Станислав Янков

Още не съм осмислял внимателно това (дори само днес научих и осъзнах няколко нови неща, които още не съм ги възприел и интегрирал стабилно в разбиранията си), но дали не е възможно повече или по-малко на брой измерения от четиримерното пространство-време, което ние мислим обичайно, да се проявяват за нашето възприятие по разглежданите тук неинтуитивни прояви на СТО и на ОТО? Например, отсъствието на тиктакането на часовници при фотоните да се проява за нашето възприятие като движение спрямо всички ИОС със скоростта на светлината във вакуум и когато фотони се преобразуват на масивни частици - това да значи, че часовниците са започнали да тиктакат, скоростите са станали подсветлинни и се регистрира универсална маса в покой. При гравитационното взаимодействие огъването на двумерно пространство може да се възприеме визуално като различно от плоско само от тримерна перспектива. При нас, които не можем да възприемаме четиримерно пространствено (петмерно пространство-време), огъването на пространството при гравитационно въздействие може да се проявява като времева аномалия (деформация на протичането на времето), поради която при движение в гравитационно въздействие ние се ускоряваме. Това са само най-повърхностни разсъждения - в момента съм на работа и не мога да премисля по-внимателно тези мои първоначални хрумки.

Също ще опитам да разбера, възможно ли е или по-скоро не, фотоните да са двуизмерни в нашата триизмерна пространственост (или пък триизмерни пространствено, но без време, каквото и да значи това) и когато се преобразуват в масивни частици - да стават триизмерни пространствено или да се включва времето и от там да възниква регистрация на маса в покой.

Маже би така ще е по-разбираемо: Двата самолета по двете геодезични линии от твоя пример с двумерната сфера са точки. Всяка точка от перпендикулярната на посоката на пропадането повърхност на капсулата е свързана с отделна геодезична линия, като всичките геодезични линии се събират в центъра на лунното кълбо и това значи, че капсулата трябва да се свива, пространствено, докато пада с ускорение към лунния център.

Ние падаме към Луната по геодезична линия, която свързва центъра на Луната с центъра на нашата капсула и в този случай е права линия. Всяка линия, пусната от различни точки по перпендикулярната на движението плоскост на капсулата, при праволинейно, равномерно движение по инерция, без гравитация, ще дава успоредна линия на осевата на капсулата по посока на движението. При гравитационното спускане към Луната, когато осевата е геодезична гравитационна линия - останалите линии няма да са успоредни, а ще се събират в точката в центъра на Луната и понеже това е пространството - би трябвало капсулата да се свива, усетно или неусетно (примера със събирането на геодезичните линии на двата самолета по повърхността на двумерната сфера, но тук в обичайните три измерения - широчина и височина по перпендикулярната плоскост на апарата спрямо геодезичната линия и самата геодезична линия като третото измерение).

Нека си представим следното: С много малко всяка година Луната се отдалечава от Земята (орбитата и’, елипсата, по която се движи около Земята, става с все по-голяма площ). Някога, в доста далечно бъдеще, Луната ще се освободи от гравитационното въздействие на Земята и ще отлети в дълбокия Космос. Ако това стане на подходящото място - след освобождаването си от земното притегляне Луната може да напусне не само Слънчевата система, но и галактиката ни като цяло (подобно на онова тяло, Оумуамуа ли го нарекоха, там). Луната вече си лети свободно в дълбокия Космос, нито се върти около нещо, нито се върти около себе си - лети си обичайно, равномерно, праволинейно, инерционно. Ние сме астронавти в космическа капсула, която е трябвало да се завърне на Земята, но всичко се е объркало и сме отлетели към дълбокия Космос. С цената на всичкото гориво на капсулата сме я насочили право към центъра на Луната и сме успели да достигнем нейното гравитационно въздействие, при което вече падаме към лунния център гравитационно и перпендикулярно на повърхността и’, по права линия според нас и според всички странични наблюдатели. Падаме към лунната повърхност с лунното ускорение (то е различно от земното, заради различната маса на Луната от тази на Земята). Можем да предположим, че всички пространствени линии около нас се събират право пред нас, в една точка в центъра на Луната. Можем да предположим, че докато летим с гравитационно ускорение, перпендикулярно на лунната повърхност, право съм лунния център, пространството около нас непрекъснато се свива. Докато сме летели инерционно, в Космоса, всички пространствени линии около нас са били успоредни една на друга, сочели са в посоката на движение и не са се събирали никъде. Въпреки разликата между тези два случая - ние не регистрираме никакво наше свиване, докато летим към повърхността на Луната, посредством нейното гравитационно привличане.

При гравитацията не се изисква нещо особено, за да действа тя еднакво за всичка и неусетно (там се искат специарни условия, за да започне да се усеща). Същевременно, при електромагнетизма трябва да създадеш много сложни и специални условия, за да стане той неусетен като гравитацията (ако това въобще е възможно). Само тази разлика показва, че гравитацията и електромагнетизма са две различни неща. Могат да произхождат от нещо общо (и най-вероятно произхождат от нещо общо, защото са и прекалено подобни), но в някакъв по-дълбок план на взаимовръзка.

Ако си във фарадеев кафез (или в моя пример с локомотива в Космоса) - ще усетиш същото, което усещаш в ускоряваща се кола, ако си легнал на земята или ако си в хамак, завързан в клоните на дърво, над земята. В Космоса тялото ти ще иска да си бъде в инерциалното положение в безтегловност (ако не си плътно свързан със стените на фарадеевия кафез - тогава ще усетиш друго, но пак ще усетиш), обаче кафеза, чиято външна страна ще се привлича от полето, ще се ускорява към източника на полето и ти ще залепнеш за противоположната му стена отвътре. По същия начин, когато си легнал на Земята - ти искаш да си продължиш да пропадаш инерциално, с ускорението на гравитацията, но повърхността на Земята те спира и ти усещаш това с гърба си (или пък с краката си, ако стоиш изправен). В хамака високо в клоните на дървото, над земната повърхност - ти искаш да продължиш да си пропадаш инерциално, но хамака, завързан за клоните на дървото, те спира и ти усещаш това като напрежение в мястото на допира на гърба ти с хамака... Просто - гравитацията действа ЕДНОВРЕМЕННО НА ВСИЧКО (на кораба, на теб, на чашите в кораба, на инструментите в него - на абсолютно всичко без изключение и по съсем еднакъв начин) и така не се усеща въздействието ѝ, докато електромагнетизма действа на едни неща повече, на други по-малко, на трети въобще и това прави негоовото въздействие да се усеща.

Ниkи 375 Replied: Преди 4 минути Тук вече е обяснено по разбираемо. Само че, като закрепя 320, аз виждак как жена ми прелита по край мен с 320 а аз се чувствам спрял. Забелязвам, че нейното време е забавено и за това ускорявам, за да се изравним и да си забавя моето време, така че темповете с които текат времената ни да се уеднаквят Нейното време няма да е забавено, а ще е ускорено спрямо твоето. Иначе, когато се изравните - няма да може нейният часовник да е отчел повече време в сравнение с твоя. Това е голямата разлика между преобразуванията на времето и тези на дължините. При дължините и тя ще те отчита скъсен по посока на движението, и ти нея, когато се приемаш за неподвижния, а когато се изравните отново неподвижно един до друг накрая - пак ще сте си дълги и двамата толкова, колкото и преди стартирането ти (скъсяването от движението ще е изчезнало).

Този твой отговор е доста полезен и на мен.

Защото навсякъде, където участва електромагнитното взаимодействие ускоренията и забавянията се усещат. При електромагнитното взаимодействие ускорения и забавяния не се усещат само тогава, когато обектите са достатъчно далече, за да не могат да взаимодействат електромагнитно (две топки за боулинг да се разминат на достатъчно разстояние една от друга, вместо да се ударят). При гравитационното взаимодействие ускоренията не се усещат, освен ако не изразходваш енергия, за да ускориш още повече сближаването със Земята или пък за да го забавиш. Тогава вече започваш да усещаш ускорение или забавяне, както при промяна на скоростта ти на праволинейно, равномерно, инерционно движение.

Освен тези въпроси, може да се зададе и въпросът: Какво по-конкретно представлява смяната на перспективата на проява и на възприятие от два фотона на електрон и позитрон (примерно)? Защото от една страна има сериозна разлика между електромагнитната и гравитационната проява (при първата се усещат ускорения, а при втората не се усещат), обаче има и значителна прилика! Както масата/енергията на масивните тела не се губи, когато изкривяват гравитационно пространстранство-времето по ОТО (излъчват гравитационно поле, по КМ), така и зарядът и масата/енергията на заредените елементарни частици не се губят, когато те излъчват, непрекъснато, електрическото поле на заряда си около тях (ето тука е голямото приближение до топология на пространство-време с електромагнитен произход). Освен това, заредените електрически частици са едновременно и масивни частици и имат както електрическо, така и гравитационно поле! Всички елементарни частици със заряд са и масивни частици (има и беззарядни масивни частици, но няма нито една заредена безмасова частица). Каква по-точно е тази смяна на фокуса, на перспективата, която променя безмасовия фотон с неизменна скорост на светлината във вакуум и с еднаква планкова константа, но с различни честоти и енергии в масивна елементарна частица с универсална маса в покой, с универсален електрически заряд (когато го има) и с различни подсветлинни скорости и кинетични енергии?

Ниkи 375 Replied: Преди 7 минути Не бе Слави, няма такова нещо. Нали ти казах, ускорение и забавяне са едно и също нещо. Няма възвръщане на времето. Представи си, че с жена ти сте на огромна, овална писта - ще тествате две Ферарита. Стоите един до друг в двете коли, на старта, часовниците ви цъкат с еднакъв темп и са синхронизирани. Ти си пръв и стартираш, ускоряваш се, Ферарито реве, гълта гориво, вдигаш над 300 км/ч. Това ускорение води до удължаване на твоя интервал за секунда в сравнение с интервала за секунда на жена ти в останалото неподвижно Ферари, твоят часовник цъка забавено в сравнение с нейния. Ти задържаш на 320 км/ч и правиш обиколка след обиколка на овала. След доста време, когато си се понаситил на Ферарито, забавяш скоростта и накрая отново спираш до жена ти, на стартовата линия (дошъл е нейния ред да повърти кръгчета с нейното Ферари). В процеса на забавянето, до спирането до жена ти, интервалът на твоята секунда отново се скъсява до този на жена ти в неподвижното Ферари на старта и часовниците ви отново започват да цъкат в синхрон. Обаче когато ги сравните - твоят е изостанал от нейния (запазило се е за постоянно забавянето на твоето време, докато си ускорявал, правил си обиколките с 320 км/ч и после отново си забавял до покой до жена ти на старта). Тоест - има такова нещо (поне според моите представи)!

Въпросът е, поради какво се демонстрират сходни ефекти на промени на интервала на времето при две съвсем различни състояния - нарушаване на състоянието на покой чрез ускорение или забавяне от една страна (винаги свързано с разход на енергия и от там с ентропия) и нарушаване на естественото ускоряване по гравитационна геодезична крива чрез засилване или забавяне на това естествено ускоряване от друга страна (също винаги свързано с разход на енергия и от там с ентропия)? И защо при промените в интервала на времето има разход на енергия, ръст на ентропията и от там промените се запазват за постоянно, а при при промените на дължините със смяната на скоростта няма такъв разход на енергия, ентропия и запазване?

При ускорение от покой ходът на часовниците се забавя (интервалът се удължава), а при закъснение обратно към покой - точно обратното, ходът на часовниците отново се ускорява (интервалът се скъсява) до темпа си в покой, нарушен от ускорението преди това. Ефектът при ускоряване от и забавяне до покой е точно обратното едно на друго и не може да се пренебрегва. Ускорението от покой и забавянето до покой променят интервала на времето (ускорението го удължава, а забавянето го скъсява) по същия начин, както го променят допълнителното ускоряване над естественото ускоряване по гравитационна геодезична или забавянето на ускоряването под това на гравитационна геодезична, дори ако това забавяне под геодезичното ускоряването се дължи на това, че стоиш на земната повърхност (ако стоиш на земната повърхност на морското равнище, ходът на часовника ти ще се забавя повече, откокото ако стоиш на Еверест, защото на морското равнище се противопоставяш на по-силно гравитационно поле, отколкото на Еверест).

Изгледай си ги ти, човече. Съвсем ясно е написано в урока - "Ускорение свободного падения". Ако не знаеш - УСКОРЕНИЕ означава нещо различно от СКОРОСТ!

Падат с едно и също УСКОРЕНИЕ: https://ru.m.wikipedia.org/wiki/Ускорение_свободного_падения

При инерциално движение, когато то е праволинейно и равномерно, имаме скъсяване по посока на движението на движещия се обект от гледна точка на неподвижния наблюдател. И понеже движението е инерциално - движещият се обект ще приема неподвижния наблюдател също като движещ се инерциално спрямо него обект, който също е скъсен. Същото се отнася и при инерциално движение с ускорение по геодезична крива. Всеки от двамата наблюдатели ще регистрира другия като движещ се с ускорение обект, който се скъсява все повече по посока на движението. Понеже при трансформациите на дължините няма ентропия, отсъства разход на енергия - когато движещите се един спрямо друг обекти/наблюдатели преустановят движението си и станат неподвижни един спрямо друг, скъсяването заради движението изчезва и се връщат дължините им в покой. За разлика от лоренцовото скъсяване, при промените на едни и същи отрязъци от време определящо е коя от инерциалните системи се превръща в неинерциална (преминава през ускоряване или забавяне спрямо останалите) и там промените се запазват трайно, защото са свързани с ентропия (има разход на енергия). При инерциалното праволинейно, равномерно движение времето на обектът, който изразходва енергия за ускорението се удължава от гледна точка на останалите неподвижни наблюдатели и ходът на часовниците му се забавя. Същевременно, от негова гледна точка ходът на времето на всичко около него се скъсява и часовниците извън неговите започват да се въртят по-бързо. Пак всичко извън него се скъсява по посока на движението, но ходът на времето извън него се ускорява от негова гледна точка. Когато той забави отново до покой спрямо всичко околно - ходът на времето му отново се възстановява до този на всичко останало в покой около него, но разликата в следствие на движението му след ускорението и с удължени отрязъци (забавени часовници) се запазва - той е изразходвал енергия и това е довело до повишаване на ентропията. При инерциално ускоряване по геодезична крива ходът на времето остава скъсен и часовниците се движат по-бързо, както при покоя в предния случай, но се отчита лоренцовото скъсяване по посока на движението от неподвижен страничен наблюдател. В този случай отрязъците време се удължават и часовниците се забавят при ускоряване или забавяне от инерционното движение с ускорение по геодезичните линии (това се отнася и при пребиваване на повърхността на планетата, което е аналогично на противопоставяне на движението по геологичните линии, а пък ако сме на Еверест, при по-слабо гравитационно поле - това означава по-малко противопоставяне на гравитационното ускорение на Земята и там часовниците тиктакат по-бързо, отколкото тези на морското равнище).

Това може да съм го объркал. Има си лоренцовото скъсяване спрямо неподвижен страничен наблюдател, но ходът на часовниците не се забавя.

Телата падат не с една и съща скорост, а с едно и също ускорение (9,8 м/с2). Докато при електромагнитното взаимодействие масата има значение, заедно със скоростта, какво ускорение ще се предаде при сблъсък между две тела (от значение са и други неща), то при гравитационното ускорение масата е без значение и то е винаги едно и също за съответното масивно тяло. По подобен начин, когато някой обект не се движи, движението по оста на дължината се пренася като движение по оста на времето, скъсената дължина се връща до състоянието си в покой, а интервалът на времето се скъсява и часовниците се забързват. По подобен начин, движението се пренася по оста на времето при ускорено пропадане по геодезична линия на гравитацията и в този случай времевият интервал се скъсява и часовниците се забързват при това гравитационно инерциално, ускорително движение. Поне така ми се струва. И би трябвало да няма лоренцовата скъсяване по посока на движението, защото това си е инерциално движение, макар и с ускорение.

Имаме два типа инерциални и неинерциални движения. В единия случай имаме равномерно, праволинейно движение като инерциално и ускоряване или забавяне като неинерциално. В другия случай имаме ускоряване по геодезична линия (избрахме тя да е права към центъра на масивното тяло, което предизвиква гравитационното изкрияване, за да е примерът по-интуитивен) като инерциално движение и забавяне или ускоряване на това гравитационно ускорение, като неинерциално движение. Въпросът е - кога-какво става с интервалите на времето в тези различни случаи (а и с дължините също), както и от гледна точка на различните наблюдатели.

Ако ще сме прецизни - твоето също не е най-точното. В основата е четири-мерния пространствено-времеви “самун” (континиум), който се нарязва на еднакви времеви “филийки” (периоди, интервали). В зависимост от различните условия между различните обекти и наблюдатели - тези времеви периоди (“отрязъци”) се изменят (удължават или скъсяват), часовниците се забавят или забързват едни спрямо други.

Научните доводи на Младенов... Нямам отношение към решението на администратора и Младенов не ми пречи, но и отсъствието му за малко не е фатално. Имаме си Гугъл нещо си, УФО нещо си и т.н.

Или пък няколкото човека с различно тегло падат с еднакво ускорение към земята и затова могат да се хванат... (Също, регулират скоростта си благодарение на въздуха.)

Направи го ти, а аз ще описвам експеримента - отчита ли въображението ти въздействието над болковите ти рецептори по тялото, когато се размажеш или ти нямаш въображение и не отчиташ и не усещаш нищо...

Нега разгледаме следната ситуация: От една страна имаме праволинейно равномерно, инерциално движение на обект (примерно самолет) спрямо неподвижен наблюдател на Земята, след като се е ускорил до движение самолетът. От друга страна имаме движение с ускорение на обект по права геодезична линия към Земята и пак някакъв наблюдател отстрани (примерно - в космическа станция на стационарна орбита около Земята). Такава права геодезична линия се получава, когато случайно или не обектът се е насочил към центъра на Земята, преди да попадне в по-откроимото земно гравитационно въздействие, докато все още се движи праволинейно и равномерно в Космоса. В един момент гравитационното въздействие на Земята над обекта става по-откроимо и той започва да се ускорява по споменатата права геодезична линия, докато не се спре върху земната повърхност. Изключително интересен е въпросът, какво се случва с хода на времето във всеки от тези два коренно различни случая, във всяка различна ситуация (покой, ускорение, движение, забавяне) и от всяка гледна точка.