Станислав Янков

От гледна точка на нашето ежедневие - разбирам го като разлики в отрязъците време (хода на часовниците) в различни случаи (движение на нещо спрямо друго, приближаване/отдалечаване към/от масивен център). Всичко останало са различни алтернативни начини на представяне на това, в опит да се извлекат нови, все още неоткрити взаимозависимости.

Виж коментара на Гравити - той ти е отговорил много синтезирано и конкретно. Иначе - виж първото клипче, което съм сложил, след 31:30. Там добре се показва, как полето на Хигс може много по-лесно да бъде описано чрез макроскопичен ефект по четвъртото измерение, което е и макроскопичното четвърто времево измерение в теорията на Айнщайн. Четвъртото пространствено измерение на квантово ниво, квантовото време, както го нарекох, се регистрира от нас на макроскопично ниво като четвърто времево измерение по Айнщайн (Стрелата на времето са записите на спомени в нашия мозък, а ентропията е невъзможността човек да преживее повече от веднъж една и съща версия, вариация на Вселената в един и същи момент, един и същи отрязък Планково време). Различния отрязък време пред и зад обект, който се движи по геодезична линия, може също да се представи и като неусетно за нас изминаване на по-кратък път по нерегистрируемото от нас четвърто измерение пред обект, който се движи по геодезическа линия и изминаване на по-дълъг път зад същия обект (когато се движим в противоположната посока на центъра на масата - отпред става по-големия път по четвъртото измерение, а по-малкия път вече е зад нас и има подобна история при ускоряване и забавяне от движение по инерция). По напълно регистрируемите от нас три измерение ние не отчитаме никакви необичайности и аномалии. Това е и толкова детайлно обясняваната от Скенер неведнъж разлика между координатите, осите на трите обичайни измерения, които винаги са едни и същи и не става нищо с тях (на мен лично ми се струва по-нагледно координатите на някои неща, които се движат спрямо други неща да могат да се деформират като просто друг начин на представяне на нещата, но щом това е чак толкова неточно и объркващо - ще го ползвам рядко тук), а се деформира метриката (геометрията, кривините). Обаче Скенер е съвсем прав за компактификацията и всъщност особеностите на четвъртото пространствено измерение (квантовото време) работят на Планкови дължини, а макроскопичния ефект като времево измерение по Айнщайн, като поле на Хигс (онези обяснения, че полето на Хигс придава масата на телата и усета за съпротива при ускоряване на нещо) или като макроскопично четвърто пространствено измерение всъщност представлява натрупване, дългосрочен резултат от наслагването на множество отрязъци, версии пред постоянното СЕГА, при всяко от които движението по четвъртото измерение е работило на Планкови дължини. Това е нещо като при долния клип - дългият макроскопично профил преминава през квантовото въздействие на ролките и в другия край излиза като макроскопично огънат като траен резултат, без навсякъде по огъването да има ролки (без непрекъснато макроскопично действие).

В следващото клипче е най-доброто обяснение, което съм срещал засега. А пък в горното клипче, в по-ранния ми коментар, са споменати в концентрирана форма (в един и същи клип) повечето основни заблуди, които в Dialect и на други места се дискутират поотделно, в различни клипове (естествено - не е съвършено, но все пак трябва да остане някаква работа и за нас ). Възможно е в нашата част на Вселената движението на материята да протича много бавно по осите на трите степени на свобода, свързани с местоположението (трите обичайни измерения) и да протича със скоростта на светлината по оста на четвъртата степен на свобода (четвъртото пространствено измерение), в компактифицирана или в някаква друга недостъпна за нашето възприятие форма. Обаче в някаква друга част на Вселената да е точно обратното - движението на материята по осите на трите измерения да протича със скоростта на светлината и в компактифицирана форма, а пък движението по оста на четвъртото пространствено измерение да е много бавно и заради това средното отстояние на материята в цялата област там да бъде като при трите обичайни измерения при нас.

При времевия парадокс с близнаците в СТО се казва, че остарява по-малко онзи близнак, който изминава по-краткия път през пространство-времето. Това обаче е при плоската геометрия на пространство-времето. В областта на гравитационна кривина на геометрията се получава деформация, при която обектът изминава по-дълъг път през пространство-времето в задната си част по геодезичната линия, по която се движи и изминава по-къс път през пространство-времето в предната си част по геодезичната линия, по която се движи. Всичко това има някаква конкретна връзка с четвъртото пространствено измерение по Калуца-Клайн и въпросът е - каква точно е тя. Изгледал съм клипа само до коментирания от мен момент - за съжаление съм на работа и ще го изгледам и обмисля целия чак през уикенда. Основният въпрос е, дали в недостъпните за нас части на потенциално четвърто пространствено измерение, ако то реално съществува, са възможни движения на материята с подсветлинни скорости, както при нашите три измерения има и движения на материята с подсветлинни скорости (масивните обекти), и движения със скоростта на светлината (електромагнитните вълни).

В споделения от мен клип в предния ми коментар, след 29-тата минута, може би е по-точно да се каже, че обектите под гравитационно въздействие преминават през повече пространствено отстояние зад себе си по геодезичната линия и през по-малко пространствено отстояние пред себе си по геодезичната линия, а геометричното "огъване" за този ефект е през четвъртото пространствено измерение.

Все по-вероятно ми се струва, че в квантовия свят материята се движи (най-вероятно със скоростта на светлината) през неопределен брой степени на свобода, свързани с местоположението (пространствени измерения, на който предното изразяване не му е естествено - то наистина е доста нетипично в сравнение с масовите определения по въпроса, използвани буквално навсякъде, но според мен ценното в препоръката на Скенер е, че дефинирането на измеренията като степени на свобода допълнително уеднаквява част от подхода, ползван в квантовата механика и при макроскопичните теории, заедно с общия и на микро- и макро-ниво момент на настоящето, моментът СЕГА). Допълнителен аргумент за подобно предположение предлага и фактът, че при някои от петте суперструнни теории, които се обединяват в М-теорията, се ползват различен брой допълнителни измерения една спрямо друга (описват се квантови материални процеси от различни равнища на неопределеност). Големият въпрос, на който трябва да намеря безусловен отговор е: възможно ли е движението на материята по поне една от степените на свобода, свързани с местоположението (по поне едно от допълнителните над три пространствени измерения) да не е в компактифицирана форма (по компактифицирана геометрия), а да бъде в някаква "разтегната" форма като средно отстояние между всички материални обекти на Вселената и ние да не успяваме да регистрираме тази допълнителна степен на свобода (това допълнително, четвърто пространствено измерения) заради движението на материята по неговата ос със скоростта на светлината, директно срещу нашето възприятие? Ако съществуват материални движения по повече от четири (5D заедно с времето) пространствени измерения - те вече не могат да бъдат "разтегнати" (могат да бъдат само по компактифицирана геометрия), защото само едно-единствено разполагане на допълнителна ос на измерение директно срещу нашето възприятие може да бъде едновременно под ъгъл от 90 градуса спрямо осите на останалите три пространствени измерения.

Не искам да импровизирам, най-добре щеше да е, да цитирам точно текста, но няма да мога, а и няма значение - всичките обяснения до тука са достатъчно добри и полезни, вършат добра работа, а пък в моя случай не изпитвам непреодолимо желание да се доказвам на всяка цена, колко точно си спомням нещо или друго. Така че - продължаваме напред, с всичко, което е на разположение тук до момента...

Няма да се прибирам няколко дни в Кюстендил, иначе щях точно да ти цитирам, какво пише в главата на Космологията за разширението на Вселената (не казвам, че е съвършеното описание - учебникът е старичък). Бих могъл да потърся стари коментари на Скенер относно пространство-времето, но не смятам да се занимавам - сегашните му интерпретации и обяснения са добри, смислени и нямам нищо против да ги ползвам тях.

Заради вече споменаваното от мен “завъртане на перспективата на възприятие на 90 градуса”, която изглежда ще се окаже 5D-пространство-време. По същата причина и Калуца-Клайн въвеждат допълнително (“орязано”, “недоразвито” ) четвърто пространствено измерение, суперструнната М-теория въвежда още повече измерения, а и следващия линк: https://nauka.offnews.bg/news/Novini_1/Masivnite-gravitoni-vrastnitci-na-Higs-bozona-i-podhodiashti-kandida_182561.html

Много е просто! Аз в учебника по Космология на Софийския университет (и не само там) съм чел, че разширението на Вселената е разширение на нейното пространство-време. И честно казано, само допреди около година Скенер нямаше никакви възражения да се казва така (разширение, свиване, удължаване, скъсяване, огъване на пространство-времето). Едва напоследък е претърпял някаква еволюция във вижданията си, в което няма нищо лошо - вижданията му са логични и полезни. И да не ти казвам колко безброй пъти съм чел и слушал (включително и съм срещал в някои учебници по физика, малко старички, за 9-ти и 10-ти клас, но все пак учебници) за скъсявания, удължавания и т.н. на измеренията. Затова ни е толкова трудно да го разберем - прекалено често сме срещали другите начини на обяснение, които масово използваме.

На това каква му е разликата в сравнение с “дължината на ракетата”?! Просто различен начин на изказване на едно и също нещо! Въпросът е в онова между края на ракета В и началото на ракета А (L2) как е най-правилно да се нарече, за да мога да казвам, че и то подлежи на лоренцови трансформации (скъсяване/удължаване), както е на практика (поне според изводите покрай парадокса на Бел с корабите). Това е реално, регистрируемо отстояние между края на първия кораб и началото втория кораб и то също подлежи на лоренцови трансформации, в зависимост от синхронната скорост на двата кораба спрямо наблюдател, дори между двата кораба да няма никаква твърда или друг вид връзка (само се движат синхронно на постоянно отстояние в пространството един спрямо друг). Според скенер най-дорото определение на този участък L2 е “отстояние”, затова в бъдеще ще гледам да го ползвам по този начин. От всичко това следва, че правилното определение на онова, което преди наричах “разгъване, раздуване, разтваряне на трите обичайни пространствени измерения, вследствие на тяхна много ниска скорост на движение спрямо човешкото възприятие”, трябва да бъде изразено по следния начин: Средната скорост на движение на всички материални обекти на Вселената спрямо наблюдателя е нулева или изключително ниска (най-ниската възможна) по три направления на степените на свобода, свързани с местоположението и протича със скоростта на светлината по четвъртото направление (четвъртото пространствено измерение, разположено винаги директно срещу нашето възприятие). Затова по три степени на свобода, свързани с местоположението, ние регистрираме отстояния с безкрайна или с огромна дължина (протяжност - онова, което наричах “трите обичайни разгърнати измерения”), а по четвъртата степен на свобода ние не успяваме да регистрираме нищо, защото за нас протяжността спрямо нас е с нулева или с Планкова дължина, винаги директно спрямо нашето възприятие. Тук може да възникне известно объркване, защото на пръв поглед изглежда, че Вселената се разширява по трите базови степени на свобода. Това би довело до контраинтуитивното твърдение, че средната скорост на движение на всички материални обекти на Вселената спрямо наблюдателя е не само изключително ниска, ами дори се забавя още повече, докато ние регистрираме разбягване от нас на все по-далечните галактики с все по-голяма скорост. Трябва да имаме предвид обаче, че средното отстояние между материалните обекти (тези, които проявяват свойствата на материя) не е същото нещо, като самите материални обекти и в този случай са възможни наглед необичайни неща, от сорта на движения на твърде отдалечени спрямо нас галактики с надсветлинни скорости (ние никога няма да можем да регистрираме тяхната светлина, защото тя никога няма да успее да достигне до нас) и други подобни странности.

Наричам го “дължината на кораба MOTHER SHIP”. Това си е съвсем обичаен материален обект (обект, който проявява свойства на материя) съгласно дефинициите, които описва Скенер, каквито са и корабите А и В.

Да, нещо такова съм срещал при обясненията около Космологията и донякъде го разбирам (ако няма материя, няма смисъл да се говори и за пространствени отстояния, защото такива могат да съществуват само между две отделни материални точки). Само не разбирам, как е най-правилно да наричам участъка L2 на долното изображение. Степен на свобода, измерение, “празно” пространство, въобще пространство, пространство-време казваш, че не може да се твърди, че се скъсяват лоренцово, значи участъкът L2 не е правилно да се нарича нито едно от всички тези неща, защото той проявява лоренцово скъсяване, наравно с корабите А и В (L1 и L3), тоест - това също е някакъв вид обект, който проявява свойствата на материя, подобно на корабите А и В. Очевидно обаче не е точно същата форма на материя, като корабите А и В. Кое е правилното название на този участък L2, при употребата на което няма да може да се каже, че съм неясен или пък неточен?

Нека изчакаме отговора на Скенер, защото точно това нещо е, което аз определях като “скъсяване/удължаване” и “свиване/разширяване” на измерения, пространство, пространство-време и точно тука са упреците за неточност и неясноти. Нека първо Скенер даде точните дефиниции на това нещо и тогава ще обсъждаме. Принципно, много детайли около корабния парадокс на Бел са дадени във видеото, което съм споделил.

Материя има. Обекти, които проявяват свойства на материя има разхвърляни в цялата Вселена, само не са три кораба със синхронна постоянна скорост в близост до наблюдателя. Просто са по-далече ("празно пространство" без никакви кораби в областта му).

Именно! Ракетите в покой спрямо наблюдателя, преди въобще да бъдат изстреляни, имат крайна дължина, точно защото не са съставени от нещо монолитно и единно, а от множество точки (атомите, които трептят в кристалните си решетки), между които има пространство с определено отстояние (доколко то може да се нарече празно - това е по-сложна тема). Но тук идват обясненията на Скенер, че: Ето тук имам проблем с разбирането на обясненията му. Във всичко останало съм изцяло съгласен с неговия подход - концепциите му са логични, малко са ми по-сложни, но не ги отхвърлям, а ги считам за обогатяване на точността на собствените ми разсъждения. С горния ефект, свързан със СТО и скъсяването на "празното пространство" между долните два кораба, заедно със скъсяването на самите кораби, когато се движат с някаква постоянна скорост спрямо наблюдател в синхрон, но без твърда или каквато и да е връзка помежду си (за разлика от голямата ракета над тях) - ето с това имам проблем как се обяснява и как е правилно да се дефинира, най-вече предвид вече цитираните обяснения на Скенер. Защото, реално погледнато, празното пространство между долните два кораба е съвсем идентично със същото празно пространство без никакви кораби в областта му и затова участъкът L2 не би трябвало да се свива заедно с участъците L1 и L3.

Всичко вече си е тръгнало, наблюдателя вижда само преминаването на трите ракети в пълен синхрон с 500 км/ч пред него (примерно, докато си лови риба на столчето покрай реката), а след 20 минути вижда, от абсолютно същата си позиция, абсолютно същите ракети, по абсолютно същия им път, отново в пълен синхрон, но този път вече с 50 000 км/ч. Какво се случва с дължините L, L1, L2 и L3 в двата различни случая. Кои от тези четири стойности се скъсяват при по-високата ПОСТОЯННА скорост в пълен синхрон и ако се скъсяват всичките четири (както съм го чел аз на разни места), как е правилно да се дефинира скъсяването на участъка L2 (той се води "празно пространство" между двата кораба А и В)?

Аз специално се старая в случая да изолирам както състояния на ракетите в покой, така и всякакви ускорения и забавяния (оригиналният парадокс на Бел с двата кораба се занимава основно с тяхното ускоряване). В случая говорим за две съвсем идентични ситуации, без покой (в покой и в двата случая е само наблюдателя), без ускорения или забавяния, с единствена разлика - двете различни скорости на ракетите спрямо наблюдателя (все едно какви са точно, 500 и 50 000 км/ч е съвсем произволен избор на стойностите). При по-високата скорост скъсяването е по-изразено в сравнение с по-ниската скорост и особено в сравнение със състоянието в покой. Двете малки ракети по никакъв начин не са прикрепени нито към по-голямата ракета, нито помежду си. Нищо! Празно пространство! Единствено, трите ракети се движат в пълен синхрон една с друга, като синхронните изпълнения с няколко самолета по разните авиошоута. Важното е, какво се случва с участъка L2 между ракетите А и В. Доколкото ми е известно - той също се скъсява, нищо че е празно пространство, заедно с дължините на двете ракети L1 и L3 (пак припомням, че между ракетите няма никаква връзка, нито твърда, нито каквато и да е друга, само се движат в синхрон).

Добре! Бих могъл да кажа, че разбирам до голяма степен какво имаш предвид, макар че ще ми е доста трудно да се пренастроя бързо към толкова детайлна и различна концепция (нещата, които се срещат масово, са доста различни от всичко това, което си описал ти - аз никъде досега не съм срещал тези неща под точно тази форма, включително и в общообразователни учебници по Физика, а даже и в два, предназначени за Софийския университет "Св. Климент Охридски"). Сега остана и втория момент, който не успявам да си изясня категорично. Става дума за корабния парадокс на Бел: Relativity 105b: Acceleration - Bell's Spaceship Paradox and Rindler Coordinates - YouTube Един от периферните изводи, произтичащи този парадокс е, че ако покрай наблюдател два пъти премине една и съща група от три кораба (долното изображение), като първия път тази група премине в пълен синхрон със скорост от 500 км/ч, а втория път групата пак премине в пълен синхрон, но вече със скорост 50 000 км/ч - при втората скорост корабите ще изглеждат скъсени по дължините си L, L1 и L3, в сравнение със същия измерител при по-ниската скорост. Тук объркващият и неинтуитивен момент е, че от гледна точка на наблюдателя освен дължините на самите кораби (L, L1 и L3), при по-бързата скорост ще се скъси заедно с тях и отстоянието между долните два кораба - L2. Макар в долния случай да няма никаква материална, камо ли пък твърда връзка между двата кораба А и В (пространството е абстракция, не съществува реален обект, който да се посочи като "пространство" или "пространство-време", пространството не притежава протяжност, тя е качество само на материята, затова не може да се оценява с "дължина", което е число, показващо съотношението на протяжността на материален обект към протяжността на друг материален обект, избран за еталон, затова пространството не е способно да се удължава/скъсява, пространство-времето пък хептен), отстоянието между тях L2 ще се държи така, сякаш L1, L2 и L3 са едно цяло, подобно на L (MOTHER SHIP). Кой е правилният начин да се дефинира скъсяването на участъка L2, заедно с L1 и L3 при по-високата скорост спрямо наблюдателя на синхронната група MOTHER SHIP, А и В?

Значи не мога просто така да заменям измерения със степени на свобода и трябва да внимавам. Добре! Да видим, какво ще каже и Скенер за всичко това.

На мен ми се струваше, че се изразявам доста нагледно и достъпно. А пък след като критиката е, че не съм точен - в момента полагам усилия да разбера точно разясненията на Скенер и да се съобразя с тях в бъдеще. Все пак ще се съгласите, че материята не е никак проста, а пък няма как да бъда Лукасов професор!

Точната дефиниция приципно е степен на свобода, особено съм го срещал като употреба в квантовата механика. От обясненията на Скенер следва, че като степен на свобода дава възможност за по-широко описание в сравнение с измерение. Иначе, цялата работа в случая изглежда е в това, че е неправилно да се казва “измеренията се удължават/скъсяват/свиват/разширяват/раздуват/огъват”, а че това са различни свойства на пространство-времето по осите (координатите) на степените на свобода (измеренията). И допускам, че накрая ще стигнем и до това, че допълнителните над три измерения не се “увиват” на Планкови дължини, а се увива пространство-времето по още шест или повече допълнителни степени на свобода (измерения), над макроскопичните три, съобразно условията на компактификацията (според мен това е квантовомеханична неопределеност на броя степени на свобода на Планкови дължини).

Горе-долу разбирам какво имаш предвид, само има един-два неясни момента, за първия от които ще те попитам сега. Какъв е правилния начин да се изразяват Лоренцовото скъсяване/удължаване (при движение спрямо наблюдателя с по-голяма/по-малка скорост) и разширението на Вселената? Скъсяване на пространство-времето по оста на степента на свобода (оста на дължината) по посока на движението при по-висока скорост на подвижния обекта спрямо наблюдателя, удължаване на пространство-времето по оста на степента на свобода по посока на движението при по-ниска скорост на подвижния обекта спрямо наблюдателя, удължаване на пространство-времето по всичките три оси на трите степени на свобода (осите на дължината, на широчината и на височината) при разширението на Вселената ли?

Когато се държи на най-строга прецизност, координатите, измеренията, степените на свобода са условни, абстрактни, измислени математически и геометрични техники, съставени за по-точното описание на различните особености на пространство-времето - единствения реален физически обект, единствената материална, веществена форма. Част от забележките на Скенер към мен са точно заради смесването на абстрактните измерения и координати с реалните разнообразни състояния и особености на пространство-времето. Както някога се опитвах да дефинирам наличието на енергия без материя, в опит да представя наличието на по-фини форми на материята. Иначе - измеренията и координатите не могат да се "огъват" заради ОТО, нито могат да се "скъсяват" и "удължават" заради СТО, защото това не е реалната материя (пространство-времето), а измислени, абстрактни математически и геометрични техники. "Огъванията", "скъсяванията" и "удължаванията" са по-свободни определения на различни свойства и особености на пространство-времето. Понякога са дразнещи прекомерните изисквания на Скенер за употребата на най-точната терминология, но това не е лошо, а доста полезно. Не би ли могло на Планкови дължини да има множество вариации на измеренията, много повече от три, че дори и от 26 (максимума при някои варианти на суперструнната теория), заради квантово-механичните неопределености, но на макрониво да се обособяват като реализирани само три или четири (при пет-измерно пространство-време)?

Коректното е представянето на нещата по следния начин: Степени на свобода, измерения, координати - всичко това са абстрактни представи. Измислени невеществени математически техники, предназначени за по-точното описание на състоянията на пространство-времето, което единствено се явява реален физически обект и обективна материя. Тука малко би могло да се поспори, дали трите обичайни измерения се "събират" в черната дупка по същия начин, както се "събират" и около центъра на всяка произволно избрана координатна система. Според мен по-точното описание би било, че координатите на трите измерения винаги "излизат" от точката в центъра, а при черните дупки вече излезлите от точката в центъра оси се огъват (за да опишат по-точно състоянието на пространство-времето в областта, съгласно формулите на ОТО) и се "затварят" някъде в диаметъра на черната дупка (например в центъра), без да могат да излязат (освен ако няма бели дупки или нещо друго подобно неизвестно). Това е нещо като "затваряне" на измеренията "наполовина", заради недостатъчната маса, която да успее да ги затвори така, както са били "затворени" преди или веднага с Големия взрив (за това би била необходима маса на Вселената, по-голяма от настоящата, защото сега Вселената очевидно не само не е "затворена", ами се и разширява и при това - с ускорение). Не споря със Скенер за тези неща, защото с компактификацията той има предвид други научни предположения, които аз все още не разбирам достатъчно добре. Образно казано, той има предвид, че преди или веднага с Големия взрив, всичките измерения (включително сегашните три разгърнати) са пребивавали в различно, "увито" състояние, което обаче не се дължи на "затварянето" им от огромни концентрации на маса/енергия (заради изключително изразена гравитация/кривина), защото това тяхно компактифицирано състояние може да се определи като "безплътно" (все още няма масивна материя). Както знаем, според теорията първо е имало рязко раздуване на трите пространствени измерения след Големия взрив и едва в момент след това е породена масивната материя, която за известно време драстично е забавила раздуването на Вселената. Тук би могло да има две различни линии на разсъждение. Според едната, която ще разглеждам паралелно, докато не науча по-добре за особеностите на кампактификациите, съществува възможност измеренията да не са възникнали (да са се "разтворили" от увитото им състояние) едновременно, а последователно едно след друго. Четвъртото пространствено измерение (на пет-измерно пространство-време) да е възникнало последно и чак тогава да е станало възможно формирането на масивната материя, която рязко забавя инфлационното раздуване на Вселената отпреди това. Другия вариант е, увитите допълнителни измерения да са нереализирани допълнителни версии на трите пространствени измерения, произтичащи от квантовомеханичните неопределености (не става дума за времеви измерения, защото времето е винаги само едно - моментът СЕГА, постоянното настояще и само се сменят отделни версии от безбройните вероятности на състоянията). Не е невъзможно да Планкови дължини трите или четири разгърнати на макрониво измерения да имат множество "увити" алтернативни, допълнителни версии. Двата варианта на разсъждение не е задължително да се изключват един-друг. Ще видим нататък, като разуча по-добре въпроса с компактификациите и теорията на Калуца-Клайн.