monte christo

Да, през средните векове (пък и досега) само германците произнасят все още правилно името - Кайзер (и от там, естествено, се разбира, че иде реч за императорът на Свещената Римска империя, т.е. на Запада). Гай Юлий (Цезар) е получил ник-нейма си заради плешивата тиква, нали така? Или греша нещо? Римляните винаги са били ироничо-заядливи, не само в антично време, но дори и през Средновековието. Хиподромът в Константинопол е бил свидетел на какво ли не... Обаче за каруцата въобще не бях се замислял. Абе... кой каквото ще да говори, но романизирани по Балканите си е имало и след средата на VII век, и то множко. Колкото и да са ги избили и отвлекли по Панония - "има крушка опашка" Да не вземат те да излязат повече от славяните, че тогаз да видиш как се пренаписват истории

Тъй... Запознах се (най-накрая) и с Мавро Орбини, и с Блазиус Клайнер, и с Паисий Хилендарски, и със Спиридон иеросхимонах, и с Христаки Павлович. Все някога трябваше да го направя. Но нали съм лукав грък (разбирай истински римлянин, както твърди Мавро Орбини), тъй че ще ми простите тези пропуски в хич недолюбуваната от мен българска средновековна история За мое съжаление, на Цезар Бароний хрониката я имам само до края на VIII век, така че не мога да кажа какво точно е отразил от Никифоровата кампания. Едно кратичко резюме на всичко изписано досега в темата (и на всичко написано, някога, много отдавна, по разни хроники): Теофан Изповедник: мястото на катастрофата - неизвестно. От стилът и изложението на Теофан, човек дори може да остане с впечатление (да се заблуди), че събитието се случило едва ли не в аула (т.е. в Плиска). Кампанията трае 6 дена. Анонимен Ватикански разказ: мястото на катастрофата - неизвестно. Относно продължителността на кампанията срещаме известно противоречие в извора: в началото се твърди, че Никифор след като навлязъл в България, превзел мястото, подпалил го (всичко това за един неопределен период от време), и чак след това преминал през средата на България (желаейки да стигне до Сердика), което му отнело 15 дена, т.е. стигнал до някъде. По-нататък в извора пък се твърди, че от момента на нахлуването са минали 15 дена. Изключително важно упоменаване на разделените войскови части и нападението само над императорския отред (виглата и другите гвардейски полкове); според мен - не повече от 1/5 от съставът на армията. Практически около 4/5 от римската армия не взема участие в сражението, а побягва уплашена и всеки се спасява както дойде по пущинаците. Извод: теренът не е равнинен, а е хълмист, полупланински или направо планински. Скриптор инцертус: мястото на катастрофата - неизвестно. Изключително важно упоменаване на настроението на римските войници преди битката при Версиникия 813 г. - през 811 г. в непроходимите места губим, но сега, навън - на полето - ще ги опукаме за нула време. СИ кореспондира с АВР. Извод: армията на Никифор е катастрофирала в непроходимо място, което при всички случаи няма как да е поле, т.е. не е равнина (поле). Мавро Орбини: мястото на катастрофата - Славомир, недалеч от Никополя. Откъде е тази информация?!? От изгубен (непознат, недостигнал до нас) латински източник? Блазиус Клайнер: мястото на катастрофата - неизвестно. Клайнер взема информацията от Теофан, но има една много важна вметка за кесаря Никифор: "Но все пак не взел никакви мерки за предотвратяване на опасността, тъй като бил неопитен във военното дело." От кое друго място е черпил информация Клайнер? Паисий Хилендарски: мястото на катастрофата - Славомир, недалеч от Никопола. Заимствано от Орбини. Спиридон иеросхимонах: мястото на катастрофата - неизвестно. Движи се по Теофан, но има важна вметка: на обоз болгари удариша и кесаря и всех при нем убиша. Христаки Павлович: мястото на катастрофата - Славомира, недалеч от Никополя. Заимствано от Орбини. Христо Монтански, граф Опсикийски

Наш Спандян може и да има предразсъдъци относно писанките на Иван Сакъзов, но ето какво ни указва той през 1929 г.: "Изобщо добитъкът продължавал да бъде главното богатство на българина и след неговото покръстване. Той бил основата на неговото стопанско преуспяване. Всяко домакинство в средновековна България разполагало с повече или по-малко добитък. В някои средновековни евангелия има запазени изображения как руският княз Светослав откарва стадата добитък на българите. ... ... ... Векове наред домашният добитък служил като разменно средство. ... ... ... С добитък българите плащали също така всички свои покупки."

Както се казва, запаметил съм като папагал следното: на античен латински език = Кайсар на средновековен латински език ===> Цезар на кини диалекта и на средновековен гръцки език, т.е. ромайки ===> Кесар За каруцата пък въобще си нямам идея що за транскрибиране и транслитерации (ще) се използват

"Тога Крун разгневасе много, и ревна с голем глас, като един гладен лев, скоро да заградат тесни места и клисури, и нападна на Никифора царя близо при Славомира не далеч от Никополя, и разби му войска та конечно, и зема сичко то имение, що беше пленил от неговия двор и от Болгария та, а самого Никифора уби, и заповеда да натъкнат глава та му на едно дълго дърво, за да я види сичка та му войска, в лето Господне 808." Павлович, Христаки Георгиев. Царственик или История болгарская (1844) Хайде, ново шест

57.a Pirenne, Henri. Les villes du Moyen Age. Essai d'histoire économique et sociale (1927).pdf 57.b Pirenne, Henri. Medieval Cities. Their Origins and the Revival of Trade (1946).pdf 58.a Pirenne, Henri. Mohammed and Charlemagne (1959).pdf 58.b Pirenne, Henri. Mahomet et Charlemagne (2005).pdf 58.c Пирен, Анри. Империя Карла Великого и Арабский халифат. Конец античного мира (2011).djvu 59.a Pirenne, Henri. Economic and Social History of Medieval Europe (1937).pdf 59.b Pirenne, Henri. Histoire économique et sociale du Moyen Age (1969).pdf

Според Литаврин, още преди аваро-славянските нашествия (а те заемат един период от 50 години) земите на историко-географската област Македония са били по-богати от Мизия. След нашествията Мизия е хептен досъсипана, докато в Македония се запазва някой и друг римски гарнизон (вж. Микулчик). От там насетне, обаче, в Мизия се настаняват българите и кавито и варвари-номади да са, все пак, в един момент от битието си, те започват да култивират и обработват земята. Практически Мизия не изпитва варварски нашествия в един доста голям период от време - повече от 200 години - което спомага за усвояването на все нови и нови територии. Например Елена Липшиц ясно ни указва как са отвоювани земеделски територии - палиш гората и това е! Същото е било и по римските земи. Проблемът с Македония е доколко тя е била в състояние да произвежда жито. Явно е смогвала да произведе нещо си там (да си спомним за запасите от жито в дворците на Сетина 1017 г.) или Самуиловите поданици са търгували със сръбските земи. Но не е могла да произвежда достатъчно ечемик (за нуждите на многобройна конница). Фружине, корабите с продоволствия за армията при обсадата на Дръстър през 971 г. са засвидетелствани в изворите, така че тук получаваш оценката кръгла нула Преди още да преминат Хема лукавите гърци по Марица са замъкнали с корабите храна за армията чак до Адрианопол. След превземането на Преслав те плячкосват де каквото има (когато ги изпуснат целенасочено). Но за обсадата на Дръстър няма как да минат без доставките по море от Константинопол, макар българите да им снасяли в лагера от пиле мляко. Просто обсаждащите са много народ...

През 1928 г. Иван Сакъзов пише за жителите на ПБЦ следното: "В стопанско отношение дребните свободни земеделски домакинства били най-производителните елементи в страната. Те, обаче, били чужди на международната и външната търговия по границите на държавата, която търговия се извършвала предимно от едрите поземлени стопанства. Епохата на I-то българско царство заварва дребното селско домакинство на свободните бащиници на базата на самозадоволяващoто се стопанство с крайно екстензивни форми на стопанисване. При неразвити разменни отношения и отсъствието на самороден градски живот свободното селячество живеело един затворен стопански живот, задоволявайки с малко средства и еднообразни продукти своето съществуване. Цялото им обществено-политическо проявление се състояло в отиване на война, награбване с плячка и плащане на данъци."

Книга эпарха (греч. Τὸ ἐπαρχικὸν βιβλίον, To eparchikon biblion) — официальный свод уставов константинопольских ремесленных и торговых корпораций, находившихся в ведении эпарха — градоначальника. Правила кодифицированы в X веке. Византийская книга Эпарха (Вступительная статья, перевод, комментарий М.Я. Сюзюмова. Москва, 1962).djvu Текст документа разделён на 22 главы, 19 из которых посвящены различным гильдиям: Глава 1 — поступающим в табуларию. Является самой большой главой книги. Глава 2 — продавцы драгоценных камней и металлов (аргиропраты). Глава 3 — банкиры. Глава 4 — торговцы шёлком. Глава 5 — купцы, импортирующие шёлк из Сирии и Багдада. Глава 6 — торговцы сырым шёлком. Глава 7 — чистильщики сырого шёлка. Глава 8 — красильщики шёлка. Глава 9 — продавцы одежды. Глава 10 — продавцы мирой. Глава 11 — продавцы свечей и масла. Глава 12 — мылоторговцы. Глава 13 — бакалейные лавки. Глава 14 — шорники Глава 15 — мясники. Глава 16 — свиноторговцы. Глава 17 — торговцы рыбой. Глава 18 — пекари. Глава 19 — владельцы гостиниц. В некоторых из глав установлены правила выборов в гильдиях, а также членские взносы. Помимо этого, книга устанавливает ряд требований к производителям: не обманывать других, производить качественную продукцию, рекомендация по определению сферы и районы работы во избежание конкуренции между гильдиями, а кроме этого, документ назначает цену на изготавливаемую продукцию, и норму прибыли. Последние три главы посвящены подрядчикам. Причина составления документа не известна, однако вполне возможно, что использование гильдий было удобно для городских властей. Так снижался уровень преступности и гарантировались поставки товара по более низкой цене, чем у обычного ремесленника. Стоит отметить, что не все представители конкретной профессии были участниками гильдий. Важной причиной серьёзного государственного надзора над предпринимателями была возможность увеличения доходов имперской казны путём сбора налогов и штрафов. Многие из правил были трудно исполнимы (например, нормативы, по которым купцы должны торговать изделиями хорошего качества), и возможно, что они редко соблюдались. Их исполнение могло зависеть от сотрудничества с гильдиями, а не от опоры на книгу. Книга эпарха играет важную роль в экономической историографии Средневековья, являясь источником по изучению византийской экономики эпохи Константина Багрянородного. Документ также даёт информацию о коммерческих районах Константинополя, устройство городского производства, государственного контроля над ним, а также об отношениях столицы и провинций. https://ru.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0_%D1%8D%D0%BF%D0%B0%D1%80%D1%85%D0%B0

Никифор Григора - Римская история. Том 1. (1862).pdf Никифор Григора - История ромеев. Том I. (2013).djvu Никифор Григора - византийский эрудит, историк и астроном, участник богословских, т. н. "исихастских", споров середины XIV века, в которых он занял антипаламитскую позицию, за что был осужден на Константинопольском соборе 1351 года. Автор ряда агиографических произведений, трудов по риторике, богословских трактатов и естественнонаучных, преимущественно астрономических, сочинений. В частности, он первым обратил внимание на неточность юлианского календаря и предложил его исправление задолго до григорианской реформы 1582 года. Все эти интересы Никифора нашли отражение и в предлагаемой ныне вниманию читателя книге. "История ромеев" является важнейшей работой Григоры и одним из главных источников по византийской истории XIII-XIV вв. Ее 37 книг охватывают период с 1204 по 1359 г., но наиболее подробно автор описывает исторических деятелей своего времени и события, свидетелем и, подчас, участником которых он был как лицо приближенное к императорскому двору. Особое внимание он уделяет церковным спорам. Первый том настоящего трехтомного издания содержит книги с 1 по 11 в новом современном переводе. Предназначается как для специалистов, так и для всех интересующихся политической и церковной историей Византии.

Да, в действителност Константин IV Погонат казва следното: "достатъчно [работа] свършихме днес[1]. А понеже ние сме заети с делата на нашата христолюбива държава: то, след като голямата и важната част на настоящето дело беше извършена в присъствието на наше благочестие, в следващите събрания заповядваме да присъстват от наше име, заедно със светият и вселенски ваш събор, Константин и Анастасий, славнейши патрикии, Полиевкт и Петър, бивши славнейши консули." [1] може да се преведе и като: достатъчно е направеното (постигнатото) за днес

Изкопа ли старата класика? Имам предвид темата, а не филмът (пълен провал откъм баталните сцени и защитно въоръжение неотговарящо на действителността!) Довечера при добро разположение на духа може и да направя едни бакалски сметки за лагерът, че мдманиак-ът да няма дерт )))

Въпросът не е до грешката, а до изложението и интерпретирането на информацията. Защото цели 810 г. след 8 ноември 1204 г. ще се навършат чак на 21 ноември 2014 г., а не на 8 ноември (както ти смяташе досега). Същата е работата и с прословутата битка при Ахелой от 20 август 917 г. На практика тя се е състояла не днес, а чак на 2 септември (понеже вече всичко отчитаме по григорианският календар, дори и историческите дати, фиксирани по изворите от време оно). Днес сме 7 август по юлианският календар

Путаницата (обърквацията) с тези календари е пълна, да... По юлианският (практически църковният) календар Архангеловден винаги е на 8 ноември, но по григорианският (практически гражданският след 1916 г.) винаги е на 21 ноември (8 + 13 = 21). Съответно Димитровден винаги е на 26 октомври по юлианският календар, и винаги на 8 ноември по григорианският (гражданският) календар. Това са истинските дати и неподвижните църковни празници трябва винаги да се празнуват в ден един, а не в два различни дни. Проблемът е, че към днешна дата (от 1969 г. насам) заради новоюлианският календар Църквата в България чества Димитровден на... 26 октомври, и Архангеловден на... 8 ноември, което вече е съвсем неправилно. Както неправилно е било честването на Рождество Христово на... 25 декември 1968 г., и както въобще неправилно продължаваме да честваме неподвижните църковни празници в България. В тази връзка, ако ресавски реши да чества коронясването на Калоян на 8 ноември, ще изпревари събитието случило се преди 810 г. с цели тринадесет дни, т.е. за да изминат точно 810 години, ще трябва да изчака до 21 ноември. И, да, ресавски - не един път съм правил грешки (поради незнание или недомислици)... Но когато Графът греши - винаги признава грешките си! Никога не мълчи като... путьо, а винаги обяснява на читателите кое и какво е имал предвид!

Значи, точно защото през 1204 г. няма Григориански календар (съответно няма стар и нов стил), господата Йончев и Ресавски да седнат, и да си научат уроците! И да ти кажа честно, Ресавски, ти пък дразниш много повече със самонадеяността си, когато пишеш недомислици! Срамота... Кой знае защо, кой пък знае защо, Калоян не си е избрал (sic!) празникът на св. Архангел Михаил, а на св. Димитър Солунски!? Кой ли пък в България ще знае?!? Например никак няма да е лошо Данчо Табов малко от малко да ви освежи знанията с тези календари

Летописците Теофан и Никифор под терминът (топонимът) Тракия имат предвид винаги историко-географската област Тракия (и по презумция някогашният диоцез Тракия), но никога темата Тракия (създадена към 680-681 г.).

Ресавски, добре - 8 ноември 1204 г, но отчита ли се фактът (отчиташ ли), че някога Архангеловден е бил на 21 ноември? А Димитровден се е празнувал на 8 ноември, а не на 26 октомври Предполагам, не забравяш, че покровителят на Асеневци е св. Димитър Солунски.

Е, всеки има грешки. Мутафчиев е изключително ярка звезда на българския (пък и не само) исторически небосклон, но това не му пречи да смята навремето, че пехотата на ромеите е набирана ... от градовете на Романия, т.е. поради мекушавите граждани (разбирай - рекрути), ромеите губели сраженията в теснините на Хема; или пък, че прониарите не са военно задължени към централната власт.

Изкопах го (откраднах го, задържах го) това нещо преди повече от четвърт век (дали не беше през 1988 г.) от служебната библиотека на баща ми (Бог да го прости!). Още тогава съм я чел, а по-късно четох и юбилейният сборник на Аврамов. Между другото от цяла една година съм я качил в БС, а нема кой да копа ...

Ето ви старата класика:Аврамов, Васил - Войната на България с Византия в 1190 г. С. 1929.djvu

Хубава работа ... Сега Аспарух го изкарахме сасанидски марзпан и спахбод (ах, какви думички само, драги ми Натане Пауновски - въобще не ги търси в нета; няма смисъл - късно е за теб да схванеш що за длъжности са). Та, по-горе сасанидската хронология твоя ли? Или караш на копи-пейст? Тъй. Да коментираме поредните пауновски глупости: след като българите на Аспарух са дали помощ на римляните за отблъскване на саракините (в изворите подобно нещо, разбира се, липсва, т.е. помощ в периода 674-678 г. не е упомената), защо Константин, синът на Константин, ще ходи чак по Делтата да ги вразумява? Поредната гръцка лукавост (политическа курвачка) ли виждаме в "междусъюзническите" отношения заради опосканите (от кого ли?!?) римски земици, или летописците пак са прекалили с неразредено вино? Но, да - коварните гърци, както винаги, пак прикриват нещо...

Дъвкали сме го, но ти и останалите сте го забравили - войсковите части са разположени далеч една от друга. Това е изключено при лагер в равнината!

Джумалийският Боаз с реката Врана в западният край на Преславската планина е идеалното местенце за рязане на тикви от засада. Но същото идеално местенце се явява и Ески-Стамбулският проход, през който тече река Голяма Камчия (между Преславската и Драгоевската планина - пътят, по който е минал Йоан Цимиски през 971 г.). Тук имаме два основни проблема в хипотезата за Боаза: а) Защо армията на Никифор не е заобиколила Преславската планина откъм днешният язовир "Александрово" (да - буквално да заобиколи), а се е набутала в Боаза?!? Не знам дали има още 7-8 км разстояние в западна посока и планината... свършва. Кеф ти посока Сердика, кеф ти посока на... майната си, докато се набуташ у Балкана. На това отгоре ромеите имат и друг много по-лек вариант от Боаза - проходът между днешните села Пайдушко и Лиляк (асфалтовата база и каменната кариера до сметището). б) Джумалийският Боаз не е много голям - около 5-6 км, т.е. армейски части няма как да заседнат там ей-така. С други думи - този проход съвсем спокойно може да се премине два пъти за цял един летен ден, и дори да 'артиса време. Как така императорският отред ще навлезе донякъде, ще спре, и ще чака настъпването на нощта? Как така? Ако ще е проход, трябва нещо... по-голямо (по-дълго)

Към Паун Натановски - Натане! опитай се не само да построиш мислите си, но и ги приведи в някакъв системен ред! Пишеш ужасно! Просто изложението ти винаги куца откъм граматика и стил! Не бързай бе, човек - никой не те гони! На мен ми омръзна да ти тълкувам мислите - буквално ни насилваш! Вземи мерки това да не се повтаря вече. Спокойно можеш да си поправиш (поне) граматическите грешки преди да пуснеш даден пост! По-миналата година ти сърбах попарата, губейки по половин час да редактирам всеки един твой пост, за да могат хората да разберат какво точно искаш да кажеш. Дори циганите в България говорят (и пишат) доста по-правилно от теб! Ако продължиш по същият начин, модераторите отново ще бъдат принудени да ти запушат устата. Не толкова за спам, колкото за мързел. След това пак фашизоидът Глишев ли ще ти е виновен?!?

И понеже не сме запознати с историческите факти извън Теофан, би ли ни указал местата в другите извори, където са засвидетелствани поне три поколения християни у Крум, т.е. три поколения българи, изповядващи християнството (или пък манихейството)? Или, понеже, според Паун Натановски тези 6 000 християни минали на страната на Крум, това означава, че и Крум е християнин, и въобще не ги е избивал, така ли? Щото пише, че Крум избил римската войска, но ние - аматьорите и псевдопрофесионалните историци - нищо не разбираме, четейки Теофан? Или ...? Още от миналата година (или по-миналата, забравих вече) тази манихейска муха ти бръмчи в главата. Искам да те попитам: дали в Плиска (или където и да било на друго място в България, имайки предвид аула на Крум) са били организирани конни състезания (надбягвания с колесници)? След като (според теб, драги ми Пауне Натановски), Крум и Никифор заедно са отпразнували Пасхата, защо по-късно (през 811 г.) Никифор не е поканил Крум пак да отпразнуват, един вид по братски (т.е. по манихейски) неканеното гости? Или изхождайки от текста на Теофан, въпреки всичко, въпреки нас, Крум все пак е бил наедно с императора и смирено му казвал: "Ето ти победи. И тъй вземи, каквото ти е угодно, и си върви в мир". Дали пък наистина не става въпрос за надбягване с колесници и за големи залози при букмейкърите?