Станислав Янков

Това е ясно, не исках специално да го уточнявам, за да не претоварвам коментара с неща, които се отдалечават от същността на моето възражение - дори и ускорението на пропадане да намалява от един момент нататък (условно 3,5), това пропадане не спира, а продължава, докато не се стигне центъра на масата (нулата на картинката) или някъде в много голяма близост до него и там плътността на смачканата пръст (почва) е най-голяма (гореща скала, която при Слънцето даже достига до много горещ, свръхтвърд кристал - ядрото на Слънцето го даваха като изключително твърд кристал). Още на други места ние с Ники сме спорили точно за това (поне според мен досега, включително и сега) - има ли намаляване плътността на Земята след 3,5 , дори до някаква празнина в центъра на Земята. Няма. Плътността на Земята (и температурата вследствие на тази плътност) продължава да расте и след 3,5 към 0. След тази област намалява само ускорението на пропадането, но самото пропадане си продължава почти до 0, плътността на мачкане на земната маса там продължава да расте към още по-големи плътности в сравнение с по-нагоре, а не започва да намалява след 3,5 към 0 и да става все по-малко плътна, защото от другата, недадената страна на нулата има още толкова земя, в почти същото състояние, както от представената страна на нулата, за която говорим (от 0, до 6,2 условно). Центърът на масата аз си го представям като един вид идеална точка - макар и той непрекъснато да се мести повече или по-малко, при Земята това нещо условно може да се определи като "кухината" между четири доста силно напънати един към друг атома, а пък при една неутронна звезда би бил "кухината" между четири доста силно напънати един в друг неутрона (но все още издържащи на напрежението, без всичко да колабира към черна дупка).

Не мога да разбера, в какъв смисъл имаш предвид това. Ако не греша някъде, аз разбирам нещата така: Когато нещо пада към повърхността на Земята от Космоса (на него му действа целия диаметър на Земята срещу него) - ускорението се изчислява обичайно, по формулите на Нютон. Когато това нещо достигне повърхността на Земята и ако можеше да продължи да пада към центъра на Земята, без да му пречат разните атомни отблъсквания и другите процеси, а само въз основа на гравитацията, то ще започне да пада към центъра на Земята с все по-бавно ускорение, защото ще му действа все по-малка част от диаметъра на Земята (както написа Скенер - ще има все повече земя над него и все по-малко земя под него). Обаче ще продължи да пада към въпросния център на тежестта на Земята (който непрекъснато се мести, заради динамиката на Земята и на всевъзможните процеси във вътрешността на Земята), макар и все по-бавно, докато не го достигне или почти достигне в някой момент. И на това място плътността, налягането и температурата са най-големи спрямо масата на Земята, всичко отгоре натиска навътре, да смачка. Единственото, което може да спре този колапс, са някакви атомни и ядрени процеси (например - термоядрените процеси в звездите, докато не свърши горивото и не станат джуджета, неутронни звезди или черни дупки). Само някакви процеси, известни или неизвестни, могат да спрат колапса до точка. Ако има място с нулева сила (което значи без посока), то това място е нещо като идеална точка и непрекъснато се мести, поради вече споменатото непрекъснато "трептене" на Земята и на нейните вътрешни процеси. Разни кухини в центъра на Земята, вакууми, "вътрешни светове" - НЯМА!

Пак да уточня, за да не се объркаме: Аз съм наясно, че когато падаш към Земята от Космоса, до достигането на земната повърхност на теб ти действа материята от целия диаметър на Земята срещу теб и това се променя в първия момент, в който ти (по някаква причина) започнеш да потъваш под повърхността на Земята. Това, което аз отричам е опитът на Ники да представя това нещо като наличие на максимална плътност на земната материя не в нулевата точка (центъра на Земята), а някъде по средата на земния радиус и да опитва с това погрешно представяне да търси някакви "празнини", "кухини" в черните дупки (ако правилно съм го разбрал). Това, за което говориш ти не се отразява на плътността в центъра на Земята, която си остава най-голяма там, а на други неща (струва ми се, че беше на ускорението на потъване към центъра).

Това би било така, ако материята свършваше след центъра на Земята. В смисъл - при оная картинка на Ники повърхността на Земята да е само между границата от шест цяло и нещо до нула, а след нула-та да следва въздух и Космос по същия начин, както следва въздух и Космос над шест цяло и нещо. Само тогава плътността ще е най-голяма някъде около три цяло и нещо, както се твърди от картинката и след това ще намалява към нула. При Земята обаче разстоянието от нула до шест цяло и нещо не е целия диаметър, а само радиуса и това означава, че на разстоянието от три цяло и нещо до центъра (до нулата) от едната страна до повърхността ти имаш много по-малко материя (шест цяло и нещо минус три цяло и нещо, равно на три цяло и нещо), а от другата страна имаш много повече материя (три цяло и нещо плюс шест цяло и нещо, равно на девет цяло и нещо). Едва когато достигнеш центъра на планетата (нулата) - едва тогава ти имаш еднакво количество материя от всичките ти страни (дванадесет цяло и нещо минус шест цяло и нещо, равно на шест цяло и нещо) и чак там започва да ти действа еднаква сила от всички посоки, при което ти повече не можеш да падаш на никъде. Затова, чак в центъра на Земята плътността (и температурата) става най-голяма, а не както иска да каже Ники, че е така в огромна сфера някъде около разстоянието от три цяло и нещо. Тука се изпуска, че при нулата материята (земята) не свършва, а продължава и още нататъка, плюс още едни шест цяло и нещо от другата страна на нулата и тази материя от другата страна на нулата, която не е показана на картинката, също работи гравитационно, както и материята от нула до шест цяло и нещо от страната на картинката. Както си споменавал по-рано, някъде в самия център на масата на Земята има някаква нищожна идеална точка на пълно равновесие, плътно заобиколена от материя с максималното за масата на Земята налягане, плътност, температура, ядрото на Земята (ако приемем, че няма никакви неуравновесени напълно движения на Земята и на вътрешността на Земята, поради които този идеален център на масата на Земята да не трепти постоянно).

Гравитационното привличане, гравитационната сила, гравитационния ефект при сферични тела като Земята или като всичко друго масивно и сферично трябва да е най-голяма в центъра на подобни маси, защото масивните частици не привличат гравитационно само с едната си половина (например като магнит, при който само едната му половина да привлича, а другата дори и да не отблъсква, то поне да е неутрална и да не предизвиква никакъв ефект), те привличат гравитационно с всичките части от себе си. Това значи, че гравитационно привличане ще има не само от половината страна на масивните частици от центъра на Земята към нейната повърхност, заради което ти да трябва веднъж да делиш диаметър на Земята на две, за да получиш радиуса и втори път да делиш и радиуса на две, за да получиш някаква необяснима сфера с една втора от радиуса на Земното кълбо, която да е с максимална плътност (а в самия център на Земята какво? Вакуум ли има?!). Това значи, че всяка част по повърхността на Земята привлича към себе си гравитационно дори противоположния край Земята (който на свой ред притегля пък частта от този и всеки останал край) и максималният ефект се събира в центъра на Земята, а ти е достатъчно да разделиш земния диаметър само на две, вместо на четири, за да намериш мястото с най-голям натиск между частиците - центъра на Земята (поради това земният център е и най-горещото място на планетата, защото там налягането е най-голямо). Ако беше така, както ти го пишеш - въобще нямаше да може да се формира Земята, защото на всеки етап от нейното свиване вътрешната половина щеше пречи на външната половина Земята да се свие още повече и щеше да има стремеж за заставане на двете половини в неутрално, стабилно състояние, без нито свиване, нито разширение. Така нямаше да може да се оформи дори кълбо, а всичко щеше да е нещо като рехав облак. Даже, всичко това практически елиминира гравитацията, защото дори и най-елементарната частица щеше да има половина, която бута навътре и друга половина, която бута навън и - става нещо съвършено безсмислено...

Нещата с някакви екстремни разширения в рамките на атома не се получават. Ако беше такова обяснението електроните да не падат върху ядрата на атомите - те все пак щяха да трептят почти хаотично и щяха да излъчват постоянно някакви електромагнитни вълни (при това - не на точни порции). Има някаква друга причина електроните в атомите да не излъчват постоянно електромагнитни вълни, а само познатите стойности на фотоните и това не е свързано със загуба на техния електрически заряд, защото ако беше нещо такова - целият атом също нямаше да притежава никакъв електрически заряд или пък ако ядрото все пак притежаваше такъв - атомите винаги щяха да са само положително заредени с общия заряд на протоните в ядрото. Предположението ми за някакви значителни разширения на пространство-времето в рамките на атома не струва. Ако има такива по-екстремни разширения от познатите в Космологията, те биха могли да присъстват само на околопланкови дължини, при квантовомеханичните флуктуации.

Защо? Веднага след Големия взрив, преди пораждането на масивната материя и на гравитацията вследствие на нея, разширението на Вселената е било изключително мощно и се е забавило почти до спиране едва при възникването на масивната материя, заради вселенската гравитация вследствие на общата вселенска масивна материя. След това, постепенно, разширението отново е започнало да нараства, все повече с времето. Всичко това обаче става на макрониво. Нещата на микрониво може да са различни, точно както на макрониво няма флуктуации, за разлика от наличието на квантовомеханичните флуктуации на микрониво. По подобен начин, при макро-мащабите разширението на пространство-времето може да протича с актуалния космологичен темп, докато на микроскопични, квантови мащаби може да е с темповете от преди формирането на масивната материя, темповете веднага след Големия взрив и екстремното разширение да е възпирано/компенсирано само от електромагнитното взаимодействие. Такова екстремно разширение на микроскопично ниво или колизия между разширение и гравитация може да е причината и за квантовомеханичните флуктуации на тези равнища. Но там може да участват и други неща...

Сега ми хрумна, дали пък едно разширение на пространство/времето в атома, ако го има, не пречи на електроните да паднат върху ядрата вследствие на електромагнитното привличане? Но пък, ако наистина е така - как пък чак толкова прецизно се балансират разширението (отблъскването) и привличането?! Или пък не е чак толкова прецизно - квантовата механика не позволява точна орбита на електрона около ядрото...

Действието на земната гравитация до безкрайност не пречи на галактиките да се разбягват една от друга с ускорение (разширението на Вселената), както не пречи на това и пълната наситеност на наблюдаемата Вселена с електромагнитни вълни (огромни количества БЕЗМАСОВИ фотони). Земната гравитация не действа на звездите в галактиката Андромеда дотолкова, че Андромеда да престане да се отдалечава от Млечния път с ускорението, вече установено от Хъбъл. При елементарните частици - гравитацията на електроните и ядрото е твърде слаба, за да оказва въздействие през разстоянията, на които те са отдалечени едно от друго. Електроните и ядрата се задържат в атома от електромагнитното взаимодействие, което е по-мощно от гравитационното и действа на по-голямо разстояние, на каквото по-голямо разстояние са и електроните и ядрото. Ако между тях протичат виртуални фотони - това пак не променя нищо, защото виртуалните фотони (и въобще фотоните) са безмасови и вече видяхме по разбягващите се галактики, че фотоните и електромагнитните вълни въобще не пречат на галактиките да се разбягват с ускорение една от друга, въпреки широката наситеност на наблюдаемата Вселена с всевъзможни електромагнитни вълни (минимум реликтовото лъчение, но съвсем не само то).

Да, най-вероятно е това, благодаря! Ще трябва първо да го поразуча какво точно имат предвид, защото за първи път, в този клип, срещам това понятие и както си предупредил - може въобще да не става дума за това, което си представям в момента.

Гравитацията е продукт на концентрацията на енергия, наричана и маса в покой, а при елементарните частици тя се води точкова и засега това представяне (точковото) не може да се опровергае. Освен това, гравитационното въздействие на Земята далеч надхвърля размера на земното кълбо, което е масивната материя, която определя това гравитационно въздействие. А и даже да приемехме, че електроните са мънички масивни топчета с ненулев диаметър - разстоянието между тях и ядрото пак е огромно за онези мащаби, нещо от порядъка на разстоянията на планетите в Слънчевата система спрямо Слънцето и даже много повече. И докато между планетите и Слънцето има газ и разни други вещества в нищожни концентрации, но достатъчно големи, за да надхвърлят минималната маса на кубична единица, нужна за възникване на разширение на пространство/времето, то "вътре" в атома, между електрона и ядрото, въобще няма възможност да има някакви други маси, на някакви други вещества. Това би трябвало да значи, че в някакви участъци на атома протича разширяване на пространство/времето (въобще не изключвам, че може и да греша някъде, но засега не забелязвам грешката си ).

Ето видеото, в което точно се обяснява онова, което от доста време се мъчех да представя като предположение, но не успявах, заради недостига ми на знания! Става дума за края на видеото, където се споменава за някакъв речен модел на общата теория на относителността, според който концентрацията на маса/енергия непрекъснато "засмуква" околното пространство/време "навътре", към центъра, подобно на вакуум или дренаж. От тук допускам, че може да има връзка между "количествата", "обемите" "засмукано" пространство/време от масивните области на Вселената и "количествата", "обемите" "изхвърлено" пространство/време в областите на Вселената с достатъчно ниска концентрация на масата/енергията, че там да протича разширение на пространство/времето. Допускането ми е (без да мога да го потвърдя сега-засега), че "количеството" непрекъснато "засмуквано" пространство/време в областите с по-висока концентрация на масата/енергията в цялата Вселена е равно на "количеството" непрекъснато "изхвърляно" пространство/време в областите с по-ниска концентрация на масата/енергията в цялата Вселена. При елементарните частици имаме точково представяне на масите/енергиите им, което ще рече, че между елементарните частици има значителни пространства с доста ниски концентрации на маси/енергии. Такива "големи" "празни" участъци има както между електроните и кварките на ядрата на атомите, така и между самите кварки в самите атомни ядра. Това би трябвало да означава, че дори в самите атоми протичат сложни процеси на "потоци" от "всмуквания" и "изхвърляния" на пространство/време и това може да има някаква роля във възможността за представянето на квантовия свят като някакво холографско подобие.

Това е много полезно! На мен ще ми трабват месеци, за да разбера нещо, но определено си струва!

Нищо, де! Аз само допълних твоето обяснение, за да стане годно и за лапландеца и Младенката - за под-6-годишните дечица... За мен щеше да е идеално, ентропията да беше едни леко поразхвърляни в шкафчето ми пачки от по 500 евра, ама... Наложило се е науката да ползва точно конкретни, едни и същи определения и дефиниции, за да можем някак да се разбираме за какво си говорим, вместо всеки да си измисля собствени неща и после с часове и дни да се бистри, на кой кое какво точно означава.

Ентропията е разреждане - от подредено към все по-хаотично.

А пък с две думи - без думи!

Виж! Само допреди няколко месеца аз самия разчитах изключително много на някаква евентуална голяма обяснителна сила на полетата. Постоянно питах тука колко са полетата, как ги представя квантовата механика и т. н. и т. н. Понеже, заради лоши общообразователни учебници и всевъзможни научно-популярни книжки, в главата ми беше тотален бардак относно сферата на физиката, след много време лутане и чистене малко по малко на купища предубеждения, основно с помощта на този форум тук (със сигурност има още такива, които трябва да разкарвам), едва преди около два месеца аз осъзнах ясно следните неща относно полетата: 1) Всичките полета, без изключение, се простират в цялата позната Вселена, без изключение и "празнини" във Вселената, където да няма едно, друго, трето или повече полета, не съществуват. 2) Полетата не пренасят никаква енергия. Ако в достатъчна близост до дадена масивна частица няма някаква друга частица, с която тя да взаимодейства - полетата все едно не съществуват и частицата нито губи, нито получава някаква енергия. Абсолютно всички взаимодействия между частиците се случват чрез посредничеството на бозони, които пренасят енергия, за разлика от полетата. 3) Абсолютно всеки участък в познатата Вселена поддържа възможността за проява на всички видове полета без изключение - както бозонни, така и фермионни. Дори бихме могли да кажем, че самото пространство-време изгражда всички тези масивни и безмасови форми. Предвид всичко това, става съвсем очевидно, че формата "поле" е направо излишна, защото всъщност това е чисто и просто пространство-времето на Вселената, само че в различни състояния (различни форми на съотношения между пространство и време) в различните моменти и места на Вселената. Като различни полета бихме могли да определим различните планове, пластове, перспективи, под които се изявява пространство-времето пред нашето възприятие - плоско, огънато по един, по друг, по трети начин...

Говорим за много частици, които неизбежно обменят огромни количества фотони помежду си, така че - можем да говорим за поле, щом чак толкова си държите така да наричате вселенското пространство-време, с корекцийката, че дори според до-квантовите представи полето ВИНАГИ е ЕЛЕКТРОмагнитно, особено предвид детайла, че магнетизма е производен от електричността чрез релативистки процеси (магнитният ефект възниква при движение на електрически заредено тяло спрямо регистратора). А и в КМ също е пълно с полета (свидетелство, че цялото пространство-време на Вселената е способно да поддържа всички взаимодействия и частици)... И какво би трябвало според теб да опровергава този цитат от моите твърдения?! Явно - ти вече прие като факт, че молекулите са просто атоми на различни елементи, свързани помежду си по различни начини! Сега само остава да приемеш, че всичко взаимодейства само и единствено чрез обмяна на бозони (само с изключение на квантовите сплитания, където процесът е още по-неясен) и че поле/полета е просто способността на пространство-времето на Вселената да поддържа през/чрез себе си всички видове елементарни частици - и бозони, и фермиони...

Забелязваш ли в цитата на по-раншния ми коментар множественото число на частици? Какъв смисъл има да говориш за поле на една-единствена частица (да речем - електрон), която блуждае сам-самичка в дълбокия Космос, без абсолютно никаква друга материя на светлинни години около нея (пък и обикновени километри да са - все същото!)? Нито се отделят и/или приемат някакви енергии, нито се променя нещо по праволинейното, равномерно движение на частицата, въобще - НЕ СТАВА НИЩО! А сега обърни внимание, какво ти е написал Малоум: ""Щом "тече" прав ток, значи част от електроните са с насочено движение, демек спинът на електроните е в направление ток. Това създава магнитно поле около проводника". Първо, при протичане на ток полето е ЕЛЕКТРОмагнитно - има си едновременно и електрическа, и магнитна компонента. Това винаги се подразбира и вероятно затова Малоум не е счел за нежно специално да ти го споменава, а се е насочил направо към магнитната компонента. По-важното обаче - тук се говори за МНОЖЕСТВО електрони, не за един-единствен без нищо друго в близост с него и НЕИЗБЕЖНО множеството електрони от токов поток взаимодействат електромагнитно помежду си. Нали? Ти нали не си някой противник на Уикито? Я, какво пише там: "Молекулата (на латински: molecula, идва от moles — маса)[1] е структура от атоми, свързани помежду си чрез химични връзки[2]. Молекулите се смятат за неутрални (нямат електричен заряд) и всичките им валентности са наситени. Молекула, съставена от много атоми, се нарича макромолекула. Свойствата на молекулите се определят от техния състав и строеж, т.е. от вида, броя и начина на свързване на изграждащите ги атоми. Съставът и строежът на молекулите се изразяват съкратено посредством химични формули. От молекули са изградени част от простите вещества и всички хомеополярни съединения. Вещества, чиито молекули са съставени най-много от хиляда атома, се наричат нискомолекулни, а тези с повече атоми — високомолекулни. Превръщането на един вид молекули в друг се нарича химична реакция. В кинетичната теория на газовете терминът „молекула“ се употребява в по-широк смисъл: молекула се нарича всяка градивна частица на газа. Например атомите на благородните газове се смятат за молекули, макар че те са единични несвързани атоми.[3] Подобно разширение на понятието се прилага и в квантовата физика, органичната химия и биохимията, където за молекули се смятат и молекулните йони, електрически заредените молекули и биомолекулите. Една молекула може да е съставена от атоми на един химичен елемент – например молекулата на кислорода (O2), или от атоми на различни елементи — например молекулата на водата (H2O). Атомите и комплексите, свързани с нековалентни връзки като водородна или йонна връзка, обикновено не се смятат за самостоятелни молекули.[2] Като съставни части на веществото молекулите се срещат много често в органичните вещества, предмет на биохимията. Те съставляват и по-голямата част от океаните и атмосферата. В същото време има голям брой твърди тела, които съдържат множество химични връзки, но не са съставени от ясно различими молекули - такива са повечето от минералите, от които се състои земната кора, мантията и ядрото на Земята. Не може да се определи точна молекула и при йонните кристали (соли) и ковалентните кристали, макар че те често са съставени от повтарящи се елементарни клетки, разположени в равнина — например графенът — или обхващат трите измерения като диамантът. Повечето кондензирани среди с метална връзка също имат повтаряща се елементарна клетка. При стъклата (твърди вещества в стъклообразно неподредено състояние) атомите също са свързани с химични връзки без ясно изразена молекула и без подреденото състояние на кристалите с повтарящ се елемент." Молекула – Уикипедия (wikipedia.org) Относно зададените от Ники въпроси - има направени цели филмчета!

Това е любопитно! Ако молекулите не са атоми, свързани по определен начин (с валентните връзки) - тогава какво са?! Надушвам, как си тръгнал да разкриваш съвсем нова химия! И още един въпрос - какво общо имат молекулите с магнитите, които обикновено са твърди, не течни или газообразни и там обикновено играят кристалните решетки? Грубо казано - приеми, че няма поле. “Полето” е способността на пространство-времето на Вселената да позволява движение на бозоните на взаимодействията (включително и фотоните) през него/чрез него. Когато се приближат достатъчно две частици с нужните характеристики - те започват да си обменят бозони и така да си взаимодействат и да си променят характеристиките по съответните начини. Полетата са били много по-нужни преди съставянето, чрез квантовата механика, на механизма с бозоните (виртуални и реални/свободни).

И означава ли това, че тези подредени молекули-диполи на стрелката не са вид атоми, които си обменят виртуални фотони с енергия (не полета) с атомите на жицата? Доколкото знам - само при диелектриците няма почти никакъв заряд, а магнитите са всичко друго, само не и диелектрици. Освен това, всичкото това не променя факта, че във всички случаи работата на взаимодействието (промяната на праволинейното, равномерно движение на материята) я върши вълната (в случая - виртуалните фотони). И дори единичните фотони, даже и да не са точно вълна, със сигурност не са и полета...

Да, ама има баби (като Младенката, да речем ), на които както и да го обясняваш - по-скоро ти ще се самоубиеш накрая, отколкото те да те разберат! Иначе - за радост, никъде не съм писал, че съм разбрал всичко съвършено.

Стрелката на компаса какво е? Не е ли заредени атоми? А жицата какво е? Не е ли заредени атоми? А между атомите на жицата с ток и на стрелката на компаса какво се обменя? Не са ли виртуални фотони (електромагнитно взаимодействие)?

Тук същественият играч не е полето, а вълната. Полето е нещо донякъде условно - какво се случва, когато на дадено разстояние една от друга се намират частици с едноименни заряди, какво се случва, когато на дадено разстояние една от друга се намират частици с разноименни заряди, какво се случва, ако разстоянието между тях е по-голямо или по-малко и т.н. Реалният играч, това, което носи енергията и предизвиква промените е вълната. Полетата са нещо условно, не пренасят никаква енергия, затова се смята, че взаимодействията протичат чрез сътветните им носещи енергията бозони - виртуални или реални (свободни).