monte christo

Плячката е еквивалентна на около 30 тона злато (не ми се правят сега съвсем точни изчисления, но уж е някъде там, хайде - еквивалентна на между 25 и 30 тона злато). От самото отмъкнато злато (монети, накити, посуди и т.нат.), може би най-малкото 75% се оказва един ден на Запад. А може би и по-голям процент. Тук навлизаме в територията на Сантяго - нека той каже (долу-горе) какъв процент от константинополското злато "заминава" на Запад. Факт е, обаче, че половин век след разграбването на Града, на Запад вече се налага навлизането на "златният стандарт" ("флорина").

Плячката на западните хищници от Константинопол се оценява на 900 000 - 1 000 000 марки, които са еквивалентни на около 300 тона сребро (или 30 тона злато). Разбира се, толкова сребро няма в Константинопол. Просто е направено еквивалентно изчисление на отмъкнатите монети и украшения в злато и сребро, на църковните утвари и дворцови посуди, на покъщнината. Още не е дошло времето, когато "латинците" ще започнат да правят изчисленията в злато, но парици са имали.

Е, чак "висш военен" в ромейската реалия, просто няма как. Такива са стратезите и турмарсите (армейските генерали/генерал-лейтенанти и бригадните генерали/полковниците по натовските стандарти), които са шефове на военно-административните области (темите) и техните подразделения, т.е. високите им военни звания автоматично носят високата длъжност (пост). "Императорът назначил за стратег на тема Вукеларий патрикият еди-кой си". Следователно стратезите на темите са патрикии (по сан), т.е. носителят на титла от I клас има всички основания (права) да бъде оторизиран и натоварен с длъжност, съответстваща на неговият клас (сан). Да не забравяме, че спатарий (мечоносец) е титла (сан), но сама по себе си тя не носи висока (висша) длъжност. Тази титла е от III клас, над нея е спатаро-кандидатът от II клас, а над тях са антипатите, патрикиите, протоспатариите и дисипатите, които са от I клас. Аз правя разлика между висш сановник (на висока длъжност) и високопоставен сановник (т.е. охранител, придружител, "сподвижник" ако щете), какъвто в случая се явява спатарият. Относно "военният министър" при българите можем само да спекулираме. При всички случаи това не е бил "чигата" (би било абсурдно да е той). Чигатът е представен от Теофан Изповедник като придружител на боила (воило). Дори е представен като Чигат, а не чигат, т.е. Теофан така ни предава фактите, че в същност единият пратеник е висш сановник (воило), а другият (уж) се казвал Чигат. Но е ясно, че чигата е високопоставен сановник, който се явява почетен охранител на боила. Това си е протокол. Дали става дума за шефът на охраната (било на кана или боила), можем само да гадаем. Както се казва: евентуално... По-скоро съм склонен да мисля, че ако въобще говорим за "министър на войната", то той (такъв) е явилият се пред Константин Копроним боил (разбира се, ако хипотетично допуснем подобна длъжност, олицетворяваща българското "военното министерство"). Но както казах - това са спекулации. Ние нямаме абсолютно никакви данни, че явилият се боил пред Константин Копроним е бил точно "военен министър". А чигата сам по себе си няма как да заема подобна длъжност - той е високопоставен сановник, почетен въоръжен придружител (охранител) на боила.

Проблемът тук, обаче е този: Теофан не говори за един пратеник, а за двама пратеници до василевса. Както казах и по-горе - има протокол и изключено да се изпратят висш сановник (в случая боила) и обикновен негов телохранител (мечоносец и т.нат.). Нещата ги виждам така: покрай Варна е имало противодесантни валове. Многобройната имперска флота приближава, но не може да осъществи десант, защото българите са заели позиции. Ако го направи, ще даде много жертви (т.е. шансът е нулев). Същевременно българите пък се притесняват от броя на ромейските кораби. Остановява се контакт с подвиквания. Втори контакт на брега между офицери и договорка кое-как. На брега е изпратена българска свита (охрана) начело с боила и чигата. Там ги чака императорски асикрит или офицер (адютант) със своята свита (охрана). Представят се един-други. Боила и чигата, заедно с асикрита (или офицерът-адютант) се качват на лодка и доплуват до "червената хеландия". Там ги посреща високопоставен ромей от императорското обкръжение. Следва официалното обискиране (евентуално чигата предава оръжието си на съответните длъжностни лица). Отвеждат ги при василевса. През това време войниците на брега си приказват приятелски (кой от къде е, колко деца има, доволен ли е от живота и т.нат.). Всичко това, разбира се, ако им е позволено (да осъществят контакт, т.е. да си бъбрят по "войнишки").

Маготине, предпологам си чел тази студия - Комар А.В., Кубышев А.И., Орлов Р.С. Погребения кочевников VI-VII вв. из Северо-Западного Приазовья (Степи Европы в эпоху средневековья. Том 5. Хазарское время. 2005) - нъл туй ти е работата? Аз нямам нерви да се занимавам, щото нищо не разбирам. И тук ли положението е същото: според тези господа - няма българи? Или има всякакви? Или? Значи, направих си трудът да прегледам отгоре-отгоре следващата статия от същия сборник - Комар А.В. Погребение номада сер.VII в. у села Дмитровка в Южном Побужье (Степи Европы в эпоху средневековья. Том 5. Хазарское время. 2005). Там Алексей Комар отбелязва, че за Айбабин и Гавритухин главният критерий за определяне на хазари и българи се явяват 60-те години на VII в. (и то по линия на смяна на политическата доминанта, т.е. проникването все по на запад от страна на хазарите), докато за Рашев всички паметници от този период са български. Точно на обратното мнение е Круглов - за него същите паметници са свързани с хазарите. Тук трябва едно наистина детайлно изследване - докъде точно са проникнали хазарите в западна посока през 60-те години на VII в.? Проблемът е, че отговор могат да дадат само археолозите, а там мненията са ...

Декапитаторе, гледам, че търсиш книгата на Арнолд Джонс (284-602). И аз не мога да я докопам, сорри. Явно в момента списваш втората част, или аз съм назад с информацията?

Венелин Ю.И. Истоки Руси и славянства (2011).pdf Первое издание избранных трудов выдающегося русского историка, одного из основателей и классиков славяноведения Юрия Ивановича Венелина (1802–1839) включает наиболее ценные его работы, большинство из которых не переиздавались в течение последних 160 лет. Они посвящены происхождению Руси и славянского мира. С особой тщательностью автором изучены древние и современные ему болгары, словене, балты, малороссы и великороссы. Он доказывает, что славяне – старожилы в Европе, наравне с греками и римлянами, показывает родственную связь венедов-славян с вандалами, русов – со скифами, критикует идеологию «украиноцентризма», а также норманскую теорию происхождения государства Российского, мода на которую приобрела в XIX веке черты настоящей «скандинавомании». Исторические и филологические исследования автора основаны на редких, ныне забытых или не востребованных источниках, что делает новое издание ценным для науки и всех интересующихся истоками русской цивилизации.

ОК, Спандян, започвам сделането на друга библиотека за германските варвари, изсмукали здравенцето на РИ. Е, как да няма славянска цивилизация?!? Ръгай Русия в Славянската - там й е мястото

Господа, дайте си мненията Решил съм да пусна на пистата две "варварски" библиотеки: Barbaricum I (т.е. за аланите, вандалите, свевите, бургундите, готите, хуните, гепидите, аварите, лангобардите и т.нат.) Barbaricum II (т.е. библиотеката за хазарите, маджарите, печенезите, узите, торките, куманите, берендеите и т.нат. да бъде преименувана). Да, половината от изброените си правят държави (от които е оцеляла само една), но са си варвари в римските очи Какво можете да допълните? Чакам препоръки

Георгий Владимирович Вернадский (1887, Петербург - 1973, Нью-Йорк). В основу концепции Вернадского легло изучение взаимодействия природных и социальных факторов в ходе русской истории, он предложил оригинальную ее периодизацию, основанную на “соотношении леса и степи”, употребляя эти понятия “не в почвенно-ботаническом их значении, а в совокупности их природного и историко-культурного значения”. Достижение русским народом психического и физического единства с окружающей этнической и географической средой явилось, по мнению Вернадского, логическим завершением многочисленных попыток создания на территории Евразии единого государства. Унаследовав традиции монгольской государственности и византийского православного христианства, Россия превратилась в евразийскую империю. Вернадский выдвинул идею периодической ритмичности государствообразующего процесса на территории Евразии — чередования государственности и политической раздробленности, начиная со “Скифской державы” и кончая созданием СССР. С 1927 Вернадский жил и работал в США, куда его пригласил по рекомендации М.Ростовцева и Ф.Голдера Йельский университет. К моменту переезда В. еще не знал английского языка и не мог вести занятий со студентами. Однако в первый год пребывания в США он получил заказ на написание однотомной “Истории России”, впервые изданной в 1929. Эта работа стала своего рода визитной карточкой В. “История” несколько раз переиздавалась, причем Вернадский дополнял главу по истории современного Советского Союза. Последнее издание вышло в 1969. Книга была переведена на европейские и японский языки. Рецензент 1-го издания Р.Кернер отметил объективность Вернадского-эмигранта по отношению к советской истории и согласился с Ростовцевым в том, что автор “не злоупотребил своей евразийской точкой зрения”. Пользовался исключительной популярностью среди коллег, библиотекарей и архивистов как знаток исторических источников. В середине 30-х задумал совместно с Карповичем создание многотомной “Истории России”; первые 6 томов из 10 должен был написать В. Он написал 5 книг: в 1943 вышла “Древняя Русь”, в 1948 — “Киевская Русь”, в 1953 — “Монголы и Русь”, в 1958 — “Россия в средние века”, в 1968 — “Московское царство”. Вернадский дописал русскую историю до 1682 (преждевременная смерть Карповича помешала завершению проекта). В этих работах проводилась мысль об определяющем влиянии “месторазвития” на исторические особенности всех общественных институтов, но, в отличие от представителей других историко-философских направлений (немецкой геополитики, французской “географической школы” и самого евразийства). Вернадский не придавал действию природно-географического фактора самодовлеющего значения, понимая, что основным источником прогресса материальной и духовной культуры является внутреннее саморазвитие общества, а внесоциальные факторы лишь накладывают на него печать своеобразия. Наряду с натурализмом, он старался избежать и другой крайности в оценке взаимодействия природы и общества — вульгарного социологизма. Вернадский Г.В. История России. Том 1. Древняя Русь (1943).Pdf Том 1 "Древняя Русь" (1943) Б. Николаев. "Жизнь и труды Г. В. Вернадского" Предисловие Введение I. Предыстория 1. Подход к проблеме происхождения русского народа 2. Историографические замечания 3. Палеолит 4. Период неолита 5. Медный и бронзовый века II. Киммерийская и скифская эра (1000-200 гг. до н.э.) 1. Переход от бронзового к железному веку 2. Киммерийцы и скифы в Южной Руси 3. Греческие колонии на северном побережье Черного моря 4. Северные соседи скифов 5. Восточные соседи скифов 6. Взгляд на политическую историю Скифии III. Сармато-готская эпоха (200 г. до н.э.-370 г. н.э.) 1. Выводы главы. Источники и ссылки 2. Центральная Евразия в эпоху сарматов 3. Сарматы в Южной Руси 4. Боспорское царство и греческие города на северном побережье Черного моря 5. Наследство иранской эпохи в русской истории 6. Западные и северные соседи сарматов 7. Восточные славяне в сарматский период 8. Некоторые данные о славянской цивилизации в сарматской период 9. Готы на Украине IV. Гунно-антский период (370-558 гг. н.э.) 1. Предварительные замечания 2. Гуннское вторжение и гото-антская война 3. Великое переселение и западная экспансия аланов 4. Гуннская империя на Дунае 5. Последние годы правления Аттилы 6. Регион Азова, Таврида и Северный Кавказ в четвертом и первой половине пятого века 7. Падение империи гуннов 8. Анты от конца четвертого до середины шестого века 9. Византия, анты и булгары в первой четверти шестого века 10. Политика Юстиниана I по отношению к антам и булгарам V. Аваро-антский период (558-650 гг.) 1. Предварительные замечания 2. Вторжение аваров и появление тюрков 3. Византия, авары и анты в правление Маврикия 4. Аваро-славянские отношения 5. Таврида и Северный Кавказ в шестом веке 6. Авары, славяне и Византия в первой четверти седьмого века 7. Великая Булгария, авары и славяне во второй четверти седьмого века 8. Истоки Хазарского государства и падение Великой Булгарии VI. Хазаро-булгарский период (650-737 гг.) 1. Предварительные замечания 2. Хазарский каганат 3. Волжские булгары 4. Литовцы и финны в Северной Руси 5. Угры и асы в Южной Руси 6. Дунайские булгары, анто-славяне и Византия, 650-701 гг. 7. Булгары, хазары и Византия, 701-739 гг. 8. Асы и русь в Азовском регионе VII. Скандинавы и русский каганат (737-839 гг.) 1. Предварительные замечания 2. Скандинавы в Северной и Центральной Руси 3. Скандинавы, асы и русь в Азовском регионе 4. Варяжско-русская проблема 5. Первый русский каганат 6. Хазарское государство во второй половине восьмого и в начале девятого столетия 7. Византия и булгары, франки и авары, 739-805 гг. 8. Византия и булгары в период правления хана Крума 9. Политика булгар при хане Омортаге, 814-831 гг. 10. Политический кризис в Северном Причерноморье, 831-839 гг. VIII. Образование Киевской Руси (839-878 гг.) 1. Русские племена в девятом веке 2. Распространение хазарского и мадьярского контроля над южно-русскими племенами 3. Рюрик и варяжско-русское правление в Новгороде 4. Русь в Приднепровье и Причерноморье 5. Миссия Константина Философа в Хазарии и первое обращение Руси 6. Миссия Константина и Мефодия в Паннонии и зарождение славянской письменности 7. Обращение Дунайских болгар 8. Киев в 870-х и взятие его Олегом 9. Заключительные замечания Приложения Хронологическая таблица Сокращения Литература Карты Сссылки к дополнительным материалам Вернадский Г.В. История России. Том 2. Киевская Русь (1948).Pdf Том 2 "Киевская Русь" (1948) Предисловие I. Место Киевской Руси в истории 1. Европа ли Россия? 2. Положение Руси в средневековом мире 3. Различные и сходные тенденции в истории Руси и Европы 4. Понятие восточно-европейской истории 5. Вызов геополитики 6. Значение киевского периода в русской истории II. Имперский план и его неудача (878-972 гг.) 1. Имперский план: мечты и реалии 2. Первый успех: Олег 3. Первые неудачи: Игорь 4. Передышка: Ольга 5. Великое приключение: Святослав III. Обращение к христианству 1. Русское язычество 2. Святой Владимир до своего обращения (972-987 гг.) 3. История обращения Владимира (988-989 гг.) 4. Закладывание основания русской Церкви (990-1037 гг.) 5. Значение обращения: первоначальная оценка IV. Киевское государство (990-1139 гг.) 1. Владимир как христианский правитель (990-1015 гг.) 2. Междоусобная борьба сыновей Владимира (1015-1036 гг.) 3. Время Ярослава Мудрого (1036-1054 гг.) 4. Триумвират (1054-1093 гг.) 5. Правление Святополка II (1093-1113 гг.) 6. Гражданский законодатель: Владимир Мономах 7. Первые два Мономашича (1125-1139 гг.) V. Экономические основы Киевской Руси 1. Предварительные замечания 2. Природные ресурсы и население 3. Охота, бортничество и рыболовство 4. Земледелие и скотоводство 5. Металлургия 6. Строительство 7. Ткачество, скорняжное, кожевенное и гончарное дело 8. Торговля 9. Деньги и кредит 10. Капитал и труд 11. Национальный доход 12. Подъем и депрессия VI. Социальная организация 1. Основные социальные единицы 2. Социальное расслоение 3. Высшие классы 4. Средние классы 5. Низшие классы 6. Полусвободные 7. Рабы 8. Церковные люди 9. Женщина 10. Степные пограничники 11. Национальные меньшинства 12. Заключительные вопросы: об "экономическом и социальном феодализме" в Киевской Руси VII. Правительство и управление 1. Предварительные замечания 2. Земли и княжества 3. Три составные части правительства 4. Княжеская администрация 5. Отрасли управления 6. Город-государство 7. Местная община 8. Поместье 9. Церковь 10. Право 11. Заключительные вопросы: о "политическом феодализме" в Киевской Руси VIII. Русская федерация (1139-1237 гг.) 1. Предварительные замечания 2. Борьба за Киев (1139-1169 гг.) 3. Равновесие между Восточной и Западной Русью (1169-1222 гг.) 4. Защита границы 5. Первое появление монголов: битва на Калке (1223 г.) 6. Время истекло (1223-1237 гг.) IX. Русская цивилизация в киевский период 1. Предварительные замечания 2. Язык и письменность 3. Фольклор 4. Музыка 5. Театр 6. Архитектура и изобразительное искусство 7. Религия 8. Литература 9. Образование 10. Гуманитарные науки 11. Естественные и технические науки X. Быт 1. Городская и сельская жизнь 2. Жилища и мебель 3. Одежда 4. Еда 5. Здоровье и гигиена 6. Цикл жизни 7. Ход жизни 8. Национальные бедствия XI. Русь и внешний мир в киевский период 1. Предварительные замечания 2. Русь и славяне 3. Русь и Скандинавия 4. Русь и Запад 5. Русь и Византия 6. Русь и Кавказ 7. Русь и Восток Сокращения Источники Литература Ссылки к дополнительным материалам Вернадский Г.В. История России. Том 3. Монголы и Русь (1953).Pdf Том 3 "Монголы и Русь" (1953) Предисловие I. МОНГОЛЬСКОЕ ЗАВОЕВАНИЕ 1. Всемирно значимые моменты монгольской экспансии 2. Мусульманский и христианский миры накануне нападения монголов 3. Монгольские племена в конце XII столетия 4. Подъем Темучина 5. Основание Монгольской империи 6. Монгольская экспансия в правление Чингисхана 7. Монгольская экспансия в правление Угэдэя II. МОНГОЛЬСКАЯ ИМПЕРИЯ 1. Правление Гуюка 2. Правление Мункэ 3. Правление Хубилая 4. Династия Юань после Хубилая 5. Монгольская имперская идея 6. Великая Яса 7. Монгольская армия и военное искусство 8. Монгольское правительство и администрация 9. Внутренние противоречия Монгольской империи III. ЗОЛОТАЯ ОРДА 1. Улус Джучи 2. Правление Бату и его сыновей 3. Правление Берке 4. Правление Менгу-Тимура 5. Двойное правительство в Золотой Орде: Ногай как соправитель 6. Золотая Орда в первой половине XIV века 7. Государство и общество в Золотой Орде 8. Монгольская администрация на Руси IV. РАСПАД ЗОЛОТОЙ ОРДЫ И ВОЗРОЖДЕНИЕ РУСИ 1. Две Руси 2. Великая смута в Золотой Орде и восстание московитов 3. Тохтамыш и Тамерлан 4. Правление Едигея 5. Золотая Орда, Литва и Московия, 1419-39 гг. 6. Оттоманские турки, Византия и Москва 7. Московия, Литва и татары во второй половине княжения Василия III V. ВЛИЯНИЕ МОНГОЛОВ НА РУСЬ 1. Предварительные замечания 2. Воздействие монгольского завоевания на русскую национальную экономику 3. Влияние на правительство и администрацию 4. Социальные изменения 5. Духовная жизнь 6. Последствия Сокращения Источники Основная литература Генеалогические таблицы Карты Ссылки к дополнительным материалам Вернадский Г.В. История России. Том 4. Россия в средние века (1958).Pdf Том 4 "Россия в средние века" (1958) Предисловие Введение. Россия в середине XV века I. Византийский брак Ивана III 1. Человек и правитель 2. Софья Палеолог 3. Зоя в Москве II. Новгород 1. Культурные традиции 2. Между Москвой и Литвой 3. Конституция 4. Конфликты с Москвой, 1456 и 1470-1471 гг. 5. Капитуляция, 1478 г. 6. Восстание и конечное подчинение 7. Легенды III. Внешняя политика Ивана III 1. Основные факторы 2. Борьба с Золотой Ордой 3. Отношения с Турцией, Крымом и Казанью к 1487 году 4. Москва и Литва, 1487-95 гг. 5. Ближний Восток и Казань, 1490-96 гг. 6. Конфликты со Швецией, Литвой и Ливонией, 1492-1503 гг. IV. Внутренняя политика Ивана III 1. Объединение Великороссии 2. Региональные грамоты и судебник 3. Землевладение, армия и возвышение дворянства 4. Боярская дума и секуляризация церковных земель 5. Политический и династический кризис, 1497-99 гг. 6. Последние годы Ивана III V. Правление Василия III 1. Василий и его советники 2. Присоединение Пскова 3. Внутренняя и внешняя политика, 1505-1522 гг. 4. Победа иосифлян и второй брак Василия III 5. Рост имперской идеологии VI. Западная Русь в XVI веке 1. Введение 2. Правительство и администрация 3. Армия 4. Социальные классы 5. Аристократия 6. Дворянство 7. Рабы (холопы) 8. Крестьяне 9. Горожане 10. Евреи 11. Караимы VII. Упадок Литвы и рост влияния украинских казаков 1. Между Москвой и Польшей, 1526-1566 гг. 2. Люблинская уния 1569 г. 3. Рост влияния украинских казаков VIII. Брестская церковная уния 1. Введение 2. Положение православной церкви в Западной Руси 3. Протестантский период 4. Католическая контрреформация 5. Православие в Западной Руси 6. Причины конфликта между епископами и мирянами 7. Западнорусские епископы и Рим 8. Брестский собор и провозглашение унии Приложения Замечание о русских отчествах и фамилиях Библиография и сокращения Генеалогические таблицы Карты Сссылки к дополнительным материалам Вернадский Г.В. История России. Том 5. Московское царство (1968-1969).Pdf Том 5 "Московское царство" (1968-69) I. Основание русской евразийской империи 1. Ворота в Евразию: Россия и татары в XVI и XVII веках 2. Начало царства: первый период реформ 3. Кризис 1553 г. и второй период реформ 4. Ливонская война и опричнина 5. Последствия опричнины и конец Ливонской войны 6. Правление Бориса Годунова II. Смутное время, 1605-1618 гг. 1. Появление первого претендента 2. Правление Лжедмитрия I 3. Гражданская война, 1605-1609 гг. 4. Иностранная интервенция и национальное сопротивление (1609-1611 гг.) 5. Победа национальной армии и избрание на царство Михаила Романова (1612-1613 гг.) 6. Борьба национального правительства за выживание (1613-1618 гг.) III. Восстановление, 1619-1654 гг. 1. Сибирь 2. Внутренняя политика Москвы, 1619-1632 гг. 3. Россия, Польша и казаки (1619-1642 гг.) 4. Московская политика 1634-1648 гг. 5. Свод законов 1649 г. 6. Религиозное возрождение (1634-1652 гг.) IV. Украинская освободительная война и объединение Украины с Москвой, 1648-1654 гг. 1. Украина в 1640-х гг. 2. Переворот ("Революция") 3. Украина в 1649 г. 4. Политика Богдана Хмельницкого, 1650-1653 гг. 5. Переяславское объединение 1654 г. 6. Условия объединения Украины с Москвой V. Царство Всея Великой, Малой и Белой Руси, 1654-1667 гг. 1. Украина после Переяславского объединения 2. Царь и гетман, 1654-1657 гг. 3. Реванш Польши: Гадячское соглашение, 1658 г. 4. Москва, Украина и Польша, 1658-1667 гг. 5. Сибирь, маньчжуры, калмыки и башкиры, 1654-1667 гг. 6. Патриарх и царь, 1652-1658 гг. 7. Царь против патриарха VI. Русь между Востоком и Западом. 1667-1682 гг. 1. Восстание Разина, 1667-1671 гг. 2. Раздел Украины, 1667-1682 гг. 3. Русь и Ближний Восток, 1667-1682 гг. 4. Сибирь 5. Русско-китайские отношения, 1667-1682 гг. 6. Церковный раскол 7. Внутреннее развитие России, 1667-1682 гг. VII. Ритмы истории и аспекты культуры 1. Предварительные замечания 2. Пульс истории 3. Пласты древнерусской культуры 4. Архитектура и живопись 5. Литература 6. Философия и наука Карты Ссылки к дополнительным материалам

Да напомня на уважаемите потребители - част от трудовете на Ганчо Ценов съм качил тук: http://nauka.bg/foru...=14#entry275257 Ценов, Ганчо - Произходът на българите и началото на българската държава и българската църква, 2005 Ценов, Ганчо - Българите са по-стари заселници на Тракия и Македония от славяните, 1908 Ценов, Ганчо - Народността на старите македонци, 1938 Ценов, Ганчо - Хиляда години ли от смъртта на Св. Климента, 1915 Ценов, Ганчо - Кроватова България и покръстването на българите, 2004 В настоящото издание се съдържат следните основни произведения на д-р Ганчо Ценов: 1. Кроватова България, 1937 2. Покръстването на българите, 1937 3. Българската история в най-нова България, 1937 4. Прокоповите хуни и Теофанови българи, 1938

И двете, че и трето - високопоставен член на свитата. Сан, направо аналогичен на спатарий. Например българите изпращат боил и чигат (чигот, джигит) при Копроним, демек - висш болярин и евентуално шефът на охраната, било на българският владетел или на самият боил. Трябва да се спазва протокола - все пак пратениците се явяват пред василевса на римляните и трябва да имат някакъв достатъчно висок ранг (сан). Ако това не беше военен поход, вероятността чигата (джигита) да бъде допуснат в двореца наедно с боила на аудиенция при василевса клони към кръглата нула.

По въпросът за т. нар. българи, като смятам по-нататък да не се обаждам: Исаве, Рейвъне - спокойно, приятели Аз приемам сводките от Стратегикона на Маврикий,Тактиката на Лъв и Стратегиката на Никифор за най-достоверни. А там се твърди, че оперативната (полевата) армия на ромеите е в порядъка на 24-25 000 души. Които въобще не са малка армия, а стандартната (и полезната) такава. На това мнение (позовавайки се на трактатите) са също Кучма, Тредголд и Хелдън. На халът, на който се намира римската държава към края на VII век, е повече от очевидно, че тя не може да изкара 40-50 000 (или дори 60 000 души според bg версията на филма) полева армия, нищо, че военният й потенциал все още е в порядъка на 110-120 000 души. Едната третина от тези военни лица са разположени по екзархатите в Африка и Италия. През втората половина на VII в. темната система все още се изгражда и не всички военни лица в Империята са стратиоти (в случая военно-податно население, начислено по кадастрите, което е задължено при първо повикане да се отзове веднагически). От тези приблизителни 70-80 000 души оставащи в темите по Мала Азия, а също и военнослужещи по Константинопол и Балканите, голяма част са букеларии, навярно разни симахии и т. нат. (или както им викаше Кагебето - запаса). Тоест, стратиотите (от темите в Мала Азия) през последната третина на VII в. са някъде около 50 000 души или малко под това число. Значи всички теми могат да се привикат, но не се привикват (в частност абсолютно) всичките войници (стратиоти) на всичките теми. Ммммм... дали ме разбрахте? Звучи малко абстрактно... или пък не дотам абстрактно, защото арабите само за това си мечтаят - опразнена откъм войски Анатолия. Нищо, че има мирен договор. Какво излиза? Действително армията на Константин (предназначена за разправа с българите по Делтата) не е могла да надвишава повече от 25 000 души (в случая с разни инженерни части, някои и други слуги по обоза - максимум на максимумите общо към 30 000 души). От тези към 25 000 войници третината би трябвало да са конници, които (или някаква част от тях) по някакъв начин са били извозени с кораби до Делтата (т.е. ангажирани са поне едно към 20 000 моряци). Всичко друго бъхти пеша до Дунава и ръкавите. Макар, че съм злопаметен копелдак, наистина не си спомням лично аз да съм стигнал до убеждението, че българите на Аспарух могат да изкарат към 20 000 "военнослужещи". Това е много голямо число, което например се среща при маджарите. Доста по-вероятно е число от 10 000, максимум на максимумите - 15 000 души, и то от всичките български поселения покрай реките Дунав, Прут, Днестър. Тоест, в самият Онгъл (по-точно Никулицел) едва ли е имало повече от 5 000 "военнослужещи". От прочетеното през последните няколко години, а също така и от форумните препирни, аз оставам с мнението, че: 1. Българите явно не са хомогенна маса по времето на Куврат. Навярно някакви миксоварвари от ирански произход с каквказки отенък, на които елитът определено е луднал по тюркската мода при изграждането на степната държава (каквото и да означава това) или пък сам по себе си е тюркски по джинс (каквото и да означава това). Както и да го гледаме, пък и от моята средновековна ромейска гледна точка (т.е. на юг от Понта), тези варвари са възприемани като някакви си скити от Скития и са си башкъ скити. Явно говорят няколко езици, а не само един, и си живуркат покрай Меотида. 2. Част от тези мисоварвари под предводителството на Аспарах търсят спасение от хазарите на запад от Днепър. Почти при 100% сигурност тези люде (мисковарварите на Аспарух) забират със себе си де каквото сварят по пътя. Което е повече от логично - в началото те не са били стотици хиляди бегълци, напуснали СВБ, а навярно доста ограничено число (може би 20-30 000 души - мъже, жени и деца) и всеки един присъединил се към тях е добре дошъл. 3. В Делтата и Приднестровието явно имаме демографски ръст - защитени са, хазарите няма как да ги докопат. Обаче ресурсите на тези земи привършват (или по-точно не са в състояние да покрият нуждите на живеещите в тях) и се започват нападения на юг от Дунава. Тук изниква въпросът: какво точно са смятали да плячкосат българите и какво са плячкосвали от едни земи, в които властта на Империята е само номинална, но пък не е чак толкова призрачна, щом се налага Константин да се разкарва до Делтата?

В Делтата, според изворите, естествено, че е имало аварски гарнизон след 602 г. Кубрат е изгонил другите аварски гарнизони и не е стъпвал в Делтата. Кои гарнизони, и от къде? Ами тези, които хаганът поставил да наглеждат земите покрай Меотида. Въпросът е, кога точно се е случило това? И защо? Другият "аварски" проблем е, че според Маготин (позовавайки се на неговите колеги-археолози от другите страни) не е засвидетелствано аварско присъствие нито в Делтата, нито в земите покрай Дон и Кубан.

По въпросът за аварите: На едно местенце (няма да го казвам кое, защото моят добър приятел Маготин знае наизуст изворите ) четем следното: "По същото време крал Агилулф изпратил на хагана, царя на аварите, майстори, за да построят кораби. С тия кораби същият хаган превзел един остров в Тракия". Годината е 602 след Христа. Островът (най-вероятно) е Певки в Делтата на Дунав. Тази база-данни чудесно кореспондира с разказът на патриарх Никифор за отхвърлянето на аварската зависимост от страна на Куврат ("... въстанал срещу хагана на аварите и подхвърлил на много оскърбления оставените от него хора и ги прогонил от своята земя", а също така и със сведението на Анания Ширакаци, от което научаваме, че по-късно Аспарух изгонил аварите и от Делтата ("... прогонил на запад народа на аварите, и се заселил там").

Спатарий е не само титла (от III клас) в източноримския свят; по-скоро е сан. Действително означава и "мечоносец", и "сподвижник", и "член на охраната", но високопоставен член на охраната при сановник от най-висш ранг, а не обикновен (боди)гард. Веднага се сещам за спатариите на Вардан Тюрка, който е моностратиг на цели 5 теми (на практика - генералисимус и нереализиран император) по времето на Никифор Геник: Лъв Арменеца, Михаил Амориеца и Тома Славянина. От тези тримата, по-късно единият е нереализиран император (досущ както бившият си началник), а другите двама - императори

Валенти́н Васи́льевич Седо́в (21 ноября 1924, Ногинск — 4 октября 2004, Москва) — советский и российский археолог-славист, заведующий отделом полевых исследований Института археологии РАН, доктор исторических наук, профессор, член-корреспондент РАН (1997), действительный член РАН (2003) и академик АН Латвии (1994). Внёс значительный вклад в исследование этногенеза славян. Создатель современной концепции этнической истории славян, ученый мирового класса, заведующий отделом полевых исследований Института археологии Российской академии наук. Круг научных интересов В. В. Седова был чрезвычайно широк. Главной темой его исследований стали этногенез и этническая история славян от момента их выделения из среды индоевропейцев до формирования европейских народностей в средневековье. Седовым написаны фундаментальные труды по истории и археологии средневековой Европы, археологии древнерусских городов и истории их становления. Выдающийся историк славянства, Седов тщательно изучал историю соседей, результатом чего стали труды по этнической истории стран Балтии, финно-угорских областей Центра и Севера России. За свою творческую научную жизнь он создал более 500 опубликованных научных трудов. Седов В.В. Происхождение и ранняя история славян (1979).pdf Седов В.В. Восточные славяне в VI-XIII вв. (1982).djvu Седов В.В. Славяне в древности (1994).djvu Седов В.В. Славяне в раннем средневековье (1995).pdf Седов В.В. Славяне. Историко-археологическое исследование (2002).djvu Седов В.В. Славяне. Историко-археологическое исследование (2002).pdf

44. Backman C.R. The Worlds of Medieval Europe (2003).pdf 45. Delort, Robert - Life in the Middle Ages (1993).pdf 46. Вейс, Герман - История культуры народов мира. Великие христианские государства. Англия. Франция. Германия. XIV—XVI вв. (2005).pdf

Прав си, Кривчо ама само донякъде. Не отчитам съотношението, а само номинала, точно така, но... Ей-така си ровя, та гледам още по времето на Ираклий е направен успешен опит за застопоряване на хексаграма от финансовите специалисти (4.50 = 6.77 x 18 = 12)[1], и макар впоследствие среброто да не достига в наличност (твърде разорително е за държавата да "обезпечава"... златото със...сребро), еталонът за кератия си остава "на служба" и при Сирийците с техния милиаренсий[2], че и по-нататък през вековете при Македонците. Ето я счетоводната единица, ама нашите умници и специалисти друго си баят. [1] голяма сметка, голямо нещо... [2] разбирай - поредното официално държавно престъпление, при условие, че се запазва съотношение злато-сребро 1:18, а при номиналите е 1:12, където, обаче, грамажът на сребото като стоимост не покрива 1/72 от златния фунт Та във връзка с казаното досега, пък и при изчисление с твоя модел ще се получи следното: 1 nomisma = 4.51 гр. (4.48) 1 miliarense = 2.27 гр. (2.07) 2.27 x 12 = 27.24 : 4.51 = 6.04 Е, няма как съотношението злато-сребро при Лъв Исавър да е 1:6 Явно ще трябва да сменяме модела Век по-късно имаме милиариси от по 3.03 гр., но и там съотношението ще бъде 1:8. Всичко това ни указва, че не среброто е поскъпнало спрямо златото (при по-малкият грамаж на единица/къс), или е поевтиняло (при по-големият грамаж на единица/къс), а държавата съвсем официално манипулира хорицата, обаче регулирайки всичко изключително строго. Защото номизмата не мърда с нейните 98% Au, а пък няма никой насреща (т.е. среброто не я покрива откъм карати, както е било при Ираклий I и Констант II). С други думи: за 1 номизма ще ти дадат 12 милиареса (27.6 гр. сребро), с които ще си купиш нещо, което струва 1/72 фунт злато (1 номизма), но няма да ти дадат 81.2 гр. сребро (както трябва да бъде, получавайки стойността на среброто спрямо златото - 1:18 = 81.24 :4.5 = 18.05).

Нека онзи, който трябва да си направи публично харакири, задето те обяви за гений (разбирай специалист No1. по икономическите проблеми на Римската империя през средните векове), нека той да каже --------- Бел. мод. Тоя път наистина сгреши тона.

Чакай, и не бързай, умнико Аз като ти казвам, че Изтока е нещо изключително сложно за теб, ти гледаш да ми изтриеш постовете. Та ти даже не знаеш как се плащат данъците и под каква форма постъпват по ведомствата. Ведомствата, загряваш ли? Загряваш ти, грънци... --------- Бел. мод. Това можеше да е адресирано до кого да е, но до човек до екипа, хем след не знам колко забележки води директно до почивка. И на това отгоре - като отговор на напълно добронамерен въпрос. Нещо май не се усещаш. Оттук - само гонка по устав, че много ти търпяхме глупостите.

Виждам, че темата търпи развитие и злите сили (болшевиците) постепенно отново набират мощ (наглост) Сега, приятелю, отново да убия всичко детско в теб (разбирай да убия поредният мит) Не те знам от кои академични трудове четеш, но за експедицията против вандалите през 468 г., в моите детски книжки пише следното: Финансовото ведомство в Цясарьграда се изръсило с 3 384 000 жълтици. Хазната в Цясарьграда се изръсила с 1 224 000 жълтици и много сребро, еквивалентно на 2 800 000 жълтици. Западният император Антемий се изръсил с около 1 224 000 жълтици (а според тези-онези навярно с 1 944 000 жълтици). Простичките сметки, драги ми Спандяне, ни указват следното: или 8 640 000 солида или дори 9 360 000 солида. Е? Ех, икономисте, икономисте... Ако не ме домързи, довечера ще ви покажа кой как загрявал, кой как се изразявал (т.е. къде зимуват раците). Не слушате вие какво ви пее радиото, ама нейсе...

Така. Да продължим нататък Направих си труда да поразгледам съвсем внимателно разни нещица от Харл. Какво излезе? Данните по-горе са за годишните доходи на държавата, но излиза, че всъщност там не са отметнати годишните разходи. Значи аз съм се заблудил, когато съм твърдял, че това е чист приход. Да се чете: само приход на държавата, без разход! Mea culpa... Така. Да, Аспандиате - тези суми ( в случая сумата от 11 300 000 солида за 540 г. според Тредголд) са от данъци, такси, мита, и са реален актив, а не счетоводни единици. По тях времена държавата достига своя териториален апогей през Ранното Средновековие. Има десетки милиона население. Прави разлика от държавата през VI в. и тази през XIV в. Тоест, вътре в Империята към 540 година се въртят съвсем реални около 50 тона злато. Йончев, и си прав, приятелю, и не си прав Например Теофан Изповедник на практика не прави разграничение между талант (26, 2 кг.) и кентинарий (7 200 N - 32, 4 кг.). За Михаил Псел пък литрата (72 N - 324 гр.) е талант (26, 2 кг.). Върхът, разбира се, е Продължителят на Теофан, който ни разказва, че когато августата Теодора решила да абдикира, събрала сената и му казала, че така и така, при покойният й мъж, пък и по време на нейното управление се натрупали... 90 000 кентинария злато и 3 000 кентинария сребро. От само себе си е видно, че под кентинарий злато, при Продължителят на Теофан се има предвид златната литра (72 N), т.е. става дума за изключително крупна сума в злато (900 кентинария), докато среброто най-вероятно действително е било към 3 000 кентинария. Тук просто оправям (ревизирам) сметководните халваджийски тефтери на наш Спандян, че ги е подкарал едни таланти от време оно

И така, драги ми Спандян - да продължим с равенчаването на поредният форумен мит В една твоя сводка до Глишеций четем следното: Нека видим за какво иде реч: 15 златни таланта са равни на около 87 700 перпера (към 393 кг, а не 405 кг. - време е да си оправиш сметките). Подобен иск към василевса отправят през 1169 г. и генуезците (в размер на 84 260 перпера). Всъщност, тези суми не са кой знае какви (колко) баснословни, но и венецианците, и генуезците забравят, че Мануил е римски император. Като автократор, той може да реши какво ли не: и да плати компенсациите, и да не ги плати; или въобще каквото му скимне. Виждаме какви ли не събития да се разигравават в Константинопол, и то не по вина на самите ромеи. Главните действащи лица са италианците. Според Вениамин (Бенямин) Туделски, по времето на Мануил Комнин пристанищата на Константинопол отчитали ежедневно приходи в размер на... 20 000 перпера (Дори и да имаме някаква хипербола, явно таксите от пристанищата са един от основните фундаменти на ромейската икономика). Можеш ли ми каза, годината колко дни има? Хайде, от мен да мине - без ноември, декември, януари и февруари, когато морската търговия се свива до критичен минимум. Колко дни имат останалите осем месеца? И за да убия всичко детско в теб, драги ми Спандяне, нека приложим друга сводка (отново по Успенски, който се позовава на Никита Хониат): по време на кампанията в Италия, били изразходвани за разни подкупи и прочее цели 300 кентинария злато, равняващи се на 2 160 000 (два милиона сто и шестдесет хиляди) перпера Лично на мен тази сума ми се вижда огромна (и малко вероятна, защото отговаря на 40% от годишният доход на Империята), но тя несъмнено ни дава представа за тогавашната текуща реалност. Та да задам един въпрос: на кого ще се смееш сега - на Графа, или на себе си?

Ако с нещо мога да ви помогна по темата, ето: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15319#entry276811. Също тук http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15319&page=2#entry277079 и тук http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15319&page=2#entry277330