monte christo

Елинистическите царства Бикерман Э.И. Государство Селевкидов (1985).djvu Посмертное издание классического труда по истории крупнейшего эллинистического государства на территории Западной Азии. Автор анализирует экономические, социальные и политические институты, а также формы государственных культов в этой державе. Габелко О.Л. История Вифинского царства (2005).djvu Монография О.Л.Габелко является первым в современной историографии основательным исследованием, посвященным истории Вифинского царства. Вифиния — сравнительно небольшое государство, располагавшееся на северо-западе Малой Азии, — хотя никогда и не выходила на ведущие позиции в политике и экономике эллинистического мира, тем не менее оставила весьма заметный след в его истории, явив собой яркий пример динамичного развития эллинистического государства, в котором наряду с греко-македонскими элементами существенную роль играли также местные азиатские начала. В книге на основе обширного корпуса источников — произведений античных писателей, надписей, монет, археологических и лингвистических данных — воссоздаются богатая политическая история Вифинии, военная и дипломатическая деятельность вифинских царей, их контакты с независимыми греческими полисами, другими эллинистическими государствами и Римом. Автором анализируются этническая история страны, взаимоотношения местного фрако-анатолийского населения с греками, специфика положения эллинских полисов в составе Вифинской монархии. Издание предназначено как специалистам-антиковедам, так и всем, интересующимся античной историей и культурой. Климов О.Ю. Пергамское царство. Проблемы политической истории и государственного устройства (2010).pdf В монографии рассматривается политическая история Пергамского царства, образовавшегося в Малой Азии после походов Александра Македонского и развивавшегося до завоевания его Римом. Большое внимание уделено исследованию важнейших политических институтов, состояния армии и флота, характеристике налоговой, финансовой, градостроительной, религиозной политики династии Атталидов. Кузнецов Д.В. Эллинистический Египет. основные тенденции развития в конце IV - второй трети I вв. до н. э. (2005).pdf Цель данного пособия заключается в том, чтобы на примере эллинистического Египта помочь студентам разобраться в сложных проблемах, касающихся экономики, социально-классовой структуры, государственного устройства, внешнеполитической деятельности и культуры эллинистических государств в целом, выявить наиболее характерные черты этих процессов, определить их особенности и, наконец, помочь сформировать представление о таком уникальном конкретно-историческом явлении, существовавшем во Всемирной истории, как эллинизм. Учебное пособие предназначено для студентов 1 курса отделения истории историко-филологического факультета и имеет целью помочь усвоить основные теоретические понятия по курсу истории Древнего мира, а также составить представление о современном состоянии проблемы. Молев Е.А. Боспор в период эллинизма (1994).djvu В книге исследуется наименее изученный отрезок истории Боспорского государства. Автор обобщает новый археологический материал, полученный в результате раскопок последних лет, и сопоставляет его с существующими научными гипотезами. Молев Е.А. Властитель Понта (1995).djvu Книга посвящена одному из самых замечательных политических деятелей эпохи позднего эллинизма - понтийскому царю Митридату VI Евпатору и представляет очерк военно-политической истории его царствования автор обобщает результаты новейших исследовании в области истории Понтийского царства рассматривает ряд вопросов, связанных с происхождением царской династии и государства затрагивает наиболее спорные проблемы хронологии вводит новые эпиграфические и нумизматические источники, полученные в результате археологических исследований в Северном Причерноморье. Попов А.А. Греко-бактрийское царство (2008).pdf Монография представляет собой исследование крупной исторической проблемы, связанной с историей, политическим устройством и культурой Греко-бактрийского царства, одного из значительных и своеобразных эллинистических государств (III–II вв. до н. э.). Греко-бактрийское царство составило восточную часть эллинистического мира, развивалось в значительном географическом удалении от других эллинистических царств и от Эллады. В отечественной историографии нет работ, посвящённых комплексной характеристике Греко-бактрийского царства, имеются лишь исследования по культуре и отдельным аспектам политической истории, государственной власти и военного искусства. В этом данная работа отличается очевидной новизной. Сапрыкин С.Ю. Боспорское царство на рубеже двух эпох (2002).djvu Работа посвящена политической истории Боспорского царства, его взаимоотношениям с Римом, греческими городами Таврики и местными сармато-меотскими племенами в переломную эпоху его развития, совпавшую с рубежом нашей эры. На огромном археологическом, эпиграфическом и нумизматическом материале воссоздаются бурные события войн наследников понтийского царя Митридата Евпатора с Римом, установления римской гегемонии в Северном Причерноморье и прослеживается превращение Боспора в эллинистическое государство на основе принципов "митридатизма" и под влиянием римской экспансии. Раскрываются образы незаслуженно забытых правителей Боспора: Асандра, Фарнака, Аспурга и блистательных цариц Динамии и Гепепирии. Для историков, археологов, нумизматов и всех интересующихся историей античности и Северного Причерноморья. Сапрыкин С.Ю. Понтийское царство. Государство греков и варваров в Причерноморье (1996).pdf Книга посвящена социальной, экономической и политической истории Понта от образования независимого государства в 302 г. до н. э. до превращения в римскую провинцию. Рассматривается древнейшая история созданного династией Митридатидов государства, внутренняя и внешняя политика царей в Малой Азии и Причерноморье. Большое место отведено правлению Митридата VI Евпатора особенно ранним годам его царствования. Анализируются контакты Понта с соседними варварскими племенами, связи с греческими полисами и Римом.

Времето на диадохите Грэйнджер Дж. Империя Александра Македонского. Крушение великой державы (2010).pdf В течение почти ста лет, между 360 и 270 гг. до н.э., Македония была одним из наиболее динамичных государств мира. Под руководством царя Филиппа II ее могущество возросло настолько, что она стала доминировать над своими балканскими и греческими соседями. При его сыне Александре III власть Македонского государства распространилась на восток до самой Индии. Достижения Александра поражают и спустя более 2000 лет. Деятельность Филиппа стала фундаментом для деяний его сына, поэтому и рассматривать этих двух государей надо вместе. Число написанных биографий Александра Македонского огромно, регулярно появляются все новые версии. Это связано с теми тайнами, которые окутывают жизнь этого человека; это также результат поисков новых взглядов, новых объяснений его поступков, жизни и смерти; поисков, которые иногда приводят к абсурдным выводам. Королев К. Войны античного мира. Македонский гамбит (2003).djvu Перед вами увлекательная книга, посвященная военной истории первой из империй Старого Света — Македонской. Царь Филипп превратил Македонию в мощнейшее государство Греции, а походы его сына Александра привели к расширению границ греческого мира вплоть до Индии и обернулись возникновением синкретической «западно-восточной» цивилизации — эллинизма. И всю свою недолгую жизнь Александр разыгрывал рискованный гамбит с Ойкуменой, мечтая осуществить божественную идею — соединить все народы мира, возведя их в единый общечеловеческий стандарт. «Македонский гамбит» считается одним из наиболее выдающихся образцов военной стратегии. Книга снабжена иллюстрациями, картами и подробными приложениями. Она будет интересна всем любителям военной истории. Магаффи Дж.П. & Джилман А. Империя Александра Великого (2013).Pdf Александр Великий не оставил после себя наследника столь же гениального, как и он сам, и потому созданная им империя, о завоеваниях которой написано достаточно, быстро распалась. В настоящей книге прослеживается процесс этого распада, судьба разных частей великой империи, история их взлетов и падений, обретение и потеря ими независимости. Показано, какое влияние оказал на Римскую империю эллинизм, духовное преображение всего мира. Талах В.Н. Все, что ни пожелает царь Деметрий (2013).pdf В издании в форме литературной композиции освещаются события времен раздела и передела наследия Александра Великого. В центре повествования, охватывающего время в сорок два года и пространство от Адриатики до Гиндукуша и от Черного моря до дельты Нила — яркая, неоднозначная и трагическая личность Деметрия, сына Антигона, прозванного Полиоркетом ("Градоосаждателем"). В издании приведены переводы текстов 18–20 книг Диодора Сицилийского (предыдущий был издан в 1775 году), Афинея, "Вавилонской клинописной хроники диадохов", "Парийского мрамора" и ряда других источников, до настоящего времени на русский язык не переводившихся. Книга рассчитана на историков, студентов, аспирантов и преподавателей исторических факультетов, а также всех тех, кто интересуется историей Древней Греции, в частности историей Македонского царства. Шофман А.С. Распад империи Александра Македонского (1984).djvu Книги завершает цикл исследований автора, опубликованных в Издательстве Казанского университета но македонской тематике. «История античной Македонии», часть 1, 1960; часть II. 1963; «Восточная политика Александра Македонского». 1976. На базе комплексного изучения источников и литературы вопроса рассматривается процесс распада конгломератных государств древности, анализируется развитие социальных, военно-политических и экономических противоречий переходной эпохи становления эллинистических государств, на конкретном материале показывается бесперспективность осуществления идеи мирового господства. Книга написана в яркой образной форме, снабжена иллюстрациями. Рассчитана на научных работников, аспирантов, студентов и широкий круг читателей. Делев П.Н. Лизимах. С. 2004.pdf Монографията е посветена на Лизимах, сина на Агатокъл - една от ключовите фигури на ранната елинистическа история. Приближен на Александър Велики, след неговата смърт през 323 г. пр. Хр. Лизимах управлява македонските владения в Тракия. Блестящ пълководец и далновиден политик, той постепенно разпростира властта си и над Мала Азия, Македония и Тесалия, за да загуби накрая всичко - включително живота си - в битката при Корупедион през 281 г. пр. Хр.

Много ранните мюсюлмани са определяни като еретици от Йоан Дамаскин, т.е. на исляма се е гледало като на някаква християнска ерес (или секта). И както Йоан Майендорф твърди: "До началото на VIII век няма никакви сведения за исляма във византийската литература". Тогавашните по-истински християни са или ортодоксите (никейци, халкидонити), или монофизитите и несторианите. Зависи къде си роден и към каква конфесия принадлежиш. Надали чак враждебност и агресивност, но до открито недоверие - повече от да. В случай, че арабската цивилизация не беше ислямска, а монофизитска и несторианска, то след като в текущата реалност готите в Испания приемат православието, след тях лангобардите в Италия, а в Британия и Галия народите са си православни още преди това, то арабите нямаше да гледат на тях с кой знае какво добро око, защото в духа на монофизитската и несторианска доктрина западняците щяха да се явяват едва ли не послушни проводници и оръдия в ръцете на римския император в Константинопол, който също е ортодоксален [1]. [1] в случай, че той самият не е начело на някоя ерес

Как така ще разтури папството? Такъв вариант не може да съществува при каквато и да била алтернативка Защо ли ми се струва, че това отклонение не води към истинската история, а към хипофантастиката? Качил съм доста трудове по църковна история в съответния раздел. Почти всички са на руски, но сега се чудя кой и как да сканира Иван Снегаров и неговите истории на поместните църкви. Та... трябва да се чете, а не да се приказва наизуст. По принцип, когато се участва в алтернативка, трябва да се познава историята на дадена епоха не на прима виста, а направо на академично ниво. Иначе ще пишем глупости от рода на това как католицизмът произлизал от православието, или как Римската катедра (епископия) се отделила от Константинополската патриаршия Дали България щеше да бъде държава на север от Дунава, или българите щяха да са само народ (но без държава), е отделен въпрос При всички положения без заплаха от Изток (приемаме, че Сасанидите щяха да се възстановяват поне половин век от ударът, нанесен им от Ираклий), Римската империя би си върнала целия контрол над Италия (отнет и от лангобардите), но след като приключи с интегрирането на славяните по Балканите.

Светът без исляма ... При такава алтернативка България 100 % нямаше да я има

Ето ви и една друга класика по църковна история - две истински тухли от по хиляда страници и кусур (sic!), разглеждащи историята на Църквата през призмата на западното християнство. В предисловието преводачът Александър Павлович Лопухин ни указва, че Историята на Джеймс Креги Робъртсън при търсенето на истината и отбелязването на фактите (такива, каквито са), е лишена от всякаква конфесионална емоционалност и е изключително безпристрастна, което е нейният най-голям плюс. Оригиналният труд на Робъртсън се състои от осем по-малки по обем тома и фундаменталното изследване е доведено до Реформацията. Поради тази причина в двутомника е включен и знаменитият безпристрастен труд на Йохан Якоб Херцог "Очерк на всеобщата Църковна История", който разглежда църковните събития от Реформацията до втората половина на XIX., и, както отбелязва Лопухин: "е последната дума на църковно-историческата наука в Германия". Самият Лопухин е добавил няколко глави за Източната Църква във вторият том с цел по-лесното приспособяване на руския читател в тази интересна (и не толкова лесна за осмисляне) материя. Робертсон, Джемс С. История Христианской Церкви от апостольского века до наших дней. Т. 1. СПб, 1890.pdf Робертсон, Джемс С. История Христианской Церкви от апостольского века до наших дней. Т. I. Петроград, 1916.djvu Робертсон, Джемс С. & Герцог, Иоганн И. История Христианской Церкви от апостольского века до наших дней. Т. 2. СПб., 1891.pdf Робертсон, Джемс С. & Герцог, Иоганн И. История Христианской Церкви от апостольского века до наших дней. Т. II. Петроград, 1916.djvu Джеймс Креги Робертсон (Robertson, James Craigie, 1813-1882) написал свою "Историю" во второй половине XIX в. Несмотря давность, это скрупулезный труд, в котором детально рассматриваются различные аспекты жизни и учения христианской Церкви вплоть до XIX века. Перевод был сделан известным русским библеистом, проф. А.П. Лопухиным. В приложениях приводятся списки римских пап и императоров, константинопольских и московских патриархов, киевских князей и русских царей, французских, немецких и английских королей, а также хронологическая таблица главных событий в истории христианства. Д-р Иоанн (Иоганн) Яков Герцог (1805-1882) - немецкий протестантский богослов, профессор церковной истории Университета Эрлангена (с 1854 г.) "Очерк всеобщей церковной истории" был встречен в Германии весьма лестными отзывами серьезной печати, и особенно потому, что автор задался целью представить результаты церковно-исторической науки в сжатом, сравнительно небольшом объеме. Вместе с тем по своему направлению этот труд отличается объективностью, делающим его сравнительно пригодным для православных читателей.

Гадло А.В. Этническая история Северного Кавказа IV—X вв. (1979).djvu Книга посвящена периоду IV-X вв., имевшему особо важное значение в формировании современных этнических общностей Северного Кавказа. В ней этническая история народов Северного Кавказа рассматривается как единый взаимосвязанный процесс развития Северо-Кавказского региона в целом. В своих выводах автора опирается на анализ разнообразных письменных источников, привлекая данные археологии, этнографии, фольклора и лингвистики. Гадло А.В. Этническая история Северного Кавказа X—XIII вв. (1994).pdf В монографии этническая история народов Северного Кавказа рассматривается как единый взаимосвязанный процесс развития региона на широком фоне политической и социальной истории Восточной Европы и Закавказья. Анализируются письменные источники, данные археологии, этнографии, фольклора и лингвистики. Для историков, этнографов, археологов, кавказоведов, всех, кто интересуется историей Кавказа и народов России.

Тц. тц. тц. тц... Цар си на логиката и етимологията Панеййй, пане - откъде да знаеш, че стратег идва не от стратегия, а точно обратното - стратегия идва от стратег. И сам по себе си този термин (стратег) означава водя (предвождам) войска-та и нищо друго. В днешни времена му придаваме (приписваме) по-друг смисъл. Но, да - ти фронт и линия на фронта не можеше да оправиш (разграничиш), при все това, че си служил в казарма и що книжки си изчел, пък аз съм тръгнал да те поучавам за древните...

Класиката на Фирдоуси в шест тома. «Издательство Академии наук СССР» (Издательство «Наука»). Фирдоуси. Шахнаме. Том 1. (1957).djvu Фирдоуси. Шахнаме. Том 2. (1960).djvu Фирдоуси. Шахнаме. Том 3. (1965).djvu Фирдоуси. Шахнаме. Том 4. (1969).djvu Фирдоуси. Шахнаме. Том 5. (1984).djvu Фирдоуси. Шахнаме. Том 6. (1989).djvu

Отново за османското общество Kia, Mehrdad. Daily Life in the Ottoman Empire (2011).pdf Daily Life in the Ottoman Empire allows readers to gain critical insight into the pluralistic social and cultural history of an empire that ruled a vast region extending from Budapest in Hungary to Mecca in Arabia. Each chapter presents an in-depth analysis of a particular aspect of daily life in the Ottoman Empire. Гудвин, Джейсон. Величие и крах Османской империи. Властители бескрайних горизонтов (2012).Pdf «Величие и крах Османской империи» — удивительная, как восточная сказка, и захватывающая, как детектив, история могущественной державы, некогда потоком лавы расползавшейся по карте Азии и Европы. Это грозное государство, непримиримый враг Российской империи, познало триумфы и поражения, великие свершения, дворцовые перевороты и гаремные интриги, пережило свой долгий великолепный век, прежде чем погрязнуть во лжи и коррупции и навсегда исчезнуть... Quataert, Donald - The Ottoman Empire, 1700-1922 (2005).pdf The Ottoman Empire was one of the most important non-Western states to survive from medieval to modern times, and played a vital role in European and global history. This new survey examines the major trends during the latter years of the empire; it pays attention to gender issues and to hotly-debated topics such as the treatment of minorities. In this second edition, Donald Quataert has updated his lively text and revised the bibliographies. This accessible narrative will appeal to anyone interested in the history of the Middle East.

28. Алдерсън А.Д. Османската династия. София, 2002.pdf - благодарности на Aruta (Team) 29. Критовул - Животът и управлението на Мехмед ІІ ал-Фатих (Завоевателят). София, 2004.djvu - благодарности на кесаря Stanimir2 30. Мехмед Нешри - Огледало на света. История на османския двор. София, 1984.pdf - благодарности на Aruta (Team) 31. Цветкова Б.А. Паметна битка на народите. Варна, 1979.pdf - благодарности на Aruta (Team) 32. Рънсиман, Стивън. Падането на Константинопол. София, 1984.djvu - благодарности на кесаря Stanimir2 33. Мутафчиева, Вера. Кърджалийско време. София, 1993.djvu - благодарности на кесаря Stanimir2

Драги ми Аспандиате, още из онези дни ти хвърлих мрежичката с военния трактат, та като заплицукаш на плитичко, да се уловиш по-бързо Вчера без да искаш ти успя да я скъсаш и се измъкна без да осъзнаваш опасността, но след моята забележка (критика), днес вече не се стърпя и се навря в любимата ти област - анализиране на ландшафта и икономическата проблема свързана с него. Нали знаеш за пеперудата и свещта? Казваш, не съм анализирал правилно изворите?!? Я, па тоа Определено съм "разгадал" (отдавна прочел) през кое време и за кого е бил написан този трактат (известен най-малкото под три имена). Както обичам да казвам - у нас винаги сме имали много добри византинисти, но никога не сме имали военни специалисти, занимаващи се със средновековното военно дело при римляните. Както е тръгнало, никога няма и да имаме, освен ако не спра да пиша в БГ Наука и не се отдам на няколкогодишни изследвания, та да се напише ей там един обобщителен труд от поне 200 страници. За повече нямам умствен капацитет. Та, ти, приятелю, чак сега разбираш, че този трактат е написан или през 986 г. или след това, но определено не е написан по времето на Никифор Фока, каквото мнение дълго време е битувало в българската историография. Нарочно дадох извадка от само едно изречение: "И ако в плодородната и богата земя на агаряните войската не може да издържи много време срещу неприятелите... в случай, че тя не се снабдява с храна от нашата страна, то колко повече се отнася това за земята на българите, където има недостиг на всякакви храни и особено от ечемик." Целта беше да се акцентува върху "бедната страна", за да видим с какво кореспондира това сведение, и с какво - не. Най-малкото поне ще ви направи впечатление за храните и ечемикът. Ето, Атом веднага се включи и пораздвижи малко от малко позаспалата тема. Като гледам разни библиографии - пусто макар - имаме доста материал за икономическите отношения в средновековната ни държава - та пак да кажа: пусто макар - има материал; но никой не сканира такива книжчици Та, ти, приятелю, акцентувайки върху ечемика, правилно забеляза, че иде реч не за Мизия (с нейните равнини и табуни коне от време оно), а за териториите на бъдещият каптепанат България, т.е. за Самуилова България, където преобладават планинските райони и селскостопанската продукция откъм зърно навярно не е била (не се е славела) с най-високи добиви. Този откъс е от ГИБИ 5, 1964, стр. 277-280. За целият трактат търсете работите (преводи и коментари) на Вари, Денис, Кучма, или пък на Кулаковский (първите осем глави) Надявам се, че всички (най-вече ресавски) ще прочетете, че само от грабежи армия не се храни Предполагам, че тезите ти по точки 3. и 4. ще предизвикат (ожесточена) дискусия Я, па тоа Пак за тълкуване на изворите ми говори, а въобще не ги познава... Ех, кога филолозите по българските земи ще се превърнат в медиевисти (за византинисти да не говорим)?!? Ха на бас, че сведението определено е след окупацията на Североизточна България! Колко арменски коняка залагаш?

Вижте, приятели, дайте да не преекспонираме с тези (потенциални) грабежи. Йоан Цимиски привидно е благоразположен към Борис II, когато превзема Преслав. Това определено е изиграно с цел - българите повече да не оказват съдействие на варягите по време на войната. Тази цел е постигната впоследствие - българите се отмятат и, така да се каже, започват да хрантутят лукавите гърци по време на обсадата - "всеки ден като от непресушим извор се стичали всякакви блага...". Но преди това, още когато започва обсадата на Дръстър, Цимиски на този етап все още не може да разчита изцяло на българите, и заради това освен огненосни кораби, по Истъра се носили и продоволствени кораби с храна за обсаждащата армия. А тя не е никак малка (в началото на похода преди преминаването на Хема са засвидетелствани 29 000 души, следвани от още войски) и за да се изхранва и трябват продоволствия, прииждащи по реката (било от Романия, било от днешна Добруджа, било от бъдещата тема Месопотамия), а също така и трябват съюзници, а не грабежи. Разорена или не от варягите, но Мизия преди (и по време на Дръстърската обсада) явно все още притежава някакъв икономически потенциал: виждаме, че варягите се промъкват в дъждовната нощ по реката и по-късно се завръщат с хранителни припаси - "с необходимото количество жито, просо и други видове храни", като "всеки се снабдил, откъдето можел". Това ни указва, че Мизия не ще да е чак толкоз разорена от предишните военни действия между варяги и българи. В противен случай ние по-скоро бихме творили спекулации. Въобще "разорението на Мизия" от варягите е чиста съвременна спекулация, която е абсолютно недоказуема.

Е, де... летописците съвсем красноречиво ни говорят за Малък Преслав, съвсем различен град от Великия Преслав и Дръстър.

ЗДР, Добри, я да видим ти какво забравяш Как би коментирал следното: "И рече Светослав на майка си и болярите си: не ми харесва да живея в Киев. Искам да живея в Переяславец на Дунав, тъй като там е средата на моята земя и тъй като там се стичат всички блага: от гърците - злато, коприна, вино и различни плодове; от чехите и унгарците - сребро и коне; от русите - кожи, восък, мед и роби." Значи, към 971 г. част от Мизия навярно е разорена от предишните военни действия между русите -варяги и българите, но Придунавието е непокътнато. Освен бизнес-центърът в лицето на Переяславец на Дунав, другите градове (крепости) също не са засеганти в икономически аспект. Това обяснява "благата", дето са потекли към ромеите по време на Дръстърската обасада. Впрочем, забравяш, че преместването на центъра на държавността в Македония се дължи просто на политическата конюнктура - Мизия е овладяна от ромеите. Цимиски поставя охрана (гарнизони) на градовете и крепостите по крайбрежието на реката, гарнизони са поставени преди това по Преслав, Плиска, Девня и т. нат.

Да, приемаме, че Цимиски е осигурил на армията провизии за 24 дена. ПОСЛЕ, драги ми ресавски, после всичко е станало така, както е описано в изворите - ромеите получават наготово продоволствия и от собственият си флот, и от градовете (и областите), които се подчиняват безусловно на Цимиски. По време на обсадата армията му не търпи никакви лишения. Написах го това в отговора си до Йончев.

Ако я пуснат, драги ми Йончев, ако въобще я допуснат да граби, тя ще граби. Всичко зависи от началството. Не мога да разбера, защо българските историци винаги и навсякъде виждате в ромейската армия разпусната команда? Виждаме, че Цимиски идва като... 'освободител". Това не пречи, разбира се, да бъдат ограбвани крепостите на път за Доростол. "Той опустошил и много крепости и паланки, които предоставял на войниците за плячка, и продължил пътя си." Но като цяло, началниците на българските крепости сами са предлагали българските ресурси на василевса. Предават се Констанция и крепостите отвъд Истъра, а много от градовете "се отцепили от скитите и минали на страната на ромеите". По време пък на самата обсада на Дръстър "всеки ден като от непресушим извор се стичали всякакви блага..." в лагера на ромеите. Щом императорът възнаграждавал с "угощения" войниците...

И тъз убаа, Спандяне... Тема за икономическият потенциал, а да не се засегнат армиите, които бедната държавица е трябвало да изхранва?!? Срамота, срамота...

Да, понеже ги изхранваме, надали са били 60 000 души. Сам Светослав излъгал ромеите, като им съобщил, че води 20 000 души (докато варягите били 10 000 души). А иначе ресавски, би трябвало да знаеш, че през Средновековието логистиката въобще не е била близка до нулата. Точно обратното - хората са мислили. Много са мислили. Поне по ромейските земи са мислели за логистиката, защото могат да четат. И не ги мързи да четат. А теб те мързи да четеш. Заради това започваш със старата песен на нов глас. Една такава армия като на Цимиски като тръгва на поход въобще не разчита основно на грабежи. Дадох ви пример с продоволствените кораби по Марица, отправени за Адрианопол. Дадох ви примери и за продоволствени кораби по Истъра, отправени за Доростол. Но теб те мързи да четеш. В края на краищата, на стратезите им е било ясно, че армията трябва да мъкне храна минимум за 24 дена в неприятелска страна. Ако си открил някой нов стратегикон (трактат), където се твърди, че армията няма нужда от никаква подготовка преди каква да е кампания, би ли го споделил с нас?

Ех, ресавски... А ти някога искаше да изхранваш войската само (основно) от грабежи по България, щото била много богата, нали? Спомни си за спорните моменти при Ахелой, дето се газирах толкоз Важното е, че имаш напредък по тези въпроси п.п. Ромейската армия в началото е била не 60 000 души, а най-вероятно между 30-40 000 души, с много уговорки до 50 000 души (общо със слугите и помощния персонал). Колкото до варяжката армия, данните за нейните 60 000 души предизвикват съмнение и се налага прекалено сериозен анализ (може или не може Киевска Рус да извади подобен брой по тях времена); нищо, че точно Лъв Дякон е красноречив - 38 000 убити в кампанията и 22 000 потеглили обратно по пътя от Дръстър за Киевска Рус. Хубаво е някой да ни разкаже нещица за Дръстър - има ли... мегдан за толкоз народ? Явно, не... Яденето ще куца.

Драга ми Пандора, след 1122-1123 година в балканските провинции на Романия (до около 1180-1185 г.) би трябвало всичко да цъфти и върже. Мир и спокойствие, т.е. време в което се развиват бизнес отношения. Проблемът е, че ние разглеждаме икономиката на Първата българска държава, а точно в тази област аз съм гол и бос. Все пак е интересно това сведение (информация) на римският генерален щаб (говорим за анонимният трактат De re militari liber, създаден след катастрофата при Траянови врата от 986 г. и предназначен за Василий Млади, та да се поучи от грешките си, т.е. поне военните са лишени от по-ранните емоции на Никифор Фока от 965 г., наричащ България и българите "бедна страна", "беден народ"). Та според трактата, през X век Сирия и ал-Джазира са много по-богати от Югозападна България (македонските земи). През 971 г. Йоан Цимиски нарежда на флота да навлезе в Марица и да достави продоволствия на армията в Адрианопол по случай началото на похода срещу варягите, заели (окупирали) Североизточна България. Когато започва обсадата на Дръстър се налага флота отново да достави хранителни припаси за ромеите, при все стичането на всякакви блага[1] в ромейския лагер. Значи Североизточна България притежава ресурси (сама за себе си), но те не са достатъчни, когато трябва да се изхранва цялата[2] римска армия, та се налага и флота да мъкне храни. [1] разбирай храни [2] в началото на похода са споменати: 15 000 пехотинци, 14 000 конници (13 000 + 1 000) и неопределен брой войски при обсадните машини, а също и слугите по обоза, т.е. най-вероятно общо между 30 000 и 40 000, да не кажа дори до 50 000 души В този ред на мисли, наистина, ако Преслав е имал около 60 000 души население, просто е забирал до шушка какъв да е селскостопански излишък за да изхрани населението си, та по нивята чак не е оставало за врабчовците и хитрите врани

Драги икономисти, как ще коментирате следният "секретен" доклад (трактатът De re militari) на римският генерален щаб от последната четвърт на X век, предназначен за василевсът Василий Млади:

Някой и друг сборник, разглеждащ Османската цивилизация: История на Османската империя. Под редакцията на Робер Мантран. София, 1999.pdf - благодарности на Aruta (Team) Историја Османског царства. Приредио Робер Мантран (2002).djvu 1. Осман и Орхан (Ирен Белдичану) 2. Успон Османлиjа (1342-1451) (Никола Ватен) 3. Успон Османлиjа (1451-1512) (Никола Ватен) 4. Организациjя Османског царства (XIV-XV век) (Никоара Белдичану) 5. Процват Османског царства (1512-1606) (Жан-Луj Баке Грамон) 6. Царство на врхунцу мођи (XVI век) (Жил Веjнстеjн) 7. Османска држава у XVII веку: стабилизацjа или слабљење мођи (Робер Мантран) 8. Османска држава у XVIII веку: европски притисак (Робер Мантран) 9. Балканске провинциjе (1606-1774) (Жил Веjнстеjн) 10. Арапске провинциjе (XVI-XVIII век) (Андре Ремон) 11. Почеци источног питања (1774-1839) (Робер Мантран) 12. Период Танзимата (1839-1878) (Пол Димон) 13. Последњи трзаjи (1878-1908) (Франсоа Жоржон) 14. Умирање jедног царства (1908-1923) (Пол Димон и Франсоа Жоржон) 15. Османска уметност (Жан-Пол Ру) 16. Интелектуални и културни живот у Османском царство (Луj Базен) История Османского государства, общества и цивилизации. Том 1. (Под редакцией Экмеледдина Исханоглу. Москва, 2006).djvu History of the Ottoman state, society & civilisation. Vol. 1. (Edited by E.Ihsanoglu. Istanbul, 2001).pdf - благодарности на Aruta (Team) I. От создания Османского государства до Кючук-Кайнарджийского договора (Феридун Эмиджен) II. От Кючук-Кайнарджийского договора до распад империи (Кемаль Бейдилли) III. Организация Османской империи (Мехмет Ипширли) IV. Период Танзимата и последующее административное устройство (Ильбер Ортайлы) V. Османская военная организация (Абюлькадир Озджан) VI. Право в османском государстве (Мехмет Акиф Айдын) VII. Османское общество (Бахаеддин Йедийылдыз) VIII. Экономическая структура Османской империи (Мюбахат Кютюкоглу) История Османского государства, общества и цивилизации. Том 2. (Под редакцией Экмеледдина Исханоглу. Москва, 2006).djvu I. Османско-турецкий язык (Нури Юдже) II. Турецкая литература в Анатолии (Гюнай Кут) III. Турецкая литература в в периода вестернизации (Орхан Окай) IV. Исследование интеллектуальной жизни е эпоху вестернизации (Орхан Окай) V. Литература мусульманских народов Европы в период Османской империи (Ниметуллах Хафиз) VI. Религия (Ахмед Яшар Оджак) VII. Аспекты интеллектуальной жизни в арабских провинциях в османскую эпоху (Лейла Саббах) VIII. Османскые учебные и научные институты (Экмелекддин Исханоглу) IX. Османская научаная литература (Экмелекддин Исханоглу) X. Османское исскуство и архитектура (Есин Атыл) XI. Искусство каллиграфии у османцев (М.Угур Дерман) XII. Искусство украшения рукописей в Османской империи (Чичек Дерман) Други книги за османското общество: Мантран, Робер. Повседневная жизнь Стамбула в эпоху Сулеймана Великолепного (2006).djvu Книга посвящена самому загадочному городу, соединяющему Европу и Азию, - Стамбулу. Наследник древнего Византия, город стал преемником великого Константинополя - столицы самой большой православной империи Средневековья, превратившись в центр империи османов и притяжения мусульман всего мира. Повседневность Стамбула в его блестящую эпоху, жизнь обитателей дворцов и янычар, деятельность купечества и заботы бедняков ярко раскрывает книга крупнейшего французского историка Робера Мантрана. Хитцель, Фредерик. Османская империя (2006).djvu Когда-то маленькое самостоятельное тюркское княжество развернуло "священную войну" против "неверных" и равномерно перевоплотился в наисильнейшее военно-феодальное страна - султанат, просуществовавшее 6 веков. Османам получилось устроить то, что не получилось арабским халифам - захватить Византию. В период расцвета земля Османской империи содержала великую часть Восточной и Южной Европы, существенную часть Северной Африки и Арабского Востока. Книга Ф. Хитцеля приурочена к началу эры османов, становлению их страны, его расширению и первым 3 векам существования, также XV - XVIII векам - так именуемому традиционному периоду империи. Льюис, Рафаэла. Османская Турция. Быт, религия, культура (2004).Pdf Глава 1. ОСМАНСКАЯ ТУРЦИЯ, ЕЕ ИСТОРИЯ И НАРОДЫ Глава 2. ВЛАСТЬ И УПРАВЛЕНИЕ Глава 3. РЕЛИГИЯ И СУЕВЕРИЯ Глава 4. ГОРОД Глава 5. СЕМЕЙНАЯ ЖИЗНЬ Глава 6. ГОД ЖИЗНИ Глава 7. РЕМЕСЛА Глава 8. ЖИЗНЬ В АНАТОЛИИ Глава 9. О ПРОВИНЦИИ

Вижте сега, приятели: решихте да ревизирате Тъпкова-Заимова, когато тя е заменила "модий" с "крина". Да, но въпреки всичко, въпреки вас, все пак тя е познала - през вековете, модият жито (пшеница) варира от 12, 760 г до 13, 056 г. С други думи - грубо или около 13 кг, демек "крина" Сега пък решавате да редактирате написаното (преведеното) от нея относно златото в Охрид. Ами как да се преведе "хрису еписиму"? Като "сечено злато" ли? Да, става и така - при буквален превод имаме "сечено злато". Но за по-голямо пояснение Тъпкова-Заимова добавя "пари", защото (както споменах одеве) "еписимос" (откъдето имаме "еписиму" в текста) се превежда като (по-точно означава) "снабден(о/и) с печат" или "с рисунка", "снабден(о/и) с надпис", "надписан(о/и)", "(от)сечени". В края на краищата вижте Дворецки какъв пример дава, кагато иде реч въобще за златни монети: "хрисон еписимон ке асимон", т.е. "сечено злато и слитъци" ("злато в (сечени) монети[1] и слитъци") [1] щом говорим за злато, и имаме нещо сечено (отсечено), значи става дума за златни монети (пари); просто се подразбира, че иде реч за монети

Боже мой... Защо никой никога не ме разбра?!? Защо? Явно съм идиот сто[1] кентинария[2] сечено[3] злато[4] = хрису[4] еписиму[3] кентинария[2] екатон[1] еписиму иде от епи-симос = снабден(о) с печат или рисунка, надписано, (от)сечено Става дума точно за сечени златни монети. Виж сега, драги ми боиладе; предавай се вече, защото Тъпкова-Заимова просто разбира от гръцки език