Станислав Янков

Или пък няколкото човека с различно тегло падат с еднакво ускорение към земята и затова могат да се хванат... (Също, регулират скоростта си благодарение на въздуха.)

Направи го ти, а аз ще описвам експеримента - отчита ли въображението ти въздействието над болковите ти рецептори по тялото, когато се размажеш или ти нямаш въображение и не отчиташ и не усещаш нищо...

Нега разгледаме следната ситуация: От една страна имаме праволинейно равномерно, инерциално движение на обект (примерно самолет) спрямо неподвижен наблюдател на Земята, след като се е ускорил до движение самолетът. От друга страна имаме движение с ускорение на обект по права геодезична линия към Земята и пак някакъв наблюдател отстрани (примерно - в космическа станция на стационарна орбита около Земята). Такава права геодезична линия се получава, когато случайно или не обектът се е насочил към центъра на Земята, преди да попадне в по-откроимото земно гравитационно въздействие, докато все още се движи праволинейно и равномерно в Космоса. В един момент гравитационното въздействие на Земята над обекта става по-откроимо и той започва да се ускорява по споменатата права геодезична линия, докато не се спре върху земната повърхност. Изключително интересен е въпросът, какво се случва с хода на времето във всеки от тези два коренно различни случая, във всяка различна ситуация (покой, ускорение, движение, забавяне) и от всяка гледна точка.

Зрението е най-мощният дразнител (ако човек затвори очи - ще получава много по-малко информация за заобикалящата го среда), затова всички се асоциираме най-вече с нашите очи и с главата, защото очите са на нея. Но цялата картина, създавана от мозъка ни е въображаема - всичко, цялата реалност на всеки човек е въображаема, неговото въображение, конструирано чрез мозъка и сетивата.

Намам предвид това, а че цялата конструкция на Свят, Вселена, Реалност става в нашия мозък, чрез въображението и под въздействието на сетивните стимули на тялото и опита на индивида.

Първо нека започнем със забележката, че всичко, цялата реалност, цялата Вселена е въображаема. Абсолютно всичко, включително всичките нервни дразнители на човешкото тяло (шестте сетива - зрение, слух, обоняние, осезание...) в крайна сметка достигат до човешкия мозък и там, чрез мозъка, се формира, у всеки един човек, въображаема картина за света и реалността такива, каквито са според него. Както е вече изяснено от теориите на относителността - времето, подобно на пространството, е гъвкаво. Както и пространството, отрязъците време могат да се удължават (забавяне) и да се скъсяват (забързване, ускоряване), в зависимост от състоянието на наблюдателите един спрямо друг. Веднъж имаме един план на разграничение на поведение на времето - този на полетата на взаимодействията, при който отрязаците време са удължени до безкрайност (времето е спряло според страничен наблюдател, примерно при фотона, през цялото съществуване на фотона като такъв) и дължината по посока на движението отсъства (поне едното от трите пространствени измерения не е проявено). От другата страна са масивните физически тела, където винаги присъства някакво базово време, някаква базова дължина и някаква маса в покой, които базово време и базова дължина само се удължават или скъсяват, в зависимост от скоростите на движение на наблюдателите един спрямо друг (никой от всички тези масивни наблюдатели не може да достигне скоростта на светлината във вакуум). При масивните наблюдатели имаме и втори план на разграничение на поведението на времето, в зависимост от това, дали разглеждаме отрязъците време относно електромагнетизма (ускорение, забавяне, наличие или липса на праволинейно и равномерно движение без гравитация) или ги разглеждаме относно гравитацията (движение по геодезичните линии на голяма масивна концентрация или пък някакво препятстване на това движение - пребиваване на повърхността на земята или пък излитане в Космоса). Например, при движение на един наблюдател спрямо друг наблюдател, когато подвижният наблюдател е изразходвалия енергия да се ускори - едновременно дължината по посока нна движение на подвижния наблюдател се скъсява, а ходът на времето му се удължава (времето му се забавя) от гледна точка на условно останалия неподвижен наблюдател.

Не и ако има друг миниатюрен брат-близнак на другото топче. Тогава абсолютно всичко е еднакво. И естествено - даже и да го нямаше, това не променя факта, че при електромагнитното взаимодействие ускоренията се усещат (и от хора, и от материали), а при гравитационните взаимодействия ускоренията не се усещат (и от хора, и от материали).

Двете топчета са и с еднаква маса, и с еднакъв заряд, единствената разлика е, че едното топче е с положителен заряд, а другото топче е с отрицателен заряд. Дай ми поне един-единствен пример за заредена електромагнитно частица, която да не е и масивна? И имай предвид, че гравитационното взаимодействие между двете топчета също ще се включи в някой момент, но доста по-късен от електромагнитното (заради много по-малката сила на гравитационното взаимодействие в сравнение с електромагнитното).

То и в клипчето съвсем ясно е показано, че акселерометъра е нула и в дълбокия Космос, без големи масивни концентрации, при праволинейно, равномерно движение, и пак си остава нула при доближаване на някаква масивна концентрация (планета в случая). Просто - Ники се е омешал в сили и пространство-времена (както бях и аз преди месеци) и още не успява да го приеме като факт, какъвто е.

Сякаш пак омесваш понятията от КМ и от ОТО и както ти каза Скенер от самото начало - става манджа с грозде. За да е гравитацията сила - трябва някаква материя да носи тази сила. При КМ въпросната материя е гравитационното поле (със съответстващи му кванти гравитони, чието съществуване засега все още не е потвърдено и пространството и времето са отделни неща, като пространството е контейнерно и неизменно - една безкрайна кухина), а при ОТО гравитацията не е сила, а описание на разпределението и на движението на материя под формата на топология на пространство-времето. Трябва да избереш, дали разглеждаме по КМ, която не успява да обясни макросвета и астрономическите прояви или разглеждаме по ОТО, която не успява да обясни микросвета. Пространство-време и негови деформации, независимо заради какво, е ОТО и там гравитацията не е сила. При гравитация като сила и произхождаща от поле - това е КМ и там няма пространство-време (пространството е контейнерно, съвсем отделно от гравитационното поле и времето е абсолютно еднакво навсякъде, без никакви забавяния и забързвания - именно опитите да се приложи гъвкавото пространство-време на ОТО към КМ водят до чупенето на двете теории в някои случаи, заради някакво фундаментално неразбиране от наша страна). Когато искаш да ползваш едновременно и гравитация-сила, и пространство-време - ти на първо място търсиш обединяването между КМ (гравитация-сила) и ОТО (пространство-време).

Хубаво! Нека направя примера съизмерим с нашето ежедневие! Хипотезата ти твърди, че пространство-времето и електромагнитните полета (електрично и магнитно) са едно и също нещо и че електромагнитното взаимодействие и гравитационното взаимодействие са едно и също нещо. Ако имаш две топки за боулинг, запратени една срещу друга в Космоса (без никаква въздействаща осезаемо гравитация около тях) и те се джаснат една в друга и се разлетят в други посоки след удара - въздействието на кинетичната енергия от движението им една срещу друга (също може да се преме всяка от топките за неподвижна, а другата за движеща се) се предава посредвом електромагнитното отблъскване (в момента на удара винаги има някакво пространство между масивните частици на двете топки). Така става преноса на енергиите и движенията в макросвета - посредством електромагнитното взаимодействие. Ако имаш един голям, метален локомотив, в чиято кабина си седиш (едното заредено топче), а на известно разстояние имаш един гигантски, наистина огромен (над 100 метра в диаметър) магнит (другото заредено топче и ако специално държиш - всичко това може да става в Космоса, без сериозно гравитационно въздействие) - локомотивът ще започне да се привлича с все по-голямо ускорение към магнита (електромагнитното взаимодействие) и ти в него ще усещаш това ускорение, ще залепнеш за облегалката на седалката, чашката с кафето ти ще падне и ще се разсипе и всичките останали ефекти, произтичащи от обичайните ускорения. Обаче, ако същият локомотив, с теб в него, бъде пуснат по гравитационната геодезична линия и започне да се ускорява към Земята - ти няма да усещаш абсолютно нищо и ще си си в същата безтегловност, в която би бил без никакво особено гравитационно въздействие в открития Космос. Тази разлика между електромагнитното и гравитационното взаимодействие (между електромагнитните полета и пространство-времето) е твърде съществена и не позволява това обединение, което ти предлагаш с хипотезата ти. Вероятно съществува възможност за обединение на тези две неща на някакво друго равнище, но не и толкова пряко, колкото ти предлагаш.

Ако те затруднява представата на точкови частици, представи си две разноименно заредени топчета в Космоса, на достатъчно близко разстояние едно до друго, за да сработи електромагнитно привличане. Ти си мъничко човече на едно от топчетата (двете топчета са с еднаква маса и след като имат маса, значи имат и гравитационно въздействие над нещо много-много по-малко от тях, както е много по-малък човекът спрямо Земята). Как си сигурен, че няма да усетиш ускорение, когато двете топчета започнат да се сближават електромагнитно?

Да речем - електрон и позитрон, които "падат" един към друг за анихилация. Сигурен ли си, че ако ти си някакво същественце върху електрона или върху позитрона (точка в точката) - то няма да усетиш никакво ускорение при този процес на сближаване на тези две фундаментални частици?

Първо ме подбра тогава Скенер (поправял ме е и по-рано за същото, защото дотогава аз често повтарях това ми предположение, с надеждата да се намери по-знаещ, който да го потвърди или опровергае /и се намери, както се вижда/), а и ти също си научила за това от Скенер. Той е в основата, въпреки че и ти имаш заслуга. Вчера не съм смятал, че тъмната енергия е енергия самостоятелно, без да произхожда от нещо. В момента смятам, че тъмната енергия е особеност на пространствено-времевата геометрия, като и двете са последица от разпределението и движението на материята/енергията, но докато пространствено-времевата геометрия произхожда пряко от характеристиките на материята, тъмната енергия не е пряко свързана и затова е отляво. И да - разговорът с теб позволи да излъча подобно предположение, като е много вероятно то да е некоректно. И пак Скенер е в основота на тези промени в разбиранията ми (Гравити и няколко други също знаят много, но рядко се обаждат и въобще не са толкова отзивчиви, колкото Скенер). Наистина се подразних, защото макар това да ми е второстепенно занимание (не основен приоритет), аз му отделям голямо внимание и усилия и е неприятно да бъда слаган в някакви дребнави схеми на заяждания и на безсмислени спорове.

Обаче, когато Станислав преди много месеци пишеше глупости за нарастване на масата с увеличаването на скоростта - Скенер не спря да го поправя и да обяснява, докато Станислав не осъзна грешката си... Тука е разликата между Младенов и Станислав - колкото и да се обяснява на Младенов, лапландец, Гугъл нещо си, те не отчитат и си въртят непрекъснато тяхното, а когато Станислав не разбира нещо - той полага усилие да го разбере, отделя и доста време (Станислав не е гений и доста се затруднява в тези нови за него детайли, при това и множество на брой, освен крайно неинтуитивни). Накрая Станислав започва да се изразява по-коректно и Скенер не критикува толкова Станислав (което Станислав не харесва, защото всяка критика на Скенер е смислена и затова е винаги добре дошла). Ето детайли около последния коментар на Станислав и защо Скенер не се е намесил (а Станислав е доволен на всяка намеса на Скенер, на Гравити, а и на теб Шпага или на Ники, защото и да не е вярно вашето разсъждение, може да ме насочи към собствено полезно разглеждане - така стана и с хипотезата на Ники, която не става, но пък чрез развитието ѝ успях да си обясня, къде са слабите места):

Основният проблем на хипотезата така, както я е представил Ники е този, че за самото предаване на силите и енергиите между физическите материални тела с многоатомна структура, кинетичната енергия няма значение. Абсолютно всяко взаимодействие, пренос на сили, на кинетични енергии, НА ВСИЧКО в макросвета става посредством електромагнитното взаимодействие. Кинетичната енергия се предава през електромагнитното взаимодействие, ВСИЧКО, предавано между макроскопични обекти се предава посредством електомагнитното взаимодействие. Проблемът на директното обясняване на електромагнитното взаимодействие като някакво състояние на пространство-времето се състои в това, което е принудило физиците да не представят гравитационното взаимодействие като по-слабо електромагнитно или пък електромагнитното взаимодействие като по-силно гравитационно. При всички преноси на сили и енергии посредством електромагнитното взаимодействие (което значи - при абсолютно всички взаимодействия между макро-обекти) ускорението, с което са свързани тези преноси се регистрира, усеща се и телата от инерциални стават неинерциални. Обаче при гравитационното взаимодействие ускорението от гравитацията не се усеща и материалните тела в това взаимодействие са инерциални, докато се ускоряват в гравитацията, а стават неинерциални, когато движението им по гравитационните линии бъде възпряно по някакъв начин (например - при стъпването върху повърхността на Земята, при което електромагнитното взаимодействие спира движението по гравитационните линии). Затова, въпреки подозрително голямото подобие между тези две взаимодействия - все пак се налага гравитационното взаимодействеие да се описва чрез деформации на пространство-времето, вместо просто да се нарече по-слабо електромагнитно взаинодействие.

Ами - опровергай ме тогава! Снимай, лайф, как хващаш един от непризнатите гении-клошари и му даваш, да управлява парите и имуществото ти! Покажеш ли го това и да го оставиш да продължи поне година - за същия срок аз веднага ще се покръстя в теб и ще признавам за верни всичките ти премъдристи: че няма Голям Взрив, че хората не са стъпвали на Луната (нали и това поддържаше в съответната тема, започната от някой като теб?), че Айнщайн, Бор, Дирак, Уайнбърг, Файнман, Хокинг и другите гении не разбират достатъчно, а ти с едно мигване си им разрешил всичките неясноти и противоречия, че сегашната наука е парадоксален парадокс, защото въпреки хилядите разкрити от теб парадокси - тя си прави суперсложни компютри, ракети, строителни и всякакви други, недостижими за теб постижения... Чакам лайф-видеата! За разнообразие - да захапем малко и хипотезата на Ники, че да напиша и нещо по темата... Налягането е следствие от плътност на материя, в която има някакъв друг вид материя, който я измества и тя се стреми да запълни мястото. Както вече писах по-горе - за да се приближи хипотезата на Ники към работеща, тя трябва да включва материи от различно естество и действащи отделно, макар и да са свързани помежду си по някакви неизвестни ни начини. Само така става възможно едновременното действие на две противоположни прояви. Хем големи концентрации от маси на многоатомната материя да понижават налягането на пространство-времето, с което да се поражда всмукване и гравитационно свиване (както и при разноименни заредени частици при полевата, в случая електромагнитна форма, където пространство-времето да е разредено и привличащо на по-висок порядък и отделно от гравитацията). Хем в абсолютно същото време да работи и повишената плътност с високо налягане и отблъскващ ефект на пространство-времето от електомагнитните едноименни заредени частици, благодарение на което материята на Земята не се смачква в една точка от гравитацията, а остава под формата на нашата красива планета. По подобен начин две засилени една срещу друга топки за боулинг съединяват електромагнитните полета на атомите си, когато се доближат достатъчно една до друга, това довежда до сгъстяване на плътността на пространство-времето между тях, до ръст на налягането на електромагнитното взаимодействие и накрая води до отскачането на топките при "сблъсъка" (класическата механика). И няма никакви пречки този процес да се случва едновременно с гравитационното въздействие на Земята над топките за боулинг. Ако квантовата механика не се окаже съвсем права и ако фотоните на електромагнитното взаимодействие имат значение само при поглъщанията, излъчванията и превращанията на елементарни частици (тоест - ако няма виртуални частици-вестоносци на взаимодействията) - налага се пространство-времето все пак да се приеме като някакъв вид изключително екзотична материя. По-специално - много екзотично поле, което няма нищо общо с останалите познати полета. Поле с най-високата възможна степен на неопределеност извън тоталното НИЩО и с най-малкия възможен брой характеристики, които да го описват.

Твоят подход също е дивашки! Кога ще пуснеш някой клошар да ти управлява имуществото и парите? Човекът е непризнат гений - знае всичко, но ти, с дивашкия ти подход, не желаеш да оцениш достойно високите му качества! Да се наложиш над другите, а те да мрат. Кой не скача с теб е учен!

Добре, спамъри! Получавате по един тиквен медал! Сега - продължавайте да разбивате официалната физика, като разкривате хилядите парадокси, за които не се е сетил никой друг преди вас! Кога да очакваме порадокса на кривата краставица (опровергава ОТО - аз не зная как, но вие ще го разкриете успешно)?

Ако не греша, кривината на пространство-времето не може да изчезне при нито една отправна система, защото и масата в покой на тялото, което формира тази кривина, не може да изчезне при нито една отправна система. Кинетичната енергия може да бъде от 0 до колко ли не, в зависимост от отправната система, наляганено също може да отсъства, но масата в покой не може да спадне под тази си стойност в нито една отправна система (точно подобно на фотоните, чиято скорост във вакуум също не може да се промени в нито една отправна система). Масата на материята е основната величина, която осигурява наличието на кривина и оттам на гравитационно въздействие. Извън това, често във форума фигурира обяснението, че когато не е измервана (не взаимодейства), елементарната частица буквално не съществува, както в рамките на атома, така и извън него (цялото пространство, особено пък в Слънчевата система, е буквално залято с всякакви електромагнитни лъчения и затова атомите и молекулите са проявени като конкретни форми почти през цялото време). Може да се предположи, че без измерване, наблюдение, взаимодействие, материята пребивава в сложна полева или многополева форма. При взаимодействие, регистриране, замерване, взаимодействащото поле се съчетава с полето или полетата на атома (основно електрона) или на свободната частица и това временно води до колапс под формата на две частици-кванти (примерно - електрон и фотон), съгласно правилата на квантовата механика. След края на взаимодействието полевата форма на материята отново се завръща и частиците изчезват като кванти (но не изчезват като характеристики на съответните им полета, които да им позволят да се появят отново като кванти при следващо взаимодействие, регистрация, замерване). Сега, нека да се опитам да модифицирам малко хипотезата на Ники по начин, който да не е в толкова голям конфликт с актуалните физически представи (ограничението е само недостигът ми на знания). Обобщено, всички взаимодействия са различни (подчертавам - РАЗЛИЧНИ) форми на деформации (изкривявания) на пространство-времето. (Квантовата механика механика представя взаимодействията по друг начин - като обмяна на частици-вестоносци на съответните взаимодействия в плоско, контейнерно пространство). Има поне три различни, коренно различни (макар и свързани помежду си по някакви, засега непознати добре начини) форми на материята - пространство-времето (нещо като поле, но с много условности), полетата на взаимодействията и на масивните частици и накрая многоатомната материя (може за има и още форми на материята). Тези поне три много различни форми деформират, изкривяват пространство-времето самостоятелно, независимо една от друга и едновременно и трите по три различни начина - с еднакъв характер (разширение или свиване, отблъскване или привличане), но в много различна степен. При пространство-времето е гравитационното въздействие (разширение и свиване), което е най-слабото по величина. Следва електромагнитното взаимодействие, което е най-разпространеното на макрониво много по-силно от гравитационното. Подобно е и силното ядрено взаимодействие. Накрая е класическата механика с нейните сили между многоатомните тела. Може да има съответстващо при трите форми на материята участие на плътности и налягания, макар прилагането на подобен подход при пространство-времето да много усложнено (буквално под въпрос). При всички положения става дума за различни степени на плътности и налягания при всяка от трите различни форми на материя, които и трите действат едновременно и отделно едно от друго. В зависимост от това, плътностите и наляганията на коя от формите-колко преобладават над останалите - отчитаме и съответната ситуация.

Шпага, спомни си обясненията на Скенер и цитирането на Окун, когато аз също се заблуждавах за този въпрос с масата. Масата в покой не се променя (не расте със задвижване на масивното тяло), расте само кинетичната енергия на задвиженото масивно тяло.

Аз пиша за по-сложните хора, които имат интелектуалния капацитет да осъзнаят множеството детайли, които описвам съвкупно, съвместно, заедно в една картина и да ме поправят, когато видят грешка (за тях не е проблем да възприемат написаното с лекота, защото имат достатъчно знания, да откроят подробностите, както и верните и неверните от тях). Простите хора си имат по-прост лагер, дискутират си техните прости неща и са щастливи, че са разкрили хиляди парадокси в официалната наука, без да я познават задълбочено.

Какво точно попадение! Сложни неща могат да се опишат просто само от простаците! Защото ако някой можеше да описва много сложни неща едновременно детайлно, но и по прост начин - той щеше да е Господаря на Вселената! Само си представи, какви знания се изискват, за да разработиш следващо поколение микропроцесор (аз и ти не можем, а и никой не може сам - всичко се прави от добре сработени екипи от отлично подготвени хора) и - веднага ще светне, за колко сложна материя иде реч (само последния ускорител на частици струва милиарди и е разработен и се обслужва от стотици специалисти от най-високо ниво).

Нека да степенуваме нещата така: На първо ниво, в основата на всичко останало е материята, нейното разпределение, нейната плътност, нейното поведение. Материята определя всичко. На второ ниво е геометрията на пространство-времето, която произхожда от масата в покой и от разпределението, от плътността на материята. Разпределението на материята, нейната плътност и по-конкретно разликите в нейната плътност определят, къде и доколко в геометрията на пространство-времето има свиване и къде има разширение. Също на второ ниво е и кинетичната енергия, затворена като топлинна енергия на атомите на материята. Също на второ ниво е и налягането на материята. Всички тези неща произхождат от особеностите на материята, от нейното разпределение и от част от нейното движение. На трето ниво е промяната на геометрията на пространство-времето, произхождаща от кинетичната, топлинна енергия на атомите (второ ниво) и от налягането на материята (второ ниво). Също на трето ниво е и ускореното разширение на пространство-времето в големи мащаби, което произхожда от разширението на пространство-времето на второ ниво. Третото ниво произхожда от, описва второто ниво. В основата на всичко стои материята, но някои следствия произхождат не директно от нея, а индиректно от нейните описания на второ ниво. Заради това тъмната енергия, разширението с ускорение, която произхожда от разширението на второ ниво, описва разширението. Тя е третичен параметър (ускорението), който описва вторичен параметър (геометрията на пространство-времето и по-конкретно разширението на пространство-времето). И макар ускорението, тъмната енергия, да описва разширение - тя действа гравитационно-привличащо, защото е ускорение. И понеже произхожда от вторичния параметър геометрия на пространство-времето - тъмната енергия въздейства гравитационно привличащо директно на геометрията на пространство-времето. Всичко зависи от материята, но има и понятийна градация.

Ще ме поправят, ако нещо греша, но според ОТО пространство-времето не е материя (то е геометрично описание на материята - на нейното разпределение, плътности, движения), затова и тъмната енергия не е материя, тя е описание на това разпределение на материята, което води до ускорено разширение - ускоряването има гравитационен ефект и понеже не е материя, се поставя в лявата част на уравнението, представено от Скенер в друга тема, като въздейства директно на пространствено-времевата геометрия.