monte christo

Олеле, Боже! Долу-горе така е станало. Придружен от свитата си и няколко магарета, натоварени със злато Само, че не се е разхождал до "лагера", а до поселенията на авари и славяни. По Стара планина, по Мизия, може и до Отвъддунавска България да се е разходил?!? Знае ли човек, къде точно... Леле-мале! Извод: опитомили сме конете, за да не ядем много Така ли? Откъде са тези легенди в твоето съзнание, че видиш ли - българите били изцяло конна армия; а ромеи и славяни типични пехотинци?!? Няма такова нещо. Сядай да четеш, иначе няма да стане Я ми кажи; според теб тези 12 000 "отбрани въоръжени българи" конници ли са били или постоянен гарнизон на Плиска? Възможно ли е те да са тежки пехотинци (изцяло екипирани), събрани и групирани специално да защитават столицата от ромеите? Ами "другите" 50 000? И те ли са конници? Има армия - има държава. Няма армия - има мъжки курви...

мейкбулгар, аз не мога да разбера защо изкарваш българите нечовеци, а желязо; или пък изцяло конници. Няма такова нещо. Както ромеите са папали здраво, така и българите са папали здраво. Ами то и аз започвам да се съмнявам, въобще ходил ли си в казарма. Повярвай ми; човек не е длъжен да служи три години за да разбере какво е глад и вълчи апетит. Още на първата седмица се проявява хищническия синдром. Ако някой е бил злояд, бил е до казармата. Това е простата истина. След като си изядат дисагите, какво правим? Смяташ, че сме си мъкнели храна за по 20-30 дена? Няма такова нещо. Най-много за по няколко дена, максимум седмица. Да не вземеш да ми кажеш само, че например при Ахелой 917 г. огромната 60 000 смесена българска армия е карала на твоя рацион? Тези 30 000 през 813-814 г. само на пъстърма ли са били? Със сигурност и нашите са опуквали по 1 кг. хляб на ден, почти 0.4-0.5 кг. сирене и към 0.3 кг. месо, 0.1 кг. лук, неизвестно количество каша/чорба. И ние си имаме кашавари, пекари, въобще готвачи в обоза. Армия над 5-10 000 души вече е нещо изключително сериозно и трябва да се мисли как ще бъдат изхранени тези хора. Сам виждаш, че моят рацион е далеч от твоите вликопостнически диети от по има-няма 0.7 кг. храна на ден. Та да се върнем на темата. След сраженията в Плиска и докато ромеите обикалят из Мизия 15 дена, Крум наема авари и славяни. Нали така? Само, че той не ги е наел в ден първи от ромейската квалификация за място, а някъде през този двуседмичен период. Какво ще излезе? Едни хипотетични 10 000 души, наети от българите може и да се оправят с дисагите (но в които има не трици, а манджа) за около седмица време. При всички случаи, обаче "дисагите" са стилистичен похват. За разлика от теб, аз знам, че все пак някакво количестов каруци са скърцали напред-назад, докато се движим паралелно с ромеите и им подготвяме засадата нейде на майната си. "Дисагите" можем да ги търсим на някое и друго магаре, щото в планините няма как барабар с конете си (ех, тези твои коне) да поставяме засади на ромеите. От там нататък както и да го погледнем, самото пребиваване на войската означава икономически колапс на мястото (областта), където тези люде са събрани. А ти ми говориш за потенциални 100 000 дущи; че едва ли не всички и конници ще ги изкараш?!? Ха, честито!

Митак, в моя порцион се включват около 250-300 gr. месо на ден за човек. Ясно е, че по време на война няма как да се изнамира постоянно месо и то по 2 фунта, както имаме информацийка за гарнизоните в Египет III-IV в. На поход месце на ден между 3/4 и 1 фунт. Йончев, ромеите строят винаги укрепен лагер, когато са заети с военни действия на неприятелска територия. Проблемът е, че в нощта преди нападението този лагер не е бил построен. За да не бъде построен, значи има нещо. Няма друго обяснение за отдалечените части. Просто няма.

Разбира се. Я виж каква равнина между Стара планина и Преславската:

Това вече си е заяждане, Тома Невернико Слушай кво ти пее рейдио "Опсикий" Можеш да се надсмееш над собствения си профанизъм. Аз, разбира се, както винаги ще те остракизиръм и само да поискам ще те удавя в язовир от информация (която не ти е известна) та дано главата ти да уври за по-сериозни нещица.

Митак, лакърдиите са от твоя страна. Дай по-сериозно. Аз се мъча да помагам де с каквото мога. Всичките тези детайли за средновековните армии на ромеи и българи ще са ни от полза в търсенето на мястото за рандевуто между ромеи и българи. Същевременно и хронологията може да изкристализира. Дето вика КГб-то: "не се знае откъде ще изскочи заек". Хърс Ураганния е прав за едно; насъбра се толкова много материал, хипотези, действителни факти, които (навярно) досега не са вземани въобще под внимание от bg медиавистиката. Демек има мегдан донякога за изключително сериозен труд. Информацията е огромна през XXI в. и няма база за сравнение с тази отпреди 30 години да речем. Какво остава за добрите наши стари специалисти от началото на миналия век? Горките, представям си каква мъка е било с тези хроники и оскъдна информация. Казвам го без ни най-малко ирония. Добре знаеш, че днес много професионални историци четат и са участници в този форум. Една голяма армия при заплануван голям поход не може да разчита само на снабдяване от врага, фуражиране, въобще спортното щастие. Например един Никифор Фока е бил напълно наясно с тези неща, за да обяви България за "бедна страна" цели 150 години по-късно. Трябвало да се помисли изключително сериозно и да се подходи прекалено внимателно със снабдяването на войските. Когато разглеждахме хипотезата на Хърс Ураганния, другаря Йончев спомена за реквизиране; демек направо ограбване на местното население (т.е. българите) от хипотетичната 15 000 bg конница (число определено от мен на база информация VIII в.), която се завръща от Панония за да подпомогне нашите през юли 811 г. Аз пък, преди това бях предложил 'византийския' модел със струпване на хранителни припаси по места, който може би се се оказва неприложим в българската държава, защото ние нямаме такъв чиновнически апарат, нито населението на Империята. От 1 кг. брашно излиза над 1.5 кг. хляб. Никифор Геник със сигурност, ама със сигурност мъкне на 100% вино. Ромеи без вино?!? Зарад туй са опукали крумовото винце, щото не им е стигнало тяхното - да знайш По ромейско се разрежда с водица и се дава даже и на дечурлигите да цоцоркат.

Щял си да ми обясниш къде греша на тази тематика? Че то има ли човек друг човек във форума освен теб, който да ме обвини в грешка на тази тематика? Нищо лошо в това, стига да не ми се налага да чета поредните глупости. Защото преди някой да ме накара да чета, трябва да се потруди и да почете повечко. Иначе работата наистина ще отиде на дебилщина. Мой човек, сега ще ти напиша за стандартния дневен рацион на античната римска армия в Египет през III-IV в., т.е. на гарнизонните войски. Хляб - 1 kg. (3 фунта); месо - 650 gr. (2 фунта); вино - 500 ml.(половин литър) и 50 gr. зехтин. Плодовете са отделно. Какво и пречи на полевата средновековна римска армия, която изминава минимум по 20 km. на ден да поглъща рационa за който споменах в предишните постове. 1 kg. хляб (3x327); 450-500 gr. сирене (3x150); 250-300 gr. месо (2x150); чорба (каша) 400-500 gr. (2x250); 100 gr. лук и 200 gr. вино. Логистиката е длъжна да се погрижи за обилен порцион на войника. Това не е шега работа. Пък ти, колкото искаш, толкоз яж. Повярвай ми - всичко се е омитало. Впрочем в един момент от кампанията това ще важи и за българската армия. След като изпразни дисагите. Сам виждаш, че твоите 700 gr. храна на ден не са нищо друго, освен въпиющи глупости. Дори да са българи, дори и да са конници. Гладът не различавал хората, знаеш ли? Войниците не са великопостници; а хора, които отиват да мрат. На мен отдавна ми е ясно, обаче виждам, че на теб нищо не ти е ясно. Храната за из път си е само храна за из път. В един момент тя ще свърши. И какво ще яде тогава насъбралото се множество? Трици? Сега разбирам защо тези уж 62 000 българи (12 000 § уж 50 000) са били опънати от ромеите. От недояждане им е паднала кръвната захар и не са имали силица да вдигнат ръка срещу лукавите гърци Примерът с Бай Ганьо и влакът е достоен пример за Средновековието, няма начин. Може и да го включат след време в часовете по логистика във военните академии. мейкбулгар, що не вземеш да спреш с тези задължителни при теб два коня на човек и дисаги напълнени от жената. Специално конете са само в твоето въображение. Българската армия в никакъв случай не се състои изцяло от конници по времето на Крум. В най-добрият случай те да са около половината от цялата полева армия. Много филми гледаш, а литература никаква не четеш. Спри с тези легенди и мисловния номадизъм... Виждам, че сметката ти определено е повече от проста Викаш с кобилешкото мляко, какво ще им пречи дори 40 дневен поход? А защо не, дори 60 дена с 20 кила храна и кобилешко мляко? Значи, човекът ще може да се храни за да не умре от глад. Ще може ли да воюва според теб? Та твоята грешка, както казах е следната: иска ти се българите да са имали такава конница. Такава конница е повече от невъзможна за средновековната българска реалия. Аз и в БС съм го писал (даже ставаше дума само за 30 000 конница през IX в.); щяхме да завладеем Ромейската и Франкската империи, а за капак да подкараме и арабите. Какво остана за 50-60 000 конници Такава конница може би са имали само монголите през XIII в. Викаш 100 000 души ще съберат за нула време, т.е. за 5-10 дена Даже няма да имат никакъв проблем с изхранването?!? Това са глупости. А не се излагай... Тъй, да продължим с конете. Понеже според теб българите винаги ги водят със себе си, т.е. имаме невероятно издържлива и внушителна конница, защо направо не сме ги разцепили ромеите на това равното покрай Плиска? Понеже си с развинтено въображение (не като мен), та си представи какво представляват 50-60 000 конници, които атакуват. Дори и монголите ще ти завидят Иначе им разбираш на Енодий, както и на деянията Теодорихови. Браво! Дали българите през IX са били наясно с нещата?

Нищо подобно, Ресавски. Ни едното, ни другото. След преминаването на "опасните и стръмни места (Върбишкия проход) императорът прекратил трудния поход..." На 9 април 971 г. цялата ромейска войска пренощувала в укрепен лагер, построен на "безопасен хълм, заграден от двете страни с река", т.е. река Камчия. Сутринта на 10 април 971 г. Йоан Цимиски построил войската (както ни указва Скилица - 5 000 пехота и 4 000 конница) в колони и се шмугнал в Преславския проход. Забележи какво следва - когато първите части стигнали до подножието на преславските стени* малко преди изхода на прохода, императорът заповядал на барабаните да бият, да удрят кимвалите, а на тръбите да свирят! "Околните планини ечали...". Това е направено с цел да стресне варягите Несъмнено първо конницата е нахлула на полето до града, а тези 5 000 пехотинци са изминали прохода за около час и половина-максимум два. Толкова време е траела операцията при проникването през прохода. *мое предположение

Бинго, Ресавски Според Лъв Дякон, след като външните стени били преодолени от ромеите, варягите се оттеглили в царския дворец като оставили отворена една вратичка (навярно за да могат и останали варяги да се спасят, понеже ромеите ги избивали из града). Част от ромеите се изхитрили да се юрнат и навират в двора на двореца през портичката, ама ставали зян. Варягите направо ги избивали за норматив вътре в двора. След подпалването на двореца, варягите излизат от него, обаче веднага ромеите ги обкръжават и избиват над 7 000 души. Измъква се само Свенкел с малка група варяги. Дали можем да направим някакъв паралел с ханския дворец в Плиска, евентуално защитаван от 12 000 души? Аз все ще питам, и все забравям - я кажете, кой се явява по-голям по площ (дворец и вътрешен град)? Този в Плиска, или този в Преслав? Митак, ето армията на Цимиски два дена е преминавала Преславския проход. Защо? Първо са преминали 9 000 души, но някъде по пладне започват сражение с варягите. Трябва да се изчака неговият изход. Чак на другия ден го преминават главните сили, плюс войската на обоза и стенобойните машини. Главните сили нямат достатъчно време през първия ден да прехвърлят техниката и обоза. И то през нищо и никаква шесткилометрова отсечка, обаче виеща се като змия. Логично оставят за другия ден. Иначе ще се наврат в Преславския проход и ще замръкнат в него. Сам си прецени как е преминат Върбишкия проход и дали това става за един ден.

Нима се съмняваш в думите опсикионски?!? Много са неуките хора, които се съмняват )) Тайна...

Разбира се, че ромеите са дали някакви жертви. Теофан е категоричен. Колко точно - никой не знае. Все пак тези 12 000 души войска са оказали съпротива. Така или иначе те се явяват нещо като гарнизон на Плиска или по-точно казано нещо като основно ядро на bg армията. Другите 50 000 (изказахме съмненията си за тази численост) са опълчение. С други думи - това е цялата bg армия, т.е. целия военен потенциал. Най-вероятно към 30 000 души. (Спирам се на това число, понеже имаме някакъв джокер, визирайки зимата на 813-814). Значи Крум все пак е имал време да събере армията си и е в състояние да я противопостави на ромеите. Ако някой си мисли, че Крум е блеел, това не е верно. Българският владетел се е погрижил да изстиска всичко. Защо точно в (до) Плиска? Ами къде другаде? В Акерман? Андраш, през 971 г. ромеите дават 150 убити при щурмът на царския дворец в Преслав (преди да го запалят), защитаван от 7-8 000 варяги (които се наложило да излязат навън полузадушени). Ромеите на Цимиски им видяли сметката след това.

Rogi, гледам Йончев ме е изпреварил. Приятелю - един съвет, който ще ти е от полза, ако решиш да продължиш с коментарите: прочети изворите, свързани с темата. Така. Военният потенциал на Романия в тях години е към 90 000 души, или малко повече. На база тази информация, аз определих, че максималната численост на ромейската армия, която би предприела поход срещу България е в порядъка на около 45 000 войници (стратиоти) и неизвестен брой бедняци. Спор, обаче няма - данни за нейната численост въобще липсват. Може да са били и 15 000?!? Понеже криво-ляво съм запознат с кое, как и защо си позволих да направя оценка. В изворите се говори, че войници са участвали не само от тракийската тема, но и от другите, т.е. подавящото мнозинство от войниците са от Мала Азия. Въз основа изплащането на заплатите (за което има данни) вече е лесно да се определи как става набирането на войската при голям поход. Имаме данни и за други армии на ромеите нахлували в България. Например най-големите армии отправяли се на поход срещу България са във времената на Константин Копроним, Никифор Геник, Зоя Карбонопсина и Василий Вулгароктон. Та по въпроса - според мен ромейската армия през 811 г. е в порядъка на 35 000 до 45 000 души. За средновековните стандарти това е много голяма армия, но в никакъв случай не е била по-голяма. И понеже не си запознат подробно с тези средновековни войни, всичко ти се вижда лудост. Крум не е събирал "сволоч", а наел боеспособните люде от аварите и славяните. Цифра от 10 000 души е повече от реална, и която може да се събере (наеме) през тези 15 дни, докато ромеите се размотават из Мизия. Имай предвид, че три години по-късно Крум отново включва авари и славяни в армията си, която трябва да предприеме обсада на Константинопол. Излиза, че тези, които са били наети през 811 г. определено не са "сволоч" и на никой не му се е налагало да ги обучава специално за юлската среща с ромеите И ти ли (понеже много ги разбираш нещата) се мяташ на хипотезата за "основната" българска армия, щото само тя имала възможност да резне квитанцията на ромеите? То ако беше така, ние нямаше да залостваме ромеите по планините и да нападаме само императорския отряд, а щяхме да ги бием на равното в третия рунд, вместо да им организираме засади на майната си. Тесни проходи и чукари, викаш... Например Върбишкия (с неговото разклонение през Садовския) или пък Ришкия проход не са чак толкова тесни. Удобни са за засада и нападение над тези които се движат през тях или са закъсали в тях. Това за стандартното 3:1 атакуващи-отбраняващи не е кой знае какъв критерий през Античността и Средновековието. Дори и днес. При Иса и Гавгамела, Александър е с три пъти по-малка армия. Това не му пречи да атакува и в крайна сметка да спечели. Важен е броя на профешънълите или ветераните в армията. При Кадисия персите били два пъти повече от арабите, но ветераните им били два пъти по-малко от тези на арабите. Краен резултат: арабска победа. Какъв друг пример да ти дам? Чувал ли си за Аргираспидите? Значи 3 000 от тези чичковци и дядки на по 40-50-60 г. въоръжени с дървени мечове и големите си щитове (нека да са без копията си), направо ще размажат и почупят крайниците на въоръжена с електрошокови палки и щитове 10 000 американска полиция (и то "ветерани" от битките за Сиатъл едно време). Ако са въоръжени с железни мечове, направо ще я изколят Както виждаш, дори херои-грийнхорни от Уест Пойнт ще се окъкат. Така, че всичко е относително. Разбира се, в нашия случай българското войнство в никакъв случай не е начислявало общо 62 000 души. Използвана е хипербола за онези 50 000. Всички, които са чели тази тема от-до са свидетели и знаят, че аз дълбоко се съмнявам в тази численост и на практика я отхвърлям. Армия от 100 000 души в средновековна България пък просто нямаме право да коментираме. Нека мейкбулгар и дендро ми се сърдят колкото си искат. Както и да е била събирана (какъвто и модел да е използван) тя просто никога не е могла да бъде събрана. Една лека корекция, ако позволиш. 60 000 армия би нагънала на ден не 30 тона хляб, а 60 тона. Сирене - поне 30 тона (яко са го ядели на поразия българи и ромеи). Поне 30 тона каша или чорба някаква си там (два пъти на ден). Мръвките ще отидат поне на 15 тона. Вино - към 12 000 литра (яко се пие-дава сила). Лук - поне 6 тона. Това всичкото - на ден! Както се казва - мамата си ебало. Поне на теб долу-горе ти е ясно, че с яденето шега не бива и логистиката е кошмарът на кошмарите. Нека другите продължават да събират армии - то на лист е лесно Роги, никога не подценявай силата на Църквата. В нас тя изглежда летаргична, но само на пръв поглед. Остави това, дето днес голяма част от нейните служители я компрометират. Навярно с Митака говорите за покойния дядо Пимен. В ДС и БНА той беше класика и еталон. Митака е абсолютно прав. Висши партийни интриги не му позволяват да стане патриарх през 1971 г. Той постигна мечтата си под крилото на СДС през 1996 г., но не беше признат от останалите поместни Църкви, понеже беше разколник. Каноничният патриарх си оставаше дядо Максим.

Тази картина се наблюдава из Европа навсякъде и България не е изключение. Населението на европейските държави е неграмотно на 99%. Възможно е дори този процент да е твърде занижен Кордовския халифат може и да изкара цели 3% грамотни. Най-голямото богатство по тях времена е грамотността, стига да се реализираш и да заемаш някакъв пост. Може би само в Романия грамотността на населението е достигала максимум докъм 5% (армия, голям чиновнически апарат, свещеници и монашество, част от жителите на големите градове), докато останалите 95% тоже са били неграмотни. Сега по темата: Отговор не видях. Питам защо през 811 г. Крум не вършее из Тракия, Македония или където му скимне по ромейските земи? Говорим за 811 г. След такава победа българите не предприемат "наказателна" акция? Защо? Между другото като стана дума за обсадните машини: ето, и тук се вижда скъперничеството на Никифор. Какво няма да се деморализира ромейската армия? Аз му обяснявам на наш Митак, ама - не, лакърдии било...

Митак, виждам, че най-накрая си успял да прочетеш хрониката. Е, какво разбра от нея? И кои бягат? Бягат дезертьорите. От това следва ли да си мислим, че бяга цялата армия? Аха, те обикаляли и се лутали? Ти разбра ли въобще точно кои се лутат? Не си... Аз ще ти поясня - лута се армията, вървейки в западна посока (според АВР). В случая хронистът визира нея, а не точно дезертьорите. Те където искат, там да ходят. Тук се акцентува само и единствено върху деморализираната армията, обаче никъде не се загатва, че тя бяга. Щото и армията на Александър в Индия вече е била деморализирана и наплашена понеже не знае накъде отива, но определено не е бягала на връщане. Въобще интересни интерпретации от твоя страна, пропити с наивитет... Виждам колко ти е ясна хрониката. Защо вадиш от контекста точно това, което смяташ, че ще ти трябва в този дебат, а не си дал целия текст, та да видим защо Никифор се е побъркал, обезумял и забъркал? А? Защо? Пише ли, че той е смятал България за завладяна? Пише! След забъркването на Никифор пише ли, че той бил обладан от опиянението на надмеността? Пише! Пише ли, че не давал никому обяснения и разпоредби? Пише! От това следва ли да смятаме, че той е уплашен, иска да бяга, а оттам армията прихванала бъзе и тя решила да бяга? А? Че войниците му след всичко това, защо отиват да плячкосват по българските земи де каквото сварят? А? Вместо да бягат, те си губят времето с палежи, грабежи, убийства, потенциални изнасилвания? Отговори ми, ако обичаш. И не ми минавай с номера, че и това са лакърдии! Що не вземеш да се запознаеш с придвижването и компактността на ромейската армия при сравнително равнинен терен, сновенето на конницата около пехотата във вража страна и така нататък? А? Така ще избегнем недомислиците, не смяташ ли? Явно не си търсил, където трябва. Литература по тези въпроси - бол! Не се притеснявай - отдели малко повече време и картинката ще се проясни. Чак сега ли разбра за отдалечеността на частите? Ами аз от два месеца ви го набивам това в главата, защото отдавна ми е направило впечатление. Ама ти разбра ли защо тези части са били отдалечени? А? Въобще разбра ли, че те са отдалечени една от друга при нощуването на ромеите. А за да са отдалечени една от друга, разбра ли, че има нещо нередно в тяхното разположение? А? Колко пъти трябва да обяснявам, че на открита местност (полето) частите не могат да бъдат отдалечени при нощуване, защото цялата армия ще се събере в укрепен лагер. Цялата! Без изключение! И то на възможно най-голямото възвишение в тази местност. Цяла землена крепост... Сега като малките деца ли ще сведем нивото на тази нелоша тема? Викаш, не пишело за обоза? Ами как да пише, Митак? Пише ли, че Никифор и войниците му са е срали и пикали по време на похода? Ами не пише, разбира се. Обозът (при тагмите) се подразбира за тези, които са запознати с движението и придвижването на средновековната римска армия. Ако решиш да се занимаваш по въпроса, ще разбереш даже, че всяка част си има свой собствен обоз. А обозите са винаги при главните сили, та заради това се говори за обоз (единствено число, мъжки род). При теб (за съжаление) не се наблюдават някакви познания по тази тематика. Само ти смяташ, че щом не пишело за обоз, задължително идело реч за бягане, та заради това частите били отдалечени една от друга?!? Митак, аре се вземаме в ръце... За "бягането" на обоз, виждаш ли как съм ти го написал в пост #786: "Ако ще се бяга (отстъпва) ще се бяга с обоза". Имал съм предвид точно отстъпването, което ти (незнайно защо) смяташ за бягане! Така, че не ми се прави на интересен. Пък може и аз да съм от криворазбрана цивилизация Кой е от сратиотите е побегнал или се е скатавал още при Плиска? Митак, ти определено имаш проблем с тази Плиска. Преди месец време ти бях направил забележка, че не четеш както трябва изворите и по-специално АВР. Споменаването на дезертьорите е много след разказа за изгарянето на Плиска, когато армията е на път нейде из Мизия. Моля ти се - чети внимателно, защото ми писва от аматьорщина! Ами то излиза, че направо пред вас аз съм академик, макар и да съм от фен-клуба... Викаш, майтапчия съм бил? Ти въобще запознат ли си с тези устави, та ме обвиняваш в пренаписване? Слушай, аз не пиша глупости, нито си губя времето бам-бадева по тези форуми, както твоя милост. Къде съм писал, че армията се е загубила? Къде? Посочи ми. Ей така си ги измисляш едни... Ама ти все пак си знаел нещичко за ромейската армия; говориш за дозори, офицери командващи тези-онези... От мен ли някъде го прочете? Що не знаеш, че совалки до обоза за продукти не се правят? А? Както по-горе ти обясних - всяка част от основните сили има свой обоз. Така се избягва струпването на голямо число каруци в даден участък по посока на движението, които не само, че ще спънат скоростта на армията, ами и ще я разпънат прекомерно по пътищата. А тя колкото и компактно да се движи по пътищата и терените около тях, все пак се разтяга на километри, щото не е съставена само от 5 000 души... Тъй, че не бери грижа за кашаварите. Те са се оправяли, преди още ти да 'позаботиш' за тях И на мен ми е интересно, защо не са намерили веднага стената. Не знам - ти ще кажеш, мисли по въпроса. Дали защото, когато ромеите стигат в определен ден до Върбишкия проход (ако е бил той) дървената стена на южния му край все още не е съществувала? Изпратили са хора; връщат се - "Чисто е". Но през нощта (когато ромеите стануват на полето до северния край на прохода при днешна Върбица) българите навярно успяват да построят стена на изходите при Везенково-Бероново и Садово? Нямам идея. Във всеки случай първите проходи преградени от северната им страна с дървени огради (и охранявани) би трябвало да са Преславския, Смядово-Веселиново (на север от Ришки проход) и третия на юг от Дългопол - там, където сега е язовирът при Цонево (част от Айтоски проход). Нали говорим за укрепяване, което предприели българите. Възможно е ромеите, когато са видели, че Преславския проход е преграден със стена, да са се насочили в западна посока заобикаляйки Преславската планина, и чак тогава на юг от днешно Търговище да се насочат в югоизточн посока към Върбица. От там да идва това тяхно "лутане", наблюдавано от планините. Не се чуди за Ромейската империя; за разлика от теб, ромеите винаги са знаели какво правят. Митак, ние не можем да бъдем убедени на 100%, че ромеите са дошли (преминали на идване) само през един проход. Ще се повторя, та дано го прочетеш най-накрая: в АВР пише, че българите се оттеглят в планините при вида на множеството. В ЖНС пише, че те все пак са защитавали даден(и) проход(и), но ромеите ги избили и се втурнали в България. Изводът, който може да се направи е следния: за да не попаднат в "клещи", българите блокиращи даден проход, който не е преминат все още от ромеите се изтеглят в планините. При Теофан имаме "много заобикаляния през непроходими места (на) дръзкия страхливец". Елементарно, Уотсън! Асен и Петър. Оправяй се сам. Между другото всички старопланински проходи в Източна България са добре познати на ромеите. Върбишкият проход не може да бъде преминат от цяла една голяма армия за един ден. През април 971 г. Цимиски е имал 15 000 пехота; 13 000 конница; голям обоз с много войска; а за капак с него са и "Безсмъртните" (т.е. катафрактите). Всичко това изчислено дава цифра от минимум 30 000 или най-вероятно 30-35 000 души. Дадох ти простички сметки с преминаването на Преславския проход и сам виждаш какво време отнема изминаването на една шесткилометрова отсечка от подобна по численост армия. И то при почти нулева денивелация. Е, сам прецени дали в рамките на цял един априлски ден (тръгване от дадена точка в 08:00 - спиране в дадена точка към 20:00) Върбишкия проход с неговите 1 000 метра надморско равнище може да бъде преминат от над 30 000 души и обоз. За два дена ще бъде преминат; за един ден - не! Дезертьорите винаги се водят от собствените си интереси. Пример - любимият прислужник Византий. При Теофан направо липсва сведение за движението на ромеите. При АВР имаме движение в западна посока. Според теб - бягат или се разхождат? А? Аха - бягали... Защо да са лакърдии? Достатъчно те светнах за алчността на Никифор. Защо да не се деморализира армията? Смятай с каква надежда се е отправила тя за България, та чак и константинополските бродяги да се присламчат. Примери с Вегеций и Маврикий ти давах, ама за теб са лакърдии. Преизчислявах ти злато за десетки и стотици милиони днешни лева. Според Теофан, той чак "мъртвите тела на едноплеменниците си оставил непогребани, като се грижел само за събиране на плячката ..." Нещо да има да ми кажеш? Да завърша с любимия ми въпрос: ЗАЩО питам аз, ЗАЩО Крум не вършее из ИРИ от 1 август 811 г. нататък?!? Има цели три месеца да накара ромеите да разберат "кой сега е номер 1" Нещо да не би с войниците да е попривършил след случките в (покрай) Плиска? Не са ли и те с лимит за 811 г.?

Митак, живот и здраве утре ще ти отговоря пространно. Досега подозирах, че не си наясно с много от нещата. В момента (след като прочетох целия ти пост) съм убеден, че не си наясно с абсолютно нищо. Оставам с убеждението, че всичките тези години прекарани по форуми са били напразно изгубено време от твоя страна. Знаеш ли колко добре щеше да бъде за теб (пък и за мен ) ако не ми беше забранявал да ти казвам какво да четеш. Заради тази твоя стратегическа грешка сега ми се налага да чета небивалици на ниво под четвърти клас.

Митак, то тази нощ не знам кога ще се спи, ама така и така съм те подхванал )) Искали са подобаваща награда. Само това. Цънцърът Никифор, ако беше им раздал по една-две златни номизми от Крумовите съкровища навярно друга щеше да е европейската история, а той ще им раздава медни фолиси... Еее, съгласи се, че има крушка опашка Виж на какво мнение е Вегеций: "Войникът в мирно време се крепи от страхът и наказанието; а във военно време е крепен от надеждата за награда". Според Маврикий: "В мирно време дисциплината и изискванията заставят войниците да изпълняват своите задължения, а във военно време те проявяват послушание заради доверието си към вожда и заради награда". Е, как ще ги коментираш тези двамцата? Дори Макиавели е попреписвал от тях: "В мирно време дисциплината и изискванията заставят войниците да бъдат послушни, а във военно - надеждата за възнаграждение". Ами множко ще да е намерил Никифор. Спомни си как през 719 г. Тервел дал 50 кентинария злато на бившия император Анастасий за да си върне трона, равняващо се на 360 000 000 (триста и шестдесет милона) сегашни лева! Ами нали сме отмъкнали 11 кентинария злато от ромеите през 808 г. (сегашни 79 200 000 лв.) предназначени за заплати в Струмската клисура. Днес Бати Бойко все повтаря: "Пари нЕма", а по времето на Крум - пари има в изобилие. Направо си е дърт скъперник и цънцър наш Никифора, който в душата си продължавал да се изживява като финансов министър. Ти го виж в Романия какви ги е натворил, пък чакай да даде нещо на войската... Митак, и друг път съм те питал, ама и аз отговор не видях: що за идиот е бил Крум, та да си мисли, че ромеите ще тръгнат към Сердика, при условие, че те са в Маркели, а този град е на незначително място от трите най-важни за българите старопланински прохода зад които на един ден път се намира Плиска? Значи ромеите може и да са спорили накъде да тръгнат, ама на мен не ми се вярва българите да са поставили "бръмбари" в императорския шатър и да са абсолютно наясно, че ударът ще бъде към Сердика за да могат превантивно да дислоцират основните си сили при Сердика. Куцаш яко... Ти поне знаеш, пък и друг път съм го заявявал - аз допускам хипотетично трето българско войсково съединение някъде в западна посока, но което не е взело участие в масовата разправа. Допускам, че това е дружината на владетеля, допускам, че слухът може да я превърне в "несметни пълчища" от които да се уплашат ромеите и да прекратят разходката си до Сердика северно от Балкана. Обаче категорично отхвърлям това трето съединение да се явява "основна армия", камо ли "основната армия идваща от Панония". И накрая въпросът, който не намери отговор: ЗАЩО питам аз, ЗАЩО Крум не вършее из ИРИ от 1 август 811 г. нататък?!? Има цели три месеца да накара ромеите да разберат "кой сега е номер 1" Нещо да не би с войниците да е попривършил след случките в (покрай) Плиска? Не са ли и те с лимит за 811 г.?

Няма такъв филм, Митак, просто няма Особено при отстъпление. В кой извор пише, че ромейската армия бяга през 811 г.? В кой? Тя просто настъпва (придвижва или лутайки се) на запад бавно, но организирано или пък отстъпва (изтегля) на юг. Визирам АВР и Теофан. Обаче ние нямаме податки тя да бяга. Забележи - според хрониките тя няма заради какво да бяга. Цялата армия се движи компактно (ако може да се нарече компактно това придвижване) и на равните терени преди планината навярно дължината на колоните не надвишава 7-8 km. Около пехотата (по крилата, пред авангарда и зад ариегарда) снове конницата - постоянно. Абсурдно е тагмите да се отделят от основните сили, просто абсурдно! Нещо друго, Митак - обоз не се заебава никога на майната си. Той е вся и всьо за една армия, щото "в него" се намира манджата. Волове, каруци, мулета, разните му там талиги, овце и кози, пушилаци, олелия! Твърде екзотична, но реална картинка. Не забравяй - тамо ще да са и награбените прословути Крумови съкровища. Ако ще се бяга (отстъпва) ще се бяга с обоза. Армията не е претърпяла поражение на открито поле (или където и да е) та всеки да мисли за спасяване на собствения си живот и да не му пука какво ще стане с обоза. Там са всички, там - от последния редови стратиот до самия император. Че какво противоречие виждаш в моите твърдения? Ами ако на излизане са се нахендрили във Върбишкия проход, а след това се отклоняват през Садовския проход, както вероятно е станало? Нали виждаш, че при него няма минаванка за цял един ден. Цялата армия остава там да спи - в планината и посред горите. Не, че го желае, ама нЕма друга алтернатива. Така или иначе тя ще се разтегне на минимум 12-15 km. при дневния планински преход, ако имаме предвид Върбишкия проход, разбира се. Авангардът ще измине за деня възможно и над 10 km., ама обозите с основните сили? И то на 1 000 m. надморска височина. Не повече от 8-10 km. Както писахме и преди; дори частите на основните сили ще бъдат сравнително отдалечени една от друга - ето ти го АВР, ето ти го и Теофан! Най-интересното от всичко е това, че от ромейската армия не знаят за дървената преграда, блокираща изхода. Иначе щяха да направят всичко възможно да изпратят две-три банди да я подпалят и изгорят през нощта. Защото, ей го на - другите (частите от авангарда) побягват с конете и стигат до нея. И я подпалват. Значи имат време и да побягнат, и да я подпалят. Докато частите (в случая императорските тагми) от основните сили са избивани от българите, или пък се давят из реката. Ариегардът от своя страна трябва да е дал внушително число пленници и в последствие доста мъченици за вярата. На идване ромеите като нищо може и да са били разделени на няколко колони. Тук всичко може да се допусне. Дори и предателство, макар днес ние в България да сме болни на тема предателства в анализиране на историческите факти и легенди. Все на нас се случват тези предателства През 811 г. част от проходите са били защитавани от българите, а други са били напуснати може би за да не бъдат ударени в гръб защитниците. ЖНС и АВР изрично ни указват това. Между другото, ромеите са добри катерачи и в доста войни правят обход на българите. Навярно и заради това имаме "много заобикаляния през непроходими места (на) дръзкия страхливец" при Теофан. Нямам никакви възражения за обозите при проникването през планината. Там те нямат работа. Повече от естествено е да се създаде някакъв плацдарм и чак тогаз волските талиги да почнат да скрибуцат из планината, т.е. основните ромейски сили се прехвърлят. Цимиски преминава (овладява) Преславския проход (докато русите блеят) с 4 000 конница и 5 000 пехота. Излиза, че за нула време ромеите са установили контрол над прохода - според мен на пехотата и е трябвало към час и половина да го премине на бърз ход. След това го преминали и основните сили. Общата цифра на ромейската армия при Преслав е минимум 30 000 души. Ромеите не бързат, Митак. Не б-ъ-р-з-а-т. Та какво викаш направил Никифор? Изоставил основните сили, така ли? Даже стратезите допуснали това? Това ти е обяснението за "отдалечените части"? Това ти е обяснението за нападението само над императорския отряд? Ще изостави десетките хиляди войници, които ще го защитават, а ще се юрне от страх напред само с "мобилните части"?!? По-горе ти обясних как отстъпва ромейската армия. Няма начин тя да наруши ред. Когато реши да бяга, не я интересуват нито императори, нито стратези, нито злато. Но за целта, тя трябва да бъде разбита преди това. Преди да бъде нападната, тя няма нужда да бяга. Както между впрочем пише и в изворите. Както преди това и императора нужда да бяга надалеч от армията си, щото така или иначе българите не го гонят Митак, тези обяснения може да минат пред осмокласници, които да ти поставят плюсчета. Пред мен и пред военните историци не могат да минат Предизвикват насмешка - честно! Тук просто прозира нагаждане на фактите от твоя страна. И въпреки всичко, армията е разделена - да! При нападението със сигурност е разделена. За обозите не става дума, понеже те са част от армията. Викаш в хрониките пишело всичко? Да, аз отдавна пледирам за това, ама освен хрониките ми се налага да се тормозя, т.е. да чета кое, какво, как, къде и колко за тези средновековни армии. А там работата е мъка. Гледам да науча нещо ново. Не те знам защо подминаваш с лека ръка всичките тези нещаца и се оповаваш само на логическото си мислене. Разбира се, аз никога няма да стана специалист и профешънъл, както повечето bg историци дето си мислят, че разбират нещо от ИРИ, а всъщност писанките им са направо патоки, т.е. подобие на ракия. И хал хабер си нямат завалиите - отдавна съм се убедил. Не се притеснявай - няма да те пращам да четеш тук-таме; ти без друго си ми забранил... Разпъването на палатките е повече от естествено. Това си е средновековна римска армия. Войниците винаги ги разпъват -налага се да спят. Иначе офицерите няма да ги разпуснат и ще седят под строй цяла нощ без да спят. Само дето при Никифоровия случай войниците не са в състояние да построят укрепен лагер със землен вал, ров и всичките му салтанати. Просто няма как. Значи не са бягали панически... Аха... Нататък с разсъжденията си направо си се заразил от Графа (слушай кво ти пее радиото ) ама дори и той няма да е в състояние точно така да ги подреди нещата.

Митак, проходът в Преславската планина е твърде изкушаващ да бъде кандидат за мястото на сражението, защото река Камчия минава през него, а плюс това краищата му могат да се блокират с дървена преграда. Но, има едно голямо НО... Този проход се вие като змия и е дълъг към 6 km. За кой знае каква денивелация при него не можем да говорим - сравнително равнинен; уж сравнително тесен, но позволяващ абсолютно свободно движение. На север (сегашен Преслав) и юг (язовир Тича) от него е идеално място за укрепен лагер. Както и да го умуваме, здрав човек се движи (равномерно) с около 4-5 km./h., т.е. може да го измине съвсем спокойно за около два часа. Или една войскова част от 5-10 000 души (да речем авангардът) ще го преметне за нула време - след 07:00 сутринта, когато ще се предприеме навлизането на първия човек от авангарда в прохода до излизането на последния човек от прохода ще изминат към 3 часа. Авангардът най-вероятно ще изчака преминаването и на останалите части от армията. Към 10:00 сутринта в прохода ще навлязат и основните сили с предполагаема численост 15-20 000, които вече ще се движат с около 2-3 km./h.(заради обозите). Основните сили ще го преминат максимум за около 5-6 часа. Най-късно към 15:00-16:00 в прохода ще навлезе и ариегардът с численост 5-10 000 души. Или с други думи най-късно до 18:00-19:00 цялата ромейска армия ще е преминала Преславския проход, т.е. ще нощува на равното в голям укрепен лагер. Тук говорим за голяма средновековна армия (в края на кампанията) от порядъка на 35-40 000 души. Колкото по-малка е дадена армия, толкова по-бързо ще преминава през който и да е проход. Идеалното място, което всички ние търсим, но неотговарящо тъкмо заради "отдалечените части" в изворите. Защото ромейската армия (цялата по устав) ще нощува или на север, или на юг от този проход. Тогава чакай да ги изненадаш, още по-малко пък да се добереш до императорската шатра. Вижда се, че има нещо, което не е наред с разположението на ромейската армия. Извод: проходът в Преславската планина отпада.

Петров, надявам се, че ще бъда полезен не само на теб, но и на другите Не мога да повярвам, че този пост ми отне над три часа писане и ровичкане насам-натам за справки. Ама нали форума е за това През 992 г. започва войната между шиитския Фатимидски халифат с център в Египет и Романия за контрол над Алепо в Сирия, управляван от Саид ал-Даула, трети емир от династията на Хамданидите. Към септември 993 г. от Алепо (който още навремето Йоан Цимиски успял да "върне" в пределите на Романия под формата на ромейски протекторат) изпратили посланици при ромейския василевс Василий II. Умолявали го да им изпрати помощ срещу фатимидския военачалник Банджу-текин (тюрк по произход - във фатимидката армия, а също така и в двора по времето на ал-Азиз служели много тюрки на висши държавни длъжности). Императорът изцяло погълнат от "българския въпрос" заповядал на антиохийския дук Михаил Вурц (Вурцис) да помогне на алепчани. Навярно към края на годината Михаил Вурц започнал приготовления, а в началото на 994 г. Василий II изпратил войска начело с Лъв Мелиссин в помощ на Михаил Вурц. През лятото на 994 г. ромеите настъпили срещу противника, но на 15 септември 994 г. фатимидските войски на пълководецът Банджу-текин им нанесли тежко поражение "при брода" на река Оронт в Сирия. Поражението било твърде сериозно. В началото на есента арабите предприели набег към Антиохия и към края на 994 г. се насочили на изток обсаждайки Алепо. През това време главните сили на ромеите начело с императора били заети на Балканите против българите. Алепчани отново изпратили послание, което навярно стигнало до Василий в началото на 995 г. (когато василевсът бил някъде между Драч и Авлона в днешна Албания), което гласяло следното: "Един слух за твоето приближаване ще застави врагът да снеме обсадата". В писмото се говорело още, че ако на Алепо не бъде оказана помощ, то след него идвал редът на Антиохия; а след нея фатимидската угроза ще се разпростре дасами Константинопол. Оценявайки положението, Василий замислил ювелирна акция за спасението на Алепо. Повече от сигурно - императорът нарежда на логотета на дрома да достави и приготви по пътищата хранителни припаси за армията, а така също да предостави 80 000 мулета И друг път е ставало на въпрос - в ромейската армия особено са ценили воловете и мулетата. По времето на Василий II едно муле е струвало към 14-15 000 лв Изключително универсална и издържлива животинка. И така - в началото на март 995 г. Василий се изстрелва (без обоз) от Дирахиум в Албания за Антиохия в Сирия. Огромно разстояние, дори и за днешните стандарти. По права линия към 1 900 км. По пътищата навярно поне 2 300 км. Средновековна армия с обоз (и която бърза) би го преодоляла за не по-малко от 5 месеца. Не така мисли Василий. Двадесет и шест дена (sic! ) по-късно 17 000 ромеи, потънали в пот и обвити в невъобразимо количество пушилаци се появяват пред стените на Антиохия. Ако не греша, два-три дена по-късно се изсипват и останалите 23 000! Така в началото на април 995 г. голямата 40 000 ромейска армия е налице в Сирия и очаква заповеди! Фатимидският военачалник просто не може да повярва; наредил снемане на обсадата и арабите веднага започнали да се изтеглят на юг към Дамаск, който достигнали на 5 май 995 г. В противен случай логистиката им щяла да бъде прекъсната, а среща с имперската армия не била препоръчителна. През същият месец Василий е тържествено приет в Алепо. През лятото ромеите сноват из Сирия - падат Емеса, Рафанея и Тартус. Необезпокоявани от никой овършели околностите на Триполи. Фатимидският халиф ал-Азиз реагирал, издавайки заповед за комплектоване и съоръжаване на египетския флот. През есента (преди за се завърне в Константинопол) Василий отстранил от длъжността дук на Антиохия вече стария Михаил Вурц, който бил обвинен в пасивност (обсадата на Алепо от Фатимидите) и на негово място назначил Дамиан Далассин. Новият дук не губел време - веднага предприел набег към Триполи. Знаел, че след края на зимата, още на следващата година василевсът ще навести отново Сирия и ще трябва да му се дава отчет. В отговор на случващото се, през 996 г. фатмидския халиф ал-Азиз решил да предприеме голям поход към Сирия. На 9 май 996 г. голям пожар в египетския флот отложил неговото начало за известно време. Въпреки всичко, през лятото Банджу-текин предприел диверсия досами вратите на Антиохия, след това свърнал на изток към Алепо. По-късно отново се насочил на запад - този път срещу Тартус. Далассин веднага се отправил на помощ; а на това отгоре буря потопила египетския флот близо до Тартус. На Банджу-текин не му оставало нищо друго, освен да се оттегли от околностите на града. Но истинският удар за Фатимидския халифат предстоял; на 13 или 15 октомври халифът ал-Азиз починал в Билбейс. Наследил го синът му ал-Хаким, който по това време бил единадесет годишен хлапак. След пропадането на похода срещу ромейска Сирия, Фатимидския халифат бил обзет от големи смутове и междуособици. Едно от магребските племена - кетамитите (на които се опирали дотогава Фатимидите) поискало оставката и освобождаване на държавните длъжности от страна на тюрките. Преживе ал-Азиз назначавал на високи постове не само тюрки, но също така християни и евреи. Той оценявал хората не по тяхното вероизповедание, а по дееспособността им. През есента на 996 г. емирът на кетамитите ал-Хасан-ибн-'Аммар започнал да се разпорежда самовластно и да отстранява всички тюрки от заеманите постове. Тогава евнухът Барджеван, комуто умиращият халиф ал-Азиз поверил управлението на държавата влязъл във връзка с Банджу-текин, намиращ се в Дамаск. В началото на 997 г. се създала изключително благоприятна ситуация за утвърждаване на ромейската власт в Сирия и проникване отново на нейното влияние в Месопотамия и Близкия изток. Банджу-текин поискал помощ от Василий, на което ромейския император отвърнал с отказ. Тогава фатимидският пълководец предприел поход към Кайро, но при Аскалон бил разбит от кетамитите начело с Абу-Темим. Наложило се да бяга назад към Дамаск, но жителите не го приели и Банджу-текин се предал на милостта на победителя. Бил изпратен от Абу-Темим в Кайро. След като Абу-Темим "официално" бил назначен за управител на фатимидска Сирия, той дошъл до Табария, а към Дамаск изпратил своя брат 'Алия. Обаче дамаскчани и него не искали да допуснат в града (както сторили с Банджу-текин), та се наложило Абу-Темим да им изпраща гневно послание и да им напомни кой сега е господар на положението. Заплахите подействали и от Дамаск отворили вратите пред 'Алия; още повече, че известно време след това в Дамаск пристигнал и Абу-Темим. Малко по-късно 'Алия бил изпратен към Триполи да смени тамошния управител Джейш-ибн-ас-Самсам. Последният не губил никакво време, а веднага след низложението си отплавал за Египет, където съзаклятничел с Барджеван против емира на кетамитите ал-Хасана-ибн-'Аммар. По време на възникналите смутове в Кайро съзаклятниците се възползвали от отсъствието на Абу-Темим и надделели над хората на ибн-'Аммар, който се покрил. Евнухът Барджеван веднага изпратил писмо до Дамаск какво е положението в Кайро. Дамаскчани вдигнали бунт против Абу-Темим и устроили клане над кетамитите. Който могъл, успял да се спаси. Борбата между двете египетски "партии" била изгодна за Василий, който решил да се възполва. Например през есента на 997 г. град Сур в Сирия отказал да признае властта както на ал-Хаким и неговия везир Барджеван, така и на кетамитите с тяхната антитюркска позиция. Сам си избрал управител на име Алака, който веднага се обърнал за помощ към Василий. Василевсът изпратил флот за защита на Сур. Ал-Муфарридж пък, емир на тайитите и който преди бил съюзник на Банджу-текин обсадил Рамла и даже започнал да опустошава Палестина. За да спре с хаосът надвиснал над Фатимидския халифат, в края на годината Барджеван изпратил към Сирия Джейш-ибн-ас-Самсам да въдвори ред в тамошните земи. В началото на 998 г. военните действия между ромеи и араби били подновени. Войски на Фатимидите обсадили Апамея и Сур. Далассин се втурнал да помага на Апамея, но докато пристигне градът паднал. На път за Дамаск Джейш-ибн-ас-Самсам се отклонил към Сур да подпомогне обсадата и през юни 998 г. бил превзет. По същото време фатимидския управител на Апамея поискал помощ от Джейш против ромеите на Далассин. В разгара на лятото Джейш се втурнал да спасява Апамея, но бил разбит от Далассин. Преследвайки неприятеля, на 19 юли 998 г. шестхилядния корпус на Дамиан Далассин навярно бил въвлечен в засада и е почти напълно унищожен от арабите. Антиохийският дук бил убит, в плен попаднали двама негови сина, както и доста офицери. След голямата победа, Джейш-ибн-Самсам опустушил ромейските владения и се насочил към Антиохия, но не се решил да го обсажда. Навярно в него период голяма част от градовете, които били под ромейски контрол капитулирали пред арабите. През есента Василий изпратил посланици до ал-Хаким да преговарят за сключване на мир. Неизвестно точно кога, но навярно още в първите месеци на 999 г. единият от посланиците се върнал при Василий. Не се очертавал мир между араби и ромеи. Императорът започнал да се готви за нов голям поход в Сирия. Римският император никога нямало да се откаже от тази приказна страна Шам. През септември 999 г. начело на голяма армия Василий отново е в Антиохия. Този път в състава на армията се намирал и голям отряд варяги от Рус. Императорът посетил мястото на сражението между Далассин и Джейш, като дълго време гледал безмълвен полето осеяно с човешки кости, избелели от слънце, вятър и пясък. След това наредил да се изрине огромна яма и да се погребат всички останки. Василевсът заповядал на армията да унищожава абсолютно всичко по пътя си. На 28 октомври императорът обсадил Шейзар и малко по-късно градът капитулирал. През ноември ромеите превзели и изгорили Емеса. Част от жителите на града се укрили в красивата църква на св. Константин. Били изгорени от варягите зедно с църквата. Рафанея била сполетяна от същата съдба. В края на ноември Василий се насочил към Дамаск, където били съсредоточени главните сили на Фатимидите. Интересно е това, че дали от страх или пък заради по-малка численост тези арабски войски не направили нищо, за да променят съдбата на гореспоменатите три града. Но след като демонстрирал своята мощ, императорът неочаквано изменил курса и се насочил към Триполи. На 6 декември ромеите сключили обръч около красивия средиземноморски град, който бил труднопревземаем. На 13 декември защитниците решили да изненадат ромеите и направили излаз. Последвало сражение, което навярно не изменило статуквото. На 17 декември 999 г. Василий изненадващо вдига обсадата и се насочва към Антиохия. Или Василий не е искал да си губи повече времето под Триполи, или войски от Дамаск заплашващи неговия тил да са възможна причина за вдигане на обсадата, но това е само голо предположение от моя страна. Достигайки през януари 1 000 г. "перлата на Сирия" императорът назначил за дук Никифор Уран, комуто през изминалите години гласувал огромно доверие и който се оказал незаменим негов помощник във войните срещу българи, ивери и араби. След това Василий предприел пътуване в Киликия и посетил Тарс и Масиса. Някъде през фвруари-март 1 000 г. младия халиф ал-Хаким (който разбрал, че насреща си има изключително инатест човек) изпратил патриарх Орест в Константинопол с предложение за сключване на мир. През април 1 000 г. куропалата Давид, принц на Тайк умрял (навярно отровен според мълвата) и Василий веднага се насочил към арменските и грузинските земи. Цялата втора половина на годината императорът прекарал в Кавказкия регион, където се явявал нещо като арбитър на споровете и интригите между местните принцове. Неизвестно точно в кой месец, но най-вероятно през пролетта на 1001 г. мирния договор между Романия и Фатимидския халифат най-накрая бил сключен. Дотогава патриарх Орест изчаквал Василий да се върне от Кавказ, а бойни действия в Сирия не са документирани. От есента на 1001 г. римския василевс започнал да се готви за решителна разправа с българите...

Защо всичките виждате все мои грешки?!? Докога ще ми приписвате всички грехове на този свят? Това са думи на Андрей, а не мои! Ами пийте кафе и надвечер след тежкия работен ден...

Здр. Петров Довечера ще ти пусна един репортаж. Доколкото си спомням имаше нещо като гражданска война при Фатимидите в него период. Историите с маршът на скок от страна на Василий, Далассин, Абу-Темим, Берджаван и сие. Ще трябва да си припомня и ще ти сглобя чудна картина

Логика няма, ама я няма 1 200 години по-късно. То пише защо се лута. Българите започват да блокират проходите и връзката на ромеите с Маркели, а оттам и с Константинопол секва. А това е неприятна ситуация и не е било по план. Какво да се прави сега? Стратезите задават точно този въпрос (разговорът на Ставракий с Никифор, прераснал в скандал) и в съзнанието им навярно е битувало следното: Бихме българите два пъти; изгорихме Плиска - ама сега какво и накъде? Същата работа, както с Ханибал в Италия след 216 пр. Хр. Защото е видно, че съпротивата на българите продължава. Още нещо: през IX в. аз не знам за военни командири, които да не са професионалисти. Всъщност началници-непрофесионалсти имало ли е някога? Дори опълчението на Романия (стратиотите) е професионално Нередно или не в цялата история - това са изворите. Това указват. Значи, както и да ги интерпретираме, все пак трябва да се движим по тях, а не да си измисляме какво ли не . Започнем ли да ги обръщаме на 180 градуса, Теодосиеви направо да натоварят КГБ да закрие историческия раздел Да се говори за "войската" на Крум в този момент е повече от смело предположение. Българите са наблюдавали от планината лутането на ромеите, наемали са авари и славяни. Ти какво смяташ, че професионалните историци ще ти помогнат в момента? Трябва ти (средновековен) професионален военен историк, а такъв (обективен) в България надали ще намериш. Укрепен лагер (земен вал с ровове и вълчи ями) не се прави само, когато врагът е прекалено надалеч. Пример: най-вероятно ромейската армия не е правила укрепен лагер покрай Адрианопол, който се явява дълбоко в тяхна територия. Навярно там се ограничават правейки преграда от талигите на обоза (обозите) и разделят конницата от пехотата. Карат я според предписанията на стратегиконите. Да не си мислиш, че вагенбурга е измислен през XV в.? Талигите от памтивека служат за защита; а пък най-известният обоз (придобил печална слава) се явява този на Евмен от IV в. пр. Хр. За нощуване в проход е ясно, че никъде не се препоръчва. Проблемът на Никифор е този, че на излизане от България той е трябвало да премине през старопланински проход, който не може да се измине от армията за един ден. А тя (поне в началото на похода) е доста големичка за средновековните стандарти. Както знаем, нейната скорост в планината (в зависимост от надморската височина и денивелацията) е не повече от 0.8-1.0 km./h. А и хората, пък и животинките се нуждаят от почивка - поне два пъти през деня. Група конници ще го измине този проход за три часа; група търговци с каруците и кончетата ще го изминат за шест часа, но не и отделните части на ромейската армия, която без друго е забавяна от обозите. Василевсът не е имал друга алтернатива и е рискувал. Резултат - залостен заедно с основните сили в планината. Извод - укрепен лагер не може да се направи (където да се събере цялата армия, т.е. няма място). Всяка част от армията се огражда де с каруците от собствения си обоз, де със заострени дървета и вършалаци, но това не е укрепен лагер със земен вал и ров пред него. Може би става въпрос за Върбишкия проход (посока север-юг) и неговото отклонение от билото на планината в западна посока - Садовския проход. Откъде можем да бъдем сигурни, че Крум не е взел със себе си, да речем минимум едно поне 1 000 литри злато в монети?!? Било от Плиска, било от някоя друга своя резиденция. Шест-седем магарета съвсем спокойно могат да го носят този товар злато. С тези пари ханът може като нищо да наеме едно 10 000 души (авари и славяни). На човек ще се паднат сегашни 7 200 лв. Щом изворите пише, че е наел срещи заплата, значи е имал пари

Изключително добро включване от твоя страна! Много ценен материал - доволен съм Направи ми впечатление, че доста (почти всички) от известните началници в Романия са аристократи с фамилни земи (големи поземлени владения) по арменските територии под ромейски контрол. Друго - ами то в Пафлагония само арменци Ето - Теодора (жената на Теофил) се оказва етническа арменка, щом брат й Варда се води потенциален Мамиконеан. Аз съм чел, че произхождат от чиновническо семейство в Пафлагония; но сега разбирам, че са арменци и възможна издънка на аристократи, а не пафлагонци. Какво хубаво каращисване: арменка и фригиец начело на гръкоговорящата Римска империя Кой ли го е вълнувало това? Никой Ромеите са си ромеи )) Честно да ти кажа имах известни съмнения за фамилията Фока, че е с арменска жилка, но се оказва, че поне тя е чиста - води се стар римски род от Кападокия и то от древни времена. Има съмнения дори, че е с арабска жилка. Не знаех, че фамилията Даласини е също арменска. Това може би обяснява (донякъде) големият им антагонизъм спрямо фамилията Дука. p.s. мисля, че си заслужи речникът от Оксфорд

Митак, остави това, че с теб се... ядем Май открих (или вече така си мисля) къде е станала забавата: Садово (Област Бургас) - http://www.google.bg/search?gcx=c&sourceid=chrome&ie=UTF-8&q=%D0%A1%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE_(%D0%9E%D0%B1%D0%BB%D0%B0%D1%81%D1%82_%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B3%D0%B0%D1%81#sclient=psy-ab&hl=bg&source=hp&q=%D0%A1%D0%B0%D0%B4%D0%BE%D0%B2%D0%BE Че и река си има този проход, и място за бягащите конници от ромейската армия, че и място за преграда на изхода. СТАРИ ПЪТИЩА ИЗ ОКОЛНОСТТА НА НОВАЧКА (САДОВО) Независимо от казаното до сега, градът Новачка и селището Садово заемат важно място в средния клон на Източна Стара планина, осигуряващо удобни проходими посоки от Южна за Северна България. В книгата “Юбилеен сборник Плиска-Преслав” юриста Васил Аврамов на стр.106 казва: “Тези които са пътували от Североизточна България в Югозападна посока към Сливен, Стара Загора, Пловдив и по-нататък а също и към Ямбол и Одрин, са тръгвали от върха на Върбишкия проход при местността “Дрян” в дясно и през местността “Еврейски гроб”, после “Равния букак”- “Царевец”- “Ляска” и “Берила” са слизали в стария град Новачка, развалините на който се намират близо до село Медвен, далеч от Кадърфакли на 12 километра. Този път се е охранявал от крепостта “Кара су Калеси” в Медвенския балкан (б.а. тази крепост е в Садовския балкан) и още едно укрепление над развалините на Новачка (б.а. вероятно става дума за Медвенското кале). Пътят се нарича “Поща йолу”- от пренасяне на пощата по него. ..... От Новачка пътят продължава в две посоки : -на запад през селата Медвен-Катунище-Градец за Ичера и от тук през Гоценския проход, минава край Сотиря и стига в Сливен. -на юг през Медвенската река – към Каябашкото и Мокренското възвишения, дето пътят се охранява от голямата Каябашка крепост и слиза през Мокренския проход в село Мокрен.” Същият път има още едно разклонение водещо в посока на Новачка и село Садово. Същото разклонение се отделя от местността “Царевец” и продължава на изток – “Трите могили” – “Тюрк баир” и по десния бряг на река “Сулудере” води за Новачка. На същия път в полите на масива “Драма” край брега на реката , в турско време е имало наблюдателен пост (беклеме) за този път, за което и до сега личат следите от основите му. В списание “Българска историческа библиотека”, т.II, кн.2, стр.82-101, 1929 година, Карел Шкорпил пише следното за главните пътища през балкана водещи от Преслав за Южна България: За Медвенския проход Шкорпил пише, че прав път от Върбишкото градище за град Сливен е водел край крепостта “Кале ери” и “Сакар таш кале” под гребена “Сухо бърдо”(Сакар) по долината на река Герила (Гига) към Медвенския проход (Чауш бунар). Проходът минава балканската византийска преграда, находяща се върху седловината между върховете “Карамутлу баир” и “Въшковия кайряк” –край Медвенското кале и слиза към старите селища Новачка и Бутово до Шехово (б.а.сега Дъбовица), а от там към градището до село Градец, гдето се събира пътя през Котленския проход. За Садовския проход пак Шкорпил пише, че този път е известен под името “Гяур йолу”, върви от Върбишкото градище по течението на река Гурелка, изкачва се върху балканския гребен през местността “Сеймен конак” и достига до балканската византийска преграда “Геремето” между върховете “Дудукчу” и “Малък въшков кайряк”. От тук минава край крепостта “Кара су Калеси”. В “Кара су Калеси” е било вероятно “Петрунос” – “Петроград”, който се споменува от византийския писател Мануел Фил (б.а. Мануел Фил е бил гръцки поет, който е написал поема 1305 г., в която прославя гръцкия военачалник Михаил Глава, водещ борба против българския цар Ивайло, изброявайки крепостите които е завладял). Пътят продължава към юг и по река “Канара дере” слиза към крепостта “Садовско кале”, пътят продължава на юг и се слива с пътя Върбишкото градище – Ямбол през Марашкия проход. Васил Маринов, автор на книгата “Герлово”, съпоставяйки мненията на археолози и наши историци, отъждествява името “Цика” или “Чика” с Върбишкото градище – известно още под името “Герил град”, столица на славянското племе Севери. Най-късия път от Преслав – Герил град за Ямбол и на юг е Върбишкия проход (наричан в древността Берегава) с разклоненията му през билото на Върбишката, Садовската и Медвенската планини. Тъкмо тук в голямата и дълбока теснина по долината на река Гурелка, десен приток на река Герила, византийската войска е претърпяла страшната катастрофа в битката между хан Крум и император Никифор, през 811 година и сигурно в тези дебри на балкана, в своята шатра, великия български хан е празнувал победата и е пил в нейна чест от позлатена чаша, направена от черепа на византийеца Никифор. (б.а. Твърде възможно е тази историческа за България битка да се е състояла в Садовския проход по поречието на река Къзълджик дере. Основанията за това са, че както се знае от историческите данни император Никифор безпрепятствано е преминал Стара планина и е опожарил тогавашната българска столица Плиска-Преслав. След като не е срещнал по пътя си никаква балгарска съпротива и след продължителен гуляй в опожарената столица императора се връща обратно за Константинопол през Върбишкия проход. По-вероятно е византийската колона да се е отклонила по едно от десните отклонения на прохода, а именно по поречието на река Герила и минавайки през крепостта Кара Су Калеси да са навлезли в клисурата на река Къзълджик дере и Садовския проход. Възможно е колоната да е минала и по отклонението непосредствено преди началото на Върбишкия проход по поречието на Къзълджик дере и в Садовския проход да са блокирани от българската войска и унищожени. Предположенията за тези твърдения са свързани с тактическите характеристики на местностите, а именно: - Пътят минавщ през Върбишкия проход е с доста голяма надморска височина- 898 метра и е труден за преодоляване от тежко въоръжените византийски войски, а пътя по долината на река Къзълджик дере следва коритото на реката и липстват стръмни изкачвания. - Преминавайки Стара планина от юг на север през Върбишкия проход император Никифор е следвал стратегическите пътища, но в обратната посока вероятно в резултат на изтощението и понижения дух на войниците е предпочел отклоненията на прохода, които са били по-лесно преодолими. Освен това всички стари сведения и археологически находки сочат че основния транспортен път през първото и второто българско царство е минавал през Садовския проход, за което говорят и днес останките на редица крепости по протежението на прохода. - Клисурата на Садовския проход е твърде подходяща за засада със стръмни почти отвесни склонове на планините и напълно наподобява описанията на историците за теснината в която се е състояла битката. По наше скромно мнение е необходимо наистина да се направи задълбочен исторически и фактологичен анализ на съществуващите данни за мястото на битката и да се отбележи със изграждането на паметник в прослава на хан Крум)

Изядох тука едни, ама квото е станало... Южният вход/изход на Върбишкия проход. Червената линия е сегашният път. Съвсем наблизо са селата Везенково и Бероново, както и река Луда Камчия. Между другото - аз не съм фен на битката в (до) Върбишкия проход