Станислав Янков

Ако разгледаме внимателно долното видео, можем да забележим, че в сравнение с наблюдател, който се възприема за неподвижен (осите х и сt са перпендикулярни една на друга, под ъгъл 90 градуса), то при друг обект, който условно неподвижния наблюдател счита за движещ се спрямо себе си става завъртане на плоскостта на диаграмата му едновременно в две посоки - обратно на часовниковата стрелка и едновременно “нагоре”, в посока на нас, наблюдателите на тази диаграма. Колкото по-бързо се движи подвижния обект спрямо условно неподвижния наблюдател (с “правилната” координатна система, под прав ъгъл от 90 градуса), толкова повече се завърта координатната система х’/сt’ на подвижния обект от гледна точка на неподвижния наблюдател (от гледна точка на подвижния обект неговата координатна система х’/сt’ си остава “нормална” 90-градусова) и поради това толкова повече се скъсяват отрязъкът време и дължина на подвижния обект, съпоставими със същите на неподвижния наблюдател (казано по друг начин - времето и дължината по посока на движението се скъсяват заради споменатото по-горе завъртане на плскостите, перспективите на двете диаграми една спрямо друга). Накрая, при достигане на скоростта на светлината, двете линии х’ и сt‘ на подвижното тяло се сливат в една линия под 45 градуса в “нормалната” диаграма на неподвижния наблюдател, а отрязъкът време и дължина по посока на движението на това, което се движи със скоростта на светлината стават нулеви. Казано по друг начин, диаграмата, перспективата, плоскостта на всичко, което се движи със скоростта на светлината във вакуум (електромагнитни и гравитационни вълни) е завъртяна като линия под 45 градуса от гледната точка на всеки наблюдател (и не може да бъде наблюдател, защото там не протича време), докато всичко, което не се движи със скоростта на светлината във вакуум не може да достигне скоростта на светлината и разполага с условно неподвижна перспектива, при която собствената му диаграма да е с координати под прав ъгъл от 90 градуса. Това ще рече, че след като х и t/сt са пространството и времето/скоростта, а Вселената и всичко в нея се изгражда от пространство-времето, то разликата между всичко, движещо се със скоростта на светлината (без маса в покой) и всичко, движещо се с по-ниска от скоростта на светлината (с маса в покой) е в завъртането на плоскостта, на перспективата на пространство-времето по начин, който го деформира, изкривява. Това има нещо тясно-общо с гравитационното изкривяване на пространство-времето и с електромагнитните ефекти на привличане и отблъскване вследствие именно на релативистките ефекти при движението на електрическите заради спрямо заредените обекти, на които оказват въздействие (протича сближаване или раздалечаване в зависимост от вида на зарядите).

Продължение от предишните ми три поста на най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на лоренцовите трансформации, на диаграмата на Минковски и на специалната теория на относителността: Изменение координат при преобразованиях Лоренца (видео 16)| Специальная теория относительности Эйнштейновская формула сложения скоростей (видео 17)| Специальная теория относительности Применение эйнштейновской формулы сложения скоростей (видео 18)| Специальная теория относительности Нахождение промежуточной системы отсчёта (видео 19)| Специальная теория относительности Вычисление средней скорости (видео 20)| Специальная теория относительности Замедление времени (видео 21)| Специальная теория относительности

Продължение от предишните ми два поста на най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на лоренцовите трансформации, на диаграмата на Минковски и на специалната теория на относителността: Преобразования Лоренца (видео 10) | Специа́льная тео́рия относи́тельности Преобразования Лоренца (видео 11) | Специа́льная тео́рия относи́тельности Преобразования Лоренца (видео 12) | Специа́льная тео́рия относи́тельности | Физика Вывод преобразований Ло́ренца.Часть 1 (видео 13)| Специальная теория относительности Вывод преобразований Ло́ренца.Часть 2 (видео 14)| Специальная теория относительности Изменение координат при преобразованиях Лоренца (видео 15)| Специальная теория относительности

Продължение от предишния ми пост на най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на лоренцовите трансформации, на диаграмата на Минковски и на специалната теория на относителността: Пространственно-временные диаграммы (видео 4) | Диаграмма Минковского Пространственно-временная диаграмма. Пример (видео 5)| Специальная теория относительности Преобразования Галилея (видео 6) | Диаграмма Минковского Пространственно-временная диаграмма. Введение (видео 7)| Специальная теория относительности Измерения времени (видео 8) | Диаграмма Минковского Простра́нство Минко́вского (видео 9)| Специа́льная тео́рия относи́тельности

Ето най-доброто, най-нагледно и най-пълно обяснение на лоренцовите трансформации, на диаграмата на Минковски и на специалната теория на относителността: Светоносный эфир (видео 1)| Специальная теория относительности Эфирный ветер (видео 2) | Специа́льная тео́рия относи́тельности О́пыты Ма́йкельсона (видео 3) | Специа́льная тео́рия относи́тельности | Физика

Въпрос на тълкувание. Иначе е ясно, че когато е давано названието Big Bang, то е било повече шеговито, отколкото да се търси някаква стриктна прецизност (и сега не се знае твърде много за онзи момент, камо ли пък тогава). Също като с кварките и техните “цветове”.

Кое му е безумното на Големия взрив? Разширява ли се доказано наблюдаемата Вселена? Разширява се! Разбягват ли се галактиките една от друга? Разбягват се! Материята не се ли намира в пространството (след Айнщайн - пространство-времето)? Намира се! Очевидно пространството не е нищо, защото е пространство (НИЩО-то е НИЩО, а не пространство, било то празно или не). И за да можем да регистрираме ние пространство - значи има разширение (разлика, промяна на НЕЩО, която се регистрира като пространство). Дори сензитиви, като баба Ванга примерно, определят Бог като огромно кълбо от бяла, много силна светлина. Някои свързват това със Слънцето, но очевидно Слънцето е твърде дребно, за да е Бог - имаме много по-голямата черна дупка в центъра на галактиката ни и още повече имаме Големия взрив, който дава началното разширение на цялата Вселена, а след това и служи за пораждане на материята (процесите, свързани с еволюцията на Вселената, инфлатонни полета, полета на Хигс и т.н.). Очевидно - Големият взрив и произлязлата от него сегашна Вселена е Бог. Къде е безумието и противоречието, освен в твоето невежество?! За Бог и 24-те старци - що не си прочетеш пак Откровението на Йоан? Или ти християнските текстове не ги признаваш?!

Нищо не си написал и даже не си близо до това, което се твърди, дори и описано по такъв, по-религиозен начин! Твърди се, че всичко се състои от три различни "свята", три различни състояния на материята. Едни ги наричат духовен, душевен и материален, други ги наричат гравитационен, електромагнитен и груб материален (на масивните частици, фермионите). Разумът във Вселената (съзнание и подсъзнание) се определя като Бог, под него 24-те старци (12 условно положителни, свързани с материята и 12 условно отрицателни, свързани с антиматерия, като положителните са наричани и 12-те Архангели или 12-те Апостоли). Под 12-те положителни старци се говори за 6 положителни йерархии от всякакви духовни, астрални и етерни същности (същества), а под 12-те отрицателни старци са 8 отрицателни йерархии. На вържа на отрицателните йерархии било някакво голямо същество, наричано от някои Сатана, а от други Луцифер, под него други 10 същества и надолу разни други видове, сред които така наричаните "извънземни", включително добилите широка популярност грейове или малки сиви (те са определяни като демони). Накрая, на дъното, е човечеството, животните, въобще - органичния живот на Земята. Много си назад във всяко отношение, затова вероятно си и позволяваш такова необосновано-грубо отношение към по-знаещите от теб.

Да, не може на два или повече фермиона всичките четири квантови числа да са еднакви, но очевидно човекът няма никакво отношение към квантовата механика и се опитах да опиша представата си с по-достъпни понятия. Може да не съм бил съвсем точен.

Ама, недей така, Всемогъщи! Защото пък аз ще си позволя богохулството да ти заявя, че не е така, както си го писал! Смятам, че материята е специфично състояние на пространство-времето, което произхожда от характера на Вселената - хоризонт на невъобразимо гигантска черна дупка, която се разширява заради непрекъснато поглъщане на външна енергия/материя отнякъде и освен това се и върти (вероятна причина за наличието на СПИН при елементарните частици, като това проявление се продуцира чак до макронивото - въртенето около ос на Слънцето, Земята, галактиката и т.н.). Можеш да си представиш нещо двуизмерно, неправилно, силно деформирано, например картоф, който се разширява, върти, има безбройни шупли и деформации по повърхността си (елементарните материални частици, които изграждат атомите) и при това тези деформации непрекъснато се движат и изменят по повърхността на споменатия картоф, докато той като цяло продължава да си се разширява и върти... За да можеш да регистрираш нещо, каквото и да е, различно от нищото, трябва да имаш някаква промяна, разлика, нееднородност. Веднъж имаш разширението (промяна, разлика, нееднородност) на пространство-времето (картофа), което ти дава усещането за "празното" пространство и втори път имаш подвижните микродеформации по повърхността на картофа, които ти дават материята (елементарните частици) и гравитацията. При бозоните деформациите по повърхността на картофа не са на едно равнище и затова бозоните безпроблемно могат да заемат едно и също пространство по едно и също време, докато фермионите са на едно равнище и затова не могат да заемат едно и също място в пространството по едно и също време (принцип за забраната на Паули). Ето ти нещо много по-вероятно от твоето ПреВисше съждение, нищо, че произхожда от болна отрепка като мен, по твоите думи...

Аз съм един от следващите Скенер - една от болните отрепки, по Вашето определение. Надявам се Вашата Божествена същност да се смили над една болна отрепка, която все пак е готова да се поинтересува от Вашата твърде развита за дребното съзнание на другите представа и да попита плахо: Казва се, че Божието творение се дели на духовен план, душевен план, астрален план и етерен план, който е смесен както с астралния, така и с най-ниския (най-грубия) материален план. Защо да не е така?!

Моето подозрение е, че това е стичащата се към 2D-хоризонта-“плака” на нашата Вселена-черна дупка раздробена материя извън нея (това води до раздуването в трето измерение на хоризонта на черната дупка, което на нас, 3D-виртуалните холографски изображения, ни изглежда като разширението на четиримерното пространство-време). Топологията на хоризота на черната ни дупка-Вселена, в съчетание с разширението-лазер вследствие на поглъщаната от тази черна дупка материя води до процесите в основата на съществуването и поведението на елементарните частици (холографско, според сегашното ми подозрение). На този етап обаче, всичкото това е недоказана спекулация. Трябва да се върви последователно, по метода на изключването на различните варианти, за да се провери, дали има някакъв смисъл от едно такова холографско представяне, точно в описания от мен вид. Все пак - никой не е регистрирал (засега...) специално гравитацията и гравитоните, което не пречи да регистрираме гравитационните ефекти, така че и да не могат, по същия начин, да се регистрират (засега...) итерференчните картини на елементарните частици - това не пречи елементарните частици да си ги има и да си изграждат този сложен триизмерен свят, в който живеем.

Ако направиш холографско изображение на земнато кълбо, примерно с диаметър 5 сантиметра (то няма да е само сферична “опаковка”, а ще има и светещо съдържание “вътре”, но ще е буквално рехаво и без проблем ще можеш да прокарваш ръка през него) - в рамките на своя диаметър то ще съдържа електромагнитна енергия с количество Х. Ако направиш 5-сантиметрово топче от някакъв материал (гума, стъкло, глина, намачкана хартия...) - то ще съдържа огромен брой пъти повече енергия от Х. При материята изглежда да има приложимост холографския принцип (на ниво елементарни частици), но енергийните концентрации са несравнимо по-големи в сравнение с нашите електромагнитни холографски изображения и трябва да има някаква материя в основата (като “плака”), но тя изглежда не е от дефинираните до момента фермиони и бозони (гравитоните все още не са потвърдени и може да ги има, може да ги няма). Може би е нещо по-фино и фундаментално, тясно свързано с полетата, с гравитацията и с евентуалните гравитони, ако съществуват такива. Накратко - материята на макрониво дори и да е холографски виртуални изображения, тя не е с електромагнитно естество, а е нещо друго (проявяващият лазер не е електромагнитен, а някакъв друг, от много по-фундаментално естество - да го наречем най-условно, поради липса на достатъчно яснота, полеви или гравитационен).

Може би има много по-фин пласт, много по-фина форма на материята, която е в основата на изграждането на всичко и съставя холографските интерференчни картини на елементарните частици, когато последните не участват във взаимодействия и така не са проявени в холографски виртуални изображения. Спрямо тази форма всички елементарни частици и установените със сигурност бозони са много по-грубо, следващо ниво (както следващо ниво след елементарните частици са Слънчевите системи и галактиките). Единствено полетата са най-близката форма до това ниво, както и гравитацията и евентуалните гравитони (проникващи дори там, където и фотоните не могат). Полетата, гравитацията и гравитоните могат да са първото, най-близко и непосредствено проявление на тази най-фина форма на материята.

Затова и пиша тук - всеки, който забележи някакви нередности с официалната наука (която, да не забравяме, включва и теориите на Айнщайн), да ги посочи. Разбира се - за предпочитане аргументирано, с конкретика и подробности, както го прави Скенер, да речем. Защото съм много далеч от мисълта, че точно аз съм открил нещо, което убягва на поколения наистина гениални физици, включително и днешните. Прекалено хубаво за мен би било, за да е вярно. Абсолютно същото е обемното холографско изображение - обемен дисплей. Разликите са две - при Земята енергията на проявлението е несравнимо по-огромна от енергията на холографското изображение и най-вероятно и формата на холографската плака, която носи реалността (както и лазера, който я проявява) е различна от тази на макроскопичната холографска технология, която ползваме (защото очевидно материята на Земята е различна от електромагнитните, лазерни лъчения, които се ползват при холографските образи на технологиите ни).

Нищо не можем да игнорираме, когато искаме да изградим пълна и работеща картина - никакви движения (имало е инфлационно разширение, има разширение с някакво ускоение и в момента) и никакви детайли не са маловажни, за да стигнем до нови пробиви. Холографското изображение (обемен дисплей) също и най-безспорно е твърдо триизмерно. Цялото ни макро-съществуване е твърдо триизмерно, точно като холографското виртуално изображение (най-вече обемния дисплей). Всичко това не пречи, нашата реалност да произхожда от нещо друго, което поради холографското му естество и нашето плътно свързване с триизмерната конкретика на макросвета е почти недостъпно. И все още има нужда от внимателно обмисляне, но най-вероятно естеството на онова, което изгражда интерференчната картина (холографската плака) на тримерния ни макро-свят (основно през елементарните частици) не е съставено от силното, от слабото и от електромагнитното взаимодействие, а е нещо различно, по-фундаментално и може би доста близко с гравитацията и с гравитоните.

На PDF-файла (на английски) са част от нещата около интерференциите, за които пишеше Скенер. Coherence_p.pdfCoherence_p.pdfCoherence_p.pdf

И сферата е двуизмерна, но не е плоска. Освен това може и да не е идеална сфера. Може и въобще да не е сфера (има и куб, и паралелепипед, и тор, и ромб, и пирамида, а неправилните, най-произволни форми са безброй). И може да се движи (например - да се върти). Може различни части по нея да се движат най-различно една спрямо друга... Може ВСИЧКО! Ключовият въпрос е - може ли някаква комбинация между сложно движеща се двуизмерна форма (двуизмерна холографска плака), в съчетание с разширението на пространство-времето (третото измерение, проявяващия лазер) да даде наблюдаваната в момента реалност?

Холографският принцип не може да се приложи спрямо Вселената по същия начин, като при микроскопичния свят, защото Вселената е макро- и там играе точно обратното на неопределеността, а именно - конкретиката... А и в двата случая не може да става дума за неговото буквално прилагане, както го познаваме от холографските устройства от бита - щеше да е твърде лесно и хубаво! Могат да се ползват само негови елементи, по различен начин спрямо Вселената и спрямо микросвета и тепърва ще разбираме, дали въобще има някакъв смисъл от подобен подход. Според това, което ми се струва на мен - Вселената не може да е нито плоска, нито съвършено сферична, дори и ако нещата отговарят на моята представа, която аз наричам "холографска". Тя би могла да бъде ВСЯКАКВА (и с плоски, и с издути, и с вдлъбнати - с всякакви участъци). Вселената е толкова огромна и нейната периферия е толкова далече от нас (особено ако сме върху нейната "двумерна плака"-повърхнина), че все още не се знае нищо за нейната форма, даже дали е подобна на кълбо, на тор или нещо друго.

Описано с по-ежедневни интерпретации, необходимостта елементарните частици (не атомите, молекулите и нагоре) да се представят като точки без размери идва от дефектни резултати от математическите изчисления, когато тези частици са с размери. Ако с точки ти си изчислявал, че колата А на кръстовището се е движела с 55 км/ч, преди да се удари с другата кола Б, която се е движела със 79 км/ч и камери на кръстовището, които не могат да ти покажат формата на колите, но пък могат да замерят скоростта им, ти покажат същите цифри, а пък в други случаи същите камери с други настройки ти показват точно местоположението на кръстовището в даден момент на преминаващи през него коли от същата марка (и така принципно можеш да си направиш извод, къде обикновено преминават колите-точки през кръстовището, когато не знаеш скоростта им), то когато определиш и някаква дължина на колите, тогава сметките ти ще показват, че колите карат на зиг-заг през кръстовището, но сметките с точки не дават същия резултат и експериментите потвърждават само резултата от точковите коли. Смята се, причина за този резултат е наличието на квантово-механични флуктуации на полетата на пространство-времето или най-общо - наличието на неопределеност в квантовата механика, без която неопределеност обаче не излизат коректни резултати, които да се потвърждават от измерванията и даже резултатите без неопределеност и флуктуации са доказано неверни. Накратко, определянето на елементарните частици като точки дава теоретични резултати, които съвпадат с експерименталните резултати, а определянето им като неща с някакви размери (сферите имат размери, както и струните, и примките - и всичките имат следващия проблем) дава теоретични резултати, които противоречат на експериментите и не се наблюдават експериментално (не се потвърждават и дори се отричат в някои случаи). Като предлагам хохлографско разглеждане на елементарните частици, реално аз не нарушавам принципите на квантовата механика, защото така предлагам наличието на много копия на тези частици, на много техни точки едновременно навсякъде в пространство-времето и така става невъзможно да се установи едно тяхно точно местоположение, като една точка. Големият въпрос е - носи ли този подход някакви нови теоретични прозрения в сравнение с всичко останало досега?!

Според мене това е условно (като моментно определяне на точка по повърхността на сфера - слага се там, където трябва за момента). Математическата техника на квантовата механика изисква някъде да се определи точка и тя поставя нужната и’ точка. За една задача относно катастрофа на два автомобила на кръстовище, математическия апарат не позволява те да бъдат определяни като нещо различно от точки и той ги разглежда като точки. Полетата в основата на квантовата механика са навсякъде, техни сложни и непознати засега съчетания може да водят до интерференчна картина, което при точкова интерпретация би значело точки навсякъде в пространството. Ето как сумирането на всички възможни пътища на Файнман може да се представи като точки навсякъде и единствения въпрос е, дали чрез такъв подход ще може да се обясни нещо повече в сравнение с досега.

Както може би си спомняш, аз полетата ги считам за много тясно свързани с пространство-времето, като някакви аспекти на вселенското пространство-време. Не съществува теория (или поне на мен не ми е известна) с място във Вселената, където да не присъстват всички известни квантовомеханични полето (те могат да имат средна стойност нула, но не може да ги няма). Струва ми се, че в крайна сметка ще се стигне до двумерна сфера-периферия на Вселената-черна дупка (двумерната “холографска плака” с интерференчната картина), със сложна топология (плоски области издатини, вдлъбнатини, какво ли не - никой не е казал, че периферията на Вселената може да е само идеално сферична и практически може да има всякакви форми). Третото измерение-“проявяващ лазер” може да е разширението на тази периферия на черната дупка-Вселена, вследствие на поглъщана от нея енергия “отвън”. Обаче не искам да предпоставям заключенията си до това, което ми се иска да излезе накрая, защото това е гаранция за провал. Пък и холографското предположение да не се получи - вече съм със значително подобрени разбирания дори спрямо само допреди две седмици. Какво остава пък и като завърша започнатите книги (за съжаление става бавно, защото се връщам многократно към едни и същи места, за да ги разбера по-добре)...

Налага се частиците да са точкови (без размери), защото ако им се придадат някакви размери - потвърдени поведения на елементарните частици не се получават такива, каквито се наблюдават. Например, когато са едномерни струни с планкови дължини (най-малките възможни) - не излизат някакви хиралности. Естествено, самата квантова механика в сегашния си вид също има някои проблеми. Например - неизползваема е на макрониво, а макрониво а очевидно го има. Явно е, че и нещо с КМ не е наред, големият въпрос обаче е - какво точно?

Да направим една бърза равносметка на две ситуации - преминаване на поток отделни електрони през съответни два отвора и преминаване на поток отделни фотони през два отвора. 1) Имаме четири взаимодействия между частиците - гравитационно, слабо, електромагнитно и силно. Слабото и силното взаимодействие са свързани с ядрата и с ядрените частици на атома и нямат отношение към преминаването на фотоните и на електроните през двата отвора. Масите на всички елементарни частици, както и на участъка от отворите, през който минават са твърде малки и в този случай гравитационното въздействие е пренебрежимо, дори и да го има. Цялата установка е в еднаквото по сила и направление гравитационно въздействие на земята, с пренебрежими разлики в различните части на установката (ако въобще има такива), а и в Космоса промяна в резултата от експериментите няма да има, така че - гравитацията също няма отношение към експеримента с двата отвора. Остава само електромагнетизма. Ако при електрически отрицателно заредения електрон можем да заподозрем някакви електромагнитни причини за интерференцията му, произхождащи от материята около двата отвора, то при електро-неутралния (с нулев електрически заряд) фотон вече не можем (фотонът се излъчва и поглъща от електрона и участва в сблъсъци с електрони с еластично разсейване като резултат, но това не са процеси, които могат да обяснят интерференчната картина накрая (а и да можеха при фотона - тогава щеше да стои въпросът, защо се регистрира същото и при електрона). Каквото и да става - то не е със силно, със слабо, с гравитационно и с електромагнитно естество. Става нещо различно! 2) Има съвсем ясно физическо определение за вълни и за частици - класическото. Още електроните провалят класическата представа - трябваше непрекъснато да излъчват електромагнитни вълни, докато обикалят около ядрото и така да губят евергия, докато не паднат върху него, но въобще не става такова нещо. Истина е, че квантовата механика е изключително неинтуитивна, необичайна, несъвместима с по-лесните за възприемане класически представи, но това въобще не означава, че е нелогична и непоследователна! Не може да имаме основна разлика с класическата дефиниция за частица, съставена на основата на поведението на макросвета, поведението да е безспорно подобно на това на вълна в част от случаите, да не е хаотично или само курпускулярно, но това да не се дължи на физическа причина, а да е математическа абстракция (все едно, облаците да се скупчват в познатите форми, вместо да осъществяват брауново движение като останалия въздух не заради някакви реални физически причини, а заради нереални физически абстракции!). Може причините да са необичайни, несъвместими с досегашните представи, включително и квантово-механичните, но задължително има реални физически причини за това поведение на частиците. Вълните може да не са най-удачното определение, може да е нещо по-сложно - полета (повече от едно) или интерференчни холографски картини, както смятам за момента, но причината за тези интерференчни прояви трябва да не е някаква абстрактна математическа, а съвсем реална физическа. Полета, вълни или холографски същности - естеството на тези процеси не е нито силно, нито слабо, нито електромагнитно, нито гравитационно (макар да би могло да бъде сродно с гравитацията и с евентуалните гравитони по фундаменталност), а с някакво друго естество, но реално, физическо естество, не математическа абстракция и разкрие ли се повече от това нещо - това вероятно е механизма и за обясняването на гравитацията... По принцип, заради опита си на макрониво, човек мисли главно курпускулярно, но макар и всичко много често да взаимодейства и заради това на нас курпускулярната форма да ни изглежда непрекъсната, всъщност процесът на колапсите може да е доста кратък и епизодичен (излъчването на частиците, удрянето в мишената, плюс-минус сблъсъците, поглъщането и излъчването на виртуални частици - даже взаимодействието на електроните с атомното ядро като че ли не е свързано с тяхната проявена курпускулярна форма). През повечето останало време хорактерът на елементарните частици не е като частици. Процесите на това ниво може да включват някакъв вид поляризация, не точно електромагнитна, макар и много подобна. Проявините (при колапси) частици са наглед единични, но ако холографското представяне е вярно - в непроявената си форма те имат много свои копия навсякъде и освен това само фермионите, без бозоните, са 24 вида (заедно с античастиците). Всички тези разлики, заедно с разликите и спрямо бозоните, може да имат общо с разлики между поляризациите, кохерентностите и ъглите на аналога на това ниво на холографска плака и на кохерентен проявяващ лазер.