monte christo

Изглежда цялата работа се състои в това; да се представи макет (модел) на дадена сграда, пък ти си я направи, както си знаеш (ако въобще знаеш кое как се прави). Нещо подобно на мозайката с Теодор Метохит у Хора.

Приятели, стана ми интересно да следя спорът (дискусията) между _Маготин_ и Торн. Веднага хукнах при Оустерхаут Какво излезе? "... византийските строители, видимо, не са използвали архитектурна рисунка - нито за проектиране, нито за фиксиране на идеите." Нататък: "Византийските строители залагали не на [някакъв] план, а на целият свой практически опит." Още по-нататък: "За да се построи план на здание и да се представи неговата конструкция, най-вероятно са използвани модулни измерения, геометрия, а в някои случаи - прост тип квадратура (пропорционално съотношение, получено чрез система от геометрични фигури)." И последно: "За да се планира зданието, просто било нужно "да се владее шнура". При това е важно [да се отбележи], че никъде не се споменава за архитектурен чертеж, и че планът очевидно се осъществявал на място, "в съответствие със замисълът Господен." Толкоз от мен

Защото Египет с неговите две реколти е житницата на Империята, има свръхпроизводство, и съответно хлябът е бил по-евтин, отколкото, да речем през X век, когато за 1 фолис (около 3.50 лв.), човек е можел да си купи към 1 фунт (327-328 гр.) хляб. С други думи - арабите нанасят непоправим удар по Романия, от който, общо-взето, тя с мъки се съвзела

Бай ми Спандю, набързо изрових информация от Андре Гийу - "предна" Азия (т.е. Западна Мала Азия, там, където е наблъскано "производството") била в състояние да задоволи нуждите на Константинопол откъм зърно. При криза, каквато например се наблюдавала през 1037 г. (недостиг на зърно, лоша реколта), хляб можело да бъде доставен от Елада, от Пелопонес или дори от катепаната Италия. Значи всичко това важи и за X век, понеже "производствената" база не се променя (не се измества). Но тепърва ще ровичкам по-задълбочено

Добре, ресавски, плюснал съм те Но най-добре е тук да си останат за разглеждане търговските връзки с Римското царство (пък и с другите); нали темата, така или иначе, носи гръмкото заглавие Икономическият потенциал...

Не, не, ресавски - няма нужда от нова тема. Тук, в тази тема, е добре да се разглеждат търговските връзки с Империята. Разбира се, най-добре си беше в темата за номизмата (защото там им е мястото). Но аз ще питам Спандян как е на арменски "анатема", и лично ще го анатемосам пред всички вас! Понеже вместо да аддне и темата (проблематиката) за търговията на Византия (разбира се, в темата за номизмата, защото там й е мястото), той обособява нови и нови теми (макар и с моето одобрение, понеже бях изнуден) А тук се оказва, че собствено за никаква българска икономика не можем да говорим (ни на йота дори), без да разглеждаме икономиката на Романия. Просто нещата са свързани - като Пижо и Пенда.

Е, па многУ Ако се не лъжа, поне при Скилица-Кедрин се срещаше на няколко места, дето ромеите отмъквали добитъка.

Офффф.... Ресавски, и ти толкоз ме разбра... хем го болднах в твоят цитат (за по-голямо пояснение на другите). Не говорим толкоз за дворците в Сетина ("склада", както ти им казваш), а за самата война. Не срещам изворови данни, които да указват засилени търговски взаимоотношения между България и Романия по време на 42-годишния двубой между тях. Вие, приятели, срещате ли? Извод: златото, натрупано в Охрид, не ще да е от търговия с лукавите гърци.

Е, как ти го осъзнаваш, а господа икономистите не могат? На тях им дай ирелевантни примери със шпаньолците и ниЗката земя... Доколкото ми е известно, тази практика е била любима на българите много, ама много време преди падането на Преслав през 971 г. Тук вече (при продажбата на роби) наистина би трябвало да им се плаща в злато (сечени монети).

Това са изводи, базирани на.... ?!? Или волните съчинения продължават?

Приятели, а как ще коментирате прословутото жито в Сетина - събрано още от времената на Самуил, и чакащо цели три години след неговата смърт да бъде разграбено от ромеите? Защо българите не са го продали на пазара в Тессалоники?

Драги Исаве, страхувам се, че тук някъде вече започваш със свободните съчинения... Дай я малко по-сериозно!

Само не ми е ясно, как след 976 г. българите ще продават в Солун, без стоките им да бъдат конфискувани?

Данните са според икономиста Paul Bairoch (нямам идея как да транскрибирам фамилията; може би Байроч или Берок - от Барух). Нали Атом осветли информацията преди ден-два. Та, според Bairoch, най-големите френски градове са достигали към 30 000 души население, докато в Италия най-големите са начислявали към 50 000 души.

Направи разбивка, де. Изложи тук на простосмъртните информацията за износа. Как се стигна до подобно число? Аз как ви правя разбивки и сметки на войскови части, тагми и прочие Бай дъ уей, кой ще хвърли малко светлина върху митницата в Дебелт? Аз пък ще се занимавам малко със Солун; да видим какво зайче ще изскочи

Сега се досетих, че през 904 г. Солун претърпява катастрофата, причинена от хората на Лъв Триполит. След това Лъв Хиросфакт се хвалеше, че е придумал Симеон да не заселва обезлюдения град. Трябва да потърся сведения кога точно Солун засиява отново с предишния си блясък, но никак не е изключено това да е станало след 950 г., т.е. Преслав за известно време да е втори по големина град в християнска Европа.

Преслав е бил с територия от 4 кв.км. - нали така? За стандартна ромейска армия (от 24 200 души) се е предвиждало направата на лагер с размери от 4 кв.км., който да гарантира всякакви удобства на войската. Тогава какво пречи, наистина, Преслав да е имал около 60 000 души население? Изключително (и прекалено) голям град за средните векове. При всички случаи би генерирал страхотен КПД от икономическа гледна точка Разбира се, по брой на населението (а може би и като територия), Солун е бил два пъти по-голям от Преслав.

Ами Фружине, какво да ти кажа? „Всеки луд с номера си”. Например аварския хаган поискал от Маврикий освен нови 20 000 номизми (прибавени към данъкът от старите 80 000) и слон. Изпратили му най-големият. Видял животинката, па я върнал на римляните. След това пък му се прищяло златно легло. Какво да прави василевса? В името на мира и добрите взаимоотношения – изпратил му златното легло. Ама аваринът и него върнал, след което поискал към 100 000 номизми данък да бъдат прибавени и нови 20 000. Този път, обаче, номерът не минал. За половин век аварите насъбрали (демек „отчели приход") към 6 000 000 номизми (27 тона злато), което, както по всичко личи, се изпарило яко дим нейде... За какво пък толкоз са го събирали и използвали? Само за украшения ли? Явно все пак е имало хора с психическата нагласа и характеристика на дракона Смог от мините в Мория. Да не забравяме и как чичо Скрудж се хвърляше да плува из камарите от мангизи. Въобще рекетирането на Империята би имало резон при този случай: изкрънкваш париците от лукавите гърци (те ще ти дадат, защото войната с теб ще им излезе по-скъпо); ти вземаш мангизите и ги завърташ в собствената икономика. Ама как се гради държава, подобна на римската, след като миналото ти и настоящето ти са варварски, а и самото бъдеще се очертава да бъде варварско по всеки един показател. Хайде, персите са смучели злато от римляните, ама те имат държава-цивилизация, досущ каквато е и самата Римска империя. Тук, обаче, на Балканите, при българите?!?

Какво правим тези 100 фолиса от времето на Лъв V Арменец (813-820), които са сечени в Сиракуза (Сицилия), а са открити в Херсон (Крим)? Как ли са се озовали там...? Според мен не бива да избързваме с изводите. Силно намаляла циркулация на монетите в провинциите - да, но не и никаква.

Брава на ресавски. Ето кой чете от изворите какво точно е направил Юстиниан Ринотмет

На Даркевич. Иначе при Каждан има твърде интересни нещица. Сондирам яко аз

Хммм... интересно На помощ пак идва вездесъщият Каждан. Твърди, че въз основа на данните от Книгата на епарха, икономическите взаимоотношения между Римското царство и България се градят именно на разменната търговия. Факт - разменна търговия между двете държави и в началото на X век. Няма място за монети. Българите няма какво да ги правят. Если случится, что иноплеменниками, например болгарами или другими народностями, будет привезен товар — льняные ткани и мед, и если они желают продавать, тут же получая другие товары, то в таком случае офониопраты и салдамарии, присоединив к себе из других профессий некоторых лиц, имеющих требуемые виды товаров... должны по указанию эпарха направляться к чужеземцам и сообща производить торг.

Откъде са тези данни? Стойността на златото явно по днешни цени е изчислявано... Започвам да нищя проблема. Но това ще отнеме известно време.

Ето, отваряме детските книжки и четем какво е писал Каждан за отношенията на Римското царство към стратиотите, позовавайки се на Лъв Мъдри: "... ако ги привличали за строителство на крепости, кораби, мостове и пътища, те били задължени да извършат този труд срещу заплащане." Значи, на стратиотите е заплащано за извънредна (невоенна) дейност. При това в монети (най-вероятно бронзови фолиси). За военната служба е ясно какво получават - злато. Тук, обаче, в България, надали се е налагало да се заплаща с монети какъвто и да било труд.