Тогава ще имаме само четиримерно пространство, без време, а времевите ефекти ще идват от различните съчетания на движението на материята през четирите пространствени измерения. Например при светлината липсва преместване през четвъртото пространствено измерение: "...понеже c2.t2 = x2 + y2 + z2 (по формулата за сфера – (сфера с диаметър разстоянието, което би изминал светлинен лъч за време t ), то x2 + y2 + z2 – c2.t2 = 0 , т.е. за светлинен лъч имаме: S122светлинен лъч= 0" Read more: http://bgchaos.com/630/fractals/theory-of-relativity-and-absolute/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%ba%d0%be%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8/#ixzz7shhxwHj0 След това обаче, при събитията с подсветлинни скорости, започват едни истории, едни сложнотии, едни еквилибристики с "имагинерни" и "реални" величини... Ето ти още един цитат от същото място: "Да, но както конкретното (изстрел с оръдие), така и повечето събития не стават със скоростта на светлината, тогава S122 ≠ 0 и защото c2(t2 – t1 )2 е много по-голямо от пространственото разстояние между оръдието и попадението: (x2 – x1 )2 + (y2 – y1 )2 + (z2 – z1 )2, то тогава S122 < 0 , т.е. четиримерното разстояние между двете събития е имагинерна величина. Read more: http://bgchaos.com/630/fractals/theory-of-relativity-and-absolute/%d0%bf%d1%80%d0%be%d1%81%d1%82%d1%80%d0%b0%d0%bd%d1%81%d1%82%d0%b2%d0%be-%d0%b2%d1%80%d0%b5%d0%bc%d0%b5%d1%82%d0%be-%d0%bd%d0%b0-%d0%bc%d0%b8%d0%bd%d0%ba%d0%be%d0%b2%d1%81%d0%ba%d0%b8/#ixzz7sk3OcyBe Всички тези усложнения отпадат, когато замениш условното четвърто времево измерение с отрицателно пълноценно пространствено такова (-w). Усложнението в този случай е свързано с това, че отлично работещото и свързано с какво ли не друго четиримерно пространство-време на Минковски трябва да се преработи от неговата неевклидова, хиперболична геометрия в обичайната евклидова такава. Тогава по-лесно ще се забележи, че докато обичайно ние мислим неевклидово и хиперболично по отношение на релативизма (СТО) и неевклидово и елиптично по отношение на гравитацията (ОТО) и разглеждаме движението като такова през пространство и време със скорост, то всичко това би могло да се представи в евклидовата геометрия като движение само през пространството през четири пространствени измерения, но едното от тях с противоположен на останалите знак (през него материята се движи и държи противоположно на особеностите ѝ по останалите три обичайни измерения). Подобно движение би протичало винаги със скоростта на светлината през четирите пространствени измерения, но в различни съотношения през тях в различните случаи. При по-висока скорост на масивен обект спрямо друг масивен обект, ускорилият до по-високата скорост (подобие на плоско гравитационно поле) изминава повече път през трите положителни (обичайните) измерения и по-малко път през четвъртото отрицателно (при Минковски времевото) измерение, което води до изминаването от него на по-къс път през пространство-времето на Минковски (при масивните обекти движението е винаги в много по-голяма степен през четвъртото отрицателно измерение, в сравнение с движението през останалите три). При ускоряване/спиране и промяна на посоката в пространство-време с плоска геометрия и при доускоряване/спиране и промяна на посоката при движение по инерция с ускорение в огънато пространство-време с гравитационна кривина, в единия и в другия край по посока на движението на обекта се образува разлика в пътя, който той трябва да изминава през четвъртото пространствено измерение (именно в него е така наречената гравитационна кривина, която реално е неосезаема за нас и я определяме чрез поведението на движещите се в гравитационно поле тела). Нуждата от изминаването на повече път през четвъртото пространствено измерение (времето при обичайните ни представи) в единия край на обекта в сравнение с изминаваното при движение по инерция води до усещането за тежест и до нуждата от прилагането на сила, усилие, разход на енергия при опити за излизане от движението по инерция. Времето се състои от три компоненти - релативистка (споменатото до тук движение през четирите пространствени измерения), гравитационна и квантова. Релативисткото време е свързано със скоростта на светлината, с Лоренцовите трансформации и с пространство-времето с плоска геометрия (същото, което аз опитвам да представя като движение през четири пространствени измерения нагоре). Гравитационното време е свързано с гравитационната кривина (пространство-времето с огъната геометрия) и с хода на нашите часовници в покой. Квантовото време е свързано с дължината на вълната на неопределеността и на макрониво не позволява нашето движение по повече от един път (по повече от едно направление) през четирите пространствени измерения. В цялото това нещо значителна роля може да играе сферичната форма - c2.t2 = x2 + y2 + z2 (/с.t/2 = x2 + y2 + z2) е идентично с r2 = x2 + y2 + z2, а също така и с x2 + y2 + z2 - r2 = 0 и това едва ли е случайно...