monte christo

Хубаво, хубаво, че се поправи... Но за Глишев няма значение дали става дума за 448 тона, 4 тона и 480 кг. или 480 кг. (всичкото това по твоите сметки, при условие, че елементарните сметки указват 448 кг.), защото, моля ти се... "смисълът не се губел, т.е. бил един и същ" при анализите. Значение, обаче при анализите на сметките има, и то много голямо. Защото с теб, драги ми Спандяне, ако тръгнем по курви и влетим в някоя софийска дискотека, ще има много голямо (огромно) значение дали ще намерим 100 пияни студентки, 10 пияни студентки или само 1 пияна студентка. При първите две цифри ще има потенциален материал и за двама ни, но при третата алтернатива най-много да се сбием, кой да и налети първи. И при трите варианта смисълът е един и същи, нали? Те това са разсъжденията на Глишев. Никога няма да му простя тази издънка (разбирай - персонална обида)... Да, вече не само вярвам на Пруденций, но съм готов да водя и битки срещу неверниците Значи, порових се тук-там из детските книжки. И какво излезе? "Пършивият беневентски херцог", въобще князете на Беневенто са... секли свои собствени монети. При това... златни солиди Е, не са по 4.48 гр., но пък са към 3.46 гр. - 3.89 гр., което, все пак си е повече от престижно. Разбира се, някои от златните номинали са златни само по име (base-gold, но и това е нещо). Защо не обърна внимание на ето това твърдение в статията на Георги Димов: "Но истинското преимущество за градовете в Южна Италия били привилегиите и възможността за търговия с Ромейската империя чрез безопасните, и добре поддържани маршрутите през Бари и Равена, Бриндизи и Отранто водещи към Адриатическо море, а оттам по Via Egnatia към Балканите и Константинопол. Паралелно на търговските взаимоотношения с Византия, италийската търговия се движила в триъгълник, чийто крайни дестинации били Северна Африка, Египет и Леванта." Това се потвърждава още преди 50-60 години от сериозни икономисти. Не само по Беневенто са секли златни солиди и тремиси, но и в други градове под контролът на лангобардите. Например в Лука (23 карата), още по Павия, по Тревизо, Милано, Парма, Мантуа, Пиаченца... Извод: нищо неестествено за беневентския херцог да плати 100 000 златни монети на франките. Спор няма - огромна сума, която франките са изкрънкали, но не и невъзможна. Явно иде реч не за солиди от по 4.48 гр. (както, заблуждавайки се, си мислим всинца). Може да са били златни солиди от по 3.89 гр. (389 кг. злато); може да са били солиди от по 3.46 гр. (346 кг. злато); а повече от вероятно да са били златни тремиси от по 1.4 гр. (140 кг. злато) или от 1.3 гр. (130 кг. злато). Ей, Спандяне, пак не можа да улучиш правилните сметки. Какво ще те правим - вече и аз не знам Един талант е малко над 26 кг. (26.196 кг. = 26,2 кг.) Въпрос за размисъл: възможно ли е, всъщност контрибуцията "да тежи" към 8 тона и 190 кг. (8 190 кг.) злато, а не 393 тона (неправилно изчислените от теб 405 тона)? Понеже е наложена от римляните? Просто питам ---------------------- п.п. тези дни ще се занимавам с други твои зарази, митове и легенди, които сееш из форума (по-точно в икономическите теми)

Ако приемем, че Римската империя приключва участието си на световната сцена непосредствено в годините след 610 г. и отнякъде се ражда (изнамира) Византия, то метаморфозата на античната държава приключва участието си в световните дела през 1204 г. При всички положения съотношението злато-сребро между 610-1204 г. е 1:12, т.е. не се мени (остава непроменено) в епохата на класическата Византия. Това съотношение не си отбелязал, приятелю Цели шест века. Съотношение 1:12 имаме дори и в началото на 13 в. Тогава 1 хиперпера (54-56% Au) = 12 василикона, които са почти чисти сребърни монети. Василиконът е 92% Ag, тежи към 2.2 гр. през 1304 г., а към средата на века губи около 1.2 гр. сребро и се обезценява. Ето ви борсата отпреди няколко века 1315 - 1 hyperpyron = 0.67 ducato 1367 - 1 hyperpyron = 0.50 ducato 1382-91 - 1 hyperpyron = 0.40 ducato 1397-1411 - 1 hyperpyron = 0.30 ducato 1413-20 - 1 hyperpyron = 0.26 ducato 1432-52 - 1 hyperpyron = 0.33/0.28 ducato

boilad-e, в Римското царство съотношението е било 1:12. Е, за разлика от мен, ти имаш афинитет към Късното Средновековие (досущ като Монферата, та двамцата си хортувате ежедневно). При перперата след 1354 г. случаят е подобен: нямаме златна монета, но имаме номинална цена (стойност) при разни търговски сделки и плащания.

Темата беше зададена така, защото търсех още някой и друг човек, който да се нагърби да изчислява (какво ли не) и да помага с информация. КГ125 и roca се отзоваха. Това, че в тази тема (след цели две години) вече е налице първият ти пост, не го прави меродавен. Но карай; нали на смешниците вечно им е смешно? Новото си заглавие темата получи три дена по-късно (понеже усетих, че има огромен потенциал), а не сега. Пак казвам - ти чак сега видя тази тема (бас държа, че даже не си я чел цялата), но започваш да се правиш все едно си бил в състава на редакционната колегия, съставила EHB. Още преди две години аз разхвърлях на части цялата EHB. Партиди от нея получиха Спандю, Глишециус, Кагебето, роката, хисторика, Лорда и римлянина. А че тогава ги мързеше да се занимават специално с EHB е друг въпрос. И мен понякога ме мързи да чета. Но не винаги... Хайде, пусни се на пистата и предостави на всички каква да е информация. В темата сме разглеждали емитирането и лека-полека ще продължим да го правим. Сега към всички: не преекспонирайте чак толкоз с износването на солида (принципно 98% Au допреди X в.). Това е изключително едра пара (номизма) за византийският свят и нито седи по джобовете (т.е. не е ежедневна пара, която да се използва за битови нужди), нито пък ежедневно се бара с влажни и треперещи ръце, когато си броиш париците. Използва се предимно от едрите търговци, корпорациите и при плащането на данъците. То ест, един селянин, като си продаде продукцията (било през лятото, било в началото на есента) на пазара в съседното градче (т.е. всичко накуп на борсата), ще си увие получената номизма в парцалки и ще я закъта на скришно местенце в къщата си, та когато след някой и друг ден дойде бирника и похлопа на портика, клетникът да му я връчи начаса, пък онзи да отметне киртик в регистъра.

Ето тук, в тази тема, всеки един от вас да споделя каквото го вълнува при търсенето на дадени книги, мнения за книги, анализи на книги, представяне и анотации, препоръки за отваряне на нова тема (нова виртуална библиотека) и т. нат. Нека се въздържим от спам по самите виртуални библиотеки! Надявам се модераторите да я закачат

Bradbury, Jim - The Routledge Companion to Medieval Warfare (2005).pdf Providing easily accessible factual material, and covering the whole geographical area of medieval Europe, including Eastern Europe, this comprehensive volume is the perfect companion to all aspects of medieval warfare. 'In this book ... [Jim Bradbury] delivers clear and concise writing, and shows a wide range of knowledge ... this is a very handy reference work ... [and] a positively useful addition to the collection of any university library.' - Bulletin of International Medieval Research France, John - Western Warfare in the Age of the Crusades, 1000–1300 (2001).pdf This authoritative and concise work surveys the range of warfare in the high Middle Ages while reflecting on the society that produced these military struggles. The book brings together for the first time a wealth of information on such topics as knighthood, military organization, weaponry and fortifications, and warfare in the East. In 1095 with the launching of the First Crusade, Europeans established a great military endeavour to save the Holy Land, an undertaking that remained a central preoccupation until the end of the thirteenth century. While the expeditions that went forth to fight the Muslims involved armies of exceptional size, much of the warfare within western Europe itself was conducted by small armies on behalf of landowners who were often neighbours and kin. In his approach to his subject, John France considers political, social, and economic development in the age of the crusades. He emphasizes the significance of four factors in shaping medieval warfare: the dominance of land as a form of wealth, the limited competence of government, the state of technology that favoured defence over attack, and the geography and climate of western Europe. His coverage of the castle and the knight in armour depicts the role of landowners in producing these characteristic medieval instruments of war. In addition, France provides an extensive analysis of battles in which he reconstructs a series of encounters in superb detail. Lepage, Jean-Denis - Medieval Armies and Weapons in Western Europe. An Illustrated History (2005).pdf The Middle Ages are commonly divided into three periods—the early Middle Ages, the high or central Middle Ages, and the late Middle Ages. Each period was marked by its own crises and wars, and the weapons and fighters reflected the technological and other advancements being made. This book is a richly illustrated history of warfare in Western Europe during those years. Part One, the early Middle Ages, covers the late Romans, the Germanic invaders and Byzantines, the Franks, the Vikings and Hungarians, and the Anglo-Saxons and Normans in England. Part Two, the high or central Middle Ages, considers the feudal system, knights and chivalry, knights at war, infantrymen, land warfare, siege and naval warfare, crusades in Palestine, templars and hospitalers, the Reconquista in Spain, and the Teutonic knights. Part Three, the late Middle Ages, discusses the evolution of new types of armor and weapons, the Hundred Years’ War, mercenaries, and firearms.

Прочетох от Марцеллин Комес хронологията на цялото царуване на Анастасий за да видя в каква връзка (в какъв контекст) са употребени тези етникони - "романи" и "греки". В случая при отразяването на финансовата реформа на Анастасий, Марцеллин Комес под "романи" и "греки" има предвид точно латиноговорящите и гръкоговорящите поданици на Римската империя, а не собствено римляните и гърците. Под етникона "греки" (в случая екзоним) Марцеллин Комес няма предвид и езичниците (етнонимът "елини" = "езичници" в християнската епоха). В края на краищата хрониката му е писана на латински език. Например Марцеллин Комес употребява старото название Византион за Града; употребява и терминът "византийци", визиращ жителите на Града (т.е. столичаните). Употребява за римската войска от Илирик и етниконът "илирийци". За него римският военачалник Виталиан е... скит (което си е така). Самият Марцеллин Комес е илириец, пишейки и говорейки (повече от разбираемо по тях времена на матерен) латински език. Дори император Анастасий е илириец, говорещ перфектно латински и гръцки.

Хм... как се роди тази тема за славяните по гръцко Приятно разглеждане - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=13678#entry227658

+1 Приемам всяка една критика. Както сам обичам да казвам: "Критиката стимулира към по-добра изява!" На первый взгляд навярно не мога да разсъждавам глобално и компилативно, но дали действително е така? Добре знаеш, че аз не обичам общите приказки, когато се нищят сериозни проблеми. И все пак, не бих казал, че тази тема е чак толкова безмислена. Тя беше замислена за едно, но се оказа, че може да носи и друго. Заради това й липсва увертюрата, а пък си получи ъпгрейда. При всички положения информацията в нея (и бъдещата такава) ще ти бъде от полза при развитието на твоята тема. Всъщност, една друга те ще се допълват. Извадка от "кореспонденцията" ми с DelaRea в БС: Е, хубаво натовари волската каруца, хубаво... хептен да не може сега да помръдне Е, как да се повдигнат подобни въпроси, бре, Аспандиате, как? Бетер Мануил Палеолог обикалях преди две години при всинца ви, ама все много заети бяхте. Кой книги пише, кой развежда обществото, кой подготвя революции, кой не ще да пише шестица на манекенката от класа - ами няма насреща и това си беше...

Е, тъй де. Когато с тях се заемат професионални аматьори, тези автоматични изравнявания се оказват елементарна бошлаф сметка Ето, това да ти е за урок при... елементарните сметки. При всички положения ще съм ти от полза. Малко моя класика: Няма да се сърдиш! Ти търпиш на критика Очаква те бляскаво бъдеще Работникът, драги ми Спандян, трябва да е наемен (сезонен). В общи линии, през вековете работниците (да речем от "производствените мощности" на корпорациите) са си изкарвали към 1.5-2.0 номизми на месец. Графът никога не е писал, че един стратиот получава по 1 номизма годишно. Моля, чети по-внимателно. Графът твърди, че един стратиот получава (по ведомост) 1 номизма на месец, когато си е в къщи (имота). Това се прави с цел: в случай, че урожаят е слаб и нищо не се изкара за дадена година от продукция, човекът да има пари за хляб, пък и пари за данъкът върху земята. Парите се изплащат накуп в края на четригодишния цикъл (т.е. в края на служебната година). Ако обичаш, внимавай с изстрелите в тъмното. Никак не са ми приятни чуждите грешки, заради които трябва да си патя. Литвате в облаците и създавате митове, а след това се чудим графът ли трябва да се извинява заради арогантния си речник, или другите трябва да му се извиняват заради това, че не го четат внимателно и преиначават думите му (макар и непредумишлено). Сега Глишев пак ще спомене: "Ама то грешчица бе, Графе, той не е искал. Смисълът не се променя". Да, да, не се променя, нали? На Спандян номизмата струва 273 лв., пък моята (според покупателната й способност) от 1 008 лв. до 1 119 лв. Хайде, от мен да мине - нека е само 1 000 лв. Но аз съм го казал много пъти: в този форум никой никога не ме е прочел внимателно от първият път, и никога няма да го направи. Защо? Защото всички сте специалисти... С оглед на горното - отиде коньо у ряката...

Така. А прочете ли информацията от трите линка, които съм дал, или ще продължаваме да говорим наизуст за ценови революции от XVI в.? Но как да я прочетеш, след като снощи ги изтри... Да се надяваме, че поне днес ще свършиш тази полезна (за теб) работа.

Спандян, още от снощи ми беше весело да те чета Продължавам и днес да се смея от сърце на прословутите ти сметки http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12097&page=5#entry188663 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12097&page=5#entry188787 http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=12097&page=5#entry189781 Язък ти за всички сметки --------- Бел. мод. След модератор не се редактира. Прегледай правилата на форума.

Южняка, разбира се. Той ни го обясняваше, което поне за мен беше интересно Човекът е в час с изключително много неща, ама и него заедно с Михов съм отметнал в кръгът ВизА. Станахте вече пет елемента

Не се прави на интересен, защото и ти си римлянин, халкидонит такъв

Не знам дали Михов ще бъде в състояние да осмисли какво е етнос, и какво - социално-политически статус. При неговият пример за Канада, Америка и Мексико имаме дадености: три политически формации (три държави) и два езика (макар да са три с френският на Квебек); също така и две цивилизации - англоговоряща и испаноговоряща, с доста размита "контактна зона" в съвременните САЩ. Проблемът, обаче е, че имаме и друга даденост - и трите държави са християнски (официално). За да успее Михов да осмисли собственият си пример, ще го допълня и така ще излезе много по-коректен: Няма да броим канада, америка и мексико за държави[1], а за географски понятия. В канада и америка нямаме политически субекти, а нещо като политически квазизародиши (или да речем - гангстерски банди с местни босове), пръснати из трите географски понятия. Обаче в географското понятие мексико наркобароните са основали цели престъпни отрасли. Така. [1] нарочно ще ги пиша с малка буква, за да няма объркване с днешните политическите субекти Към един момент във Вашингтон се събира някаква си разнородна паплач (бели, жълти, черни, червени) - така наречените "вашингтонци" (от другите). Говорят на английски. Горят за власт над съседните територии. Постепенно вашингтонците завземат територията на географското понятие америка или сключват съюз с гангстерските банди (разбирай - вашингтонците искат рекет от гангстерските босове, за да ги... пазят). Покорявайки туземците, на територията на географското понятие америка се появява много важен и голям политически субект - държавата Вашингтон (а не америка). Малко по-късно гангстерските босове из америка получават статут на граждани на Вашингтон (т.е. самите те станали вашингтонци). На територията на америка течала усилена ингилизация. Нататък. Вашингтонците се конкурират със жителите на полуостров лабрадор, със жителите на алберта, юкон и новата колумбия. Водят няколко войни и успяват да ги покорят. Вашингтонците поставят много гарнизони из завоюваните територии. Покрай тези гарнизони туземците започнали да проговарят лека-полека и на английски. Тече усилена ингилизация. По-нататък. Вашингтонците подочуват, че надолу - на юг, било по-топло, а туземците говорели испански, имали древна култура, били много по-културни и дори много по-богати от самите вашингтонци. Водят се войни с гангстерските империи на географското понятие мексико. Войните са удачни за вашингтонците, а гангстерските империи са прекършени и завладени. Но тук ингилизацията трудно си пробива път, защото среща достоен конкурент - шпаньолизацията. Тази шпаньолизация била много модерна - дори започнала да шпаньолизира образованите вашингтонци. Още по-нататък. Култът на Слънцето (произхождащ някъде си от мексико), започва да залива самото мексико, а след това самия Вашингтон. Вашингтонците се сепват - "ние обичаме много саалдулед, а това... Слънце, ще ни го разтопи". Взели мерки и подгонили слънчасялите. Но не би - колкото по-голяма сянка се правело над слънчасялите, толкова повече слънчясвали и други хора. Още по-по-нататък. Един ден Главният Вашингтонец си казал - защо не дам вашингтонско гражданство на всички свободни люде? Така всичките завладени народи ще се слеят в едно цяло и няма да има бунтове. Речено-сторено. Всички станали вашингтонци, а австралиийската масмедия "Нов абориген" отбелязала, че далеч на Запад (или на Изток?!?), там, където простирала владенията си вашингтонската власт, всичките люде от канада, америка и мексико получили вашингтонско гражданство и станали вашингтонци. Държавата Вашингтон, пък се преименувала на Вашингтония. Нямало как всички вашингтонци да живеят във Вашингтон (не можел да ги побере), защото всички вече живеели във Вашингтония. Просто и ясно. Още по-по-по-нататък. Тогава в друг един ден поредният Главен Вашингтонец дал всякакви права на всички слънчасали, но за сметка на това такива права не получили хомосексуалистите и непушачите. Същият Главен Вашингтонец (който като предшественика си, хич не обичал град Вашингтон, защото не му харесвал, та и заради това не живеел в него) казал, когато го посетил - "Тук, във Вашингтон е студено през голяма част от годината. Местя столицата на юг - в слънчевият град Мексико. Администрацията да се стяга - да обува джапанките и бермудите. Да говори само на английски пред мен, но няма да е лошо, когато част от нея отива на Стадиона да научи някоя и друга испанска дума. Все пак, Мексико е преимуществено испански град". От целият този чейндж с мирис на топъл юг, най-много се изкефили ескимосите, които били наети да слугуват на Главният Вашингтонец. Минало време. Ескимосите все повече и повече прииждали и по едно време направили големи (военни) мизерии на вашингтонците. Но се спогодили в един момент. Друг един Главен Вашингтонец пък дотолкова бил слънчасал, че обявил Слънчевата религия за единствената в държавата. Намерили се дори журналисти, които с красноречието си убеждавали, че Вашингтонската империя всъщност е Слънчева империя, а Мескико е Втори Вашингтон. Преди да умре, този Главен Вашингтонец извикал двамата си сина и им казал: "Ти ще царуваш в Мексико (защото е новата столица), а ти във Вашингтон (защото е старата столица), но Вашингтония няма да разделяте - тя си остава една! И, разбира се, истински ще царувате, когато пораснете." Пак минало (малко) време. Единият синковец (този, който трябвало да царува във Вашингтон) преместил столицата си в Детройт. И на него нещо не му се нравел Вашингтон. Другият си царувал в Мексико. Ескимосите (които също били слънчасали) пак се разбунили и нападнали канада и северна америка. Оплячкосали Вашингтон. След това приватизирали почти всичките земи в канада и северна америка. Нататък. Ескимосите един ден се събрали на съвет: Така и така, защо да започваме сутрешното си кафе с мисъл за наследниците на онзи в Детройт? Файда от Главен Вашингтонец в Детройт - никаква. Да вземем официално властта! Речено-сторено. Но се намерили умни глави и рекли - "Пичове, тук в канада и северна америка ние действахме като паразити. Спомняте си, че дори влезнахме в съюз със северните вашингтонци против сладураните (хан-хани), защото ни бяха обещани много блага. Прогонихме заедно сладураните. Като махнем сегашният от Детройт, да не би да ядосаме онзи в Мексико. Все пак цяла южна америка и мексико са зад гърбът му. Да изпратим царският печат в Мексико и да кажем на другият Главен Вашингтонец - така и така, с благоволението на вашите предшественици, от половин век насам ни се поставя за Главен Вашингтонец избранникът на Мексико; позволете ни сега, и ние да управляваме тези земи, само че от ваше име, защото ни омръзна още от време оно да гледаме как царският двор е заприличал на пилчарник. Един Главен Вашингтонец ни стига." Речено-сторено. По-нататък. С течение на времето ескимосите в Северна Вашингтония започнали да се отнасят зле със северните вашингтонци - крадели им момичетата и ги оплождали, а родените дечица по подразбиране вече се раждали ескимосчета. На това отгоре ескимосите така и не усвоили правилно английският език, та се пръкнала цяла плеяда от наречия и английският език постепенно изчезнал от Северните земи. Останал да се използва само от Слънчевият култ във Вашингтон, който постепенно западал и се превръщал в едно голямо село. В Южна Вашингтония нямало много ескимоси. Например в мескико било прекалено топло за тях, та южните вашингтонци успели лесно да ги прокудят. Но тукашните вашингтонци обичали да говорят повечко на испански. За да се разбира с поданиците си, дори всеки един Главен Вашингтонец научавал още от най-ранна възраст испански. И тук английският език постепенно изчезнал, като останал да се говори само испански. Докато във Вашингтон Слънчевият култ използвал английският, а други култове нямало на Север, то на Юг ситуацията била много по-различна. Първите слънчасали пристигнали от южните земи. Впоследствие основали няколко големи Слънчеви култа, където благоговеели на испански. ------------ Михов, да продължавам ли нататък, или да ти връчвам литература? Как ти се струват южните вашингтонци? Или за теб са само испанци, понеже говорели на испански? Или ще ги наричаме мексиканци заради град Мексико?

И сега, какво? Направихме генерална констатация, така ли? Михов, става ли по този начин - без да прочетеш нито една книжка? Откъде си сигурен, че римляните от VI век пр. Христос са същите римляни като тези от I век пр. Христос? Я ми кажи, дали Диоклетиан и Константин, които не са резидирали в Рим, могат да минат за римски императори? Да, или - не!?

Разбира се, че е съвсем различна културата. Усещам пак накъде биеш (към старите класически ценности на републикански Рим), ама трябва да се събудите закостенели мозъци такива Панта рей, панта рей То, реално погледнато, какво е общото между римляните от VI в. пр. Христос и I в. пр. Христос? На едните мисленето все още е като това на лилипутите, докато при другите вече се наблюдава едно имперско, космополитно мислене; въобще възприятията за света са се променили драстично с новите хоризонти Но VII век достатъчно много променя (остатъците от) Империята. Самото общество не се сменя (заменя) с.. "византийско". То си остава римско, както и преди, понеже поданиците на императора са... поданици на римския император в Константинопол. Проблемът всъщност е външнополитически, който рефлектира върху съзнателния живот вътре в държавата. Империята (или каквото е останало от нея) отвсякъде е обградена с врагове - лангобардите в Италия; аварите, славяните и малко по-късно българите по Балканите; персите, а след тях арабите - всички те смачкват римският фасон през VII век. Явно се е наблюдавала някаква страхова невроза, унилост на предприемчивия дух, търговските връзки са пред крах, църковните проблеми (монофизитството и монотелизма) - всичко това досъсипва държавата. Победата срещу арабите през 678 г. при Константинопол и в Мала Азия е пирова победа - например една Киликия отдавна вече не е римска, а арабска провинция. Интересно е да се отбележи също така, че през този прословут век римляните спират да се бръснат и пускат големите бради. Забравят за сандалите и обуват ботите. Разните му там театри и тем подобни спектакли, отиват на... кино. Спират с всяка друга литература, фаворизирайки църковната. Започват едни мъчителни 120 години (635-755), в които огромната част от ресурсите на държавата са заделяни за справяне с арабския натиск.

От изток на запад броим: коптска цивилизация, арамейска (сиро-финико-палестинска) цивилизация и арменска цивилизация. По време на Римската империя тези три цивилизации се явяват субцивлизациии на Елинистическата цивилизация, която ги е облъчила (така да се каже) още през III век пр. Христос. По на запад следва Латинската цивилизация на Древен Рим (т.е. романизирането на Запада и Картаген с Африка). Рим първо завоюва Запада, а после Изтока. Дава права на всички свободни граждани. Но това не е достатъчно за кръгът ВизА. И аз започвам да се чудя, сирийците и пунийците през III век сл. Христос, императори на Рим ли са, или на нещо друго?

Кръгът ВизА не го интересуват подобни факти, драги ми Монферат. А аз се скъсах да обяснявам, че Римската империя е продукт на две цивилизации и на още най-малкото три субцивилизации. Но какво да се прави? През средните векове държавата заема само 17-18% от античните територии. При Василий Млади и Константин Мономах - около 22-25%, което е и своеобразен апогей през Средновековието. За някои наши колеги, римляните живеят само (вечно) през 117 г. Няма динамики, няма графики, няма ъпдейт, няма ъпгрейд, няма нищо ...

Така е, Глиши, почти така Ама какво да ги правим кавказоведите? Викам - да си връщат доктората, и да ги вземаме на уроци в службите (интендантските) Ама не - гърците нам какво си... Не четяли, бре, не четяли класиците - на латински. Ами как да ги четат? Тя държавата взела-дала през втората половина на VII век - първата четвърт на VIII век. Само до класици им е било...

КГ125, както и да го въртиш и сучеш, по "езиковата" логика на Спандян, българите не са българи, а...славяни. Абсолютно правилно!

Давам ви пример за тези, които се наричат българи: Някога България като политическа формация се е намирала на североизток от Делтата на Дунав, някъде при Меотида. Според маститите ни професионали, тези, които се наричат българи, са говорили на (някакъв) тюркски език (или какъвто и да било език). Два века по-късно, когато България се намира на югозапад от делтата на Дунав, българите (разбирай славяните, които се самоназовават българи, защото съзнанието им вече е българско) говорят на славянски език. Същинските миксоварвари, назоваващи се българи, са претопени от славяните. Получава се интересна ситуация. Държавата продължава да се нарича България, населението й продължава да се смята за българско (българи), но те не говорят на (старият) български, а на славянски език, който наричат... български. Същата работа и с Римската империя, условните й разделяния, Translatio imperii, реконкисти и т.нат. Латиноезичният римски Запад постепенно угасва под ударите на варварите. В един момент, дори латинският език спира да се говори (от хората, съставящи някога римското общество) на Запад. Остава само в Църквата (и по канцелариите на кралските дворове). Римляните на Запад изчезват, претопени във варварските маси на готи, франки, бургунди, лангобарди и др,. които са образували свои държави. За каквото и римско политическо наследство да говорим на Запад, това може да се окачестви само с една дума - ефимерност. Остават източните римляни (същото общество от народи, както на Запад), които общуват на собствените си езици, но лека-полека започват да проговарят все повече и повече на гръцки език. Политическата конюнктура изисква това. Гръцкият език е по-разбираем ("по-модерен") на Изток, отколкото латинския (има си причини за това). Латинският език е говорен само на Балканите (в по-голямата им част), в гръцкият Константинопол, в администрацията и по армията. Дори надписите на хиподрома в Константинопол са на гръцки, а само там, където е императорската ложа, се кипрят насрещни надписи на латински език. Така че всеки един днешен българин, който смята римляните от средните векове за гърци, нямащи нищо общо с римляните (защото не говорели латински език), няма абсолютно никакво право да смята и славяните в средновековната държава България за българи. Защо? Ами защото не говорят български, а славянски език. Българи ли са тогаз? Ама чакай, чакай, Графе... Нали ни учат, че славянски език = български език през средните векове. Да, това е така. На практика славянската писменост се развива първо в България, та оттам и славянският език е станал... български. Любезни читателю, прочети внимателно какво ти пише Графчето. Средновековните римляни (християни по подразбиране, които в началото са известни със своята фундаментална непримиримост към езичниците) дори са отхвърляли общоизвестният факт, че говорят на гръцки език. Не може християните да говорят на... езически език (гръцки език = елински език, ελληνική). Според тях, те говорели на... римски език (не на латински език, не на гръцки език, а на римски език (sic!), което е превод от Ρωμαϊκή γλώσσα = римска глосса). За римляните през средните векове няма латински, няма гръцки език. Има Ρωμαίικη (ромейки) - [езикът] на римляните. Както се казва - егати самосъзнанието, дето са го имали; та те наистина са говорели на (средно) гръцки език! Да, ама - не... Въпреки всичко, драги ми Аспандиате, въпреки всичко, Анастасиос Филипидес е прав. Много интересни неща съм научил от него. Пожелавам ти приятно четене. Ще трябва да наизустиш информацията от тази книжка - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=15018&page=2#entry284922

Ех, Аспандиате... Докъм VI век не ми се вярва образованите източни римляни да не са чели класиците на латински език . И все пак какво ни указва вече покойният голям наш византинист Георги Бакалов: "За улеснение на непосредствено работещите със закони административни служители повечето от Новелите са издадени на гръцки език. По този повод сам Юстиниан заявява: "Ние не обнародвахме този закон на държавния латински език, а на общо употребявания и познат гръцки език, за да могат всички леко да го разберат." За император, който има самочувствието на римски цезар, това е сериозна отстъпка, която показва дълбоките процеси на грецизация в източноримското византиниращо се общество." Разбира се, аз имам едно наум при така наречената "грецизация" на "византиниращата" се Източна Римска империя. За мен тази "грецизация" е даденост, понеже самата "грецизация" е продукт на Елинистическата ("Гръцката") епоха, т.е. започнала е цели осем века преди времето на Юстиниан Велики. Проблемът е не защо римляните на Изток са говорели на гръцки, а защо дори тези, които са говорели латински, са го забравили? Преди малко ти споменах причината Значи още през първата третина на VI век се срещали все по-малко хора, които да владеят писмено и говоримо латински език. Това е положението: една империя с две цивилизации и три субцивилизации. Когато на Запад изчезва римската държавност, от останалата част на Империята, която е разположена на Изток изчезва и латинският език. Все пак завоеванията и разширенията на държавата след II век пр. Христос вървят от Запад на Изток. Дори столицата е преместена Изток. Има ли значение римляните на какъв език говорят и какви класици четат, след като вече са християни и са поданици на императора в Константинопол? Много пъти дъвкахме едно и също нещо: държава на двайсет и два века няма как да не се промени с времето. Всички вие искате тя вечно да седи на едно място. Римската империя никога е не седяла на едно място. И в буквален, и в преносен смисъл. "Панта рей", нали така? Спандян, между другото, ти можеш ли да ми докажеш, че в България през IX век са живеели българи (ама истински)?

По принцип, след този прословут VII век (когато перси и араби вземат здравенцето на Империята), римляните четат предимно църковна литература (на гръцки). Глишев да каже как седят нещата в църковно-културен аспект в Картагенския екзархат и остатъците от Равенския екзархат. Някой има ли наблюдение от книгата на Димитър Димитров - Тъмните векове на Византия /Културно-исторически очерци/ (2006). Гледал съм негови изяви по СКАТ при Пламен Павлов, та ми се струва, че ще е доста читава. Навремето под вещото ръководство на "баба" (а тя разбира от нещата) двамата взеха участие при сделането на твърде ценната ХЕС том VI., която поне на мен ми помогна изключително много

Относно хеландиите - дори като лаик съм предусещал, че са правили нещо подобно. Какво се оказа в крайна сметка? Аслъ на плажа са дохождали - само с 1.5 м. газене, амен-амен досами плажа. И кончетата наистина са цамбуркали при такива екстремни десанти. Още преди две години и половина, когато сновяхме при Онгъла ви предложих на всинца този вариант, споменавайки, че животинките не са от захар и няма да се разтопят във водата. Абе, как да не е "свръх" подобно наблъскване на корита в залива? Хайде, стига, моля ти се. Въобще тези 2 600 хеландии/кораба/ или каквито и да било гемии са малко... свръхфантазия. И то не толкова при Теофан, колкото при титуляра (може би Великия Хронограф), откъдето са взети тези цифри. Исаве, вземи се... съвземи. Бойната ти задача е да се поровиш доста обстойно за това прословуто наемане от търговските гилдии. Понеже все за това приказваш. Тук вече не ни интересува хипотезата на Галахад, а самата информация за подобни действия, които да са практика. Аз съм споменал за различни по джинс катърги при Херсонеската епопея от 711 г. по времето на Юстиниан Ринотмет. Добре, тази вероятност е пренебрегвана. Досега. Само дето кампанията няма да трае три месеца, ама нейсе. --------------- Сега искам да схванеш нещо съвсем елементарно: много пъти твърдя, че експедицията от 917 г. е осъществена по сушата посредством сухопътните сили, а флотът (цялата флота), съставен изцяло от бойни кораби под командването на друнгария Роман Лакапин е потеглил на север. Хем да помага на Лъв Фока (евентуално с храни), хем да прехвърля печенегите. В тази операция няма абсолютно никакво място за търговски, въобще транспортни кораби. Схвана ли? Не твърдя, че морските експедиции се осъществяват само с бойни кораби, а твърдя, че през 917 г. са участвали само бойни кораби (хеландии). Могат да цопат на плитко, и в река Дунав ще развият светлинна скорост напред-назад. ---------------- Добре де, какво толкова те интересуват добитъците? По колко крави е превозвало едно търговско корито? Да не си мислиш, че със стотици? Тук говорим, че през 917 г. бойните кораби все още могат да превозват само до 12 коня. Не повече. Единственото, което мога да допусна е това, че навярно някой и друг голям транспорт натоварен с храни (примерно 20-30 броя) е част от логистичната поддръжка на Лъв Фока. Т.е. не само бойните кораби ще мъкнат храни (които, естествено, няма да пътуват празни до Анхиало). Ето, това е някакво коригиране (допускане) от моя страна. И въобще се придържай към изворите, щото тези тагми са на коне и са предвождани от този-онзи. Нанайки-курец да са качвани на кораби --------------- Е, как стига с тези моряци? Ами те са най-важното при развенчаването на хипотези и митове. Как така - стига?!? Спокойно, брат Тук имат право да пишат всякакви хипофантасти. Нека името на форума да не те подлъгва