monte christo

Какво става тук?!? Събрали сте се видни бг филолози да ревизирате превода на "баба", направен още когато е била "леля", така ли?!? Да, за сечени пари иде реч, и така е написано - хрису еписиму. Освен този текст: "...императорът намерил много пари, корони с бисери, златотъкани дрехи и 100 кентинария сечени пари от злато...", трябваше да подам и този: ..."всичко това той разходвал за заплата на войската си". Монети, монети, колкото си искаш монети (т.е. реални активи). Ако следваме буквален превод, ще излезе следното: злато (от)сечено кентинария сто

Ех, драги ми боиладе Някои разправят, че някога номизмата (солидът) играела тази роля, която доларът играел днес. Нищо подобно. Нямат място за сравнение. Римската жълтица (и нейната иперпирон-еманация) е издържала 700 години и е била господар на положението. Доларът се провали само след 50 години властване... За да се успокоиш, тук ти правя разни сметки в стил Конте Менто: През IV в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа 327, 6 г - 327, 5 г. При солид 4.55 г - 4.54 г кентинарият тежи 32 760 г (32, 7 кг) или 32 688 г (32,7 кг). През V в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа около 326, 4 г. При солид 4.53 г. кентинарият тежи 32 616 г (32, 6 кг). До първата половина на VI в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа около 324 г. При солид 4.50 кентинарият ще тежи 32 400 г (32, 4 кг). От втората половина на VI в. докъм средата на VII в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа около 322 г. При солид 4.48 г кентинарият тежи 32 256 г (32, 2 кг). От средата на VII в. до IX в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа около 320 г. При солид 4.45 г кентинарият тежи 32 040 г (32, 0 кг). От IX в. до началото на XIII в. литрата (ливрата, фунтът) съдържа около 319 гр. При солид (иперпирон) 4.44 г - 4.43 г кентинарият тежи 31 968 г (32, 0 кг) или 31 896 г (31, 9 кг). Хайде сега да ми кажеш, как ще го изкараш пустият му кентинарий с по-малко тегло? Сега една малка задачка-закачка към учениците от VIII клас: откъде произлиза думата "кантар" в бг ланга?

Питаш: Отговорих ти чрез Йоан Скилица: Няма къде да избягаш, защото Йоан Скилица те дебне да не му редактираш писанките. Солидът е реален актив (номинал); кентинарият е сметководна единица (сама по себе си обезпечена в злато посредством 7 200 "къса" или "единици", т.е. монети). Защото ти винаги пееш твоята си песен за "механичното приравняване", "сметководните единици" и "реалното тегловно изражение". Виртуалната сметководна единица през периода е кератия (24 x 0,1895 = 1 солид). Написано е не 100 кентинария злато, а 100 кентинария сечени пари от злато, което се равянва точно и ясно на 720 000 жълтици (само Господ Бог, българските царе, Василий II, неговите сакеларии и войската му са знаели дали иде реч за солиди, номизми хистаменон или номизми тетартерон). Според Шарл Дил: Константинопол през X век - приход от 7 300 000 (седем милиона и триста хиляди) номизми в годината от митници и продажба на места за търговия. Това колко килограма злато са?

Боиладе, престани с тези "сметководни единици", когато говориш (говорим) за ромейско злато през X - XI век. Солидът (номизмата) е съвсем реален златен актив и не е сметководна единица. Около 4,48 gr до управлението на Никифор Фока, а по негово време и по-нататък - 4,44 gr (хистамен) - 4,13 gr (тетартер) преди да ги изяде голямата инфлация през XI век. Сметководната единица е кератия (карата), еквивалентен на някогашната сребърна селиква. Ами вземи ги виж тези извори, де... Ето какво пише Йоан Скилица за Охридското съкровище през 1018 г:: "...императорът намерил много пари, корони с бисери, златотъкани дрехи и 100 кентинария сечени пари от злато...". Както виждаш, явно иде реч за солиди, хистамени или тетартери - все златни монети, т.е. съвсем реални активи. Имай предвид, че златните постъпления (през годината) в Римското царство са много по-големи (в пъти по-големи) от тези 3 800 кг злато, за които говориш

Ето ви малко класика 19.1. von Hammer, Joseph. Historija Turskog (Osmanskog) carstva 1. (1979).djvu 19.2. von Hammer, Joseph. Historija Turskog (Osmanskog) carstva 2. (1979).djvu 19.3. von Hammer, Joseph. Historija Turskog (Osmanskog) carstva 3. (1979).djvu И една много популярна книжка 20.a Kinross, Lord. The Ottoman Centuries. The Rise and Fall of the Turkish Empire (1977).pdf 20.b Кинросс, Лорд. Расцвет и упадок Османской империи (1999).pdf

Стратегията и тактиката не се изразяват само на бойното поле. Например моите средновековни римляни са били построили изключително голямо число крепости по клисурите в Тавър и Антитавър (т. нар. лимес от VII век). Почти ежегодно арабите са предприемали опити да проникнат зад планините с доста големи отряди (понякога с численост от по 4-5 000 души) и да направят поразии. В случай, че успеят да навлязат, римската стратегия се изразявала в следното: населението с покъщнината и с де що скот свари, да бяга по крепостите, ако се наложи дори да изгорят това-онова (разбирай хранителни припаси) за да не попадне в арабски ръце. През това време въпросната тема (войниците от гарнизоните плюс войниците, на които в този момент не се пада служебна година) заедно с по-близките гарнизони от съседните теми трескаво се събирали (примерно общо към 5-6 000 души) или по-точно - правела засеки и засади. На връщане, арабите евентуално претоварени с плячка и водещи към 1-2 000 пленници, обикновено са били причаквани (залоствани) нейде. Там вече се прилагали тактически приоми и... който оцелее. В случай на фалш при техническите (т.е. тактическите) изпълнения от римска страна, всеки един заможен арабоговорящ се втурвал по пазарите в Тарс или Мараш да купува роби на безценица. Сиптоматично, нали?

15. Shaw, Stanford J. History of the Ottoman Empire and Modern Turkey. Volume 1. Empire of the Gazis. The Rise and Decline of the Ottoman Empire 1280-1808 (1997).pdf 16. Shaw, Stanford J. History of the Ottoman Empire and Modern Turkey. Volume 2. Reform, Revolution and Republic. The Rise of Modern Turkey 1808-1975 (2002).pdf 17. Frontiers of Ottoman Studies. State, Province, and the West. Volume I. (ed. by Colin Imber & Keiko Kiyotaki, 2005).pdf 18. Frontiers of Ottoman Studies. State, Province, and the West. Volume II. (ed. by Colin Imber, Keiko Kiyotaki & Rhoads Murphey, 2005).pdf

9. Faroqhi, Suraiya. The Ottoman Empire and the World Around it (2004).pdf 10. Findley, Carter Vaughn. Bureaucratic Reform in the Ottoman Empire The Sublime Porte, 1789-1922 (1980).djvu 11. Frazee, Charles A. Catholics and Sultans. The Church and the Ottoman Empire 1453-1923 (1983).djvu 12. Turhal, Abdullah. Battle of Ankara. 28 July 1402 (2009).pdf 13. Kastritsis, Dimitris J. The Sons of Bayezid. Empire Building and Representation in the Ottoman Civil War of 1402-1413 (2007).pdf 14. Kia, Mehrdad. The Ottoman Empire (2008).pdf

Садулов, Ахмед. История на Османската империя (XIV—XX в.). Велико Търново, 2000.pdf Матанов Х.Л. & Михнева Р.А. От Галиполи до Лепанто. Балканите, Европа и Османското нашествие 1354-1571 г. София, 1998.pdf Благодарности на Aruta (Team)

Романе... Така не се прави, бре Човекът пита: колко време може да се плува в морето; а ти го караш да преплува Тихият оушън

Отдавна трябваше да се открие (направи) тема с дигитални ресурси за империята на Османците. Този проект е най-малкото на година време, но... както се казва - никога не е късно. С нищо няма да изненадаме османистите в България, но определено на широката любознателна публика малко от малко ще й просветне, т.е. мъглата ще се поразсее 1. Crowley, Roger - Empires of the Sea. The Siege of Malta, the Battle of Lepanto, and the Contest for the Center of the World (2008).pdf 2. Manzikert to Lepanto. The Byzantine World and the Turks 1071-1571 (ed. by Anthony Bryer and Michael Ursinus, 1991).djvu 3. Imber, Colin - The Ottoman Empire, 1300-1650. The Structure of Power (2002).pdf 4. Imber, Colin - The Crusade of Varna, 1443-45 (Crusade Texts in Translation, 2006).pdf 5a. Inalcik, Halil - Osmansko carstvo. Klasicno doba 1300-1600 (2003).pdf 5b. Iналджик, Галiль. Османська iмперiя - класична доба. 1300-1600 (1998).pdf 6. Inalcik, Halil - An Economic and Social History of the Ottoman Empire. Volume 1. 1300-1600 (1997).djvu

Е, сметките не са мои. Доста по-умни и по-запознати с материята хора са ги направили (и издирили) сметките: Ерих Шилбах, Сесил Морисън, Жан-Клод Шене и т. нат. Всъщност това им е работата на хорицата - да запознават профаните (като мен) с материята Например миналата година в БС ги "изследвахме" нещата. Там бях започнал да придобивам, осмислям и изнасям някаква база-данни: Мда... Графът е абсолютно прав и със съвсем точни сметки. Толкоз си е атическият модий - 8,75 I, а римският - 8,73 I Откъде обаче да знае, че под модий, летописците имат предвид "морски модий" (17, 084 I = 40 x 320 g = 12, 8 kg), след като го мързи да чете! Откъде да знае, че през VII - IX век фунтът е вече само 320 г, вместо 324 г или 327 г Не ме успокоява и това, че големият наш медиевист Никола Благоев е смятал, че 1 модий = 1 кутла = 1 шиник с вместимост около 25 литри или 18 оки (18 x 1 200 г = 21, 6 кг). По времето на Благоев не е имало интернет, а след смъртта му ще мине малко над четвърт век преди да се публикуват византийските мерки на Шилбах... Извод: сигурно сме смешни отстрани

Гледах предаване от 2011 г., посветено на византийската икономика (до 1204 г.), в което участваха Павел Кузенков и Михаил Грацианский. По някое време се стигна и до заплатите (доходите) за година време в ромейското общество. Кузенков изнесе факти и направи (е направил) интересни изчисления: 1 гр. злато = 50 $ (2011 г. в Русия) 1 кг. хляб = 25 рубли (2011 г. в Русия) Проверих фиксинга за този период: 1 $ = 31 рубли (2011-2012 г.) Годишните доходи, разбити на месечни доходи (заплати) във Византия (по Кузенков). За ваше улеснение всичко съм ви го обърнал и в български лева според фиксинга на долар и рубла от 2011-2012 г.: - селянин = 7 000 рубли на месец (= около 340 лв.) - работник (производител) = 10 000 рубли на месец - 20 000 рубли на месец - 30 000 рубли на месец (= около 430 лв. - около 860 лв. - около 1 300 лв.) Кузенков посочи и примерни заплати на държавно равнище. От своя страна бих добавил, че в случая той най-вероятно визираше абсолютният минимум. - чиновник (среден клас) = 100 000 рубли в месец = към 4 300 лв. - генерал[1], министър = 1 000 000 рубли в месец = към 43 000 лв. [1] Например най-висшите генерали - доместикът на Схолите, стратегът на Анатолик, стратегът на Армениак, стратегът на Тракия (или армейските "четиризведни" генерали според класификациите на НАТО) - са получавали по 240 000 лв. на месец (бел. моя).

Орманиан, Малахия - Армянская Церковь (1913).djvu Её история, учение, управление, внутренний строй, литургия, литература, её настоящее. Классический труд Малахии Орманиана (1841 — 1918) — бывшего Константинопольского Патриарха, которым пользуются многие историки в мире.

Викаш, тотални глупости пиша, и от мен няма да излезе физик, нали!? Е, не може да съм толкова тъп... Пиша, без да се замислям

Кофа, хубава голяма кофа ни трябва, драги мироки, побираща 17 литра вода (защото модия се води "морски" - "талассиос"). Та, в тази кофа (или съдина = крина по Василка Тъпкова-Заимова), като насипем зърно (пшеница) догоре, след това го изсипем у торбата и го сложим на кантара, грамажът трябва да излезе 12,8 кг Все пак водата има по-голяма плътност от зърното, а пък и както знаем, при нормална температура 1 l = 1 kg

То наистина няма управия с тези мерки за земята Ей го на - според Икономидис имаме три производни (50 x 907,38 м2 = 45 369 m2; 40,5 x 1120,22 m2 = 45 369 m2; 35 x 1296,26 m2 = 45 369 m2). Аз пък използвам първият вариант по Сорочан - 839,42 m2. Другите варианти: 888,73 m2; 939,18 m2; 1279,78 m2. Управия - нЕма! Е, относно житото би трябвало да се доверим на Шилбах. Всъщност на него му се доверяват всички византинисти по света, щото няма къде да отидат Така че освен Морисън и Шене, и аз приемам неговите сводки за 1 модий (пшеница) = 12,8 кг = съд с обем 17 l

Да, така излиза: при 96 модия (80 дка) земя I качество, налогообложението за годината ще възлиза в размер на 4 номизми. Това предполага (сериозен) излишък в селскостопанска продукция, който чрез продажбата си трябва да покрие (в случая) твърде сериозният поземлен данък. Според Морисън и Шене, 240 модия зърно (пшеница) ще излязат малко над 3 т (3 072 кг). Можем ли да бъдем сигурни в подобна продукция (240 модия), получена от 48 модия (40 дка) земя?

Интересното е това, че такива уважавани специалисти като Сесил Морисън и Жан-Клод Шене "пресмятат" модий жито (пшеница) на 12,8 кг. Ха сега, де?!? А точно те да бъркат? Повече от съмнително... Друго, което е интересно - в материалът (клипът) долу. Там ще видите какво представлява секстарий (= 1/16 модий). Както знаем 1 секстарий = 546 ml. Кръчмарската сметчица: 16 x 546 ml = 8,73 l = 1 модий Точно колкото трябва да бъде. Хубаво де, ама 1 секстарий напълнен с брашънце ще ни даде грамаж в размер на 636 гр. Ей го на - Димитър Янков от Стара Загора е мерил. От което следва, че 1 модий брашно ще тежи малко над 10 кг (16 x 636 = 10 176 г). Брашното би трябвало да бъде с по-голяма плътност от какво да е зърно - нъл тъй? Навлизаме яко в джаза, от който нЕма измъкване. Тези сметки... Няма кво да му се чудя на Спандя, дет ми вика Мон Текри 100 Да, ама България не е Римското царство... То, ако българските царе се мъчеха да гърбят (чрез чиновници и бирници) селяните така, както в Романия, къде ли щеше да му излезе края?

Тъй Проблемът за данъците по времето на Самуил (997-1014) не ми дава мира. Какво имаме като факти? В хрониката на Георги Кедрин-Йоан Скилица (ГИБИ 6, 1965, с превод и коментари от страна на големият наш византинист Василка Тъпкова-Заимова) четем следното: "... всеки българин, който имал чифт волове, да дава на държавата по една крина жито и толкова просо и една стомна вино." За да има по-голяма разбираемост за съвременните българи, при преводът си Василка Тъпкова-Заимова съвсем целенасочено е използвала думата (терминът) "крина", вместо "модий" (модион), както седи в оригинала. Така. Зевгаратът плащал, така да се каже, едното нищо. От което следва, че селянин в България, който пък не притежавал два вола, би трябвало да плаща хептен нищо, т.е. още по-малко от това, което плащал зевгаратът. Направо нищожен данък. Колко нищо, обаче е това нищо? В интернет намираме следното за "крѝна": крѝна мн. крѝни Дървен цилиндричен съд – мярка за зърнени храни (около 15 килограма). Тук (http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8_%D0%BD%D0%B0%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%BD%D0%B8_%D0%BC%D0%B5%D1%80%D0%BA%D0%B8) четем пък това: Единицата за измерване на зърнени храни се нарича шинѝк или крѝна. Тази мярка няма точно определена стойност и в различните региони варира от 10 до 16 - 17 кг. Пак от интернет: шинѝк мн. шинѝци, (два) шинѝка, м. Разг. 1. Цилиндричен дървен съд, подобен на крѝна, но по-малък. 2. Като мярка – количеството зърнени храни, които се събират в такъв съд (около 8 – 10 кг). Задачата, която ви поставям, е да ми кажете колко килограма (в зърно) ще тежи един модий? Хайде да ви видя сега

Ееех, колко ми е забавно, когато арменисти и кавказовЪди се напрягат да се превърнат [и] във византолози )) [1] Отваряме детските книжки, прочитаме какво ни е написал Валденберг преди повече от 80 години, и задаваме лукаво-риторичния въпрос: а какво го прайвъми тогаз Комод (180-192), който сам себе си е наричал василевс? Следва друг въпрос (направо еманация): не е ли Римската империя погърчена много по-рано? Всичко това може ли да ни наведе на извода, че тезата ти куца, т.е. движи се със сериозно закъснение от поне пет века и половина? Явно Комод не се е смятал за римски император (кайсар), защото държавата, в която той бил принцепс, престанала да бъде римска от един момент, а взела, че се превърнала в... гръцка ))) [1] КаГеБе, за теб се отнася; само да си посмял да ми затриеш закачката

Драги ми Спандю, виж какви ги пише Анастасий Библиотекар: Как би коментирал?

Явно, за да влезем малко от малко в час, ще ни трябва ето тази книжка - Лишев С. Българският средновековен град: Обществено-икономически облик. С., 1970 От тук пишещите - кой ще ни предостави, ако не рецензия, то поне анотация? Някой няма ли да се нагърби да я сканира?

Галахаде, е стига де, с тези фейкове (сватбарски изстрели по тъмно) Робер дьо Клари е сканиран мот-а-мот от Aruta (Team). Една от първите им работи, за което само големи благодарности. Преди да бъде компресиран, Клари беше чудовищен пдф-монстер. Аз си поиграх да го превърна в дежавю филенце - пооправих dpi, малко контраст и рязкост, и сега уж е с по-добро качество. Липсват само стр. 102-103, но срещата между Йоан Влахът и Пиер дьо Брашио си е цяла-целеничка (стр. 152-154, 153-155). Както пише в "упътването": "... с него е имало още трима рицари"

Созомен - Церковная история (1851).djvu Созомен (греч. Σωζομενός, полное имя Саламан Эрмий Созомен, ок. 400—450 гг.) — византийский адвокат, раннехристианский писатель-историк, автор «Церковной истории». Созомен так изложил разбиение и содержание своего труда: «Первые две книги будут обнимать церковные события при Константине; третья и четвертая — при сыновьях его; пятая и шестая — при племяннике сыновей Константина Великого Юлиане, а также при Иоваинане, Валентиниане и Валенте; седьмая и восьмая покажут нам события при братьях Грациане и Валентиниане — до взошествия на престол божественного твоего дела Феодосия. Здесь же будет рассказано и о том, державный Государь, как славный ваш отец Аркадий, вместе с благочестивейшим твоим дядею Гонорием, наследовал власть родителя и получил в управление Римскую империю. А девятую книгу я отложил для описания Христолюбивых и благочестивых подвигов Вашего Величества [Феодосия Младшего]». Тук онлайн: на английски език - http://www.freewebs.com/vitaphone1/history/sozomen.html / http://www.newadvent.org/fathers/2602.htm на руски език - http://www.sedmitza.ru/lib/text/433504/ / http://www.krotov.info/acts/05/2/sozomen_00.htm