Станислав Янков

Не! Чаках на гарата влака (всяка Неделя пътувам към София) и по инерция отговорих първото, към което ме водеше уловката - погрешното (цели три фигури са дадени опряни в предната част на контурите на изображението на квадрата отпреди задвижването му, а само една е без такова опиране и губи квадратната форма - бързата кучка слепи ги ражда, в моя случай). Това обаче са безсмислени оправдания - улових се! Браво! След като не можеш да осъзнаеш реалността на СТО (за ОТО пък въобще да не говорим) - няма как да съм убеден, че имаш качествени познания за СТО. Ако я познаваше достатъчно добре - щеше да забележиш дълбоката, проницателна и РАБОТЕЩА логика на теорията. Такава, която дава верни предсказания и в живота, и в сферата на електрониката (оптични кабели, оптични процесори и други свързани с пренос и употреба на светлина компоненти), и във военната сфера (лазери, насочващи системи, комуникационни системи), и в космическите комуникации със сателити и с космически станции... Резултатността на СТО се забелязва и без човек да я познава съвършено, както например не я познавам съвършено аз (не боравя с лекота с нищо, свързано със СТО, с ОТО и с КМ).

Е, избързах се и сбърках (признавам - въобще не подходих внимателно, а оправданията са без значение)! Браво на Младенов - той не прибърза! Браво и на теб, Ники, за хитрия въпрос! Скенер няма какво да го споменавам - той винаги е на ниво и от него няма как да очакваме, да даде неверен отговор на това.

Аз имам предвид, че няма смисъл да се опасяваш за коментарите ти - те са съвсем смислени като за човек, който не владее цялото знание на Света, какъвто съм и аз, и Ники, и Скенер, и всеки друг на тоя свят (знаем за купищата проблеми, които и най-подготвените учени все още не са разрешили до момента). Както виждаш, дори човек със широки познания от много области като Скенер е изключително отзивчив, включително и спрямо теб, тоест - не смята коментарите ти за някакви с по-малка ценност, че да не им отговаря. Останалите тук - също не смятаме нищо такова. Ти си почитателка на Младенов, но въпреки това аз ще си позволя да спомена, че от него например си много-много по-напред. С това не казвам, че Младенов не трява да коментира (само много държа да няма груби, брутални простотии в коментарите, каквито понякога някои си позволяват и макар да знаят, че така не стават по-убедителни), само имам превид, че твоето ниво е по-високо от неговото.

Всъщност, аз не разчитам на успех във връзка с втория вариант, защото и при суперструнната теория е специално споменато, че ако има повече от три пространствени измерения, те трябва да са увити на околопланкови дължини, заради което ние регистрираме само три като разгърнати. Също така и забележките на Скенер във връзка с този ми коментар са съвсем основателни. Обаче, това че хора със знанията на Скенер и Гравити са категорично наясно с невъзможността на нещо, мен не ме устройва. Трябва и аз самият по-ясно да осъзнавам, защо са прави, от базата на моите знания. И след като моите знания не са достатъчни - ще поработя за разширението им... Ще опитам да си изясня с достатъчна яснота, защо не е възможно да има разгърнати четири пространствени измерения, както се твърди, като се опитам да си представя по-ясно, какво трябва да представлява в триизмерността паралелно функциониране на двуизмерно или даже на едноизмерно събитие. После ще видим и за четириизмерно пространствено (ако съществува разгърнато четвърто пространствено измерение, от наша гледна точка то трябва да е в друга за нас реалност, паралелна, след като не го регистрираме, обаче същевременно трябва да започва в същата точка, от която тръгват и останалите три пространствени, като едновременно с това трябва да е и перпендикулярно на останалите три измерения - засега нямам представа, как бих могъл да си представя успешно подобно нещо). Времевото измерение, при четири пространствени измерения, ще бъде пето. Не знам защо считаш, че аз смятам моите коментари за особено умни?! Някои сме тук, защото не знаем достатъчно и се възползваме от помощта на Скенер, Гравити и малцина по-знаещи тук. Въпросът не е колко знаеш в момента, а дали напредваш или циклиш на място. Никой не се е родил научен, дори и Айнщайн. Да, “Елегантната Вселена” и “Тъканта на Космоса” са (имам и третата книга и съм я прочел някога и нея, но в момента не виждам смисъл да препрочитам и трите).

Вярното е а). За разлика от първия случай, в който неподвижния наблюдател ще възприеме квадрата за пръвоъгълник, във втория случай ще го възприеме като квадрат, но с по-малки размери.

Задържането продължително време на грешните представи става, защото не ми стигат знанията (ти вече отбеляза това по-преди, при твой отговор на Шпага за мен и Младенов и разбира се, заключението ти е съвсем вярно - ако знаех достатъчно или можех сам да забелязвам грешките си, въобще нямаше да ми се налага да пиша тук каквото и да било). Сложно е изразяването ми, защото докато пиша - в движение допълвам моменти за доизясняване, които са ми хрумнали междувременно. За да не ги забравя. Например, имах намерение по-предишния ми коментар да е по-семпъл и фокусиран само над разликите във възприятията от различен брой измерения, но докато пишех, ми хрумнаха няколко неща, за които не бях мислил (като асоциациите, кога в по-малкоизмерни пространства би се наложил разход на енергия и излизане от инерционното движение и т.н.) и които ми се иска да проверя. И за да не ги забравя - вмъкнах ги в коментара. Тези вмъквания не само усложняват коментара, но може и да го правят неверен, но по-добре да ги запазя и после да коригирам нещата, отколкото просто да ги забравя. Освен това, точно около края на коментара си дадох сметка, че 2D-сферата въобще не онагледява спирането на гравитационното движение (на материя) в точка и затова написах последния ми, преди този, коментар. Като и при него има вмъквания на хрумки в движение, които да се проверяват впоследствие. Вероятно и често не ползвам коректните научни термини. За мен те все още не са рутинна част от изразяването ми, за разлика от при теб (доста нови и скорошни са ми все още). А и пак препрочитам в момента две от книгите на Браян Грийн (чел съм ги отдавна, но разбиранията ми сега вече са по-различни в сравнение с тогава и ще видим, как ще разбера написаното сега), затова и неусетно възприемам някои термини и онагледявания, които вероятно не са точно научните, а се ползват там за по-голяма масовост на книгите (преводът на български също може да води до някои изменеия на оригиналния смисъл). Колкото се коментира - толкова! По принцип - не е нужно да се коментира всяка подробност. Който има желание да коментира - може да си подбере една, друга или трета част (както ти в случая - не си коментирал всичко, което не приемаш за вярно, а само едно-две неща, които си сметнал за най-съществени). Да не забравя определени хрумвания ми е по-важно, отколкото да търся популярност и повече коментари, от повече хора.

Коректното описание на гравитационното въздействие е чрез прави геодезични линии, насочени към точката в центъра на масивното тяло. Като следствие от това, описанието на пространственото разширение е чрез прави линии, излизащи навън от точка. Можем да ги приемем за геодезични линии на разширението, защото подобно на гравитационните геодезични линии, с увеличаването на разстоянието се получава същия ефект на ускорено движение. Както е нужно да се надхвърля определено количаство маса, за да се преодолее електромагнитната съпротива и да се стигне до колапс в черна дупка, така може да е нужно масата да е по-малко от определено количество, за да се стигне до разкъсването на материята от разширението на пространството с ускорение (тоест - може и да няма гилямо пукване в много-много-много далечен момент, заради разширението на Вселената с ускорение). Когато имаме точен баланс на масата в пространството, точно на критичната плътност - сферичното двумерно пространство ще се измени в безкрайно, плоско двумерно пространство, по което двумерните същества-чертички ще се движат праволинейно, равномерно, с една и съща скорост, без визуално да регистрират никакви ускорения (тогава и от 2D-перспективата на възприятие, и от 3D-перспективата на възприятие ще се регистрира една и съща скорост на движение на двумерните чертички, без никакви ускорения в 2D-възприятията и без никакви пространствени кривини в 3D-възприятията. Примерът с двумерната сфера показва наличие на огъване, гледано от по-високоизмерна (три-измерна) перспектива, тоест - показва наличие на геометрично изкривяване на пространството по време на гравитационното пропадане по геодезичните линии, но не описва достигането до точката в центъра, защото по двумерната сфера можеш да си потъваш гравитационно и вечно, ако не изразходваш някаква енергия, за да промениш нещата. Удачно представяне на пропадането до точка би било чрез две точки, от които едната е върху плоско пространство, по посоката на инерционното движение на тялото, а другата е гравитационния център. Двете точки се свързват с две линии с еднаква дължина, под прав ъгъл (половин квадрат ) и мястото на свързване на двете линии под 90 градуса е центъра на една четвърт кръг (четвърт окръжност), който също свързва двете точки и представлява траекторията на пропадане от плоско пространство към център на тежестта. На това изображение, ако мястото на свързването на десния r с окръжността е точката на гравитационното въздействие (центъра на масъвното тяло - източник на гравитацията), то мястото на свързване на левия r с окръжността е мястото на започване на гравитацинното пропадане към точката-център на масата. Дотогавашното движение на тялото по плоското пространство е права линия надясно и надолу, под прав ъгъл с линията на левия r. Колкото по-голяма е скоростта на тялото от плоското пространство, толкова по-голям е радиусът на четвърт окръжността, за да може тялото да достигне до точката в центъра на масата. При нулева скорост в лявата точка (началити на гравитационното ваздействие) получаваме чисто правата (от нашата 3D-перспектива) геодезична линия към центъра. Има два варианта: 1) Различните перспективи, от различна измерност (1D, 2D, 3D) са условни, по наш избор (както се казва - могат да са от нула, до безкрайност, колкото си ги изберем за съответното разглеждане). 2) Съществуват реални, природни процеси, които можем да възприемем и обясним само от под-триизмерна псерспектива (2D или 1D), а ако същствуват реално такива процеси, не е невъзможно да съществуват и други, над-тримерни пространствени (4D и повече). Ако се намери начин да се установи със сигурност, коя от горните две възможности е правилната - ще можем да установим със сигурност, дали суперструнната теория може да даде реални физически заключения или е само много интересно теоретично разглеждане с нереални прогнози.

Когато говорим за гравитационно ускорение по инерция в кривина на пространство-време, за нас самите интервалите от време не търпят промени по същия начин, както и когато се намираме в покой или в равномерно праволинейно движение по инерция (от наша гледна точка всичко си протича по обичайния начин), без да преминаваме през никакви ускорения или забавяния. Затова, при това разглеждане можем да игнорираме анализа на времето и да се фокусираме само над особеностите на пространството. Тоест - ще говорим само за пространствените измерения и ще имаме предвид, че към тях винаги има добавено още едно допълнително, времево измерение, което обаче няма да разглеждаме специално, защото става дума за движение по инерция и няма аномалии с интервалите време. Започваме с 1D (едно пространствено измерение). Провеждаме разглеждането от две различни перспективи - 1D (едноизмерно) възприятие и 2D (двуизмерно) възприятие. За да може да присъства гравитационен ефект, трябва да е налично геометрично огъване. Това става, когато една линия без широчина и височина (едномерно пространство, което в случая представлява едномерна Вселена), само с дължина, представлява затворен кръг. Ако едномерно същество (някаква малка чертичка с дължина) се движи по инерция по гравитационната кривина на тази едномерна Вселена-кръг - то ще възприема, с неговото едномерно възприятие, движение напред (или пък назад) с ускорение, като периодично ще преминава отново и отново през стартовата си точка, всеки следващ кръг с все по голяма скорост, докато не достигне скоростта на светлината във вакуум (това ще бъде пределът на неговото възприятие, защото ще достигне пълната статичност по посоката на движението, която в случая е единствената възможност, заради едноизмерното пространство). Тук единствените промени, които са възможни, са ускоряването или забавянето на ускорителното движение по инерция в рамките на единственото измерение, дължината и тези промени са свързани с разход на енергия, с ентропия и с изменения на дължината на времевите интервали. Ако обаче имаме и 2D-същества, които могат да възприемат 2D - те ще могат да напускат едномерната линия и да се движат по плоскостта във и извън кръга. Тогава, тези същества ще могат да възприемат огъването на 1D-линията и според тях 1D-съществата по линията ще се движат с една и съща скорост (тук ускорение няма), но по кривината на 1D-кръга. Само когато 1D-съществата изразходват енергия - 2D съществата ще отчетат промяна в скоростта на 1D-движението по едномерния кръг и ще регистрират скъсяване на дължината по посока на движението и удължаване на интервалите време на променилите скоростта си едномерни същества-чертички. При 2D (две пространствени измерения), с разглеждане от перспективите на 2D (двуизмерно) възприятие и 3D (триизмерно) възприятие, за да присъства гравитационен ефект и да има геометрично огъване, пространството представлява сфера (само дължина и широчина, без височина). Тук двуизмерните същества-чертички имат както мъничка дължина, така и някаква широчина. Макар тук да става дума за движение в двуизмерна Вселена-сфера, самото движение на двумерното същество-плочка протича с едноизмерен характер - по кръг върху сферата, както в предходния едноизмерен случай. Тук разликата е, че при разход на енергия, промени в движението са възможни не само по едноизмерния кръг, като допълнително ускоряване и забавяне на ускорителното движение по инерция, но и промяна на местоположението на едномерния кръг върху сферата. И тук, ако две 2D-същества се разминат по два едномерни кръга по инерция върху сферата с различни скорости - всяко от тях ще регистрира скъсяване на чертичката на другото по посока на движението. Когато едно 2D-същество се движи по инерция по едномерната геодезична линия-кръг по повърхнистта на двумерната сфера, то ще възприема с неговото двуизмерно възприятие движение само напред (или пък назад) с ускорение, като периодично ще преминава отново и отново през стартовата си точка, всеки следващ път с все по голяма скорост. За разлика от 1D-Вселената обаче, в 2D-Вселената (сферата) съществото-плочка ще може да възприема освен напред и назад, също така и наляво и надясно, в пълен кръг около себе си, само без нагоре и надолу. Знаем, че ако разпънем сферата до плоско състояние, тя ще представлява плоска, кръгла тепсия, гледана от 3D-перспектива и всички геодезични линии-кръгове на 2D-съществата от такава перспектива ще изглеждат прави линии, които винаги минават през центъра на тепсията-кръг, излизат през единия ѝ край и точно в същото време влизат отново в противоположния ѝ край. Ако включим в разглеждането на 2D-сферата и 3D-същества, които могат да се движат и да възприемат 3D - те ще могат да напускат повърхността на сферата и да се разполагат както вътре в нея (за тяхното възприятие тя вече ще е кълбо), така и от външната ѝ страна (един вид - нейния "Космос"). Тогава, тези същества ще могат да възприемат огъването на 2D-сферата и според тях 2D-съществата по геодезичните линии-кръгове на сферичната повърхноат ще се движат с една и съща скорост по своите геодезични линии (3D-наблюдателите не регистрират ускорение на двумерното движение по геодезичната върху двумерната сфера, защото това е движение по кривината на сферата, което замества ускорението, когато се наблюдава от 3D-възприятието). Само когато 2D-съществата изразходват енергия - 3D съществата ще отчетат промяна в скоростта на 2D-движението по едномерния геодезичен кръг върху сферата и ще регистрират удължаване на интервалите време на променилите скоростта си двумерни същества-плочки. Сега идва ред на нашата триизмерна Вселена (три пространствени измерения). Ние се движим триизмерно и възприемаме триизмерно (възприемаме в цялата сфера около нас, с такъв диаметър на сферата на възприятието ни, от пределите на който може да достигне до нас светлина). Тоест - ние сме в 3D, държим се 3D и възприемаме 3D, по същия начин, както в 1D-кръга възприемат 1D-съществата и в 2D-сферата възприемат 2D-съществата. Видяхме, че коректното представяне на геодезичните линии е като прави, насочени към центъра на масите (движенията по криви геодезични и по орбити се представят по различен начин в пространствата с по-малко от три измерения). Когато бъдем пуснати свободно по гравитационна геодезична линия, ние ще възприемаме едноизмерно движение по инерция, с ускорение, право напред, към центъра на масата, по чиято гравитация се спускаме, точно каквото е и възприятието на 1D-съществата в 1D-кръга и на 2D-съществата в 2D-сферата. Въпросът е - има ли нещо, което безусловно да забранява 4D-възприятие (от перспективата на чевърто пространствено измерение), от чиято перспектива да може да се отчете геометричното огъване на споменатата права от 3D-перспективата геодезична линия? Възможно ли е разгърнатите пространствени измерения да не са само три, а четири или дори повече, но по някави причини ние да сме в състояние да възприемаме и да оперираме само в три от неизвестният възможен брой пространствени измерения над три? (Първоначално аз погрешно започнах с разликата между дължината на отсечка, пусната между две точки от 2D-сфера в 3D и когато се движим по огъването в 2D, а ключът всъщност е във възприемането на самото геометричното огъване.)

Аз нямам вина, човече, че ти не успяваш да приемеш съществуването на движение без сили и без разходи и преноси на енергии! Пусни се по една пързалка, не прави нищо и само си се пързаляй надолу и ми кажи, каква енергия си изразходил, каква сила ти е въздействала и какво си усетил, докато си се ускорявал по наклона? НИЩО и за трите! Пространствено-времева топология, по която си потъваш неусетно, това е! Ако не можеш да го приемеш и искаш да търсиш разни сили, които те бутат, дърпат, мандръсат, разчекват и при това без нищо да те бие в лицето и с това да ти предава силите - УСПЕХ! Само имай опредвид, че гравитоните и гравитационното поле на КМ са чисто хипотетични и досега нищо не е било регистрирано (за разлика от Хигс-бозона, за който се счита, че доказва съществуването на океана на Хигс). Въобще не е невъзможно нищо да не бъде открито и да се потвърди реалността на ОТО. Така че, откриеш ли гравитона, който пренася гравитационните сили и енергии, докажеш ли безспорно съществуването му - нобеловата награда за физика ти е гарантирана! Ти, приятелю, имаш ли си някаква представа, какво представляват изчисленията в КМ - функции на неопределеността, ланжиани, куп оператори, хармонични квантови осцилатори... Що не вземеш първо ти да направиш някоя квантово-механична сметка, да ми покажеш как става и тогава може да се пробвам и аз! Как ги раздаваш претенциите - все едно всеки ден смяташ квантово-механични уравниения! Като тензорите на ОТО...

Засега не мога да се оплача от нищо - Скенер е винаги налице и е основната движеща сила на развитието ми, ти и Шпага имате основна поддържаща роля, има ги и Малоум, Втори след квяза и още един-двама други... В момента имам всичко необходимо и не ми трябва повече. Сигурно е така (за съпоставянето на фактите и на логическата последователност - аз правя същото), но е добре фактите, които ползваш, да стъпват на вече потвърдените от науката неща, за да не губиш излишно време в преоткриването на топлата вода (аз досега само осъзнавам с по-добро разбиране неща, които са открити от науката още отдавна). Не е добре резултатите ти да противоречат на реалността - електромагнитното и гравитационното взаимодействие имат съществени различия и те са съвсем лесни за приемане, но ти упорстваш в отричането им, сякаш напук! Зарядите уж се уравновесяват (както уж трябваше да се уравновесяват, ако продължим подхода ти и разширението и гравитационното свиване), ама на практика Земята е потопена в мощно електромагнитно лъчение, произхождащо от Слънцето (и щеше да е още по-страшно без магнитосферата), като при самото Слънце абсолютно нищо не се уравновесява, докато не изчерпи ядреното си гориво и не се превърне в изгаснало жълто джудже. А и - точно електромагнетизма спира, гравитацията да смачка до точка Земята, Слънцето и всичко друго, различно от черна дупка. Покажи ми в Космоса пример за хомогенно разпределена материя (само нека не са квантово-механичните флуктуации на полетата на планкови дължини, защото и там кипи страшно бурна активност)? При ОТО обектите се сближават по инерция (като да се пуснеш с колата ти по наклонен, прав, равен и добре асфалтиран път - не разходваш никакво гориво и не усещаш нищо при ускорението надолу, освен ако не ползваш волана и не нацепиш спирачките от страх в някой момент ), а при КМ всичко става чрез пренос на сили (в случая - посредством гравитоните и голяма роля играе и океанът на Хигс). Когато искаш да ползваш обяснение чрез сили, а не чрез движение по инерция - КМ е твоята теория (аз съм почнал първи разучавания на примкавата квантова гравитация - със суперструнната теория съм малко по-наясно, макар и пак недостатъчно).

Самата материя е порядъчно сложна, а и аз самият не я владея до съвършенство (обратното - в момента развивам познанията си и съм много далече от увереното владеене) - няма как да съм лесно разбираем, при това за неща, чието разбиране силно ме затруднява мен самия. Не го приемам като обида, а се опитвам да провокирам Шпага да се обади, ако наминава в някой момент - леко груби шегички (такива са и от твоя страна и няма проблем за това). Единственият изчистен в достатъчно детайли, различен начин от ОТО на представянето на гравитацията е чрез КМ, а ти не ползваш нищо от КМ (нито има океан на Хигс, нито има гравитони, нито е подчертано гравитационното поле...). Обратното - пълен си с терминология от ОТО, с изключение на честата употреба на “сила”, каквато няма в ОТО. В крайна сметка - кой точно от двата най-изчистени и най-добре работещи подхода използваш?! При ОТО имаш точно движение по инерция, нищо че в случая е ускорително, защото нито изразходваш някаква енергия, за да се ускоряваш, нито имаш някакво усещане за наличие на ускорение - абсолютно движение по инерция. Дори и да има някакви смущения на това движение, заради ограничени неравномерности в разпределениеята на конценцентрациите на материята - те са толкова слаби и почти неусетни, че спокойно могат да се пренебрегнат. Сили има само при КМ (заради гравитационното поле, гравитоните и океана на Хигс) и ако ползваш нея - добре е да ползваш само нейните термини. И ще трябва да обясниш, защо само КМ е вярната според теб и ОТО не е, макар КМ да е въобще неспособна да опише нищо от макро-света. Вземи един електрон, сравни неговото гравитационно въздействие с електромагнитното му въздействие и ще осъзнаеш, колко несравнимо по-силно е електромагнитното въздействие от гравитационното... За 2D и 3D ще напиша по-късно, защото има някои развития на вижданията ми в това отношение.

Ако не ставаше дума при гравитацията само за геометрично представяне на изкривяването, а се включваше и разлика в плътността/налягането - това щеше да води до усещане на спускането по геодезичната линия, докато реално не се усеща нищо при гравитационното ускорение и то си става по инерция. Също, ако пребиваването в силно електромагнитно поле водеше до промени в отрязъците на времето - нощем часовниците на всички щяха да тиктакат по-ускорено в сравнение с денем и щеше да има нищожно забавяне на часовниците на тези, за които е настъпвала сутринта спрямо тези, за които, в друга част на земното кълбо, е настъпвала нощта (има няколко часа, през които за едните действат мощните дневни електромагнитни лъчения, докато за другите ги няма, бидейки за същите часове в нощна обстановка, със силно намалени слънчеви лъчения). Такова нещо не е установявано, за разлика от ускореното действие на часовниците в МКС в сравнение с тези на морското равнище. Всичко това са купища проблеми за твоето предположение, които някак трябва да решиш.

Това, което ОТО описва чрез огъване на пространство-времето и по-конкретно чрез геометрията на пространството, когато се спускаме по гравитационната геодезична (докато не се опитваме да ускорим или да забавим естественото ускорение по геодезичната, да променим ускорението по инерция в гравитация - времето не се нуждае от специално разглеждане, защото в тиктакането на часовниците не настъпват аномалии и всичко е като при покой, без никакви ускорения и забавяния), КМ разглежда абсолютно същия процес в плоско контернейно пространство и при универсално време, без никакви аномалии при никакви обстоятелства, чрез взаимодействието по различни начини на две полета - океан на Хигс с бозон на Хигс и гаритационно поле с гравитони. В случая с падането към център на гравитация, излъчваните от концентрацията на масите на сближаващите се тела гравитони взаимодействат така, че това не води до задействането на теглото, предизвиквано от промяната на поведението на масивно тяло през океана на Хигс. Както е обяснявано класически - заради по-голямата маса на привличаното тяло се излъчват и поглъщат между двете привличащи се тела повече гравитони, но същевременно океанат на Хигс налага и повече усилие за задвижването на по-масивното тяло, поради което двете неща се компенсират едно-друго и се стига до еднакво ускорение в гравитационно взаимодействие на всичко, независимо от разликите в масите. Можем да кажем, че КМ има проблем, защото в един случай приема аномалиите на отрязъците време (при интегрирането си със СТО), а в друг случай не ги приема (отказва промените на хода на часовниците във все по-силно гравитационно поле, с отказа си да се обединят с ОТО). Или едното от двете представяния на гравитацията (това на КМ или това на ОТО) е по-вярното от другото (въпросът е - кое?), или става дума за някакъв микс между двете представяния (тук въпросът пък е - какъв по-точно е този микс?).

Това въобще не е така! Ако искаш да представиш гравитационното въздействие посредством ОТО - не можеш да ползваш никакви плътности. Можеш да ползваш САМО ГЕОМЕТРИЯ! Още повече, че и нашето визуално възприятие става посредством съставянето във въображението ни на всевъзможни форми (къщи, коли, хора, местности, области и всичко останало), което е ПАК ГЕОМЕТРИЯ! Какво значи това в 2D-примера? Там нямаш никакви плътности и разлики на плътности. Всичко е движение по инерция в сферично двумерно (две пространствени плюс едно времево измерение) пространство и различни перспективи на възприятие - 2D перспектива или 3D перспектива (три пространствени измерения плюс едно времево измерение). Ако си 3D-същество, което възприема 2D-същества по повърхността на двумерната сфера, ти ще си някъде във вътрешността на сферата (която за теб ще е кълбо) или извън сферата, над сферата, в нейния "Космос". Ако си 2D-същество от повърхността на сферата (да речем - една малка чертичка по повърхността на сферата) - ти ще възприемаш сферата плоско, двумерно. Твоите фотони, които твоите двумерни очи ще могат да усещат и така да виждаш пред теб, ще могат да се движат само по повърхността на сферата, по която ти съществуваш. Поради всичките тези причини за теб сферата ще бъде плосък кръг, вътре в който ти ще съществуваш. При плосък кръг, върху който си ти, 3D-съществата ще бъдат над и под този кръг (стои въпросът, по какъв начин тези същества ще могат да гледат, какво става по повърхността на кръга, защото ако например фотоните от кръга се разпространяват и към тях, извън вътрешността на кръга или повърхността на сферата - тази двумерна Вселена ще губи енергия). Бидейки ти една малка чертичка вътре в този плосък, двумерен кръг, ако потеглиш по инерция, следвайки гравитационната кривина на кръга (понеже ти не можеш да възприемаш 3D - няма да можеш да виждаш реалната сферична форма на кръга), когато достигнеш единия му край и продължиш - просто ще се появиш в срещуположния край на кръга, точно от другата му страна. И когато достигнеш отново до изходната точка, от която си тръгнал (единствения двумерен хотел в тази Вселена-кръг-сфера) - ти ще се чудиш, какво става? Как така вървиш все право напред по плоската повърхност, но все се връщаш в едно и също място?! За теб, с ограничените ти двумерно възприятие, това ще бъде изключително необяснима аномалия. Точно подобно геометрично обяснение, без никакви плътности и разлики в плътности, трябва да има и за чисто правата геодезична линия към центъра на Земята, по която ти ще пропадаш с ускорение, ако по някаква причина решиш да приключиш с живота си (да речем - приятелката ти ти е изневерила и ти не можеш да го преживееш ) и се хвърлиш от най-високата сграда на планетата (Бурдж Халифа ли беше, там...). (Нека да копираме фаталистичните мисловни експерименти на Айнщай, с падащите от покриви хора - белким позабършем малко и от гения му... )

Нека да драсна нещо и по темата, че както е тръгнало, може да му дръпнат на Младенов шалтера отново и да заключат и тази тема. И понеже Младенов е твой човек - хубаво е да можеш да обвиниш отново мен, когато това стане (ако не напиша нищо - няма да можеш да ме обвиниш в дълги мои словоизлияния, заради които да са заключили и тази тема) . Както знаеш, земното притегляне може да се преодолее чрез електромагнетизъм (например - влаковете на магнитна възглавница). Още по-гигантски са електромагнитните лъчения, които непрекъснато постъпват към Земята от Слънцето. Всички на Земята буквално се къпем в гигантски електромагнитни лъчения, включително и нощем. Този мега-електромагнитнитен океан, в който пребиваваме и който по мощност, заради превъзхождащата си сила, многократно надхвърля ефекта на земното притегляне, ЗАДЪЛЖИТЕЛНО трябваше да оказва ефект върху интервалите от време, значително надхвърлящ ефекта на земното притегляне на морското равнище. Ефект, който няма как да не може да се регистрира, ако го имаше, след като сме потопени в толкова по-мощен от гравитационното поле на същото равнище електромагнитен ОКЕАН. Да, но подобен ефект на забавяне на часовниците вследствие на мощни електромагнитни полета не е регистриран при никакви обстоятелства. Ефектът на забавяне от по-силно гравитационно поле е регистриран, не само теоретично.

https://www.google.com/amp/s/www.vesti.ru/amp/article/1723911 15 августа 2015 13:57 Атомные часы на Земле и в космосе Научный мир облетела сенсация – из нашей Вселенной испаряется время. Пока это только гипотеза испанских астрофизиков. Но то, что течение времени на Земле и в космосе отличается, учеными уже доказано. Время под воздействием гравитации течет медленнее, ускоряясь при удалении от планеты. Задачу синхронизировать земное и космическое время выполняют водородные стандарты частоты, которые еще называют "атомными часами". Первые атомные часы появились в середине XX века одновременно с космонавтикой. Сегодня их главные потребители – навигация и цифровая связь. В космосе и на Земле время течёт по-разному. Как утверждают ученые, из-за гравитации. Чем она сильнее, тем медленнее будет идти время. Например, на МКС, которая вращается вокруг Земли на низкой орбите, время на доли секунды течет быстрее, чем на планете. Еще быстрее ход времени у спутников, работающих на высоких геостационарных орбитах. "Изменение течения времени на станции мы не ощущаем. Потому что летаем мы не на больших высотах и не так далеко от Земли, всего лишь 400-420 километров. И, конечно, если эти изменения есть на какие-то миллисекунды, мы этого никогда не почувствуем", — рассказал космонавт-испытатель отряда космонавтов Роскосмоса Сергей Рязанский. По теории относительности Вселенная расширяется с ускорением, которое ей придает таинственная "тёмная энергия". Точного определения этому загадочному явлению пока нет. Но есть мнение, что это связано с процессом замедления времени, которое мы воспринимаем как расширение Вселенной. По словам ведущего научного сотрудника ГАИШ Сергея Попова, время течет по-разному в разных гравитационных полях. Чем ближе к центру Земли, тем больше величина гравитационного поля. Соответственно, на поверхности Солнца время течет не так, как на расстоянии 10 миллионов километров от его поверхности. С помощью водородных стандартов частоты, которые еще называют "атомными часами", учёные изучают воздействие гравитации. Установленные на космических аппаратах они приводят земное и космическое время к единому знаменателю, то есть синхронизируют. "Сейчас только у ленивого нет мобильного телефона, но никто не задумывается над тем, чтобы он работал, станции, которые образуют сеть, должны быть жестко синхронизированы по времени. Речь идет о миллионных долях секунды", — отметил начальник лаборатории системы эталонов ВНИИФТРИ Николай Кошеляевский. Атомному времени столько же лет, сколько и космонавтике. Первые атомные часы появились в середине XX века. Сегодня его главные потребители – навигация и цифровая связь. Водородными стандартами частоты оснащены все спутники ГЛОНАСС. "Оно пронизало всю инфраструктуру, весь транспорт, все системы связи, синхронизации", — подчеркивает Кошеляевский. Российский эталон точного времени "хранится" в Подмосковье. В научном институте физико-технических и радиотехнических измерений. В мире таких атомных часов 450. Они задают международный стандарт времени. Сегодня в мире монополисты на точное время две страны – Россия и США. Но если в Америке атомные часы на основе цезия, радиоактивного металла, то в России – на основе водорода, элемента более безопасного и долговечного. Большая часть этих приборов рождается в Нижнем Новгороде. В год здесь выпускают до 20 атомных часов. У них нет циферблата и стрелок. Этот прибор напоминает железную бочку с проводами. Внутри которой самые передовые технологии – высокоточная радиоизмерительная аппаратура с атомным стандартом. "Атом водорода получается в источнике водорода. Затем поступает молекулярный водород, подается высокочастотное поле и получается низкомолекулярная плазма. Где молекула водорода разваливается на два атома", — рассказал начальник отделения стандартов и эталонов частоты предприятия "Время Ч" Николай Демидов. Сердце атомного стандарта – специальный источник, в котором хранится водород. Воздействуя на атомы водорода с помощью электромагнитного поля, получают сигнал. Это видно по ярко-малиновому свечению. Затем водород попадает в кварцевую колбу и излучает квант радиоволны. Материалы, из которых сделаны атомные часы, включают десятки наименований: железо, серебро и кварц, алюминий и кремний. Такой набор не случаен: все материалы уникальны по природным свойствам и каждый играет свою роль. Совершенно удивительным свойством обладает никель. По словам начальника отделения предприятия "Время Ч", "если никелевую тоненькую пластинку нагреть, то, оказывается, сквозь нее прекрасно проходит водород. И никакие другие газы". Все детали часов тщательно проверяют, ведь не каждый металл выдержит условия вакуума и космической радиации. Надежность приборов рассчитывают с помощью математических моделей. Перед сборкой все детали атомных часов проходят многоступенчатую обработку. Сначала металл очищают от грязи, щелочи и жира. Для атомного стандарта высочайшие требования стерильности. Затем температурные испытания от минус 50 до плюс 50. Потом установленный на платформу прибор тестируют в условиях вакуума. Несколько лет назад нижегородцы выполнили заказ Астрокосмического центра Академии наук. И теперь водородные стандарты частоты работают на спутнике "Спектр-Р2 с телескопом "Радиоастрон". Он уже четыре года изучает в режиме интерферометра "темную энергию" и материю Вселенной. "Впервые активный стандарт частоты успешно работает в космосе на протяжении уже почти 4-х лет, собственно, благодаря тому, что мы запустили такие точные часы в космос, стабильность их находится на уровне 10-14 секунды или по-человечески они уходят на одну секунду за много миллионов лет", рассказал руководитель научной программы "Радиоастрон" Юрий Ковалёв. Такой же прибор будет установлен и на аппарате Роскосмоса "Спектр-М" с российским космическим телескопом "Миллиметрон". Главное отличие от "Радиоастрона" – новая космическая обсерватория будет работать в другом диапазоне волн. "Миллиметрон" увидит, как формируются звезды и экзопланеты. И самое главное – заглянет за краешек черной дыры в центре нашей галактики. Именно там, по мнению ученых, из-за чудовищной силы гравитации время почти останавливается.

Щом човекът е чак толкова ценен за теб... (Вие с Шпага критикувате Скенер, защо редовно му отговаря, но изглежда и на вас ви харесва, Младенов да не спира да го ръчка и вие да наблюдавате отстрани и да правите психо-анализи, макар да пропускате вас самите. ) За прехвърлянето на вината върху мен - сега ще те накажа! Да оставим, че твоята хипотеза аз я "разработвах" още през 2009 година (виж още първата страница в темата "Гравитация" на Спирит - докато ровех за нещо, си припомних, какви глупости съм писал някога, докато съвсем нищо не разбирах! ), ами ако приемем точковите частици с електрически заряд за аналогични на точките в центъра на масите, към които сочат геодезичните лини (електрическите заряди "изхождат", като положителни и се "вливат", като отрицателни, от и в точковите заредени частици) - защо в силно електромагнитно поле не се регистрират времеви аномалии, както се регистрират в силно гравитационно поле (удължаването на отрязъците от време, забавянето на часовниците)? Електромагнитното поле е много по-силно от гравитационното и в него времевите разминавания трябваше да са още по-сериозно изразени. Очевидно, двете неща не са едно и също - има някои прилики, но има и драстични разминавания.

Нали разбираш, че когато някой се е поотегчил нещо (не знам защо - на мен ми е страшно интересно и даже полезно) - поводът да се оттегли е само претекст... Дано пак ѝ стане интересно и да идва - нещата непрекъснато се развиват (тъкмо ще види, как Скенер ме позабра и мен, но - при мен това е винаги добре дошло, защото рязко ускорява развитието на разбиранията ми).

Явно - постигнат е някакъв компромис! Младенов е освободен отново да коментира, но на теб ти заключиха темата... (Сега Шпага без смисъл ще отсъства от форума до Нова година. )

При преход от фотони към масивни частици може да става един вид "завъртане" от "огледално" към "фронтално" (или пък от "фронтално" към "огледално" - зависи кой-кое състояние счита за по-първостепенно) на перспективата, на проявата, на възприятието на времето от "спряло" на "тиктакащо", от универсална скорост на светлината на универсална маса в покой.

Ако можем да представим прави геодезични линии към центъра на масивно тяло (а очевидно можем) - как се представя огъването на тези линии (след като са прави), при условие, че и него трябва да го има под някаква форма (свидетеллство за това е наличието на ускорение по инерция в гравитация).

При потъване по инерция по геодезичните криви (които току-що аз определих като подвеждащо представяне - криви са само в някои ситуации) няма аномалии с отрязъците на времето. Тези аномалии започват при спирането на потъването по инерция, когато се опре в повърхността на масивното тяло и когато започне да работи ентропията. Първо ще прочета отново написаното от Скенер за двумерното и тримерното представяне на изкривяването в другата тема, заключената, но имам резерви и за обясняването на огъванията в 3D...

Накратко, двете измерения широчина и височина се формират при изход от сингулярност, обратния процес на гравитационно потъване, разширението на пространството (Големият Взрив или нещо, подобно на него, когато става дума за Вселената), а дължината по посока на движението се формира чрез забавяне на движението под скоростта на светлината във вакуум, което задейства и отчитане на интервали на времето, както и на маса в покой. Широчината и височината са перпендикулярни на дължината (посоката на движението), както и една на друга и интервалите време в ограничен смисъл също се оценяват по дължината (посоката на движение), когато иде реч за сравнение спрямо скоростта на светлината (диаграма на Минковски, иначе - времето е свързано с ентропията).

Струва ми се, че този начин на изобразяване на гравитационното въздействие е подвеждащ. Не е най-коректният. Гравитацията винаги оформя материята, която я поражда в кълбо или елипса, когато материята се върти (дори след прехвърляне на критичната маса, черните дупки също са с кълбовидна или по-скоро с елипсовидна форма на хоризонта на събитията, когато се въртят). При по-малки маси имаме и не точно кълбовидни форми (например сателита на Сатурн - Хиперион, на Марс - Фобос и Деймос и други), но от едно количество маса нагоре формата е само една - кълбовидна. Предвид формирането на масивните струпвания винаги като някакво приближение на кълбо (колкото по-голяма е масата - толкова по-точно е приближението), кълбовидната форма при гравитационното въздействие означава само едно - геодезичните линии на гравитацията се събират в центъра на масивното тяло, което поражда гравитацията и трябва да се изобразяват като прави, перпендикулярни на повърхността. Криви са само траекториите на долитащи към масивен обект космически тела, които се движат преди навлизане в гравитационното въздействие на масивния обект по линия, която не преминава през центъра на въпросния обект. В зависимост от скростта на долитащите тела и от най-близката им точка на преминаване до центъра на масивния обект - гравитационната геодезична линия вече не е права, а е крива. Обаче, ако имаме неподвижно закрепена за повърхността на масивния обект рампа, издигната на няколко колометра над повърхността му и от нея пуснем десетина топчета на известно разстояние едно от друго (достатъчно, за да не протичат между тях никакви електромагнитни или произволни други взаимодействия) - всички тези топчета, до едно, ще започнат да падат по изцяло права геодезична линия към центъра на масивния обект. И най-главното - ако разстоянието между всеки две последователни топчета при рампата е 10 сантиметра (условно), след няколкото километра тяхно пропадане с еднакво ускорение към повърхността, по съвсем права геодезична линия за всяко едно топче, сочеща към центъра на масивния обект, същото разстояние между тях малко преди достигането на повърхността на масивния обект вече ще е намаляло на 8 сантиметра (условно). Тоест - с ускоряването на топчетата към центъра на масивния обект, тяхната дължина по посока на движението все повече намалява според страничен наблюдател на рампата (или на поредица рампи отстрани, на все по-малки височини над повърхността на масивния обект) и едновременно с това намаляват и височините и широчините в перпендикулярната плоскост на посоката на движението (дължината), когато между топчетата няма никакви други взаимодействия (главно електромагнитно), които да пречат на тяхното сближаване до точка в центъра на масивния обект. Коректното представяне на геодезичните линии е като прави, до една насочени към центъра на масивното тяло, което ги поражда (ако приемем условно, че няма нееднородности около разпределнието и плътностите на материята на самото тяло): Ако обърнем целия този процес (тоест - да сменим гравитационното свиване с пространствено разширение и ускореното пропадане със забавящо се отлитане), ще можем да установим, как се формират трите пространствени измерения - широчината и височината чрез разширението и дължината по посока на движението чрез забавянето на скоростта. Също така можем да приемем, че сингулярността, съчетана с движение със скоростта на светлината е абсолютната статичност на Вселената. Някакви процеси по дължина и широчина, без дължина и ход на времето, са фотоните, а въвеждането на отрязъци време и на дължина към широчината и височината води до промяна на възприемането от фотони - на масивни частици с подсветлинни скорости. (Не е невъзможно и фотоните да са някакъв вид ликална абсолютна статичност, около която останалата материя "завихря" променящи се електрично и магнитно поле, но по-вероятния кандидат за абсолютна статичност на Вселената е точката в центъра на черните дупки, с едно на ум за квантово-механичните неопределлености.)

Базата е праволинейно, равномерно, инерционно движение в плоско пространство. Трябва да мога с лекота да си обяснявам и да си представям, какви са и на какво се дължат разликите при плоско и при огънато от гравитация пространство, за да мога да продължа нататък. Тук има значение и обяснението ти срещу събирането на множество геодезични линии на голям обект в една точка, но всичко това ще се осмисля по-пълноценно през почивния ден утре. Стремежът ми като цяло е да развия 2D представата за гравитацията в 3D, без големи противоречия и неясноти (сега ги има, заради лошото или никакво в някои случаи познаване от мен на материята - доста си е сложна и си прав, че води до “потене” и “мъчение” /но няма тръшкане, като при Младенов - Шпага се изключи, в знак на солидарност с Младенов, иначе сега можеше да види разликата, как реагира Младенов на критиките ти и как реагирам аз на тях /).