Станислав Янков

Проблемът на хипотезата е, че се опитва да бъде нещо повече от един опит за по-различна, по-нагледна интерпретация. Ползва се характерна макроскопична представа навсякъде, включително за микроскопични неща, където нещата са много неинтуитивни - съчетание между квантова механика и относителност, което на всичкото отгоре все още не е добре разбрано и интегрирано. Същевременно - точно микроскопичното е предхождащо и определящо характера на макроскопичните прояви. За да е гравитацията сила - тя трабва да е сила НА НЕЩО МАТЕРИАЛНО (абсолютно задължително е да има материя, вследствие на чиито особености възниква тази сила, проявяваща се като гравитация). Налягането и неговата разлика също трябва, задължително, да произхожда от някаква материя, чиито разлики в плътността пораждат тези разлики в налягането и силовите им проявления като гравитация в случая. Коя е материята в този случай, която разликите в плътността и налягането, като следствие, описват и се появява, като следствие от тези разлики, силата гравитация, според хипотезата? Сферата в коментара на Скенер се ползва само за по-нагледна демонстрация на функционирането на кривината и на поведението на обектите в нея. Както ти не разглеждаш всички сложни процеси в скоростната кутия, в ходовата част, в диференциала, в окачването на автомобила, когато искаш да опишеш начина на изгаряне на горивото в цилиндрите, така и при сферата нещата са сведени само до още по-нагледно представяне на кривината и на нейното въздействие (обаче някои се затрудняват да си представят двумерността, заради това, че досега не са опитвали да мислят различно от триизмерно и вместо да се възползват от облекчението - всъщност затъват в още по-голяма неяснота и противоречия, свързани при това не с конкретния въпрос, а с изясняване на същността на измерността).

Имаш простор х, в рамките на който можеш да се движиш (едномерно пространство) или имаш простор y = 2х, в рамките, на който можеш да се движиш (двумерно пространство) или имаш простор z = 3х, в рамките на който можеш да се движиш (тримерно пространство) и т.н. Какви сили има тука и преди всичко - СИЛИ НА КАКВА МАТЕРИАЛНА СЪЩНОСТ (силите описват ефекта, до който дадена материя взаимодейства с друга материя)?! Някъде по-рано Скенер вече обясни, че при пространство-времето (независимо колко мерно) отсъства взаимодействие като между материални тела, а от там - отсъстват и сили (според ОТО). Аз съм склонен (засега) да приема пространство-времето като някаква форма на материя, но дори и така - принуден съм да го приема като крайно нетипична и с изключително неинтуитивно поведение и характеристики материя. Най-фината, най-тънката, която стои във фундамента, в основата на всичко, с най-високата степен на неопределеност, с най-малко описуеми характеристики и най-близо до НИЩО-то. Ако си играл на някоя компютърна игра, може да си срещал, как ходиш по някаква улица и след известно ходене през няколко завоя изведнъж се оказваш в същата точка, от която си тръгнал. Другаде улиците са две и пак са свързани в някой етап с началната точка на потегляне. На трето място са три свързани улици или още повече... Къде тук има каквито и да било сили?! Това е само простор, свобода на изява! Това са измеренията! Смисълът на описанието с 2D е по-лесно да покаже изкривяването по взаимо-затворен начин, без деформации и как кривината води до гравитацията и потъването на материалните тела (дори и двумерни в случая) в тази гравитация. Ти не успяваш да си го представиш адекватно и вярно в 2D формата - искаш да го разбираш добре и детайлно в 3D! Моите самолети (или самолетите на Скенер - ако така ти хареса повече) без проблеми могат да се движат кръгово по която и да било част от сферата. След като смяташ, че по-добре ще разбереш нещата, като ги усложниш още повече - добре! Полетата, които се явяват материята в двуизмерната сфера и я огъват до формата на сфера, също дават възможност самолетите да променят движението си по какъвто кръг от двумерната сфера си искат, макар и след като изразходват някаква част от енергията си. По същия начин, по който космическите капсули с астронавти пропадат по гравитационните геодезични линии на Земята, докато се завръщат от Космоса и отвреме-навреме задействат и после отново спират двигателите си, за да коригират геодезичната линия на падането си. Сега по-доволно ясно ли се получава?! Къде по двумерната сферата (която не е кълбо - кълбо би могла да стане, ако възприемаш триизмерно, а не двуизмерно) се намира нейния център, за да можеш да завържеш за него въжето?

Точно това е смисълът на измеренията, ограничаване при по-малко на брой и разширяване при повече на брой на свободите на движение. При едно измерение имаш само движение напред-назад, при две измерения имаш напред-назад и наляво-надясно, при три измерения имаш напред-назад, наляво-надясно и нагоре-надолу, при четири измерения имаш напред-назад, наляво-надясно, нагоре-надолу и Пунта-Мара и т.н. и т.н. Движението върху сфера не е излюзия, защото там наистина има само движение напред-назад и наляво-надясно, но няма нагоре-надолу (към центъра на сферата, ако беше кълбо и към "Космоса" в другото направление). По абсолютно същия начин не е илюзия и движението само напред-назад при едномерна линия, без никаква друга възможност. Тука, при разглеждането на измерения, няма никакви сили. Това са просто възможностите на свобода на движението, които при по-малко измерения са по-малко на брой и при повече измерения са повече на брой. Не можеш да пренебрегнеш гравитацията при едномерно и двуметно пространство. Всяко линийно пространство, което не е право, а огънато (дори до затворено в кръг или всякакви други форми), както и всяко двумерно пространство, което не е плоско като тепсия, а огънато (дори до сфера или до произволни други форми) са простраства с гравитация и там всичко ще пропада гравитационно, в зависимост от формата на геодезичните линии.

Докато коригирам малко предното представяне на двумерност, тримерност и над-тримерност - няма нужда от никакво закрепване на самолетите никъде, с никакви въжета. Материята (някакви полета, да речем) е така разпределена, че огъва принципно плоското и разгънато двумерно пространство (двумерен контейнер) в сфера. От тримерно същество, с тримерно възприятие, тази сфера ще се възприема като кълбо (с трето измерение навътре, към центъра и навън, към Космоса - нагоре и надолу). Понеже сферата има кривина, гравитация - двата двумерни самолета (на тях не им трябват крила, защото няма накъде да се издигат в двумерно пространство) просто си пропадат по геодезичните линии на двумерното кълбо, без да разходват никаква енергия за това, както си се пропада в гравитация. Така, чрез това гравитационно пропадане и без никакви енергийни разходи, те си правят кръгче след кръгче по повърхността на сферата, като се срещат ту в единия и’ край, ту в другия... За написаното от Скенер, за което му благодаря - трябва ми известно време (и съответстващо усилие), за да го асимилирам. Както винаги - той е дал най-сериозните подробности, което е чудесно, но и изисква усилия за адекватно възприемане. Материята е порядъчно сложна...

Ти се забъркваш, защото си се представяш като наблюдател, който си възприема обичайно, триизмерно. Затова си представяш кълбо с повърхност (дължината и широчината) и заедно с това и спускане към центъра (третото измерение, височината), а може би и “излитане нагоре”, в “Космоса”. Всъщност, тримерна сфера, наблюдавана в двумерен план, ще бъде за теб, бидейки някакъв екзотичен двумерен самолет (може и двумерно същество-правоъгълниче) като едно плоско, равно поле (понеже възприемаш само двумерно - ти няма да можеш да регистрираш третото измерение нито “надолу”, към центъра на сферата, нито “нагоре”, към “Космоса”. Ще възприемаш само пред тебе, зад тебе и от двете ти страни (двете измерения дължина и широчина). Третото измерение (към центъра и към Космоса) за теб няма да съществува и направо няма да можеш да си го представиш. И така, имаш простор напред, назад, наляво и надясно (всякакви комбинации от тези посоки) и когато с твоят брат-близнак-правоъгълник (другия двумерен самолет) сте опрели задните си части една в друга (ти гледаш напред, а той назад) - решавате да тръгнете, всеки от двамата точно в противоположната посока на другия. Така вървите, вървите, вървите, вървите (сферата не е чак огромна, но не е и много малка) - всеки от вас върви право напред в срещуположната на другия посока, като всеки от двама ви смята, че си върви по едно равно, плоско, двумерно поле. Обаче, ако отгоре (или пък от вътрешността на сферата) някакъв триизмерен наблюдател ви наблюдава двамата от триизмерна перспектива, той ще вижда, как двамата тръгвате в точно срещуположни посоки по кълбо, първаначно се раздалечавате един от друг, но след средата на кълбото отново започвате да се доближавате и накрая се срещате от другата страна на кълбото (ако продължите и след това - ще се срещнете още веднъж в стартовата точка, от която е започнало пътешествието). Всичко това става без усилие за вас, Като два правоъгълни фотона, които си се движат по двумерната сфера непрекъснато, по инерция, без никакво усилие, както непрекъснато се движи светлината, а защо не и със скоростта на светлината... Вие двамата обаче, заради двумерното си възприятие, ще смятате през цялото време, че се движите право напред по плоска, равна повърхност, в точно противополжни посоки. За вас двамата ще бъде огромна изненада, когато се срещнете отново след известно придвижване право напред по плоското поле и още повече ще се изненадате, когато на втората среща установите, че това е същото място, от което сте започнали дългото си пътешествие. Наблюдателят с тримерното възприятие ясно ще вижда огъването на двумерното пространство, по което двамата с правоъгълния ти брат (или пък втори двумерен самолет) се движите, но вие двамата ще възприемате само едно голямо, плоско поле и чак двумерния правоъгълен чичко Айнщайн от вашия двумерен свят ще ви разясни, че щом се срещате и то цели два пъти - значи се движите по огънато пространство-време, макар да не успявате да го усетите заради двумерното ви възприятие и заради много голямата площ на двумерното пространство, което кръстосвате. Ако съществува и четвърто пространствено измерение - за нас то е съвършено недостъпно, както третото измерение е недостъпно за двумерните същества. За нас това четвърто измерение би представлявало движение в един съвсем нов, различен свят и ако измеренията са шест, вместо четири, с три недостъпни за нас - този друг, съвсем отделен свят би бил тримерен, подобно на нашия. (При девет пространствени измерения би имало още цели два други, различни тримерни свята, освен нашия и т.н. и т.н.)

Егати! Нещо стана - един и същи мой коментар се е качил пет пъти! Ще разчистя четири от тях и ще помоля модераторите да махнат тези четири мои коментара без съдържание!

Изтрито поради повторение

Повторение!

Повторение!

Повторение!

Скенер, възможно ли е да дадеш някакво по-конкретно описание на написаното от теб тук? При движение на обект спрямо условно неподвижен наблюдател, обектът се скъсява по посока на движението и отрязъците на неговото време се удължават (казано по друг начин - времето му от гледна точка на неподвижния наблюдател се забавя). По подобен начин, при излагане на по-силно гравитационно въздействие, времето също се забавя (времевите интервали се удължават). На Еверест часовник ще се “върти” по-бързо, отколкото на морското равнище. Ти обаче сякаш имаш предвид нещо по-различно относно връзката на времевите интервали и гравитацията!

За да не приема нещо, което вече е прието (примерно, като това, че Земята е сферична или даже елипсовидна, но не плоска), значи го разбира по някакъв си негов, различен начин, тоест - НЕ ГО РАЗБИРА като мен. И ако аз вече съм преминал през такова обсъждане (в случая - още като дете) и съм разбрал, че той не е прав, а и не предлага нещо ново, което да не е било вече обсъждано - уместно е да не губя ценно време и да не обръщам внимание. Видял съм досега, че на Младенов, на лапландеца, на Гугъл нещо си и на още един-двама (зад някои от тези профили може да стои един и още човек) сложни, но не чак толкова сложни неща са обяснявани по всякакви начини и - няма никакъв ефект. Те си циклят на едно и също, както и да им се обяснява и очевидно не могат и/или не желаят да разберат. Аз гарантирано няма да тръгна, да обяснявам каквото и да било на Младенов и на останалите изброени, защото мога да употребя времето си много по-полезно, в сравнение с това. Освен със Скенер, Гравити и няколко други по-знаещи от мен, мога да обсъждам сериозно неща само с такива като теб, Шпага или Малоум (той упорито си държи на неговите неща, но все пак и променя някои работи, както и слага интересни неща).

Австралопитеците няма да са на същото мнение, даже ще са като Младенов - нищо няма да успеят да разберат...

Спрямо кого стоим неподвижни и спрямо кого се движим? Защото ако се возим в колата - спрямо колата сме неподвижни, но според пешеходеца покрай пътя се движим, както и той покрай нас...

СТО и ОТО ги ползват в някаква степен, но когото нютоновите положения и галилеевите трансформации са били съставени - не са съществували нито СТО, нито ОТО и класическата физика си е съществувала съвсем самостоятелно. Макар времето да се изкривява, то все пак не изчезва изцяло и има значение в исторически план и като последователност, нали?

Нищо патово няма, ти си си избрал губещата позиция и се мъчиш да я защитаваш чрез очевидни безсмислици - ученици от не най-горните класове, които учат нютоновата физика (мисля, че беше някъде около 7-ми или 8-ми клас) могат да те опровергаят за някои неща, защото ти не знаеш и не можеш да осъзнаеш дори нютоновите положения и галилеевите трансформации, които нямат нищо общо с нито една от двете теории на относителността. Скенер просто се забавлява с теб - на нас отговаря пълноценно и детайлно, когато го попитаме нищо, а на теб ти посочва само една от няколко неточности във всеки твой коментар и ти започваш да затъваш все повече и повече, в пълен мисловен хаос. Вероятно и ти си тук за някаква забава, според твоите разбирания, защото не излиза нищо сериозно от теб. Това е!

Още една интересна форма на представяне: Пространство-времето е най-близо до представата за абсолютното, тотално НИЩО! Не е нищо, но е с най-малко характеристики и най-близо до НИЩО-то. Полетата на взаимодействията и материята са следващото равнище, с малко повече определеност и с повече характеристики от пространство-времето, но пък с по-малко такива от света на класическата механика. Накрая, многоатомната материя е най-определена и конкретна, с най-голямо и сложно многообразие от характеристики. Много лесно се допуска някаква взаимовръзка между тези материи от три различни, но все пак и свързани по някакви начини естества!

Би могло да се каже, че чрез преминаването на материята през все по-плътни форми на сгъстяване (аналог на агрегатни състояния) - пространство-време, след това полета на взаимодействия и елементарни частици и накрая многоатомни масивни форми, - едновременно се засилват енергийните концентрации, които участват във взаимодействията и същевременно се намалява неопределеността, произтичаща от квантовата механика. Големите количества участващи частици водят до почти непрекъснати взаимодействия ту при едни, ту при други, ту при трети от тях и така винаги наличното взаимодействие на множество от частиците на едно многоатомно тяло е аналогично на непрекъснатото измерване и на едните, и на другите характеристики на тялото като цяло, макар да има и множество негови частици в неопределеност. При едни от частиците, съставящи това тяло, се измерват, чрез взаимодействията им, местоположенията, при други от частиците, съставящи същото тяло, се измерват същевременно скоростите им, при трети частици не се измерва нищо, не взаимодействат в даден момент и така са в неопределеност, но пък има много други частици в същото тяло, които са определени по един или по друг начин. Затова на макрониво може да се регистрира едновременно и местоположението, и скоростта на движение на въпросното тяло като цяло.

Трябва да има някаква причина за това разминаване между това, което ти се струва, че трябва да е и това, което е в действителност. Разглеждаш по-внимателно, защо ти се струва, че трябваше да е обратното и може би ще видиш, в коя област става разминаването между очакването ти и действителността.

Няма значение, защо пишеш - имаш някакво виждане, споделяш го и дискутираш, с който пожелае да обсъжда написаното от теб. Това е смисъла на форума. Всеки в един или в друг момент се прави на интересен по един или по друг начин, включително и аз - това е естествена част от междучовешкото общуване и не е важна! Важните са резултатите от разговорите, които всеки оценява за себе си специфично. Има очевидно разминаване между първоначалното ти и сегашното представяне на плътността и ефекта от КИ (сегашното е точно противоположно на първоначалното и според мен вече по-близко до реалността) и трябва да е ясно, кое от двете представяния обсъждаме в момента, за да върви смислено разговора. Това, което наблюдаваме е ЕДНОВРЕМЕННО наличие и на привличане, по принцип и на отблъскване, при сблъсъци на тела. Това може да става единствено, когато функционират едновременно две различни неща - гравитационното привличане на пространство-времето, заради което някои форми на КИ разреждат и привличат и същевременно - отблъскването на електромагнитните взаимодействия при достатъчно доближаване на материални обекти един до друг (кулминиращо със “сблъсък” и последващо отскачане). Обаче, подобието на ефектите, произтичащи от пространство-времето и електромагнетизма и различните начини и сила на тяхната проява (няма пълно съвпадение, а някакво сложно подобие) говорят за някаква връзка помежду им. Грубо казано, според мен електромагнетизма е една “по-сгъстена” и по-мощна проява на гравитационните ефекти (а пък класическите взаимодействия между обекти, съставени от много атоми е трета, още “по-сгъстена” форма и от електромагнитната - всяко следващо ниво ползва все по-големи количества енергия за възникването и за функционирането си и силата му е все по-голяма, защото се сборува ефекта на “по-тънките” взаимодействия).

Ще са, защото в единия случай е ползван разход на енергия (занасянето на пръчката до самолета, излитането на самолета, кацането на самолета, връщането на пръчката до другата - за всичко това е била изразходвана енергия) и това повишава ентропията, затова изоставането на времето по време на движението се запазва и след спирането на това движение. Лоренцовите ефекти с дължините не са свързани с ентропия (разход на енергия) и не се запазват.

В момента, в който поставиш едната летва до другата - те вече не се движат една-спрямо друга, дължините им отново са равни, както преди едната летва да бъде качена на самолета и часовниците им (атомни, разбира се - най-точните) отново започват да си работят с еднакви интервали от време.

Какво означава това? Това би трябвало да означава, че свитото, скъсено по посока на движението пространство на самия движещ се спрямо наблюдателя обект РАЗРЕЖДА околността около него и това довежда освен до неговото придвижване (като едновременно е и следствие от това придвижване - мое уточнение), също и до ПРИТЕГЛЯНЕ, СВИВАНЕ към него или - обичайната, притегляща, свиваща гравитация. Обаче в първия ти коментар тук, с който ти започваш темата, твърдението ти е, че според твоята хипотеза КЕ действа ОБРАТНО на това - СГЪСТЯВА ПРОСТРАНСТВО-ВРЕМЕТО ОКОЛО ОБЕКТА, А НЕ ТОВА НА ОБЕКТА, както твърдиш сега. Това сгъстяване на пространство-времето около обекта води до отблъскване и така масивните тела рикошират, отблъскват се, когато се срещнат или ударят. Виж цитатите от собствените ти думи в предния ми отговор. Това, което твърдиш сега е точно обратното на това, което твърдиш в първия ти текст, с който започваш тази тема. Кое е вярното, коя форма на хипотезата ти да ползваме, за да можем и двамата с теб да разглеждаме нещата еднакво и да се разбираме?

Дай да се разберем за нещо! В горния ти коментар ти казваш, че кинетичната енергия разрежда пространство-времето и увеличава притеглянето. А в долния ти коментар, с който започваш тази тема, казваш точно обратното - кинетичната енергия сгъстява пространство-времето и води до отблъскване. Кое от двете е?! Къде си срещал налягане, пред което да няма никаква преграда, но то да не се изравни с околното?!

Проблем е, защото според твоето представяне кинетичната енергия увеличава налягането на пространство-времето и с това отблъсква, раздалечава. Обаче в същото време кинетичната енергия (особено тази, представена като топлинното движение на атомите в телата) има типичен гравитационен ефект - увеличава теглото на масивните тела и действа гравитационно, притеглящо (тоест - намалява налягането, по твоя подход и така увлича към свиване). Това е директно противоречие с твоята хипотеза, точно наопаки на нейните тези. Стои си и проблемът с липсата на изравняване на наляганията, поне в областта на радиус от 100-200 светлинни години около нас (за това време човечеството има достатъчно ясни астрономически наблюдения и отдавна щеше да се отчете изравняване на наляганията, особено пък между Земята и Луната, между планетите, техните сателити и Слънцето в нашата Слънчева система). Нищо такова не се наблюдава, нали? Как ще решиш тези два най-тежки за хипотезата ти проблема, които буквално я опровергават?