monte christo

При всички положения разделението на частите се дължи на спецификата на терена, а не на некомпетентни военни. Абе, да ти кажа - той походът е проведен професионално (в началото висшите военни са в час и се стремят да се представят най-добре - виж как успяват да се промъкнат из планината - къде с трудни преходи, къде със сражения с българите по чукарите; макар след това василевсът да ги овиква - добре, че е Ставракий, защото от вас, страхливци такива, и хуйова глава не става (sic!), ама аз съм си виновен, дето ви назначих на високи длъжности), но като цяло развитието на кампанията е под всякаква критика. И то не защото Никифор е убит. Например и той е можел да се спаси. Защо пък не? Михаил Рангаве се спасява, дори и Ставракий, макар и тежко ранен. Просто Никифор наистина не нито тактик, нито стратег. Но най-големият му проблем е, че е ... циганин, и не дава големи мангизи на армията от съкровището на Крум, а само меднячета. Тя заради това се и деморализира войската - циганията на василевса прелива чашата. Какво може да си помисли обикновеният войник - за какъв чеп ще бъхтиш из земята на хуните, като няма отде една номизма да вземеш и да си занесеш из къщи? Дъртият плешив сребролюбец може и да не ни изплати заплатите навреме[1], пък 1-ви септември иде, а трябва да плащам поземленият налог... [1] или пък - чак догодина ще вземам пари

Не, Галахад, не приемам "доказателството", че видиш ли, становете са... лагери. Когато говоря за лагер, аз винаги имам предвид укрепен лагер. Той Иван Дуйчев заради това е превел скиноматон като [военни] станове, щото ромеите са опънали палатките (нали се сещаш какво е "скиния") из теснините (труднопроходимите места), та да не спят на открито. Не е имало място за укрепен лагер с ров, а лагерът не е забавачница за деца, с пясъчници и пързалки 50 m x 50 m Точно заради това българите са успели да всеят смут - концентрират удара срещу императорския отряд (гвардията), защото не е имало построен укрепен лагер, в който да се намират всичките войски - и успяват в начинанието си. Разделените ромейски военни части - това е акцентът в нашето изследване, и нищо друго!!! Защо са разделени, а не всичките накуп (което би означавало укрепен лагер)?!? Досега в българската военна история не са обръщали внимание чак пък на тези (такива) детайли, но е време да се направи.

Галахад, би ли ми посочил текста, където се говори за няколко лагера?

При всички положения не е имало изграден лагер от страна на ромеите. Не и на 25 срещу 26 юли 811 г. Имаме отдалечени (разделени) части, които не разбрали веднага за случващото се, т.е. имаме... хм... пълна мистерия. Но както съм казвал и по-рано - в центърът на лагера се строи шатрата на пълководеца (респективно императора) и тя няма как да бъде нападната ей-така, защото трябва да преминеш през четвъртината противникова армия. Време, през което останалите три четвъртини на минутката ще разберат, че става нещо нередно (т.е. нападение) и ще ти избият зъбите до корен. Какво остава да заколиш Никифора... Невъзможно!!!

Ник, като те чета разбрах, че въобще не си ме разбрал какво имам предвид за Великата армада. Пояснявам: заради тотално многото гори на полуострова, особено на територията, която владеят българите, последните са можели да изкарат (да си построят) много, ама мноооого кораби. Не са го направили, защото морето не им е в кръвчицата. А за да си велика сила (това означава и водеща икономическа сила) ти трябва и флот. Най-малкото търговски. Практически и той е отсъствал у българите. Да не говорим за военен. Т.е. под велика армада не разбирам пълчища някакви, а буквално кораби, дето сме имали материал да построим, но не и гъз (воля) да подкараме по морето. Липса на морски афинитет у българите. Относно аварите (аварските отряди): като наемници/федерати/съюзници/ на българите са споменати и през лятото на 811 г,. и през пролетта на 814 г. Т.е. могат да бъдат адднати в тази прословута 30 000 войска от зимата на 813/814 г. Която сама по себе си, едва ли е изцяло конна. Просто няма как да бъде изцяло конна, защото хем не е упоменато да е конна, хем кампанията, която тази войска предприема изключва чисто конна армия. Какво ще ядат хипотетични 30 000 добичета през януари?!? И то не ден, не два... п.п. И монголите, и куманите са имали отряди тежки конници, а не само лека конница. Допреди няколко години си мислех, че поне куманите не са имали. Оказа се, че и те са имали. Но да спрем с тях дотук.

Е, тъй, де... Йордан. Errrrrorrrrr... Ама много си словоохотлив. Домързя те с няколко изречения да споделиш ...

Като говорим за сражение южно от Хема, ето едно повече от наивно обяснение от страна на Георги Баласчев в Бележки върху веществената култура на Старо-българското ханство. София, 1902, стр. 48-49. Сам императора в май месец 811 г. заедно със сина си Ставракия начело на многобройни войски, набрани от азиатските и европейските области, потеглил към българската граница. Щом пристигнала тази недисциплинирана, недоволна, и отчасти зле въоръжена войска до укреплението Маркел, срещнала се с Крумовите малочислени и строго дисциплинирани отбор войници. Отначало Крум поискал мир, като видял многобройната неприятелска армия. Той не очаквал да го нападнат тъй скоро с толкова много войска. Но императорът надменно отхвърлил предложението му за мир и на 20 юли въпреки съветите на мнозина от неговите военачалници, дал заповед да навлязат през мъчно проходими места в България. Негодуването във войската било пораснало дотам, че някои преди навлизането дезертирали при българите. С тях бил и Византий; един от близките придворни мъже на императора, който завлякъл със себе си и поднесъл на Крума 100 литри злато и царски одежди, които според тогавашната мода били украсени със злато и скъпоценни камъни. Отначало Никифор сполучил в сблъскванията с българите. Последните отстъпили навътре. Никифор отдавал сполуката на мъжествения си син Ставракия и измъмрил военачалниците, които го съветвали да не навлиза в България. Той издал заповед да избиват всичко живо без разлика на пол и възраст и да ги оставят непогребани лешове, а плячката да събират за алчния император. Тогава ограбили и изгорили много български места и запечатали Крумовите богатства и изгорили неговия палат, който се намирал недалеч два или три дена път от Маркел или сегашното село Кая-баш между Ямбол и Скендерли. ... ... ... Крум повелел да заградят с дървени укрепления входовете и изходите на полянката дето бил разположен на лагер императора с войските си. ... ... ... Това извършил Крум в два дена, четвъртък и петък, през нощта на събота голяма тревога и разпореждания на българските въоръжени войски развълнували Никифора и близките му. Тогава българите запалили околните гори и лесове и на утренята от зори още българските войски, които скоро бе набрал Крум нападнали на неприятелския лагер направо към императорската палатка. Битката била ужасна. ... ... ... Това станало на 25 юли. Тази дата е интересна, че опровергава твърдението на мнозина, че уж Никифор разрушил столицата на Крума. Византийската войска не могла повече от 100 километра да навлезе в българската територия, тъй като само два-три дена напреднала. За мястото, гдето Крум затрил византийската армия, не можем да се съгласим ни с един изследовател. Съмнителна може да се счита и полянката Кореника между върховете Ветрило и Вида в Котленския проход. Заграждане на полянки, палене на лесовете... Баласчев звучи наивно, ужасно наивно, по детински наивно... За жалост, АВР ще бъде открит от Иван Дуйчев, чак след три десетилетия. Интересно защо Баласчев е смятал, че границата минава някъде в Тракия, т.е.по Еркесията. Явно е мислел, че в началото на IX век вече е била построена (изкопана) и е служела за граница. Ресавски, навремето в БС ти беше подхвърлил хипотезата на Иван Венедиков за сражение южно от планината. Какво стана тогава?

Зитко, от усядането на българите в Мизия са изминали цели 130 години - един немалък период, в който поне владетелите да се научат да живеят в дървени дворци (с каменни основи). Сега, че българите са били варвари - варвари са - не пък не са били баш диваци от Папуа Нова-Гвинея, дето разбират само от зелена папрат. Това за измишльотината на археолозите относно пожара, е сериозно обвинение към българската археология. Дори Графът не би си позволил да атакува така родната... хм.. стъкмистика. Че археологията ни е на ниво XIX век вина има най-вече самата държава, която е готова да задели (прахоса) 40-50 милиона за избори, но не и (поне ей-там) 1-2 милиона на летен сезон. За да бъде даден аул важна военна база, трябва да бъде с размерите на... Плиска. Все пак в АВР се говори как са намерени 12 000 души оставени за отбрана на мястото.

Добре... но нали се говори как Никифор се разхождал из улиците и по чардаци на къщите? Това би трябвало да бъде Плиска, а не някаква си там обикновена резиденция. Разбира се, за всеки един средновековен римлянин, зървал някога Константинопол, Солун, Адрианопол, Ефес, Кесария и т.нат., всяко едно място обитавано от варварски владетел ще бъде наречено аул (резиденция), но не и град (в класическия смисъл на думата), защото какъвто и да е аул (резиденция), просто нямат база за сравнение с какъвто и да било град. Вярно - име не е споменато - но все пак нали точно в Плиска има горял пласт от началото на IX век? А и всичките жилища отишли зян при огъня, както и оградата от големите дървета...

Абе, дсмп, момчето - аре не пиши глупости от рода на "етнически римляни", "гражданските римляни", или пък, че сменяли етнонима си от римляни на италианци. Стига си се правил на езиковед!!! Темата е за външният вид на българите.

Хайде някои други книжки и от мен. Да започнем малко отзад-напред. Както се казва - за общото благо (ограмотяване)! Holo, Joshua. Byzantine Jewry in the Mediterranean Economy (2009).pdf Jews in Byzantium. Dialectics of Minority and Majority Cultures (ed. by Robert Bonfil, Oded Irshai, Guy G. Stroumsa and Rina Talgam, 2012).pdf Sharf, Andrew. Byzantine Jewry from Justinian to the Fourth Crusade (1971).pdf Sharf, Andrew. Jews and other minorities in Byzantium (1995).pdf Starr, Joshua. Jews in the Byzantine Empire 641-1204 (1970).pdf Tcherikover, Victor. Hellenistic Civilization and the Jews (1959).pdf Бикерман Э.Дж. Евреи в эпоху эллинизма (2000).djvu

Павел Дякон. История на лангобардите. София, 2011.djvu Превод и коментари на Красимира Гагова.

Щукин М.Б. Готский путь. Готы, Рим и черняховская культура (2005).djvu Книга посвящена одному из интереснейших феноменов I тысячелетия н. э. Пятьсот с лишним лет готы блуждали по Европе, пытаясь обрести родину то тут, то там, но в конечном итоге этот народ исчез со страниц истории. Автор — археолог, и основную свою задачу он видел в том, чтобы продемонстрировать, каким образом передвижения готов отразились в археологических материалах, в изменениях облика материальной культуры населения, встретившегося на их пути. Особое внимание уделяется проблемам методики хронологических определений археологических памятников, поскольку только надежные датировки позволяют делать сопоставления данных археологии и письменных источников. В книге впервые в русскоязычной литературе объединяются сведения по истории и археологии Европы первой половины I тысячелетия н. э. Она может стать отправным пунктом для дальнейшего изучения данной эпохи. Для специалистов в области археологии и истории, студентов, аспирантов, преподавателей вузов, а также для всех интересующихся древней историей. Буданова В.П. Готы в эпоху Великого переселения народов (1999).djvu Монография посвящена истории готов в Северном Причерноморье и на Балканах в III–IV вв. Автор рассматривает движение готских племён с севера на юг, историю их взаимоотношений с Римом и Византией, анализирует проблему «государства Эрманариха». В работе обобщены итоги исследования концепции готской истории. Специально рассматривается этнонимия германских племён. Книга построена на материалах письменных источников. Для историков, археологов, этнографов, широкого круга читателей. Heather P. & Matthews J. Goths in the Fourth Century (2004).pdf One of the "Translated Texts for Historians" series from Liverpool University Press, the book consists of seven chapters: Gregory Thaumaturgis' letter concerning the Pontic raids of the third century, Themistius' Orations 8 and 10 which concern the Goths, an overview of Gothic cemetaries, a martyrology of St. Saba, writings concerning the life of Ulfila, writings concerning the Gothic Bible, and selections from the Gothic Bible. None of the texts presented are otherwise available in English and this is an invaluable text for those with a sincere interest in the Goths. In short, reading these texts and the very well presented critical notes which accompany them gives a much better impression and understanding of the Romans' views of the Goths. It leads to a more critical reading of Wolfram and the authors clearly point out where Wolfram erred in his "History of the Goths." It's a pity that this book is out of print since no one serious about German or Gothic studies in the later Roman Empire should be without it. The authors have provided a great resource worth searching for.

Значи за Страбон (игуменът на манастира на Райхенау) от IX век, аз за първи път прочетох преди две години, когато съвсем случайно попаднах на статия (доклад) от Хервиг Волфрам (Готите на територията на днешна България), изнесен през есента на 2002 г. в СУ. Интересно ми беше да науча, че след Теодорих Амал остават доста готи на Балканите, както и това, че са си приказвали на фолкшпрахе (lingua theodiska) в IX в. Най-вероятно те си остават ариани, но за наличието на арианска църква (в класическият смисъл на думата, т.е. за институция, а не на една-две общини) в България не може да се говори. На базата на какво (какви свидетелства) можем да твърдим, че и българите-християни преди 864/865 г. са ариани? Ей така, за да бъдат по-модерни прихванали от готите, или пък за да не попадат под влиянието на гърците-ортодокси?

Ами редуцирам ги, защото изследванията (позоваващи се пак на извори) ни показват къде са хиперболите. Не може българите да имат 30 000 тежка конница, без металургия във всяко едно кътче на държавата си. Защо Халифата няма такава тежка конница? Защо Романия ги няма тези конници, ами само към 1 000 души (не повече). Защо Франкската държава ги няма? Ами Германия на Отоните? Говорим за хора, целите облечени в желязо. Само ние ги имаме, нали? С един доказан металургичен център - Плиска. И то трябва да проверя, кога точно най-много са раздухвали меховете, т.е. по времето на Крум на какво ниво е била тази... хм.. металургия. И друго, Митя, според теб плетената ризница дали е евтинийка? Ами ламеларната ризница отгоре? Ами шлем, наколенници, лакътници? Как въобще си ги представяш тези хора, облечени в желязо? Никоя държава в Средновековието не може да изкара такива цифри тежковъоръжени, ако ще към тежката конница да прибавим и тежката пехота. И античната Римска империя няма такова число тежковъоръжени, смятай ...

Е, и като са твоите извори много по-добри от моите, пишат ли за конници!? НЕ!!!

Вземи и погледни малко критично на изворите (числата). Време ти е. Даже не само на числата, но и на възможностите (плюс афинитетът) на даден народ. Защото например българите са можели да изкарат Великата армада няколко века преди испанците, но не са го направили, макар да са имали на разположение освен море, но също така цели планини и цял (бъдещ) Делиорман с огромни гори, откъдето и от които да си направят корита. Не само аз знам как е било при Цимиски - и други знаят. Проблемът е, че ти не знаеш! А това вече обезмисля всякакъв диспут с теб. Между другото, досега в темата беше мирно и спокойно, бих казал продуктивен тон в изобилие. Предпочитам да се моря в махленско мачле между пенсионери, или между женски чатал, а не да си меря гагата с теб. Марш да си научиш уроците!

Митя, "конниците" на Крум, дето били облечени "целите в желязо", според изворът Скриптор инцертус (Повест за Лъв Арменец) са 30 000, но, разбира се, в него никъде не пише, че са... конници. Сама по себе си 30 000 тежка конница се самоизключва от самото число; разбирамо - това е хипербола! Но нашата историография е виновна за този мит. Такава хала нямат дори монголите, а от тях по-добре защитени няма (щото пък за тях има друг мит - уж, че били само леки конници, и понеже били много и стреляли отдалеч с лъковете, та заради това побеждавали). Много пъти съм го казвал: България няма металургията на Армения, че да изкарва такава страховита тежка конница. Имаме си един промишлен център - Плиска - и дотам. Неслучайно източниците оревават орталъка, как българите събирали ризниците и въоръжението на бягащите римляни. Забележи - това им е първата работа - да съберат въоръжението! Не да ходят да дялкат лукави гръцки зелки При Цимиски катафрактите (кливанофорите) вече са към 1 000 души (той създава тагмата на Атанатите). Ех, Спандяне, ама и ти си ги омешал числата. Те са така: 29 000 доказани (потвърдени, начислени) войници = 14 000 конници (13 000 + около 1 000 атанати) + 15 000 пехота + още потвърдени от източниците войски, движещи се с обоза. През 783 г. Ставракий е бил изпратен с "голяма войска" (т.е. с полева армия) против Славиниите, а първият опит за тяхното "озаптяване" е от 658 г. при Констант II. И сега, Спандяне, за Преслав ме караш да се разхождам чак при Литаврин Мисля, че градът не се е бъгнал толкова набързо, както ти смяташ.

Ванка, при монетно обръщение пари винаги се намират (векове по-късно). Най-големите "туристи" са винаги монетите (парите). Често са се губили някое и друго медняче, аспра и златица. Практически до втората половина на царуването (времето) на цар Петър монети не се въртят, а след това явно дотолкова ги е имало в обръщение, че само потвърждават правилото - няма монетна циркулация допреди 971 г. Заради това все гърците са ни виновни, пък те твърдят, че търговията ни с тях е разменна (натурална). Всеки (варварски) владетел може да сече златици, да... но, има едно ГОЛЯМО НО: отсичат се юбилейни емисии, а златните късове се раздават на този-онзи (аристократ) като награда, украшение, или за спомен от дадено събитие. За гилдии (корпорации) в средновековна България (ПБЦ) в съвременният смисъл (а дори и в някогашният източно-римски смисъл) на думата въобще не можем и да говорим. Качил съм ви Книгата на епарха у византийската икономика (http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12097&page=12#entry319316), така че съвсем спокойно можете да видите за каква класика става дума. Пак там качвам и една големичка статия за корпорациите от Маниатис (http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12097&page=12#entry320260). Е, стига вече с това преекспониране! Още малко и ще изкарате, че по време на война търговците са се целували уста в уста, щом се зърнат и усетят далаверата и печалбата. Верно, че бизнесът си е бизнес, ама икономическите блокади не са измислени в началото на XIX век Цитирам Иван Сакъзов, който пък цитира (перефразира) Михаил Аталиат, говорещ ни за времето на Симеоновите войни: "България, която се считаше за непрестъпна, мощна и непобедима, бе пресякла подвоза на храни и всички други стоки." Всички нюхаме точно за това положение на нещата, и няма ли, няма... доказателства отпреди 60-те години на X век. И париците не са бугарски, а на лукавите гърци. Ха, сега де! Добре, че си започнал да се съмняваш ...

Относно корпорациите (гилдиите) в Римското царство: Maniatis, George C. The Domain of the Private Guilds in the Byzantine Economy, Tenth to Fifteenth Centuries.pdf

Според Нейтън Пауновски, хипотетичните ариани по българските земи през VII-IX в., в действителност са... манихеи Тук няма място за никакъв анахронизъм, а само за буквализъм...

Аз не съм съгласен със Спандян, че Преслав западал след Цимиски. Точно обратното - след 971 г. би трябвало да се наблюдава ескалация и голям интензитет на парично-стоковите отношения, а също така и на услугите, заплащани с монети (а не с услуги или тяхното натурално измерение (еквивалент), както е било до и по времето на цар Петър). Ако Преслав въобще я закъсва нещо, това несъмнено ще да е свързано с печенегите след средата на XI век (след 1048 г.). И пак остава голямото съмнение, че след като печенегите се настанят в Северна България, няма да използват града в икономически аспект (т.е. да цоцат от неговите ресурси). Що да не ги използват в рамките на четири десетилетия, нали (до 1091 г.)? Трябва да проверя как Преслав преживява последното нашествие на печенегите от 1121-1122 г. Спандяне, силно се съмнявам, че Преслав е приютявал "българската кавалерия". Практически това е невъзможно. Жителите му няма да седят гладни заради 10-15 000 коня и 10-15 000 войници. Това (такова съсредоточаване) е било невъзможно дори за античната Римска империя, камо ли за реминисценцията средновековно Римско царство. Какво остава за България - тази "бедна страна" - според Никифор Фока. У кръчмицата е било така, както при Пурко от "Господин за един ден" - "Ето ти яйчица (ценца); пък ти дай винце".

Като говорим за земеделие и, понеже си чета нещица от Иван Сакъзов (белким ограмотя кухата си кратуна), гледам, че българите от ПБЦ не познавали триполната система. Демек нямат кой знае каква продукция (добив) на нещо си там. Едва от XIII век имало данни за триполие по нашите земи. Жалко, че в статиите си, Сакъзов отделя повечко внимание на ВБЦ, в частност на Асеневците. Монографията му за търговията от XIV в, не съм и докосвал, понеже няма отношение точно към тази тема. Другото, което ми беше интересно да науча, е това: жителите на Преслав (като цяло) се занимавали с отглеждането на просо. Излиза, че в един голям град (нали, приемаме ги тези прословути 50-60 000 души население) трябва да е имало и бая.. курици. Което от своя страна ни указва за един град от селски тип (къщи и дворове). Абе... къде зачезнаха онези обърникеремидки (археолозите), та да драснат клечица в тъмнината, мошениците им с мошеници[1] [1] все плачат, че нямало пари (държавата ги ебавала), пък на разкопките като идат, черпят красивите студентки с гюдюли бира и шпек салам от селския оремаг - за тях се намирали мангизи )))

Ами (май-май) в общи линии само това продават (заменят) българите по Римското царство - лен, восък, и като наловят роби - гърци, славяни - да ги продадат по пазарите на Константинопол и Тесалоники. То с какво друго можем да шашнем римляните през средните векове? Със... жито ли... Та те могат да изхранят 5 Българии Още не е дошла катастрофата от началото на XIV век (загубата, т.е. липсата на земи), та при лошава година да искат храни от Теодор Светослав. И все пак - четене му е майката. Като някакви прощъпалници сме всинцата в тази тема

Напълно възможно да е чул от търговци, да. Евгени Дерменджиев пък ни указва за златен солид на Никифор I, намерен край село Капиново (В. Търновско). В същата находка имаме златен солид на Константин VI. Ето тук е статията, интересна е - сама по себе си не изключва нищо от данните, предоставени ни от изворите. Дерменджиев, Евгени Антонов - Една хипотеза за похода на император Никифор I Геник в България през 811 г..pdf Няма бре, ресавски, няма думата клисура. Откъде го измисли? "... как оставил костите си в България" - така е заглавието. В същност, от статиите на Момчилов (дето я качи ресавски) и Дерменджиев (дето съм я качил) се вижда (подразбира), че походът (т.е. кампанията) на Никифор не е траел само 6 дена (както уж четем у Теофан). Т.е. АВР с неговите 15 дена кампания все пак кореспондира с Теофан, който просто ни указва за навлизане в България на 20 юли (или по-скоро за настаняването на ромеите в Плиска на 20 юли), при условие (догадката), че армията е потеглила към (на) 11 юли. Както отбелязва Момчилов, трите извора (АВР, Теофан и Николай Студит) трябва да се разглеждат комплексно: тръгване от Маркели на 11 юли, лутане и заобикаляния из планината, сражения с българите по планината (както съм отбелязвал по-напред в темата - оксиморонът на Николай Студит с малцината 15 000 българи и тяхното избиване), сражения с българите по равното (АВР - 12 000 и 50 000; Теофан - след първите сражения), и най-накрая навлизане в Плиска на 20 юли. Той залага на последното сражение от 26 юли в проходите на Източна Стара планина, докато Дерменджиев твърдо залага на АВР (пътят на Запад през средата на България) и сражение при Янтра (там, където в нея се влива Росица). Дори до 37 km щом няма тежък обоз, който да я бави. Иначе към 25 km с обоз по равното, към 15 km с обоз в пресечена местност и към 8 km с обоз у планината.