Станислав Янков

Разлика има - при събирането им в центъра на произволно избрана координатна система няма кривина на пространство-времето, когато говорим за плоско пространство-време извън силно гравитационно въздействие, за разлика от черната дупка, където вече са "огънати", докато не се "увият" било на хоризонта на черната дупка, било в центъра ѝ, било където и да е по диаметъра ѝ (в момента не обсъждаме такива детайли). Спокойно можем да кажем, че всичките три пространствени измерения, като цяло, са били увити преди Големия взрив, а сега се увиват в нещо подобно само в отделни участъци на пространство-времето на Вселената, защото няма достатъчно маса, за да увие всичко до състоянието преди Големия взрив. Затова при черните дупки имаме "навлизане" на измеренията от плоска, през огъната геометрия, до увито състояние накрая, където и да е в диаметъра на черната дупка, "вътре" в хоризонта на събитията - това не е цялата Вселена преди или веднага след Големия взрив и днес има области и с плоска геометрия (надявам се да ползвам точните изрази - ти много държиш на употребата на точната терминология и правилно). Степен на свобода по едно измерение значи, ако две точки са разположени една върху друга (безизмерна точка) - да започне тяхното раздалечаване една от друга по една линия (едноизмерна линия). Когато един автомобил премине покрай теб със скорост 200 км/ч (на някоя писта) - той ще е скъсен по посока на движението му спрямо състоянието му в покой, нали? А когато същият автомобил премине отново покрай теб (след кръг по пистата), но този път със скорост 100 км/ч - той ще е удължен по посока на движението му, в сравнение с преминаването му с 200 км/ч, нали? Това е съвсем очевиден физически, реален ефект, произхождащ от скоростта на движение на произволно нещо спрямо наблюдателя, нали? Значи, за да можеш да усещаш, регистрираш степен на свобода по трите пространствени измерения, пространство-времето трябва да се движи спрямо теб (спрямо твоето възприятие) с много бавна скорост, по-бавна от всички останали неща, които наблюдаваш да се движат спрямо теб (ако пространство-времето и по трите пространствени измерения се движеше спрямо теб със скоростта на светлината - дължината и на трите щеше да се скъси до нула или до Планкови дължини). Твоята лична тримерна пространствено координатна система е винаги в покой спрямо теб, не се движи или се движи изключително бавно спрямо теб, по-бавно от всичко останало, затова за теб лично, за твоето възприятие, за твоето съзнание степента на свобода по трите пространствени измерения е безкрайна или огромна - за теб самия трите пространствени измерения имат безкрайна или огромна протяжност и са с напълно или с почти напълно плоска геометрия, както е при личната координатна система на всичко друго на този свят с изключение на онези неща, които се движат със скоростта на светлината. Аз лично предпочитам да считам скоростта на движение на пространство-времето пред възприятието (съзнанието) ни не за нулева, а за страшно бавна и така обемът на Вселената ни да не е безкрайно голям, а само невъобразимо голям, защото така има как да се разширява (безкрайно-голямото няма как да се разшири още повече от безкрайност). Случва се - координатите на измеренията са "огънати", "увити" "вътре" в дупката и няма изход от там, което въобще не е така с координатните системи в плоското пространство-време. На това няма да ти отговарям сега, защото не го разбирам достатъчно добре и първо ще го премисля по-внимателно. Принципно акцентирам основно над движението в пространството и различното състояние на пространствените измерения в плоско и в огънато пространство-време, защото и при 4D пространство-време, и при 11D пространство-време на суперструнната М-теория времето е само едно, а ние обсъждаме принципно, дали могат допълнителни пространствени измерения над 3 да са огънати без участието на гравитация/кривина (концентрация на маса/енергия). Може тази твоя забележка да се дължи на неточния ми изказ. Това също първо ще го премисля по-внимателно, преди да го коментирам, но нагоре вече описах моите виждания на този етап.

Ето нещо, което изключително много се доближава до онова, за което си мисля аз! Трябваше да си дам по-ясна сметка за голямата вероятност за реално съществуване на четвърто пространствено измерение, за да успея да забележа този модел, който си има и прословутото мое "завъртане на 90 градуса на перспективата на възприятие"! Обаче първо ще премина през опит да разбера по-добре подхода на Калуца-Клайн, преди да започна да разглеждам и това (модела Рандъл-Сундръм). Масивните гравитони - връстници на Хигс бозона и подходящи кандидати за тъмна материя? (offnews.bg)

Изхождам от това, че в рамките на диаметъра на черната дупка около хоризонта на събитията, трите обичайни пространствени измерения се събират в рамките на този диаметър (сега не коментираме дали това събиране се ограничава до хоризонта на събитията или достига до центъра на диаметъра на черната дупка) и не излизат наникъде извън него. За наблюдател извън черната дупка, ако игнорира кривината на пространство-времето във връзка с гравитацията ѝ, измеренията в областта на диаметъра на дупката може и да му се струват съвсем обичайни и "плоски", но за някой пропадащ директно в черната дупка няма никакви варианти (геодезични линии) за изход от нея, независимо под колко "разложена" форма на неговата материя. Огъването на пространство-времето (трите пространствени измерения и условното времево такова) "затваря" всички тях "вътре" в дупката и това аз наричам "увиване" на трите пространствени измерения в черна дупка. Има спекулации за бели дупки, при които материята на черната дупка да се изхвърля ("затворените" в нея три измерения да "излизат") в някоя друга част на Вселената, под формата на нещо като "гейзер", но тези предположения не само не са потвърдени, но и при такъв сценарий черните дупки щяха да са толкова по-неустойчиви, колкото по мощни са изхвърлянията на материя от "гейзерите" на свързаните с тях бели дупки. Да, ама засега друг начин за загуба на енергия от черна дупка, освен нейното страшно бавно изпарение, не е известен, камо ли пък да има някакви много мощни течове под формата на бели дупки. Тоест - трите обичайни пространствени измерения се "затварят" в черните дупки (независимо дали в техните центрове или в хоризонта на събитията) и не "излизат" наникъде и под никакви форми извън черната дупка, а затворената в нея материя не може да излезе от там под никаква форма преди изпарението на черната дупка заради квантово-механични процеси. Увиване на трите обичайни пространствени измерения за мен значи "затварянето" им, без никакъв изход за тях, в диаметъра на черната дупка (не съществуват никакви геодезически линии извън черната дупка, особено в рамките на хоризонта на събитията, а изпарението на черната дупка е коренно различна, квантово-механична история).

Не си бил в тези теми около началото и средата на миналата година и не си видял, че основното ми предположение около елементарните частици е свързано с холографския принцип и понеже никога не следвам изцяло утъпканите пътеки - там също имам собствена интерпретация, различна от строгата научна. За микроскопичните черни дупки (известно като черна дупка-електрон), още в първия момент на споменаването от мен на учудването ми в тази връзка - Гравити и Скенер ми посочиха полезни материали и още от тогава ми е ясно, че нещата при елементарните частици не съвпадат с микроскопични черни дупки с голи сингулярности. Това, което ме интересува в тази връзка е - ЗАЩО не се получава точно? Къде е пропускът или пък пропуските? Защото разминаването с ОТО си има причини и точното установяване на тези причини може да подскаже за нови моменти, пропускани досега. Аз се развивам с излагането от мен на различните ми виждания тук, при което такива като Скенер и Гравити (безспорно най-задълбочено подготвените тук) отбелязват различни, повече или по-малко неверни неща, следват дискусии със смислени коментатори като теб, Шпага, Ники, различни виждания като това на Малоум, а понякога се забавлявам и със спорове с Младенов и други като него, с които и да не съм съгласен, пак имам полза, защото си навръзвам в по-цялостни концепции новите разбирания, до които съм достигнал. Ако ти се разправяше да се върнеш и намериш първите ми коментари тук - щеше да се хванеш за главата, колко по-голяма трагедия от сега бях! Тогава смятах, че с увеличаването на скоростта на движение на нещо спрямо наблюдателя се увеличава и неговата маса (лоренцовото увеличение на масата), понеже така пишеше в общообразователните ученици! Заслуга на Шпага и Скенер е да се отърва успешно от тази заблуда, именно в този форум. Сега следва нов преглед на написаното от Скенер след последния ми коментар, както и на негов подробен коментар към мен от миналата година относно теорията Калуца-Клайн. След това ще му отговоря и ще видя какво ще каже, както и всеки друг, който пожелае да коментира и така, стъпка по стъпка, ще продължа да дърпам все по-напред в разбиранията си. Въобще не се безпокой за разни засягания - тук съм, а не в някой реномиран западен университет, точно заради доста ограничените ми знания. Какво да се засягам от разни забележки, че не знам, след като съм съвсем наясно, че не знам много и затова съм тук?! В оная тема, за гравитацията, се издразних (не на теб), защото не за първи път ме пъдят от някъде, където много дълго не е било коментирано, аз започна да коментирам там нещо си, останалите се включат, след това започнат да си говорят за техни си неща (например започва някой спор с Младенов от сорта яйцето ли е първо или кокошката, Нютон ли греши или Айнщайн, което казват, че им било страшно интересно), а мен започват да ме пъдят по други теми, щото, виждаш ли, интересните за мен дискусии не били по темата и им пречели на техните разговори винаги по темата! Сега обаче съм пред ново пренареждане на файловете, както ти се изразяваш (ускорено усъвършенстване и развиване на вижданията), затова не изчезнах пак за няколко месеца, както се е случвало друг път, при предишни подобни случаи. Защото, ако държим да се направим на заядливи - разговорите до момента имат доста малко общо с тази тема, в която пишем (възможностите или невъзможностите за пътуване във времето), нали?

При черна дупка и трите обичайни пространствени измерения се „увиват“ до планкови дължини в ограничени области от Космоса. За да бъде „увито“ цяло едно пространствено измерение, което да е налично в тази „увита“ форма в целия обем на обичайните три пространствени измерения, това измерения не само трябва да бъде „увито“ от концентрация на маса/енергия, по-голяма от тази на нашата Вселена (която наша концентрация на маса/енергия очевидно не се справя да „увие“ нашите три измерения в целия Космос), ами на всичкото отгоре по-голямата концентрация на маса/енергия на това „увито“ измерение в сравнение с нашата, някак си не трябва да има ефект над нашите три пространствени измерения. В още по-драматична степен важат тези съображения за повече от едно „увито“ допълнително измерение. Така че - най-вероятно има още едно, допълнително четвърто пространствено измерение, но най-вероятно то не е увито. Причинната ние да не го регистрираме е, че за разлика от останалите три пространствени измерения, които се движат спрямо нашето възприятие изключително бавно или въобще не се движат и това ги прави от наша гледна точка максимално разтегнати, перпендикулярни, плоски, то четвъртото пространствено измерение се движи със скоростта на светлината винаги директно срещу нашето възприятие (не като електромагнитните вълни, които могат да се движат във всякакви посоки в пространството спрямо нас) и затова ние не успяваме да го регистрираме и така представлява точка без размери, налична навсякъде в обема на трите разгърнати (много бавни) пространствени измерения.

За да се огъне произволно измерение, трябва да има налична необходимата за целта концентрация на маса/енергия. За да могат едно или повече допълнителни измерения да се огънат и свият до планкови размери - трябва концентрацията на масата/енергията в тях да бъде достатъчно ПО-ГОЛЯМА в сравнение с концентрацията на масата/енергията в разгърнатите три пространствени измерения като цяло, общо в тях. Както споменах вече по-рано - може да има недостъпно за нас четвърто пространствено измерение, което да се движи със скоростта на светлината винаги директно срещу нашето възприятие и то ще бъде точка навсякъде в трите разгърнати измерения (трите перпендикулярни спрямо възприятието ни, движещи се спрямо него с много бавна или нулева скорост - координатна система винаги в покой спрямо нас и с плоска или с почти плоска геометрия). Не е задължително това допълнително измерение да е и огънато (да концентрира в себе си повече материя/енергия от общата материална концентрация в трите разгънати пространствени измерения) или пък само огънато (тогава става неясно, защо концентрираната в него материя/енергия не се “разлива” в трите разгърнати измерения, какво я спира и държи там затворена). Интересното е, че електромагнитните вълни само далечно наподобяват едно движещо се със светлинна скорост спрямо нас четвърто измерение, защото един път са “по-плътни” така да се каже от подобно измерение и втори път могат да се движат в различни посоки в пространството спрямо нас, докато едно неогънато четвърто пространствено измерение може да се движи със скоростта на светлината (или много близка до нея) винаги само директно срещу нашето възприятие (това се налага от неговото постоянно разполагане под ъгъл 90 градуса спрямо всичките три разгърнати пространствени измерения, което ограничение, като макроскопичен феномен вътре в пространство-времето, не важи за електромагнитните вълни, нищо че и те се движат със скоростта на светлината).

Не е сигурно, че Вселената разполага с макроскопичен инструмент за запис на спомени. Ние имаме нашия макроскопичен мозък, който архивира ограничен набор от вариации/спомени като макроскопична Стрела на времето, но един камък например или пък растенията и даже по-примитивните организми (чехълчета, еуглени и други подобни) нямат орган за подобни записи. Вселената може също да няма, макар и да не знаем това със сигурност.

И като се променя (различни отделни вариации на всички възможности по принцип, които вариации се сменяват пред твоето настояще), това по какъв начин променя факта, че ти винаги си в момента СЕГА?! И сега си в СЕГА, и сега, и сега... Винаги си в момента СЕГА, единствено се променят в ограничена степен (ограничение, зависимо от дължината на вълната на неопределеността) пред твоето СЕГА различните отделни конкретни варианти от всички безбройни възможности на съответната ситуация.

Промяната на местоположението във времето е все едно промяна извън постоянното СЕГА, в което винаги пребиваваме, все едно дали напред в бъдещето или назад в миналото, а ние няма как да напуснем СЕГА (поне приживе, за след смъртта не знам ).

Няма граница, всичко зависи от това, какво количество маса и с какво движение на тази маса спрямо нас (импулса) оценяваме - Вселената с нейния импулс, галактиката с нейния импулс, Слънчевата система с нейния импулс, планетата с нейния импулс, колата в двора с нейния импулс, атома с неговия импулс, електрона с неговия импулс, фотона с неговия импулс...

Не и на макрониво, заради прекалено късата вълна на неопределеността на това ниво. На макрониво може да се каже, че има само един вариант в единствения момент СЕГА. Чак в квантовия свят, при все по-ниските маси на елементарните частици, става възможно едновременното проявяване на все повече възможности в единствения момент СЕГА (като преминаването на електрони и фотони по всички възможни пътища между два отвора).

За да можем да избираме сред коренно различни вариации от настоящата (примерно, като телепортиране някъде или други подобни неща, които не можем да избираме в момента като актуални за винаги едната точка СЕГА), трябва да намерим някакъв начин да преодоляваме огромната степен на определеност и конкретика, която налага гигантската маса на Вселената. Можем да избираме само измежду настоящия набор от вариации спрямо винаги единия и същ момент СЕГА заради точно сегашния начин на разпределение на масите във Вселената (импулса, от който най-вече частта на масата е определящата за равнището на неопределеност, с неговото делене на Планковата константа).

По-скоро само си въобразяваме, че има минало и бъдеще (заради непрекъснатите записи в мозъка ни последователност от ограничен набор различни вариации от актуалната в съответния миг, което ни дава илюзията за Стрела на времето). Ако някой се съмнява, че пребиваваме винаги и само в СЕГА (в настоящето) дори и на макрониво, не само на квантово (на квантово ниво пак има само СЕГА, просто в квантовото СЕГА се случват много повече вариации на възможните развития в сравнение макроскопичното СЕГА, където доминира само една-единствена вариация, само един-единствен вариант в момента СЕГА, заради много ниската дължина на вълната на неопределеността) - нека този съмняващ се опита моментално да скочи три години напред в бъдещето или пък да се върне две години назад в миналото и да направи нещата, които вече е направил според записите в мозъка му, по по-различен начин...

Трудно може да се говори за допълнителни времеви измерения, защото ние непрекъснато пребиваваме само в едно-единствено времево състояние - СЕГА (настоящето). Единствено се заменя квантовото протичане на всевъзможни варианти едновременно със само един вариант на възможните развития в един момент на макрониво (заради твърде нищожната стойност на дължината на вълната на неопределеността на макрониво) и това налага протичането на някакви различни варианти на макро-състоянията в други, последващи моменти (при избора какво да направим /например, да си поставим ръката на коляното/ - ние избираме съответстващите на желанието ни различни варианти в същия този момент СЕГА, в който непрекъснато пребиваваме). За да съществува едно пространствено измерение в неосезаема за нас форма, не би било нужно то да бъде непременно увито. Достатъчно е четвъртото пространствено измерение да се движи със скоростта на светлината спрямо нашето възприятие и така то ще бъде точково за нас и налично като безброй точки в останалите неподвижни или почти неподвижни три пространствени измерения (която тяхна неподвижност спрямо нашето възприятие ги прави перпендикулярни на него, разгънати до безкрайност или до огромни дължини и от там плоски или почти плоски). Това значи, че където и в тримерното пространство да решим да изградим тримерна координатна система, в нейния център на пресичане винаги ще присъства и точката на четвъртото пространствено измерение. За да бъде едно такова допълнително измерение увито, трябва в него да има съответстваща концентрация на маса/енергия, която да го увие гравитационно.

Да, за съжаление формулите са ми проблем. С по-простите, от училище, се оправям, ама те не вършат достатъчно работа... Въпреки това, всяка формула, която има отношение към физическата реалност, се проявява като съответна визуализация и усет, посредством човешките сетива и мозъчни процеси (всичко това се подчинява на физическите закономерности и ограничения). И все пак, когато ние гледаме някоя кола на улицата и въобще улицата - не виждаме купчини физически формули, нали? Но ще стигна и до Е=мс2 в скорошен момент (просто не бързам), защото винаги стои въпроса, как при елементарна частица като електрона, ако съществуваше някаква възможност тя да се установи в покой, въпреки това се намира енергия като от някакво движение и при това - движение със скоростта на светлината? Движение със скоростта на светлината “вътре” в частица без пространствени размери! Ясно е, че електронът не може да бъде в покой, заради квантовите ограничения. Когато някак си знаеш, че в момента на замерване на местоположението на електрон неговата скорост е била нула, ти ще знаеш едновременно неговото местоположение и скорост, което не се позволява от квантовата механика. Обаче именно благодарение на формулите, след като намериш скоростта на електрон, без неговото местоположение и при условие, че няма пречка да знаеш неговата маса в покой (винаги една и съща) - ти можеш да извадиш енергията от движението му и остава гореспоменатата енергия от някакво движение със скоростта на светлината в област без размери (движението по координатата на времето). Сега вече може ясно да се види, как това съвпада изцяло с моята представа за движение по четвъртото измерение, за което толкова изписах досега. Всичкото объркване идва от смесването в представата за време на две съвършено различни неща - биологични архивации на събития в човешкия мозък (макроскопичната Стрела на времето) и квантовото, фундаменталното време - четвъртото пространствено измерение, по което именно става движението със скоростта на светлината по оста на времето, когато няма движение през трите пространствени измерения (Минковски).

Каква е разликата между процесите на квантово и на макрониво? На квантово ниво с приближаването към Планковите дължини изчезва времето като макроскопичен феномен (Стрелата на времето). Започваме с електрони и фотони през два процепа, които преминават ЕДНОВРЕМЕННО и през двата процепа (ЕДНОВРЕМЕННО преминаване през всички възможни пътища) и с достигането до Планковата дължина макроскопичното време изчезва напълно за всички процеси на това равнище и всички те, без изключение, се случват ЕДНОВРЕМЕННО (квантово-механичните флуктуации). Обратното, с преминаването към все по-големи мащаби (все по-голямото намаляване на дължината на вълната на неопределеността на макрониво) едновременното случване на всичко се заменя със случването на само един вариант от нещо в множество отделни, последователни моменти.

Да, става дума за съвсем обичайната Декартова координатна система, която си се ползва във физиката. В едно двуизмерно пространство (следващото изображение), което ако не греша се нарича двуизмерен пространствен континуум, могат да се определят всякакви двуосни координатни системи, с всякаква ориентация и движение в рамките на двуизмерното пространство. Единственото задължително при изграждането на тези координатни системи в плоско двумерно пространство е - независимо от тяхната ориентация в пространството, те да се събират в една обща точка, под ъгъл 90 градуса. При тримерното пространство е същото и координатните системи могат да имат всякакви ориентации и движения, но при плоско тримерно такова те винаги трябва да се състоят от три оси, съединени и трите в една обща точка и всяка от осите - перпендикулярна (под ъгъл от 90 градуса) спрямо останалите две. Всичко си е изцяло както досега, с всички обичайни и общоприети техники, използвани в СТО и ОТО. Аз не градя чисто нова физика. Единствената разлика при мен е, че предлагам Стрелата на времето от пространствено-времевите диаграми на Минковски, пък и във всички останали случаи досега, да се разглежда като един вид макроскопично време или просто запис на поредица спомени от миналото чрез невроните на мозъка ни, а пък към общоприетите три пространствени измерения да се добави още едно четвърто пространствено измерение, което да е разположено и да се движи спрямо възприятието ни така, че ние да не сме в състояние да отчетем присъствието му. Сега като се замисля - в общи линии предложението ми се доближава доста до това за пет-измерен пространдствено-времеви континуум (нещо като при Калуца-Клайн), при който четвъртото пространствено измерение е "увито" на планкови дължини заради директното му движение пряко срещу нашето възприятие със светлинна скорост. Какво е едно измерение по принцип? Това е пространствено отстояние, "вътре" в което могат да стават разни неща. Как се формира едно такова пространствено отстояние? Гледали сме клиповете, как ако страничен наблюдател гледа два излитащи в пълен синхрон космически кораба (все едно са завързани с твърда връзка един за друг, без реално да е така), той ще отчете, според СТО, скъсяване по посоката на движението им не само на двата кораба, но и на "празното" пространство между тях. Тоест - при нарастване на скоростта до тази на светлината се наблюдава скъсяване по посока на движението до НУЛА или до Планкова дължина на самото пространство. Тогава, ако скоростта на пространството започне да намалява спрямо наблюдателя до нула или почти до нула, какво ще стане? Няма ли пространствените измерения да се разтегнат до безкрайност или почти до безкрайност и така да се формират трите пространствени измерения на Вселената, с плоска или почти плоска геометрия и с перпендикулярни дължини спрямо възприятието на наблюдателя - "празното" пространство на тази Вселена, в което стават всевъзможни неща, включително ни има и всички нас? И принципно, празното пространство-време не е ли някакъв вид материя (всичките обяснения на Скенер в тази връзка)? Аз само допълвам, че тази материя на пространство-времето се движи спрямо наблюдателя или пък е в повече или по-малко покой спрямо него и когато е в някакъв вид покой (или в много-много бавно движение) - това дава гигантското разтежение на трите пространствени измерения на Вселената. Освен това предполагам, че при квантовата механика няма време от макроскопичния тип на Стрела на времето (записи на спомени в мозъка, които не пречат ние да пребиваваме само в един момент дори и на макрониво - в настоящето, в момента СЕГА). Около планковите дължини всички неща там могат да стават едновременно (събирането на всичките възможни пътища по Файнман) и това да е причината за всичките неопределености. На макрониво голяма част от алтернативните варианти се замъгляват, заради нищожните дължини на вълната на неопределеността на макрониво и се стига до регистрацията от нас на само едно събитие в един и същи момент СЕГА (в постоянното настояще).

Защо?! На мен ми изглежда доста логично и засега не забелязвам някакво противоречие на подобен модел с досегашните физически закономерности. Имаме Вселена с четири съвсем равностойни пространствени измерения. Свързани едно с друго в една точка и всяко - перпендикулярно на всяко от останалите три. Там няма време - времето е равностойното четвърто пространствено измерение. В нашата ситуация скоростта на движение на материята по три от пространствените измерения, трите перпендикулярни на на вашето възприятие, се забавя до НУЛА или почти до нула (например - в хода на Големия взрив и след него) и така се формират трите пространствени измерения с безкрайна или необозримо голяма дължина спрямо нашето възприятие - “празното” и плоско тримерно пространство на Вселената. Четвъртото пространствено измерение започва (или продължава) да се движи със скоростта на светлината или почти със скоростта на светлината винаги директно срещу нашето възприятие (говорим за четиримерен континуум, при което личната ни координатната система винаги в покой може да се разполага винаги в една позиция спрямо нас, независимо какво правим). Нещо подобно на завързана за главата ни силна лампа, винаги точно пред очите ни, както и да се въртим, която непрекъснато ни заслепява и не можем да виждаме нищо. По същия начин, заради непрекъснатото си движение със скоростта на светлината или почти със скоростта на светлината винаги директно срещу нашето възприятие, четвъртото пространствено измерение е винаги недоловимо за нас (винаги се проявява пред нашето възприятие като безразмерна точка или с Планкови дължини). Понеже четвърто пространствено измерение наподобява времеви ефект, но не е същото като макроскопичната Стрела на времето (записи на разни спомени чрез електро-химичните комбинации на мозъчните неврони) - аз го наричам квантово, фундаментално време. При него е възможно движение напред-назад по оста му, докато при макроскопичната Стрела на времето (записите на спомени в мозъка ни, всичко - на макрониво) такова нещо е невъзможно. Ако е така - този подход може да даде доста интересни обяснения на доста неща. Въпросът с неопределеностите в квантовата механика няма да реши, те си остават валидни за всичките четири измерения на Планкови дължини, но може да даде например малко по-различно тълкование на курпускулярно-вълновия дуализъм.

Координатната система на тримерното пространство, винаги в покой спрямо спрямо всеки наблюдател (което разтяга координатите на трите пространствени измерения до безкрайност или почти до безкрайност и така прави пространство-времето плоско) и скоростта на светлината, винаги една и съща спрямо всеки наблюдател (което пък скъсява дължината по посока на движението до нула или почти до нула - Планковата дължина) са двата противоположни края, двете противоположни граници за всяко възприятие, за всеки наблюдател. Всичко останало се случва между тези две граници. Движението назад по оста на четвъртото пространствено измерение (назад по оста на квантовото, фундаменталното време) позволява прехода от движение със скоростта на светлината на безмасовите форми, към движение с досветлинни скорости на масивните форми. Колкото по-голям отрязък назад по четвъртото пространствено измерение (квантовото време) изминава нещо - толкова по-бавно се движи то спрямо наблюдателя, докато не стане неподвижно (в покой) спрямо него (максимален отрязък на връщане назад по четвъртото измерение на квантовото време). Движението по оста на четвъртото пространствено измерение(квантовото време) може да бъде или в посока на нас, или в посока, обратна на нас, но във всички случаи ние няма да можем да регистрираме всички тези детайли, защото за нас четвъртото измерение (квантовото време) винаги е точково или с Планкова дължина (винаги се движи със скоростта на светлината или с почти светлинна скорост срещу нашето възприятие). По същата причина всичките тези движения напред-назад по оста на квантовото време (четвъртото пространствено измерение) не си отразяват на посоката от минало към бъдеще на макроскопичната Стрела на времето, а се отразяват само сато релативистки ефекти. Двете различни посоки на движение по оста на четвъртото измерение най-вероятно имат общо с дуализма частици-античастици.

Виж, моля те, на долното място - там съм доразвил нещата, дето тука опитвах само да маркирам в коментарите ми към теб. Там скоро никой не е коментирал и не очаквам да ми се сърдят, че им развалям темите и разговорите с моите “светоусещания”. И понеже аз не съм като тях - те са добре дошли да ме коментират, където и да е в този форум. Ще се радвам да споделиш мнението ти там, особено критиките и несъгласията ти, каквито най-вероятно ще имаш. Аз ще преглеждам и твоите отговори тука, но ще ти отговарям там.

Съществуват две съвсем различни форми на време - квантовото време и макроскопичното време, като последното се нарича “Стрела на времето” и всички се чудят, защо протича само от минало към бъдеще. Времето като фундаментален феномен е нещо различно от Стрелата на времето. Фундаменталното време е квантов феномен и е свързано с нашето усещане ВИНАГИ САМО НА НАСТОЯЩЕТО (на СЕГА), центъра на графиката в моя по-предишен коментар. При квантовото (фундаменталното) време, за нашето съзнание миналото и бъдещето не са достъпни, за нас те са скрити в точката на непрекъснатото усещане от нас само на настоящето (СЕГА в точката О на графиката, която е и точката на времето). Стрелата на времето пък е изцяло макроскопичен, органичен, биологичен феномен - макроскопични записи, на мароскопични събития в макроскопичния ни мозък. Поради това Стрелата на времето действа изцяло макроскопично (за разлика от квантовото точково време) и подобно на записите на компютърен диск - записва разни макроскопични процеси от минало към бъдеще. Трите пространствени измерения извън централната точка на съзнанието/времето “израстват” като свръхбавно, почти статично или изцяло статично движение спрямо точката на човешкото възприятие/съзнание/разум/настояще/време/СЕГА в центъра, за сметка на свиващото се до точка или почти до точка (до Планкова дължина) четвърто пространствено измерение. Така се формират трите винаги перпендикулярни една спрямо друга, както и спрямо точката в центъра (съзнанието, времето, четвъртото измерение), разгърнати пространствени координати на “празното” пространство на Вселената - координатната система винаги в покой спрямо точката на съзнанието/времето/СЕГА в центъра на въпросната координатна система.

Времето като фундаментален феномен е нещо различно от стрелата на времето. Фундаменталното време е квантов феномен и е свързано с нашето усещане ВИНАГИ САМО НА НАСТОЯЩЕТО (на СЕГА), центъра на графиката в горния ми коментар, докато стрелата на времето е макроскопичен, органичен, биологичен феномен - макроскопични записи, на мароскопични събития в макроскопичния ни мозък.

Човекът е човешкото съзнание в т. О (човекът само илюзорно се асоциира с очите, заради доминиращата стимулация през това сетиво), като в същата точка е и времето. Човешкото съзнание винаги пребивава в нулевата точка на координатната система, която система винаги е в покой спрямо съзнанието, което значи, че съзнанието винаги пребивава в точката на настоящето, на СЕГА (миналото са различни процеси, записи в човешкия мозък и те създават впечатлението за линията, стрелата на времето). Човекът винаги може да бъде само в едно състояние – в едно пространствено местоположение и в един времеви миг (СЕГА, настоящето), в една точка, в центъра на координатната система винаги в покой спрямо него. Не може да бъде (като съзнание) в две или в повече пространствени или времеви точки едновременно, в един и същи момент (освен може би реалните сензитиви). Точката на съзнанието в центъра на винаги статичната спрямо него негова координатна система може да избира своето преместване навсякъде в трите пространствени посоки, но няма никакъв избор относно измерението на времето, именно защото времето спрямо съзнанието е винаги точката СЕГА, а не второстепенната линия или стрела-запис на спомени в мозъка. Координата на времето като пространство е с разтегната дължина един вид „навътре“ в точката на времето и съзнанието в центъра О на триизмерната графика в покой спрямо съзнанието, недостъпна за регистрация от човешкото съзнание – координатата на времето единствена от четирите пространствени (без време) координати на Вселената е разположена винаги директно спрямо възприятието на човека, за разлика от трите останали пространствени измерения, които са разположени винаги перпендикулярно спрямо същото възприятие (съзнанието). Казано по-художествено – стрелата на времето винаги лети директно срещу човешкото възприятие, затова и винаги представлява точката СЕГА (настоящето) спрямо него. Всичко останало е движения с различни скорости (пластове, планове, полета) и различни кривини спрямо статичната (в покой) координатна система на съзнанието (наблюдателя). Триизмерната пространствено Вселена също се движи с изключително ниска скорост спрямо неподвижната координатна система на съзнанието (наблюдателя), по три перпендикулярни една на друга посоки (трите пространствени измерения). За да могат да се разтегнат трите пространствени измерения извън точка, до своето перпендикулярно разположение спрямо точката на координатната система на съзнанието (наблюдателя), до безкрайното или почти безкрайно пространство на Вселената, това става за сметка на свиването на четвъртото пространствено измерение (времето) до точка или почти до точка (планковите дължини) – Големият взрив, породил Вселената. Нещо като онези фенери, на които като им завъртиш регулатора - светлината им става от силна и концентрирана в малък участък на слаба и разширена в широк фронт.

Ще ти отговоря накратко и изчезвам, че явно вече започнах да преча на двама (към Ники вече се добавя и Скенер, които недоволстват от толкова мое писане, освен това Кипън видимо е човек със задълбочени познания и се страхуват, че ще го прогоня, него и другите, с упорството си), а си имам и други работи. Не трябва ли тези нови "пространствени измерения" да се добавят по някакъв единен критерий на родство, заедно с останалите? Защото, ако всичко можем да наречем всичко, без проблем зелките ще могат да стават домати, а пък магаретата - нощни лампи. Времето върши съвсем равностойна работа на другите три пространствени измерения и в СТО, и в ОТО и се държи там съвсем равностойно и заменимо. Формулите на двете теории дават безспорни резултати именно при употребата на времето като измерение, а ние винаги можем да споменем всякакви ограничения, които търпим откъм възприятия (не можем да видим под капака, как работи двигателя на кола, не можем да видим с очите си взрив на забавен каданс, не можем да видим вятъра). Какво забранява времето да е съвсем пълноценно пространствено измерение, но по определени причини само него ние да не го възприемаме по точно същия начин, по който възприемаме останалите три измерения?! Толкова ли не може възприятията ни да са ограничени в някакво отношение и по някакви (съвсем обективни при това) причини?! Чао на всички!

В бързането да ме опровергаеш не си точен. Затова - ще има наказание! Досега само те питах, сега обаче вече няма да питам, а аз ще напиша някои неща... 1) Разликата между обективното и субективното (предполагам това се има предвид под самовглъбяването) е тази, че докато при първото няколко души потвърждават сходните параметри на дадено наблюдение, то при второто изживяването е строго уникално за индивида и не може да се потвърди от друг (за последния резултат може да има много причини, включително и случайност да няма други наблюдатели освен самия субект в момента и мястото на протичането на събитието). За общите особености на времето има консенсус относно неговите характеристики на макрониво и по тях няма никакви основателни противоречия - времето тече от минало към бъдеще ("забиването" ми относно 0,5 е в "отрицателна" посока във времето - ние можем да помним само миналото и не можем да знаем, да усещаме бъдещето по същия начин, както усещаме миналото. Бъдещето само можем да го предполагаме с някаква степен на вероятност.); човешкото съзнание винаги е фиксирано само в една точка, настоящето (няма никаква възможност да си в повече от една точка във времето, да речем - настоящето и някой друг момент); при времето въобще нямаш такъв избор от неговите комбинации с останалите три пространствени измерения, какъвто широк избор имаш при комбинирането на трите пространствени измерения (и при пространствените измерение може да се каже, че условно си в една точка, когато гледаш центъра на масата на тялото ти, но там имаш много повече посоки, от които можеш да избереш да се задвижиш, докато времето освен точково/настоящето, за твоето възприятие/съзнание е и едномерно). Кое от бъдещето ние (не само аз, самовглъбено, а всички ние, с постигнат консенсус) възприемаме/усещаме по същия начин, както помним и усещаме миналото, че към 0,5 на миналото да добавим и 0,5 на бъдещето, до 1 цяло? Усет за минало - 0,5; усет за бъдеще - няма 0,5! Движение към бъдещето - 0,5; движение към миналото - няма 0,5! 2) Ако времето не е измерение - защо отрязъците му се удължават и скъсяват по подобен начин, по който това става и с дължините по посока на движението и дори при същите условия (стойности на скорости на движение спрямо наблюдател, доближаване до концентрации на маси/енергии, със съответните им кривини/гравитации)? Ако времето не е измерение - защо толкова тясно се заменя с пространството в диаграма на Минковски и движението през Вселената толкова недвусмислено се прелива между времето и пространството? Защото времето за нас е точково (можем да пребиваваме в един и същи момент само в точката на настоящето) и едноизмерно (не можем да се отклоняване наникъде извън линията минало-бъдеще). Нашето съзнание (което асоциираме най-вече с очите си и по-малко с останалите сетива на тялото ни) винаги върви в комплект със собствена пространствено-тримерна координатна система в покой, при която относно собственото ни съзнание (възприятие) потокът винаги е изцяло и само по времевата координата на диаграма на Минковски. Да, времето има разлика спрямо останалите три пространствени координати (те са перпендикулярни спрямо възприятието ни, а то е директно срещу него) и със сигурност времевата координата е съвсем пълноценна пространствена координата, както всичките останали пространствени координати - различния начин, по който ние възприемаме тази координата в сравнение с останалите три само показва особеностите на нашето възприятие и начина на функциониране на нашето съзнание (макроскопични). Гледах клипчето, както прочетох и опровержението му (по-сериозния предложен от теб материал го чета в момента). Клипчето не е чак толкова добро, опровержението му е значително по-добро, но и последното си има своите слабости (не става дума само за изграждането на пространствена диаграма чрез степени на соленост, макар това да е една от наистина големите слабости на текста). Първо, отдавна твърдя, че така нареченото "празно пространство" може да е един вид фундаментално забавяне на скоростта движение на материята на пространство-времето пред човешкото възприятие в три перпендикулярни една на друга посоки, за да може да се получи огромната протяжност на Вселената ни в трите пространствени посоки. Ако дължината по посока на движението може да се свие до НУЛА (или пък някъде около дължината на Планк) при движение със скоростта на светлината, то какво би попречило едно максимално забавяне на движението на материята на пространство-времето да даде пред възприятието гигантските размери на Вселената?! Второ, има съвсем ясна и строга концепция, какво трябва да представляват пространствените измерения и това няма общо с диапазона на промяна (ако не греша, всичко това имаше връзка с така наречените "степени на свобода"). Пространствените измерения не могат да се нахвърлят произволно, а всичките (колкото и да са), трябва да преминават през една и съща централна за всички тях точка и всяко от тях трябва да е разположено под ъгъл 90 градуса спрямо всяко останало без изключение. Всичко друго е свободни съчинения, някои - с повишена степен на соленост... За финал - имай предвид, че аз избягвам да разглеждам процеси в рамките на самите Планкови дължини, именно за да избегна неопределеностите (квантовите флуктуации), свързани с тези дължини. Стремя се да описвам случването на неща само извън тези дължини. Обаче имаш право с критиките на първоначалните ми рисунки - не съм показал правилно нещата и ще ми се наложи да ги променя. Пак ще има замяната, "завъртането" на времевата точка t в центъра на графиката X,Y,Z с координатата Z, но при такава операция просто бившата насрещна, точкова времева координата t става обичайна перпендикулярна координата, а бившата обичайна перпендикулярна координата Z става насрещна точкова координата и с това имено тя се превръща в новата времева координата за наблюдателя. Времевата координата t трябва да е съвсем равностойна на останалите координати и само не може да се възприема от нас, докато глафиката не се "завърти" от перспектива, при която всичките четири пространствени координати да са перпендикулярни на възприятието. И в средата на всяка от двете графики, с радиус над Планковата дължина, ще трябва да има сфера на Планк, в която не можем да определим по никакъв начин какво става.