Станислав Янков

Нютоновата гравитация също не обяснява сингулярностите, значи и Нютоновата теория е невярна и не става! Хайде-е-е-е! И Нютон отпадна от науката, като Айнщайн! Вервай си! Лек ден!

Физическа интерпретация: Черните дупки съществуват и даже вече бяха заснети (чрез съвместно действие на телескопи по цялата планета). А съществуването на черните дупки беше установено чрез ОТО (преди ОТО въобще не се предполагаше, че такова нещо може да съществува, камо ли пък да е в изненадващо големи количества, дори в собствената ни галактика, както и да е в центъра на повечето галактики). Ето ти перфектната физическа интерпретация! Теория (ОТО) - прогноза (съществуване на черни дупки) - регистрация (заснемането на черните дупки чрез телескопите).

Ти не можеш да изчислиш с точност броя на катастрофите по улиците, кога-как се разпределят и не можеш да ги прогнозираш вярно, затова всички закони и практики, по които се изграждат автомобилите са неверни и лъжливи. Колите ги има по улиците, ама законите, икономическите правила на предприятията и техниките за изграждане ги няма, фалшиви са, не са верни. Ето това са твоите аргументи! Мен с тях не можеш да ме убедиш в "неверността" на теориите на относителността.

Виждал ли си онези големи гимнастични топки? Ако двама души застанат един срещу друг, всеки вдигне една такава голяма гимнастическа топка пред гърдите си, за да отхвръкнат назад при сблъсък, вместо да пострадат? Единият от двамата брои до три, като на три и двамата се затичат един срещу друг, докато не се сблъскат. Кой-кого ще е блъснал? А ще блъсне В или В ще блъсне А? Интересно, защо на хората винаги им е толкова трудно да приемат процес, при който елементите си взаимодействат взаимно, всеки да действа на другия, вместо единия да е първи, а другия втори?! Причината за гравитацията и за свързаните с нея ефекти е концентрацията на маса/енергия. Концентрацията на маса/енергия поражда кривина на пространство-времето (стремеж за движение навътре в себе си, концентриране в една точка - центъра на масата) и тази кривина е гравитацията, а пък гравитацията е кривината на пространство-времето. Концентрацията на масата/енергията поражда кривината/гравитацията и същевременно - кривината/гравитацията се стреми да концентрира масата/енергията в една точка (центъра на масата). Всичко е взаимно и едновременно и не е чак толкова сложно за възприемане като взаимен, едновременен процес. В един момент от разширението на Вселената случайните квантово-механични флуктуации са предизвикали рязък отскок на полетата на Хигс на Вселената преди Големия взрив (може би невъобразима черна дупка, която е стигнала момента на пълното си изпаряване). Този отскок върху по-високата издатина в центъра (на потенциала на полето) е предизвикал рязкото разширение на пространство-времето (нарушаване на пълната симетрия на макрониво отпреди това), а последващото плавно спускане към дъното е създало (грубо казано) масивната материя. Нееднородностите на полетата в крайна сметка са довели до нееднородното разпределение на материята днес, дори и под формата на галактиките. Започнало се е с кварк-глуонна плазма, ядра и т.н. Има доста по този въпрос в Интернет. Има други, по-любопитни мистерии. Например: Възможно ли е четвъртото времево измерение да е четвърто пространствено измерение, но заради особеностите на нашите възприятия ние да не го възприемаме като пространствено, а като стрела на времето с ентропия? Защо едни неща възприемаме едновременно в един и същи момент (като едновременното възприемане на гравитационните и електромагнитните процеси, всичките различни видове частици - всички тези различни неща са продукт на множество различни полета, преплетени заедно едно в друго и всяко едно от тях, простряно в цялата Вселена), а други неща не можем да възприемаме в същия този момент (като процеси на същото място, но от миналото и бъдещето, тоест - защо ги има стрелата на времето и ентропията)? Възможно ли е измеренията при теорията на суперструните да са повече от 10-12 и по-точно - нещата с броя им да стоят като при броя на нужните диаграми на Фейнман за дадено взаимодействие между две елементарни частици? Въобще - пълно е с доста любопитни въпроси!

Той има предвид, че като ти се каже нещо, което видимо не разбираш достатъчно (тук и аз съм като теб - всичките тия нещо са ми доста сложни, макар че преди месеци бяха още по-сложни и ги разбирах още по-зле) - няма нужда непрекъснато да повтаряш невярното нещо, а първо малко да потърсиш, да прочетеш/видиш повече и чак на база нови, допълнени разбирания (или нови детайли, които не разбираш), да ги обсъдиш пак, по нов, по-различен начин. Аз затова изчезвам за известно време, когато ми се покажат някакви значителни пропуски. Освен, че си имам и други работи, също и да асимилирам новите неща, които не разбирам добре, да попрочета/погледам малко повече за тях (в Интернет има ВСИЧКО, само да го търсиш правилно) и когато видя, че разбирането ми е променено или вече неясните неща са някакви различни - тогава идвам тук пак да ги дискутирам. Защото не е приятно по сто пъти да чуваш/четеш, че не си прав, без да ти дават чудодейните подробности, с които веднага да разбереш, ама не е и приятно по сто пъти да обясняваш едно и също и след малко да ти противоречат пак със същото, което вече сто пъти си казал/написал, че не е вярно.

Пряко не можеш, защото няма нещо с видима за нас маса, което да може да се движи и с половината от скоростта на светлината, за да е осезаемо забележимо скъсяването за нас, но има множество косвени опити и практически дейности (в Космоса, във физическите изследвания като ускорители на частици, термоядрени реактори и т.н., като електрониката), които не могат да се реализират успешно, ако нещата не се скъсяват точно така, както изисква СТО (по посока на движението на наблюдавания обект). Иначе не излизат изчисления, не се получават процеси според планираното и т.н. Така че - можеш да считаш това за потвърдено без никакви съмнения. За мен е такова и спорове по този въпрос ми се струват безсмислени и загуба на време, което може да се използва за проучване на реалните, сериозни предизвикателства (например - квантовата гравитация).

Е! Толкова неща и в Космоса, и при ускорителите на частици нямаше да излизат точно, ако не беше потвърдено! Вероятно дори една работеща компютърна платка с фина литография нямаше да можеш да направиш! Нека бъдем по-сериозни, моля те!

Ако и ти си започнал да откриваш нови закони на физиката (и/или да отричаш вече потвърдени по много начини положения) като Младенов и Лапландеца - дискусията не отива в добра посока! Дискусиите са полезни, но израждането им в спорове не е особено конструктивно.

Споменават ли, че двете вдлъбнатини са на много отдалечени една от друга галактики, а не на звезди в една и съща галактика? Ако да - тогава може и да има нещо реално "отрицателно" в гърбицата. Иначе - това се само хипотетично, илюстративно изображение, без връзка с реалния свят. И както се вижда по теб - то повече обърква, вместо да изяснява.

Ефектът "скъсяване по посока на движението" го има винаги, когато нещо се движи спрямо теб, независимо дали това нещо се движи срещу теб (приближава те или се отдалечава от теб) и ти не можеш да видиш скъсяването (ама когато е точно над теб - пак ще го видиш) или не се движи срещу теб и можеш да видиш всичко. Скъсяването е по посока на движението на обекта, който се движи спрямо теб, а не в зависимост от това, дали се приближава или отдалечава от теб (тогава имаш синьо или червено отместване на светлината от този обект - отразена или излъчвана от него). Нищо не се удължава в гравитация, особено пък на черна дупка - има само скъсяване на дължините е забавяне хода на часовниците (да, това може да се нарече удължаване на интервала от време). Виж внимателно долното видео (и друг път съм го слагал тук - много е добро, макар и да не е съвършено). Върхът на седловината между тях (вдлъбнатина, гледана от другата страна) е с никаква или почти никаква кривина (плоско или почти плоско пространство-време). Въобще не разбирам защо продължаваш да спориш, след като Гравити вече написа по-рано, че показаното не е графика на реална кривина!!!

Защото при концентрации на маса/енергия има деформация на пространство-времето един вид "навътре в себе си". Това поражда кривина и "завъртане на фокуса на 90 градуса" - от наблюдателя фокуса се измества към центъра на масата. Нека да го опишем по различен начин. Да приемем условно, че има "плътност" на пространство-времето (това е най-условно, понеже не разполагам с по-добро определение). Първо става нещо (при Големия взрив), което нарушава пълния баланс до НИЩО и заради това нарушение възникват измеренията и стрелата на времето (ентропията). Това е носещият пласт на пространство-времето, "празното" пространство-време на макрониво (когато игнорираме квантовите флуктуации на планкови дължини). Когато през това пространство-време премине гравитационна вълна (огромен брой гравитони в синхрон), това е конструкт от два елемента - "сгъстяване", следвано от "разреждане" на пространство-времето по посоката на движението. Ако вълната е електро-магнитна (огромен брой фотони в синхрон), конструктът и тук е съставен от два елемента - "сгъстяване", следвано от "разреждане" на пространство-времето, но този път вече в посока, перпендикулярна на движението ("завъртане на 90 градуса" в сравнение с гравитационна вълна). Надлъжна (гравитационна) и напречна (електро-магнитна) вълна. Тук е добре да си изясня с времето, кое точно на пространство-времето се "сгъстява" и "разрежда" (какво значи това на практика, във връзка с "празно" пространство-време на макро-ниво), как то и каква е връзката на всичко това с отблъскването, привличането, неутралността. Вероятно има някаква сложна система от удължавания и скъсявания (със съответстващите въздействия и липса на такива) на няколко равнища (пласта, плана, полета), но засега нямам нищо поне минимално логично и взаимосвързано като разбиране. Ако си изясня по-добре всички тези неща - ще имам по-голям шанс да достигна до някакво разбиране на гравитацията и масата (като - през кой от двата процепа "минава" масата на електрона). Сега съм още много далече от това. Само смятам, че холографското разбиране играе значителна роля в тези мащаби, ама по какъв точно начин - и представа си нямам!

Явно няма да се мине с просто и ще трябва със сложно! Имаш разстояние между центровете на две звезди, с еднакви маси и диаметри и на някакво разстояние една от друга. По твоята картинка най-дълбоката част от вдлъбнатината ще е по средата на разстоянието между двата центъра на двете звезди. Според теб това е "отрицателна" кривина, според мен е почти плоско пространство-време, може би с някаква съвсем минимална ПОЛОЖИТЕЛНА кривина. Ако разпръснеш в този участък множество малки и еднакви сачми, постепенно едната част от тях ще започне да се притегля от едната звезда, а другата част от тях ще започне да се притегля от другата звезда (по-близо разпръснатите до всяка от двете звезди сачми по-рано ще започнат да падат към съответната звезда, както и тежестите в двата края на въжето ще способстват за по-осезаемо привличане към съответната звезда в сравнение с въже без никакви тежести). Ако кривината в средата на разстоянието между двете звезди достатъчно липсва (ако пространство-времето там е достатъчно плоско), сачмите там ще си останат по местата и няма да започнат да се местят. Ако все пак там има някаква минимална кривина - все пак и тези сачми в някой момент ще започнат да падат към съответната им от двете звезди. Ако това там беше "отрицателна" кривина, както ти смяташ, там щеше да има разширение на пространство-времето и част от сачмите щяха да започнат да се отдалечават и в двете перпендикулярни на линията между двете звезди посоки, а сачмите, които щяха да падат към звездите, в началото на хода си щяха да получат допълнително ускорение към обичайното гравитационно на звездите. Такива разбягвания в неестествени посоки и такива неочаквани допълнителни ускорения не се регистрират, значи разширение на пространство-времето при вдлъбнатините от картинката ти няма, значи и "отрицателна" кривина там няма. Кривината там е или много слаба положителна, и направо липсва и пространство-времето е плоско. Защото имай предвид, че всяка една от планетите в Слънчевата система се влияе от гравитационни въздействия и на Слънцето, и на всички останали планети и други тела в системата и в рамките на Слънчевата система, а и в цялата галактика Млечен път няма места, в които да липсват гравитационни ефекти (тоест - кривината там да е "отрицателна" и вместо гравитация, да има разширение на пространство-времето). Това е моят предел на обяснителните ми възможности и аз по-добре от това не съм в състояние да обясня, какво имам предвид. Спагетизиране не значи удължаване - с приближаването към центъра на масите (в случая - към хоризонта на черната дупка) пространството се скъсява (смачква), заедно със забавянето на хода на часовниците. Като спагетизиране го усещаш ти, защото разликата в притеглянето между краката и главата ти става много голяма и това ти го усещаш като стремеж да те разкъса (което и ще се случи в някой момент на пропадането). Това се има предвид под спагетизиране, иначе дължините се скъсяват с приближаването към центъра на масите. Защо да не видиш скъсяването на кораб, който се движи с 90 процента от скоростта на светлината (в сравнение дължината му, която си видял, докато е бил кацнал)?! Нали не си сляп? Няма причина да не видиш разликата в дължината по посока на движението при достатъчно близка до светлинната скорост на движение. Уточнение - ти го виждаш скъсен по посока на движението му, независимо дали се приближава или отдалечава от теб (когато се приближава ще го виждаш син, а когато се отдалечава - червен). Ето ти в долния линк, да си поиграеш със скъсяванията в зависимост от процента от скоростта на светлината, с който се движи кораба Ентърпрайз (НАСТРАНИ, отляво-надясно) спрямо теб: Ефектът забавяне на времето и скъсяване на дължините (offnews.bg)

Да, нещата не са довършени, все още се търси квантовата гравитация. Засега аз си представям нещата малко като при бобините в елекромагнетизма. При прав проводник с електрически ток по него магнитното поле има една форма, с ос проводника, но при намотки на бобина магнитното поле се изменя в доста по-различна форма (само принципно остава същото) и оста му вече не минава по проводника, а започва да минава през средата на намотките (празното пространство вътре в тях). Ние имаме детайлите на гравитацията при "бобината", на макрониво, но търсим детайлите на гравитацията на микрониво, при проводника, когато не е навит на бобина (на микрониво нещата са очевидно по-различни от макро-представянето). Има някаква по-дълбока, по-фундаментална същност на пространство-времето, която позволява (и обяснява) това голямо многообразие от негови прояви - като електромагнитни и гравитационни вълни, като фази и противофази на вълни (тяхното засилване или изчезване), като концентрации на маси/енергии, като елементарни частици и техните анихилации, като квантови флуктуации на планкови дължини... Нещо много близо е, ама все успява да убегне!

Казва. Концентрацията на маса/енергия огъва пространство-времето и с това измества фокуса от наблюдателя към центъра на масата. Лошото е, че в популярните текстове и клипове е една страшна мешавица от несвързани една с друга диаграми и става едно страшно забъркване, заради което не може лесно да се види логиката и взаимовръзките. Например, при диаграма на Минковски за СТО оста на времето е нагоре, а оста на пространството е надясно. Обаче пък, при представянето на гравитационните ефекти като диаграма, оста на пространството е нагоре, докато оста на времето е надясно (точно обратното в сравнение с Минковски). Самата диаграма на Минковски в различни случаи е представяна по доста различен начин. Веднъж е представяна стандартно: Пространство-времето на Минковски (offnews.bg) Друг път обаче диагонала от светлинния конус се завърта надолу и се припокрива с координата на пространството надясно (първата диаграма): Всички пътуваме през пространство-времето със скоростта на светлината (offnews.bg) Най-добрия опит за съвместно представяне на СТО и ОТО засега успях да срещна само в клипа за историята на черните дупки, сложен от Малоум по-рано (отново ще го сложа и тук за да не се търси излишно - самото представяне започва от 18:38 минути). Струва ми се, че най-доброто съвместно представяне на СТО и ОТО може да става чрез диаграма на Минковски (СТО), която да включва и огъвания по подходящия начин на различните координатни линии (ОТО).

Тоест, при достатъчно бърза скорост на движение на нещо спрямо тебе (от порядъка на 0,9 С) - ти пак няма да можеш да видиш с очите си скъсяването на това нещо, защото светлината винаги лъже. Не съм сигурен!

Може би, заради тежестите. Обаче, ако ги няма тежестите, а е само въжето? С този пример нищо не показваш. Разширение има само при достатъчно ниска концентрация на материята (под няколко атома на кубичен метър ли беше там - забравил съм точната стойност). Черната дупка е последното място, което можем да свързваме с ниска концентрация на материя/енергия в единица обем, за да можем да говорим за каквото и да било разширение/удължаване.

Това ми е пропуск - не го знаех (чувал съм за ефекта на Шапиро по принцип, но не знаех с какво е свързан). В такъв случай - прав ли е Ники да твърди, че светлината спира да скорост НУЛА (или много близо до нулата) с достигането до хоризонта на черна дупка? Не ми се вярва да се забавя чак до толкова, ама и за ефекта на Шапиро не знаех, така че...

Скоростта на светлината и въобще светлината е продукт на пространство-времето на Вселената, точно както са негов продукт и гравитацията и въобще масивната материя. Всичко това са различни особености, различни начини на възприятие на пространство-времето. Имаме две перспективи на възприемане, различни при плоско (СТО) и при огънато (ОТО) пространство-време. При плоско пространство-време (СТО) имаме център на наблюдателя (обикновено се асоциираме с нашите очи, защото при зрението ни стимулациите са най-интензивни), спрямо който разни други неща се движат около него в разни посоки и с разни скорости и в зависимост от скоростите им те са със съответстващи скъсени дължини по посока на движението им и забавени часовници. При огънатото пространство-време този център на наблюдателя (ние) се измества и става център на масата, като подобни скъсявания на дължините и забавяния на хода на часовниците имаме от всякакви посоки, но вече с все по-голямото приближаване към центъра на масите (на това аз условно му казвам "завъртане на перспективата на възприятието на 90 градуса"). Еднаквата според всички скорост на светлината при плоското пространство-време (СТО) става еднаква според всички маса в покой при огънатото пространство-време (ОТО). Пределът е достигането на скоростта на светлината при СТО и достигането до сингулярност при ОТО. Общият източник на всичките тия различни форми на възприятие са особеностите на пространство-времето на вселената. Пространство-времето е базовата материя, от която се изгражда всичко.

Скоростта на светлината се забавя от преминаване през определени материални среди, не се забавя от гравитацията. Светлината, която преминава покрай Слънцето, както и през земната гравитация, докато не ни достигне нас на повърхността (за да замерим скоростта ѝ), не се забавя (нито пък се ускорява, както споменавах покрай ината на Младенов). Има само червено/синьо гравитационно отместване на светлинния спектър, когато напуска/наближава гравитационен обект.

Страшен мързел си! Елементарни неща не искаш да си потърсиш сам, даже и от Нютоновата механика! Ето ти и повече не мога да се разправям - имам си доста по-интересни неща от баналните на Физиката за девети клас ли беше там! "През 1989 година от совалката Атлантис бе пуснат апаратът Галилео, който трябваше да изследва Юпитер. За да се ускори до необходимата за мисията скорост, той прелетя край Венера и два пъти - край Земята. Гравитацията на планетите ускори апарата в пъти повече, отколкото двигателите му биха могли." Това е с произход от института Корнел. Съставиха списък на необяснимите астрономически явления в Слънчевата система - Haskovo.NET И - лека вечер!

Вече ти написах. Ако гравитационното ускорение можеше да ускорява до надсветлинни скорости - всяка светлина, която преминава покрай нашето Слънце, щеше да се ускорява от гравитацията му и ние щяхме да регистрираме светлина с надсветлинна скорост. Да, ама не регистрираме нищо такова, нали? А светлината щеше да може да се ускорява до надсветлинна скорост и от преминаване покрай Земята или покрай Луната... Ако можеше да има скорост над светлинната - някои светлини отдалеч ние щяхме да регистрираме и с двойно, и с тройно, и с още повече пъти по скоростта на светлината, защото щяха да са се ускорили от преминаването си покрай няколко гравитационни обекта, преди да достигнат до нас. Да, ама досега светлина с два, три или повече пъти по-висока скорост от тази на светлината ние не сме регистрирали.

Аз не твърдя такова нещо. Аз твърдя, че законът за ускорението работи, докато скоростта не достигне скоростта на светлината. Законът за ускорението не работи за получаване на надсветлинни скорости.

И докато търсиш, имай предвид, че ако гравитацията можеше да ускорява каквото и да било до надсветлинни скорости, то дори огъната покрай нашето Слънце светлина от звезди зад него (заради масата му) щеше и да се ускорява до надсветлинна скорост, освен да се огъва заради слънчевата гравитация. По такъв начин се засилват космическите апарати и сонди, които изследват покрайнините на Слънчевата система - ускоряват се от гравитацията на планетите, покрай които минават.

Аз няма да намеря и сериозен текст, според който крава е родила крокодил. Просто, защото такова нещо не съществува и следователно - няма кой да пише подобни глупости. Виж, че скоростта на светлината е пределната скорост за всичко - с текстове за това е пълно навсякъде, включително го има изказвано от нобелови лауреати, в Ютуб и във всеки учебник.

Фотоните сами по себе си не се изразходват - те се водят неделими и ако не бъдат погълнати от някоя елементарна частица, антена или някаква друга материя, няма причина да не си се движат със скоростта на светлината вечно. Засега не е известно "умиране" на фотони заради самото им движение.