monte christo

При всички случаи славяните от Седемте рода са подчинени (както пишат изворите - "покорени") от българите към 681 г. Дали насилствено, дали не - Божа работа Същото важи и за северите, но при тях, предполагам е предложен само морковът, докато на Седемте рода са предложени и морков, и тояга. Няма място за никакви сантименталности и геостратегически съюзи между българи и славяни. Съюзът между (пра)българите и славяните (кои, обаче славяни?!? - още не се е родил човек на тази земя, който да може да отговори на този въпрос) е не само историографски мит, но най-вече насъщна масова култура по дефолт (справка - вижте филмът за Аспарух от 1981 г.). Земицата си е земица; тя не търпи двама господари (не навсякъде може да се приложи римо-арабският модел за Кипър). Разшъткал ги е Аспарух насам-натам, за да му се отвори място за дишане по завладените земи.

Йончев, ако смятаме, че Седемте са племена, които са в съюзни (равноправни) отношения помежду си - ОК, всичко написано от теб ще има резон. Но доколкото си спомням, ти поддържаше становището, че всъщност Седемте са рода, а не племена. Аз поддържам същото мнение: Седемте са рода, а не племена. Така е и правилно да се преведе - "рода", а не "племена". т.е. излиза, че съм фен на Геновева Цанкова-Петкова. А също така и на Генадий Литаврин, Василка Тъпкова-Заимова и т. нат. Седемте рода (най-вероятно) са едно племе, което е имало (и все още има към 681 г.) договорни отношения с ромеите. И за да няма конфронтации, а да има спокойствие, Аспарух е взел едно правилно решение - "хайде, на Запад; и вие не се обичате с аварите, както и ние"

Е, анджак, де. Славяните от Седемте рода са имали автономия при ромеите преди 681 г., но след като ги покорил, Аспарух за всеки случай ги преселва на Запад да надзирават аварите. Доколко вече точно тези Седем рода са имали (запазили) автономия по-нататък под върховенството на българите е отделен въпрос. Просто на Бешевлиев му се е приискало славяните да плащат данък на българите. И така е превел. А въпросните славяни просто са имали договорни отношения с ромеите [преди и в този момент, т.е. 681г.]. Факт са автономните славяни в България по времето на Крум, когато държавата я закъсва откъм войници през 811 г.

Каквото и да говорим - славяните от съюзът на т.нар. Седемте рода (племена) категорично се явяват федерати на Империята, докато северите не са в подобни отношения. Написано е черно на бяло. Заради това Аспарух преселва тези племена към Авария, а на северите дава задача за отбрана срещу ромеите. Мисля, че Еньо трябва да спре веднъж завинаги с измислиците за българите-федерати на Романия по времето на Констант II и Константин IV. Същото важи и за Гогов, който пък твърди небивалици, че славяните били федерати на българите още преди експедицията на Погонат.

Това ни подсказва, че от гледната "географска" точка на Теофан (т.е. от юг на север) някакъв си най-южен (несъществуващ днес) ръкав е бил налице през Средновековието. С други думи - "самият Дунав". "Близките до Дунава земи", които са нападани и ограбвани - при всички положения това са земите на юг от този най-южен ръкав (т.е. "самият Дунав"). Разбира се, това е ясно на всички - става дума за днешна Добруджа, където властта на Империята не е чак толкова номинална. Дори и да е такава, това все пак ни обяснява защо Константин е предприел поход - нападат му подчинените земи на север от Хема, че посягат и на Тракия дори... Всички теми, драги ми Йончев - панта темата. Сега ти е момента за нов дуел с Дмитрий Франкофонски Цопвай смело в кашата. Аз залагам на "под договор", ама [преди това, а също и към датата на събитията] под договор с Империята. Между впрочем, това е обяснено от Литаврин - "това ни указва причастието онтас в сегашно време". Какво излиза? Седемте рода (племена) са федерати на Романия, докато северите - не.

Много пъти засягахме темата за аварите по Долния Дунав; в частност по Делтата. Според Анания Ширакаци и Павел Дякон аварите са там, което косвено се потвърждава и от императорския секретар Никифор (по-късно патриарх). Само археологията не е съгласна с тези тримата, т.е. отхвърля ги...

Еньо, приятелю, нямаме никакви податки (от каквито и да било извори), че Констант II се е нуждаел (задължително) от българите, на които да даде федератски статут. Ако в Мизия и Малка Скития е имало федерати, то това са Седемте славянски рода (племена) и евентуално някакви романоезични (т.е. власи), а покрай морето е имало някакви гърци, т.е. гръкоговорящите потомци на малоазийската паплач, преселена преди векове, и на които аварите са пропуснали да заведат бащите им на екскурзия до Панония. Славяните по Мизия най-вероятно частично са християнизирани, докато за власите и гърците е ясно, че са християни. Според мен българите се настаняват в Оглоса чак по времето на Константин IV (т.е. след 668 г.). Драги Гогов, би ли ни разяснил дали самият Ширакаци е бил наясно какво пише? Ето го преводът на нашия Голисян: И [има в Тракия] две планини и реки – едната е Даноб, която се дели на 6 ръкава и образува езеро и остров, който се нарича Пюки. На този остров живее Аспар-хрук, синът на Хубрат, който избягал от хазирите от Планината на булхарите и отишъл и прогонил на запад народа на аварите, и се заселил там. Хайде, според твоя милост, при "Ширакаци" (т.е. Псевдо-Ширакаци) и разширената редакция от 1881 г. явно задължително трябва да срещнем ... контаминация!?

Малко обсадни машинарии: Nicolle, David Charles - Medieval Siege Weapons (1) Western Europe AD 585-1385 (2002).pdf Nicolle, David Charles - Medieval Siege Weapons (2) Byzantium, the Islamic World & India AD 476-1526 (2003).pdf Най-различни изображения на ризници и защитни аксесоари: Nicolle, David Charles - Arms and Armour of the Crusading Era, 1050-1350. Islam, Eastern Europe and Asia (1999).pdf Nicolle, David Charles - Arms and Armour of the Crusading Era, 1050-1350. Western Europe and the Crusader States (1999).pdf

Цялата област (ареа) Онгъл се свързва с укрепления (οχυρά); въобще укрепен (οχυρωμένη) Оглос. Лагерът при Никулицел, както и Галацкия лагер са част от тази укрепителна система. Между впрочем ето две карти: А може и да са взели участие, драги ми Йончев. Щом на третият-четвъртият ден варварите станали по-дръзки?!? Имам предвид отразяването на събитията при "укреплението". Възможно е от някъде да е пристигнала помощ. Защо не от другите български поселения из Оглоса? Защо пък не?

Хазары. Миф и история (2010).pdf История хазар - народа, обитавшего в южнорусских степях в VI-XI вв; принявшего иудаизм и создавшего многоплеменное государство, которое предшествовало Древней Руси, остается одной из самых интригующих широкого читателя тем. Ей посвящен данный междисциплинарный сборник трудов, характеризующих место хазар и древностей хазарского времени в истории Евразии. Значительное место в сборнике занимают материалы археологии, регулярно расширяющей источниковую базу по истории хазар; специальные работы посвящены мифологизации места хазар в истории и образу хазар в современной художественной литературе, затрагивается сложная проблема следов иудаизма в хазарских и позднеантичных древностях. Книга предназначена для всех, интересующихся историей Евразии, проблемами межэтнических и межконфессиональных отношений. Вместо предисловия. Эммануилов Р., Миригили Э. «Неразумны» ли хазары... Введение. Петрухин В. Хазарский «миф» и хазарская история Часть 1. Проблемы хазарской истории Калинина Т.М. Три стадии существования и падение Хазарского каганата Аликберов А.К. Ранние хазары (до 652/3 г.), тюрки и Хазарский каганат Семёнов И.Г. К реконструкции военно-политической и этнической структуры раннего Хазарского каганата Рашковский Б.Е. Хазария и хазары в библейских комментариях Саадьи Гаона (882-942) Виноградов А.Ю., Комар А.В. Строительная надпись хагана и тудуна из Горного Крыма. Republicatio et reconsideration Часть 2. Проблемы хазарской археологии Флёров В.С. «Города», «замки», «феодализм» в Хазарском каганате. Проблемы исследований Колода В.В. Неотложная задача в деле изучения салтово-маяцкой археологической культуры и хазароведения Красильников К.И., Красильникова Л.И. Идентифицирующие признаки населения Степного Подонцовья в структуре Хазарского каганата Винников А.З. Донские славяне и алано-болгарский мир: мирное сосуществование или противостояние Зинько В.Н. Восточный Крым в эпоху Хазарского каганатаэ Иванов А.А. Крымский археологический комплекс (исследования 2006-2009 гг.) Часть 3. Иудаизм в Хазарии Кравченко Э.Е., Кульбака В.К. Погребение хазарского времени из Мариуполя Кашовская Н.В., Кашаев С.В. Иудаизм на Боспоре: археологический контекст Часть 4. Хазарское наследие: хазарский язык и хазарский «миф» Кизилов М. Топоним «Хазария» в источниках позднесредневекового и раннего нового времени (об инерционности исторического мышления) Шнирелъман В.А. Хазария в зеркале националистического дискурса: истоки символической конфронтации Фиалкова Л. «Хазарский код» в современной прозе: Олег Юрьев, Денис Соболев, Дмитрий Быков Бейдер А. Язык, имена и фамилии евреев Восточной Европы: существует ли хазарский след? Мудрак О.А. Ранние Хазары с точки зрения этимологии Турилов А.А. Дечанский отрывок «Повести о царе казарине»: к истории византийско-хазарского сюжета на славянской почве Флёрова В.Е. Образы и сюжеты мифологии Хазарии (2001).djvu Цель данной работы - сопоставить материалы по символическому языку образов и знаков, запечатленных в художественном металле, графике и пластике салтово-маяцкой культуры VIII — X вв. Такого рода сравнительный анализ, на наш взгляд, позволяет вычленить те изобразительные сюжеты, которые для хазарского каганата можно считать устойчивыми или даже каноничными. Вычленение устойчивых сюжетов, имеющих разную степень стилизации и переходящих из одной области искусства в другую, необходимо, поскольку только на их основании можно делать дальнейшие выводы о мифологических образах, присущих религиозной системе (или системам), населявших Хазарский каганат племен. Определение исконного, народного круга изобразительных схем дает возможность проследить зону инфильтрации иноземных мотивов, особенно активную при наличии царского двора и военной аристократии, и до некоторой степени понять, каким образом происходил отбор и переосмысление, приспособление к привычному образному строю чуждых элементов. Михеев В.К. Подонье в составе Хазарского каганата (1985).pdf В монографии исследуется экономика оседлого и полуоседлого населения Подонья в VIII—Х вв. На основе новейших данных археологических раскопок, письменных и этнографических источников реконструируется социально-экономическая история аланов, праболгар и угров. Прослеживается развитие скотоводства и земледелия, домашних промыслов, керамического ремесла, обработки черных и цветных металлов у этих народов.

Е, тъй де, господа, литри, ама все не мога да свикна Имайте милост и ме съсечете с меч (все пак съм римски гражданин), но не ме убивайте позорно с камъни пред тълпата

О, стратезите от 1-ви клас (армейските генерали) са получавали по 40 литра злато (два милиона осемстотин и осемдесет хиляди сегашни лева в година), докато стратезите 5-и клас - само 5 литра злато (данните са за края на IX - началото на X век). Писарушките. Прегледах нещица и от Острогорски. В началото на VIII век (706-707 г.) са вземали по 6 номизми на година (500 лв. в месец). Проблемът е, че не можем да ги причислим (не е задължително) към държавните служители. Всеки заможен човек е можел да си наеме писар.

Проблемът, драги ми Йончев, е този - няма държавна заплата под 1 номизма Обикновените люде (работниците) заработват надницата си в кератии (карати). Кератий - това е счетоводната единица, а не солида (номизмата). Чиновниците на държавна служба заработват от 1 литра (72 номизми) нагоре в годината (т.е. по 6 номизми в месец). Адвокатите и нотариусите също са живуркали. Например нашето КГБ и по времето на Юстин II пак щеше да живее добре; да си изкарва по 20 номизми и 100 кератия за шест месеца (долу горе на месец към 4 номизми = 4 000 лв.)

Въпросът не е до вярата, а до информацията. А тя ни указва следното: държавният бюджет е разчетен изключително на златото (като реален актив) и на нищо друго. Посредством данъчни постъпления, мита и такси от търговията (и какво ли не още), но през 540 г. Римската империя разполага с бюджетни пари, които са начислени на огромните 11 300 000 солида от Уорън Тредголд (по-точно 11 287 000 солида или към 50 тона и още почти 792 килограма злато с проба 980, т.е. 23 ½ карата). Защо пък трябва да са в злато всичките тези сметки на солидите? Защото всички заплати, които получават държавните служители се изплащат в злато и в нищо друго! В злато! Елементарно е да се прочете, за да се (у)знае, че в Римската империя всичко на държавно равнище се изплаща в злато. Ще запомните ли, господа “икономисти”? Изплаща се в злато! Солидът (сам по себе си) не е някаква виртуална счетоводна (разчетна) единица, а съвсем реален актив! От тях за полевата армия са предвидени 3 867 000 солида; за граничните войски – 1 303 000 солида; за кампании и други военни разходи – 1 000 000 солида; за моряците – 188 000 солида; за фураж и животни – 634 000 солида; за униформи и облекла – 979 000 солида; за бюрокрацията – 1 100 000 солида; за „безплатен” хляб на населението – 800 000 солида; други държавни разходи – 1 400 000 солида; и т. нат. и т. нат. Спандян, ако обичаш, но всеки път ти правя забележка да спреш с изстрелите в тъмното! Никой не твърди (още по-малко пък аз), че в Империята всяка година се въртят 50 тона злато. Такива тонове са се завъртели през 540 г. Такъв е бюджета за въпросната година (според Тредголд, а на него мога да имам доверие, защото все пак човекът има написана цяла монография за римските финанси през 8 и 9 век) . Това не означава, че се въртят... постоянно. Например персите смучат яко от имперското злато (можеш да се върнеш назад в темата – там съм обяснявал кое-как, понеже съм преглеждал този-онзи, т.е. не си измислям). Аварите и те смучат яко, щом за половин век (до 626 г.) са успели да изкрънкат към 6 000 000 солида (27 тона злато) от ромеите. Пари има, т.е. злато има. Пари е имало дори когато Юстин II с болка в душата съобщава, че: „Ние заварихме хазната разорена от дългове и доведена до крайна нищета, а армията бе толкова деморализирана, че държавата практически бе отворена за варварски нашествия” (по Георги Бакалов, позовавайки се на новела 142). Какво излиза? На първо време (първата година от управлението на Юстин II) спокойно можем да обявим Римската империя за банкрутирала държава. Как са изплащани заплатите на служителите въобще нямам идея. Няма злато в хазната, но в държавата (в населението) има злато и бронз, и доста по-малко сребро. Явно (може би) заплати не са изплащани, а чак в последствие (през следващите години) са им превеждани в процентно съотношение (т.е. заплатата за първата година от управлението на Юстин II е привеждана на траншове през следващите години). Тук трябва да се чете Вадим Серов - той е специалистът по тези въпроси - инак ще говорим наизуст и ще караме на предположения. Минава известно време и при Тиберий II (наследникът на Юстин II) държавата отново разполага с грамадни средства, щом новият император пръска милиони солиди за благотворителност и строежи. Поздравявам те с откритието на топлата вода Най-накрая...

Според мен трябва да се отхвърли Левонд, който се заблуждава относно Тервел и изпратената войска, т.е. според летописецът Тервел и войската са изпратени от хагана в помощ на Ринотмет. А това не е така. Все пак Юстиниан Ринотмет бяга от хагана (според Теофан Изповедник и патриарх Никифор).

Доводи? Защото ще се намерят хора, които да твърдят, че Тервел е римски император, а като такъв не може да е васал на никой

Статия от така нашумелия Алексей Комар: Комар А.В. Памятники типа Суханово. к вопросу о культуре булгар Северного Причерноморья 2-й половины VI – начала VII в. (Сугдейский сборник Вып. III. 2008).pdf Друга статия на Комар (Ранние хазары в Северном Причерноморье), която касае местоположението на СВБ: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15319&page=2#entry293691

Няколко интересни статийки: Комар А.В. Ранние хазары в Северном Причерноморье (Восточноевропеский археологический журнал 3(4). май-июнь 2000).Pdf Комар А.В. & Сухобоков О.В. Вооружение и военное дело Хазарского каганата (Восточноевропеский археологический журнал 2(3). март-апрель 2000).Pdf Комар А.В. & Виноградов А.Ю. Институт тудуна и хазары в Юго-Западном Крыму VIII – начала IХ в. в контексте новых данных эпиграфики (Сугдейский сборник Вып. II. 2005).pdf

Ей сега стана страшно вече... 150 000 конници извозени по море! Ужас! Галахад ще ме подгони за Ахелой, о - не...

50. Стоклицкая-Терешкович В.В. Немецкий подмастерье XIV-XV веков (1933).djvu 51. Стоклицкая-Терешкович В.В. Основные проблемы истории средневекового города X-XV веков (1960).djvu 52. Стоклицкая-Терешкович В.В. Очерки социальной истории немецкого города в XIV-XV веках (1936).djvu

А, не Никаква нова тема. Сантяго я зададе... неограничена. Всичко болно на тема 1096 - 1444 г. да се мята тук А след това при някоя хипофантастика можем да пристъпим към

Ами Галахаде, започвай да изчисляваш какво ще ядат тези 87 400 войници и още 10 000 души (поддръжка и инженерни части). Да видиш колко е лесно. Това са почти 100 000 души. Или поне изчисли дневната храна на хората под непосредственото командване на Фридрих - 81 200 души. Чехи и австрийци, дето са пристигнали по-късно, са по-малко на брой, т.е. "по-лесни" за изхранване. И без това за Ахелой нищо не направи, камо ли за хората на Ксеркс

Страшна сила! Повече от 70 000 души (71 200), а след тях още 16 000 (16 200) души! Моите ромеи с тези глинените крачка и заешките сърчица (по времето на Ангелите) нямат абсолютно никакъв шанс срещу тази грамада... И ако Барбароса не беше обзет от кръстоноството, изнамери отнейде катърги за да мъсти на лукавите гърци, направо го пиши зян Цесарьграда И аз като Йоан Геометър: Къде си, къде си, кир Василие, стани да видиш надменността на западните варвари, и ги накажи!

Атила Дуло, навсякъде съм те плюснал! А Графът трудно раздава офикии! Значи по Делиормана също се срещат много такива мургави "чисти" българи. Въобще - абсолютни капанци с възможно най-българското самосъзнание. Говорят български език и не знаят цигански, християни са, кожата им е тип "бронзе" - като на бразилски манекенки-хубавици от световните подиуми. Като цяло, за тях мургавият (възтъмен, а понякога почти черен) цвят на кожата (т.е. обвиненията, че са... цигани) и някакъв си цигански език (неговорен от тях, понеже не го знаят) е най-малкото оскиморон, т.е. нещо, което не върви. С други думи, ако се опитаме да опишем самосъзнанието на такъв човек, излиза следното: "нищо смущаващо, че съм тъмен (матов, дори черен) на цвят, но не съм циганин; дори напротив - българин съм, и то от старите българи, християнин съм, и цигански не знам".

Колкото и да е сериозна длъжността на чигата, не е кой знае колко (или прекалено) сериозна. В никакъв случай не е от естаблишмънта. Но в никакъв случай не е и обикновен бодигард. Както и да го гледаме, въртим и сучем, все до откритието на топлата вода ще стигнем - чигата си е спатарий. Иначе няма да го допуснат да припари на "червената хеландия" (по всичко личи, че там са водени преговорите).