Станислав Янков

А

А

А

А

А

Холографският принцип изглежда е много внимателно изследван като част от развитието на физиката в бъдеще! Той се включва в някакви отношения както към примковата квантова гравитация (нейните фундаментални планкови квадрати, които да представляват най-малките порции пространство-време, имат връзка и с изследването на ентропията на черна дупка от Бекънстийн и Хокинг), и със суперструнната теория. От тази гледна точка се предполага, че периферията-сфера на Вселената е двуизмерния филм, на който всичко във Вселената е записано. Галактики, звезди, ние, всичко съществуващо има компоненти, записани по тази двуизмерна сфера-периферия, а третото пространствено измерение е вътрешността на сферата-Вселена, вече като кълбо. “Космосът” на кълбото-Вселена (отвъдната, външната част на кълбото-Вселена, където третото измерение трябва да продължава) е мястото, от които постъпва енергията за разширението на Вселената. Тоест - ние сме във вътрешността на черна дупка, която наричаме Вселена. Това е и триизмерната брана на суперструните, в която е всичко. Всичко това означава, че всички видове измерения (едно, две, три и повече) може да се проявяват в действителността едновременно и да са сложно преплетени. И всичкото това нещо може и да се върти, както се върти всяка една черна дупка...

Естествено, гравитационните вълни проявяват доплеров ефект. Обаче никъде не намирам опит да се дефинира, как да се изчисли енергията на евентуален гравитон! Gravitational wave - Wikipedia (en-m-wikipedia-org.translate.goog) Гравитон - Уикипедия (en-m-wikipedia-org.translate.goog)

Не можем, защото разликите между гравитацията и електромагнетизма са не само количествени, но и качествени. Прекалено са различни, въпреки наличието и на редица подобия. И всичките ми горни наченки на предположения са само в случай, че не е валидно описанието на гравитацията чрез ОТО, при което няма гравитационни кванти.

Понеже гравитацията е по-слаба от електромагнетизма 1042 пъти - възможно е енергията на гравитон (ако съществува) да се определя чрез честотата, умножена по намалената 1042 пъти планкова константа.

Освен по-слабия характер (по-дълбоката фундаменталност) на гравитационните вълни в сравнение с електромагнитните вълни, между тези два вида вълни има още една разлика - осите на направлението на електричното и магнитното поле на електромагнитните вълни са разположени на 90 градуса, докато осите на двете потенциални полета на гравитационната вълна са разположени на 180 градуса. Това означава, че и естеството на гравитационните вълни е малко по-различен от това на електромагнитните вълни - има някакво фундаментално изместване на протичането на гравитационните вълни спрямо електромагнитните вълни, поради което, в допълнение на разликата в силата, гравитационното взаимодействие е различно взаимодействие от електромагнитното.

Ако гравитационната вълна е подобна на електромагнитната, но от по-фино, по-фундаментално естество - тя трябва да се формира от гравитони, кванти с енергия, подобно на фотоните и да има някаква форма на доплеровия ефект при електромагнитните вълни. Наличие на гравитони? - Астрономия - 2021 (gsusigmanu.org)

Явно, ти си от по-чувствителните на тема окултна и друга подобна литература - не даваш и дума да се продума, че там би могло да се намери и нещо смислено покрай глупостите (например - че ще умреш, ако не ядеш нищо с месеци). Еми - какво да кажа? Всеки си има някакви теми, които са ерес! Не казваш нищо за евентуалния гравитон (единственият инструмент КМ да обясни ОТО, ако това е възможно)! Никъде ли не си срещал опити да се определи неговата енергия, подобно на фотона? Аз досега съм срещал само, че може да има гравитон, че той е с нулева маса и със СПИН 2.

Принципно няма магия, но квантовомеханичното тунелиране и сплитанията изглеждат като чиста магия от гледна точка на незапознатите с квантовата механика. И във всевъзможните религиозни, магически и други подобни текстове може да са описани и някои реални неща, но поради неподготвеност на авторите и/или за да не разкриват “тайни” пред плебса - тези неща са описани окултно, магически и религиозно. За последното - би трябвало да се потърси начин за откриване на енергията на потенциалния гравитон, както е открита енергията на Фотона (формулата, по която се определя).

Няма да споря - в момента ме вълнуват вълните на неопределеността и приложимостта на холографския подход като средство за дефиниране на множество фрагменти, които да съставляват споменатите вълни. Само ще ти цитирам Грийн (стр. 109 и 110 от Тъкънта на Космоса): “Въртящата се кофа измина дълъг път. От абсолютното пространство и абсолютното време на Нютон през релативистките възгледи на Лайбниц и след това на Мах до показването от страна на Айнщайн в специалната теория на относителността, че пространството и времето са относителни, но в своето единство създават абсолютно пространство-време, и до неговото по-късно откритие в общата теория на относителността, че пространство-времето е динамичен играч в развиващия се Космос - кофата винаги присъства. Въртейки се някъде на заден план в главите ни, тя се оказа един прост и лесен тест за това, дали невидимата, абстрактна, недосегаема същина на пространството - и по-общо, на пространство-времето - е достатъчно веществена, за да предостави окончателната отправна система за движението. Присъдата? Макар че по въпроса още се спори, както току-що видяхме, най-директният прочит на Айнщайн и неговата обща теория на относителността гласи, че пространство-времето може да даде такава отправна система: пространство-времето е нещо.” Накратко - съвсем ясно осъзнавам, какво съм написал, просто ти не си успяла да осъзнаеш, какво е написал Грийн!

Започнал съм, но за ефективното усвояване на това се изискват години, дори когато човек се занимава единствено с този въпрос. А аз имам и други проблеми на главата... Усвояването ще е бавно и докато задобрея повече или по-малко - ще спестявам време чрез обсъждания с вас, по-подготвените.

Много е за разправяне - въпросът е описван в няколко глави на книгата, включени са Нютон, Мах, Айнщайн. Накратко - в крайна сметка кофата с водата се върти спрямо пространство-времето на Вселената.

Квантовата механика е буквално науката на магията, така че - съвсем нормално да се пробвам да я прилагам и спрямо религиозни, окултни, мистични, магически и фолклорни теми. Ако магията съществува - квантовата механика е дисциплината, която би успяла да я постави на научни основи. И може и да не си забелязал, но напоследък дори американския Сенат се занимава открито с теми като НЛО и други подобни (останалите власти, не само в САЩ, го правят скрито от много отдавна). На теб такива неща не са ли ти любопитни? Дали има някаква истина в тях и какво биха могли да представляват в действителност?

Прочети Тъкънта на Космоса на Грийн - там въпросът с въртящото се ведро е много пространно разгледан, включително как са се изменяли прадставите относно него с времето.

Ползвам махало!

Холографският принцип присъства по някакъв начин при вълните на вероятността при квантовата механика, въпросът е в подробностите. Имаме три варианта на взаимодействия между вълни: 1) Никакво. Това е при електромагнитните вълни помежду им - те не взаимодействат по никакъв начин едни с други (стои въпросът с поляритета, но това е свързано повече с подсилване или отслабване на ефекта от вълни, отколкото с взаимодействие между тях). 2) Взаимодействие между вълни на масивни и вълни на безмасови обекти (например вълна на вероятността на електрон и вълна на вероятността на фотон). 3) Взаимодействие между вълни на масивни обекти (например вълна на вероятността на един електрон и на друг електрон). Първият въпрос е - двуизмерни пространствено ли са например вълна на вероятността на електрон и вълна на вероятността на фотон, когато не взаимодействат? Точно като един холографски филм с изображение - да стават триизмерни, когато се пресекат (фотон се погълне, излъчи или отклони от електрон) и след това фотона с изображението на моментното триизмерно състояние на електрона при взаимодействието да бъде регистриран и анализиран от физическата апаратура и наблюдателите. Би трябвало да е нещо такова! Без взаимодействие частиците да са навсякъде и именно фрагментите навсякъде на всяка частица да формират нейната вълна на вероятността и всичко това да е 2D. При взаимодействие на вълната на вероятността на една частица с вълната на вероятността на друга частица - да се формира временно триизмерно конкретно състояние на двете взаимодействащи частици и така и ние възприемаме процесите в природата като триизмерни.

https://pomagalo1.com/art/holografiq-1/17872

Ето какво представляват истинските холограми и те функционират изключително подобно на начина, по който се регистрира съществуването на всичко, включително действат с отразена светлина. Холографският принцип неизбежно би трябвало да присъства като елемент от обяснението на вълната на вероятността (на неоределеността) на всяка една частица и въобще на всичко.

Накратко - приемаме, че говорим за вълна на вероятността, не за поле на вероятността (това ти също го използва в предни коментари, както съм го ползвал и аз съвсем доскоро, при мои въпроси към Скенер, но както се вижда - погрешно). И освен това, всяка вълна на вероятността би трябвало да е съвсем реална, след като демонстрира такива съвсем реални резултати (формите на електронните облаци, вероятностите и плътностите на вероятностите се опредеят посредством вълновата основа, от която се започва). Тогава - следващия момент: След като вълните на вероятността имат твърде много от характеристиките на останалите вълни - защо да не разполагат с всички характеристики на всички останали вълни? Всички материални вълни се състоят от множество частици, фрагменти, чрез които се развиват. И електромагнитните вълни се състоят от съвместно действие на множество фотони, и гаритационните вълни може да се окажат изграждани от гравитони... Защо и вълните на вероятността да не разполагат по същия начин с множество фрагменти, които ги изграждат и които ги разпростират далеч извън точка, дори в цялото пространтво на тази Вселена, но които са от такова естество, че не правят частиците конкретни, в единичен и изявен вид, преди да взаимодействат с други частици? Едно разпръснато навсякъде холографско изображение, в множество свои рехави копия, без изцяло конкретно местоположение и характеристики, само с вълнови особености, което се проявява в единична конкретика само при свои взаимодействия с други вълни на подобни холографски изображения? Тук, разбира се, не става дума за пряко прилагане на холографията, но големия съвпад с холографските принципи е почти очевиден и може да разреши доста въпроси относно характера на вероятностните вълни, на дуализма вълни/частици, на многото пътища на Файнман, на квантовото тунелиране и запазва всички най-важни квантово-механични принципи (особено този за вездесъщата неопределеност).

Всичко това по какъв начин отрича, че вълната на вероятността е вълна и че ако можеше да ѝ се придаде някаква веществена форма - пиковете (върховете и дъната, които са най-вероятните местоположения на електрона в атома при съответното замерване) на вълната на електрон в атом щяха да изглеждат по абсолютно същия начин?! Още Дьо Бройл дава изражение на дължината на вълната на всяка масивна форма (получава се чрез разделянето на планковата константа на импулса, тоест - планковата константа се дели на резултата от умножението на масата по скоростта). Става дума съвсем ясно за вълна и колкото и условно да е всичко (точно както е условно при електромагнитните вълни извън видимия спектър - те също са невидими, както вълната на вероятността) - описват се съвсем недвусмислени вълнови форми и вълнови резултати. Всичко, което си показал, е определяне на вероятностни местоположения на електрон ЧРЕЗ ВЪЛНА!

Какво имаме? Имаме вълна на неопределеността, вълна на вероятността, вълна на Дьо Бройл (използваното днес опредление вълна на вероятността е било предложено за пръв път от Макс Борн). Как описва Браян Грийн тази вълна в книгите си "Елегантната Вселена" (стр. 145-159) и "Тъкънта на Космоса" (стр. 126-131)? Той пише, че тази вълна не била реална вълна, но ако сме разгледали поведението на електрони, фотони и всякакви други елементарни частици, дори при тяхното поединично излъчване, ни сме можели да регистрираме тяхното местонахождение с най-голяма вероятност при върховете и дъната на вълната на вероятността на съответната разглеждана частица и с най-малка вероятност в участъците с нулева амплитуда (точките на свързване на върховете с дъната и обратното). Въобще - уж не е реална вълна, но има абсолютно всички характеристики на вълна и води до резултати от вълна (интерференчното поведение дори на отделни електрони и фотони, излъчвани в посоката само на един от два отворени процепа, с интервал от няколко секунди между излъчванията на всяка отделна частица)! Какво е холографския принцип? Имаш две измерения, двуизмерна плака, в която холографското изображение е нанесено неизброим брой пъти - едно изображение там е навсякъде и можеш да го "прожектираш" дори чрез малка частичка от плаката, макар че тогава ще е много по-мъгливо и неясно. На всичкото отгоре изображението върху плаката се образува чрез интерференчни ефекти от два лъча, две вълни и се проявява, като през плаката, през двете измерения се пусне (или пък се отрази), в третото измерение, лъч светлина - от вълна на вероятността на електрон (плаката с двете измерения) се отразява вълна на вероятността на фотон и се получава временна регистрация на местоположението на частица (ние се заблуждаваме, че частиците са нещо постоянно, защото за нашето възприятие подобни регистрации протичат много често и не сме в състояние да отчетем каквито и да било прекъсвания). Наличието на вълна по всички правила, дори и била тя "нереална" вълна на вероятността, изисква две полета, две измерения, които да съставят такава вълна, дори и били те "нереални" и даже изисква множество фрагменти, както молекулите на водата при водните вълни, многото фотони при електромагнитните вълни и потенциалните много гравитони при гравитационните вълни, дори и били тези множество фрагменти, евентуално съставящи вълните на вероятността, "нереални", точно както и самите вълни на вероятността. Множеството "фини" интерференчни изображения на двумерната хологравска плака, които след перпендикулярно облъчване със светлина/вълна дават една, но добре изразена и конкретна картина много лесно могат да бъдат многото съставни елементи навсякъде в пространство-времето, които след краткотрайно облъчване с вълна на вероятността на фотон дават едно-единствено, триизмерно и много конкретно и определено местоположение на електрон, а без такова облъчване са множеството елементи на вълната на вероятността на електрона и дават интерференчната картина на електрона през два процепа. И понеже става дума за безброй изображения на едно нещо навсякъде - не може да се мине и без квантово-механичната неопределеност... Не може да няма и холографски момент, заедно с всичко друго, при квантово-механичните описания! Noise-free quantitative phase imaging in Gabor holography with conditional generative adversarial network (osapublishing.org)