Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

Станислав Янков

Потребител
  • Брой отговори

    2561
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    1

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ Станислав Янков

  1. Младенов отрича СТО, затова няма пречка да има и скорости 5хС, които биха се регистрирали много лесно, с много малко пари, само с повече хитрост. Той обаче предпочита само да разтяга локуми тука, вместо просто да ни затвори устите с един разбиващ, мощен, неоспорим експеримент... Ако имаше реално неща като тахиони - те щяха да са в големи количества като фотоните, електроните и всичко останало и щяха да дават регистрируем физически ефект (те са с отрицателна маса и би трябвало да се движат много пъти по-бързо от скоростта на светлината, което не може да остане незабелязано). Реално не е установено нищо такова, никакви признаци, затова тахионите са признак за дефект в теорията (в случая - първата струнна, бозонната).
  2. И получаваш аргумент след аргумент защо твърденията ти са неверни... Е - време е да затвориш устите на всички, като демонстрираш експеприментално неверността на айнщайновите твърдения! И щом ходене до Франция ти е скъпо - ще ти покажа още един вариант: Във всякакви кристални решетки, включително и най-стабилните, атомите трептят неистово, с бесни скорости. Винаги се случва някои от трептенията да са в посоката на наблюдателя и тогава електроните, които излъчват фотоните, ще засилват въпросните фотони с много по-голяма скорост от 300 000 км/с. Това е доста лесно и много по-евтино за регистриране от екскурзия до Франция за трима, ако беше вярно. Има и много-много други евтини варианти за реално, експериментално доказване на твърденията ти, но ти предпочиташ писането на глупости, вместо делата. Чао!
  3. Нещо, много си се Побъркал! Не аз отричам общоприети и проверявани непрекъснато, с цената на многомилиардни разходи, теории. Ти отричаш общоприетите и доказаните научни твърдения и твое е задължението да докажеш правотата ти. Ти какво ще направиш, ако аз дойда и се представя за твой незаконен син, на който да трябва да плащаш? Няма ли аз да съм длъжния да докажа твърдението си, което ти ще отричаш? Или направо почваш да ми плащаш, без дори генетичен тест за бащинство?! Ако е второто - аз съм твой незаконен син и чакам първата вноска... Побегна точно като улично помиярче, с подвита опашка, а доказването на твоето твърдение не е нито сложно, нито скъпо, ако си прав... Каква жалост!
  4. Е - хайде, де! Да го направим тримата и да получиш Ноебел-а - ще вземеш много повече пари от разходваните за една разходка до Франция за трима ни, да не говорим за последващата глобална слава и покани за скъпо-платени лекции по цял свят... Как пък всичките опровергатели на Айнщай все се оказват безпаричници, а онези с милиардните разходи, които го проверяват непрекъснато, включително и в Космоса, все не успяват да го опровергаят?! Каква съдба и какво нещастие за ИСТИНАТА!!!
  5. Нека да приключим със споровете и да се насочим към сигурните неща, които неоспоримо ще решат предмета на спора - НЕДВУСМИСЛЕНИТЕ ЕКСПЕРИМЕНТИ! Вече ти предложих вариант за доказване на правотата на Нютон пред Айнщайн, като експериментално покажеш недвусмислена скорост на светлината над 300 000 км/с. Според Нютон ограничение на скоростта на светлината няма и тя може да е и два пъти С, и повече пъти. Дори една скорост на светлината от 450 000 км/с слага кръст на Айнщайн... Кога действаме?
  6. Стига аргументи, дай един експеримент да направим, да опровергаеш и Айнщайн, и нас и да спечелиш Нобеловата награда! Ето ти евтинко предложение: Вземаш мен и Скенер до Франция, тримата, там аз се качвам на TGV (френската високоскоростна железница се движи с над 200 км/ч) и когато мина покрай теб и Скенер покрай линията - светвам с фенерче, а вие измервате скоростта чрез някоя хитра процедура, измислена от теб. И - хем евтинко натриваш носа на мен и на Скенер, като показваш скорост на светлината над 300 000 км/с и с това опровергаваш Айнщайн, хем ставаш следващия гарантиран носител на Нобеловата премия! Какво по-яко от това?!!!
  7. Според теб СТО не е вярна, така че - теб относителността на СТО какво забранявала не те интересува. Нютон не забранява на светлината да се движи и 2 пъти, 3 пъти, 5 пъти, 10 пъти по-бързо от 300 000 км/с, включително и във вакуум. Но, ФАКТ: Младенов не може да демонстрира скорост на светлината, по-бърза от 300 000 км/с, макар Нютон никъде да не забранява това, нито на Земята, нито във вакуум в Космоса. ФАКТ: Младенов хал-хабер си няма от Нютон!!! Кво праим?!!!
  8. Теория Калуцы – Клейна В 1921 году немецкий математик Теодор Калуца опубликовал свою теорию, в которой он расширяет пространство Минковского до пятимерного. Более того Теодор смог выразить уравнения Максвелла через общую теорию относительности. Однако теория до 1926 года фактически оставалась незаконченной. Доработал её Оскар Клейн, который, в свою очередь, обосновал ненаблюдаемость пятого измерения. Швед предположил, что оно попросту слишком компактно. В итоге получилось убедительно объединить гравитацию и электромагнетизм. Именно теория Калуцы – Клейна положила начало успешным теориям геометрической интерпретации калибровочных полей. Первым попало в оборот, разумеется, электромагнитное, единственное хорошо известное на тот момент. Эта теория внутренне непротиворечива, но к каким-либо открытиям не привела. Тем не менее она остаётся содержательной и не противоречащей эксперименту. Позднее получила некоторое развитие в струнной теории. Результатом теории Калуцы – Клейна стал тот факт, что лагранжиан гравитационного взаимодействия, в роли которого выступает след пятимерного Риччи тензора, с точки зрения наблюдателя выглядит как сумма лагранжиана эйнштейновской теории гравитации для четырёхмерного пространства и лагранжиана максвеловской теории электромагнитного взаимодействия. Пятое измерения при этом имеет настолько малый размер, что оно вовсе незаметно и все измеряемые физические величина от него не зависят. В целом теория достаточно проста и непритязательна. Теория Калуцы – Клейна | Блог одного учёного (myaria.ru) Рождение теории Калуцы-Клейна Рождение теории Калуцы-Клейна В апреле 1919 г. Эйнштейн получил письмо, которое на время лишило его дара речи. Письмо прислал безвестный математик Теодор Калуца из университета в Кёнигсберге, Германия (ныне Калининград на территории бывшего Советского Союза). В короткой статье Калуца всего на нескольких страницах предложил решение одной из величайших задач века. Пары строк ему хватило, чтобы объединить теорию гравитации Эйнштейна с теорией света Максвелла путем введения пятого измерения (т. е. одного временного вдобавок к четырем пространственным). По сути дела, он возродил давнее «четвертое измерение» Хинтона и Цёлльнера и ввел его в теорию Эйнштейна оригинальным образом, как пятое измерение. Как это до него делал Риман, Калуца предположил, что свет — это возмущение, вызванное колебаниями высшего измерения. Ключевое отличие работы Калуцы от трудов Римана, Хинтона и Цёлльнера заключалось в том, что Калуца предложил оригинальную теорию поля. Короткая статья Калуцы начиналась скромно — с записи уравнений поля Эйнштейна для гравитации в пяти измерениях вместо обычных четырех. (Как мы помним, метрический тензор Римана применим к любому количеству измерений.) Затем Калуца продемонстрировал, что эти пятимерные уравнения содержат раннюю четырехмерную теорию Эйнштейна, чего и следовало ожидать, и дополнительный компонент. Эйнштейна потрясло то, что этим дополнением оказалась теория света Максвелла. Иначе говоря, неизвестный ученый предлагал разом объединить все величайшие теории поля, известные науке, — теории Эйнштейна и Максвелла, — применив их к пятому измерению. Получилась теория, созданная из сплошного «мрамора», т. е. геометрия в чистом виде. Пытаясь превратить «дерево» в «мрамор», Калуца нашел первую важную подсказку. Как мы помним, в нашем примере с парком мраморная площадь двумерна. Калуца заметил, что мы могли бы построить «дерево» из «мрамора», перемещая куски мрамора вверх, в третье измерение. С точки зрения неспециалиста, между светом и гравитацией нет ничего общего. Ведь свет — знакомая сила, представленная поразительным разнообразием цветов и форм, а гравитация — нечто незримое и более далекое. На Земле укротить природу нам помогает электромагнитная сила, а не сила гравитации; именно электромагнитная сила приводит в действие наши механизмы, освещает города, зажигает неоновые вывески, включает экраны телевизоров. В отличие от нее, гравитация действует с большим размахом: это сила, которая направляет планеты и не дает разлететься Солнцу. Это космическая сила, пронизывающая Вселенную и объединяющая Солнечную систему. (Наряду с Вебером и Риманом, одним из первых ученых, приступивших к активным поискам связи между светом и гравитацией в лабораторных условиях, был сам Фарадей. Экспериментальная установка, с помощью которой Фарадей количественно оценивал связь между этими двумя силами, до сих пор хранится в Королевском институте на Пиккадилли в Лондоне. Фарадей не сумел экспериментальным путем установить связь между двумя силами, но был уверен в мощности их объединения. Он писал: «Если надежда [на объединение] окажется обоснованной, насколько велика, могуча и совершенна в своей неизменности сила, с которой я пытаюсь иметь дело, и какой обширной может оказаться новая область познания, открывшаяся разуму человека»[47].) Даже в математическом отношении свет и гравитация — все равно что нефть и вода. Максвеллова теория светового поля требует четырех полей, метрическая теория гравитации Эйнштейна — десяти. Но статья Калуцы была настолько последовательной и убедительной, что Эйнштейн не смог отвергнуть ее. Поначалу попытка увеличить количество измерений пространства и времени с четырех до пяти казалась примитивным математическим фокусом. Как мы помним, такое впечатление создавалось, потому что существование четвертого пространственного измерения не было подтверждено экспериментально. Эйнштейна поразило то, что при преобразовании теории пятимерного поля в теорию четырехмерного поля сохранились уравнения и Максвелла, и самого Эйнштейна. Иначе говоря, Калуца сумел совместить две детали головоломки, так как обе представляли собой части одного целого — пятимерного пространства. Свет возникал как искажение геометрии многомерного пространства. Эта теория, по-видимому, осуществляла давнюю мечту Римана, в которой взаимодействия объяснялись как складки на смятом листе бумаги. В своей статье Калуца утверждал, что его теории, объединяющей две наиболее значимые теории того времени, присуще «в буквальном смысле слова непревзойденное единство формы». Более того, он уверял, что ничем не опороченную простоту и красоту его теории нельзя «Свести к захватывающей игре капризного случая»[48]. Эйнштейна поразила дерзость и простота этой статьи. Как и в случае с другими великими идеями, основные доводы Калуцы выглядели элегантно и сжато. Сравнение с двумя подходящими друг к другу элементами головоломки выбрано не случайно. Вспомним, что в основе трудов Римана и Эйнштейна лежит метрический тензор, т. е. набор из десяти величин, определяющих каждую точку в пространстве. Это естественное обобщение фарадеевой концепции поля. На рис. 2.3 мы видели, как эти десять величин можно расположить на условной шахматной доске с полем 4x4. Обозначим эти десять величин как g11, g12 и т. д. Далее, поле Максвелла — совокупность четырех величин для каждой точки пространства. Эти четыре величины можно обозначить как А1, А2, А3, А4. Для того чтобы понять смысл фокуса Калуцы, начнем с римановой теории в пяти измерениях. В этом случае метрический тензор будет представлять собой подобие шахматной доски с полем 5x5. По определению переименуем компоненты поля Калуцы, чтобы часть стала элементами исходного поля Эйнштейна, часть — элементами поля Максвелла (рис. 4.3). В этом и заключается суть фокуса Калуцы, который стал для Эйнштейна полной неожиданностью. Просто дополнив полем Максвелла поле Эйнштейна, Калуца сумел собрать из них пятимерное поле. Рис. 4.3. Блестящей мыслью Калуцы было записать метрический тензор Римана для пяти измерений. Пятый столбец и строка относятся к электромагнитному полю Максвелла, а оставшееся поле 4 x 4 — прежний четырехмерный метрический тензор Эйнштейна. Одним махом Калуца объединил теорию гравитации и теорию света — просто-напросто добавил еще одно измерение. Отметим, что 15 компонентов пятимерного гравитационного поля Римана достаточно, чтобы вместить десять компонентов поля Эйнштейна и четыре компонента поля Максвелла! Таким образом, блестящую мысль Калуцы можно в примитивном виде записать так: 15 = 10 + 4 +1 оставшийся компонент — скалярная частица, не играющая роли в нашей дискуссии). При тщательном анализе полной пятимерной теории обнаруживается, что поле Максвелла прекрасно встраивается в метрический тензор Римана, как и утверждал Калуца. Таким образом, элементарное с виду уравнение является выражением одной из наиболее основополагающих идей века. Словом, пятимерный метрический тензор содержит и поле Максвелла, и метрический тензор Эйнштейна. Эйнштейну не верилось, что такая простая идея способна дать объяснение двум наиболее фундаментальным силам природы — гравитации и свету. Что же это — салонный фокус? Чудеса нумерологии? Или черная магия? Эйнштейн, глубоко потрясенный письмом Калуцы, поначалу не хотел отвечать на него. Над этим письмом он размышлял два года — на редкость длинный срок для решения вопроса о публикации важной статьи. Наконец, убедившись в ее потенциальной значимости, Эйнштейн представил статью для публикации в числе трудов Прусской академии наук. Статья имела внушительный заголовок — «Проблема единства физики». В истории физики еще никому не удавалось найти хоть какое-нибудь применение четвертому измерению. Со времен Римана было известно, что математика многомерности поразительно красива, но для физики совершенно бесполезна. И вот теперь впервые применение четвертому пространственному измерению было найдено, да еще для объединения законов физики! В каком-то смысле Калуца указывал, что четыре измерения Эйнштейна «слишком тесны», чтобы вместить и электромагнитные, и гравитационные силы. Теперь-то мы видим, что в историческом плане работа Калуцы не была полной неожиданностью. Большинство историков науки, упоминая о трудах Калуцы, заявляют, что идея пятого измерения стала громом среди ясного неба, оказалась абсолютно неожиданной и оригинальной. Физическим исследованиям свойственна преемственность, и эти историки всполошились, обнаружив, что новая научная область для исследований открылась без каких-либо исторических прецедентов. Но их изумление, вероятно, вызвано тем, что они не знакомы с ненаучными трудами мистиков, литераторов, авангардистов. Пристальное рассмотрение культурно-исторических условий указывает на то, что не стоит считать появление труда Калуцы полной неожиданностью. Как мы уже убедились, благодаря Хинтону, Цёлльнеру и другим вероятность существования высших измерений была, по-видимому, наиболее популярной квазинаучной идеей, витающей в мире искусства. Если рассматривать ее в более широком культурном контексте, серьезное отношение кого-нибудь из физиков к общеизвестной идее Хинтона, согласно которой свет — колебания четвертого измерения, было лишь вопросом времени. В некотором смысле работа Римана оплодотворила мир искусств и литературы с помощью Хинтона и Цёлльнера, а затем, вероятно, произошло обратное опыление мира науки посредством труда Калуцы. (В поддержку этой гипотезы: недавно Фройнд обнаружил, что Калуца предложил пятимерную теорию гравитации не первым. Гуннар Нордстрём, соперник Эйнштейна, опубликовал первую работу, посвященную пятимерной теории поля, однако она была слишком примитивной, чтобы содержать теории Эйнштейна и Максвелла. Тот факт, что и Калуца, и Нордстрём независимо друг от друга обратились к пятому измерению, указывает, что идеи, витающие в мире популярной культуры, повлияли на их мышление[49].)
  9. Прочел съм, но не вярвам на приказки, а днес вече има достатъчно евтини, любителски технологии, с които да ни демонстрираш скорост на светлината, по-висока от 300 000 км/с и да спечелиш Нобелова награда за физика. Когато станеш готов за демонстрацията - обади се и ще ти отделя от времето си, макар да ми е много ценно.
  10. Няма нужда от никакви системи за никакви спорове. Просто ни демонстрираш скорост на светллината, по-висока от 300 000 км/с - днес има достатъчно технологии за успешна такава демонстрация - и ни затваряш устите, посрамени да си ходим, заедно с Айнщайн и вие с Нютон да триумфирате.
  11. Не ме интересуват празни приказки, искам инструментално и безспорно доказателство. На 26 Май 1969 година Аполо 10 с Томас Стафърт, Джон Йънг и Еужин Сирнан на борда е развил скорост от 39 897 км/ч спрямо Земята и ако в този момент беше излъчен лъч към Земята, чиято скорост да се измери от някой на Земята - тази скорост щеше да бъде осезаемо над 300 000 км/с. Няма проблем за експериментално и при това безспорно потвърждаване на скорост на светлината над 300 000 км/с и веднага ще ти повярвам, когато ми демонстрираш това. То може да се направи и с експеримент на Земята, стига да си го реализирал коректно. Искам реално, инструментално потвърждение на скорост, недвусмислено надвишаваща скоростта на светлината във вакуум, не ме интересуват празни приказки и кухо теоретизиране. Като станеш готов с безспорнат демострация - ела да ни покажеш, как чрез нютоновите закони опровергаваш Айнщайн и демонстрираш скорост на светлината, недвусмислено надхвърляща 300-те хиляди километра в секунда.
  12. Аз ти задавам съвършено друг въпрос: Покажи ми скорост на светлината, по-висока от почти 300 хилядите километра в секунда? Според теб - според Нютоновата физика скоростта на светлината трябва да е зависима от скоростта на наблюдателя ... както всяка друга скорост. Нека сателит се движи с 20 хиляди километра в час (това са естествени скорости в Космоса, за спътници и дори за космически совалки с астронавти в тях - виж Aircrft в линка List of vehicle speed records - Wikipedia), да излъчи в обратната посока лъч светлина и да измери скоростта му на над 300 000 км/с. По нютоновата физика много лесно може да се достигне в специфични случаи до скорост на светлината, по-бърза с над 50 % от 300 000 км/с. Демонстрирай ми измерването на скорост над 300 000 км/с и - веднага те предлалгам за нобелов лауреат!
  13. Това изображение, което си показал е повече илюстративно - визуализация на НАСА. Оригиналното изображение беше доста по-размито. https://www.kaldata.com/it-новини/космос/как-черна-дупка-изкривява-пространст-330961.html
  14. Имай предвид, че и СТО, и ОТО са макро-теории (описват макросвета). Единствената общо-ползвана микро-теория за момента е КМ и при нея е невъзможно да се определят конкретни пространствени характеристики на елементарните частици, заради дълбоките неопределености (както вече споменах - суперструнната теория се мъчи да даде някакви по-конкретни пространствени и други характеристики на елементарните частици, но също има проблеми и все още не е потвърдена чрез реализация на каквито и да е нейни прогнози).
  15. Точковато представяне не е никакъв проблем за СТО. То създава проблеми при КМ, като прави квантово-механичните флуктуации на околопланкови дължини твърде бурни и това е една от основните пречки за съвместяване на КМ с ОТО. Суперструнната теория прави опит да преодолее този проблем, като чрез своята едномерност заглажда донякъде флуктуациите, но пък при нея възникват други проблеми (различни проблеми имат и останалите две перспективни теории - примковата квантова гравитация и туисторната). Очевидно - решението е някъде много близо, но не точно там, където се търси в момента.
  16. Скенер ще си ти даде неговия отговор, аз само вмъквам моето виждане. Елементарните частици не са точно точка - електронът примерно има електрично поле, което е най-силно в центъра му и постепенно се разпръсква навсякъде (ефектът на полетата се счита за безкраен, тоест - изпълва цялото пространство-време, навсякъде, където има такова). Дори и фотоните имат непрекъснато менящи се електрически и магнитни полеви емисии и не са точно точка. Безизмерната точка е просто едно физическо пособие, създадено за удобство при описването на физическите обекти.
  17. Това може да стане много просто - като обединят теориите на относителността и квантовата механика или пък като създадат чисто нова теория, която да ги превъзхожда, да даде недвусмислени обяснения на нещата, които сега упорито не поддават и даже да доведе до технологичен напредък в една, в друга или в няколко сфери наведнъж. Твърденията "това не е вярно, защото аз го казвам и нищо, че работи, а аз не предлагам нищо по-добро" са за балъците и за мързеливците, които мразят усилията за вникване в по-сложна материя и физически зависимости.
  18. Ето и други като теб, които не признават науката, пък и други неща: Ще ви побият тръпки от 10-те НАЙ-ОПАСНИ СЕКТИ в света (ЧАСТ 1) (debati.bg)
  19. ОТО приема изкривяване на пространството и времето, каквито няма при нютоновата гравитация и само чрез ОТО можеш да предвидиш и откриеш пространствено-времевите и гравитационни аномалии, свързани с поведението на обекти на известно разстояние около черна дупка (твърде близките са отдавна всмукани от отдавна формирана черна дупка), както и свързаните с разпространението на светлината пред, отстрани и зад черна дупка.
  20. Защото за мен буквалното приемане на изречения от сорта "този облак пречи да ми изсъхнат дрехите и ще го издухам" (бая здраво ще трябва да духнеш!) или "ще запаля колата и ще отида на морето" (интересно, с каква кола ще отидеш на морето, като преди това ще я запалиш?!) са детинщини или лък лигавене на зрял човек, ако не си дете.
  21. Такъв първоначален въпрос никога не е стоял, поне не при зрелите хора като мен. Да, ти си още шестгодишен малчуган и можеш да разбираш само най-буквално и примитивно, не можеш все още да ги осъзнаеш тези неща, но нищо - като попорастнеш малко, може да започнеш да разбираш и по-задълбоченно.
  22. Приятелю, аз вече ти написах за черното Слънце, за което са говорели още египтяните преди хиляди години (конкретно убития от свещениците фараон Ехнатон) и което днес се счита, включително и от екстрасенси, че е черната дупка в центъра на галактиката ни. Още преди хилядолетия разни групи от хора са почитали освен самото Слънце, Луната и звездите (Сириус, съзвездието Орион, Бетелгейзе, Венера и други), също и черното Слънце, а също и вътрешното Слънце, което пък според разни твърдения е Бог, който е дал началото на Вселелната с Големия взрив. Както виждаш, хората са допускали интуитивно неща като черните дупки, Големият взрив и други подобни още от хилядолетия, но ТОВА НЕ Е ОБЯСНЕНИЕ! Обяснението е дошло много-много по-късно, благодарение на Айнщайн и неговата ОТО (плюс СТО и КМ).
  23. И как решаваш, че това е прдвиждане за черна дупка, а не за нещо друго? Защо черните дупки не са били открити до съставянето на ОТО от Айнщайн над 100 години по-късно (всъщност - по-ясни свидетелства за черни дупки бяха открити едва наскоро, дори тази в центъра на галактиката ни само преди не чак толкова много години беше само хипотетична и резултатът е базиран изцяло на ОТО плюс някои допълнения от СТО и КМ)?
  24. Без да знаеш за огъванията на светлината от обекти зад черните дупки и няколко други ефекта, обяснени само от ОТО - нито щеше да предположиш, че такива неща в Космоса въобще биха могли да съществуват, нито да знаеш, какво трябва да търсил в цялата космическа тъма, за да откриеш част от цялата тъма, която е с мощен гравитационен ефект. Без ОТО просто няма черни дупки, както няма анаконди за козата ни на село и аз определено не бих избрал да съм на мястото на козата.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.