Станислав Янков

Ето кое по-различно преддставяне на електромагнитна вълна имах предвид: Какво представляват електромагнитните вълни? (puntomarinero.com) Какво представляват електромагнитните вълни? 25.03.2019 Според физиката електромагнитните вълни са сред най-загадъчните. В тях енергията всъщност изчезва в нищото, явява се от нищото. Никой друг подобен обект не съществува в цялата наука. Как се случват всички тези прекрасни общувания? Електродинамика на Максуел Всичко започна с факта, че ученият Максуел през далечната 1865 г., опирайки се на работата на Фарадей, извлича уравнението на електромагнитното поле. Самият Максуел вярваше, че уравненията му описват усукването и напрежението на вълните във въздуха. Двадесет и три години по-късно Hertz експериментално създава такива смущения в средата и е възможно не само да ги координира с уравненията на електродинамиката, но и да получи законите, регулиращи разпространението на тези смущения. Имаше любопитна тенденция да се обявяват всякакви смущения, които са електромагнитни в природата, херцови вълни. Тези излъчвания обаче не са единственото средство за предаване на енергия. Безжична комуникация Към днешна дата възможните варианти за осъществяване на такива безжични комуникации включват: - електростатично свързване, наричано още капацитивно свързване; - индукция; - ток; - свързване на Tesla, т.е. свързване на вълни на електронна плътност върху проводящи повърхности; - най-широката гама от най-често срещаните носители, които се наричат електромагнитни вълни - от ултра-ниски честоти до гама-излъчване. Струва си да разгледаме по-подробно тези видове комуникация. Електростатично свързване Две диполи са свързани с електрически сили в пространството, което е следствие от закона на Кулон. Този тип връзка се различава от електромагнитните вълни от възможността да свързва диполите, когато те са разположени на една и съща линия. С нарастващите разстояния свързващата сила изчезва и има силно влияние на различни смущения. Индукционен съединител Въз основа на магнитни индуктивни полета. Наблюдава се между обекти, които имат индуктивност. Прилагането му е доста ограничено поради действията с малък обхват. Текуща комуникация Поради разпръскващите се течения в проводимата среда може да възникне определено взаимодействие. Ако токовете преминават през терминалите (двойка контакти), тогава същите тези токове могат да бъдат открити на значително разстояние от контактите. Това се нарича ефектът от разпространението на теченията. Тесла връзка Известният физик Никола Тесла изобретява връзката с помощта на вълни на проводима повърхност. Ако на някакво място на равнината се наруши плътността на носителя на заряда, тогава тези носители ще започнат да се движат, което ще доведе до възстановяване на равновесието. Тъй като носителите имат инерционен характер, възстановяването е с вълнова природа. Електромагнитно свързване Емисиите на електромагнитни вълни са много далечни, тъй като тяхната амплитуда е обратно пропорционална на разстоянието до източника. Именно този метод на безжична комуникация е станал най-разпространен. Но какво представляват електромагнитните вълни? Първо трябва да направите малко отклонение в историята на тяхното откритие. Как се появяват "електромагнитните вълни"? Всичко започва през 1829 г., когато американският физик Хенри открива смущенията на електрическите разряди в експерименти с банките от Лейден. През 1832 г. физикът Фарадей предлага съществуването на такъв процес като електромагнитните вълни. През 1865 г. Максуел създава своите известни уравнения на електромагнетизма. В края на деветнадесети век имаше много успешни опити за създаване на безжични комуникации, използващи електростатични и електромагнитна индукция. Известният изобретател Едисън е изобретил система, която позволява на пътниците да изпращат и получават телеграми по време на движението на влака. През 1888 г. Г. Херц недвусмислено доказва, че електромагнитните вълни се появяват чрез устройство, наречено вибратор. Херц осъзна, че предава електромагнитен сигнал на разстояние. През 1890 г. инженер и физик Бранли от Франция изобретил устройство за записване на електромагнитно излъчване. Впоследствие това устройство се нарича "радиопроводник" (coherer). В годините 1891-1893 Никола Тесла описва основните принципи за осъществяване на предаване на сигнала на дълги разстояния и патентован е мачта антена, която е източник на електромагнитни вълни. По-нататъшни постижения в изучаването на вълните и техническата реализация на тяхното производство и използване принадлежат на известни физици и изобретатели като Попов, Маркони, де Морс, Лодж, Мирхед и много други. Концепцията за "електромагнитна вълна" Електромагнитната вълна е явление, което се разпространява в пространството с определена крайна скорост и е променливо електрическо и магнитно поле. Тъй като магнитните и електрическите полета са неразривно свързани помежду си, те образуват електромагнитно поле. Може също да се каже, че електромагнитната вълна е смущение на полето и по време на нейното разпространение енергията, която магнитното поле има, се преобразува в енергия на електрическото поле и обратно, съгласно електродинамиката на Максуел. Външно това е подобно на разпространението на всяка друга вълна във всяка друга среда, но съществуват значителни разлики. Разлика на електромагнитни вълни от другите? Енергията на електромагнитните вълни се разпределя в доста неразбираема среда. За да се сравнят тези вълни и всички други, е необходимо да се разбере какъв вид среда за разпространение. Предполага се, че вътре-атомното пространство запълва електрическия етер - специфична среда, която е абсолютен диелектрик. Всички вълни по време на разпространението показват преход на кинетичната енергия в потенциал и обратно. В същото време, за тези енергии, максимумът във времето и пространството се измества един спрямо друг с една четвърт от общия период на вълната. Средната вълнова енергия в същото време е сумата на потенциала и кинетична енергия е константа. Но с електромагнитни вълни ситуацията е различна. Енергийните, магнитните и електрическите полета достигат максимални стойности едновременно. Как възниква електромагнитната вълна? Въпросът за електромагнитна вълна е електрическо поле (етер). Подвижното поле е структурирано и се състои от енергията на нейното движение и електрическата енергия на самото поле. следователно потенциална енергия Вълните са свързани с кинетична и във фаза. Естеството на електромагнитната вълна е периодично електрическо поле, което е в състояние движение напред в пространството и се движат с скоростта на светлината. Пристрастия на токове Има и друг начин да се обясни какво са електромагнитните вълни. Предполага се, че по време на движението на нееднородни електрически полета във въздуха възникват токове на пристрастие. Те възникват, естествено, само за фиксиран външен наблюдател. В момента, когато такъв параметър, когато силата на електрическото поле достигне своя максимум, токът на отклонение в дадена точка в пространството ще спре. Съответно, при минимално напрежение се получава обратната картина. Този подход изяснява вълновата природа на електромагнитното излъчване, тъй като енергията на електричното поле се измества с една четвърт от периода по отношение на токовете на отклонение. Тогава можем да кажем, че електрическото смущение, или по-скоро енергията на смущенията, се трансформира в енергията на тока на отклонение и обратно и се разпространява по вълнов начин в диелектрична среда.

Електромагнитното поле е тясно и неразделно преплетено в действието си, но все пак съществува някаква разлика между електричното и магнитното поле, поради което и те са наречени по този различен за двете начин. Електричното и магнитното поле все пак трябва да са две различни неща, макар и много плътно свързани чрез преки зависимости едно с друго. Електромагнитната вълна е редуваща се промяна съвместно ту по две от координатите, ту по противоположните две от координатите едновременно и на електричното, и на магнитното поле (но въпреки това двете полета са две различни едно от друго неща - и това вълново поведение много лесно може да се описва чрез две спирали с общ център за радиуса им, разположени тези техни радиуси под 90 градуса един на друг). Ако електричното и магнитното поле не бяха две различни неща - нямаше да могат да се взаимопораждат едно-друго. Интересен момент е, когато голям сбор от фотони се синхронизират и образуват вълна, която бива излъчена в пространството (както Скенер е обяснявал по-напред тук - сам фотон не може да направи вълна и трябват по-голям брой съвместно-действащи фотони) - този вълнови импулс (най-малкия възможен брой фотони, които могат да се превърнат във вълна) какви пространствени характеристики би имал? Представянето на вълната по графиката е условно представяне на размера на трептенето на двете полета (електричното и магнитното), честотата и дължината на вълната им, но не е реалното визуално представяне на поведението на вълната в пространството. В пространството, визуално, ако можеше да се наблюдава, вълната би имала определена форма, чийто анализ би могъл да помогне за по-доброто разбиране на естествоото на полетата. Видът на вълните, истинският, условно наблюдаемият, трябва да е като описанието в долното видео:

В никакъв застой не съм, напредвам си по-добре от всякага преди, но тука някои обичат непрекъснато да превъртат едно и също нещо и ползват за целта някакви ограничения в правилата, за да гонят всякакви други обсъждания. Какво? За всеки свой въпрос трябва да отварям нова тема ли? Какво е това?! Как досега нямах никакви проблеми, да си дискутирам навсякъде-всичко и изведнъж тази седмица станах много голям проблем, като написах, че се занимават с глупости?! На всичкото отгоре попитах тук Скенер нещо, всички се пренесоха тук от Абсурд в СТО, което е чудесно, но като стана дума за Младенов и глупостите му - пак аз съм бил лошият и темите се заключвали заради мен, представи си, не заради Донкихот последния път! Още неща няма ли, за които все аз да съм виновния?! Тука от твърде много битки някои са забравили, какво е нормален разговор!!! И понеже аз попитах Скенер в тази тема за неща, които беше писал - ще ти отговоря точно тук на онзи въпрос за суперструните, в заключената тема, на който тогава не можах да ти отговоря, заради мрънкането на останалите! Вярно е, че на този етап суперструнната теория не е дала нищо потвърдено и не е ясно, дали точно това е подхода, който ще тласне нататък развитието на физиката, но и утвърдените теории са в застой, с безспорни нерешени проблеми. Наистина можем да изчакаме, някой (някой екип, примерно) да разкрие успешно следваща стъпка напред (дори след 10, 20 или повече години), но всичките опити до момента имат доста общи черти, заедно с различията и това със сигурност не е случайно. Задължително означава нещо! При суперструнната теория най-интересният момент е, че се опитват да придадат някаква системност на квантово-механичните флуктуации, дори и ако има значителна степен на неопределеност. Наистина, за толкова подредена Вселена на макрониво - не изглежда най-логично, неопределеността на микро-ниво да е чак толкова, без никакъв логически-дефиниран плавен преход към макро-определеността и конкретността! И въобще, сякаш не се разглежда ролята на съзнанието, на осъзнаването и на проявлението вследствие на това, на някои от процесите! Естествено - не става дума само за човешкото съзнание и не само за осезаемата част от човешкото съзнание (има и подсъзнание и почти или въобще не се говори за неговата потенциална връзка с квантовата механика).

Хубаво, чао!

Все едно ми е, кой-как ме определя - никой не може да ми забранява, да казвам нещата така, както ги смятам и да търся дискусия за нещата, които ме интересуват, при доста малко хора, способни и желаещи да ги дискутират. Ако искаш “твоите” теми само за теб и останалите също много държат на това - действайте си! Ако в някой момент решиш да излезеш от мъртвия ти цикъл и да обсъдиш и неща, следващи от теориите на относителността (и без да приемаш теориите, просто така, за разнообразие) - няма проблем да е и с мен.

Е - ти на мен не ми пречиш. Ако започнеш да обсъждаш и по-сериозни неща - даже може да дискутираме с теб. Разбира се - не и при сегашните ти занимания, мен те не ме интересуват на този етап. А пък, ако другите държат да ме изгонят заради тебе - няма проблем и с това! Само да кажат! Винаги най-съм си “падал” по цензурите и опитите да бъда принуден, да не казвам нещата така, както ги смятам...

Ти нали ме беше игнорирал? Какво стана?! Супер си беше, да не се обаждаш! Бъзикам се, разбира се - все ми е едно, дали ми отговаряш. Ти на мен не ми пречиш, а аз щом ти преча - можеш пак да ме игнорираш.

Чудех се дали да ти отговоря, защото ми писна само да ме хулите заради Младенов (виж маркираното в твоя коментар) - не сте ме питали, защо не се покланям на Младенов като вас, обаче все оценката ми за твърденията на Младенов е в устата ви (в случая - в клавиатурата ви) и вече не знам колко коментара ме занимавате усърдно с Младенов - пряко и завоалирано. По някаква причина много се дразните, когато някой си позволи да определи глупостите като точно това, което са, а именно - чисти глупости! За добро или лошо, аз съм последния човек, който може да се огъне и да си плюе на фасона, независимо колко организирани натиски се опитват да се оказват върху него. Докато смятам нещо за глупости и липсва адекватна аргументация, че не са чак толкова глупости - тези неща си остават глупости. Това е! Младенов се оказа и ревнивец - не дава в “неговите” теми да се коментира нищо друго, дори и свързано непряко с темата, а част от останалите искате същото като него - ваша работа! Свирнете, когато опровергаете Айнщайн с атмосферата, облаците и прочее глупости... СТО е само описание на процеси в природата, в реалността - най-доброто за момента, поради липса на нещо по-добро. Обаче и СТО не е напълно съвместно с ОТО, точно както и КМ - ползва различна геометрия, за разлика от ОТО и СТО и КМ се съвместяват някак, но общият им продукт не се съвместява с ОТО. Тоест - все още има нещо недостатъчно обяснено в СТО, в ОТО или и в двете. Има някакви факти около СТО, които все още не са споменати като факти. Аз никъде не съм твърдял, че разбирам важните детайли около трите основни теории за момента, затова и търся помощ тук. Никъде не съм твърдял, че елементарните частици нямат размери, а че теорията, която ги описва - КМ - е разработена да ги разглежда като идеални точки. В действителност електроните, да речем, си имат електрическо поле и гравитационно въздействие (последното - твърде слабо и се пренебрегва в повечето случаи), които си имат център, където са най-силни и постипенно намаляват с разстоянието от този център. Ако всичко е полета и сложни взаимодействия между тях (а най-вероятно е точно така), преходът от центровете на частиците (идеалните точки) към отсъствието им най-вероятно е плавен в по-голяма или по-малка степен. И за мигове не съм твърдял - според примковата квантова гравитация времето на най-фундаментално ниво “цъка” на тласъци, всеки най-малък отрязък от които е планковото време и не може да има по-кратки отрязъци. На първо четене, всички теоретични разработки отвъд ОТО, КМ и СТО се опитват да въведат един фундаментален пласт частици пространство-време, най-основните и само се опитват да направят това чрез известни различия в подходите. Всичко се върти около планковите дължини, планковото време и планковата маса. Аз обаче засега не успявам да приема вариант без някаква форма на непрекъснатост на най-основното ниво, дори ако съществува още по-фин пласт частици (гравитони и/или нещо друго). Ще видим...

Вие ме питате, защо не участвам в разговорите с Младенов, който е любимец на няколко от вас (жертвате си теми заради него, макар той да е в основата на заключванета им /без последната, която беше заключена заради Донкихот/, напускате форума, за да бъде връщан той и изисквате всеки друг да му е фен, както вас) - аз ви казвам защо, както и какво аз търся тук. И след това ти ме определяш като хленчеща ученичка. И после се чудиш, защо повече предпочитам обясненията на Скенер (чак съм му се бил подмазвал, според теб), пак с подтекст - защо и аз не нося Младенов на ръце! Нали разбираш, че да се определят твърденията на някого като глупави не е нито подигравка, нито обида, а просто оценка, на която всеки има право (Младенов, Лапландец и други също са раздавали тази оценка, в наистина обидни форми, по отношение на Скенер, например и при това те първи са започвали)? Може би е добре да си дадем сметка, че това е място за дискусии, не за лагери и би трябвало всеки да може за дискутира нещата, които го интересуват. В оная тема, заключената, Тантин ме попита нещо за суперструните и аз не му отговорих, защото ме обвинихте в разваляне на много умното обсъждане с Младенов. Е? Коректно ли е това от ваша страна? Като е толкова проста, елементарна СТО - обясни, какво точно става с пространство-времето, че се скъсява при движещи се спрямо наблюдател неща? Защо е такова? Как се интегрира СТО в КМ, главно в квантовата теория на полето и как се отразяват скъсяванията по посока на движението и забавянията на хода на часовниците при движенията с различни скорости (от светлинната надолу) в микросвета? Въобще не говорим за огъванията и ускоренията (ОТО), а само за СТО.

Скенер е много по-запознат от мен, в много сфери и е изключително отзивчив - той би могъл да Ви бъде много полезен, със или без мое присъствие тук (когато зацикля и не напредвам дълго време - аз се пренасочвам към други занимания, с по-бърза резултатност и съм отсъствал тук с месеци).

Не я разбирам до съвършенство (дори мога да кажа, че никой тука не я разбита до съвършенство - както я разбира някой Лукасов професор, - макар да има хора тука, които я разбират повече от мен), но разбирам достатъчно, за да отбелязвам, че аргументите на Младенов, Лапландеца и няколко други, твърдящи, че уж опровергават СТО, са глупости. Разбирам завоалираното ти подтикване, да призная някаква значимост на тезите на Младенов и - това няма как да стане на този етап, при тези му твърдения. Сигурно има по-добро описание на реалността от ТО, но то не е това, което твърдят Младенов и останалите изброени, а аз нямам излишно време за безсмислено въртене на едно място на кръг от хамстер, без да се движи напред. Тук съм, за да напредна по-бързо в разбирането на вече установените от науката неща, с помощта на по-знаещите от мен и има смисъл да съм тук, само докато има такова ускоряване на разбиранията ми. Трябва да спестявам време с откриването на важни неща чрез помощта тук, които неща иначе бих открил и разбрал, осъзнал доста по-късно. Като насочването от теб и от Скенер към материала на Окун, посочването от Скенер на Клуба на Орбит тук, с обсъждането на релативистката представа за пораждането на магнитното поле от електрическото и други подобни. Вие си се забавлявайте, щом сте тук за забавление, но не очаквайте да превъзнасям смешките на Младенов, само защото вие го правите. Право на всеки е да решава, дали да отделя време за глупости или не, нали? И не, това не ме прави злобен, просто нямам излишно време и имам пълно право да решавам, за какво си струва и за какво не си струва да разходвам времето си.

Надявам се, че тук спокойно мога да сложа и нещо по-интересно от това, не опровергава ли атмосферата Айнщайн или не (характерното за светлината е, че ако изглежда, сякаш може да се забавя в различни среди, то никога не може да се движи по-бързо от максимума си във вакуум и всеки, който иска да опровергае Айнщайн, просто трябва да демонстрира скорости на светлината, по-бързи от скоростта на светлината във вакуум). Любителите на Младенов си имат ново място за глупостите - Абсурд в СТО на Лапландеца и аз няма да стъпя там. Ако и тука преча на всички - вече ще се разкарам окончателно. Аз не съм тук, за да се правя на многознаещ и да губя време със слагането на неща, които се знаят, а когато има по-знаещи от мен (тук има няколко) - те да ме насочват към по-бързо намиране на важни неща по интересуващото ме в момента. Аз съм възприемчив и няма неща, на които да зациклям вечно (което ще рече - до края на живота ми). Ако няма кой да забързва нещата по разбирането на вече установените научни знания (засега има) - оставането ми тук е безпредметно. Няма злоби (към Младенов, Лапландец, Гугъл нещо си, Уфо нещо си, Донкихот или който и да било друг - без значение кой), просто нямам излишно време. Вселената може никога да не е имала начало, казват физици (offnews.bg) Вселената може никога да не е имала начало, казват физици ВАНЯ МИЛЕВА | ПОСЛЕДНА ПРОМЯНА 12 октомври 2021 в 09:01 72420 Кредит: Wikimedia Commons В началото бе ... е, може би е нямало начало. Може би нашата Вселена винаги е съществувала - и нова теория за квантовата гравитация разкрива как това би могло да работи. „Реалността има толкова много неща, които повечето хора биха свързали с научна фантастика или дори с фентъзи“, започва Бруно Бенто (Bruno Bento), физик, който изучава природата на времето в Университета в Ливърпул, Великобритания. В работата си той използва нова теория на квантовата гравитация, наречена теория на причинно-следствените множества ( causal set theory), в която пространството и времето се разбиват на отделни (дискретни) парчета пространство-време. Според тази теория на някакво ниво има фундаментална единична мярка, квант пространство-време. Бенто и неговите сътрудници използват този причинно-следствен подход, за да изследват началото на Вселената. Те откриват, че е възможно Вселената да няма начало - че винаги е съществувала в безкрайното минало и едва наскоро еволюира в това, което наричаме Големия взрив. Квант на гравитацията Квантовата гравитация е може би най-разочароващият проблем, пред който е изправена съвременната физика. Имаме две изключително ефективни теории за Вселената: квантова физика и Общата теория на относителността. Квантовата физика е представила успешно описание на три от четирите основни сили на природата (електромагнитно, слабо и силно взаимодействие) до микроскопични мащаби. Общата теория на относителността, от друга страна, е най-мощното и пълно описание на гравитацията, измисляно някога. Но въпреки всичките си силни страни, Общата теория на относителността е непълна. Най-малко на две конкретни места във Вселената математиката на Общата теория на относителността просто се разпада, неуспявайки да даде надеждни резултати - в центровете на черни дупки и в началото на Вселената. Тези региони се наричат „сингулярност“, които са места в пространство-времето, където нашите настоящи закони на физиката се разпадат, и те са математически предупредителни знаци, че Общата теория на относителността се препъва сама. В рамките на тези две сингулярности гравитацията става невероятно мощна в много малки пространствени мащаби. За да разрешат мистерията на сингулярностите, физиците се нуждаят от микроскопично описание на силната гравитация, наречена още квантова теория на гравитацията. Има много претенденти, включително струнната теория и цикличната квантова гравитация . И има друг подход, който напълно пренаписва нашето разбиране за пространство и време. Теория на причинно-следствените множества Във всички съвременни теории на физиката пространството и времето са непрекъснати. Те образуват гладка тъкан, която стои в основата на цялата реалност. В такова непрекъснато пространство-време две точки могат да бъдат възможно най-близо една до друга в пространството и две събития могат да се случат възможно най-близо едно след друго. Но друг подход, наречен теория на причинно-следствените множества, преосмисля пространство-времето като поредица от дискретни парчета или „атоми“ пространство-време. Тази теория поставя строги ограничения за това колко близки могат да бъдат събитията в пространството и времето, тъй като те не могат да бъдат по-близо до размера на „атома“ пространство-време. Кредит: Wikimedia Commons Например, ако гледате екрана си, четейки това, всичко изглежда гладко и непрекъснато. Но ако погледнете същия екран през лупа, може да видите пикселите, които разделят пространството, и ще откриете, че е невъзможно да две изображения на екрана ви да са по-близо от един пиксел. Тази физическа теория е развълнувала Бенто. „Бях развълнуван да открия тази теория, която не само се опитва да бъде възможно най-фундаментална - като подход към квантовата гравитация и всъщност преосмисля понятието за самото пространство-време - но също така дава централна роля на времето и това, което то физически означава "да мине време", колко физическо е миналото ти и дали бъдещето вече съществува или не“, коментира Бенто пред Live Science. Началото на времето Теорията на причинно-следствените множества има важни последици за природата на времето. „Огромна част от философията на причинно-следствените множества е, че течението на времето е нещо физическо, че не трябва да се приписва на някакъв възникнал вид илюзия или на нещо, което се случва в мозъка ни, което ни кара да мислим, че времето минава, това преминаване е, само по себе си, проява на физическата теория", отбелязва Бенто. "Така че, в теорията на причинно-следствените множества, причинно-следственото множество ще нараства само по един "атом" всеки път и ще става все по-голямо". Подходът на причинно-следствените множества добре премахва проблема за сингулярността на Големия взрив, защото в тази теория сингулярностите не могат да съществуват. Невъзможно е материята да се компресира до безкрайно малки точки - те могат да станат не по-малки от размера на атом от пространство-времето. Причинно-следствена множество. Елементите са представени като възли и редът е обозначен с линиите: елемент x предхожда елемент y тогава и само ако има възходящ път от x до y. Частта от причинно-следственото множество, която се намира в затъмнената област, добре се апроксимира към непрекъснато пространство-време (физиката в тази област се обяснява с ОТО). Остатъкът от причинно-следственото множество формира ерата на квантовата гравитация, предшестваща сингулярността на Големия взрив. Кредит: If time had no beginning, Bruno Valeixo Bento, Stav Zale И така, без сингулярностите на Големия взрив, как изглежда началото на нашата Вселена? Това е мястото, където Бенто и неговият сътрудник, Став Залел (Stav Zalel), студент в Imperial College London, изследват какво може да каже теорията за причинно-следствените множества за началните моменти на Вселената. Тяхната работа се появява в документ, публикуван на 24 септември в базата данни за препринти arXiv. (Статията все още не е публикувана в рецензирано научно списание.) Документът разглежда "дали трябва да съществува начало в подхода на теорията за причинно-следствените множества", разказва Бенто. "В първоначалната формулировка и динамика на причинно-следствените множества, класически казано, каузалното множество нараства от нищо във Вселената, която виждаме днес. В нашата работа няма Голям взрив като начало, тъй като причинно-следствените множества са безкрайни в миналото, защото винаги има нещо преди". Тяхната работа предполага, че Вселената може да не е имала начало - че тя просто винаги е съществувала. Това, което възприемаме като Големия взрив, може да е било само определен момент от еволюцията на тази винаги съществуваща причинно-следствена поредица, а не истинско начало. Предстои обаче още много работа да се свърши. Все още не е ясно дали този начинаещ причинно-следствен подход може да позволи физически теории, с които можем да работим, за да опишем сложната еволюция на Вселената по време на Големия взрив. „Може все още да се питаме дали този [подход на причинно-следствените множества] може да се тълкува по „разумен“ начин или какво означава тази динамика физически в по-широк смисъл, но ние показахме, че рамката наистина е възможна“, подчертава Бенто. "Така че поне математически това може да се направи." С други думи, това е ... начало. Справка: If time had no beginning Bruno Valeixo Bento, Stav Zalel, https://arxiv.org/abs/2109.11953 Източник: What if the universe had no beginning?, Live Science

Аз съм срещал и друго представяне (видеото в края на този ми коментар). Това, което ми се върти като подозрение е, че понеже движението със скоростта на светлината по принцип значи спиране на часовниците и понеже полетата са много-много тясно свързани с пространство-времето - много е възможно състоянието на електромагнитните вълни да е някакъв вид неподвижност и възприятието на всичко останало, което регистрира тези вълни да се движи и изменя спрямо тази така наречена неподвижност. Нещо от сорта на туисторното пространство на Пенроуз и точката, която представлява светлината в това пространство, ако съм разбрал правилно нещата от първия ми много повърхностен поглед над тази тематика.

Аз се базирам на този линк Classical electromagnetism and special relativity - Wikipedia и на следващото видео:

То, не е само светлината! Всичките бозони с нулева маса (значи - без Хигс-бозона и бозоните на слабото взаимодействие) се движат със скоростта на светлината. Неутрината и антинеутрината също се движат с почти светлинна скорост (последно се счита, че все пак имат някаква маса, макар и неопределимо нищожна). Това е нещо фундаментално и много близо до основата на нещата. Все ми се струва, че всичко (което ще рече - полетата, които изграждат всичка) е някакъв сложен микс от различни перспектитиви, фокуси, ъгли на възприятие/проявление, на сложно преплитане на различни измерения, различни времена, различни скорости, дължини и огъвания... Например - първо започва пространствено-времевото разширение и то е все едно, пред възприятието се поставя лупа с непрекъснато растяща способност за увеличение - 1х, после 2х, 3х, 4х, 5х... Пространство-времето започва да расте все повече и повече с особения момент, че това не става извън тебе, а ти си в него, част от него. После започваш да възприемаш и да се проявява и масивната материя, после и гравитационното свиване, заради материята... Ако отначало се проявава само едно-единствено нещо, разширението, после възприятието ти започва да регистрира и диверсификация - едновременно присъствие и на разширение (отворена кривина на пространството, под критичната плътност на материята), и на плоско пространство (участъци на Вселената около критичната плътност, с нищожни разлики под и над нея), и на свиване (затворена кривина над критичната плътност на материята). Започва едновременната проява и възприятие на множество различни процеси, при това с някаква форма на надграждане - от пространство-времето с неговото скъсяване, удължаване и огъване, през електромагнетизма, до масивните частици. От известно време си задавам един интересен въпрос. При електромагнитните вълни електрическото и магнитното поле се редуват съвсем равностойно и не може да се каже, че едното е по-важното и че едното поражда другото - промените на двете се взаимо-пораждат едно друго съвсем равностойно. Обаче при електрона движението на самия електрон с постоянното му електрично поле спрямо наблюдателя поражда магнитното поле на електрона. Ако някак си електрон можеше да застане неподвижно спрямо наблюдател (или налюдател можеше да започне да се движи плътно заедно с електрона, при което електрона щеше да е като неподвижен спрямо наблюдателя) - щеше да се регистрира само постоянното електрическо поле на електрона и никакво магнитно поле. Обаче от електромагнитните вълни виждаме, че електричното и магнитното поле са съвсем равностойни. Значи, след като магнитното поле на електрона възниква при неговото задвижване, заедно с електричното му поле спрямо наблюдателя, то и постоянното електрическо поле на електрона трябва да възниква от някакво движение спрямо наблюдателя, дори при наглед неподвижен електрон. Какво би могло да е едно такова движение? Нещо около планковите дължини или пък нещо въобще извън нашите възприятия (в смисъла на допълнително, но неосезаемо за нас пространствено измерение)?! При всички положения - нещо, което се движи спрямо нас дори и при неподвижен спрямо нас електрон, само с неговото електрично поле и без никакво магнитно поле.

Скенер, от гледна точка на квантовата механика, когато един електрон не взаимодейства с нищо (било когато се намира в дадено състояние около ядро, между поглъщане и излъчване на фотон, било ако се намира в Космоса, без да е част от атом и далече от звезди - източници на фотони, които да му въздействат), той може ли да се нарече поле (да речем - електронно поле) и да придобива форма на частица само в ограничените случаи на взаимодействия с фотони (фотонно поле) или в редките мигове, когато електрон (и фотон) не взаимодейства с нищо - той е нещо различно и не е правилно да се нарече нито частица, нито поле (електронно, фотонно...)? Знаем за неопределеността местоположение-скорост на частиците, която не позволява да твърдим, че електронът е частица в различни моменти, освен в тези, в които взаимодейства с фотони, но има и неопределеност интензитет-скорост на промяна на полетата, която не позволява да наречем електрона и поле в моментите извън случаите на взаимодействие с фотони. Частици електрони и фотони и възбудени електронни и фотонни полета можем да кажем, че имаме само при взаимодействие между електронно и фотонно поле, при което се формират и частици електрон и фотон като частици. През останалото време и електронът, и фотонът са нещо друго, различно и от частица, и от поле. Или когато не взаимодействат, електронът и фотонът все пак са полета, с ненулеви стойности в някакви области от пространството и в някакви моменти от времето, въпреки че и при полетата има подобна неопределеност, както при частиците?

Куп неща сложих в темата за суперструнната теория и никой не коментира, камо ли да ме насочи към нещо, което да не съм открил аз. Тука пък ще ме изядат, че им развалям оборването на теориите на Айнщайн чрез атмосферата... Това не е моят разговор! Понякога ще те питам за нещо и друго, ако можеш да обясниш, те да си бистрят с Младенов, как атмосферата опровергава Айнщайн, аз няма да им развалям рахата с коментари не по темата и - приключваме с глупостите! Очевидно - тука трудно могат да се обсъдят по-сериозни неща.

Нямате ядове! Засрамвам се моментално и повече няма да коментирам нищо тука - обсъждайте си, как облаците развенчават теориите на относителността на Айнщайн.

Много интересно, туисторната форма твърде много наподобява едната от двете основни предполагаеми форми на Вселената - тази на Тор (другата е кълбовидната). И ако правилно разбирам, светлинното движение се представя в туисторното пространство като точка, каквото е очакването на някои нелишени от смисъл предположения за естеството на светлината (или поне на фотоните)! Twistor theory at fifty: from contour integrals to twistor strings | Proceedings of the Royal Society A: Mathematical, Physical and Engineering Sciences (royalsocietypublishing.org)

Абсолютно! Само проверявам, дали Младенов наистина ме е игнорирал или само се е престорил. Ако само се е престорил - няма да издържи и в някой момент ще отговори. Ако не се е престорил - няма да отговори. А и цялото това занимание с "опровергаването" на ТО чрез атмосферата наистина си е меко казано смешно, буквално въздух под налягане. Сериозният материал е под закачките с Младонов - постът ми е смислен и полезен за всеки, който иска да се дискутира и нещо извън детската градина и пълните глупости (може и да се намират и хора за по-сериозни разговори тук - тантин например е харесал текста, за който ти ме разкритикува, че съм го споделил и с него стават сериозни разговори). И извинявай, че подкачам скъпоценния Младенов - за мен той не е свещена крава!

Дойдохме си на думата! Фактите са спекулации, факти са само нещата, които Младенов каже, че са факти! Ако нещо изглежда като кокошка, пърха като кокошка, кудкудяка като кокошка, тича като кокошка, снася яйца като кокошка и въобще се държи като кокошка, то е ... хипопотам, защото опитните впечатления и доказателства винаги са отворени за различни тълкувания/интерпретации (а при Младенов няма начин последните да не са различни)! А! И да не забравя - Айнщайн е виновен за всичко! Просто обяснение на квантовата теория на полето (cppsport-com.translate.goog) Просто обяснение на квантовата теория на полето квантова теория на полето просто обяснение 1 Идеи от квантовата механика, I 1. -Z. В класическата физика масата е мярка за инерция, но в QFT това е число, което. Сега има стандартна справка за релативистичната теория на струните от Грийн, Шварц и Витен, Теория на суперструните [0. Като цяло класическата физика често се използва за обяснение на събитията на макроскопско ниво. Л. 1 Проблеми с класическата физика. 03 декември 2006 г. · Появиха се нови парадигми на квантовите алгоритми, като адиабатни алгоритми, базирани на измерване алгоритми и алгоритми, базирани на топологично-квантова полева теория, както и нови физически модели за реализиране на мащабен квантов компютър със студ йонни капани, квантова оптика (използвайки фотони и оптична кухина), системи с кондензирана материя и. д. Когато се прилага в термополе. апс. Стасину,и Боб Кьоке, който предоставя много хубава рамка за това какво е „квантова теория на полето“ (или всъщност всяка „теория на полето“). Доведете десетгодишното дете до езерце и пуснете камък във водата. Това е кипящо море от случайни колебания, на върха на което можете да създавате квантовани разпространяващи се вълни, които наричаме частици. 09 септември 2021 г. · Квантовите изчисления са изучаването как да се използват явленията в квантовата физика за създаване на нови начини за изчисляване. Това е набор от бележки за курса от есента на 2018 г., Квантовата теория на полето на Университета в Торонто (PHY2403), преподавана от проф. От уравнението на Шрьодингер до интеграла на пътя на Фейнман. g. И все пак, дори преди да стигнем до тези трудности, има друга причина, че квантовата теория на полето е трудна. Аргументът на Грибов не включва тежките машини на квантовата теория на полето. Дирак (1927), У.Отчасти това е така, защото съдържа цялата физика: полето може да описва огромен брой частици, взаимодействащи по безброй различни начини. Вторият том обхваща материали, изнесени в \ AQFT ". Org Документът просто представя математически защо една пета. Има много просто и просветляващо обяснение, дължащо се на N. Mass. $ 4. 99. [5] Докато QCD има свое собствено име , това е част от квантовата теория на полето. Теория на квантовото поле-V. От тези частици могат да се конструират линии, които са външните линии със стрелки в диаграмата, която ви дадох като пример, и три разпространителя, по един за всяка частица. В допълнение за да предложи просто решение на проблема с измерването, квантовата теория на полето дава разбираемо обяснение за парадоксите на относителността (свиване на Лоренц, разширяване на времето и т.н.Теорията основно обяснява природата и поведението на материята и енергията на атомно ниво. „Въведение в квантовата теория на полето“ бяха най-трудните и усъвършенствани учебници и аз винаги се страхувах как би изглеждала книга с теория на квантовата област, която не беше въвеждаща. Квантовата теория на полето и полиномът на Джоунс 353 гладка структура) без избор на метрика се нарича "топологичен инвариант" (или "гладък инвариант") от математиците. 1 Инвариантност на счупената скала Задание за четене: Zee глава III. По-специално Е 6 е единствената изключителна проста група на Ли, която има сложни представителства, изискване теорията да съдържа хирални фермиони (а именно всички слабо взаимодействащи фермиони). 03 август,2020 · Тази статия разширява формализма за квантуване на теориите на полето чрез микроканонична квантова теория на полето и списанията на Хамилтън. Квантовото поле е математически обект, който е аналогичен на класическото поле, но чиито стойности са (обикновено некомутативни) оператори в някакво Хилбертово пространство. за извличане на проста геометрична структура от вълнова функция, а именно квантово заплитане. Конвенционалните квантови теории на полето работят добре при описването на резултатите от експериментите при разбиване на частици с висока енергия като големия адронен колайдер на CERN, където е открит Хигс. 22 юни 2006 г. · Преходът от класическа теория на полето към квантова теория на полето се характеризира с появата на оператор-ценни квантови полета \ (\ hat {\ phi} (\ mathbf {x}, t) \) и съответните спрегнати полета,и за двете от които се спазват определени канонични комутационни отношения. В допълнение, „Квантовата геометрична структурна теория“ на Хайм му даде формула за изчисляване на масите на елементарни частици, която беше тествана положително в DESY и изуми физиците на частиците там. Сложността на квантовото състояние произхожда от областта на квантовите изчисления, които обикновено се моделират в Точно както има вероятност в квантовия свят да мога да мина през тухлена стена. Квантовите изчисления се състоят от кубити. 1. 2 Съдържание 1 Резюме на курса 17 1. 18 април 2019 г. · Квантова теория на полето (актуализирана) В теоретичната физика квантовата теория на полето (QFT) е теоретична рамка, която съчетава класическа теория на полето, специална относителност,и квантова механика и се използва за конструиране на физически модели на субатомни частици (във физиката на частиците) и квазичастици (във физиката на кондензираната материя). И ние знаем точно колко енергия е налична в лъжица; ние знаем масите на атомите и кинетичната енергия на топлинните движения в метала. В тази глава ще бъде представена основната дефиниция на квантовата теория на полетата, следвайки традиционните линии. 1 А. За един физик квантовата теория на полето, определена върху многообразие M без априори избор на метрика на Mis, казана като цяло ковариантна. ) и квантовата механика (двойственост вълна -частици и т.н. 10 октомври 2014 г. · квантова механика - Изборът на база за измерване. Това е отчасти защото много квантово -механични структури имат аналози в класическо приближение към теорията.Откакто е публикувана за първи път, „Квантова теория на полето накратко“ бързо се утвърждава като най -достъпното и изчерпателно въведение в тази дълбока и дълбоко завладяваща област на теоретичната физика. 10 март 2015 г. · В квантовата теория на полето зарядът на електрона и следователно, разбира се, свързаното с него електрическо поле, е вътрешно размит от квантовите колебания в неговото положение. Грибов, даден в следващата си статия от конференцията, а също така красиво обяснен от Дмитрий Харзеев в следващата статия arXiv (раздел 1). Зи. квантова теория на полето, изследване на квантово -механичното взаимодействие на елементарни частици елементарни частици, най -основните физически съставки на Вселената. Тъй като категорията на 2D TQFT е категория на (симетрични моноидални) функтори, нейните морфизми биха били.Теория на релативистичните квантови системи. 05 май 2014 г. - - Най -доброто обяснение на квантовата теория на полето, което някога ще чуете, предоставено от Шон Карол за по -малко от 2 минути на 46 -ата годишна среща на потребителите на Fermilab - Бил Най, Брайън Грийн, Нийл де Грас Тайсън и Лорънс Краус имат брилянтна малка дискусия за ограниченията на математиката и нейното значение и значение за човечеството 20 юни 2013 г. · В квантовата хромодинамика, теорията на кварките и глуоните, константата на свързване е малка при високи енергии и всичко е смущаващо. Райдър, квантова теория на полето Теория на полето • Квантова теория на полето - Конструкцията на квантовата теория за свободни полета е напълно успоредна на тази за хармоничните осцилатори. Възприетата тук гледна точка относно естеството на квантовата теория е по същество традиционната, на концептуално ниво,въпреки че използваните математически инструменти не са тези. Отговор и обяснение: 1. Основните обекти в квантовата теория на полето са операторно-разпределени разпределения. [1]: xi QFT се използва във физиката на частиците за конструиране на физически модели на субатомни частици и във физиката на кондензираната материя за конструиране на модели на квазичастици. Както повечето хора, аз наистина не знам нищо за квантовата теория на полето. V. Този модел е пренормируем [26–29] и асимптотично безопасен [30–32]. Квантовата теория с прости думи е, че няма нищо в света освен самия квант. Какво може да обясни, че освен че не можете да разберете това, което не ви е познато, затова се запознайте с QFT, само с разказа, а не с математиката, освен ако не искате да се занимавате с физика и да прогнозирате резултатите. ).6 Интеграли на пътя в квантовата механика 57 7 Интегралът на пътя за хармоничния осцилатор (6) 63 8 Интегралът на пътя за теорията на свободното поле (3, 7) 67 9 Интегралът на пътя за теорията на взаимодействащото поле (8) 71 10 Амплитудите на разсейване и Правила на Фейнман (5, 9) 87 11 Напречни сечения и скорости на разпадане (10) 93 12 Анализ на размерите с ¯h = c = 1 (3) 104 26 септември 2014 г. · През 1927 г. Пол Дирак прилага квантово разбиране за електрическото и магнитното полета, които да дадат начало на изучаването на "квантовата теория на полето" (QFT), която третира частици (като фотони и. Аз само желая, като предимно визуален мислител, обичайното въведение в квантовата теория на полето да не изглежда съвсем така подобно на това. Грийнбърг и С. 05 май 2014 г. · - Най -доброто обяснение на квантовата теория на полето, което някога ще чуете,Предоставено от Шон Карол за по -малко от 2 минути на 46 -ата годишна среща на потребителите на Fermilab - Бил Най, Брайън Грийн, Нийл де Грас Тайсън и Лорънс Краус имат брилянтна малка дискусия за ограниченията на математиката и нейното значение и значение за човечеството, макар и ефективни теоретиците на полето интерпретират това или като изненадващо UV отменяне на разминаванията в мощността, или като деликатно отмяна между съвпадащи UV и изчислими IR корекции до (g − 2) от параметрично разделени скали, има просто обяснение в пълната теория: цикълът се интегрира е тотална производна на функция. Приноси от високоразмерни оператори (напр. 05 октомври 2012 г. 2 Направена квантова механика Проста комуникация, квантова криптография и квантови изчисления. Квантовото поле е сложен обект. Следователно е изключително примамлива цел,като първи потенциален пример за проста и математически добре- 05 август 2021 г. · 30 ноември 2004 г. · Квантовата теория на полето (виж статията за квантовата теория на полето) се занимава със системи с безкрайно много степени на свобода. В теоретичната физика квантовата теория на полето (QFT) е теоретична рамка, която съчетава класическата теория на полето, специалната относителност и квантовата механика. 30 август 2020 г. · В случая с QED, най-простата теория, която човек може да изгради, имаме три частици: електрон, позитрон (анти-електрон) и фотон. Тази книга има за цел да отвори вратата към квантовата теория на полето на възможно най -много заинтересовани хора, като предостави опростено представяне на темата. квантова механика - Какво е истинското значение на Pl. Швебер, „Операторите на облечени частици в прости модели на квантовата теория на полето“, Nuovo Cim. В частност,книгата изследва дисипативен подход към квантовата теория на полето, който е илюстриран за скаларна теория на полето и квантова електродинамика, и предлага атрактивно обяснение на скалата на Планк в квантовата гравитация. Теоремата на Бел, публикувана през 1964 г. и посочена от някои като едно от най -дълбоките открития във цялата физика, ефективно показа, че резултатите, предвидени от квантовата механика (например в експеримент като този, описан от Айнщайн, Подолски и Росен) не може да се обясни с никоя теория, която запазва местността. Ерих Попиц. Пропагандисти. 2 Мисловни експерименти на. Квантовата механика може да бъде приложена към системата от атоми. Следователно другите четири (G 2, F 4, E 7 и E не могат да бъдат групата на габаритите на GUT. Основната цел на квантовата електродинамика е да разработи последователна и. 1],което е свързано с изучаването на квантовата теория на полето вече около две години и за всички драматични и енциклопедични теми за квантовата теория ми се струва, че наистина има много проста и ясна граница между класическата и квантовата теория, поне когато човек гледа QFT през обектива на Path Integration. Квантовата теория на полето е успешен опит в тази посока. По -специално, той съдържа нова проста дефиниция на индекса на Маслов по модул 4. Обхванатите теми включват: алгебрични формулировки на квантовата теория и теоремата за представяне на GNS, появата на единично нееквивалентни представления в QFT (илюстрирана от модела на ван Хоув), основната предположения за AQFT и прости модели от тях. В това поле можете да имате много голям или безкраен брой резултати. 22 септември,2021 г. · В това широкообхватно дълго четено изследване на философските проблеми на космологията Джордж Елис подчертава ключовите въпроси, които стоят в основата на науката, преди да очертае своя метафизичен подход към разбирането на природата на космоса. Вайнберг, Квантовата теория на полетата, том 1 Това е първият от тритомни серии от един от майсторите на квантовата теория на полето. 29 септември 2009 г. · Най -доброто обяснение за това как традиционната QM с фиксиран брой частици следва от QFT (където броят на частиците не е фиксиран) може да се намери във формализма „облечени частици“: О. „Има ли прост обяснение за квантовата теория на полето? " Звукът в кристал е ефектът на малки измествания на атомите. Отговор (1 от 4): Ограничението не е в QFT, а в нашето разбиране на QFT. Отговор и обяснение:1 Опитът да се комбинират всички физически теории на нашия свят сега е нов и продължава. Разпределението с операторска стойност е абстрактен обект, който при интегриране на 08 април 2019 г. · Даваме педагогическо въведение в алгебричната квантова теория на полето (AQFT), с цел да обясни нейните ключови структури и характеристики. С други думи, „скелетът“ на състоянието на много тела е даден от мрежа от квантово заплитане. Квантовата теория на полетата. Анимацията вдясно показва компютър. Heisenberg, W. Чрез разбиране на \ положението на земята "в класическата теория до 05 август 2020 г. · Peeter Joot. P. 07 март 2018 г. · Тази статия изследва сложността между състоянията в квантовата теория на полето чрез въвеждане на структура на Финслер въз основа на оператори на стълби (обобщаване на оператори за създаване и унищожаване). 18 февруари,2008 · Правилата на квантовата теория на полето пряко свързват скоростта на взаимодействие на частиците с лекотата, с която можем да ги създадем в лабораторията, като се има предвид достатъчно енергия. Паули и други). Теория на полето • Квантова теория на полето - Конструкцията на квантовата теория за свободни полета е напълно успоредна на тази за хармоничните осцилатори. Напълно актуализирано издание на класическия текст от известния физик А. Квантовото заплитане също се явява като основна степен на свобода в квантовата гравитация. Тук ще изследваме един прост квантово -механичен пример (т.е. пример с безкраен брой степени на свобода), който показва много интересни характеристики, които могат да се случат в силно взаимодействащата теория на квантовото поле {асимптотична свобода, измерение на измеренията.Тези и други интересни теми се разглеждат по начин, който ще бъде достъпен за целевата читателска аудитория. Но основната рамка на квантовата механика остава същата във всеки отделен случай. 30 октомври 2019 г. · Квантовата теория на полето също е един от най -трудните предмети в науката. Тази книга е полезна като добавка в класната стая или като инструмент за самостоятелно изучаване, но имайте предвид това. Функционални производни. Всъщност определена идентификация между сложността и действието първоначално беше предложена от Тофоли [15,16] извън контекста на холографията. 13 дек.2019 г. · квантова теория на полето - Има ли прост начин да се разбере защо SUGRA може да се нормализира с две вериги? Наивната квантова гравитация може да се нормализира с един контур. повечето текстове на квантовата теория на полето разчитат в голяма степен на способностите на хората с техниките на класическата теория на полето.Класическата физика като стационарно фазово състояние. Раздел 2, посветен на квантовата теория на полето, съдържа логически самосъгласувано изложение на основните резултати от пертурбативната квантова теория на полето, което не използва изваждането на безкрайности от квантовия хамилтониан на свободното поле и нормалното подреждане на операторите. 2 Квантовата механика е странна Развитието на квантовата механика е голямо интелектуално постижение, но в същото време е така. източник, а именно откриването на проста теория на квантовото поле върху четириизмерното пространство Моял-Вайл, моделът на Грос-Улкенхаар [26]. 08 април 2021 г. · Хубава дефиниция на „Теория на полето“. 25. За разлика от нормален компютърен бит, който може да бъде 0 или 1. W. At relativistic (i. Но онзи ден попаднах на този доклад на Стефано Гогиозо, Мария Е., том 2).Все по-нарастващото разбиране за структурата на амплитудите на разсейване сочи обратното заключение. Но при ниски енергии свързването става силно и теорията изменя характера напълно - новата ефективна теория на полето е едно от свързаните със светлината състояния (пиони), а не теория за кварките и глуоните изобщо. Два прости модела са показани като примери за изясняване на разликите между сложността и други концепции, като сложността на формирането и ентропията на заплитане. Основни съставки на материята. 23 декември 2015 г. · И все пак обяснението е толкова просто, че 10-годишно дете може да го разбере, тоест ако приемете квантовата теория на полето. Оператори за повишаване и понижаване Комутатори Състояние на вакуума Състояние на N -частици Пространството на Хилберт отново е дадено от конструкцията на пространството на Фок HESI SALON / 12 май 2012 г. - ПЪРВИ БЛЪЗК НА QFT - Z.Той преминава по уникален път през обекта, като първоначално се фокусира върху частици, а не върху полета. 6 Интеграли на пътя в квантовата механика 57 7 Интегралът на пътя за хармоничния осцилатор (6) 63 8 Интегралът на пътя за теорията на свободното поле (3, 7) 67 9 Интегралът на пътя за теорията на взаимодействащото поле (8) 71 10 Амплитудите на разсейване и Правила на Фейнман (5, 9) 87 11 Напречни сечения и скорости на разпадане (10) 93 12 Анализ на размерите с ¯h = c = 1 (3) 104 Теорията на полето, която описва кварките и глуоните, получи името (от познайте кого) квант хромодинамика (QCD), тъй като произволни цветове се използват за описание на различни състояния на кварките. Жалко е, че толкова малко физици са приели QFT в смисъла на Schwinger. Развитието е свежо и логично, с всяка стъпка внимателно. Квантова теория на полето. 17 1. Nair 2006-03-30 Квантова теория на полето,което започна с работата на Пол Дирак идеята за теорията на информацията за сложността на квантовото състояние [8–14]. На ниво дърво рекурсионните отношения на BCFW, които напълно определят S-матрицата, са валидни не за скаларни теории, а за калибриращи теории и гравитация, с. Xianyu. Атомът от своя страна е направен от протона, неутрона и електрона. Квантовата теория на полето (QFT) трябва да описва тези явления добре, но нейните математически основи са нестабилни или не съществуват. 06 дек.2018 г. · Буркхард Хайм геометризира гравитацията и електромагнетизма в така нареченото мезо поле. За такива системи алгебрата на наблюдаеми, която е резултат от налагане на канонични комутационни отношения, допуска множество представления на Хилбертово пространство, които не са единично еквивалентни едно на друго.Най -простата и в същото време най -точна квантова теория на полето е квантовата електродинамика. Квантовото поле се държи като система, състояща се от безкраен брой квантови хармонични осцилатори, с по един във всяка точка от пространството -време. Тъй като моделът е прост, можем да разберем тези явления, без да прибягваме до него. Това няма да ви губи времето. Haag през 1955 г. е прецизна математическа формулировка на квантовите системи с безкрайно много степени на свобода в езика на теорията на C* - и фон Нойман алгебри. В "Квантовата теория на полетата" Нобеловият лауреат Стивън Уайнбърг съчетава изключителната си физическа проницателност с дарбата си за ясно изложение, за да осигури самостоятелно, изчерпателно и актуално въведение в квантовата теория на полето. Има много прост начин да се докаже, че това е вярно:един изброява всички възможни контра-термини, които могат да се появят в един цикъл, и показва, че те до граничните термини са идентични с вече. Той показа, че двете задължително трябва да вървят заедно, но ние не успяхме да намерим начин да възпроизведем аргументите му на елементарно ниво. 21 февруари 2013 г. · Определение 7 Едномерната топологична квантова теория на полето е симетричен моноидален функтор. Обратно, успехите на това приложение на RG идеи потвърдиха интерпретацията на квантовата теория на полето, както се появява във физиката на частиците, като ефективна мащабна теория за ниска енергия. Размерът на квантовото заплитане се измерва с количествена Алгебраична квантова теория на полето, основана от R. Нямате частици или вълни. Задържането на атомите далеч от нормалното им положение изисква потенциална енергия,а движенията на атомите водят до кинетична енергия. 21 февруари 2016 г. · Паули е разработило обяснение от сложни аргументи на квантовата теория на полето и относителността. Квантовата теория, известна още като квантова физика или квантова механика, е основополагащата основа за съвременната материална наука. Може един ден да направи революция в начина на работа на компютрите чрез квантови изчисления. Покажете й, че вълните се движат през водата с определена скорост и й обяснете, че тази скорост зависи единствено от свойствата на водата. Чрез разбиране на \ положението на земята "в класическата теория до 30 октомври 2019 г. · Квантовата теория на полето също е един от най -трудните предмети в науката. Тъй като моделът е прост, можем да разберем тези явления, без да прибягваме емпирично към RG открит в теорията на полето,са предоставили обяснение за универсалните свойства на фазовите преходи от втори ред. 13 ноември 2008 г. · просто въведение в квантовата теория, включва Bohr, deBroglie, емисионен спектър, фотоелектрически ефект Slideshare използва бисквитки, за да подобри функционалността и производителността и да ви предостави подходяща реклама. S. Той също така полага основите на напредналата теория на относителността, позната като квантова теория на полето, която стои в основата на цялата физика на частиците. Квантовата теория на полето е бракът на квантовата механика със специална теория на относителността и обяснява частиците, които виждаме около нас, като наблюдаваеми характеристики на по -дълбоката основна структура - квантовите полета - които изграждат света. Използването на кохерентни състояния на Грасман за външни частици показва това. 21 март,2018 г. Предположенията за квантовата гравитация обикновено са, че подобна теория ще се окаже едновременно проста и елегантна, така че много физици се опитват да работят назад, предсказвайки теория, която според тях може да отчете симетриите, наблюдавани в настоящата физика, и след това виждат дали тези теориите работят. Произходът на квантовата теория на полето е свързан с проблемите на взаимодействието на материята с радиацията и с опитите за конструиране на релативистична квантова механика (П., високи) енергии, не може да има последователна. Квантоването на светлината. По този начин има очевидна формална аналогия между класическите и квантовите полета: и в двата случая стойностите на полето са прикрепени към пространствено-времеви точки, където тези стойности са определени с реални числа в случай на класически полета и. Молекулите се изграждат от атома,която е основната единица на всеки химичен елемент. 8 (1958), 378. Точно както има вероятност в квантовия свят да мога да мина през тухлена стена. Най -общата (лоренц инвариантна) форма на теоремата на Noether е представена и приложена към няколко прости, но релевантни примера в квантовата теория на полето. В началния етап може да откриете, че мозъчните ви вериги се сливат, докато се опитвате да схванете основите на квантовата механика. О. След като изградих тази добре дефинирана рамка за квантовата теория на полето и направих първото доказателство за концепцията чрез интегриране на квантовата електродинамика, оставих хартиената чернова, която бях написал дотогава, за известно време, погрижих се за новата си -роден син и започна да чете книга от библиотеката по философия на съпругата ми, която ме заинтригува за един. Квантоването на звука.Просто инвестирайте малко време, за да влезете в тази он-лайн квантова теория на откровението и квантовата статистика, както и да ги прегледате, където и да се намирате. М. 21 февруари 2010 г. · Квантова теория на полето накратко: второ издание. Вижда се, че богатството на квантовата физика значително ще повлияе на технологиите на бъдещото поколение в много аспекти. повярвайте ми, електронната книга ще създаде атмосфера, в която ще прочетете нов брой. , g ϕ 6 / Λ 2) обикновено се потискат в приложенията със степента на p / Λ, където p е импулс, характерен за приложението. ”20 август 2015 г. · Това по същество е квантово поле: материалът, от който е направено всичко. 11 август 2008 г. · Конвенционалната мъдрост казва, че колкото по -прост е Лагранжианът на една теория, толкова по -проста е нейната теория на смущенията,но засиленото разбиране за структурата на S-матрицата в калибровочните теории и гравитацията сочи обратното заключение. Защото зад уравненията на QFT наистина се крие огромно количество въображение и много чудо. квантова теория на полето - Просто QFT упражнение; Как човек експериментално определя хиралността, h. В тази статия ние предлагаме, че N = 8 SUGRA има най-простата взаимодействаща S-матрица в 4D. Тук ще проучим един прост квантово-механичен пример (тоест: определен брой степени на свобода), който показва много интересни характеристики, които могат да се случат със силно взаимодействаща квантова теория на полето {асимптотична свобода, измерение на измеренията. 20 юни 2013 г. · В квантовата хромодинамика, теорията на кварките и глуоните, константата на свързване е малка при високи енергии и всичко е пертурбативно.Така че теоретичните физици много се умориха да изчисляват тези коефициенти през цялото време и направиха нещо, наречено квантово поле. Теорията се нарича „призрачно действие от разстояние. ядрена физика - Защо не са бетаволтаици и алф. 06 септември 2010 г. · Конвенционалната мъдрост казва, че колкото по -прост е Лагранжианът на една теория, толкова по -проста е нейната теория на смущенията. Книгата започва с дефиниране на квантовата теория на полето по математически прост, но стабилен начин, като се използва решетка. Списък на неудобствата между квантовата механика. Преглед на частиците от квантовата теория на полето като възбудени състояния на квантовани полета. Сега искаме да нарисуваме картина на основния резултат, а именно: Теорема 8 Категорията на 2D TQFTs е същата като категорията на алгебрите на Frobenius. 19 февруари,2021 г. · Скаларната теория на полето има смисъл като ефективна теория на полето с краен ултравиолетов предел Λ от порядъка на мащаба, в който се появява нова физика, извън скаларната теория. Подходът на действие към квантовата теория. Определението е конструктивно, основано на познатите реални числа и алгоритмично, установяващо ясен път за получаване на отговори на въпроси, поставени в рамките на теорията. квантова теория на полето просто обяснение

По принцип, относно точките има два ключови момента: 1) Това е просто едно идеализирано физично пособие (безизмерната точка), което спокойно може да не съществува реално. 2) Във всяка една точка от пространството, без изключение, има както неопределеност относно едновременното определяне на мястото и скоростта на частицата, така и на величината и скоростта на промяна на полето. Въпросът с точките винаги трябва да се разглежда с едно наум...

По-нагоре има само линк (щеше да е и текста, но бях във влака и е по-трудно копирането, затова самият текст е на следващия ми коментар). Често добри неща изчезват от Интернет и за да подсигуря нещата - копирам и поставям и текстовете. Такива материали със сигурност са смислени, не са празни приказки и банални теми от ежедневието (от сорта на “опровергавания” на Айнщайн с въздух и облаци).

Има обяснение и то е просто - Младенов греши!

Теория на твистора Съдържание Спинори и въртяща се мрежа Twistor и Twistor Space Connection to Quantum Theory Twistor Gravity По -нататъшно развитие Spinors и Spin Network Теорията на Twistor е разработена от Роджър Пенроуз и неговите сътрудници от 60 -те години на миналия век. Той осъзна, че използването на пространствено -времевата континуална картина за описване на физическите процеси е неадекватно не само при скалата на Планк от 10 -33cm, но и в много по -големите мащаби на елементарни частици или може би атоми, където квантовите ефекти стават важни. Той вярва, че пространството-времето е създадено от самите квантови процеси на субатомно ниво. Математическият инструмент в теориите на полето не е подходящ за новата формулировка, тъй като уравненията на полето се основават на добре поведени функции, които се променят плавно в пространството-време. По този начин неговият математически инструмент е геометрията, а не диференциалните уравнения. Въпреки това, пространствено-времевите описания от нормалния вид са били използвани на атомно ниво или ниво на частици дълго време с изключителна точност. По този начин тази нова геометрична картина трябва на това ниво да бъде математически еквивалентна на нормалната пространствено -времева картина - в смисъл, че между двете картини трябва да съществува някаква математическа трансформация.Първоначалният опит за формулиране на дискретно пространство-време използва спинор като градивен елемент. Спинорът е математически обект, който се използва в квантовата теория за описание на спина на елементарните частици. Това е най -простият квантов обект, който има само две възможни състояния - въртене нагоре или въртене надолу. Твърди се, че ако разграничението между завъртане нагоре и въртене надолу трябва да има смисъл в квантовата теория, поставена в празното пространство, изглежда, че спинорите всъщност създават свои собствени пространства - нещо като квантова версия на по -познатото пространство -време. Следователно всеки спинор би свързал с него нещо като примитивно пространство. Правилата за сглобяване на спинори включват чисто събиране и изваждане и нямат нищо общо с идеите за приемственост. Те се обединяват, за да образуват въртяща се мрежа (Фигура 01).ъглов момент), заедно с цяло число на ръба. Цялото число n идва от стойността, която ъгловият импулс на частица може да има в квантовата теория, които са равни на n /2. Точката представлява единицата за обем, затворена от областите според броя на свързващи линии. Две въртящи се мрежи не биха се присъединили гладко, подобно на невъзможността да се покрие извито пространство чрез кръпка от малки, плоски пространства. Това се приема, че цялостното пространство е извито или казано по друг начин, самият факт на този неуспех да се присъедини е кривината на пространството. В границите, когато броят на спинорите стане безкраен; възниква непрекъсната картина на пространството. Въпреки че това е провокативна концепция, но в крайна сметка тя не е полезна за обединяването на квантовата теория с геометрията. Създаденото пространство е непълно, то е статично и нерелативистично и не съдържа чувство за дистанция или раздяла. Идеята за спин мрежа обаче сега се превърна в ключово понятие в квантовата теория на цикъла . Фигура 01 Спин мрежа [вижте голямо изображение] [Горна част] Twistor и Twistor Space Смятало се е, че новият квантов обект трябва да съчетава ъгловия импулс (спин) с линеен импулс и при равни условия. Трябва да е обект, който едновременно се върти и се движи. Освен това тя трябва да бъде както квантово -механична, така и релативистична. Твисторът на Пенроуз трябваше да изпълни всички тези изисквания. Той също така трябваше да обедини редица други ключови идеи: значението на комплексните числа и тяхната геометрия; ролята на светлинните лъчи (нулеви линии) в относителността и специалните начини, по които физическите решения се отделят в квантовата теория на полето (решението с положителна честота).Твисторното пространство се определя от четири комплексни измерения. Тъй като комплексното число се състои от две независими части (като Z = X + iY), то трябва да съдържа повече информация от "конвенционалното пространство-време" (оттук нататък съкратено до "пространство-време") с четири реални измерения. Твистор Z е точка в това твисторно пространство. Умножаването на Z от неговия сложен конюгат Z* определя спиралата или степента на усукване (на твистора) s = (ZZ*) / 2, което е реално число. Всички твистори с нулева спиралност s = 0, лежат в специална област на твисторно пространство, обозначена като PN на Фигура 02. Тя разделя пространството на твистора на две области, PT + и PT -(Фигура 02), съответстващо на подпространство на твистор с положителна или отрицателна спиралност. Това разделение е геометричният аналог на начина, по който решенията в квантовата теория са разделени на положителни и отрицателни честотни части. Точките в PN представляват твистори с нулево усукване и се оказва, че те съответстват на светлинни лъчи или нулеви линии в пространството-време. На фигура 02, докато точките A, B и C в твисторно пространство съответстват на линиите в пространството-време, линията P в твисторното пространство съответства на точка P в пространство-времето-пресечната точка на линиите A и B. Това означава, че точка в пространството-време е нелокална по своята дълбочина. Произходът на пространството-време сега изглежда много различен, когато се гледа от Фигура 02 Пространство и пространство-време на Twistor [вижте голямо изображение] Фигура 03 Съвпадение на нулевите линии [вижте голямо изображение] перспектива на твистора. Твистор в региона PT + или PT - трябва да бъде представен в пространствено-времевата картина от колекция, наречена конгруентност, от нулеви линии, които се усукват една около друга в десен или ляв смисъл (виж Фигура 03 ). Както нещата се развиха досега, теорията на twistor не се е движила много в "комбинаторната" посока на спин-мрежите. Вместо това, (привидно) много различните сложно-аналитични аспекти на твисторите са тези, които се оказаха най-важни. Единственото място, където възможността за връзка с теорията на спин-мрежата остава доста силна, е в твисторна диаграма (взаимодействие между твисторни пространства в рамките на графика, подобна на диаграмата на Фейнман). [Горна част] Връзка с квантовата теория Фактът, че пространствено-времевите точки са получени от твисторни пресичания (виж Фигура 02), означава, че те няма да оцелеят, когато квантовите процеси се въведат в картината на твистора. На практика някои трансформации или процеси в твисторно пространство се оказват еквивалентни на квантовите процеси в пространството-време. Установено е, че квантова трансформация в твисторно пространство смесва твисторите (повече подробности в следващите параграфи). Но тъй като точките в пространството-време са дефинирани от гледна точка на връзки на линии в твисторно пространство, това означава, че пространствено-времевата точка ще се размие. По този начин, на квантово ниво, твисторната пространствена картина предполага, че точките в пространството -времето губят своята разлика и стават размити - подобно на несигурността на положението на електрона в квантовата теория,Както бе споменато по-рано, точка в твисторно пространство съответства на сложна усукваща структура от нулеви линии в пространство-време (Фигура 03). В специалния случай, когато точката се намира в PN областта, тя съответства на една нулева линия. Последица от тази пространствено-времева структура в нулевите линии е, че сега тя е конформно инвариантна, тъй като не е възможно да се преобразува линия с нулева дължина в крайна дължина. По този начин той е напълно безразличен към мащабирането на дължината. Тъй като само безмасовите частици могат да се движат по нулевата линия, изглежда, че тази структура на пространството-време не може да съчетае частици с маса. Предполага се, че взаимодействието с гравитацията ще наруши конформната инвариантност и ще даде маса на частиците.Установено е, че когато кривината като гравитационна вълна се въведе в пространствено-времевата картина, тя предизвиква трансформации на точките в твисторно пространство. По -конкретно, той смесва twistors и техните сложни конюгати - twistor и неговият сложен конюгат се разменят. Това изглежда подозрително като това, което се случва по време на квантов процес - самите твистори се държат по подобен начин на квантовите оператори, така че подредената операция Z*Z произвежда резултат, различен от ZZ*. Следователно преминаването на гравитационна вълна изглежда като действителен квантов процес в твисторно пространство. Фигура 04 показва симетрията между квантовия процес в твисторно пространство и гравитационната вълна в пространство-времето. На фигура 05 плоско лицево гравитационната вълна преминава през преди това плоско пространство-време. Всяко от тези две плоски пространства-време сега изглежда изкривено, когато се гледа от гледната точка на другия, и става невъзможно да се присъединят към тях по напълно гладък начин. Нулевата линия Z в едната половина на пространството става нулева линия Z* в другата. Съответната картина в пространството на твистора е твисторът да се "смеси". Фигура 04 Квантов процес [вижте голямо изображение] Фигура 05 Изкривено пространство в пространство-време [вижте голямо изображение] Взаимодействието на безмасови полета може да бъде описано чрез диаграма на твистора в пространството на туистора (виж Фигура 06). Той е подобен на диаграмите на панталоните в теорията на струните, където дава картинно представяне на това как два свободни цикъла се срещат, взаимодействат и се появяват отново като свободни контури. Сложността на взаимодействието съответства на броя на дупките в панталона. В съответната картина на твистора свободните състояния са представени от PN областта на твисторно пространство. Взаимодействащата област се създава чрез зашиване на копия на пространството на твистора. Накрая свободните PN региони се появяват отново. Фигура 06 Twistor диаграма [вижте голямо изображение] [Горна част] Twistor Gravity Тъй като подходът на Пенроуз се основава на твърдението, че масата е вторично качество, което възниква при взаимодействието на по -фундаментални безмасови обекти, описанието на полето в твисторно пространство започва с формулата на твистора за безмасови полета, като тези за неутрино, фотон и гравитон. Установено е, че на мястото на уравненията на диференциалното поле Пенроуз е заменил проста функция в пространството на твисторите. Силата на twistor математиката е достатъчна, за да дефинира полето за всички времена и във всички точки на пространството. Цялата мощност на програмата twistor се съдържа в сложната аналитичност на функциите на twistor, наречена " контурен интеграл ".Оказва се, че всяко безмасово поле е дефинирано от контурен интеграл в твисторно пространство. Тези контурни интеграли се определят от полюсите в обща твисторна функция в твисторно пространство. След това е възможно да се създаде отново полето в съответната му пространствено-времева картина. В пространството-време безмасовите частици се определят от тяхната спиралност (+ или-спиралата означава паралелни и антипаралелни на посоките на въртене и движение), сега те са маркирани с хомогенност в твисторно пространство. Еднородността на дадена функция може да се разглежда като преброяване на броя на правомощията, които тя съдържа. Например функция с термини като 1/x 3 , 1/x 2 y, 1/xy 2, ... има хомогенност -3. Таблица 01 показва спиралата и хомогенността на безмасовите частици. Това показва, че в най -фундаменталния случай картината на твистора не е симетрична. Частица Хелицит Хомогенност Гравитон +2 -6 Фотон +1 -4 Анти-неутрино +1/2 -3 Неизвестно 0 -2 Неутрино -1/2 -1 Фотон -1 0 Гравитон -2 +2 Таблица 01 Спиралност и хомогенност на безмасовите частици Процедурата за дефиниране на функция на твистор първоначално е приложена към случая на фотона. Оказва се, че в рамките на картината на твистора един гравитон изисква много различно третиране от това за един фотон. Тъй като гравитонът не е само квантовата частица на гравитационното поле, той е и квантов елемент от кривината на самото пространство-време, допускането на един гравитон в картината на твистора всъщност променя неговата геометрия. Самата сила на твисторното пространство за описване на гравитацията е нарушена от съществуването на това, което е определило да определи. С въвеждането на гравитон структурата на твисторното пространство се измества. Правите линии вече няма да се съединяват в твисторно пространство, след като глобалната му структура се деформира. Установено е, че правите линии могат да бъдат заменени с много общи криви, които имат определени структури. Те се наричат холоморфни криви, които позволяват да се продължи основният интегрален подход на контура. Превеждайки в пространство-време, локалните неща като пространствено-времевите точки вече не са добре дефинирани, но глобалните структури като нулеви линии и светлинни лъчи все още имат своето значение. Освен това метриката на пространството е подходящо решение на полевите уравнения на Айнщайн. По този начин картината на твистора е много различна от тази за суперструната. За Пенроуз гравитацията и квантовата теория трябва да се трансформират взаимно. Докато подходът на суперструните по същество се основава на предположението, че квантовата теория остава непроменена чак до изключително кратки разстояния и дори когато фоновото пространство е неразривно свързано със самите струни. Таблица 02 по -долу обобщава свойствата на twistor и ги сравнява със суперструната. Имот Теория на суперструните Теория на твистора Маса Без маса или> 10 19 Gev Без маса Дължина Едномерна дължина ~ 10 -33 cm Нулева линия Масово състояние Хелицит Хомогенност Гравитон Спин 2 затворен контур Контурен интеграл с холоморфна крива Размери Десет реални измерения Четири сложни измерения 4-d намаляване на пространството-време Чрез уплътняване Чрез картографиране Вътрешни симетрии Счупен чрез уплътняване Счупен от гравитацията Хиралност Хирални и нехирални По принцип хирален Първоначално състояние на Вселената Пълна симетрия Основна хиралност Формулировка Въз основа на конвенционално квантово поле Въз основа на геометрията Взаимодействие Диаграма на панталон Твисторна диаграма Таблица 02 Сравнение между Superstring и Twistor [Горна част] По-нататъчно развитие Обща насока - Много грубо, опитите за прилагане на програмата twistor от 1970 г. се разклониха в две посоки. Единият се занимава с преформулиране на общата относителност, т.е. гравитацията, по отношение на геометрията на твистора. Другият е за преформулирането на квитовата теория на полето, т.е. теорията за плоското пространство на елементарни частици и сили. Частици и взаимодействия - Изследването на твисторна алгебра е свързано с въпроса дали свойствата на елементарните частици - техните маси, завъртания и други атрибути - могат да бъдат разбрани в геометрията на твистора. Друга линия на изследване се концентрира върху амплитудите на разсейване за елементарни частици и до голяма степен е въпрос на интегрално изчисление на твистор. Изискването за смятане се оказва това на многоизмерни контурни интеграли с много специална форма. Те са много удобно представени от диаграмен формализъм, разработен от Роджър Пенроуз през 1970 г. Подобно на диаграмите на Фейнман, те се основават на идеята за получаване на амплитудата за физически процес чрез разширяване на нарастващите мощности на константите на свързване. Докато диаграмите на Фейнман оценяват амплитудите на разсейване в резултат на множество интеграции в пространството-време, диаграмите на твистора включват множество интеграли в пространството на твистори. Диаграмите на Фейнман обаче имат същественото свойство да се извеждат от общ принцип (лагранжиан). Основните им проблеми възникват от факта, че понякога дават безкрайни амплитуди. Обратно, диаграмите на твисторите са дефинирани по такъв начин, че да са очевидно крайни. Те винаги са компактни контурни интеграли. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел. Диаграмите на Фейнман имат същественото свойство да се извеждат от общ принцип (лагранжиан). Основните им проблеми възникват от факта, че понякога дават безкрайни амплитуди. Обратно, диаграмите на твисторите са дефинирани по такъв начин, че да са очевидно крайни. Те винаги са компактни контурни интеграли. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел. Диаграмите на Фейнман имат същественото свойство да се извеждат от общ принцип (лагранжиан). Основните им проблеми възникват от факта, че понякога дават безкрайни амплитуди. Обратно, диаграмите на твисторите са дефинирани по такъв начин, че да са очевидно крайни. Те винаги са компактни контурни интеграли. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел. Сега е известно, че много специфични диаграми на твистори съответстват на определени процеси на разсейване. Общ принцип, от който всички тези примери могат да се извлекат, не е разкрит. Но новите разработки обещават много по -реалистична цел. Масивни полета - Досега само безмасовите полета са били разглеждани в теорията на твисторите. Следващата стъпка в програмата twistor ще бъде да се обобщи интегралният подход на контура към масивни полета и по този начин да се опитат да генерират известните елементарни частици като квантови възбуждания на тези полета. Това е труден и сложен проблем, който тепърва ще бъде решен. Калибриращи частици - Друго разширение е да се опишат габаритните полета, които се използват за обяснение на силите между елементарните частици. Предлага се допълнителна геометрична структура, наречена сноп влакна, да се добави към всяка точка в пространството на твистора. Този пакет ще се използва за добавяне на допълнителна информация. Тогава смесването на твисторите ще съответства на трансформациите на полето в манометъра в пространство-време. Обща относителност - Досега гравитацията на твистора се илюстрира само с един гравитон. Когато в твисторната картина са допуснати много квантови гравитони, тя трябва да може да покаже, че извито пространство-време може да бъде генерирано от действието на много гравитони в кохерентни състояния. С други думи, класическото описание на Айнщайн за пространство-време, извито от действието на материята и енергията, трябва да бъде възстановено чрез действието на тези гравитони. Ново начало - Всички тези работи вървяха доста бавно в продължение на четиридесет години, измъчвани от математически трудности и изглеждаха доста далеч от основните тенденции във физиката. Но през 2003 г. водещият физик -теоретик Едуард Витен излезе с изумителна нова статия, който свързва теорията на струните с твисторна геометрия. През януари 2005 г. Витен показа, че струните може да не се нуждаят от всички тези допълнителни размери в края на краищата. Това предизвика цял куп документи от колегите му теоретици и интересът все още расте. Витен все още не е съвсем убеден. „Мисля, че теорията на струните на твистора е нещо, което работи само отчасти“, казва той. Но тези събития вляха нов живот в изследвания за сливане на идеите от тези две теории. Оказва се, че теорията на твисторните струни може да опрости изчисляването на амплитудите на разсейване от диаграмите на Фейнман . Но досега откритието предлага само частично описание на възможните процеси в LHC .